№ 896
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20221110204626 по описа за 2022 година
при участието на секретар Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 4626 по описа на СРС за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на Глава Трета, раздел V (чл.58д – чл.63д) от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „КММ” АД, чрез процесуален представител, срещу
Наказателно постановление (НП) № ***** от 22.02.2022г., издадено от зам.-председателя на
Комисията за финансов надзор (КФН) и ръководител на Управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, с което на осн. чл.83, чл.53 и чл.27 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), чл.15, ал.1, т.7 от Закона за
КФН (ЗКФН) и чл.222, ал.1, предл.2 от Закона за публичното предлагане на ценни
книжа (ЗППЦК) на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева на осн. чл.221, ал.8, т.2, предл.1 от ЗППЦК за
извършено нарушение на чл.115, ал.5, предл.1 вр. ал.4 от ЗППЦК.
В жалбата се излагат твърдения, че оспореното наказателно постановление (НП) било
издадено в нарушение на процесуалните правила, което довело и до необоснованост на
фактическите констатации и правни изводи на административния наказващ орган и
нарушение на материалния закон. Твърди се в жалбата, че приетите за установени от
наказващия орган фактически обстоятелства били неправилни, поради несъобразяване с
всички факти и обстоятелства, имащи отношение към процесния случай, защото не били
взети предвид последващите действия на санкционираното юридическо лице, изразили се в
изключване от дневния ред на редовното годишно общо събрание на акционерите (РГОСА)
на т.2, т.6 и т.8, посочени в поканата за насроченото общо събрание на акционерите (ОСА),
за които административнонаказващият орган (АНО) приел, че липсвали материали в
публикуваната обява за свикване на ОСА, като това било извършено в изпълнение на
наложената спрямо дружеството от КФН принудителна административна мярка (ПАМ).
Жалбоподателят – публично дружество твърди също, че с това свое действие юридическото
лице било защитило бъдещото право на глас на акционерите, изразяващо се в това те да
1
имат предварителна информация относно предложените точки в дневния ред, за да имали
възможност да преценят своето гласуване при обсъждане и гласуване на предложените
проекти за решения. Допълва се като довод и това, че в поканата, публикувана в Търговския
регистър за въпросното ОСА било посочено, че всички материали по дневния ред били на
разположение в дружеството и всяко заинтересовано лице имало право да ги поиска и да се
запознае с тях, преди провеждането на ОСА, което защитавало правата на акционерите. Въз
основа на тези възражения жалбоподателят отправя искане за цялостна отмяна на
обжалваното НП поради неговата незаконосъобразност и неправилност. Алтернативно
жалбоподателят сочи, че имало достатъчно основания деянието да се дефинира като
„маловажен случай” по смис. на чл.28 от ЗАНН, като се претендира присъждане на
направени по делото разноски.
В съдебно заседание юридическото лице – въззивник „КММ” АД, редовно призовано,
се представлява от упълномощения си защитник (адв. Г. Д.– вж. л.4 от съд. д.), който
поддържа подадената жалба с изложените в нея доводи и съображения.
Въззиваемата страна (и наказващ орган) – Зам.-председател на КФН и ръководител на
Управление „НИД”, чрез процесуалния си представител (юрк. К. С. – вж. л.44 от съд. д.),
който оспорва жалбата, като пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно и
правилно, като представя към делото и подробни писмени съображения относно
правилността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление (вж. л.133-
134 от съд. д.), като процесуалният представител счита, че в случая нямало маловажен
случай, защото извършеното нарушение не се характеризира с по-ниска обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, като се иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.
Съдът, след като изслуша доводите на страните, служебно провери атакуваното
наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателствени материали, съобрази законовите разпоредби, приема за
установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
Дружеството – жалбоподател „КММ” АД с ЕИК: ********* било публично
дружество, вписано с Решение по протокол № 38/29.05.1998г. под № ******** в регистъра
на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа (вж. л.54), воден по чл.30, ал.1,
т.3 от ЗКФН от Комисията, като акциите му били допуснати до търговия на регулиран пазар,
като статутът на публично дружество позволявал спрямо юридическото лице, подало
жалбата, да бъдат прилагани разпоредбите на ЗППЦК и подзаконовите актове, свързани с
неговото прилагане.
По електронен чрез единната система за предоставяне на информация на КФН,
известна като e-Register, публичното дружество „КММ” АД с писмо вх. ********** от
30.07.2021г. предоставило покана за свикване на редовно общо събрание на
акционерите (РОСА), което било насрочено за 03.09.2021г., респ. за 17.09.2021г., при
условията на чл.115, ал.14 от ЗППЦК, като към поканата били представени и писмени
материали.
Изготвената покана за насроченото РОСА била обявена в търговския регистър и
регистъра на юридически лица с нестопанска цел под № *****************, а в
последствие (на 30.07.2021г.) поканата и материалите за свиканото общо събрание на
акционерите били предоставени и на обществеността чрез специализираната
информационна медия, избрана от „КММ” АД, за разкриване на информация пред
обществеността – http://beis.bia-bg.com, като същите били публикувани и на корпоративната
страница на дружеството: https://kmmbg.com.
Дружеството предоставило покана за свикване на РГОСА и на КФН с горното писмо
2
от 30.07.2021г. В изготвената от дружеството покана бил посочен проект на дневния ред на
общото събрание на акционерите, който съдържал темите, които ще бъдат обсъдени в
насроченото общо събрание, като всяка отделна тема била означена с отделна точка.
В така изготвения дневен ред на ОСА били включени точки 2, 6 и 8, предвиждащи
приемането на отчет за дейността на одитния комитет през 2020г. (т.2 от дневния ред),
определяне на мандат на Съвета на директорите (СД) (т.6 от дневния ред), както и приемане
на изменения в политиката за възнаграждения на членовете на СД (т.8 от дневния ред) (вж.
л.20).
Съгласно изискването на чл.115, ал.5, предл.1 от ЗППЦК публичното дружество било
длъжно да изпрати на КФН поканата по чл.115, ал.2 то цит. з. заедно с писмените материали
на общото събрание по чл.224 от ТЗ в срока по чл.115, ал.4 от ЗППЦК, т. е. поканата заедно
с материалите на общото събрание трябва да бъде изпратена на КФН най-малко 30 дни
преди откриването на ОСА, като информацията, публикувана на интернет страницата на
дружеството, трябвало да е индентична по съдържание с информацията, предоставена на
обществеността.
Въпреки това законово изискване, в получената от КФН покана с писмото вх. №
********** от 30.07.2021г., било установено, че не са посочени материали относно
точките втора, шеста и осма от така планирания дневен ред на общото събрание:
предложеното решение по т.2 от дневния ред съдържало одобрение на отчета за дейността
на одитния комитет на дружеството, но самият отчет не бил приложен към материалите
по дневния ред; предвиденото решение по т.6 съдържало предложение за подновяване
мандата на членовете на СД за нов петгодишен период, но сред представените в Комисията
1
нямало приложени документи и декларации по чл.116а, ал.2 и ал.4 от ЗППЦК, по чл.224,
ал.2, чл.234 и чл.237, ал.3 от ТЗ; към поканата и материалите по дневния ред нямало
приложен и проект на политиката за възнаграждения на членовете на СД, чиито
изменения били предложени на вниманието на акционерите в т.8 от дневния ред.
Във връзка с така установените обстоятелства, от страна на надзорния орган (КФН), с
писмо изх. № ********-6 от 12.08.2021г., в съответствие с нормите на чл.26, ал.1 от АПК и
чл.213, ал.1 и ал.2 от ЗППЦК вр. чл.15, ал.1, т.4 от ЗКФН, дружеството било уведомено, че
1
на осн. чл.212, ал.1, т.1 вр. чл.115, ал.5 вр. ал.4 и чл.116а, ал.1 вр. ал.4 от ЗППЦК вр. чл.223,
ал.4, т.5 вр. чл.224, ал.1 и ал.2 от ТЗ вр. чл.108, ал.1, т.8 от Закона за независимия финансов
одит (ЗНФО), дружеството било уведомено за откриване на административно
производство по издаване на индивидуален административен акт за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ), задължаваща дружеството да не подлага на
гласуване решенията по точки втора, шеста и осма от планирания дневен ред на ОСА (л.56-
57), като писмото било изпратено до адреса на управление на жалбоподателя, откъдето се
върнало „непотърсено” (л.58), както и на електронната поща.
