О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....09.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 1438 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба вх.№ 57879/07.08.2019г.,
подадена от „Морски дюнер”ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: с.Здравец,
общ. Аврен, ул."Св.Архангел Михаил" №18,
срещу решение №3222/12.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 18692/2018г. на РС-Варна, с
което е отхвърлен предявеният от него срещу „Електроразпределение Север”АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна бул.
„Вл. Варненчик“ No 258, представители:
Н. Й. Н., К. Т. И., Р. Г. Л., иск с правно осн.
чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
„Морски дюнер" ЕООД, ЕИК:*********, в качеството си на частен
правоприемник на „Варна Инвест Груп" ЕООД, ЕИК: *********
по сключен помежду им договор за цесия от 22.11.2018г.,
сумата от 7240.00лв./седем
хиляди двеста и четиридесет лева/, представляваща недължимо заплатена цена
(такса) за променлива компонента, уговорена в Допълнително споразумение №1
към Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната
мрежа №В16-3643-В16-6943/28.09.2016г. под
№А1-В16-3643-В16-6943-АДП-0123/14.02.2017г. на база представен и одобрен по
реда на ЗУТ проект за изграждане на присъединителните съоръжения за обект:
жилищна сграда с местонахождение: гр.Варна, общ.Варна, ул. "Родопи" №7,
ПИ №10135.1026.405 (стар ПИ №10135.1026.111),
за което е издадена фактура №**********/6.7.2017г., която е
заплатена на каса на „Електроразпределение север" АД и е издаден касов бон
от 6.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване исковата молба – 11.12.2018г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са
наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението поради нарушения
на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че съгласно действащата
подзаконова нормативна уредба – Чл.32 от Наредба 1/18.03.2013г. и Указания на
ДКЕВР за образуване на цените за присъединяване, променлива компонента се дължи
единствено, ако се извършат разходи за полагане на присъединителна линия над 25
метра. Процесната сума е уговорена именно за
присъединяване на обекта на разстояние повече от 25 метра по цена за променлива
компонента, но е заплатена без основание, тъй като такава услуга не е била предоставена.
Ответникът е неизправна страна по отношение на задължението си да присъдени
обекта с полагане на нов кабел на разстояние 181 метра, поради което не му се
следва възнаграждение за тази услуга по т.нар. променлива компонента. Дължината
на електропроводната линия не надвишава 25 метра, което не налага събирането на
тази сума. Вместо да изгради нови съоръжения, ответникът е използвал вече
съществуващата електрическа инфраструктура, изградена през 2016г. и не е
направил никакви допълнителни разходи за присъединяване на обекта, за които да
му се дължи възнаграждение. По този начин ответникът събира повторно суми за
вече изградена инсталация, без извършване на насрещна престация,
злоупотребявайки с монополното си положение.
Инвеститорът е бил принуден да заплати таксата за променлива компонента, с
оглед въвеждане на сградата в експлоатация, тъй като в противен случай би бил в
неизпълнение по отношение на своите клиенти.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от въззиваемата страна, в който
оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че страните никога не са
договаряли присъединяването на обекта да се осъществи чрез полагане на нов
кабел на разстояние 181 метра. Съгласно чл.30 от договора, операторът има право
да използва собствените си съоръжения, чрез които е присъединил други клиенти,
без да нарушава договорените мощности. От заключението на СТЕ се установява, че
за присъединяването на процесния обект е използвана
съществуваща резервна кабелна линия. Разходите по изграждането й са извършени
от ответното дружество. В о.с.з. вещото лице изяснява, че едновременно са прекарани
два кабела – захранващ /работен/ кабел и резервен кабел, като е дадена дължина
около 200 м. Същото се потвържава и от представения
по делото одобрен работен проект. С допълнително споразумение клиентът е поел
задължение да заплати тази стойност. Следователно страните не са договаряли
присъединяването на процесния обект да се осъществи
чрез изграждането на нова кабелна линия, а чрез разкъсване и муфиране на резервния захранващ кабел, което се потвърждава
от заключението на вещото лице и проектната документация. Според Наредба
1/18.03.2013г. цената за услугата се формира от два компонента: 1. Постоянна
компонента съобразно мощностите и дължина на трасето до 25 метра и 2.
Променлива компонента за трасе над 25 метра. В случая видно от заключението на
вещото лице, дължината на трасето е 210 метра. Договорената цена за присъеднияване на обекта включва и променлива компонента,
размерът й е съобразен с приложимото законодателство и е одобрен от страните,
услугата по присъединяване е надлежно и своевременна изпълнена, поради което
сумата е заплатена на годно основание и
не подлежи на връщане.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите
съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални
нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за
предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като
допустима и редовна въззивна жалба вх.№ 57879/07.08.2019г.,
подадена от „Морски дюнер”ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: с.Здравец,
общ. Аврен, ул."Св.Архангел Михаил" №18,
срещу решение №3222/12.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 18692/2018г. на РС-Варна,
с което е отхвърлен предявеният от него срещу „Електроразпределение Север”АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна бул.
„Вл. Варненчик“ No 258, представители:
Н. Й. Н., К. Т. И., Р. Г. Л., иск с правно осн.
чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
„Морски дюнер" ЕООД, ЕИК:*********, в качеството си на частен
правоприемник на „Варна Инвест Груп" ЕООД, ЕИК: *********
по сключен помежду им договор за цесия от 22.11.2018г.,
сумата от 7240.00лв./седем
хиляди двеста и четиридесет лева/, представляваща недължимо заплатена цена
(такса) за променлива компонента, уговорена в Допълнително споразумение №1
към Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната
мрежа №В16-3643-В16-6943/28.09.2016г. под
№А1-В16-3643-В16-6943-АДП-0123/14.02.2017г. на база представен и одобрен по
реда на ЗУТ проект за изграждане на присъединителните съоръжения за обект:
жилищна сграда с местонахождение: гр.Варна, общ.Варна, ул. "Родопи" №7,
ПИ №10135.1026.405 (стар ПИ №10135.1026.111),
за което е издадена фактура №**********/6.7.2017г., която е
заплатена на каса на „Електроразпределение север" АД и е издаден касов бон
от 6.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване исковата молба – 11.12.2018г. до окончателното й изплащане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 06.11.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и
възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на
СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра
по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.