РЕШЕНИЕ
№ 1507
гр. Варна, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110110942 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета”
от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от “***” АД,
вписано в ТР при ***, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.
***, срещу Д. Р. А., родена на ***г. в гр. *** с паспорт тип ***, код ***,
№***, издаден на ***г. от ФМС ***
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
реда на чл.415, ал.1, т.3 ГПК за вземане по чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД с
искане да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество
сумите от 636,31 лева - главница за незаплатена електрическа енергия и
мрежови услуги съгласно фактури №***г. и фактура №***г. за обект на
потребление, находящ се в гр. *** с абонатен номер *** и обект, находящ се в
гр. *** с абонатен номер *** с клиентски номер *** както и сумата от 44,49
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата
следваща падежа на всяка една от фактурите до 01.09.2023г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
1
основават претендираните права:
Твърди се, че ответника е клиент на "***" АД във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление, заведен с гр. *** с абонатен номер *** и
обект, находящ се в гр. *** с абонатен номер ***, с клиентски номер ***
Твърди се, че на 30.12.2022г. Д. Р. А. е закупила процесиите обекти на
потребление, находящи се в гр. *** с абонатен номер *** и обект, находящ се
в гр. ***, с абонатен номер ***
На 06.03.2023г. от пълномощника на Д. Р. А. е депозирано Заявление
за продажба на електрическа енергия, като към същото е представен
Нотариален акт за покупко- продажба от 2022г.
Към датата на съставяне на процесиите фактури титуляр на партидата
в системата на дружеството е „***” ЕООД с ЕИК ***, но собственик е
ответницата.
Процесната електроенергия била начислена на ответницата като на
небитов клиент, тъй като тя не съобщила в установения 30-дневен срок, че е
закупила процесните обекти на потребление и ищцовото дружество нямало
как да знае, че те са собственост на физическо лице.
Твърди се, че между „***“ АД и ответното дружество съществува
валидно облигационно правоотношение, по силата на което клиентът е
потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия в
качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ). Това станало по
силата на пар.15, ал.2 от ЗЕ.
Твърди се, че фактурираната електроенергия и мрежови услуги и акциз
е съобразно изискванията на ПТЕЕ, ЗЕ и ЗАДС.
Цената, по която продава доставчикът от последна инстанция (ДПИ),
се определя по Методика за определяне на цените на електрическата енергия
на доставчика от последна инстанция, приета от КЕВР и е видна на сайта на
дружеството.
Мораторната лихва се претендира поради забава на ответницата да
заплати сумата по фактурата.
Иска се осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество
горепосочените суми. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
2
писмен отговор от ответника.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове - главен и акцесорен.
Твърди, че производството е недопустимо доколкото се претендират
суми от търговско дружество - трето лице на спора.
Твърди, че иска е неоснователен. Заявява, че страните са сключили
договор за доставка на електроенергия на 06.02.2023г., в който е посочен
обекта на ответницата, до който ще се доставя електроенергия. В договора е
посочен абонатен номер и идентификационен номер на този обект различни
от тези посочени от ищеца в исковата молба.
Твърди, че ответницата е получила електронни съобщения покани за
заплащане на суми от ищцовото дружество, в които се претендират други
суми, а не посочените в исковата молба.
Ищцовото дружество било уведомено от представител на ответницата
за допуснатата грешка с предложение за доброволно уреждане на спора и
прилагане на цени за битови клиенти. Но то не приело предложението.
Иска се прекратяване на производството, в евентуалност отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
В проведеното открито съдебно заседание, представител на ищеца
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове и за
присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът чрез процесуалния
си представител моли за отхвърляне на предявените искове въз основа на
аргументите изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От заявление от 06.03.2023 г. за продажба на електрическа енергия,
нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.
№ ***, дело № *** от 2022 г. договор за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция от 06.02.2023 г., се установява, че на
30.12.2022г. Д. Р. А. е закупила апартамент, находящи се в гр. *** от „***“
ЕООД.
На 06.03.2023г. от пълномощника на Д. Р. А. е депозирано Заявление
за продажба на електрическа енергия от „***“ АД при ОУ, за обект на
3
потребление, находящ се в гр. ***за битови нужди, като към същото е
представен Нотариален акт за покупко- продажба от 2022г.
На 06.02.2023г. между „***“ АД и ответницата е сключен договор за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, по
силата, на който ищецът се е задължил да доставя електрическа енергия като
доставчик от последна инстанция до обекти на клиента посочени в
Приложение № 1, с уникален идентификационен номер *** и с абонатен
№***
От констативен протокол № ***г., констативен протокол №*** г. се
установява, че на 02.06.2020г. са демонтирани СТИ на обект на потребление,
находящ се в гр. *** като са монтирани нови с нулеви показания.
От фактура № ***г., приложение А към фактура № *** г., фактура №
*** г., извлечение за фактури и плащания за период към дата 25.07.2023 г.,
справка за потреблението през последните 12/24/36 м. към дата 26.07.2023г.,
извлечение от сметка към 12.05.2023 г. се установява, че двете фактури са
издадени на „***“ ЕООД. Видно от приложение А към фактура № *** г. се
установява, че тази фактура е издадена за обект на потребление гр. ***и ***
за електрическа енергия за м.02.2023г. Фактурата е издадена за сума в размер
на 706,08 лева, като в нея е начислена електроенергия, акциз, мрежови
услуги, компенсация по одобрена от МС „Програма за компенсиране
разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия.“
Начислената електроенергия е за небитови клиенти.
Фактура № ***г. е издадена за междинно плащане за м.03.2023г. за
сума в размер на 421.86 лева.
Задълженията по процесните фактури са частично погасени със
задължения по други фактури, които са сторнирани чрез направено
прихващане от ищеца. В счетоводството на ищеца като неплатени се водят
сума в размер на 626,22лева по фактура № *** г. и в размер на 10,09 лева по
фактура № ***г.
От ЧГД № *** г. по описа на РС *** се установява, че на 26.05.2023г.
ищецът е подал Заявление по чл.410 ГПК, за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Р. А., родена на
29.01.2003 г. за сумите по процесните фактури. С Разпореждане № ***г. е
отхвърлено заявлението поради липса на постоянен адрес на длъжника на
4
територията на Р.България.
На заявителя е указана възможността за предявяване на осъдителен
иск. В законоустановения срок е предявена исковата молба, по която е
образувано настоящото производство.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд,
като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
реда на чл.415, ал.1, т.3 ГПК за вземане по чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД с
искане да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество
сумите от 636,31 лева - главница за незаплатена електрическа енергия и
мрежови услуги съгласно фактури №***г. и фактура №***г. за обект на
потребление, находящ се в гр. ***, с абонатен номер *** и обект, находящ се
в гр. ***с абонатен номер *** с клиентски номер ***, както и сумата от 44,49
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата
следваща падежа на всяка една от фактурите до 01.09.2023г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
В тежест на ищеца е да докаже, че към момента на издаване на
процесните фактури страните се намират в облигационни отношения за
продажба на електроенергия на основание пар.15, ал.2 от ЗЕ за обекта на
потребление в гр. ***, с абонатен номер ***и обект, находящ се в гр. *** с
абонатен номер ***, с клиентски номер ***, че ответницата има качеството на
небитов клиент, че ответницата е собственик и ползвател на обекта на
отчитане на електроенергия през м.02.2023г. и м.03.2023г., че е изпълнил
задълженията си по облигационната връзка като е доставил до обекта на
потребление на ответницата фактурираната електроенергия.
Ответникът следва да докаже, че страните са сключили договор за
доставка на електроенергия на 06.02.2023г. за същия обект на потребление с
различен абонатен и клиентски номер от посочените в исковата молба.
На основание пар. 15, ал. 5, изр. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ от 01.07.2021
г. клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с ел.енергия при
условията на чл. 95а ЗЕ от доставчик последна инстанция.
От събраните по делото доказателства се установи, че страните са
сключили договор за доставка на елелктроенергия на 06.02.2023г. От
подаденото заявление от ответницата чрез пълномощник за избор на
доставчик на ел.енергия на 06.03.2023г. се доказа, че ответницата е избрала
ищцовото дружество като доставчик от последна инстанция на
електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. *** за битови
нужди. Ответницата е закупила апартамент в гр. *** на 30.12.2022г.
Предвид обстоятелството, че апартамента, който е закупила
ответницата е бил електроснабден и че тя е физическо лице, съдът намира, че
5
ответницата е битов клиент на ищцовото дружество от момента на закупуване
на имота.
Видно от процесните фактури, те са издадени на предходния
собственик „***“ ЕООД, който е бил небитов клиент на ищцовото дружество.
Съответно електроенергията в тях е начислявана по методиката за небитови
клиенти, каквато ответницата не е.
На битовите клиенти не се начислява акциз, не се правят компенсации
по одобрената от МС „Програма за компенсиране разходите на небитови
крайни клиенти на електрическа енергия“. Битовите клиенти не дължат
междинно плащане. Цените за електрическа енергия за небитови и битови
клиенти е различна, различен е и начина на формиране на крайната цена
дължима от потребителя.
С оглед на горното и обстоятелството, че за м.02.2023г. и за
м.03.2023г. ищцовото дружество е третирало ответницата като небитов
клиент, след като тя е била битов клиент и неправилно начислените суми за
разходвана електроенергия предявените искове като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени.
Ищецът е поискал присъждане на разноски, но предвид изхода по
делото такива не му се дължат. Ответникът е претендирал заплащане на
разноски и предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК такива му се дължат.
Според доказателствата по делото и представения списък по чл.80 ГПК
разноските на ответника са следните: 1600 лева за адвокатско
възнаграждение. Процесуалният представител на ищеца е направил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, материалният му интерес в размер на 680,80 лева не
предпоставя заплащане на адвокатски хонорар два пъти и половина по-висок
от този интерес. Поради това заплатения адвокатски хонорар от ответницата
следва да бъде намален на 400 лева, какъвто е и минималния размер посочен в
чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по реда на чл.415, ал.1, т.3 ГПК за
вземане по чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД от “***” АД, вписано в ТР при АВп,
с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу Д. Р. А.,
6
родена на 29.01.2003г. в гр. *** гражданин на ***, с паспорт тип ***, код ***
№*** издаден на 15.04.2017г. от ФМС *** с искане да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищцовото дружество сумите от 636,31 лева -
главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги съгласно
фактури №***г. и фактура №***г. за обект на потребление, находящ се в гр.
*** с абонатен номер ***и обект, находящ се в гр. ***, с абонатен номер ***,
с клиентски номер ***, както и сумата от 44,49 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от датата следваща падежа на
всяка една от фактурите до 01.09.2023г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА “***” АД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. *** да заплати на Д. Р. А., родена на ***г. в гр. ***,
гражданин на *** с паспорт тип ***, код ***, №*** издаден на 15.04.2017г. от
ФМС *** разноски по настоящото производство в размер на 400 лева, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7