СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
19.04.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 18.03.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 11143/17г. и констатира следното:
Предявени са
искове от “Ю.Б.“ АД против И. Ц. с правно основание
чл. 79 от ЗЗД за присъждане на сумите: 64 588, 20 лева /главница/;
10 222, 14 лева /договорна лихва за периода 07.15г. – 08.17г./; 1 533,
23 лева /наказателна лихва за периода 07.15г. – 08.17г./; 290, 71 лева /такси
за периода 07.15г. – 08.17г./; 216, 76 лева /застраховки за периода 07.15г. –
08.17г./; 638, 70 лева /разноски/.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства /писмени и експертни – преценени в съвкупност и в
контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:
В качеството си на
банка /заемодател/ ищецът е предоставил /по договор от 07.06.07г. и анекси към
него от: 08.06.10г., 25.02.11г., 08.03.11г., 28.09.11г., 03.05.12г.,
21.11.12г., 14.06.13г., 28.02.14г./ на ответницата /заемополучател/ паричен
кредит в размер на сумата общо 60 000 лева - съгласно първоначалния
/основен/ договор /посочената главница е била преформатирана до размера на
сумата общо 70 452, 24 лева при условията на изброените допълнителни
споразумения – анекси към първоначалния договор/. Не се спори /във връзка с
представените от ищеца писмени доказателства, удостоверяващи предходно
извършени цесии/, че: банката се явява /към момента/ кредитор на процесните
вземания. С оглед /заради/ допуснати от ответницата просрочия на дълга – ищецът
/в съответствие с клаузата на чл. 18 от основания договор и правилото на чл.
60, ал. 2 от ЗКИ/ е обявил /с нотариална покана от 07.10.16г. - считано от
13.12.16г., с изчислен дълг към 04.10.16г./ вземането си /за: главница, лихви,
такси, застраховки и разноски/ за предсрочно изискуемо. Представената по делото
счетоводна експертиза от 29.09.20г. /приета в съдебното заседание на 08.10.20г./
установява /след съобразяване на всички направени във времето погасявания на
дълга/: предпоставките на посочения законов текст и на горното законово правило
/за обявяване на кредита за предсрочно изискуем/, съответно - размера на
процесното задължение /към 04.10.16г./ както следва: главница - общо
49 084, 35 лева; договорна /възнаградителна/ лихва – 10 035, 69 лева;
наказателна лихва – 2 282, 24 лева; такси – 137, 07 лева. Претендираните
от ищеца /заявените в процеса/ застраховки и разноски са удостоверени /от
останалите експертизи/ до размера на сумите: 216, 76 лева /застраховки/ и 638,
70 лева /разноски/. Доказателства /съответно и твърдения/ за плащане на горните
суми /вземания на ищеца; задължения на ответницата/ не са представени
/съответно – заявени/. С оглед това – искът следва да бъде уважен до размера на
горните – доказани /съответно предявени/ суми.
Възраженията на
ответницата са неоснователни:
Уведомлението на
банката /по чл. 18 от основния, първи договор, съответно по чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ/ е конкретно и ясно по съдържание. Същото е било връчено /при условията на
чл. 47 от ГПК/ на ответницата. Това връчване следва /в случая/ да бъде
окачествено като – надлежно извършено /доколкото е направено в съответствие с
правилата на: чл. 23 и чл. 25 от основния договор - на адреса на И.
Ц., вписан във всички договори: първоначален и допълнителни/. С други думи /в
тази връзка/: обективната /фактическа/ невъзможност /ответницата да бъде
намерена на известния за кредитора адрес/ не може да бъде възложена в тежест на
банката. От друга страна /в същата връзка/: не е налице законова пречка
/допустимо е/ в хипотеза като процесната /при предявен – осъдителен иск/
предсрочната изискуемост да бъде обявена и със самата искова молба.
Не
се спори, че вземанията на банката /за такси и застраховки/ са начислени в
съответствие с клаузи от основния договор /в тази насока са и текстовете на чл.
4, чл. 10, чл. 14 от първата сделка/. Тези вземания /удостоверени по размери с
приетите в процеса счетоводни експертизи/ касаят период от действието
/съществуването/ на процесното правоотношение и същите се явяват дължими /и
непогасени/ както към 13.12.16г. /когато е била обявена процесната предсрочна
изискуемост/, така и към момента. С оглед това – посочените суми следва да
бъдат присъдени в полза на ищеца.