Юридечското лице „КММ” АД изпратило с писмо вх. № РГ-05250-6#2 от 18.08.2021г.
възражения срещу откриването на производството по издаване на ИАА (вж. л.128-129),
както и представило в КФН писмени документи, които не били приложени към поканата за
свикване на РОСА – отчет на одитния комитет, свидетелства за съдимост на членовете на СД
и декларации по образец и в предвидената форма (вж. л.125).
Със свое Решение № 615-ПД от 20.08.2021г. зам.-председателят на КФН и
ръководител на Управление „НИД”, на осн. чл.61, ал.1 от АПК задължил дружеството
„КММ” АД с налагане на принудителна административна мярка, която включвала
забрана да не се подлагат на гласуване точки 2, 6 и 8 от дневния ред на РОСА, за които не
са били предоставени материали към пратената в КФН покана за свикване на общото
събрание, като възраженията били отхвърлени.
На 03.09.2021г. било проведено редовното годишно ОСА на
3
дружеството – жалбоподател, като видно от протокола (л.5-7) търговското дружеството се е
съобразило с наложената от КФН принудителна административна мярка и точките втора,
шеста и осма са били изключени от дневния ред, не били разгледани и не били гласувани.
Свидетелката В. Ц. (на длъжност „младши експерт” в Отдел „НПДЕЦКДСИЦ” на
Управление „НИД” в КФН) извършила проверка на посочените обстоятелства и преценила,
че са налице данни за административно нарушение и затова, на 02.09.2021г. съставила Акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) № ******/02.09.2021г. против
дружеството – жалбоподател „КММ” АД за това, че юридическото лице като публично
дружество в срок най-малко 30 дни преди откриването на ОСА (чл.115, ал.4 от ЗППЦК) не
е изпратило на КФН поканата по чл.115, ал.2 от ЗППЦК заедно с писмените материали за
общото събрание по чл.224 от ТЗ – никакви материали по точки 2, 6 и 8 от дневния ред на
насроченото за 03.09.2021г., съотв. за 17.09.2021г. РОСА на публичното дружество, не
били представени в КФН (нямало отчет на одитния комитет; нямало документи и
декларации по чл.116а, ал.2 и ал.4 от ЗППЦК, чл.224, ал.2, чл.234 и чл.237, ал.3 от ТЗ;
нямало приложен и проект на политиката за възнагражденията на членовете на СД), с което
публичното дружеството било нарушило законовите разпоредби на чл.115, ал.5, предл.1 вр.
ал.4 от ЗППЦК и е извършило нарушението на 04.08.2021г. в столицата.
При съставянето на АУАН присъствали двама свидетели на съставянето – свид. К. Д.
и М. К., както и упълномощен представител на публичното дружество (адв. Г. Д.), като с
писмо изх. № ********-7 от 30.08.2021г. (вж. л.13-15 от съд. д.) била отправена покана до
представляващите „КММ” АД били поканени да се явят на съставянето на АУАН, който бил
подписан от актосъставителя и двамата свидетели и екземпляр от Акта бил връчен на
пълномощника Д., който го подписал и посочил, че ще представи възражения.
В рамките на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не са били
представени от публичното дружество.
Въз основа на съставения АУАН № ******/02.09.2021г., на 22.02.2022г.
Заместник – председателят на КФН и ръководител на Управление „НИД” издала процесното
Наказателно постановление № *****/22.02.2022г., в което били описани обстоятелствата
по извършената проверка и по извършването на нарушението, фактическото описание на
соченото нарушение (публичното дружество не е изпратило на Комисията поканата за
свикване на РГОСА заедно с писмените материали на общото събрание по чл.224 от ТЗ в
срок най-малко 30 дни преди откриването на ОСА – никакви материали не били
представени по точки 2, 6 и 8 от дневния ред на РОСА до 03.08.2021г. /вкл./ и нарушението
било извършено на 04.08.2021г. в столицата), както и нарушените законови разпоредби на
чл.115, ал.5, предл.1 вр. ал.4 от ЗППЦК, като с този санкционен акт на осн. чл.221, ал.8, т.2,
предл.1 от ЗППЦК на юридическото лице – жалбоподател било наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършеното
административно нарушение.
Процесното НП било връчено с известие за доставяне на 11.03.2022г. на представител
на дружеството (вж. л.12 от съд. д.).
Недоволното от издаденото НП № *****/22.02.2022г. публично дружество
„КММ” АД подало по пощата (вж. пощ. клеймо от 25.03.2022г. – л.11) жалба вх. №
******** от 28.03.2022г. срещу процесното НП и било образувано настоящото дело в
СРС.
Изложените фактически обстоятелства съставът на първата инстанция установява на
база събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателствата,
съдържащи се в показанията на разпитаните в рамките на съдебното следствие свидетелки
В. С. Ц. и К. Б. Д., както и в приетите по надлежния ред на чл.283 от НПК писмени
4
доказателства: съставения АУАН № ******/02.09.2021г., пълномощно за адв. Д. (л.4, 16),
протокол от 03.09.2021г. от заседанието на редовното годишно Общо събрание на
акционерите на „КММ” АД (л.5-7, 30-32), писмо от 17.08.2021г. до КФН с изпратени
материали към поканата за РГОСА (л.8), възражения по издаването на ПАМ (л.9-10), писмо
за изпращане на жалба (л.11), известие за получаване на НП № *****/22.02.2022г. (л.12),
покана за явяване за съставяне на АУАН (л.13), писмо изх. № ********-7/30.08.2021г. от
КФН до дружеството за изпращание на акта за налагане на ПАМ (л.14), обратна разписка за
получаване на акт за ПАМ (л.15), писма вх. № 10-05-4228/29.07.2021г. и вх. №
**********/30.07.2021г. до КФН (л.17гръб, 74), покана за свикване на ОСА на „КММ” АД
(л.18-19, 75-76), покана за РГОСА с проекти на решения по точките от дневния ред (л.20-25,
77-82 (л.20-27), извадка от сайт https://www.kmmbg.com (л.28-29), Заповед № З-
181/12.07.2021г. на зам.-председателя на КФН и ръководител на управление „НИД” относно
длъжностните лица от управлението, които имат право да съставят АУАН (л.33-34, 68-69),
пълномощно за юрк. С. (л.44), допълнителни споразумения към трудов договор №
*****/03.09.2018г. (л.49-50, 65-66), заповед за прекратяване на трудово правоотношение на
актосъставител (л.51, 67), извадки от системата на КФН за вписване в регистъра на
дружеството (л.52-54), уведомително писмо изх. № ********-6 от 12.08.2021г. относно
откриване на административно производство по издаване на ИАА за ПАМ (л.56-57), писмо
изх. № ********-6 от 23.08.2021г. от КФН за налагане на ПАМ (л.59, 111), електронно
съобщение за получаване на писмото (л.60, 112), Решение № 615-ПД/20.08.2021г. на зам.-
председател на КФН и ръководител на управление „НИД” за налагане на ПАМ (л.61-63, 113-
115), извадка от Държавен вестник с решение за избор на наказващ орган (л.70), електронни
съобщения за регистрация в деловодство на КФН на документи по повод издадена ПАМ
(л.126-129).
Съдебният състав на настоящата инстанция подложи на внимателна преценка
преценява показанията на свидетелките В. Ц. и К. Д., като не установява наличието на
вътрешни противоречия в тях, същите се явяват обективни и логични, намират се в синхрон
с наличните в делото писмени документи, поради което съставът на съда ги ползва при
формирането на своите фактически изводи, като следва да се посочи, че първата
свидетелка (Ц.) съобщава за обстоятелствата, възприети от нея при извършването на
проверката по случая, дава данни за основните обстоятелства по соченото нарушение, но
споменава за „липса на спомени” за някои факти, но наличните писмени документи дават
възможност за преодоляването на посочената „непълнота на спомените” у свидетелката,
допълват ги и помагат за изясняване в детайли на обстоятелствата по случая; колкото до
показанията на свидетелката Д., то същата се явява свидетел на съставянето и връчването
на АУАН и дава информация само относно тези две обстоятелства, поради което съдът
кредитира показанията на двете свидетелки и ги постави в основата на своите изводи по
фактическите обстоятелства.
Наличните в делото писмени доказателства по делото, вкл. изисканите от съда и
представените от страните, приобщени по надлежния процесуален ред, кореспондират с
гласните доказателствени материали, изясняват в пълнота обстоятелствата по случая, вкл. и
служат за проверка и допълване на свидетелските показания, поради което съдът ги
кредитира и формира своите изводи за фактите по разглеждания случай.
Анализът в съвкупност на събраните доказателствени материали позволява
формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, поради което не се налага
обсъждането им при усл. на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
При така установените фактически обстоятелства, съдебният състав на
първостепенния съд намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок за оспорване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (жалбата е подадена
по пощата с клеймо от 25.03.2025г. – л.11, а НП е било връчено на 11.03.2025г. – л.12), от
5
лице с активна процесуална легитимация (наказаното юридическо лице) и срещу подлежащ
на съдебен контрол (обжалваем) санкционен акт (вж. чл.58д, т.1 от ЗАНН), поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна, при следните съображения:
След внимателно извършена проверка, съставът на настоящата инстанция приема, че
АУАН е съставен от надлежно овластено длъжностно лице съгл. чл.222, ал.1, предл.1 от
ЗППЦК и т.1.1.12. от Заповед № З-181/12.07.2021г. на заместник-председателя на КФН и
ръководител на Управление „НИД”, заемащо съответната длъжност в Комисията (вж. л.49-51
от съд. д.), а процесното НП е издадено от компетентен орган съгл. чл.222, ал.1, предл.2 от
КЗ – посочения заместник-председател на КФН (вж. и л.70 от съд. д.), което формира извод
за наличието на компетентност при издаването на тези два процесуални документа.
Съставът на тази инстанция не констатира нарушения и на разпоредбите на
чл.36 – чл.46 и на чл.47 – чл.58 от ЗАНН, доколкото съставеният АУАН, съотв. издаденото
НП формално съдържат съответните законови реквизити, вкл. пълно описание на соченото
административно нарушение и неговата правна квалификация, както и обстоятелствата
по извършването и установяването му, но на откритите пороци в тях съставът ще се
спре по-долу. Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, доколкото Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели и на упълномощен представител на
дружеството – жалбоподател (вж. л.16 от съд. д.), на когото екземпляр от Акта е бил връчен,
а публичното дружество е било и надлежно поканено (вж. л.13-15 от съд. д.).
Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на Акта, респ. за
издаването на НП. Този съдебен състав намира за нужно да посочи, че цитираната
разпоредба от ЗАНН посочва, че АУАН се съставя в срок не по-дълъг от три месеца от
датата на откриване на нарушителя. В случая, АУАН е съставен на 02.09.2021г., след като
въпросните материали и поканата са били получени на 30.07.2021г. в надзорната
институция – КФН, и именно на датата на представянето на всички тези материали,
контролният орган се счита за уведомен и въз основа на проверката на тези документи е
било установено и нарушението, и неговият извършител (автор), и е лесно видимо при
сравнението на двете дати, че тримесечният срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН се
явява спазен. Спазен се явява и двугодишният срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.2 от ЗАНН,
защото нарушението се сочи да е извършено на 04.08.2021г., а АУАН е съставен на датата
02.09.2021г., а този срок тече именно от извършването на нарушението. НП е издадено в
рамките на шест месеца от датата на съставяне на АУАН, което очевидно изпълнява
изикванията на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на публичното дружество „КММ” АД е
ангажирана за осъществено на 04.08.2021г. в столицата административно нарушение по
чл.115, ал.5, предл.1 вр. ал.4 от ЗППЦК. В тази насока, разпоредбата на чл.115, ал.5, предл.1
от ЗППЦК сочи, че поканата по ал.2 (за свикване на Общо събрание на публичното
дружество – бел. с.) заедно с материалите на общото събрание по чл.224 от ТЗ се
изпраща на комисията и регулирания пазар, на който са допуснати до търговия акциите на
дружеството в срока по ал.4 и се публикува на интернет страницата на дружеството за
времето от обявяването съгл. ал.4 до приключването на общото събрание. Въвежда се
значи, задължение за изпращане на посочените документи до два адресата – КФН и
регулирания пазар, както и задължение за публикуване на интернет-страницата на
публичното дружество на посочените документи за определен период от време (от
6
обявяването в ТРРЮЛНЦ до приключване на ОСА).
В разпоредбата на алинея 4 на чл.115 от ЗППЦК е посочен срокът, в който следва да
се извършат посочените действия по изпращане и публикуване на сътоветните документи
(покана и материали за ОСА), и това е най-малко 30 дни преди откриване на Общото
събрание на акционерите. Доколкото изискването е преди да бъде открито Общото
събрание на акционерите, то датата на самото ОСА не следва да се включва в посочения
срок, като минималният брой дни за осъществяване на съответните задължения по чл.115,
ал.5, предл.1 от ЗППЦК е 30 календарни дни.
В санкционната норма на чл.221, ал.1, т.2 от ЗППЦК е предвидено административно
наказание „глоба” от 1 000 (хиляда) до 2 000 (две хиляди) лева за всеки, който наруши или
допусне да се наруши нормата на чл.115, ал. ал.1, 2, 4 – 8, 10 и 12 от ЗППЦК, което включва
и алинея 5 на посочения чл.115 от цит. з.
От своя страна, в санкционната разпоредба на чл.221, ал.8, т.2 от ЗППЦК е
предвидено, че за нарушения по ал.1, т. т. 1 – 5 и ал. 4 – 6 на юридически лица и
еднолични търговци се налага адинистративно наказание „имуществена санкция” в размери,
както следва: … за нарушения по ал.1, т.2 – от 2 000 (две хиляди) до 5 000 (пет хляди)
лева, а при повторно нарушение – от 5 000 (пет хиляди) до 10 000 (десет хиляди) лева.
В обобщение на казаното, систематичното и буквално тълкуване на посочените
законови норми на чл.221, ал.8, т.2, предл.1 вр. ал.1, т.2 вр. чл.115, ал.5, предл.1, алт.1 вр.
ал.4, изр.1, предл.2 вр. ал.2 от ЗППЦК води до извода, че за юридическо лице, което
наруши изискването на чл.115, ал.5 от ЗППЦК – да изпрати на КФН поканата за ОСА
заедно с материалите по чл.224 от ТЗ в предвидения срок, когато не е извършено в
хипотезата на повторност, е предвидено административно наказание „имуществена
санкция” в размер от две хиляди до пет хиляди лева.
За да бъде налице реализация на състава на въпросното нарушение следва да се
установят безспорно няколко групи обстоятелства: първото, да става въпрос за
публично дружество; второ, поканата заедно с материалите по чл.224 от ТЗ изобщо да не
са изпратени на КФН в срока или да са изпратени в по-къс от 30-дневния срок; трето,
макар да е спазен срокът, да е изпратен само един от сочените документи – било само
поканата без материалите, било да липсва поканата, а материалите да са налице.
Настоящия съдебен състав счита, че от материалите по делото се установява
безспорно, че поканата заедно с част от материалите по дневния ред (тези по точки 1, 3,
4, 5, 7 и 9 от дневния ред на РГОСА – бел. с.) е била изпратена още на 30.07.2021г. (35 дни
преди откриване на ОСА – бел. с.) в КФН, но сред изпратените материали нямало
такива по точки 2, 6 и 8 от дневния ред на предстоящото РГОСА, което според
актосъставителката и наказващия орган било нарушение на чл.115, ал.5, предл.1 вр. ал.4 от
ЗППЦК, извършено на 04.08.2021г. в гр. София, като този състав на първата инстанция
счита, че правната квалификация на соченото административно нарушение се явява
непълна, от една страна, а от друга – налице е противоречие между обстоятелствената
7
част на АУАН и НП, и правната правилификация, което съставлява съществено
нарушение на процесуалнит правила, винаги засягащо правото на защита на
санкционираното юридическо лице, което се явява и основание за отмяна на атакувания
санкционен акт.
Настоящата съдебна инстанция намира, че непълнотата в правната квалификация
произтича от факта, че цитираната като нарушена законова разпоредба на чл.115, ал.5 от
ЗППЦК въвежда няколко изисквания – първото, поканата по ал.2 от с. чл. заедно с
материалите на общото събрание по чл.224 от ТЗ да се изпрати на КФН
(хипотеза /алтернатива/ първа – бел. с.) и на регулирания пазар, на който са допуснати до
търговия акциите на дружеството (хипотеза /алтернатива втора – бел. с.) – в срока по ал.4
(чл.115, ал.5, предл.1, алт.1 и алт.2 от ЗППЦК), и второто – да се публикува на
интернет-страницата на дружеството за времето от обявяването съгласно ал.4 до
приключването на общото събрание (чл.115, ал.5, предл.2 от ЗППЦК). Иначе казано,
първото задължение е за изпращане на определени документи (покана и материали по
чл.224 от ТЗ) на два адресата (КФН и регулиран пазар) в срока по чл.115, ал.4 от цит. з. Това
предполага при правната оценка на фактическото описание на соченото нарушение да
бъде посочена конкретната хипотеза на съответното предложение – в разглеждания по
делото случай, доколкото се твърди в обстоятелствената част на АУАН и НП, че не са били
изпратени на КФН поканата по ал.2 на чл.115 и материалите по чл.224 от ТЗ, то
нарушението би било на чл.115, ал.5, предл.1, алт.1 от ЗППЦК, но нито в АУАН, нито в
издаденото въз основа на него НП, е отразена конкретната хипотеза, за която става дума,
и с посочването на цялото предложение 1 на цит. чл. на практика се твърди, че въпросните
документи (поканата за ОСА и материалите по чл.224 от ТЗ) не са изпратени и на двата
адресата (КФН и регулирания пазар), което пък противоречи на фактически описаното
административно нарушение.
В същото време, разпоредбата на чл.115, ал.5 от ЗППЦК препраща към две други
разпоредби от същия нормативен акт – първата е алинея 2 от с. чл., защото в текстовата
част на чл.115, ал.5 от ЗППЦК се говори ясно за коя точно покана става въпрос –
поканата по чл.115, ал.2 от ЗППЦК, която следва да бъде изпратена на Комисията, и затова
е необходимо да бъде отразена привръзката с тази алинея при правната оценка на
твърдяното административно нарушение – то би било по чл.115, ал.5, предл.1, алт.1 вр. ал.2
от ЗППЦК, но нищо подобно не е сторено от актосъставителката В. Ц., а след това и от
наказващия административен орган. Втората разпоредба, към която препраща чл.115, ал.5
от ЗППЦК, е тази на алинея 4 от цит. чл., защото буквалният прочит на обсъждания член
говори за конкретен срок – уреденият в ал.4 тридесетдневен срок. Проблемът е, че
нормата на чл.115, ал.4 от ЗППЦК съдържа две изречения, от които второто няма отношение
към случая, защото забранява на публичното дружество да събира такси от акционерите
за изготвянето и оповестяването на поканата – неотносим въпрос към процесния случай.
Първото изречение на чл.115, ал.4 от ЗППЦК обаче, има отношение към обсъжданото
нарушение и въпросното изречение гласи, че дружеството (публичното такова – бел. с.) е
8
длъжно да обяви поканата по ал.2 в Търговския регистър и да я оповести при условията и
по реда на чл.100т, ал.1 и ал.3 най-малко 30 дни преди откриването на общото събрание на
акционерите, т. е. в това изречение има две задължения за публичното дружество –
задължение за обявяване на поканата за ОСА в Търговския регистър, както и задължение
да я оповести при условията и реда на чл.100т, ал.1 и ал.3 от с. з., а последното означава
предоставяне на поканата на КФН и на обществеността (арг. чл.100т, ал.1, изр.1 от цит. з.),
като въпросните две задължения следва да се извършат в един и същ срок от най-малко 30
дни преди откриването на Общото събрание на акционерите.
Именно поради тази особеност в буквалната редакция на чл.115, ал.4 от ЗППЦК се
явява необходимо при правната квалификация на нарушението да бъде посочено
конкретното изречение и хипотеза, които имат отношение към случая – това е чл.115,
ал.4, изр.1, предл.2 от ЗППЦК, защото именно то има отношение към оповестяване на
поканата за Общото събрание на акционерите на публичното дружество чрез
предоставянето на Комисията. Или с други думи казано, пълната правна квалификация
на така описаното от актосъставителката и наказващия административен орган
административно нарушение е по чл.115, ал.5, предл.1, алт.1 вр. ал.4, изр.1, предл.2 вр. ал.2
от ЗППЦК, каквато не се съдържа в съставения от свид. В. Ц. в нейния АУАН №
******/02.09.2021г., нито се забелязва и в издаденото НП № *****/22.02.2022г., и изводите
за непълнота в правната квалификация на този съдебен състав се оказват верни, а това е
основание за цялостна отмяна на оспорваното НП (чл.63, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 от ЗАНН).
Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.4, изр.1 от ЗППЦК дружеството е длъжно да
обяви поканата по чл.115, ал.2 от с. з. в търговския регистър и да я оповести при условията и
по реда на чл.100т, ал.1 и ал.3 най-малко 30 дни преди откриването на общото събрание
на акционерите. След като откриването на общото събрание на акционерите на публичното
дружество „КММ” АД е обявено за 03.09.2021г., то последният ден, в който е можело да
бъде изпълнено задължението е датата 04.08.2021г., т. к. датата на РГОСА на публичното
дружество „КММ” АД не се брои при изчисляване на срока (арг. чл.183, ал.2 от НПК) и това
е последният присъствен ден (сряда – 04.08.2021г.), в който би могло да се извърши
дължимото действие без да е налице нарушение на законовото правило (арг. чл.183, ал.4 от
НПК), като същото важи и за всяка друга дата преди датата 04.08.2021г., защото
ЗППЦК поставя изискването за минимален брой дни преди да бъде открито общото
събрание на акционерите, в който срок да се изпълни задължението за изпращане на КФН на
документите (покана за ОСА и материалите към нея).
Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл.115, ал.5 от ЗППЦК въвежда няколко
изисквания – първото, поканата по ал.2 от с. чл. заедно с материалите на общото събрание
по чл.224 от ТЗ да се изпрати на КФН (хипотеза /предложение/ първа /-о/ – бел. с.) и на
регулирания пазар, на който са допуснати до търговия акциите на дружеството
(хипотеза /предложение/ втора /-о/ – бел. с.) – в срока по ал.4 (чл.115, ал.5, предл.1, алт.1 и
алт.2 от ЗППЦК), и второто – да бъде публикувана на интернет-страницата на дружеството
за времето от обявяването съгласно ал.4 до приключването на общото събрание (чл.115,
9
ал.5, предл.2 от ЗППЦК). Иначе казано, първото задължение е за изпращане на
определени документи (поканата за ОСА и материалите по чл.224 от ТЗ) на два адресата
(КФН и регулиран пазар) в срока по чл.115, ал.4, изр.1 от цит. з., и второто задължение е
за публикуване на поканата за определено време – от нейното обявяване съгласно ал.4 на
цит. чл. до приключване на общото събрание.
При това положение няма как административното нарушение да е довършено на
04.08.2021г. (сряда), както е приела актосъставителката В. Ц. в процесния АУАН №
******/02.09.2021г., а след това същата позиция е застъпил и наказващият орган в
издаденото от него НП № *****/22.02.2022г., защото това е последният (краен) присъствен
ден, в който дължимото поведение може законосъобразно да бъде изпълнено.
Елементарното математическо пресмятане показва, че изискуемият период от
минимум 30 дни преди провеждане на въпросното РГОСА, насрочено за 03.09.2021г., в
който дължимото действие за изпращане на поканата до КФН заедно със съответните
материали за общото събрание може да бъде изпълнено съобразно закона, завършва
именно на датата 04.08.2021г., т. е. нарушението би било извършено на 05.08.2021г.
(тогава остават 29 дни до датата на откриване на ОСА – бел. с.), а не както са приели
актосъставителката и административно-наказващият орган – на 04.08.2021г.
Следователно соченото фактическо обвинение в АУАН и в НП, че на 04.08.2021г.
публичното дружество „КММ” АД е извършило нарушение на чл.115, ал.5, предл.1, алт.1
от ЗППЦК, се явява невярно и необосновано (недоказано) обвинение по простата причина,
че на тази дата и на която и да било по-ранна дата „поведението” на дружеството
отговаря на законовите правила и то не би било в нарушение, защото може да изпълни
задължението си за изпращане по чл.115, ал.1, предл.1, алт.1 от ЗППЦК на изискуемата
документация (поканата за ОСА с материалите по чл.224 от ТЗ) съобразно изискването на
закона, и би било в нарушение, ако изпрати на Комисията съответните изискуеми
документи на 05.08.2021г. или на някоя следваща дата, защото тогава остават 29 или
по-малко дни (при всички случаи това са по-малко от изискуемите тридесет – бел. с.) до
датата на откриване на насроченото общо събрание на въпросното публично дружество,
която е била 03.09.2021г.
При това положение следва да се приеме, че обвинението за извършено на
конкретната дата (04.08.2021г.) административно нарушение по чл.115, ал.1, предл.1,
алт.1 вр. ал.4 от ЗППЦК не е доказано по категоричен и несъмнен начин, и ангажирането
на отговорността на юридическото лице – публично дружество „КММ” АД се явява
незаконосъобразно и поради неправилно прилагане на материалния закон, което налага
отмяна на издаденото наказателно постановление (чл.63, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от ЗАНН), като
съдът не разполага с правомощия да изменя издаденото НП и да прилага „закон за същото”
административно нарушение, доколкото следва „да измени съществено обстоятелствата
на обвинението” с приемане на друга дата на извършване на соченото нарушение, което
ЗАНН не допуска (арг. чл.63, ал.7, т.1 in fine от ЗАНН), което действие на съда би засегнало
и правото на защита на юридическото лице, т. к. такъв времеви параметър на
10
т. нар. „административно обвинение” не му е предявен нито със съставения АУАН №
******/02.09.2021г. (с оглед обвинителната му функция), нито с издаденото НП №
*****/22.02.2022г.
На следващо място, съгласно нормата на чл.115, ал.5 от ЗППЦК, поканата по ал.2 от
с. чл. заедно с материалите на общото събрание по чл.224 от ТЗ се изпраща на КФН и на
регулирания пазар, на който са допуснати до търговия акциите на дружеството в срока по
ал.4 и се публикува на интернет страницата на дружеството за времето от обявяването
съгл. ал.4 до приключването на общото събрание.
От друга страна, разпоредбата на чл.224 от ТЗ, към която е налице препращането в
нормата на чл.115, ал.5 от ЗППЦК, предвижда, че писмените материали, свързани с дневния
ред на общото събрание, трябва да бъдат поставени на разположение на акционерите
най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на
ОСА (чл.224, ал.1 от ТЗ), а когато дневният ред включва избор на членове на СД, съотв. на
надзорния съвет, материалите по ал. 1 включват и данни за имената, постоянния адрес и
професионалната квалификация на лицата, предложени за членове и това правило се
прилага и когато въпросът е включен в дневния ред по реда на чл.223а (чл.224, ал.2 от ТЗ),
като при поискване писмените материали се предоставят на всеки акционер
безплатно (чл.224, ал.3 от ТЗ).
В обстоятелствената част на съставения АУАН № ******/02.09.2021г. и на издаденото
НП № *****/22.02.2021г. при словесното описание на деянието на юридическото
лице – публично дружество, квалифицирано като административно нарушение по
цитираната норма от ЗППЦК, е отбелязано, че към представената пред КФН покана за
свикване на 03.09.2021г. на РГОСА на дружеството, не са приложени необходимите писмени
материали към точка 6 от дневния ред – нямало приложени документи и декларации по
1
чл.116а, ал.2 и ал.4 от ЗППЦК, чл.224, ал.2, чл.234 и чл.237, ал.3 от ТЗ за всеки от членовете
на съвета на директорите, предложени за преизбиране. Налице е несъответствие между
правната квалификация и словесното описание на соченото административно нарушение.
Във визираната като нарушена норма на чл.115, ал.5 от ЗППЦК, както и в тази на чл.224 от
ТЗ липсва изискване за представяне на посочените документи, относими към
провеждането на общото събрание на акционерите на публичното дружество – двете
разпоредби не регламентират изискване за представяне на декларации по чл.234, ал.2 и
чл.237, ал.3 от ТЗ, защото препращането е само към чл.224 от ТЗ, нито регламентират
1
представяне на документи по чл.116а, ал.2 и ал.4 от ЗППЦК, защото препращането е към
1
разпоредба от ТЗ, на първо място, и второ – ал.2 на чл.116а от ЗППЦК въвежда изисквания
за членовете на Съвета на директорите и на Надзорния съвет (НС) на публичното
дружеството, съотв. ограничения едно лице да бъде независим член на съвета, т. е. тя само
по себе си няма отношение към ОСА на публично дружество или поканата за него; алинея 4,
1
изречение 1 на чл.116а от ЗППЦК въвежда изискването липсата на обстоятелства по
ал.1 и ал.2 на с. чл. да се установява с определени документи – свидетелство за
съдимост и декларации, т. е. и тя няма отношение към поканата и материалите за
11
общото събрание на акционерите.
В насоката на разсъждения на настоящия съдебен състав посочените разпоредби от
ЗППЦК (чл.115, ал.5) и от ТЗ (чл.224 от ТЗ) са ясни и не следва да се тълкуват
разширително, особено в административнонаказателното производство, нещо което в
случая е извършено от актосъставителката Ц. и от наказващия административен орган.
Недопустимо е в обстоятелствената част на АУАН и НП да се излагат съображения, с
които контролният орган, съотв. наказващият такъв, обосновава необходимостта за
прилагане на определени документи, които не са изискуеми според посочената като
нарушена правна норма.
Не на последно място, соченото обстоятелството, че към пратената на 30.07.2021г.
нямало материали по точка 6 от дневния ред на предстоящото ГОСА на публичното
1
дружество – документи и декларации по чл.116а, ал.4 от ЗППЦК, то следва да се каже по
приложението на въпросния член от ЗППЦК, че същият изисква кандидатите за изборна
длъжност да доказват липсата на обстоятелствата по ал.1 със свидетелство за съдимост, а
1
по ал.2 – с декларация (чл.116а, ал.4, изр.1 от ЗППЦК), като документите по изречение
първо са част от писмените материали за общото събрание, в чийто дневен ред е
1
предвиден избор на членове на СД или НС (чл.116а, ал.4, изр.2 от ЗППЦК).
1
Непредставянето на документите по чл.116а, ал.4 от ЗППЦК обаче, осъществява
състав на друго нарушение – именно по посочената разпоредба, което поведение подлежи
на санкциониране на самостоятелно основание съобразно санкционната разпоредба на
чл.221, ал.1, т.2 от ЗППЦК – за съответното физическо лице, което е кандидат за член на СД
или на НС, респ. за публичното дружество (по чл.221, ал.8, т.2 вр. ал.1, т.2 от цит. з.), ако не
са били налични въпросните документи. В случая наказващият административен орган, а
1
преди него и свид. Ц. (актосъставител), е тълкувал неправилно приложението на чл.116а,
ал.4 от ЗППЦК и е допуснал смесване на съставите на административни нарушения и в
противоречие на материалния закон е приел, че след като не е представило изискуемите
съгласно посочената норма документи, дружеството „КММ” АД нарушава чл.115, ал.5,
предл.1, алт.1 от ЗППЦК вр. чл.224 от ТЗ, които норми не регламентират изискване за
1
представяне пред КФН на процесните документи (тези по чл.116а, ал.4 от ЗППЦК).
На трето място, в обстоятелствената част на съставения АУАН №
******/02.09.2021г. и на издаденото НП № *****/22.02.2021г. при словесното описание на
деянието на публичното дружество – юридическо лице, квалифицирано като
административно нарушение по горецитираната норма от ЗППЦК, е отбелязано, че към
представената пред КФН покана за свикване на 03.09.2021г. на общото събрание на
акционерите, не са приложени необходимите писмени материали към точка 8 от дневния
ред – нямало приложен проект на политиката за възнагражденията на членовете на
Съвета на директорите, чиито изменения са подложени на гласуване в тази точка от
дневния ред. Налице е отново несъответствие между правната квалификация и
словесното описание на соченото административно нарушение. Във визираната като
12
нарушена норма на чл.115, ал.5 от ЗППЦК, както и в тази на чл.224 от ТЗ липсва изискване
за представяне на проект за политиката на възнагражденията на членовете на СД – двете
разпоредби не регламентират изискване за представяне на такива документи, защото
препращането е само към чл.224 от ТЗ, нито регламентират представяне на документи
по чл.116в, ал.1 от ЗППЦК, защото препращането е към разпоредба от ТЗ, на първо място, и
второ – ал.1 на чл.116в от ЗППЦК въвежда изисквания за публичното дружество да приеме
и да прилага политика за възнагражденията на членовете на управителните и
контролните му органи, като изискванията към политиката за възнагражденията,
приемането, прилагането, оповестяването и изпълнението на въпросната политика се
определят с наредба (чл.116в, ал.1, изр.1 от ЗППЦК), като политиката за
възнагражденията се приема от първото редовно годишно общо събрание след
придобиване на качеството публично дружество (чл.116в, ал.1, изр.2 от ЗППЦК), а
възнагражденията и тантиемите на членовете на управителните и контролните органи
на публично дружество, както и срокът, за който са дължими, се определят от общото
събрание (чл.116в, ал.1, изр.3 от ЗППЦК). Подробно въпросите относно политиката за
възнагражденията е регламентирана в Наредба № 48 от 20.03.2013г. на КФН за изискванията
към възнагражденията (обн., ДВ, бр.32 от 02.04.2013г., изм. и доп.).
Във връзка с изложения ред на мисли на настоящия съдебен състав посочените
разпоредби от ЗППЦК (чл.115, ал.5) и от ТЗ (чл.224 от ТЗ) са пределно точни и ясни, и
същите не следва да се тълкуват разширително, особено в
административнонаказателното производство, нещо което в случая е извършено от
актосъставителката и от наказващия административен орган. Недопустимо е в
обстоятелствената част на АУАН и НП да се излагат съображения, с които контролният
орган, съотв. наказващият такъв, обосновава необходимостта за прилагане на определени
документи, които не са изискуеми според посочената като нарушена правна норма.
Не на последно място, соченото обстоятелството, че към пратената на 30.07.2021г.
нямало материали по точка 8 от дневния ред на предстоящото ГОСА на публичното
дружество – проект на политиката за възнагражденията, то следва да каже по приложението
на цитирания чл.116в от ЗППЦК, че същият изисква публичното дружество да приеме и
да прилага такава политика за възнагражденията, която се приема на първото редовно
общо събрание след придобиването на качеството на публично дружество, а
изискванията относно приемането, прилагането, оповестяването и изпълнението на
въпросната политика се урежда с подзаконов нормативен акт (чл.116в, ал.1, изр.1 и
изр.2 от ЗППЦК), като възнагражденията и тантиемите са определят от общото
събрание (чл.116в, ал.1, изр.3 от ЗППЦК). Законът урежда и други въпроси, свързани с
политиката за възнагражденията (вж. чл.116в, ал.2 – 10 от с. з.), а правомощието на
Общото събрание на акционерите да определя възнагражденията на членовете на НС,
съотв. на членовете на СД, на които няма да бъде възложено управлението, както и
правото им да получат част от печалбата на дружеството и да получита акции и
облигации на дружеството, е уредено в чл.221, т.8 от ТЗ, към който текст не препраща
13
чл.115, ал.5 от ЗППЦК, на второ място. Непредставянето на документите по чл.116в,
ал.1 от ЗППЦК, или някакво друго нарушение относно политиката за
възнагражденията, обаче, осъществява състав на друго нарушение – именно по
посочената разпоредба от ЗППЦК, което поведение подлежи на санкциониране на
самостоятелно основание съобразно санкционната разпоредба на чл.221, ал.1, т.2 от ЗППЦК
– за съответното физическо лице, което е нарушило нормите относно въпросната политика
за възнагражденията, респ. за публичното дружество (по чл.221, ал.8, т.2 вр. ал.1, т.2 от
цит. з.), ако не са били налични въпросните документи. В случая наказващият
административен орган, а преди него и свид. В. Ц. (актосъставител), е тълкувал неправилно
приложението на чл.116в от ЗППЦК и е допуснал смесване на съставите на
административни нарушения и в противоречие на материалния закон е приел, че след
като не е представило изискуемите съгласно посочената норма документи (проект на
политиката за възнаграждения), дружеството „КММ” АД нарушава чл.115, ал.5, предл.1,
алт.1 от ЗППЦК вр. чл.224 от ТЗ, които норми не регламентират изискване за
представяне пред КФН на процесните документи (тези по чл.116в, ал.1 от ЗППЦК). Съвсем
отделен е въпросът защо КФН очаква да бъде представен проект на политиката за
възнагражденията след като политиката се приема на първото редовно ОСА след
придобиване на статут на публично дружество, и ако жалбоподателят „КММ” АД е
вписан в регистъра по чл.30, ал.1, т.3 от ЗКФН още пред 1998г. (Протокол № 38/29.05.1998г.),
то на първото редовно общо събрание след придобиването на статута на публично
дружество, би следвало тази политика да е била приета, а докладът за нейното
изпълнение като част от годишния финансов отчет за дейността на публичното
дружество – да е изпратен на КФН и същата да е запозната с политиката (арг. чл.100щ, ал.1
вр. чл.100н, ал.4, т.5 от ЗППЦК), но ако има някакви нарушения във връзка с тази
политика – КФН е в правото си да санкционира дружество по посочения състав на другото
административно нарушение, който се явява специален спрямо разглеждания.
На четвърто място, в обстоятелствената част на съставения АУАН по случая и на
издаденото въз основа на него НП № *****/22.02.2021г. при словесното описание на
деянието на юридическото лице – публично дружество, квалифицирано като
административно нарушение по цитираната норма от ЗППЦК (чл.115, ал.5, предл.1 от
ЗППЦК), е отбелязано, че към представената пред КФН на 30.07.2021г. покана за свикване
на 03.09.2021г. на РГОСА на дружеството, не били приложени необходимите писмени
материали към точка 2 от дневния ред – нямало приложен отчет за дейността на одитния
комитет на дружеството. Налице е отново несъответствие между правната
квалификация и словесното описание на соченото административно нарушение. Във
визираната като нарушена норма на чл.115, ал.5 от ЗППЦК, както и в тази на чл.224 от ТЗ
липсва изискване за представяне на въпросния отчет за дейността на одитния комитет,
относим към провеждането на общото събрание на акционерите на публичното
дружество – двете разпоредби не регламентират изискване за представяне на такъв
отчет, защото препращането в чл.115, ал.5 от ЗППЦК е само към чл.224 от ТЗ, но не и към
друг нормативен акт или негова разпоредба, нито регламентират представяне на такъв
14
отчет, защото препращането е към разпоредбата от ТЗ, на първо място, и второ – чл.107 от
Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр.95 от 29.11.2016г., изм. и доп.) въвежда
изисквания за създаване на одитен комитет, избирането на членовете на одитния комитет
и неговата дейност, съотв. отчета за дейността на комитета, т. е. въпросната разпоредба
сама по себе си няма отношение към общото събрание или поканата за него; алинея 1,
точка 8 на чл.108 от ЗНФО въвежда изискването одитният комитет да отчита
дейността си пред общото събрание, т. е. и тя няма отношение към поканата и
материалите за общото събрание на акционерите.
В насоката на разсъждения на настоящия съдебен състав посочените разпоредби от
ЗППЦК (чл.115, ал.5) и от ТЗ (чл.224 от ТЗ) не могат да се тълкуват разширително,
особено в административнонаказателното производство, нещо което в случая е
извършено от актосъставителката Ц. и от наказващия административен орган.
Недопустимо е в обстоятелствената част на АУАН и НП да се излагат съображения, с
които контролният орган, съотв. наказващият такъв, обосновава необходимостта за
прилагане на определени документи, които не са изискуеми според посочената като
нарушена правна норма.
