Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 17.07.2019 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.06. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: СТОЙКА СТОИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1219 по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 365/18.03.2019г.
постановено по гр. дело № 809/2018г. по описа на Районен съд - С.З., с което е
отхвърлен предявеният иск от „А.” ЕАД против А.А.Щ. да се признае за установено
по отношение на А.А.Щ., че дължи на А.” ЕАД присъдени в издадената срещу него
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
4910/2017 г. на Районен съд - гр. С.З. суми,а именно: 900 лв., главница,
представляваща задължение по договор за кредит „Бяла карта” № 427082 от
28.01.2015 г., сумата 63,72 лв.
договорна лихва за периода от 05.02.2015 г. до 06.04.2015 г., сумата 180
лв. неустойка за периода от 07.03.2015 г. до 06.04.2015 г., сумата 75 лв. такса разходи за събиране за периода
от 07.03.2015 г. до 06.04.2015 г., сумата с 120 лв. такса разходи за дейност на
служител, сумата с 220,66 лв. обезщетение за забава, считано от 06.06.2015 г.
до 29.08.2017г., ведно със законна лихва върху главницата от 30.08.2017 г. до
изплащане на вземането, както и 31,19 лв. ДТ и 75 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователен и недоказан.
Въззивникът “А.” ЕАД излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност
и нарушение на материалния закон, тъй като е настъпила автоматична предсрочна
изискуемост. Моли да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение и да
бъдат уважени предявените искове.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от адв. М.С.,
като особен представител на А.А.Щ. против решението на първоинстанционния съд.
Счита подадената въззивна жалба изцяло за неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение, а решението на РС-С.З. – потвърдено.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск по чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „А.” ЕАД гр. С. твърди в исковата си молба, че на 28.01.2015 г.
между „А." ООД, като Кредитор и А.А.Щ. като Кредитополучател е сключен
договор за кредит „Бяла карта" с № 427082, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит
Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и
че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона
за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК,
посочващ индивидуалните условия по кредита.
Съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се задължил да
предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 900.00
лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а Кредитополучателят се задължава
да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно
договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции,
които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези
транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с
подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставя на
Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № 427082, издадена от „И."
АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на
кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за
кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да
предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора
за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access
Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване
на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa.
Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя кредит при следните
условия:
вид на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит;
срок на договора: 2 години;
фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения
размер на кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на
0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена
главница като за изчисляването й се приема, че календарния месец е с
продължителност 30 дни;
годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %;
съгласно чл,4, ал. 3 от договора, общата сума, дължима от
Кредитополучателя - сборът от усвоената и непогасена главница договорната лихва
върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно
Тарифата.
- заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец.
Твърдят, че кредитополучателят е усвоил заемни суми, както следва: 900 лв. на
04.02.2015г.
На посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на
текущото задължение на Кредитополучателя била начислена договорна лихва в
размер на 63,72 лв., за периода от 5.02.2015 г. до 6.04.2015 г.
Твърди, че в случай, че
Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на сключения договор, страните са договорили задължение на
Кредитополучателят да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа
обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се
подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя,
същия дължи на Кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на
шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец
текущото задължение. На посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 180,00 лв., за
периода от 7.03.2015 г. до 6.04.2015 г.
Разпоредбите на договора за кредит предвиждала, че в случай, че
Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същият е длъжен да предостави на Кредитодателя както обезпечение чрез
поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния
срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-
горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят
дължи на Кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер
на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В настоящия случай, на
Кредитополучателят е начислена такса разходи за събиране в размер на 75,00 лв.
за периода от 7.03.2015 г. до 6.04.2015 г.
Съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че Кредитополучателят
не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два
последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от
сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за
кредит става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили,
че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия
и Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя за това
обстоятелство.
На длъжника била начислена лихва за забава в размер на 220,66 лв. за
периода от 6.06.2015 г. /датата, на която вземането е станало автоматично
предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на задължението в съда.
Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят се е съгласил, че
след настъпване на предсрочна изискуемост дължи на Кредитодателя еднократно
заплащане на такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите
на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
Кредитополучателя.
Така общият размер на всички плащания, договорени от страните при
подписването на договора за кредит, който Кредитополучателят се е задължил да
върне на Кредитодателя е сбор от: усвоения размер на кредита, ведно с
начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на
задълженията по договора, за който същата се дължи съгласно условията на
договора, и разходи за събиране, дължими съгласно договора и Общите
условия.Ответникът не бил извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството.
На 11.12.2015 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между „А."
ООД, ЕИК *** и „А." ООД, ЕИК ***, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта" № 427082 от дата 28.01.2015
г. сключен между „А." ООД и А.А.Щ. е прехвърлено в полза на „А." ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А." АД /сега „А."
ЕАД, ЕИК *** е правоприемник на „А." ООД, ЕИК ***.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на ответника А.А.Щ.
било изпратено Уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с Изх.№
УПЦ-П- АФ/427082 от 05.01.2016 г. Уведомлението е изпратено от „А." ООД,
чрез „А." АД, с известие за доставяне /обратна разписка/ на постоянния
адрес, който е и посочен от ответника в подаденото възражение, като същото не е
получено от ответника.
Подали заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №4910/2017 г. по описа на Районен съд
- С.З. и издадена Заповед за изпълнение.
Молят съда да постанови решение, по силата на което да признае за
установено по отношение на А.А.Щ.,
че същият дължи на „А."
ЕАД следните суми:
900,00 лв. /деветстотин лева / - главница, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението.
63,72 лв. /шестдесет и три лева и 72 стотинки/ - договорна лихва за
периода от 5.02.2015 г. до 6.04.2015 г.;
180,00 лв. /сто и осемдесет лева / - неустойка за периода от
7.03.2015 г. до 6.04.2015 г.;
75,00 лв. /седемдесет и пет лева / - такса разходи за събиране за
периода от 7.03.2015 г. до 6.04.2015 г.;
120,00 лв. /сто и двадесет лева / - такса разходи за дейност на
служител; - 220,66 лв. /двеста и двадесет лева и 66 стотинки/ - обезщетение за
забава считано от 6.06.2015 г. до датата на подаване на заявлението в районен
съд.
или обща сума в размер на 1559.38 лв. (хиляда петстотин петдесет и
девет лева и 38 ст.)
Претендира за направените по настоящото и заповедно производство
разноски.
Ответникът А.А.Щ., чрез
назначения особен представител изразява
становище,че предявените искове са недопустими, тъй като поради липсата на
идентичност в датата на съставяне на договора, пораждало съмнение дали се касае
за едни и същи вземания. Фактът, че в исковата молба и в заповедното
производство се претендирали вземания, възникнали на различни основания,
определя иска като недопустим.
Ако съдът приемел исковете за
допустими, твърди, че същите са изцяло неоснователни, по следните съображения.
Счита, че вземанията на „А."
ООД не са надлежно прехвърлени на ищеца по настоящото дело. Оспорва
твърдението, че „А." ЕАД е титуляр на вземанията на кредитодателя по
Договора за кредит. В Приложение 1/11.12.2015 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания е посочено, че се прехвърлят вземания по кредит 427082
и като дата на договора е посочено 24.01.2015 г., а представения с исковата
молба договор бил с дата 28.01.2015 г. Датата на един договор била съществена
за идентификацията му тъй като между страните можело да има сключени няколко договора
с различни дати. В заглавието на приложения към исковата молба договор за
кредит никъде не бил посочен твърдения от ищеца номер 427082, което правело
също невъзможно правилното идентифициране на прехвърленото вземане.
Твърди, че предявеният иск за заплащане на
главница в размер на 900
лева е неоснователен, както по основание, така и по размер. Излагат се подробни
съображения.
От събраните по делото
доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Видно от приложеното към
настоящото дело ч.гр.д. № 4910/2017 г.
по описа на РС С.З. е налице издадена заповед за изпълнение № 3236 от
31.08.2017 г. по чл. 410 от ГПК, с която А.А.Щ. е осъден да заплати на ищеца по
настоящото дело сумата от сумата 900,00
лева, главница, представляваща задължение по договор за кредит „Бяла карта” №
427082 от 24.01.2015 г., сумата 63,72 лева
договорна лихва за периода от 05.02.2015 г. до 06.04.2015 г., сумата
180,00 лева неустойка за периода от 07.03.2015 г. до 06.04.2015 г., сумата 75,00 лева такса разходи за събиране за
периода от 07.03.2015 г. до 06.04.2015 г., сумата с 120,00 лева такса разходи
за дейност на служител, сумата с 220,66 лева обезщетение за забава, считано от
06.06.2015 г. до 29.08.2017г., ведно със законна лихва върху главницата от
30.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и 31,19 лева ДТ и 75,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.01.2015 г. /след
направено от ищеца уточнение на датата/ между „А.“ ООД гр. С., като Кредитор и А.А.Щ.
като Кредитополучател е сключен договор за револвиращ кредит в размер на 900
лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта.
Съгласно сключения договор, кредиторът се е задължил да предостави на
Кредитополучателя револвиращ кредит за сума в размер на 900 лв., представляваща главница. С
полагането на подписите на Договора, кредитодателят предоставил на
кредитополучателя и платежен инструмент, кредитна карта № 427082, издадена от „И.“
АД. Заедно с картата, кредитополучателят е удостоверил, че е получил отделен
запечатан плик, който съдържа „пин код“ за ползване на картата. Съгласно чл. 3, ал.1 от Договора, кредитополучателят
може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на
кредитния лимит, като съгласно ал.2 на същият член, кредитополучателя се задължил да плаща до всяко 2-ро число на
месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец. Това текущо
задължение подробно е описано в чл. 3,
ал.3 от Договора.
На 11.12.2015 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от
7.11.2014 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „А." ООД, ЕИК *** и „А."
ООД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит
„Бяла карта" № 427082 от дата 28.01.2015 г. сключен между „А." ООД и А.А.Щ.
е прехвърлено в полза на „А." ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви. До ответника е изпратено Уведомление
за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с Изх.№ УПЦ-П- АФ/427082 от
05.01.2016 г. от „А." ООД, чрез „А." АД, с известие за доставяне
/обратна разписка/ на постоянния адрес, който е и посочен от ответника в
подаденото възражение, като същото не е получено от ответника.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ответника и „А.“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по
силата на сключен между тях договор за кредит. Въз основа на така възникналото
договорно правоотношение „А.“ ООД е
изпълнил задължението си да предостави на ответника кредитна карта с лимит от 900
лв., като срещу това задължение ответникът се е задължил да връща усвоените
суми. Впоследствие вземанията по процесния договор за кредит са валидно
прехвърлени на „А.“ ЕАД по силата на договор за цесия от 07.11.2014 г. Спрямо
ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това
следва от нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От представените по делото доказателства се установява, че
цедентът е упълномощил цесионера да уведомява всички длъжници по всички
вземания на „А.“ ООД по рамковия договор, сключен на 07.11.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД, задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/,
законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне
на вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към
исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал.
3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о. и др.
В
случая цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово
име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. Цесионерът е изпратил
съобщение за извършената цесия, но същото не е достигнало до длъжника. Обстоятелството,
че пратката не е потърсена от получателя не е автоматично свързано с
настъпването на неблагоприятни правни последици за последния, а именно
приемане, че е налице редовно връчване на същата. Доставката на препоръчани
пощенски пратки е услуга, подробно регламентирана с Общите условия на Договора
с потребители на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи,
извършвани от "Б." ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ - чл. 44 и чл. 53. Задължение
на доставчика е да връчи пратката, а в предвидените в ОУ хипотези - да остави
писмено служебно известие в пощенската кутия с покана получателят да се яви в
пощенската служба. Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския
оператор не е равнозначно на връчване, тъй като няма законодателно предвидена
фикция, че непотърсената пратка е връчена.
Действително
в чл. 27, ал. 1 от Договора е уговорено,
че всички извлечения, уведомления, покани и други документи, свързани с
изпълнението на договора изпратени от кредитора на последно декларирания от
потребителя адрес се считат за валидно получени от него. В ал. 2 е посочено, че
кредитополучателя се задължава да уведоми кредитодателя при промяна на данните
в срок от 3 дни.
За
да е в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на
кредитора обаче, тази клауза следва да съдържа определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа. Единствената конкретна предпоставка, съдържаща се в посочената
договорна клауза, при която би могло да се приеме, че съобщението е връчено
редовно, е когато адресът на потребителя е променен и последният не е уведомил
кредитора за новия си адрес. В настоящия случай обаче тази хипотеза не е
налице, тъй като липсват доказателства ответникът изобщо да е променял адреса
си.
При
липса на ясно разписани други предпоставки, при които кредиторът може да счита,
че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа съдът приема,
че не е налице фингирано връчване на съобщения, съобразно разпоредбата на чл.
27, ал. 1 от Договора за кредит „Бяла
карта“ от 28.01.2015г.
Въззивният
съд не приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземанията,
произтичащи от договора за кредит “Бяла карта” чрез връчване на препис от
исковата молба с приложенията на назначения особен представител на ответника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6
от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР №/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен
представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която
представлява / т. см. т. 7 от ТР6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито
договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице
/в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото
безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД за сключения договор от 07.11.2014 г. за прехвърляне на вземания, а и след като
особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като
длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.
Поради това въззивният съд
намира, че извършеното с договор
от 07.11.2014 г. за прехвърляне на вземания няма действие по отношение
на А.А.Щ., тъй като за извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения
от закона ред т. е не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД
– цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е
като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 365/18.03.2019г. постановено по гр. дело №
809/2018г. по описа на Районен съд - С.З..
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.