МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХ ДЕЛО № 01711 ПО
ОПИСА ЗА 2017 ГОДИНА НА ПЕРНИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Обвинението е повдигнато от района прокуратура гр.Перник срещу подсъдимата В.К.В.
– родена на *** ***, *,*, с постоянен и настоящ адрес:***, *,*,*, с ЕГН **********
за това, че в периода от 09.03.2015 год. до 08.05.2015год., в гр. Перник, в условията на продължавано
престъпление, чрез използване (представяне пред С.В.А- «касиер» при *** «Р. А.»***;
и пред А.В.Д.- старши ***«Връзка със значими клиенти» при «***» АД, клон
Перник) на официален документ с невярно съдържание - Удостоверение за
наследници № ***/****., издадено от Община Перник, е получила без правно
основание чуждо (собственост на С.Б.А.) движимо имущество в големи размери
(сума пари в лева и евро в левова равностойност в размер на 30 632.70лв.) с
намерение да го присвои, както следва:
- на 09.03.2015г., в гр. Перник, в сградата на *** „Р. А.“***, чрез
използване (представяне пред С.В.А- «касиер» при *** «Р. А.»***) на официален
документ с невярно съдържание - Удостоверение за наследници № ***/****.,
издадено от Община Перник, е получила без правно основание чуждо (собственост
на С.Б.А.) движимо имущество (сума пари в размер на 1080.12лв.) с намерение да
го присвои;
- на 08.05.2015г., в гр. Перник, в сградата на „***“ АД, клон Перник, чрез
използване (представяне пред А.В.Д.- старши ***«Връзка със значими клиенти» при
«***» АД, клон Перник) на официален документ с невярно съдържание -
Удостоверение за наследници № ***/****., издадено от Община Перник, е получила
без правно основание чуждо (собственост на С.Б.А.) движимо имущество в големи
размери (сума пари в размер на 15 109.99 евро в левова равностойност в размер
на 29552.58лв.) с намерение да го присвои, поради което престъпление по чл. 212, ал. 4, във вр.
ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1, от НК.
За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански
иск от С.Б.А. срещу подсъдимата за сумата от 30 632,70лв., обезщетение за
причинените му имуществени вреди в резултат от деянието, предмет на настоящото
обвинение,заедно със законната лихва, считано от 08.01.2018г./датата на подаване
на молбата/до окончателното и заплащане.
А. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец.
Представителят на държавното обвинение
поддържа така предявеното на подсъдимата
обвинение, като подлага на анализ два момента-имало ли е било
сключен гр.брак между частния обвинител и гр.ищец С.А. и А. Н. в Л. през 1996
г.,както и знанието на подсъдимата за сключения граждански брак,като анализира
показанията на определен брой свидетели,които са в роднински отношения със
страните.
Акцентира и върху момента на подаване на
молбата от подсъдимата молба пред Община
Перник за издаване удостоверение за родствени връзки.
От повереника на ЧО и Гр.Ищец -адв.М.
се поддържа становището на представителят на държавното обвинение,като се
пледира и за уважаване на гражданския иск
в приетия за произнасяне размер.
От
защитника на подсъдимата -адв.Т. се излага довода,че оглед събраните гласни и писмени доказателства
в наказателното производство следва да бъде прието, че липсват безспорни такива
за извършено съставомерно престъпление по чл.212 ал.4 вр.
ал.1, вр. чл.26 от НК, както и че не е налице
субективния елемент от състава на вменето с
обвинителния акт деяние, а именно изискуемия пряк умисъл, поради което пледира подзащитната
и да бъде оправдана по предявеното
обвинение.
Подробно
анализира същностният правен проблем и аспект в настоящото производство, относно
валидно брачно правоотношение, както и знанието
на подсъдимата за това
обстоятелство.
Подсъдимата
дава обяснения,поддържа становището на своя защитник.
Пернишкият
районен съд, след като обсъди доказателствата по делото в съвкупност и взаимна
връзка, както и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е под формата на съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл.371,т.1 от НПК,като съдът е допуснал трима
свидетели по искане на защитата.