И тук следва да бъде обърнато внимание, че соченото обстоятелство, че към
пратената на 30.07.2021г. в КФН покана нямало материали по точка 2 от дневния ред на
предстоящото ГОСА на публичното дружество – отчет на одитния комитет, то следва да се
има предвид, че нормата на чл.108, ал.1, т.9 от ЗНФО изисква отчетът за дейността на
одитния комитет чрез неговия председател да се предоставя на друг държавен
орган – Комисия за публичен надзор на регистрираните одитори, като регламентацията
относно одитирането на търговското дружество има обща уредба (вж. чл.248 – чл.251а
от ТЗ), както и специална регламентация в ЗНФО, към чиито норми няма препращане в
цитираните от актосъставителката и наказващия орган за нарушени разпоредби на ЗППЦК,
съотв. в разпоредбата от ТЗ. Непредставянето на документите по чл.108, ал.1, т.9 от
ЗНФО обаче, осъществява състав на друго нарушение – именно по посочената разпоредба,
което поведение подлежи на санкциониране на самостоятелно основание съобразно
санкционната разпоредба на чл.110, ал.8 от ЗНФО – за съответното физическо лице, което е
председател на одитния комитет, респ. за юридическо лице, което не е създало одитен
комитет (чл.110, ал.6 вр. чл.107, ал.1 от с. з.) или не е одобрило статута му (по чл.110, ал.7
вр. чл.107, ал.7 от цит. з.). В случая наказващият административен орган, а преди него и
свид. В. Ц. като актосъставител, е тълкувал неправилно приложението на чл.115, ал.5 от
ЗППЦК и е допуснал смесване на съставите на административни нарушения и в
противоречие на материалния закон е приел, че след като не е представило изискуеми
съгласно посочената норма документи, дружеството „КММ” АД нарушава чл.115, ал.5,
предл.1, алт.1 от ЗППЦК вр. чл.224 от ТЗ, които норми не регламентират изискване за
представяне пред КФН на доклада за дейността на одитния комитет (вж. чл.108, ал.1, т.9
от ЗНФО), а същият се представя пред съвсем различен държавен орган, който евентуално
би могъл да санкционира юридическото лице, ако това не е сторено.
15
Дори да не бъдат споделени аргументите на този съдебен състав, то следва да се има
предвид, че с нормата на § 1, т.4 от ДР на ЗАНН е въведена легална дефиниция на
понятието „маловажен случай”. По смисъла на посочената разпоредба „маловажен
случай” е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. В конкретния случай неизпълнението на задължението към държавата се
изразява в непредставяне на част от документите, свързани с провежданото РГОСА на
публичното дружество „КММ” АД, което още на 30.07.2021г. (35 дни преди общото
събрание) е изпратило на КФН поканата за ОСА заедно с материалите по шест от
деветте точки от дневния ред общото събрание, но не е изпратило материали по три от
точките (втора, шеста и осма). Същевременно, безспорно се установява, че този пропуск е
бил констатиран от дружеството, макар и след уведомяване с писмо от 12.08.2021г. от
надзорния орган, и с писмо вх. № РГ-05-250-6#2/18.08.2021г. на КФН са изпратени
липсващите материали – отчет за дейността на Одитния комитет за 2020г.,
свидетелства за съдимост на кандидатите за членове на Съвета на директорите (СД) и
декларации за отсъствие на обстоятелства, препятстващи заемането на длъжността,
1
съотв. за участие в други дружество (документи по чл.116а, ал.4, изр.1 от ЗППЦК и чл.237
от ТЗ), като комисията е била и уведомена, че точките 2, 6 и 8 няма да бъдат подложени
на гласуване. Липсващите документи към поканата се отнасят именно към тези точки от
дневния ред, т. е. неизпратените предварително (до 04.08.2021г. вкл.) документи имат
отношение към точки, които са отпаднали и не са гласувани на проведеното РГОСА, както
е видно от протокола от Общото събрание (вж. л.5-7 от съд. д.). Иначе казано, публичното
дружество „КММ” АД въобще е изключило от дневния ред въпросните три точки и
изобщо не ги е гласувало, от една страна, а от друга – реагирало е почти незабавно след
пратеното писмо изх. № ********-6/12.08.2021г. на КФН и на 17.08.2021г. (заведено на
18.08.2021г.) е изпратило в КФН липсващите документи. В случая обществената
опасност на твърдяното нарушение е очевидно по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, ако се приеме, разбира се, че е извършено такова при
посочените времеви параметри. Изискването за предварително представяне на всички
документи гарантира възможността на участниците в ОСА да бъдат не само запознати с
дневния ред, но и да да имат акционерите достатъчно време да проучат всички
материали, свързани с него, така че да могат да вземат информирано решение. Този състав
на съда счита, че акционерите на въпросното публично дружество по никакъв начин не са
били ограничени от тези възможности в противовес на развитата теза от
наказващия орган – поканата е публикувана в търговския регистър на 02.08.2021г., като в
нея изрично е посочено, че писмените материали са на разположение на акционерите от
датата на публикуване на поканата до датата на ОСА, т. е. от 02.08.2021г. до 03.09.2021г. в
седалището на дружеството, както и на интернет-страницата на дружеството, като
16
въпросните материали дори е можело да бъдат изтеглени от интернет-страницата (!),
което означава, че всеки разумен и заинтересован акционер би могъл да получи нужната
информация за дневния ред, за времето и мястото на ОСА и документите по въпросите,
които ще се обсъждат, като за никакво „засягане на интересите” на акционерите не
може да се говори.
Отделно от това – спецификите на процесното административно нарушение
нямат нищо общо с акционерите, защото съставът на административното нарушение по
чл.115, ал.5 от ЗППЦК въвежда две самостоятелни задължения – на надзорния
орган (КФН) и на регулирания пазар, където се търгуват акциите на публичното
дружество, да бъде изпратена определена информация (покана за ОСА заедно с
материалите, свързани с дневния ред на ОСА – чл.224 от ТЗ) в срок най-малко 30 дни
преди откриване на ОСА (чл.115, ал.5, предл.1, алт.1 и алт.2 от ЗППЦК), и второто
задължение – публикуване на поканата с материалите за определен времеви диапазон
(от времето на обявяването в ТРРЮЛНЦ до приключване на общото събрание) на
интернет-страницата на дружеството. В случая се сочи, че не е изпълнено (отчасти)
задължението да се изпратят документи на КФН, доколкото поканата е постъпила заедно с
материалите по шест от деветте точки от дневния ред, а със закъснение от 13 дни
(считано от крайната дата 04.08.2021г.) са били представени и липсващите документи
(отчета за дейността на одитния комитет, свидетелствата за съдимост и декларациите от
кандидатите за членове на СД на дружеството), въпреки че нормите на чл.115, ал.5 от
ЗППЦК и чл.224 от ТЗ да не изискват точно тези документи да се пращат на КФН, както се
видя по-горе.
Понеже в разглеждания случай не са били изпратени първоначално материали,
имащи отношение към три точки, които са отпаднали и не са гласувани на РГОСА на
жалбоподателя, интересът на акционерите не е накърнен по никакъв начин. Налагането на
административно наказание като форма на държавна принуда следва да засяга правата
на нарушителя само в предели и степен, която съответства на целите на наказанието.
Налагането на санкция не е и не следва да бъде самоцел на държавата – то трябва преди
всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното нарушение. В тази връзка,
когато се е произнасял по въпросите относно административно-наказателната отговорност
на дружеството – въззивник „КММ” АД наказващият административен орган въобще не
е обсъдил горните обстоятелства, а в допълнение не е спазил и изискванията на чл.222а,
ал.1 от ЗППЦК (ред., ДВ, бр.64 от 18.07.2020г.), която норма го задължава да отчита
всички обстоятелства, които са от значение, включително, когато е приложимо:
тежестта и продължителността на нарушението (чл.222а, ал.1, т.1 от цит. з.);
степента на отговорност на физическото лице или на юридическото лице, или на
неперсонифицираното дружество (чл.222а, ал.1, т.2 от с. з.); финансовото състояние на
физическото лице или на юридическото лице, определено според общия финансов оборот на
юридическото лице или годишния доход на физическото лице (чл.222а, ал.1, т.3 от с. з.);
размера на реализираната печалба или избегнатата загуба от физическото или
17
юридическото лице, или от неперсонифицираното дружество, доколкото може да бъде
определен (чл.222а, ал.1, т.4 от цит. з.); размера на загубите, претърпени от трети лица в
резултат на нарушението, доколкото може да бъде определен (чл.222а, ал.1, т.5 от с. з.);
степента на съдействие, което физическото или юридическото лице или
неперсонифицираното дружество оказва на съответния заместник-председател или на
комисията (чл.222а, ал.1, т.6 от цит. з.); предходни нарушения на физическото или
юридическото лице или на неперсонифицираното дружество (чл.222а, ал.1, т.7 от с. з.).
