РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на седми май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
Е. ДОБРЕВА
и в присъствието
на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №829 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.109 ЗС.
В исковата молба, допълнена и уточнена с молба вх.
№7170/15.02.2018г., ищците Х.И.А. и Л.Р.А. чрез процесуалния си представител твърдят,
че с ответницата притежават съседни имоти – къщи с дворни места в с. Голямо
Враново, община Сливо поле, област Русе. През месец септември 2010г.
ответницата пристроила към къщата си сграда (постройка), състояща се от
помещение за кухня, трапезария, коридор и килер, баня, перално помещение и
котелно помещение до което е свързано второстепенно допълващо застрояване за
дърва и тоалетна. Сградата не е построена в срока, даден в издадените й
строителна виза от 25.02.2010г. и разрешение за строеж №6/02.03.2010г. Върху
сградата е построен комин и след завършване на строежа през месец октомври
2010г., сложила в нея котел на твърдо гориво и прокарала инсталация за парно отопление в къщата си, без да има
строително разрешение за комин и котел. Поради ниския комин и неизпълнени технологични
и противопожарни изисквания, необходими за строеж на комин и за обезопасяване
на котелното помещение, всичкият пушек и сажди влизат в тяхната къща. Не могат
да оставят прозореца си отворен поради опасност от обгазяване. Пушекът и
обгазяването вредят на здравето им, когато са в двора си, което е опасно
предвид анемичното състояние на ищеца. Пушекът от опасното котелно помещение
обвива цялата къща, опушва стряхата на къщата им от вътрешната страна, стените
потъмняват от саждите и непрестанното сезонно опушване. Помолил ответницата да
вземе мерки относно комина, но тя не направила необходимото и обгазяването на
неговата къща продължило. Подавали жалби до Община Сливо поле, до Регионалната
инспекция по опазване на околната среда и водите-Русе, но задоволителни
отговори не получили. Поради това моли съда, като се убеди, че котелът е опасен
при прекъсване на електрозахранването поради необезопасяване, че котелното
помещение не е изградено съобразно техническите изисквания, че коминът на
котелното помещение не е построен съобразно техническите и инженерни изисквания
да осъди ответницата да премахне котела и комина над пристроената към къщата й
сграда, с които нарушава правото им на собственост върху собствения им недвижим
имот. Претендират за
разноски.
Ответницата В.В.С. чрез процесуалния си представител
оспорва иска. Възразява срещу твърденията, че
стопанската постройка в имота й представлява незаконен строеж, че
пушекът от комина на стопанската постройка пречи на ищците да упражняват
правото си на собственост в пълен обем, тъй като изграденият комин не е нисък,
пушекът от него не обвива къщата на ищците, не обгазява и не е причина за
потъмняването на стените под покрива на къщата им, не е причина за анемията или
други заболявания на ищеца, горивното съоръжение (котел) не е взривоопасно, не
представлява опасност за имота на ищците и за останалите съседни имоти, поради
което не нарушава правото на собственост на ищците. Заявява, че изградената
постройка в собствения й УПИ III-556, кв.64, с. Голямо Враново, не е котелно
помещение, а представлява стопанска постройка категория 6 по см. на чл.44, ал.1 ЗУТ и за изграждането й не са необходими инвестиционни проекти, но въпреки това
притежава Разрешение за строеж №6/02.03.2010г., издадено от Главния архитект на община Сливо поле, в което е описана
и Виза за строеж №10/25.02.2010г. и конструктивно становище. С Протокол от
07.09.2010г. е открита строителна площадка за строежа, който е изпълнен въз
основа на всички издадени разрешения и в съответствие със ЗУТ. На основание
чл.50 ЗС прави възражение, че в качеството си на собственик на недвижим имот в
селски район, използващ отопление посредством уреди на твърдо гориво да е
извършвала действия в имота си, които да създават пречки за използването на
съседния имот по-големи от обикновените през зимния сезон на годината.
Възразява също, че причиненото задимяване в имота на ищците, ако има такова, е
единствено и само от нейна страна. Моли искът за премахване на котела и комина
от изградената в имота й стопанска постройка да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.
По делото са
представени писмени доказателства, назначена е комплексна техническа експертиза
и втора техническа експертиза, с допълнение към нея, разпитан е свидетел.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Ищците са съпрузи, видно от удостоверение за семейно
положение изх. №40/13.02.2018г., издадено от Община Сливо поле, Русенска област
(л.28). Бракът им е сключен на 30.11.1980г., видно от приложеното на л.63
удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт №26/30.11.1980г.
на Кметство Голямо Враново.
