Р Е
Ш Е Н
И Е №175
05.03.2012 година, гр.Хасково
ТОМ ІІ,
СТР.149-151
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Четвърти граждански състав
на двадесет и първи февруари през две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Даниела Атанасова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3241 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от А.К.В. с ЕГН:**********,***, настоящ
адрес гр.Хасково, ул.”Граф Игнатиев” №10, ет.2, ап.3, със съдебен адрес гр.хххх
адв.Т.В., против Професионална гимназия, с.Минерални бани, ул.”Бузлуджа” №4,
общ.Минерални бани, обл.Хасково, обективно съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от Кодекса на труда КТ/.
Ищецът твърди, че със заповед №А-97/20.09.2011г. на
директора на Професионална гимназия, с.Минерални бани, е прекратено трудовото
му правоотношение на длъжността „старши възпитател” на основание чл.328 ал.1
т.3 от КТ, считано от 21.09.2011г. Заповедта била връчена на 21.09.2011г. и в
нея като причина за прекратяване на трудовия договор било посочено намаляване
обема на работа. Ищецът счита прекратяването на трудовия договор за
незаконосъобразно. Заповедта, с която било прекратено трудовото правоотношение
била немотивирана, с което било допуснато съществено процесуално нарушение при
издаването й, обосноваващо на самостоятелно основание отмяната й като
незаконосъобразна. В заповедта било цитирано само правното основание за
прекратяване на трудовия договор-чл.328 ал.1 т.3 от КТ, без да са изложени
конкретни причини, обосноваващи наличието на намален обем работа като обективно
фактическо състояние, както и връзката с действащите в гимназията щатни
разписания, поради близостта на това основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с основанието по чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Ищецът оспорва
основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, тъй като не било
налице намаляване на обема на работа в ответната гимназия. Към датата на
издаване на заповедта длъжността „възпитател”, която ищецът заемал, се заемала
и от други служители на ответната гимназия. В заповедта не били изложени мотиви
по какви причини при наличие на еднотипни длъжности „възпитател” било
прекратено именно трудовото правоотношение на ищеца вследствие на намален обем
на работата. В заповедта не било посочено като основание за издаването й чл.329
ал.1 от КТ, което давало основание на ищеца да твърди, че подбор не е бил
извършен, а бил задължителен. Ако бил извършен такъв подбор, той бил в
нарушение на изискванията на чл.329 ал.1 от КТ. При прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца била нарушена специалната закрила при уволнение по
чл.333 ал.1 т.3 от КТ, която ползвал като страдал от болестта „захарен диабет”,
посочена в чл.1 ал.1 т.6 от Наредба №5 от 1987г. Твърди, че предварително
разрешение от инспекцията по труда и мнението на ТЕЛК не били искани от
работодателя. Обстоятелството, че ищецът страда от болест, осигуряваща му
специална закрила по КТ, било известно на работодателя с оглед предходни две
уволнения, извършени със заповеди от 18.09.2008г. и 05.10.2009г., признати за
незаконни с влезли в сила решения на съда. Независимо от наличните при
работодателя данни за заболяването на ищеца, той представил на директора на
ответната гимназия и ЕР от 15.12.2010г. на МБАЛ „Св.Анна”-Варна, посочващо сред
заболяванията му и „диабетна полиневропатия”. Нарушаването на особената закрила
по чл.333 ал.1 т.3 от КТ обосновавало отмяна на заповедта за прекратяване на
трудовия договор на самостоятелно основание. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се признае за незаконно уволнението и да
се отмени заповедта, с която е извършено, като незаконосъобразна; да се
възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „старши възпитател” в
Професионална гимназия, с.Минерални бани, и да му се присъди обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа, считано от
21.09.2011г. за периода от 6 месеца до 21.03.2012г. в размер на 4338лв.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор
в предвидения от закона срок, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е
издадена на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ – поради намаляване обема на
работа, който обем за гимназията се определял от драстично намаляване на броя
на паралелките за учебната 2011г./2012г. в сравнение с учебната 2010г./2011г.