Във всички случаи наложеното на дружеството административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2 000 лева се явява несъразмерна с обществената
опасност на допуснатото нарушение, ако се приеме, че такова има, от което реално не са
произтекли никакви вредни последици нито за държавата, нито за акционерите на
жалбоподателя, още по-малко – за трети лица. В допълнение, продължителността на
евентуалното нарушение, считано от 05.08.2021г. (началото на противоправното
бездействие до 17.08.2021г. – датата на представяне на липсващите материали към
поканата, или общо 12 дни, също силно занижава степента на обществена опасност на
деянието. Следва да бъде обърнато внимание и на факта, че юридическото лице е оказало
висока степен на съдействие на зам.-председателя на КФН и ръководител на управлението
за инвестиционнен надзор, като е предприело действия по отстраняване на нередностите
към изпратената покана още с получаване на писмото от 12.08.2021г., уведомило е, че
няма да гласува въпросните три точки от дневния ред, изпълнило е и наложената напълно
излишно ПАМ с оглед спецификите на случая (вж. по-горе), което формира извод за оказано
съдействие на надзорния орган. Към споделеното до тук е нужно да се отбележи, че няма
никакви данни за други предходни нарушения от страна на това дружество.
Изложеното налага извода, че формално е налице нарушение, ако се споделя тезата на
наказващия орган, доколкото до 04.08.2021г. (вкл.) материалите по трите точки от дневния
ред за предстоящото РГОСА не са били изпратени в КФН заедно с поканата, постъпила на
30.07.2021г., но то обективно се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност
от останалите нарушения от този вид именно с оглед на изложеното по-горе, а
наказващият орган напълно е игнорирал обективно стеклите се факти, въобще не е
коментирал обстоятелствата по чл.222а, ал.1, т.1, т.6 и т.7 от ЗППЦК, въпреки
задължението да го стори, и съответно на това напълно незаконосъобразно е преценил, че
извършеното деяние не съставлява маловажен случай по чл.28, ал.6 вр. ал.1 от ЗАНН,
когато всъщност конкретното деяние съставлява маловажен случай.
При наличието на обстоятелство по чл.63, ал.3, т.1 от ЗАНН, водещо до отмяна на
издаденото НП поради неправилно приложение на материалния закон, както и на такова по
чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН, водещо също до отмяна на НП поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, съдът няма възможност да изпълни изискването на
чл.63, ал.4, изр.2 от ЗАНН и да предупреди писмено публичното дружество, доколкото
преценката за наличието на маловажен случай първоначално е на наказващия орган, който
неправилно е отрекъл наличието на маловажен случай, и второ – наличието на маловажен
18
случай на нарушение, предполага яснота относно обективните негови характеристики,
вкл. времето и мястото на извършването му, а именно времето (датата) на извършване
не е установено, както стана ясно по-горе.
По въпроса за разноските по делото, този съдебен състав счита, че въззиваемата
страна (наказващият административен орган) няма право да бъдат присъдени разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, които тя е направила за защита на нейния интерес,
доколкото се отменя процесното НП. В тази насока и с оглед изхода на делото претенцията
на въззиваемата страна (наказващия орган) за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
От друга страна, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение при усл. на чл.36 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв), има своето основание, като същото следва да бъде възложено в
тежест на КФН като издало оспорения акт учреждение, а въпрос на преценка на съда е
какъв да бъде размерът на присъденото на страната възнаграждение за адвокат (вж. и
Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-438/2022г.). По делото са налични следните
документи относно разноските на жалбоподателя – депозирано е пълномощно за адв. Г. Д.,
списък с разноски, фактура за плащане на адвокатския хонорар и банково извлечение за
превод на сумата по банкова сметка на адвоката (л.4, 130-132 от съд. д.).
По правило, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
възнаграждение за своя труд (чл.36, ал.1 от ЗАдв), като размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента (чл.36,
ал.2, изр.1 от ЗАдв), а размерът трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа (чл.36, ал.2, изр.2 от ЗАдв). При липса на договор, по искане на адвоката, адвоката
от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение
съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет (чл.36, ал.3 от ЗАдв). Изводът следва въз
основа на систематичното тълкуване и субсидиарно прилагане на закона – разпоредбите
на чл.63д, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 вр. чл.36, ал.2 от ЗАдв вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. на ВАдвС за минималните адвокатски възнаграждения (ред.,
ДВ, бр.88 от 2022г.), както и на наличните по делото документи (вж. л.4, 130-132).
В същото време, Съдът на ЕС е приел със споменатото решение, че:
Ä чл.101, § 1 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на посочения чл.101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение;
Ä чл.101, § 1 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент
не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
19
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта” по смисъла на тази разпоредба; при наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба
преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл.101, § 1 от
ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики;
Ä чл.101, § 2 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, нарушава забраната по чл.101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба, вкл. когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) (ред., ДВ, бр.88 от 2022г.) на
осъществилият правната помощ адв. Г. Д. би следвало да бъде заплатено възнаграждение
от 500.00 (петстотин) лева, което включва изготвянето на жалбата и процесуалното
представителство, а с оглед провеждането на „над две съдебни заседания” – и още
250.00 (двеста и петдесет) лева съгл. чл.14, ал.2 от НМРАВ, или общо 750.00 (седемстотин и
петдесет) лева.
Предвид отправеното възражение за прекомерност, но и с оглед спецификата на
делото, неговата несложност откъм фактически обстоятелства и правна квалификация,
неутежнено съдебно следствие (едно отложено заседание, едно заседание с разпит на
двама свидетели и едно заседание с приети писмени доказателства), и доколкото реалните
действия по делото са изготвяне на жалбата и явяване в съдебно заседание, които с оглед
посочените критерии за оценка на адвокатските действия, то възнагражденията за тях според
мнението на този съдебен състав са съотв. 50.00 лева – изготвяне на жалбата; 200.00 лева –
за явяване на двете заседания по делото (едното е отложено) и 150.00 лева – за
„допълнително” трето заседание, то и именно разноски в размер на
400.00 (четиристотин) лева отговарят на посочените от съда критерии и характеристики
на делото. Тази сума следва Комисията за финансов надзор да бъде осъдена да заплати по
сметка и в полза на юридическото лице – жалбоподател, защитавано от адвоката, т. к.
страната има право на разноски, а не процесуалният представител (чл.63д, ал.2 от
ЗАНН).
При частично законосъобразно проведено административно-наказателно
производство в извънсъдебната му фаза (само относно компетентността, сроковете и
формата и реквизитите на двата акта – АУАН и НП), но при наличие на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, а също и при неустановеност на обективни характеристики на
соченото нарушение, процесното НП следва да бъде отменено изцяло, поради което и на
20
осн. чл.63, ал.2, т.1, ал.3, т.1 и т.2 и чл.63д, ал.2 от ЗАНН , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно и неправилно Наказателно
постановление № ***** от 22.02.2022г., издадено от Зам.-председателя на КФН и
ръководител на Управление „НИД”, с което на осн. чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.15, ал.1,
т.7 от ЗКФН и чл.222, ал.1, предл.2 от ЗППЦК на дружеството – жалбоподател „КММ” АД е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 (две
хиляди) лева на основание чл.221, ал.8, т.2, предл.1 от ЗППЦК за административно
нарушение на чл.115, ал.5, предл.1 вр. ал.4 от ЗППЦК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на процесуалния
представител на КФН юрк. К. С. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на горепосоченото основание издалото оспорения санкционен акт
учреждение Комисия за финансов надзор с БУЛСТАТ №: ******* ДА ЗАПЛАТИ в полза и
по сметка на страната-жалбоподател КММ” АД с ЕИК: ********* сумата от
400.00 (четиристотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – гр. София в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Николай Василев)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21