Подсъдимата В.К.В. с ЕГН ********** *** на ***г., с постоянен и настоящ
адрес ***, *,*, омъжена, пенсионерка, неосъждана, със средно образование.
А. К. Н. (с ЕГН **********, родена на ***г***.
Същата към 1995г. била неомъжена, като нямала и деца.
На посочения по-горе адрес същата живеела заедно с майка си - Л. Р. А.
(която починала на 28.11.2007г.), сестра си - обв. В.К.В., съпруга на сестра й -
К. Г. В., както и с двете дъщери на подсъдимата В. - св. А. К. Г. (която
стопанисвала заведение в двора на къщата) и св. Д. К. Я..
По професия А. Н. била медицинска
сестра.
С.Б.А. към 1995г. не се намирал в
сключен граждански брак.
Същият към 1995г. живеел и работел в
тогавашната Социалистическа Народна Либийска Арабска Джамахирия
като електротехник.
През 1995г. А. Н. заминала за Л., за да работи като медицинска сестра.
Н. пристигнала в Джамахирията в началото на
1995г., като веднага след пристигането си се запознала със С.А..
Между двамата се породила любов, поради което те установили скоро интимна
връзка помежду си.
Тъй като в *** Джамахирия било забранено мъж и
жена да живеят заедно без да са роднини, те решили да оформят отношенията си по
предвидения ред като сключат брак.
В изпълнение на това си решение те сключили в Л. брак по предвидения в
действащото либийско законодателство ред, а именно - на дата 06.06.1996г. се явили пред първоинстанционен
съд в град А***, Л., пред който заявили желанието си за сключване на брак.
След като разгледал искането им и преценил същото за основателно съдът
постановил Решение № 14/96 за сключване на брак.
Така сключеният брак между А. Н. и св. С.А. бил валиден както в Л. (като
сключен съгласно наличното към момента законодателство), така и на територията
на Република България.
Последното обстоятелство следвало от
разпоредбата на чл. 19 от Договора между Народна република България и
Социалистическа народна либийска арабска Джамахирия
за правно сътрудничество, като валидността на сключения брак не била предпоставена от последващо негово признаване или друга
форма на регистриране в Република България.
За сключения помежду им брак св. С.А. и А. Н. осведомили своите близки в
Република България, в това число и семейството на А. Н. - Л. А., В.В., дъщерите й, К. Г. В..
В тази връзка подсъдимата В.В. организирала включително и почерпка на близки и познати
по повод на брака на сестра си.
След сключването на брака си св. С.А. и А. Н. заживели заедно в гр. Триполи
в Л.. Двамата съжителствали като семейство, като обитавали едно жилище и се
подкрепяли в своето ежедневие.
Тези обстоятелства били известни на всички хора, които ги познавали, вкл. и
на подсъдимата В.В.,
с която А. Н. поддържала редовно връзка.
През време на пребиваването си в Л. св. С.А. и А. Н. неколкократно
се прибирали през време на отпуските се в Република България, при които
посещения св. А. се запознал и с всички членове на семейството на съпругата си.
През време на пребиваването си в Л. св.А. и А. Н. многократно помагали с
парични средства на В.В. и на нейното семейство,
включително двамата съпрузи упълномощили
подсъдимата В. да се разпорежда с техните
влогови сметки.
През време на пребиваването на св. С.А. и А. Н. в Л. последователно при тях
идвали да им гостуват и подсъдимата В.В., и Л. А., и св. Д. Я.. Последната дори останала да живее
в съвместно обитаваното от двамата съпрузи жилище, след което сама започнала
работа в *** Джамахирия.
С.А. и А. Н. живели и работили в Л.
до 2012г., когато взели решение да се върнат окончателно в Република България.
В тази връзка през лятото на 2012г. двамата дошли в гр. Перник, където
направили основен ремонт на притежаваното от А. Н. жилище на ул. „***“, № **.
През есента на същата година св. А. и А. Н. напуснали окончателно *** Джамахирия и се завърнали в Република България, където
заживели в имота на Н..
Този имот бил така разположен, че се намирал в общ двор с този на подсъдимата В., поради което двете семейства
съжителствали съвместно.
За многогодишната си работа в Л. и двамата съпрузи били натрупали
определени спестявания, които парични средства съхранявали на влогове.
А. Н. била титуляр на сметка в търговска банка „***“ АД с IBAN ***.
След завръщането си в Република България А. Н. започнала работа в *** „Р. А.“***,
докато св. С.А. временно бил без постоянна работа.
През този период В.В. нееднократно инициирала
разговори с А. Н., в хода на които опитвала да убеди сестра си, че няма смисъл
да „храни“ този мъж, както и че той не й е нужен. Всякога в тези случаи А. Н.
заявявала, че тя е избрала св. А. за свой другар в живота, омъжила се е за него
и не желае да обсъжда този въпрос.
През 2014г. при проведено рутинно изследване било установено, че А. Н.
страда от рак на панкреаса.
Това обстоятелство наложило
излизането й в продължителен болничен от местоработата й.
Въпреки провежданото лечение нейното състояние силно се влошило, което
довело до невъзможност сама да се грижи за себе си.
В този период единствено св. С.А. полагал всички грижи за тежко болната си
съпруга.
През целия период от завръщането си от Л. в Република България св. С.А. и А.
Н. не заявили в Община Перник сключения от тях през 1996г. брак в Л..
На 14.01.2015г. А. К. Н. починала.
Още на същия ден - 14.01.2015г., подсъдимата В.В. ***,
където поискала да й бъде издадено удостоверение за родствени връзки на
починалата й сестра.
В тази връзка й било издадено Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
с изх. № 235/14.01.2015г., в което било отразено, че единствените данни за А. К.
Н. са, че същата е имала следните роднини: К. Н. А. (баща), Л. Р. А. (майка) и В.К.В.
(сестра).
В това удостоверение било записано,
че А. К. Н. е била неомъжена.
Веднага след смъртта на А. Н. подсъдимата В.В.
заявила на св. С.А. свои претенции в смисъл, че той следва да напусне къщата на
покойната А. Н., тъй като той няма никакви права върху нея и „не му е там
местото“.
В хода на проведени поредица разговори от такъв характер св. А. се стремял
да не разширява конфликта, поради което единствено заявявал на В.В., че той има право да живее в къщата, тъй като е
наследник на А. Н. като неин съпруг.
Междувременно, на 28.01.2015г., подсъдимата В.В. ***,
където поискала да й бъде издадено удостоверение за наследници на А. К. Н..
В тази връзка й било издадено
Удостоверение за наследници № ***/28.01,2015г., в което било записано, че
единствен наследник на А. К. Н. е самата В.К.В., като нейна сестра.
Било записано също така, че А. Н. е
починала неомъжена.
Същевременно на В. била добре
известна причината за така попълненото съдържание на издаденото й удостоверение
- че покойната й сестра и св. С.А. не били заявили до момента валидния си брак,
сключен преди близо двадесет години в Л., пред органите по гражданско състояние
в Република България.
В този смисъл подсъдимата В.
съзнавала обстоятелството, че съдържанието на издаденото удостоверение е
невярно, както и поради каква причина е налице допуснатата грешка.
След получаването на по-горепосоченото удостоверение тя оставила екземпляр
от него на видно място в дома на сестра си, така че да бъде възприето от св. А..
Същевременно подсъдимата продължила да отправя изявления
спрямо св. А. в смисъл да напусне жилището на покойната й сестра, на които той
продължил да не се съгласява, напомняйки й, че той е имал валидно сключен брак
с А. Н. в Л. от близо двадесет години.
Това поведение на В.В. обаче предизвикало
притеснения у св. А., поради което в началото на месец март 2015г. отишъл в
Община Перник и направил устно запитване относно необходимите документи за
регистриране на брака му в Република България.
Във връзка с направеното от него устно запитване Община Перник отправила
запитване до Министерство на външните работи, Дирекция „Консулски отношения“
относно представения от св. А. документ, а именно - Решение № 14/96 на първоинстанционен съд в град А***, Л..
Докато течала горната преписка подсъдимата В. В., на 09.03.2015г„ се явила в
сградата на *** „Р. А.“***, за да получи пари, които били начислени на
покойната й сестра - А. К. Н., като парично обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск.
Горното начисляване се налагало, тъй като след смъртта на Н. следвало
неизползваният от нея до момента отпуск да бъде трансформиран именно във вид на
парично обезщетение.
Тази сума била в размер на 1620.18лв. след направените удръжки.
В сградата на болницата В.В. отишла с издаденото й удостоверение № ***/****. от
Община Перник и именно него тя представила на служителката - св. С.В.А/на
длъжност „касиер“ в *** „Р. А.“***/, за да се легитимира като правоимащо лице, за да получи цялото плащане, каквато била
и установената практика в болничното заведение.
След като се запознала с така представения й документ св. С. А. изплатила
сумата от 1620.18лв. на В.В., за което бил съставен
Разходен касов ордер № 162/09.03.2015г.
Макар да съзнавала, че това плащане
се извършва единствено поради представеното удостоверение за наследници № ***/****.
от Община Перник, както и че изписаното в него съдържание не съответства на
действителната фактическа обстановка, В.В. взела
посочената по-горе сума пари и си тръгнала.
Въпреки че била наясно с факта на сключения в Л. брак между А. Н. и св. А. ,подсъдимата
В. отишла на 08.05.2015г. в сградата на
търговска банка „***“ АД, клон Перник, носейки отново със себе си издаденото й
удостоверение за наследници № ***/****. от Община Перник.
Пред служителите на банката В. заявила, че желае да прехвърли на своя
сметка влога на покойната А. Н. като единствен неин наследник.
Към тази дата наличността по
сметката с IBAN ***ляр А. К. Н. била в размер на
22.664,99 евро, чиято левова равностойност била 44 328.87лв.
Поради по-големия размер на влога подсъдимата В. била свързана със св. А.В.Д.(на
длъжност „***“ „Връзка със значими клиенти“ при ТБ „***“ АД, клон Перник).
На тази служителка подсъдимата В.
обяснила, че желае да прехвърли средствата от сметката на покойната си сестра в
своя сметка в същата банка, като за целта се легитимирала като единствен
наследник на А. К. Н. посредством горепосоченото удостоверение за наследници.
Такава била и установената процедура в банката - в случай на смърт на
титуляр на дадена сметка и наличен само един наследник наличните средства се
прехвърляли на посочена от него друга сметка срещу представяне на удостоверение
за наследници.
Тъй като В.В.
удостоверила твърдяното от нея качество на единствен наследник на А. К. Н. чрез
представянето на удостоверението за наследници съобразно заявеното от нея
желание всички средства по сметката били прехвърлени на друга банкова сметка, ***
В.В..
Когато през месец юли 2015г. св. С.А. успял по надлежния ред да регистрира
брака си с А. Н. му било издадено удостоверение за наследници, в което коректно
било отразено, че А. Н. е починала на 14.01.2015г. омъжена, а нейни наследници
са самият той и подсъдимата В.В..
Снабден с това удостоверение св. С.А.
отишъл в ТБ „***“ АД, клон Перник, за да се поинтересува за валутния влог на
починалата си съпруга, когато и научил за случилото се.
Тъй като съгласно Закона за наследството В.В. се
явява наследник по закон на А. Н. и като такъв следва да наследи 1/3 от
наследствената маса, св. С.А. се явява наследник по закон на А. Н. (преживял
съпруг) и като такъв следва да наследи 2/3 от наследствената маса, то следва да
се заключи, че неоснователно придобитата част от посочените парични суми от
страна на подсъдимата В. се равнява на
2/3 от всяка от тях.
Фактическа обстановка се установява от данните, вне.и
в процеса чрез следните доказателствени средства и
доказателства: следните доказателства и доказателствени
средства, преценявани в съвкупност и взаимна връзка: в хипотезата на
чл.373,ал.1,вр.чл.372,ал.3 от НПК :
протоколи за разпити на свидетели
/л. 31 - 50, 53 - 54 от Том I/; писма от Община Перник /л. 57, 63, 65, 72 - 73
от Том I/; удостоверения за наследници и копия /л. 58, 60, 85, 99 от Том I, 258
- 260, 266, 298 и 322 - 323 от Том II/; заверено копие на искане за издаване на
удостоверение за наследници /л. 59 от Том I/; заверено копие на Акт за смърт №
0066/14.01.2015г. /л. 61 от Том I/; писмо от агенция „Сана 21“ /л. 66 от Том
I/; заверено копие на удостоверение за съпруг/а и родствени връзки /л. 69 от
Том I/; заверено копие на Искане за издаване на удостоверение въз основа на
регистъра на населението /л. 70 от Том I/; копия на Решение № 14/69 на първоинстанционен съд в град А***, Л. /л. 74 от Том I, л.
239,275 и 307 от Том II/; писма от Министерство на правосъдието /л. 76, 78, 80,
82 от Том I/; писмо от *** „Р*** А.“*** /л. 84 от Том I/; заверено копие на
ведомост заплати за месец януари 2015г. от *** „Р. А.“*** /л. 86 от Том I/;
заверено копие на разходен касов ордер /л. 87 от Том I/; писмени справки от ТБ
„***“ АД /л. 94, 103 от Том I/; писмена разпечатка от ТБ „***“ АД /л. 95 - 97
от Том I/; копие на нареждане за кредитен превод от ТБ „***“ АД /л. 98 от Том
I/; писма от ТБ „***“ АД /л. 101, 114 от Том I/; заверени копия на пълномощни
/л. 104 - 105, 115, 117 - 118 от Том I/; копие на лична карта на В.В. /л. 116 от Том I/; извлечение по сметка /л. 119 от Том
I/; писмени извлечения от банкови сметки /л. 120 - 235 от Том I/; справка от
УИС /л. 26 от Том I/; справки съдимост /л. 29 - 30 от Том I/; преводи на
Решение № 14/69 на първоинстанционен съд в град А***,
Л. /л. 237 - 238 и 276 - 277 и 305 - 306 от Том II/; съдебно - психиатрична
експертиза /л. 243 - 245 от Том II/; протоколи за доброволно предаване /л. 248
и 273 от Том II/; заверено копие на Съобщение от Районен съд - гр. Перник от С.А.
/л. 249 от Том II/; заверено копие на Разпореждане на Районен съд - гр. Перник
по гр. д. № 01718/2016г. по описа на съда /л. 250 от Том II/; заверено копие на
искова молба срещу С.А. /л. 251 - 255 от Том II/; заверени копия на нотариални
актове /л. 256 - 257 от Том II/; заверено копие на Договор за доброволна делба
на съсобствен имот /л. 261 - 262 от Том II/; заверени
копия на нотариални покани /л. 263 - 364 от Том II/; заверено копие на
констативен протокол /л. 265 от Том II/; медицинско направление на името на К. Г.
В. /л. 274 от Том II/; заверено копие на Удостоверение за сключен граждански
брак /л. 278,297 и 321 от Том II/; копие на Решение № 1137/21.10.2016г. на
Районен съд - гр. Перник по гр. д. № 1718/2016г. по описа на съда /л. 324 -
327/, справка за съдимост ,обясненията на подсъдимата, показанията на
поисканите от защитата свидетели: Е.Б.З.,С.М.А..
Анализът на гореизложената фактическа
обстановка предопределя извода, че с
деянията си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна
състава на чл. 212, ал. 4, във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1,
от НК.
От обективна страна деянието подсъдимата е извършила чрез действия, а
именно в гр.Перник,в условията на продължаване престъпление по смисъла на чл.26
ал.1 от НК , като периода се формира от две дати:09.03.2015г. и 08.05.2015г. чрез
използване на официален документ с
невярно съдържание –Удостоверение за наследници №***/28.01.2015. издадено от
Община Перник е получила без правно
основание чуждо движимо имущество ,в левова равностойност на
30 632,70лв.,с намерение да го присвои,като също от обективна страна
предмета на престъплението е в големи размери.
От субективна страна подсъдимата е
действала виновно, при пряк умисъл като форма на вината, тъй като е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е целяла настъпването им.
