Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 09.05.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети април през  2019 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                               мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   9642  по    описа   за  2018  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 378442 от 04.04.2018 г. постановено по гр.д.№ 55550/2017 г. на СРС, 51 състав са отхвърлени предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.А.С. и Д.П.С., исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.  чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 32, ал. 2 СК и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. е чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Е.А.С. и Д.П.С. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД суми­те 587,11 лева- незаплатена цена на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г. в апартамент 85, находящ ее в гр. София, ж.к. ********както и 169,78 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 11.04.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 30958/ 2017 г., по описа на СРС, 51 състав. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил ищеца да заплати на ответниците 340 лева - съдебни разнос­ки.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Б.Б.” ООД

            Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД,  с доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон- чл.139б, ал.1 от ЗЕ, сочещ, че при липса или неизправност на индивидуалните водомери, подмяната им е в тежест на абонатите, и след като ответниците били недобросъвестни, законосъобразно им е начислена ТЕ за БГВ на база екстраполация при максимален специфичен разход. Твръди, че не е имало и рекламация от тях относно изравнителните сметки. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат, прави и искане за разноски.

Ответниците Е.А.С. и Д.П.С. с писмен отговор чрез адв.В.К., оспорват жалбата с възраженията, че решението е правилно, и молят тя да се остави без уважение. Излагат съображения, че са направили възражение в срок срещу изравнителната сметка, за която нямало доказателство кога е била публикувана на интернет страницата на ищеца, и че съдът, съобразно гласните доказателства, че в имота е живеело 1 лице, е определил дължимата сума за цена на ТЕ на база екстраполация  по макс.специфичен разход, което кореспондирало на изложеното във въззивната жалба. Претендират разноски по списък по чл.80 от ГПК.           

Третото лице-помагач на ищеца не е взело становище по жалбата.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение, е валидно и допустимо.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, съобразно които е приел, че между старните по делото същестувва облигационна връзка за доставка на ТЕ за битови нужди по силата на закона, че в процесния имот, собственос на товетниците, е била консумирана топлинна енергия в периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г.  За топла вода, която, предвид установената неизправност на водомера за топла вода / за което няма спро по делото/, следва да се определи като количество по правилото на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба 16-334/ 2007 г. за топлоснабдяването - при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие,  предвид установеното то свидетелските показцания, че за исковия период в жилището е живяло само 1 лице. Така е приел, че ответвиците дължат 470,29 лева на ТЕ за топла вода , а общата стойност на топлинната енергия за имота (БВГ -н топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация) е 609,46 лева, която сума била погасена чрез плащане на 530,56 лева, чрез прихващане за сумата 172,77 лева, направено от ищеца с негови вземания, възникнали в период, следващ процесния.

С въззивната жалба ищецът не е направил оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по събиране на доказателствата, поради които въззивния съд, с оглед и ТР № 1/2013г. не може служебно да събира нови писмени доказателства, нито да допуска събиране на доказателства за правно значими факти, за  които ищецът носи доказателствената тежест, както и съгласно чл.269 от ГПК е ограничен да провери правилното установяване само на тези правнозначими факти, за които въззивникът е направил оплакване с въззивната жалба, а оплакването се свежда само до определяне количеството ТЕ за топла вода съгласно правилото за екстраполация, и за наличие/липса на възражение относно изравнителната сметка за исковия период.

Въззивният съд споделя  мотивите на СРС по отношение неоснователността на исковете, и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да е нужно да ги повтаря.  Събраните по делото доказателства сочат, че за исковия период в жилището е живяло само 1 лице, че водомера за топла вода се установило, да е повреден,  при което съгласно  правилото на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба 16-334/ 2007 г. за топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие, или за исковшия преиод възлиза на 470,29 лв. съгласно приетата СТЕ. При липсата на други оплаквания с въззивната жалба относно фактите, въззивният съд приема, че това е дължимата сума на ТЕ за топла вода, която наред със сумата за ТЕ за сградна инсталация 139,17 лв., пак установена отСТЕ, формира общо задължение 609,46 лв., което е погасено по начина, посочен в първоинстанционното решение, като относно приетото от СРС погасяване на паричното задължение на ответниците , ищецът не енаправил оплакване с въззивнатажалба. Ето защо главното задължение, предмет на иска, е погасено, поради което неоснователен и аксецорният иск за лихви за забава, доколкото в съответствие с приложимия материале закон е прието, че такива не се дължат поради липсата на доказателства за датата на публикуване на сметките на интернет страницата на ищеца.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции относно неоснователност на предявените искове решението следва да се потвърди изцяло.

По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски за въззивното производство остават  в негова тежест.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответницата сумата 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, платени в брой съгласно договора за правна помощ с адв.К., която е в минималния  размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви, СГС

Р Е Ш И :       

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 378442 от 04.04.2018 г. постановено по гр.д.№ 55550/2017 г. на СРС, 51 състав.

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК  сумата  300 лв.  /по 150 лв. на всеки/ разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.                            

 

 

 

                                    2.