С нотариален
акт №151/13.12.2016г., том VІІІ, рег. №12622, дело №1226/2016г. на русенския
нотариус Адриана Филчева ищецът Х.И.А. е признат за собственик на придобит на
основание реализиран строеж недвижим имот, представляващ масивна двуетажна
жилищна сграда със застроена площ 97 кв.м., построена съгласно Разрешение за
строеж №48/05.04.1984г. в собствен имот – дворно място в с. *********, цялото с
площ 1240 кв.м. по нот. акт №159/13.02.1984г., том І, дело №416 на нотариус при
РРС, а по скица №88/20.12.2016г. - с площ 1320 кв.м., съставляващо УПИ ІV-557,558
в кв.64 по плана на селото, при граници и съседи: УПИ ІІІ-356, улица, УПИ V-557
и УПИ ХІІІ-563.
Ответницата В.В.С. е собственик на дворно място с
площ 1290 кв.м., намиращо се в с. Голямо Враново, образуващо урегулиран парцел III-556 в кв.64
по нов план на селото, заедно със застроените в него масивно жилище от 75 кв.м.
и масивна стопанска сграда от 50 кв.м., при граници на имота: улица, Х.И., Р А Ю и И Ф, видно от нот. акт за покупко-продажба
на недвижим имот №49 от 01.12.1992г., том ХХІІ,
дело №7176/1992г. на русенския нотариус Цвятко Миланов (л.79).
Видно от Разрешение за строеж №6/02.03.2010г.,
издадено от Гл. архитект на Община Сливо поле и от Протокол за откриване на
строителна площадка от 07.09.2010г., ответницата е извършила строителство на
стопанска постройка в имота си – УПИ III-556 в кв.64,
с адрес на имота с. ********. Строежът е шеста категория.
Установено е
по делото, че ищецът Х.И. е подавал жалби относно
изпълненото строителство на комина на стопанската постройка в имота на
ответницата до Община Сливо поле, откъдето след извършен оглед от служители на Общината
му отговорили, че с извършеното допълнително удължаване на комина чрез тухлено
надграждане и поставена метална тръба, не е констатирано одимяване и
запрашаване, което да му създава неудобства (л.11). Ищецът е подал жалба и до
Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите-Русе и след
извършена проверка от служители на Инспекцията му е отговорено писмено (л.14), че
горивното съоръжение е пригодено за работа на твърдо гориво с номинална топлинна
мощност 25 кW и емитираните вредни вещества не се нормират, съгласно действащото
екологично законодателство. Жалбата е оставена без уважение, като е дадена
препоръка на ответницата да не допуска нерегламентирано изгаряне на отпадъци в горивното съоръжение.
От
заключението на комплексната техническа експертиза, изготвено от вещите лица Е.И.М.,
строителен инженер и Д.П.К., инженер по пожарна и аварийна безопасност,
депозирано и потвърдено устно в съдебно заседание на 20.09.2018г., се
установява, че стопанската постройка в УПИ
III-556, ул. “Хан Аспарух” №8, отстои на 5.10 метра от страничната
регулационна линия към съседния имот на ищците - УПИ ІV-557,558 и не е
разположена срещу къщата им. Същата е долепена до къщата на ответницата, която
отстои също на 5.10 м. от страничната регулационна линия. Жилищната сграда на
ищеца отстои на 4.20 м. от същата регулационна линия. Разстоянието между
сградите през имотната граница е около 9.30 м. В стопанската постройка е
обособено помещение, в което е монтирано горивно съоръжение – отоплителен
котел. Помещението е отделено от останалите части на постройката с тухлени стени и врати с ПВЦ дограма, има монтиран
прозорец, вътрешните му стени са измазани, подът му е с циментова замазка, а таванът
е дървената покривна конструкция на сградата. То отговаря на противопожарните
изисквания – чл.152, ал.1 и ал.2 от Наредба №1з-1971 от 2009г. на МВР и МРРБ. В
единия ъгъл с тухлена зидария е иззидан комин, в който е включен кюнеца на
отоплителния котел с диаметър 150 мм. Коминът е изграден на стената на
стопанската постройка и отстои от регулационната граница на имота също на
разстояние 5.10 м. и е разположен диагонално спрямо нея и къщата на ищците.
Височината на комина е около 3.80 м., като първите 2.40 м. над покрива са
изпълнени с измазана тухлена зидария, а останалата част е от метална тръба с
метална шапка, което отговаря на противопожарните изисквания. Към котела е
включена отоплителната инсталация на цялата къща. Същият отговаря на
изискванията за поставяне в стопанската постройка, тъй като е с максимална мощност
25 кW, инсталиран е и е включен към комина, но не работи. В помещението на
котела има инсталирани и бойлер, разширителен съд с клапан, помпа за циркулация
на топлоносителя и устройство (UPS) за включване на резервно захранване на помпата при отпадане на ел.