Съдът слива да посочи/във връзка и с довода на защитата,който в този смисъл
го намира за неоснователен,че на 26.02.2018г. с Определение № 105 по гр.д.№3163
по описа за 2017г.на ВКС не е допуснато касационно обжалване на Решение №103 от 11.04.2017г. ,постановено по гр.д.№43
по описа за 2017г.на Окръжен съд гр.Перник,с което пък Решение е потвърдено
Решение №1137 от 21.10.2016г. ,постановено по гр.д.№ 1718/2016г.по описа на
Пернишки районен съд.
Видно от съдържанието на горепосочените съдебни актове ,същностния правен
проблем е дали А. А. се легитимира като
наследник на А. К. Н. ,в качеството и на неин съпруг.
А отговорът в мотивите от тези граждански производства /изискани от
съдебния състав и приложени към делото /е позитивен,поради което следва да се
приеме,че това същностно обстоятелство,посочено в обвинителният акт се явява
обосновано и доказано.
Също така съдът счита,преценявайки в съвкупност и взаимна връзка че е
доказано знанието за сключения граждански брак в подсъдимата.
В тази връзка съдът отчита дългият срок на гореописани житейски отношения, писмени
данни-примерно на л.117 и л.116 от Том първи на досъдебното производство, показанията
на познати ,роднини /вкл.на свидетелят С. Галев /л.42/Том първи/.
Нещо повече,дори и разпитаните по искане на защитата свидетели не могат да
опровергаят сключения граждански брак,тъй като сочат че А. и сестрата на
подсъдимата са живеели на съпружески начала,че са живеели заедно.
Освен това съдът счита,че липсваща проведена церемония/граждански ритуал с малки
или големи вариации в ритуална зала/ както е в конкретния случай не означава
нито в правен ,нито в житейски аспект извод,че само размахване на определен
документ , относим към релевантно гражданско
състояние абсолютно доказва обществена известност но отношение на това
обстоятелство,още повече спрямо роднини и познати.
Съдът приема като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно
минало на подсъдимата.
Същевременно посочва, че при съобразяване с новелата на чл.56 от НК, “големите
размери“не следва да се приемат като отегчаващо обстоятелство.
Съдът,като отчита обществената опасност на деянието,на дееца,личната и
генерална превенции,целите на наказанието,установени в чл.36 от НК ,на
основание чл. 212, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.54 от НК определя и налага на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
/три/ години,като на основание чл.66 ал 1 от НК постановява отлагане на изтърпяването на така наложеното наказание за
срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.
При индивидуализацията на наказанието съдът намери, че приетото смекчаващо
отговорността обстоятелство няма достатъчна тежест на фона на особеностите на
конкретното престъпление и характеристичните данни за подсъдимата.
Счита,
че в този си размер наказанието се явява справедливо, съответства на
тежестта и естеството на престъплението, в най-голяма степен ефективно биха
въздействало върху личността на подсъдимата и адекватно би съдействало за
постигане целите на наказването.
Предвид вида и размера на наложеното наказание и с оглед обстоятелството,
че подсъдимата не е осъждана на “лишаване от свобода” за престъпление от общ
характер, съдът намери, че за постигане целите на наказателната репресия и
преди всичко за поправянето й не е наложително да изтърпи това наказание
ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му
за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила, който срок намира
за подходящ с оглед конкретните обстоятелства на случая.
По основателността и размера на
предявения граждански иск:
Основавайки се на формираните правни изводи, съдът намери предявения граждански иск от страна на гр.ищец и ч.о. е доказан по
основание и размер, тъй като вследствие деянието на подсъдимата той е претърпял имуществени вреди, които
подлежат на обезщетяване /репарация/,поради което подсъдимата следва да бъде
осъдена да заплати на гр.ищец сумата от 30 632.70 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 212, ал. 4 във вр.
ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, заедно със законната
лихва, считано от 08.01.2018г. до окончателното изплащане на посочената
главница.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189,ал.3 от НПК следва подсъдимата В.К.В. – със снета по
делото самоличност да бъде осъдена да заплати сумата от 131.94 ЛВ /сто тридесет и един лева и 94 ст./
по сметка на ОД на МВР – Перник за експертизи в досъдебното производство.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови диспозитива си.
Председател :/п/
Вярно с
оригинала
ИЗ