Р Е Ш
Е Н И Е №
51
гр.Пловдив, 10. 01. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
гр.д. № 1750 /2019 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
във вр. с чл.49 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от „НЕКСТ – 2006” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление ул. „Райко Даскалов” № 68, ет. 2, офис 4, представлявано от
управителя К.Й.С., чрез адв. К. Б., против Решение № 2188/31.05.2019г. на ПдРС – XIX гр.с.
по гр.д.№ 6937/2017г., с което са отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД от дружеството против Община –
Пловдив за заплащане на сумата от 10 908 лв., представляваща сбор от
обезщетения за пропуснати ползи за периода 01.01.2017 г. – 31.05.2017 г. поради
принудително спиране на дейността на стопанисван от „НЕКСТ – 2006” ЕООД обект –
автомивка за леки и товарни автомобили,
находяща се в гр. ******, при и по повод извършването на строителни и ремонтни
дейности на бул. „****” в гр. Пловдив за периода месец януари 2017 г. – месец
май 2017 г., при което не е обезпечено общественото ползване на автомивката и е
прекратен изцяло достъпът на моторни превозни средства до същата, които
пропуснати ползи се съизмерват с нереализирания средномесечен оборот за периода
месец януари 2017 г. – месец май 2017 г. включително; както и е осъдено
дружеството да заплати на Община Пловдив, сумата от 428 лв. депозитни разноски
по производството и сумата от 450 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт. Моли да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да се уважат исковете изцяло, ведно със законните
последици.
Въззиваемата страна Община –Пловдив, чрез гл. юрк.
Д.П., депозира писмен отговор, че
жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд –
V възз. гр. с.,
след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и
събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „НЕКСТ – 2006” ЕООД против
Община –Пловдив е заведена искова
молба, с която посочва, че от 2006 г. основната дейност на
дружеството е свързана с ползване и стопанисване на автомивка за леки и товарни
автомобили, находяща се в гр. ******, която използва по силата на Договор за
наем. От края на месец юни - началото на месец юли 2016 г. Община Пловдив
започнала ремонт на бул. „********”, свързан със затваряне на самия булевард,
който от 12.12.2016 г. изцяло бил затворен от страната, където е разположена
автомивката и така достъпът до нея на леки и на товарни автомобили бил изцяло
прекратен. Вследствие на противоправните действия по затваряне на булеварда
дружеството претърпяло имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи от
нереализиран оборот поради извършения неправилно прекратен достъп до
автомивката без предварително дружеството да е уведомено по надлежния ред, за
да може да предприеме действия по обезпечаване на дейността си. От 12.12.2016
г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 11.05.2017 г., достъпът до
търговския обект на дружеството продължава да е прекратен поради продължаващото
противоправно разкопаване на булеварда, поради което за горепосочените
пропуснати ползи следва да отговаря Община Пловдив, тъй като бул. „*******” се
намира в гр. Пловдив и съставлява местен път по смисъла на чл. 3, ал. 3 Закон
за пътищата /ЗП/ и като такъв е публична собственост на общината /чл. 8, ал. 3
ЗП/, а като собственик на пътя по силата на чл. 3, ал. 1 от Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/ Община Пловдив е длъжна да организира движението по него,
така че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване и да го поддържа в
изправно състояние съобразно чл. 167, ал. 1 ЗДвП, като според чл. 31 от ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, поради
което на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП ответникът е длъжен да
осъществява дейностите по ремонта и поддържането им. В конкретния случай Община
Пловдив като възложител на строителните дейности на булеварда не била
осъществила контрол върху работата на лицата, на които е възложила извършването
на строителните дейности – „ЕВН България Топлофикация” ЕАД и „СТРАБАГ - Пловдив
ДЗЗД”. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 10 908 лв. като сбор от обезщетения за
пропуснатите ползи от бездействието на служителите на ответната община,
съизмерващо се с нереализирания средномесечен оборот поради спиране на
търговската дейност на обекта вследствие на прекратяване на достъпа до
автомивката за периода месец 01.01.2017 г. – 31.05.2017 г. ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
Ответникът Община – Пловдив, чрез
гл.юрк. Р. А., депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който не
оспорва обстоятелството, че е предприел ремонт на бул. „*****” в гр. Пловдив. Счита,
че исковете са неоснователни, тъй като твърди, че ищецът не е легитимиран по тези
претенции, тъй като не е собственик
на ПИ с ИД № 56784.525.89.9 по КК на гр. Пловдив, с административен адрес – гр.
*******; нито пък има качеството на наемател
на същия; не са налице визираните в закона предпоставки за ангажиране на гаранционно-обезпечителната му
отговорност; не е възлагал строителство
на топлопровод на третото лице „ЕВН България Топлофикация” ЕАД и съответно не е
натоварвал физически лица, намиращи
се в трудови, служебни или граждански правоотношения с него, за да бъде
ангажирана отговорността му. За извършване на строителните дейности има
издадено строително разрешение, въз основа на одобрен технически проект за
реконструкция на бул. „******” в участъка от мост на „Адата” до бул. „*******”
- гр. Пловдив, като в съответствие със законовите изисквания за периода на
ремонта е изработена и одобрена част към проекта - „Временна организация и
движение по булеварда”, като тази временна организация на движението е въведена
съгласно изискванията на чл. 81 от Наредба № 3/16.08.2010 г. на МРРБ и според
същата е осигурен транспортен достъп до ПИ с ИД № 56784.525.89 по северното
платно на булеварда.
ПдРС, за да отхвърли исковете
изцяло, излага основни съображения, че за установяване на твърдението
на ищеца, че през периода месец януари – месец май 2017 г. е ползвал автомивка
за леки и товарни автомобили, находяща се в гр. ************, както и с оглед
на направеното от ответника оспорване на материалноправната легитимация на
ищцовото дружество от страна на последното като доказателства бяха представени
заверени преписи на Договор за наем № 207/29.05.2006 г. с нотариална заверка на
подписите рег. № 4079/01.11.2006 г. на Нотариус рег. № 057 – Веселина Благоева,
с район на действие – Районен съд - Пловдив, вписан в Служба по вписванията –
Пловдив на 02.11.2006 г. под № 23, том 17, в който като страни са посочени
третото лице „ВИТА-6” АД, чието наименование е променено на 27.08.2015 г. на
„МЕЖДУНАРОДЕН МЛАДЕЖКИ ЦЕНТЪР” АД /обстоятелство, което се констатира при
извършената от съда служебно справка във воденото в електронна форма дело за
дружеството/, от една страна като наемодател и от друга – „НЕКСТ-2006” ЕООД,
имащ за предмет – предоставяне от страна на наемодателя за временно – за срок
от 5 години, считано от 29.05.2006 г., и възмездно ползване на следните обекти
от собствения на наемодателя недвижим имот, намиращ се в гр. ***********, с
обща застроена и незастроена площ на отдавания под наем имот от 720 кв. м.,
представляващ част от УПИ І – комплекс за автоуслуги на „ВИТА-6” АД, имот пл. №
1975, от кв. 6, по плана на гр. Пловдив, Източна индустриална зова, ІІ-част,
при граници : бул. „*********” и собствени имоти, а именно : терен за автосалон
с обща площ от 96 кв. м., автомивка с обща площ от 624 кв. в. и две стаи за
персонал с обща площ от 24 кв. м.; Анекс № 9/28.05.2013 г. към Договор №
207/29.05.2006 г., посредством който „ВИТА-6” АД и „НЕКСТ-2006” ЕООД са се
споразумели, че срокът на договора се удължава до 29.05.2014 г.; Договор за
наем № 76/29.04.2014 г., в който като страни са посочени третото лице „ВИТА-6”
АД като наемодател и „НЕКСТ-2006” ЕООД като наемател, имащ за предмет –
предоставяне от страна на наемодателя за временно – за срок от 1 година,
считано от 30.05.2014 г., и възмездно ползване на автомивка, стая за персонала,
стая за оборудване, стая за помпена станция и бетонна естакада на обща площ 321
кв. м. и идентификационен № 56784.525.89.9, находящ се на бул. „********” №
242, гр. Пловдив; Анекс /споразумение/ към Договор № 76 от 29.04.2014 г. от
26.05.2015 г., посредством който „ВИТА-6” АД и „НЕКСТ-2006” ЕООД са се
споразумели, че срокът на договора за наем е до 29.05.2016 г.; Анекс
/споразумение/ към Договор № 76 от 29.04.2014 г. от 29.05.2016 г., посредством
който „ВИТА-6” АД и „НЕКСТ-2006” ЕООД са се споразумели, че договорът се
сключва за срок от 1 година и влиза в сила от 29.05.2016 г., както и фактури №№
**********/04.01.2017 г. за сумата от 871.85 лв., **********/01.02.2017 г. за
сумата от 798.11 лв. и **********/01.03.2017 г. за сумата от 497.25 лв., във
всяка от които като доставчик е посочено „МЕЖДУНАРОДЕН МЛАДЕЖКИ ЦЕНТЪР” АД, а
като получател – „НЕКСТ-2006” ЕООД, както и са фактурирани наемни цени по : „...дог
№ 76” съответно за месеците януари 2017 г., февруари 2017 г. и март 2017 г. Разгледаните
договори и анекси към тях са частни диспозитивни документи, които, тъй като са
подписани, съгласно чл. 180 ГПК съставляват доказателство, че изявленията,
които се съдържат в тях са направени от лицата, които са ги подписали. С
изключение на Договора за наем от 29.05.2006 г., който е с нотариална заверка
на подписите, всички анекси и Договорът от 29.04.2014 г., тъй като не са заверени, съответно съдържанието им не е възпроизведено
в официален документ, то в съответствие с чл. 181, ал. 1 ГПК, Районният съд налага извод, че те нямат достоверна дата. Затова
тези документи не съставляват доказателства, че на посочените в тях дати
„НЕКСТ-2006” ЕООД и третото лице „ВИТА-6” АД са постигнали обективираните във
всеки от тях съглашения. Същевременно горните 3 бр. фактури са частни
свидетелстващи документи, в които се съдържат изявления на представител на
третото лице „МЕЖДУНАРОДЕН МЛАДЕЖКИ ЦЕНТЪР” АД, че „НЕКСТ – 2006” ЕООД, че има
задължения към него. Тъй като, обаче, тези документи не носят подпис на
ответника, то същите не се ползват с доказателствена сила спрямо него за тези
обстоятелства. Също така по делото липсват данни процесните 3 бр. фактури да
са осчетоводени от издателя и от получателя им, съответно да са включени в
дневниците за покупки/продажби по ДДС и по тях да е ползван данъчен кредит.
Предвид на това, само въз основа на тях не би могло да се приеме, че ищецът има
към третото лице „МЕЖДУНАРОДЕН МЛАДЕЖКИ ЦЕНТЪР” АД задължения за плащане на
наемни цени за месеците януари, февруари и март 2017 г. по договор за наем.
Районният съд обобщава, че ищцовото дружество
не е доказало за исковия период да е ползвало на основание сключен с третото
лице „ВИТА-6” АД договор за наем описания в исковата молба недвижим имот –
автомивка за леки и товарни автомобили, находяща се в *********, а щом липсва
валидно правно основание за ползването на горния имот, то няма как ищецът да е
пропуснал да увеличи имуществото си с описаните в исковата молба приходи. За
пълно на изложението, независимо от горните мотиви, Районният съд е допълнил с
решението си и с други съображения за неоснователност на исковите претенции, а
именно, че реконструкцията на бул. „*******” не съставлява незаконосъобразна дейност. В съответствие със
законовите изисквания по време на реконструкцията на булеварда е била въведена
временна организация на движението по него, при която през исковия период
придвижването се е извършвало по северното му платно – еднопосочно в посока
запад/изток, като достъпът до ПИ с ИД № 56784.525.89 е бил осигурен от
северното платно на булеварда. Тъй като автомивката не съставлява самостоятелен
обект на правото на собственост, а е част от ПИ с ИД № 56784.525.89 и съгласно
действащия регулационен план към датата на започване на строителството пряк
транспортен достъп до нея не е имало, като няма данни съществуващият такъв към
посочената дата дали е бил законен и как и кога е бил реализиран, Районният съд
формира извод, че при създадената по време на строителството временна
организация на движението по булеварда транспортен достъп до ПИ с ИД №
56784.525.89, в който се намира и процесната автомивка, е бил осигурен. В тази
насока е кредитирано и заключението на вещото лице инж. Г. К. по допуснатата по делото основна съдебна инженерно-техническа
експертиза.
Наложен е и извод, че не е доказано твърдението на ищеца, че за исковия
период не е обезпечено ползването на имота, в който се намира автомивката,
както и че достъпът на моторни превозни средства до нея е изцяло прекратен. Последното
твърдение описано в исковата молба, по която е образувано делото, се
опровергавало и от изявление на самия управителя на ищцовото дружество К.С.
отправено до третото лице „МЕЖДУНАРОДЕН МЛАДЕЖКИ ЦЕНТЪР” АД, съдържащо се в
Уведомление от 27.02.2017 г. /на л. 95 /, според което: „Уведомявам Ви, че
поради затваряне на булевард „*******”, който е в ремонт от месец юни 2016 г.
дейността на автомивка „НЕКСТ - 2006 г.“ значително се затрудни. Положението
стана критично от 02.12.2016 г. насам, когато бе затворено и разкопано платното
изцяло откъм страната на автомивката. Това ограничи достъпа на автомобили до
обекта и направи обективно невъзможно използването на автомивката съгласно
нейното предназначение...” А в случай, че в действителност между ищеца и третото лице „МЕЖДУНАРОДЕН МЛАДЕЖКИ
ЦЕНТЪР” АД е съществувало наемно правоотношение във връзка с ползването на
процесната автомивка през исковия времеви отрязък, то по-скоро би могло да се
приеме, че е налице неизпълнение на едно от основните задължения на наемодателя
по договора за наем да осигури ползването на вещта за наемния срок. Районният съд
аргументира и че съгласно чл. 49 от ЗЗД ответната община не може да носи
отговорност за действия/бездействия на работници/служители на третото лице
Консорциум „Страбаг Пловдив” ДЗЗД, на което тя е възложила извършването на
ремонтните дейности на булеварда, съответно за действия/бездействия на
работници/служители на третото лице „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което
дружество видно от представените от него по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК
документи през исковия период е извършвало на самостоятелно основание СМР по
бул. „********”, представляващи рехабилитация на разпределителен топлопровод и
ново строителство по бул. „********”.
С
подадената въззивна жалба от „НЕКСТ – 2006” ЕООД, се възразява срещу
направените правни изводи с атакуваното решение и затова счита същото за неправилно.
Въззиваемата
страна Община – Пловдив счита, че жалбата е неоснователна. Поддържа доводите от
първата инстанция.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Основното
възражение на жалбоподателя се състои в това, че по делото пред първа инстанция
са били събрани писмени и гласни доказателства /разпитани са свидетели и са приети
експертизи/, които дори не са обсъдени в изложените в решението мотиви.
Районният съд на практика е изключил от доказателствения материал писмени
доказателства неоспорени от насрещната страна. Не са анализирани и коментирани заключенията
на извършените по делото експертизи.
Въззивната
инстанция намира, че възражението следва да се остави без уважение, тъй като
при разглеждането на делото първоинстанционният съд не е длъжен да обсъжда
всички събрани доказателства по делото, а само тези които са не само относими,
но и имат съществено значение при изследване на фактическия състав на заведения
иск. В конкретния случай, ищцовото дружество претендира срещу Община –Пловдив
по искове с правно основание чл.49 от ЗЗД да е претърпяло вреди от лишаване на
достъп в периода 01.01.2017 г. – 31.05.2017 г. на ПИ с ИД № 56784.525.89.9 по КК на гр.
Пловдив, с административен адрес – ********. По делото липсват доказателства дружеството да е
ползвало имота на каквото и да било договорно основание, нито пък има данни да
е бил собственик. С Писмения отговор по чл.131 от ГПК на Община –Пловдив
изрично е възразено, че ищцовото дружество не е нито собственик на имота, нито
е имало качеството на наемател за процесния период. Уточнява се, че към момента
има данни, че друго трето лице за спора „Вита 6“ АД е собственик на имота.
Възразено е и срещу приложените по
делото договори за наем, от съдържанието на които не е видно ищецът да е
притежавал качеството на наемател. От ищеца
с Молба с вх.№ 56631/10.10.2017г. във връзка с оспорването на
твърдението за налично наемно правоотношение са приложени нови писмени
доказателства /гореописани/, които също са били оспорени в първото съдебно
заседание от процесуалния представител на ответника и е заявено, че се поддържа
Писмения отговор с направените оспорвания. При това положение и при
разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало да докаже твърдението
си, че е притежавал качеството наемател на имота за процесния период. Тъй като
приложените писмени доказателства Договор от 29.04.2014 г. и всички
Анекси към тях, относими към 01.01.2017 г. – 31.05.2017 г., не са с нотариална
заверка на подписите на страните, нито пък съдържанието им е възпроизведено в
официален документ при условията на чл. 181, ал. 1 пр.4 от ГПК, то същите следователно нямат достоверна дата по отношение на
ответника Община- Пловдив. След като не е доказано ищецът да е ползвал имота на
правно основание по сключен договор за наем, нито пък да е собственик, няма как
дружеството да претендира от ответника обезщетение
за пропуснати ползи за претърпени вреди поради липса на транспортен достъп по
време на ремонтната дейност на булевард „******“. При това положение,
безпредметно е да се обсъждат както свидетелските показания, така и приетите
експертизи /технически и счетоводни/. Нещо повече, само за пълнота се посочва,
че липсват данни приложените 3 бр. фактури да са били осчестоводени в
счетоводството на ищеца. Не на последно място и правилни са изводите на Районния
съд, че тъй като се касае за иск по чл.49 от ЗЗД, то в такъв случай Община – Пловдив не е легитимирана
да отговаря за действия или бездействия на длъжностни лица, работещи при друго трето
лице за спора - Консорциум „Страбаг Пловдив” ДЗЗД, на което е било възложено
извършването на ремонтните дейности на същия булевард.
Обжалваното
решение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна Община – Пловдив сумата 150 лв. за направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш И:
Потвърждава Решение № 2188/31.05.2019г. на ПдРС – XIX гр.с. по гр.д.№ 6937/2017г.
Осъжда „НЕКСТ – 2006” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление ул. „Райко
Даскалов” № 68, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя К.Й.С.,***, Код по
БУЛСТАТ *********, с адрес – гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов” № 1, сумата 150 лв. за направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател
:
Членове :