Вземанията
на ищеца /за нотариални такси и за такси за подновяване на учредената в полза
на кредитора ипотека/ също се явяват част от процесното правоотношение -
начислените в тази връзка суми /удостоверени по размери от приетите по делото
експертизи; непогасени към горните два момента/ на практика /макар и да не са
включени директно в съдържанието на договорната връзка/ обслужват съществуването
и изпълнението на сделката. С оглед това /и доколкото заявените в горната
връзка суми косвено могат да бъдат отнесени към текста по чл. 10, т. 3 от
основния договор/ искът следва да бъде уважен и в тази част.
Възражението
на ответницата за изтекла давност е – бланкетно /неконкретизирано по
съдържание: по размер и период/. С оглед това – председателят на състава не
обсъжда предпоставките по чл. 110 от ЗЗД и чл. 111 от ЗЗД /тези предпоставки не
могат да бъдат съобразени и в контекста на събраният по делото експертен
доказателствен материал – доколкото: приетите по делото експертизи не изследват
съставите на цитираните законови текстове; не съдържат изчисления в тази
връзка/.
Не
се спори /а такъв извод налага и съдържанието на събрания по делото
доказателствен материал: писмен и основно в тази връзка – експертен; преценен в
съвкупност/, че: банката е променяла едностранно /във времето на действие на
процесното правоотношение/ размера на уговорената лихва /в съответствие с текстове
от основния договор/. Всички оформени в
тази връзка клаузи /макар да се явяват индивидуално уговорени – по смисъла на
чл. 146 от ЗЗП/ на практика залагат /изначално – още към момента на учредяване
на процесната договорна връзка/ финансов риск /непредвидим обективно,
фактически като перспектива и развитие/ за кредитополучателката /по-слабата
икономически страна от правоотношението/. С оглед това /в случая и във всяка
подобна хипотеза – когато договорни клаузи създават изначално неравенство в
отношенията между страните по правоотношението/ следва да се приеме, че сделката
противоречи /в тези си части/ на императивното законово определение за
„добросъвестност“ /“добри нрави“/ по смисъла на: чл. 9 от ЗЗД, чл. 12 от ЗЗД,
чл. 20 от ЗЗД, чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Поради това
– начислените /събраните/ във времето суми от банката /във връзка с действието
на спорните клаузи – относими към формирането на лихвата/ следва да бъдат
приспаднати при изчисляването на процесния дълг /както към 13.12.16г., така и към момента/. Това е
сторено в посочената по-горе счетоводна експертиза /и заради това – този
вариант на заключението е съобразен от съда/.
Не
се спори /също; като този извод следва от съдържанието на събраният в процеса
доказателствен материал: писмен и експертен – преценен в съвкупност/, че:
анексите /допълнителните споразумения към основния – първия договор/ на
практика позволяват /макар и косвено, опосредено – чрез преформатиране на
главницата по дълга/ капитализиране на вземането /а такъв правен, краен
резултат се явява недопустим/. С оглед това - изчисленията /начисленията/ на
банката в горната връзка – също не следва да бъдат отчитани /т.е: размерът на
процесното задължение следва да бъде фиксиран отново в контекста на горния
вариант на счетоводната експертиза, който изключва сторената капитализация/.
Възражението
на ответницата по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно – заявеният от ищеца
адвокатски хонорара /с ДДС/ не надвишава минимума по Наредба № 1 /този хонорар
не се явява прекомерен, преценен в контекста на: цената на иска; фактическата и
правна сложност на процесния правен спор; вида, естеството и обема на
извършените по делото процесуални действия; продължителността на процеса във
времето/.
С оглед
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Ц.Ц.
ЕГН ********** да плати на “Ю.Б.“ АД сумите: 49 084, 35 лева
/главница/; 10 035, 69 лева – договорна, възнаградителна лихва /за периода
07.15г. – 08.17г./; 1 533, 23 лева - наказателна лихва /за периода 07.15г.
– 08.17г./; 137, 07 лева - такси /за периода 07.15г. – 08.17г./; 216, 76 лева
/застраховки за периода 07.15г. – 08.17г./; 638, 70 лева /разноски/; законната
лихва върху посочената главница за периода от 31.08.17г. до цялостното й
изплащане и 2 864 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ исковете
/касаещи: главницата; договорната – възнаградителна лихва; таксите/ за сумите –
над присъдените в горния дизпозитив.
ОСЪЖДА Ю.Б.“ АД да
плати на И.Ц.Ц. 1 365 лева - съдебни разноски
/съразмерно на отхвърлените искове/.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: