Решение по адм. дело №148/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от Г. А. Т., [ЕГН], с адрес: гр. Търговище, [улица], вх. В, ап. 53, срещу Решение по Протокол № 1-44/22.11.2024 г. на комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 731/01.07.2024 г. на кмета на Община Генерал Тошево, в частта, в която е определен размер на парично обезщетение за безсрочен сервитут по отношение на имот с идентификатор 10183.23.68 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Василево, община Генерал Тошево, с начин на трайно ползване – нива, с обща площ 83015 кв.м. В жалбата и в съдебно заседание се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в оспорената му част поради липса на компетентност на комисията по чл. 210 от ЗУТ, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че комисията няма правомощия да определя обезщетение за принудително учредяване на право на строеж на стъпка на стълб. Искането на енергийното дружество е било за назначаване на комисия за определяне на обезщетение за сервитутни права, а не и за право на строеж на стълб. Възразява се, че жалбоподателката не е била уведомена за започналото административно производство по чл. 210 от ЗУТ. Сочи се, че при определяне размера на обезщетението не е съобразена действителната пазарна цена на засегнатия имот и неговото реално обезценяване чрез утежняването му със сервитут на въздушна линия и право на строеж на стълб. Иска се съдът да обяви за нищожно или да отмени/измени оспореното решение в частта за определяне размер на обезщетение за право на строеж на стъпка на стълб в имота на жалбоподателката, съответно да го измени в частта за определяне размер на обезщетение за сервитутно право за въздушен електропровод върху този имот съобразно заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответникът – Община Генерал Тошево, изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за нейното отхвърляне. Счита, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че стойността на сервитутното право е съобразена със справедливата пазарна оценка на засегнатата част от имота и съответства по размер на ограниченията, които жалбоподателката е длъжна да търпи при упражняване на правото си на собственост. Сочи, че следва да се прави разграничение между учредяването на сервитут и упражняването на сервитут. Предмет на производството по чл. 210 от ЗУТ е определяне и изплащане на обезщетение за възникване/учредяване на сервитутното право, докато обезщетение за търпене действията по упражняване на това право се търси по друг ред.

Заинтересованата страна – „Тесса Енерджи“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Твърди, че в случая се касае за сервитут по чл. 64 от ЗЕ, който се различава от сервитута по чл. 193 от ЗУТ, като се позовава на ТР № 7/23.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че процесното електрическо съоръжение представлява линеен енергиен обект по смисъла на § 1, т. 31б от ДР на ЗЕ и спрямо него включително спрямо принадлежащите му трайно прикрепени към земята конструктивни елементи и/или съоръжения се прилага редът, уреден в специалния ЗЕ. Сервитутът за електропровода е предвиден с влязъл в сила ПУП - ПП и е съобразен с действащите норми от ЗЕ. Счита, че обезщетението е справедливо и обективно определено, в съответствие с действителната степен на засягане на имота и при спазване на нормативните изисквания. Учреденият сервитут не лишава собственика от ползването на имота по предназначение, а евентуалните щети при упражняването му подлежат на обезщетяване по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗЕ.

Добричкият административен съд, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения:

Между страните не се спори, че жалбоподателката е собственик на имот с идентификатор 10183.23.68 по КККР на с. Василево, община Генерал Тошево, с начин на трайно ползване – нива, трета категория, с обща площ 16940 кв.м.

Със Заповед № РкД-20-30 от 23.02.2024 г. на областния управител на област Добрич са одобрени частите на комплексен проект за инвестиционна инициатива за строеж на обект : „Въздушна линия (ВЛ) 110 kV от ПП 33/110 kV до ВС 110 kV за присъединяване на ВяЕЦ „К. – Тригорци“ към преносната електрическа мрежа (ПЕМ) 110 kV“, находящ се в землищата на селата Дропла и К., община Балчик, област Добрич и землищата на селата Балканци и Василево, община Генерал Тошево, област Добрич, с възложител „Тесса Енерджи“ ООД, [ЕИК]. Съгласно проектната документация въздушната линия е с трасе с обща дължина 5291, 83 м и засяга имоти, разположени на територията на община Генерал Тошево, сред които и имот 10183.23.68 по КККР на с. Василево, община Генерал Тошево. Общата засегната площ на имота от сервитута на електропровода е 1, 485 дка, в т.ч. 0, 030 дка за стъпка на стълб.

Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 19 от 05.03.2024 г. Срещу нея няма постъпили жалби или протести в законовия срок и е влязла в сила, видно от писмо изх. №РР-12-8/13.05.2024 г. на областния управител на област Добрич.

По искане на възложителя „Тесса Енерджи“ ООД от 28.05.2024 г. кметът на Община Генерал Тошево е издал Заповед № 731/01.07.2024 г., с която е назначил комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ за определяне размера на еднократните обезщетения на собствениците на имотите, засегнати от сервитутните зони на строежа на въздушната линия. На 03.07.2024 г. председателят и членовете на комисията са подали декларации за липса на конфликт на интереси.

С писмо изх. №АО-02-19-12081/16.09.2024 г. на кмета на Община Генерал Тошево е възложено на независим оценител да изготви експертна оценка за определяне пазарната стойност на ограниченото вещно право на засегнатите имоти в землищата на с. Балканци и с. Василево, община Генерал Тошево.

На 12.11.2024 г. е изготвен оценителски доклад, според който оценката на имот с идентификатор 10183.23.68 е определена по метода на посредственото сравнение в размер на общо 4 401, 98 лева. Оценителят е използвал информация от онлайн обяви и след анализ на шест оферти за продажби на имоти (3 в землището на с. Балканци, 2 в землището на с. Василево и 1 в землището на с. Преселенци) е дал среднопретеглена пазарна стойност на 1 дка в размер на 3851 лева (л.16 гръб). Справедливата пазарна стойност на обезщетението за частта от имота, попадаща в сервитутната зона на ВЛ, е изчислена, като пазарната стойност на земята (3851 лева х 1455 кв.м) е умножена с коефициент за срок на сервитута 0, 9 и експертно определен коефициент за вид на сервитута 0, 85. Справедливата пазарна стойност на обезщетението за площта, заета от стъпката на стълба, равняваща се на 30 кв.м, е пресметната по същата формула, но двата коригиращи коефициента (за срок и експертно определен, отчитащ вида на ограниченията) са определени с еднакви величини от 1, 0.

На свое заседание от 22.11.2024 г. комисията, назначена със заповед № 731/01.07.2024 г. на кмета на Община Генерал Тошево, е разгледала експертната оценка и с решение по Протокол № 1-44/22.11.2024 г. я е одобрила и приела, определяйки обезщетение за жалбоподателката в размер на 4 401, 98 лева.

С писмо изх. №ТР-08-01-1595 от 03.02.2025 г. на кмета на О. Г. Т. Г. А. Т. е уведомена едновременно за започналото по заявление на „Тесса Енерджи“ ЕООД административно производство на основание чл. 26, ал. 1 от АПК и за взетото решение на комисията за одобряване и приемане на изготвената оценка. Писмото е получено от жалбоподателката на 26.03.2025 г., видно от известие за доставяне (л.27), а жалбата срещу размера на обезщетението е входирана в общинска администрация на 28.03.2025 г.

За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана съдебно – оценителна експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. При определяне на пазарната стойност на засегнатата част от процесния имот вещото лице е приложило метода на посредственото сравнение и метода на поземлената рента. След претегляне на получените стойности по двата метода е дало пълен превес на първия метод, в резултат на което е получило крайна пазарна стойност на декар в размер на 3924, 44 лева. За изчисленията по метода на пазарните аналози са използвани данни за вписани четири продажби на сходни по характеристики земеделски имоти в землищата на с. Василево, с. Преселенци и с. Конаре, всичките в община Генерал Тошево. След съобразяване на определената по метода на пазарните аналози стойност на земята и отчитане на нормативно установените ограничения за ползване на служещия имот съгласно ЗЕ и Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (Наредба № 16) е дадено заключение, че пазарната стойност на равностойното парично обезщетение възлиза общо на 4 742, 83 лева, от които 4 625,10 лева – за сервитута на въздушната линия с площ от 1, 455 дка, и 117, 73 лева – за площта, заета от стъпката на стълба с площ 0, 030 дка. Сумата е получена, след като пазарната стойност на земята е умножена с коефициент за срока на сервитута (Кс = 0,9 за въздушната линия и Кс = 1 за стъпката на стълба) и експертно определен коефициент, отчитащ вида на сервитута и ограниченията при ползването на имота (Ксп = 0,9 за въздушната линия и Ксп =1 за стъпката на стълба).

При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че основните различия с оценката в административното производство произтичат от вида на изходните данни, ползвани при метода на сравнимите аналози.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Предмет на оспорване в настоящото производство е решение за определяне на еднократно обезщетение за възникнал сервитут по чл. 64 от ЗЕ за линеен енергиен обект (въздушна линия) в имота на жалбоподателката, находящ се в землището на с. Василево, община Генерал Тошево.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, поименно определен със заповед на кмета на общината, в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване включително чрез позоваване на експертната оценка на независимия оценител.

Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че решението е частично нищожно, тъй като комисията не разполага с правомощия да определя размер на обезщетение за право на строеж на стъпка на стълб. В случая не става дума за право на строеж, а за сервитутни права по смисъла на чл. 64, ал. 2, т. 1 - 3 от специалния ЗЕ, в т.ч. право на прокарване на линеен енергиен обект. Несъмнено прокарването на такъв обект включва не само монтирането на проводници, но и разполагането на електрически стълбове по трасето на въздушната линия като нейни съставни елементи. Това следва от легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 31 „б“ от ДР на ЗЕ, съгласно която линеен енергиен обект е подземен и/или надземен провод или съвкупност от проводи, включително принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи и/или съоръжения, както и водопроводи на хидротехнически съоръжения, предназначени за: а) пренос или разпределение на електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт или нефтопродукти през преносна или разпределителна мрежи; б) производство на електрическа и/или топлинна енергия; в) пренос на добития нефт и природен газ от обект за добив до площадкови енергийни обекти. Т.е. правото на строеж се свързва с площадковите енергийни обекти по чл. 62 от ЗЕ, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, пр. първо от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (Наредба № 16), посочени в Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от същата наредба - ТЕЦ, вятърни генератори, фотоволтаични системи, електрически подстанции, трансформаторни постове и др., а не с линейните енергийни обекти, които поначало имат характер на съоръжения и се изграждат въз основа на учредено сервитутно право по ЗЕ. С оглед на това комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е била компетентна да определи обезщетение за стъпката на стълба, попадаща в имота на жалбоподателката, поради което и обжалваното решение в тази му част не е нищожно по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

При постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата е инициирана въз основа на влязъл в сила ПУП – ПП, с който са определени местоположението на процесния електропровод (ВЛ) и размерите на сервитутните зони в засегнатите имоти. Комисията се е произнесла при спазване на разпоредбите на чл. 33 от АПК и въз основа на изготвен от независим оценител доклад за определяне пазарната стойност на сервитутното право съгласно чл. 64, ал. 6 от ЗЕ. Действително жалбоподателката е била уведомена за заявлението на заинтересованата страна по чл. 210 от ЗУТ едновременно с приетото решение на комисията, с което на практика е била лишена от участие в административното производство, но това нарушение не е от категорията на съществените. Съдебната практика е последователна, че с приключване на административното производство не се преклудират възможностите на заинтересованите лица да наведат своите възражения и да представят своите доказателства. Те могат да направят това и в съдебното производство по оспорване на решението, поради което не е налице нарушение на правото им на защита, водещо до незаконосъобразност на акта.

Обжалваното решение обаче е издадено в несъответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 64 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути, които се изразяват в право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на линейни енергийни обекти и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. При упражняване на сервитутите титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии.

Сервитутите на енергийни обекти са безсрочни и по своята правна същност представляват законово въведено ограничение на правото на собственост. С възникването на сервитута се възлагат определени законови задължения на собственика на служещия имот, като му се налагат и конкретни забрани. Съгласно чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ в засегнатите поземлени имоти не се допускат: извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, с изключение на случаите, когато това е допустимо, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор; прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена.

Разпоредбите на чл. 64, ал. 3, т. 3 – т. 6 от ЗЕ регламентират, че промяната на собствеността на засегнатия имот и на линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите; сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на лицата, в чиято полза са учредени, тежат изцяло върху всяка част от засегнатите имоти и когато имотите бъдат разделени; сервитутът може да се използва само от лицата, в полза на които възниква, за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект; собственикът на засегнатия имот няма право да премества сервитута.

В нормите на чл. 13 и чл. 14 от Наредба № 16 са уредени детайлно правата на титуляря на сервитута и ограниченията за служещия имот, изброени са редица дейности, които са забранени в сервитутната зона на енергийните обекти, включващи застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и материали, действия върху съоръженията на енергийните обекти, палене на огън и опожаряване след прибиране на селскостопанската продукция.

По силата на чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ сервитутите по чл. 64, ал. 2 от същия закон възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

Съгласно чл. 64, ал. 6 от ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ изрично предвижда оценката и размера на обезщетението да се определят по пазарни цени. В чл. 65, ал. 1 от ЗЕ е посочено, че размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.

От изложеното следва, че принудителният характер на енергийните сервитути налага собственикът на служещия имот да бъде удовлетворен с адекватно и справедливо обезщетение, което да го възмезди за ограниченията и тежестите, които е длъжен да търпи. Приложимите нормативни актове – ЗУТ и ЗЕ, не дефинират понятието „справедлива пазарна оценка“. Според трайната съдебна практика тя следва да се основава на действителната цена на имота, за да бъде обезщетението равностойно по своя размер.

В случая одобрената от административния орган експертна оценка не отговаря на това изискване, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Няма спор, че лицензираният оценител и съдебният експерт са приложили един и същ сравнителен метод, но първият е взел предвид офертни цени за продажба на имоти, а вторият – цени на реални продажба на имоти, вписани в СВп. В експертизата са описани пазарните аналози, ползвани от вещото лице, а в приетата от комисията оценка липсва точна информация за изходните данни. Методът на посредственото сравнение предполага издирване на действително извършени продажби на имоти с еднакви или сходни характеристики с тези на оценявания имот. Т. проучване не е извършено от лицензирания оценител. При липса на съпоставка с конкретни аналози (реално сключени сделки) определената в доклада цена на засегнатия имот не може да се приеме за пазарна, каквито са изискванията на ЗУТ и ЗЕ.

Не е обективно определен и избраният от лицензирания оценител коригиращ коефициент за вид на сервитута за ВЛ. Приложимата методика за оценка на сервитутното право и нейните корекционни елементи трябва да отчитат всички ограничения, които това право налага на собственика на земята. В случая даденият в доклада коефициент 0, 85 не съответства на действителната степен на засягане на имота. Видно от графичната част на одобрения ПУП - ПП, трасето на електропровода пресича целия поземлен имот по ширина, поради което възприетата в експертизата стойност 0, 9 в по-голяма степен отговаря на конкретните особености на сервитутното право.

Неоснователен е доводът на заинтересованата страна, че размерът на обезщетението в оценителския доклад е правилно определен, тъй като учреденият сервитут не възпрепятства обработването на земята по досегашния начин и единственото ограничение, което се отразява на засегнатата площ, е това по чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16 – за засаждане на трайни дървесни насаждения.

Първо, този довод не отговаря на действителния обхват на тежестите, които сервитутът налага, защото към тях следва се причислят и забраните за строителство и сондажни работи в сервитутната ивица по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 16. Безспорно процесният имот е с НТП „нива“, но това не изключва всякакъв вид строителство върху него, тъй като Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им (Наредба № 19) позволява застрояване на земеделски земи със селскостопански сгради, постройки и съоръжения, свързани с ползването им. С изграждането на енергийния обект и разполагането на сервитутната зона по цялата ширина на имота тази възможност ще отпадне, тъй като разпоредбата на чл. 3, т. 9 от Наредба № 19 не я допуска спрямо земеделски земи с учредени сервитути.

Второ, този довод противоречи на същността и спецификите на сервитута, с възникването на който се свързват не само забраните за извършване на определени дейности по чл. 14 от Наредба № 16, във вр. чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, но и редица други тежести, произтичащи от правата на титуляря на сервитута, изброени в чл. 64, ал. 3, т. 1 от ЗЕ, чл. 68 от ЗЕ, чл. 13 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 16. Съдържанието на сервитута се извежда от правомощията на неговия носител и служенето и обременяването на чуждия имот може да бъде различно според нуждите от нормалната експлоатация на енергийния обект. Следователно реалните ограничения за собственика на служещия имот са много по-големи по вид и обем. Фактът, че имотът е земеделска земя и сервитутът няма да пречи на по-нататъшното му ползване по предназначение, не изключва задълженията на собственика да се въздържа от определени дейности и да зачита правата на титуляря на сервитута, в каквото именно се състои ограничаването на правото му на собственост.

Отчитането на тези тежести не води до недопустимо смесване на еднократното обезщетение за учредяване на сервитут с обезщетението за причинени щети от изграждане и експлоатация на енергиен обект. Безспорно пазарната стойност на имота се определя съобразно сегашното му фактическо положение и начин на ползване, но пазарната стойност на сервитутното право се преценява според ограниченията, които собственикът на служещия имот, е длъжен да търпи занапред, както е предвидено и в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ. В случая не става дума за определяне на обезщетение при упражняване на сервитутното право съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗЕ, а за определяне на обезщетение за самото възникване на това право, с което собственикът на засегнатия имот следва да съобразява бъдещото си поведение.

С оглед на изложеното за пазарна стойност на имота и за пазарна стойност на обезщетението следва да се възприемат определените в експертизата суми, коригирани със съответните коефициенти за целите на оценката.

Въз основа на заключението на вещото лице съдът намира, че по-ниският размер на обезщетението, изчислен от независимия оценител, не е справедлив и обоснован и не съответства на действителната пазарна цена на имота. Като е одобрил оценка на сервитута, която е различна от пазарната, комисията е постановила един неправилен акт, противоречащ на материалния закон съгласно чл. 146, т. 4 от АПК. Това налага изменение на решението в оспорената му част и увеличаване на дължимото на жалбоподателката обезщетение от 4 401, 98 лева на 4 742, 83 лева съобразно заключението по съдебно-оценителната експертиза. С този размер се постига целта на обезщетението да компенсира надлежно собственика за ограниченията при ползването на имота, които ще търпи без ограничение във времето.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право на разноски по делото. Ответникът не е направил възражение за прекомерност, поради което направените от страната разноски следва да се присъдят в пълния им размер. С оглед на това общата дължима сума на жалбоподателката възлиза на 2757, 80 лева, от които държавна такса в размер на 10 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на 527, 80 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2220 лева с ДДС.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Решение по Протокол № 1-44/22.11.2025 г. на комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 731/01.07.2024 г. на кмета на Община Генерал Тошево, в частта, в която е определен размер на обезщетение за имот с идентификатор 10183.23.68 по КККР на с. Василево, община Генерал Тошево, собственост на Г. А. Т., [ЕГН], с адрес : гр. Търговище, [улица], вх. В, ап. 53, за безсрочен сервитут, в т.ч. трайно заетата площ от стъпката на стълб, за изграждането на обект „Въздушна линия (ВЛ) 110 kV от ПП 33/110 kV до възлова подстанция (ВС) 110 kV за присъединяване на ВяЕЦ „К. – Тригорци“ към преносната електрическа мрежа (ПЕМ) 110 kV“ в землищата на с. Балканци и с. Василево, община Генерал Тошево, област Добрич, с възложител „Тесса Енерджи“ ООД, [ЕИК], КАТО УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 4 401, 98 лева на 4 742, 83 лева (четири хиляди седемстотин четиридесет и два лева и осемдесет и три стотинки).

ОСЪЖДА О. Г. Т. да заплати на Г. А. Т., [ЕГН], с адрес : гр. Търговище, [улица], вх. В, ап. 53, сумата от 2757, 80 00 лева (две хиляди седемстотин петдесет и седем лева и осемдесет стотинки), представляваща сторени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.