През учебната 2011г./2012г. оставали на обучение само 2 паралелки, за които
съставения учебен план формирал 2 учителски норматива по специални предмети,
един учителски норматив по общообразователни предмети. Намаляването броя на
паралелките определяло и намаляване броя на групите в общежитието, като за
2011г./2012г. се формирала само една група от 5 момчета и 15 момичета. За тази
група били необходими един дневен и един нощен възпитател. Всичко това
обосновавало прекратяването на трудовия договор с ищеца поради намаляване обема
на работа. Ответната страна твърди, че при намаляване обема на работа не сме
изправени пред хипотезата на съкращаване на щатни бройки. Съкращаването на щата
било отделно и самостоятелно основание за прекратяване на трудовия договор,
което в случая не било приложено. Намаленият брой на паралелките и групите в
общежитието и наложилото се в тази връзка намаляване на учителския,
възпитателския и непедагогическия персонал, било разгледано на педагогически
съвет, за което бил съставен протокол №8/07.09.2011г. На това заседание ищецът
присъствал и бил запознат с опитите на целия персонал да намерят максимално
добро решение за всеки един, дори и при допълване на възпитателски норматив с
учителски и обратно. С оглед становището на присъстващите от персонала на
училището, изразено на педагогическия съвет от 07.09.2011г. бил извършен подбор
между лицата, заемащи длъжността „възпитател” в двете мероприятия на гимназията.
Комисията за подбор била назначена със заповед №Б-88/14.09.2011г., а протокола
за подбор бил съставен на 20.09.2011г. Въз основа на извършения подбор и
становището на комисията на ищеца предложили учителски часове за допълване на
норматива, които отказал. Това наложило издаване на заповедта за прекратяване
на трудовия договор. Ответникът оспорва изцяло твърдението, че ищецът се ползва
от закрилата на чл.333 ал.1 т.3 от КТ, тъй като страда от болестта „захарен
диабет”, посочена в чл.1 ал.1 т.6 от Наредба №5/1987г. Това твърдение се
обосновавало с решенията по гр.д.№2323/2008г. и гр.д.№2991/2009г. на
РС-Хасково, както и с удостоверение от медицинско заведение в гр.Варна и
експертно решение. Разпоредбата на чл.333 ал.1 т.3 от КТ не препращала към Наредба
№5/1987г. В чл.1 на наредбата изчерпателно били посочени случаите на
прекратяване на трудовия договор, в които тази наредба намирала приложение.
Прекратяването на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.3 от КТ не била сред тях,
поради което не било налице задължение за работодателя да извършва процедурата,
предвидена в Наредба №5/1987г., респ.чл.333 ал.2 от КТ. С оглед отразеното в
медицинската документация ответникът твърди, че стадия на развитие на болестта
„захарен диабет”, описан в ЕР на ТЕЛК №3388/15.12.2010г., не определял
заболяването като такова, попадащо под закрилата на КТ и Наредба №5/1987г., а
последната и нямала приложение в настоящия случай.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заповед №А-97/20.09.2011г. на директора на Професионална гимназия, с.Минерални
бани, е прекратен трудовия договор на А.К.В. на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ
поради намаляване обема на работа, считано от 21.09.2011г., на която дата е
връчена и заповедта срещу подпис. Видно от приложеното ксерокопие от трудовата
книжка на ищеца е, че има трудов стаж в ответната гимназия за периода от 05.12.1995г.
до 20.09.2011г., както и че е изпълнявал длъжността „възпитател”. Със заповед
от 18.09.2008г. на директора на гимназията е прекратено трудовото
правоотношение между страните на основание чл.328 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, като с
решение №128/27.02.2009г. на Районен съд-Хасково, постановено по
гр.д.№2323/2008г., е признато за незаконно извършеното уволнение, заповедта е
отменена, ищецът е възстановен на заеманата длъжност „възпитател” и му е
присъдено обезщетение по 225 ал.1 от КТ. Със заповед от 05.10.2009г. на
директора на гимназията отново е прекратено трудовото правоотношение между
страните на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, като с решение №116/22.02.2010г.,
постановено по гр.д.№2991/2009г. по описа на РС-Хасково, уволнението е признато
за незаконно, заповедта е отменена, ищецът е възстановен на заеманата длъжност
„възпитател” и му е присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. В приложеното
експертно решение №3388 от 15.12.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ
„Св.Анна”-гр.Варна е отразено, че ищецът има 50% трайно намалена
работоспособност, както и че е инвалидизиран за три години, със срок на
инвалидността до 01.12.2013г. Водещата диагноза, отразена в цитираното
експертно решение, е „хронична исхемична болест на сърцето”, а общото
заболяване, от което страда „ЕБС АП при усилие ІІ ФК ХБ-ІІІ умерена степен СМФ
ХС ЗД тип ІІ задоволителен контрол, диабетна полиневропатия, спондилоартроза”.
В издаденото на 20.11.2009г. от „Медикус-І-ва поликлиника” ООД, гр.Хасково, удостоверение
се сочи, че ищецът има заболяване „захарен диабет”, регистрирано от 2005г. В
издаденото от ответника удостоверение на 14.12.2011г. се сочи, че брутното
трудово възнаграждение на ищеца за месец август 2011г. възлиза на 702,25лв. От
представените свидетелство за професионално-квалификационна степен и за
специализация се установява, че ищецът освен специалност „Политикономия” е
специализирал и „Организация и методология на счетоводната отчетност”. На
стр.20 и стр.21 от трудовата книжка на ищеца е отразено, че от 24.10.2011г. до
09.12.2011г. е изпълнявал длъжността „снабдител-доставчик” при посочения
едноличен търговец, като трудовото правоотношение между тях е прекратено на
основание чл.325 т.3 от КТ. Със заповед №Б-88/14.09.2011г. директора на
гимназията е назначил комисии, които да извършат подбор на основание чл.329 от КТ между заемащите длъжността учители и отделно за възпитателите и да предложат
лицата, с които да бъде прекратен трудовия договор. На 20.09.2011г. комисията,
назначена да извърши подбор на заемащите длъжността „възпитател” в гимназията,
е провела заседание и е отразила съответните констатации в протокола от същата
дата, представен като доказателство по делото. Представен е и отговор на
уведомително писмо, в който Ирина Пенева заявява, че ще приеме предложените й
часове, ако бъдат допълнени с възпитателски часове до пълен норматив.
За
изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и
изслуша съдебна експертиза, чиито заключения /първоначално депозирано и
допълнително/ приема като компетентно и обективно дадени. При извършената
проверка вещото лице е констатирало, че действително е налице намаляване обема
на работа в ответната гимназия, като подробно о е описало броя на учениците,
броя на паралелките, на групите, възпитателите, които са оставени на работа,
както и начина, по който са съвместили функциите им с учителски часове.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
досежно основателността на предявения иск:
С обжалваната в настоящото производство заповед, издадена
на 20.09.2011г., е прекратен трудовия договор на ищеца на основание чл.328 ал.1
т.3 от КТ, считано от 21.09.2011г., на която дата му е връчена същата срещу
подпис. Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е
посочена намаляване обема на работа в гимназията. Прекратяването на трудовото
правоотношение на посоченото основание е безвиновно, поради което и в самата
заповед за уволнение не се излагат мотиви, в каквато насока е трайната и
непротиворечива съдебна практика на съдилищата. В тази връзка съдът намира за
неоснователни доводите на ищеца, че уволнителната заповед не е мотивирана.
Съдът намира, че необходимо и достатъчно е работодателят да визира в заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение точното основание и хипотеза от
посочените в текста на чл.328 от КТ. Безспорно е, че трудовият договор на ищеца
е прекратен поради намаляване обема на работа, както се сочи в самата заповед,
поради което изцяло в тежест на работодателя е да установи, че е налице реално намаляване
на работата и то преди датата на уволнението. И тъй като в конкретния случай
ищецът твърди, че се ползва от предварителната закрила на чл.333 от КТ, а
неспазването на разпоредбата на чл.333 ал.1 и ал.2 от КТ води до отмяна на
заповедта на процесуално основание, съдът счита, че следва да се разгледа на
първо място това възражение. По делото категорично няма данни работодателят да
е поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК
относно уволнението на ищеца. Не само, че ответната страна не представя такива
доказателства, но и заема становище, че ищецът не се ползва от такава защита,
поради което не е било необходимо да се спазва горецитираната разпоредба. Съдът
не споделя доводите на ответника, че в настоящия случай е неприложима Наредба
№5/1987г., тъй като чл.333 ал.1 т.3 от КТ не препращал към нея. Неоснователно
се явява твърдението, че в чл.1 от Наредбата са изброени изчерпателно случаите
на прекратяване на трудовия договор, в които тази наредба намира приложение.
Безспорно се вижда от цитирания чл.1 от Наредба №5 от 20.02.1987г., че
хипотезата на прекратяване на трудовия договор поради намаляване обема на
работа не е сред изброените. В никакъв случай, обаче не може да се приеме, че
след като в този подзаконов нормативен акт не е визирана изрично хипотезата на
чл.328 ал.1 т.3 от КТ, то тази наредба не се прилага при прекратяване на
трудовото правоотношение на това конкретно основание. При всички случаи следва
на първо място да се имат предвид разпоредбите на КТ и едва след това на
подзаконовия нормативен акт, издаден на основание чл.333 ал.1 от КТ.
Неоснователни са доводите на ответната страна, че тази наредба не действа за
визираното в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовия
договор на ищеца, като в тази връзка се прави твърде стеснително тълкуване на
отделните разпоредби. Дори напротив, съдът счита, че тази наредба има своето
приложение при уволнението на ищеца, оспорвано в настоящото производство. От
една страна в самото заглавие на Наредба №5 от 20.02.1987г. изрично е посочено,
че се издава за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ. Изрично в чл.1 ал.1 т.6 от
Наредбата е визирана болестта, от която страда и ищеца „захарна болест”. В тази
връзка следва да се отбележи, че стадия на самото заболяване не е определящ при
извършване на преценката дали съответната болест попада в обхвата на Наредба
№5, поради което съдът намира за ирелевантни доводите на ответника в тази
насока и исканията за събиране на доказателства за развитието на болестта. Съдът
счита, че е достатъчен факта на съществуването на това заболяване. От
представените удостоверение и експертно решение на ТЕЛК по категоричен начин се
установява, че ищецът има заболяването „захарен диабет” или другото
наименование на същото „захарна болест”, както е отразено в подзаконовия
нормативен акт /чл.1 ал.1 т.6 от Наредба №5/20.02.1987г./. При тези данни по
делото съдът намира, че Наредба №5 е изцяло приложима по отношение на настоящия
случай. Изрично в чл.333 ал.1 т.3 от КТ е предвидено, че работодателят може да
уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда и то за всеки
отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба
на министъра на здравеопазването. Същевременно самото заглавие на Наредба №5 от
20.02.1987г. сочи, че е издадена от министъра на здравеопазването на основание
чл.333 ал.1 от КТ, което е посочено изрично и в единствения параграф на
подзаконовия нормативен акт. В цитираната разпоредба на КТ /чл.333 ал.1 от
същия кодекс/ изрично е посочено, че закрилата по този текст касае и
уволнението по реда на чл.328 ал.1 т.3 от КТ, какъвто е и настоящия случай. Ето
защо, само и единствено предвид гореизложените съображения извършеното с
процесната заповед уволнение на ищеца се явява незаконно и следва да бъде
отменено на основание чл.344 ал.3 от КТ, която предвижда, че спора не следва да
се разглежда по същество, а липсата на предварително поискано разрешение от
инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК води до отмяна на заповедта на
процесуално основание.
Предвид тези съображения съдът счита, че следва да се
признае за незаконно извършеното със заповед №А-97/20.09.2011г. уволнение и да
се отмени тази заповед. В тази връзка с оглед основателността на иска с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ основателен се явява и иска по т.2 от същата
законова норма за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „старши възпитател” в гимназията. Следва да се уважи и предявения иск
с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 от КТ, тъй като се
установи, че уволнението на ищеца е незаконно, а наред с това от приложените в
ксерокопие страници от трудовата книжка на същия се установи, че е останал без
работа поради уволнението, считано от 21.09.2011г. до 24.10.2011г., след което
за периода от 24.10.2011г. до 09.12.2011г. не му се следва обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ, доколкото е започнал работа по трудово правоотношение.
Обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ следва да се присъди и за периода от
09.12.2011г. до изтичане на шестте месеца, предвидени в законовата разпоредба,
а именно до 21.03.2012г. Досежно размера на претендираното обезщетение съдът
взе предвид представеното от работодателя удостоверение за брутното трудово
възнаграждение на ищеца за месец август 2011г., който е месеца, предхождащ
уволнението. Посочения в същото удостоверение размер не се оспори от ищцовата
страна, като същевременно не се представиха и доказателства за различен, поради
което съдът приема за база, на която да се изчисли дължимото обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ сумата от 702,25лв. Като се има предвид, че това е брутното
трудово възнаграждение на ищеца за месец август 2011г. следва извода, че
среднодневното брутно трудово възнаграждение на същия за този месец възлиза на
30,53лв. В тази връзка следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
обезщетение по реда на чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2931лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, а в останалата част до пълния предявен размер от 4338лв. иска следва да
се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца и направените по делото разноски съобразно уважената част от
исковите претенции, а именно 337,83лв., а по сметка на РС-Хасково държавна
такса в размер на 217,24лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за незаконно извършеното със заповед
№А-97/20.09.2011г., издадена от директора на Професионална гимназия,
с.Минерални бани, уволнение на А.К.В. с
ЕГН:**********, на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ поради намаляване
обема на работа, като ОТМЕНЯ
заповедта като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.К.В. с ЕГН:********** на заеманата преди уволнението длъжност „старши
възпитател” в Професионална гимназия, с.Минерални бани.
ОСЪЖДА
Професионална гимназия, с.Минерални бани, да заплати на А.К.В. с ЕГН:********** сумата от 2931лв., представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за
оставането му без работа поради уволнението за периода от 21.09.2011г. до 24.10.2011г.
и за периода от 09.12.2011г. до 21.03.2012г., като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 4338лв. и за периода от 25.10.2011г. до 08.12.2011г.,
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
Професионална гимназия, с.Минерални бани, да заплати на А.К.В. с ЕГН:********** направените по делото разноски в
размер на 337,83лв. съобразно уважената
част от исковите претенции, а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 217,24лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 05.03.2012г.
Съдия: /п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./