напрежение от мрежата. Устройството се захранва от автономна акумулаторна
батерия, като изводите тип щипки за захранване на акумулаторната батерия са
свързани към устройството. Котелът и отоплителната инсталация са с мощност
по-малка от 116.3 кW и не попадат в категорията на съоръженията с повишена степен на
опасност, подлежащи на технически надзор, регламентирани с Наредба за условията
и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на
съоръжения с повишена опасност и за реда на водене на регистър на съоръженията.
Тъй като строежът на стопанската постройка е шеста категория, същият не подлежи
на въвеждане в експлоатация, съгласно чл.178, ал.2 ЗУТ. Стопанската постройка е
елемент от допълващото застрояване на имота, съгласно чл.41, ал.1 ЗУТ. Постройката
заедно с инсталирания котел в нея е в законно изградена сграда, в съответствие
с издаденото разрешение за строеж на “стопанска постройка”, отговаря на нормативните изисквания по отношение разполагането й в
имота спрямо основното застрояване и спрямо границите на имота. Котелът и
инсталацията към него не са съоръжения с повишена опасност, подлежащи на технически
надзор и попадат в категорията на строежите, за които не се изисква одобряване
на проект за издаване разрешение за строеж - чл.147, ал.1, т.2 ЗУТ.
Димоотводните тръби са свързани хоризонтално към комина за отвеждане на
изгорелите газове. При огледа на къщата, собственост на ищците, вещите лица не
са констатирали видими щети от дима от комина на ответницата – обгазяване и
задимяване по фасадите на къщата на ищците. Не се открояват някакъв тип сажди
или налепи по фасадата, за които би могло да се приеме, че представляват щета
върху къщата. През зимния сезон ищците се отопляват с една печка на твърдо
гориво тип “Чудо”,
която към момента на огледа от вещите лица не е била включена към коминно тяло.
В близост до къщата на ищците от страната, противоположна от страната на
ответницата, са разположени друга къща и пристройка към нея, които са в един
двор с къщата на ищците. На къщата има изграден комин, а на пристройката –
комин с монтиран отдушник в него. По информация от ищците в тази къща живеят
техни роднини, които се отопляват с котел на електрическа енергия и не ползват
твърдо гориво.
По искане на
процесуалния представител на ищците съдът с определение в съдебно заседание на
02.10.2018г. е назначил втора техническа експертиза за изясняване на делото.
След оглед
на имотите на страните по делото в тяхно присъствие и проверка на представените
писмени доказателства вещото лице инж. В.С.П., специалист по промишлена
топлотехника, отопление, вентилация и климатизация, е представил писмено
заключение, потвърдено и допълнено устно в съдебно заседание на 07.05.2019г., в
което на свой ред е описал подробно горивното съоръжение, помещението, в което
е изградено и отоплителната инсталация. От заключението на експертизата се
установява, че в отделно помещение в стопанската постройка на ответницата е
инсталиран чугунен водогреен котел марка “VIADRUS
HERCULES U22”
с топлинна мощност 25 кW, предназначен за изгаряне на
твърди горива и за захранване на водни отоплителни системи с температура на
водата до 90⁰С
при максимално работно свръхналягане до 0.4 МРа. Водният
обем на котела е 40.9 литра. Същият е монтиран правилно, съгласно предписанията
на фирмата – производител и Наредба №15/28.07.2005г. за технически правила и
нормативи, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за
производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Отоплителната
инсталация на сградата е двутръбна с принудителна циркулация, лъчево
разпределение със закрит разширителен съд и се обезвъздушава чрез
обезвъздушители. Нейната топлинна мощност е 21.282 кW. Отоплителната инсталация е
съобразена с изискванията на Наредба №15/28.07.2005г. Водогрейният котел е
ситуиран в обособено помещение с площ 4.5 кв.м., съгласно изискванията на
производителя за свободни пространства, необходими за експлоатацията и ремонта
му. В помещението не се съхраняват горивни материали. Водогрейният котел е
предназначен за работа с температура на водата до 90⁰С
при максимално работно налягане 0.4 МРа. Горивният процес се управлява от
автоматичен регулатор на притока на въздух, който действа непосредствено на
клапата за приток на въздух. Предпазването на котела и отоплителната инсталация
от повишаване на налягането над допустимото се извършва от монтирани предпазни
клапани пред разширителния съд и на водоразпределителя. За поддържане
циркулацията на топлоносителя в
системата при прекъсване на електрозахранването е предвидено резервно
захранване UPS, осигуряващо ел. захранване на консуматорите с ел. енергия при
прекъсване на електрозахранването от ел. мрежата. В случая UPS осигурява надеждна
работа на циркулационната помпа около 16 часа. Котелът е с работно налягане до
400 кРа и е хидравлично изпитан на налягане 800 кРа. Наличието на предпазни
клапани и UPS прави невъзможно повишаване на налягането в котела над 350 кРа и
евентуалното му взривяване – автоматиката ще заглуши котела (вж. устното
заключение на вещото лице). По време на огледа
водогрейният котел е бил запален с гориво дърва. Вещото лице на свой ред
не е констатирало по фасадата и стряхата на къщата на ищците следи от
обгазяване и задимяване. Коминното тяло, описано подробно и в това заключение,
е изпълнено правилно – няма неплътности по металните тръби и зидарията, има
ревизионен отвор. Върхът на комина е значително над билата на съседните сгради.
Газова експлозия на котела е невъзможна, тъй като в него се изгарят само твърди
горива – същият не е предназначен за изгаряне на течни и газообразни горива
(вж. допълнението към експертизата).
Заключенията на двете технически експертизи са депозирани
от компетентни лица, притежаващи необходимата за случая компетентност, взаимно
се подкрепят и допълват, поради което съдът ги възприема изцяло.
Свидетелят Р.И. А,
брат на ищеца, разпитан в съдебно заседание на 03.07.2018г., заявява, че между
страните съществува проблем, свързан с котелното помещение и комина, който го
обслужва, защото през зимния сезон при западен и югозападен вятър целият дим от
изгорелите газове, излизащи от комина, влиза в къщата на ищците. Това е така,
защото подпокривното пространство на къщата им има врата и димът, който влиза в
подпокривното пространство се свлича по стената и влиза през дограмата вътре в
тяхната къща. Когато се запали котелът, в къщата става непоносимо от вредните
газове от комина. В резултат на това дървените греди в къщата са почернели.
Свидетелят заявява, че коминът, изграден в едната част от тухли, а след това е
поставена метална тръба, е висок колкото къщата на ответницата, но е по-нисък
от покрива на къщата на ищците. Металната тръба не е изолирана и когато
горещият въздух излиза и димните газове стигат тръбата, която през зимата е
студена, температурата на тези газове намалява и димът пада долу, вместо да
отива нагоре. Според свидетеля самият комин не е направен по техническите
изисквания.
Показанията на
свидетеля са в противоречие с посочените по-горе писмени становища, дадени
вследствие извършени проверки по повод жалби на ищците от специалисти към
Община Сливо поле, съответно експерти на РИОСВ-Русе. Показанията му са
опровергани и от заключенията на двете технически експертизи. Показанията му са
изолирани и очевидно депозирани в услуга на ищците с оглед изхода на делото,
поради което съдът не ги кредитира.
Предявеният иск от ищците
е осъдителен негаторен иск за преустановяване неоснователно въздействие върху
собствения им имот от ответницата, която да бъде осъдена да премахне котела и
комина над пристроената към къщата й сграда, с които нарушава правото им на
собственост върху собствения им недвижим имот. Съгласно даденото тълкуване на
закова в Тълк. реш. №31/1984г. от 06.02.1985г. по гр. д. №10/1984г., ВС, ОСГК,
искът, основан на чл.109 ЗС, предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се
поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно
и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които
субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита.
Съобразно
гореизложеното, основано на събраните по делото доказателства, ищците не са
доказали, че ответницата, без да има основание за това, извършва действия, с
които е предизвикала създаването на такива състояния в имота им, с които да им пречи
да упражняват спокойно и пълноценно правото си на собственост, съответно да ограничава,
смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото
предназначение.
При това положение
съдът приема, че не са налице предпоставките по чл.109 ЗС за уважаване на
предявения иск, който следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ищците дължат на ответника
разноските по делото, които са в размер на 1600 лв, съгласно представен списък
на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Х.И.А., ЕГН ********** и Л.Р.А., ЕГН **********, двамата от с. **********, срещу
В.В.С. ***, ЕГН **********, иск с правно
основание по чл.109 ЗС за премахване котела и комина над пристроената към
къщата й сграда в УПИ III-556, ул. “Хан Аспарух” №8, с които нарушава правото им на
собственост върху собствения им недвижим имот в УПИ ІV-557,558 в кв.64 по плана
на с. Голямо Враново.
ОСЪЖДА Х.И.А., ЕГН **********
и Л.Р.А., ЕГН ********** да заплатят на В.В.С., ЕГН **********,
сумата 1600 лв разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: