Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 26.06.2020                         Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                      Първи  граждански състав

На трети юни                                                                       Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 6057 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 24.12.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД  и К.Р.М.  бил сключен Договор за паричен заем с № 2712752 в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 1250 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждали от договора и общите условия към него. Предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създавало задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1406,92 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 156,92 лв. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем заемателят се задължил да върне кредита в срок до 21.08.2017 г. на 17 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 82,76 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 09.01.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска бил 21.08.2017 г. С подписването на договора за заем заемателят удостоверявал, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях и желаел договорът да бъде сключен. На основание сключения договор за паричен заем, в случай че заемателят забавел заплащането на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който имал погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. На основание ЗПК и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 7.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 110,46 лева - съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 543,00 лв. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 21.08.2017г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Междувременно на 01.01.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2712752/24.12.2016 г., било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********. В изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД на ответника К.Р.М. било изпратено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/ 2712752 от 03.01.2018 г. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Уведомителното писмо било изпратено с известие за доставяне /обратна разписка/ чрез „Български пощи “ ЕАД на адрес, посочен от ответника в предложение за сключване на договор за паричен заем от 24.12.2016 г., както и в договор за паричен заем № 2712752. Поддържа, че ответникът се считал за уведомен за извършената цесия с приложеното към исковата молба уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/ 2712752 от 03.01.2018 г. Уведомителното писмо било изпратено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. По образуваното ч.гр.д. 3950/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора била издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта било подадено възражение, което обуславяло подаването на настоящата искова молба. Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника К.Р.М., в качеството му на заемател по Договор за паричен заем с № 2712752, сключен на 24.12.2016 г., че му дължи сумите:  980,90 лева - главница; договорна лихва в размер на 94,98 лв. за периода от 06.03.2017 г. до 21.08.2017 г.; такса разходи в размер на 9,00 лева; обезщетение за забава в размер на 110,46 лева за периода от 07.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, представляващи задължение по Договор за паричен заем № 2712752/24.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, или обща сума в размер на 1195,34 лева. Моли да му бъдат присъдени и разноските за заплатена държавна такса  и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът К.Р.М. оспорва договор за паричен заем № 2712752/24.12.2016 г. и предложение за сключване на договор за паричен заем от 24.12.2016 г., въз основа на които дружеството претендира вземането си. Подписът, положен върху представените документи, не бил негов, имената му изписани върху договора, не били изписани саморъчно от него, а неговите лични данни: имена, ЕГН, данни от лична карта и постоянен адрес, били използвани неправомерно от трето лице. Счита, че подписът му бил подправен и представените договор и предложение са неавтентични документи, а материализираната в тях воля не му принадлежала. Заявява, че не е сключвал договор за паричен заем с "Изи Асет Мениджмънт" АД и за него било неясно по какъв начин са били предоставени и използвани личните му данни за оформяне на представения по делото договор и кое лице е положило подпис като „заемател/възложител” и е подписало процесния договор за паричен заем. Видно от текста на процесния договор, същият бил сключен с цел рефинансиране на стар дълг към "Изи Асет Мениджмънт" АД във връзка с което твърди, че нямал, никога не бил получавал паричен заем от  "Изи Асет Мениджмънт" АД, ищцовото дружество не му било предоставяло парични средства. В случай че съдът установи наличието на действителен договор между него в качеството му на ответник и "Изи Асет Мениджмънт" АД, заявява, че оспорва предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че по силата на Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. е извършено валидно прехвърляне на вземанията на „Изи Асет мениджмънт” АД на ищеца. Въпреки изричната клауза по чл.10 от договор за паричен заем от 24.12.2016г., даваща основание на заемодателя да прехвърля правата си по договора на трето лице, продажбата на процесното вземане била нищожна поради противоречие с императивната разпоредба на чл.26, ал.1 ЗПК. Твърди, че текстът на чл.10 от договор за паричен заем от 24.12.2016г. съставлявал неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т. 15 ЗЗП - в договора не се съдържала съответна възможност за заемодателя. Оспорва претенцията на ищеца и за сумата от 9.00 лева - такса разходи, като твърди, че така уговорената такса представлявала нищожна клауза на договора за паричен заем. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, предвид което уговорката за заплащане на такса за разходи била нищожна поради противоречие със закона. Твърди че договорът за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.10 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Процесният договор за паричен заем бил сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържали разпоредби от императивен порядък. Императивно правило било уредено в нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В чл.8 на договора бил посочен годишен процент на разходите /ГПР/. Заемодателят се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по заема /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 40.94 %/. Съобразно разпоредбите на ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В посочената величина следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай в договора за паричен заем яснота относно посочените обстоятелства липсвала. Посочен бил лихвен процент по заема /който е фиксиран/, но липсвала яснота как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Тези съставни елементи оставали неизвестни и на практика така се създавали предпоставки заемодателят да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. След като заемодателят при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следвало ясно да посочи какво точно е включено в тях. Счита, че заемно правоотношение между него и "Изи Асет мениджмънт" АД не съществува, а в случай че се установи наличието на такова, поддържа, че извършеното прехвърляне на вземанията не е правно валидно. Моли съда да остави без уважение предявените искове като неоснователни и недоказани и да присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3950/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2188/06.08.2018 г. за сумата 980,90 лева за главница по договор за паричен заем № 2712752/24.12.2016г., с 94,98 лева договорна лихва за периода от 06.03.2017 г. до 21.08.2017 г., с 9 лева такса разходи,  със 110,46 лева обезщетение за забава за периода от 07.03.2017 г. до 02.08.2018 г. и законна лихва върху главницата от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът претендира вземане по представения договор за паричен заем № 2712752 от 24.12.2016 г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София е предоставило на ответника паричен заем в размер на 1250 лв. със срок на заема 34 седмици, като погасяването на общата дължима сума в размер на 1406,92 лв. следва да се извърши на 17 погасителни вноски в размер на 82,76 лв. всяка.

Ищецът твърди, че е частен правоприемник на „Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. Посоченият договор е представен по делото, като от приложение № 1 към договора е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Представени са и доказателства за извършени действия по уведомяване на ответницата за цесията на посочения в договора адрес, като пратката е върната с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Тези документи обаче са получени от ответника и с преписа от исковата молба, поради което съдът приема, че той е надлежно уведомен за цесията /в този смисъл е решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК по чл.290 ГПК/.  С оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника. 

Ответникът е оспорил автентичността на договор за паричен заем №2712752 от 24.12.2016г. и предложение за сключване на договор за паричен заем от 24.12.2016г. досежно подписа положен от името на К.Р.М.. От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експретиза се установява, че ръкописните подписи, положени от името на К.Р.М. в двата оспорени документа, и ръкописният текст „К.Р.М.“ в договор за паричен заем №2712752 от 24.12.2016г. са изпълнени от това лице. Предвид резултата от проверката по чл.194 ГПК съдът намира оспорването за недоказано, а оспорените документи - за автентични.

В случая спорното материално правоотношение попада в легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл.9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на процесния договор намират приложение разпоредбите на ЗПК. 

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по  чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за кредит.

Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая погасителен план липсва. В договора се съдържа единствено информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми – главница, лихва, такси, неустойка. Самата информация е най–обща и не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания. Следователно в случая е налице нарушение на изискването на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК.

От анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 40,94 %/. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото е предвидена дължимост и на такси и неустойка. Липсва яснота дали тези разходи са включени при формиране на ГПР. Следователно неясни остават както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит  между страните се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и и 11 ЗПК и не поражда целените правни последици.

Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.

В случая чистата стойност на кредита е в размер на 1250 лв., която сума е реално получена от ответника. В исковата молба се признава, че ответникът е изплатил сумата 543 лева, като тази сума следва да бъде приспадната от дължимата от него чиста стойност на кредита, в резултат на което дължимата от ответника по договора за кредит сума е в размер на 707 лв., представляваща неплатена част от главницата.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е основателен и следва да бъде уважен досежно сумата 707 лева за главница по договор за паричен заем № 2712752/24.12.2016г. и законна лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2188/06.08.2018 г. по ч. гр. д.№ 3950/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд. В останалата част искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство съобразно установената част от вземането в размер на 65,18 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски съобразно уважената част от предявения иск в размер на 227,83 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 204,27 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Р.М. *** съществуването на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, за сумата 707 лева за главница по договор за паричен заем № 2712752/24.12.2016г. и законна лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2188/06.08.2018 г. по ч. гр. д.№ 3950/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2188/06.08.2018 г. по ч. гр. д.№ 3950/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд в останалата част като неоснователен.

ОСЪЖДА К.Р.М. *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, сумата 65,18 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата  227,83 лева, представляваща разноски в исковото производство.

 ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, да заплати на К.Р.М. *** сумата  204,27 лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: