Р Е Ш Е Н И Е
Номер 09.03.2016г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и девети февруари
Година
2016
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: А.В.
Като разгледа докладваното от
председателя гр.д. №04678 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу Й.Л.Д., с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2853,35лв., представляваща неизплатена сума за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.***, за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2013г., сумата от 512,49лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2011г. до 15.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Й.Л.Д. е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът възразява, че не е налице валидно облигационно правоотношение между страните по делото. Ответникът твърди, че притежава само 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент, който обаче след развода през 2004г. се ползва от бившата му съпруга. Ответникът оспорва редовността на счетоводството на ищеца, както и всички представени с исковата молба документи. Ответникът възразява, че всички вземания, предхождащи 19.06.2011г., са погасени по давност.
С влязло в сила протоколно определение, постановено в с.з. на ПРС на 29.02.2016г., е прекратено производството по делото в частта, с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че същият му дължи и главница в размер на 1449,21лв. за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2013г., както и за сумата от 262,81лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2011г. до 15.05.2014г.
В същото съдебно заседание ищецът е заявил, че поддържа исковете си в непрекратената част по делото, т.е за главница в размер на 1404,13лв. за периода 18.06.2011г.- 30.04.2013г., и за обезщетение за забава в размер на 249,68лв. за периода 31.07.2011г.- 15.05.2014г.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129, ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
Ответникът признава, че притежава само 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент, който обаче след развода през 2004г. се ползва от бившата му съпруга. Съдът намира, че доколкото процесния имот е топлофициран, то и ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди. Облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Съдът обаче намира, че ответникът следва да отговаря само за 1/ 2 от задълженията съобразно притежаваното право на собственост.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал. 1 т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36 ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. в настоящия случай дружеството, извършващо дяловото разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен период. По действителния отчет на средствата за измерване след всеки един период прогнозната топлоенергия е изравнявана с реално използваната чрез изравнителна сметка, а веднъж годишно – след края на отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна сметка. Видно от същата експертиза за процесния период отоплителните тела в процесния имот са демонтирани. За процесния период има монтирано отоплително тяло само в банята- щранг- лира, за което няма индивидуален разпределител, поради което и за него е начислявана топлоенергия като за тяло работещо непрекъснато. За целия процесен период ищецът е начислявал и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 160 куб.м. Видно от съдебно- техническата експертиза за процесния период ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на общи части. През процесния период е начисляван и разход за подгряване на битова гореща вода. Същият разход е начисляван прогнозно, като след края на отоплителния сезон разходът е коригиран по реален отчет по показанията на монтирания един брой водомер. В същата експертиза са посочени количествата топлинна енергия за отделните компоненти, включително и по периоди. От съдебно- техническата експертиза е видно, че дяловото разпределение на топлоенергията е извършено в съответствие с нормативната база, като ищецът правилно е определил дължимите суми. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В.П. на ищцовото дружество се дължи сумата от 2853,35лв., представляваща неизплатена сума за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.***, за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2013г., и сумата от 512,49лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2011г. до 15.05.2014г.
Ответникът обаче е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. За приложението на специалната тригодишна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото време съгласно Определение №290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д. №244/2010г., което се включва в практиката задължителна за съдилищата, ако кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, по силата на чл.422 ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. Процесът ще се счита за висящ от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и от този момент ще се прекъсне исковата давност. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 18.06.2014г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца за периода, предхождащ 18.06.2011г. са погасени по давност.
За останалата част от претендираните суми, обхващащи периода непогасен по давност след 25.03.2012г. съдът намира, че се дължат претендираните суми. Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.В.П. за периода 18.06.2011г.- 30.04.2013г. дължимата главница е в размер на 2808,27лв., от която ответникът дължи половината или сумата от 1404,13лв. Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.В.П. за периода 31.07.2011г.- 15.05.2014г. дължимото обезщетение за забава е в размер на 499,36лв., от което ответникът дължи половината или сумата от 249,68лв.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за недоставени услуги от ищеца на
претендираната стойност. Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или
неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от
която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект,
поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна
собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е
известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена
инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи
договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с
топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавна такса, експертизи и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 537,14лв., от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от 263,94лв., която и следва да му бъде присъдена.
Ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв., от които в съответствие с прекратената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 254,34лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу Й.Л.Д.,***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1404,13лв., представляваща неизплатена сума за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.***, за периода от 18.06.2011г.- 30.04.2013г., сумата от 249,68лв. , представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2011г.- 15.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС.
ОСЪЖДА Й.Л.Д., със снета по делото самоличност, да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, със снети по делото данни, сумата от 263,94лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавна такса, експертизи и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, със снети по делото данни, да заплати на Й.Л.Д., със снета по делото самоличност, сумата от 254,34лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с прекратената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението: 09.03.2016г.
Съд. деловодител: