Р Е Ш Е Н И Е
№………./……….02.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №1040 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от Националната агенция за приходите, с
адрес: гр.София, ул.“Княз Дондуков“ №52, представлявана от Директора на
дирекция “Държавни вземания“ В.П., против “Трема Груп“ ЕООД / в
несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Цар Симеон“ №30, ет.6, ап.7, с управител И.Г.И., действащ чрез
адв.Е.К.,***, с назначен синдик Т.Д.И., с адрес: ***8, с която е предявен иск с
правно основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ, за установяване на съществуването на
неприето в производството по несъстоятелност на ответника вземане в размер на
33460.34лв., от които 18784.68лв.-главници и 14675.66лв.-лихви, възникнали по
АУЗ №№ 6/15.01.2009г., 25/16.01.2009г., 89/15.12.2009г., 83/22.12.2011г.,
44/07.12.2011г., 30/14.12.2012г. и 17/08.11.2013г., както и за установяване
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични вземания в
размер на 871.99лв.-лихви, възникнали след датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност, по справки-декларации и
декларации образец 6 и в размер на 88.90лв.-лихви, възникнали след датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, начислени
върху главници, представляващи осигурителни вноски, възникнали по декларации
образец 6, както и в размер на 1.04лв.-лихви, възникнали след датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, начислени
върху главници, представляващи държавни такси, като обезпечени със запори,
наложени по реда на ДОПК.
В исковата молба се
твърди, че с Решение №185 от 01.03.2019г. постановено по т.д.№1991/2018г. по
описа на Окръжен съд Варна, е открито производство по несъстоятелност на
ответника. Твърди се, че по партидата на длъжника в TP под №20190419085042, е
публикуван списък с приетите от синдика и предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ вземания, в които са включени публични вземания на ищеца в размер на
63635.72лв.-главници и лихви. В последствие ищеца е сезирал съдът по
несъстоятелността, с искане за изменение на списъка, по отношение на публични
вземания в размер на 871.99лв.-лихви, възникнали след датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност, по справки-декларации
и декларации обр.6, в размер на 89.09лв.-лихви, възникнали след датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, начислени
върху главници, представляващи осигурителни вноски, по декларации обр.6 и в
размер на 1.04лв.-лихви, възникнали след датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност, начислени върху главници,
представляващи държавни такси, при поредност на удовлетворяване по чл.722,
ал.1, т.1 от ТЗ, като обезпечени със запори, наложени по реда на ДОПК. Сочи се,
че срещу включването на публичните вземания в списъка, от страна на длъжника, е
подадено възражение. Сочи се още, че с Определение №1982 от 29.05.2019г., съдът
по несъстоятелността, се е произнесъл, като е оставил без уважение възражението
на агенцията, съответно е уважил частично възражението на длъжника като от
Списък №1 на приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, са
изключени сумите, както следва: 49.66лв.-главница, 104.58лв.-лихви, възникнали
до датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност и 0.19лв.-възникнали след датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност, с основание вземания за
задължителни осигурителни вноски по декларации обр.6 за м.10.2007г.-м.12.2007г.,
за м.01.2008г. и за м.11.2008г. Твърди се, че с Определение №2184 от
12.06.2019г., постановено по т.д.№1991/2018г., по описа на Окръжен съд Варна,
съдът по несъстоятелността е одобрил списъците на приети вземания, обявени в
ТРРЮЛНЦ на 27.03.2019г., 19.04.2019г. и 08.05.2019г., при следните корекции: от
приетата сума за главница в размер на 22882.27лв., лихва 22193.79лв. и лихва
след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност срещу длъжника, 89.09лв. се изключват суми по пера: главница в
размер на 49.66лв., лихва до датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност срещу длъжника в размер на 104.58лв., лихва
след тази дата в размер на 0.19лв. с основание вземания за задължителни осигурителни
вноски по декларации обр.6 за м.10.2007г.-м.12.2007г., за м.01.2008г. и за
м.11.2008г. Сочи се, че от списъка на приетите вземания обявен в ТРРЮЛНЦ под
№20190508163117, съдът по несъстоятелността, е изключил вземания на кредитора
Община Трявна, както следва: 6248.31лв.-главница и 6786.27лв.-лихва с основание
на вземането ДНИ, ТБО по АУЗ №№ 6/15.01.2009г., 25/16.01.2009г. и
89/15.12.2009г.; 6920.03лв.-главница и 4852.28лв.-лихва, с основание на
вземането ДНИ, ТБО по АУЗ №№ 83/22.12.2011г., 44/07.12.2011г. и 30/14.12.2012г.
и 5616.34лв.-главница и 3037.12лв.-лихва, с основание на вземането ДНИ, ТБО и
ДПС по АУЗ №17/08.11.2013г. Сочи се, че общия размер на дължимите публични
общински вземания е 33460.34лв., от които 18784.68лв.-главници и 14675.66лв.-лихви,
възникнали по гореописаните АУЗ. На следващо място се твърди, че поредността на
удовлетворяване на публични вземания в размер на 871.99лв.-лихви, възникнали
след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност, по справки-декларации и декларации обр.6, в размер на
88.90лв.-лихви, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност, начислени върху главници, представляващи
осигурителни вноски, по декларации обр.6 и в размер на 1.04лв.-лихви,
възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност, начислени върху главници, представляващи държавни такси, е при
условията на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, като обезпечени със запори, наложени по
реда на ДОПК. Поддържа се, че на основание чл.687, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.164,
ал.4 от ДОПК, когато вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът е
длъжен да го включи в списъка на приетите вземания на кредиторите на
дружеството така, както е предявено. Сочи се, че въпросната разпоредба е
въведена с оглед защитата на обществения интерес от попълване на фиска и
предвижда изключение от общия ред за приемане на вземания от страна на синдика,
установен в Глава четиридесет и трета от ТЗ и по специално чл.687, ал.2 от ТЗ.
Сочи се, че чл.164, ал.4 от ДОПК не въвежда срок за предявяване на публични
вземания, установени с влязъл в сила акт, както и не прави разграничение между
вземания, възникнали преди или след датата на съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност срещу длъжника. Поддържа се, че с ревизионен
акт се признават права или задължения, а не се създават такива, като той има
само декларативно действие, а не конститутивно, защото с него не се създава
същинско данъчно задължение, а се признава вече съществуващо право на държавата
да получи едно данъчно вземане или правото на данъчния субект да прихване или
възстанови суми. Сочи се, че според ТР №1 от 07.05.2009г. по т.д.№1/2009г. на
ВКС, ОСНК, данъчните задължения възникват по силата на закона и стават
изискуеми с настъпването на определеният в данъчния закон падеж, а ревизионният
акт е резултат от извършена данъчна ревизия като една от формите за
осъществяване на данъчно-осигурителен контрол от органите по приходите, наред с
данъчната проверка. Когато едно ликвидно и изискуемо задължение не бъде
изпълнено доброволно, то може да бъде събрано по принудителен ред-чл.127 от ДОПК, като основната функция на
ревизионния акт, е да послужи за изпълнителен титул за констатираното с него и
вече възникнало по силата на закона данъчно задължение. Твърди се, че
изложеното следва да намери приложение и по отношение на актовете за
установяване на задължения по декларации, издавани от общинските органи по реда
на ДОПК. Твърди се, че с издаването на акта, е осъществен контрол относно
спазването на относимите законови разпоредби на данъчното законодателство,
относно дължимите за съответния период публични вземания, част от които, като
определени по основание, период, субект и размер, са възникнали по силата на закона
преди да бъде открито производството по несъстоятелност на дружеството. Сочи
се, че след като срокът за плащане на данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци, не е поставен в зависимост от някакво действие на орган по
приходите-пр.съобщаване по чл.23 от ЗМДТ, а дължи се по силата на закона, то и
при неизпълнение на задължението в срок, длъжникът изпада в забава и се
начисляват лихви върху просрочените главници. За начисляване на лихвите, също
не се изисква съобщение, тъй като чл.4, ал.2 от ЗМДТ императивно предвижда, че
невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона
за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Твърди се, че
лихвите върху главниците за публичните общински вземания са дължими на
основание чл.1 от същия закон и са в размер на законната лихва за забава. Сочи
се, че съгласно чл.195, ал.1 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и
изискуеми публични вземания, като обезпечението се извършва, чрез налагане на
някоя от обезпечителните мерки посочени в чл.198, ал.1 от ДОПК. Твърди се, че
съгласно чл.195, ал.2 от ДОПК налагането на обезпечителни мерки се извършва от
публичния изпълнител, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или
отсрочено. Сочи се, че с молбата за предявяване на вземания от НАП са предявени
публични вземания, за които са ангажирани доказателства, че са обезпечени, чрез
наложени запори по реда на ДОПК и за вписвани на същите в Централния регистър
на особените залози. Ето защо се поддържа, че поредност на удовлетворяване на
тези вземания е при условията на чл.722,
ал.1, т.1 от ТЗ, съгласно който кредитор, чието вземане е обезпечено със запор,
вписан в ЦРОЗ, има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на
суми, получени при реализация на обезпеченото имущество. Поддържа се, че
наличието на наложени по реда на ДОПК обезпечителни мерки, вписани в ЦРОС, дава
право на НАП като кредитор да удовлетвори вземанията си, за обезпечаването, на
които е наложена обезпечителната мярка при разпределение на суми, получени от
реализация на обезпеченото имущество, което създава привилегия за държавата
спрямо останалите кредитори на несъстоятелността.
В срока по чл.367,
ал.1 от ГПК ответникът “Трема Груп“ ЕООД /в несъстоятелност/, е депозирал
писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на иска.
Излага се, че предвид факта, че към исковата молба не са приложени описаните в
нея 11 броя писмени доказателства, подробни съображения за неоснователност на
претенцията ще бъдат изложени, след представянето на въпросните документи.
В депозираното в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК становище, подадено от Т.Д.И., в качеството му на
синдик на ответника “Трема Груп“ ЕООД /в несъстоятелност/, се поддържа, че
предявения иск е неоснователен и недоказан. Относно доводите на ищеца за
поредността на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични вземания
в размер на 961.93лв., представляващи лихви възникнали след датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност, като обезпечени със
запори, наложени по реда на ДОПК, се сочи, че с Постановление
№С160003-022-0031428 от 01.11.2016г. на публичен изпълнител, е наложен запор на
банковите сметки на длъжника, като същото е вписано в ЦРОЗ под №2019031201680,
с Постановление №С170003-022-0000272 от 13.01.2017г. на публичен изпълнител, е
наложен запор върху три броя МПС-та, като същото е вписано в ЦРОЗ под
№20190312201950 и с Постановление №С180003-022-0022802 от 04.04.2018г. на
публичен изпълнител е наложен запор на банкови сметки на длъжника в “ОББ“ АД,
“Интернешънъл Асет Банк“ АД и “Алианц Банк България“ АД, вписан в ЦРОЗ под
№2019031201967. Твърди се, че според датата на вписване в ЦРОЗ, по време
откриване на производството по несъстоятелност, т.е. към датата на обявяване на
решението за обявяване в неплатежоспособност и откриване на производството по
несъстоятелност, тези вземания не са били обезпечени. Ето защо се поддържа, че
цялото предявено вземане на НАП, не е обезпечено и не са налице предпоставки да
бъде включено в предвидения ред за удовлетворяване на вземания, обезпечени със
запор, вписан по реда на ЗОЗ. Поддържа се още, че когато се касае за запор на
банкови сметки, няма как да бъде налице сума при осребряването, която да бъде
получена при реализация на това обезпечение, за да се приеме, че то е било
наложено ефективно и да бъде предпочитателно удовлетворено преди вземанията на
другите кредитори на масата на несъстоятелността. Сочи се, че според императивното
правило на чл.638, ал.4, изр.3 от ТЗ, не се допуска налагане на обезпечителни
мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника, след откриване на
производството по несъстоятелност. Твърди се, че в случая постановленията,
издадени от публичен изпълнител, за налагане на обезпечителни мерки-запор, са
преди откриване на производство по несъстоятелност и няма пречка да се впишат в
ЦРОЗ и след тази дата, както е сторено в конкретния случай. Сочи се, че
вписването на наложения запор в ЦРОЗ не би могло да има действие, различно от
предвиденото по закон, а съгласно чл.30, ал.1 и ал.2 от ЗОЗ вписаното
обстоятелство, се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на
вписването. Сочи се, че действието на вписването трае 5 години от деня, в който
е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл.26, ал.1 и ал.3,
т.1 от ЗОЗ и същото може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди
този срок да е изтекъл. Твърди се, че в случая заложният кредитор не би могъл
да противопостави наличието на особен залог на третите добросъвестни лица, а
именно останалите кредитори на несъстоятелния длъжник, след като вписването е
осъществено след откриване на производството по несъстоятелност. Твърди се още,
че след датата на обявяване в TP на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, не е възможно длъжникът, чрез своите действия да се разпореди
със своето имущество по начин увреждащ един или друг кредитор, както и не е
възможно един или друг кредитор след тази дата да иска вписване на
обезпечителни мерки за принудително удовлетворяване от имуществото на длъжника
по реда на ЗОЗ и същия да се ползва от привилегията по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.
Ето защо се поддържа, че за да е приложима привилегията по цитираната правна
норма, запорът следва да е бил вписан в ЦРОЗ, преди датата на откриване производството
по несъстоятелност, какъвто не е настоящия случай. На следващо място се сочи,
че в срока по чл.685 от ТЗ кредитора Община Трявна е предявила вземанията си
към неплатежоспособния длъжник за данък недвижими имоти, такса битови отпадъци
и данък върху превозни средства за периода 2008г.-2018г., вкл., установени с
Актове по чл.106 и сл. от ДОПК и са предявени от Община Трявна. Сочи се, че в
срока по чл.688, ал.1 от ТЗ, НАП са предявили същите вземания на Община Трявна,
които са възложени за събиране на публичен изпълнител, т.е. в случая се касае
за два пъти предявено вземане. На следващо място се сочи, че процесните
вземания за публични задължения правилно са изключени от списъка на приетите
вземания, като са развити подробни съображения за погасяването им по давност с
изтичането на 10-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, в която е трябвало да се плати публичното задължение. По отношение на
вземанията за лихви върху публичните вземания, се подържа че предвид липсата на
изрична дерогираща норма в специалният закон, следва да намери приложение
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, според която с погасяването на главното вземане
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за
тях да не е изтекла. Сочи се, че общата 5 годишна давност за посочените по-горе
вземания е изтекла много преди образуването на изпълнителните производства през
2019г., поради което тези вземания правилно са изключени от Списък №2 на
приетите вземания на кредиторите на неплатежоспособния длъжник. Ето защо се
моли за отхвърляне на иска, предявен от НАП, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощник поддържа исковата молба и оспорва възраженията развити
в отговор на същата, както и в становището на синдика.
Поддържа, че не са налице предпоставките за приложение на института на
давността по отношение на процесните вземания.
Ответникът, чрез
писмена молба от процесуалният си представител поддържа становище, че ищеца
не се явява кредитор по смисъла на чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ, тъй като в
случая се касае за задължения за местни данъци на Община Трябва, които не
приети, а отхвърлени вземания поради изтекла давност. Поддържа се, че
процесните неприети вземания са погасени по давност, включително и абсолютната
такава, поради което се моли за отхвърляне на претенциите.
Синдикът на
ответното дружество, подържа доводите за неоснователност на претенцията развити
в становището си.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото са
представени влезли в сила АУЗ №№ 6/15.01.2009г., 25/16.01.2009г.,
89/15.12.2009г., 83/22.12.2011г., 44/07.12.2011г., 30/14.12.2012г. и
17/08.11.2013г., установяващи дължими в периода 2009г.-2013г. публични общински
вземания за данъци и такси от несъстоятелният длъжник в полза на Община Трявна
във връзка с притежаваните от първия недвижими имоти и превозни средства,
регистрирани на територията на общината, в общ размер на 18784.68лв., както и
на съответната лихва.
Приети са по
делото /л.91-л.97/ представени от ищеца покани за доброволно изпълнение до
длъжника във връзка с процесните вземания, ведно с доказателства за
получаването им, както и Писмо изх.№1000-103-001 от 18.10.2019г. на Община
Трявна до НАП по повод предприетите действия за събиране на въпросните
задължения.
От заключението на вещото лице по ССч.Е, което се кредитира от съдът,
като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че размерът на
лихвите, начислени върху главниците по АУЗ №№ 6/15.01.2009г., 25/16.01.2009г., 89/15.12.2009г.,
83/22.12.2011г., 44/07.12.2011г., 30/14.11.2012г. и 17/08.11.2013г., за периода
от датата на възникването им до датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност-01.03.2019г., възлиза общо на 14253.82лв., от
които 630.41лв.-лихва дължима до дата на издаване на съответния акт и
14253.82лв.-лихва от датата на акта до 01.03.2019г. Установява се още, че
размерът на лихвите, начислени върху главниците по гореописаните АУЗ, за
периода от датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност-01.03.2019г. до датата на изготвяне на експертизата-07.01.2020г.,
възлиза обща на 1633.21лв.
По допустимостта на иска:
С Решение №185 от 01.03.2019г. постановено по т.д.№1991/2018г. по описа
на Окръжен съд Варна по отношение на ответника е открито производство по
несъстоятелност. На 19.04.2019г. партидата на длъжника в TP, е публикуван
списък с приетите от синдика и предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ вземания
на ищеца, в които са включени публични вземания в общ размер на
521252.38лв.-главници и лихви, включително вземания за задължителни
осигурителни вноски по декларации обр.6 по КСО. На 08.05.2019г. по партидата на
длъжника в TP, е публикуван допълнителен списък с приетите от синдика и
предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ вземания на ищеца, в които са включени
публични вземания за главници и лихви на Община Трявна в общ размер на
63635.72лв., произтичащи от АУЗ. След подадени, респективно разгледани
възражения на длъжника и на ищеца, с Определение №2184 от 12.06.2019г. по т.д.№1991/2018г. на ОС Варна, обявено в TP на 13.06.2019г., е одобрен списъка на приетите вземания, като по отношение на предявени
от НАП публичните вземания в размер на 871.99лв., 89.09лв. и 1.04лв.,
съставляващи начислени лихви, в периода след датата на РОНП, е определена
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ, и са изключени част от
горепосочените вземания на Община Трявна, а именно в общ размер на 33460.34лв.,
от които 18784.68лв.-главници и 14675.66лв.-лихви, с основание АУЗ №№
6/15.01.2009г., 25/16.01.2009г., 89/15.12.2009г., 83/22.12.2011г., 44/07.12.2011г.,
30/14.12.2012г. и 17/08.11.2013г. Исковата молба е депозирана, чрез пощенска
пратка в рамките на преклузивния срок по чл.694, ал.6 от ТЗ, като наред с това
предвид разпоредбата на чл.165, ал.3 вр. с ал.1 от ДОПК, според която
публичните вземания /без значение дали са държавни или общински/ се събират от
НАП, чрез участие или присъединяване в производство по несъстоятелност, за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящият положителен
установителен иск срещу длъжника, за установяване на съществуване на вземанията,
респективно на поредността на удовлетворяването им. Ето защо иска, се явява
допустим и следа да се разгледа по същество.
По основателността
на иска:
По отношение определянето на поредността на удовлетворяване по чл.722 от ТЗ на процесните вземания за лихви, възникнали след датата на постановяване на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, от значение е дали
същите са били надлежно обезпечени по реда на ДОПК, т.е. дали обезпечителните
мерки, са били вписани в ЦРОЗ, преди постановяване на решението. Видно от
материалите по т.д.№1991/2018г. на ОС Варна и по конкретно от Удостоверение №1249630/12.03.2019г. на ЦРОЗ,
постановленията на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки по
ДОПК, са вписани на 12.03.2019г., т.е. след постановяване на решението чл.630
от ТЗ на 01.03.2019г. В резултат, от което процесните вземания на НАП, не са
привилегировани по смисъла на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като на основание чл.30,
ал.1 от ЗОЗ, ищеца в качеството на заложен
кредитор, не може да противопостави на останалите кредитори на несъстоятелния
длъжник, в качеството им на трети добросъвестни лица, наличието на особен
залог, който е вписван, след откриване на производството по несъстоятелност.
Още повече, че съгласно чл.638, ал.4, изр.3 от ТЗ, не се допуска налагане на
обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника, след
откриване на производството по несъстоятелност. Ето защо, следва извода, че
иска на НАП, за установяване на поредност на удовлетворяването по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на процесните вземания за
лихви, възникнали след датата на постановяване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, се явява неоснователен.
Претендираните в
настоящото производство публичните вземания за местни данъци и такси, както и лихви
върху същите, са установени с влезли в сила актовете за установяване на
задължения по декларации, поради което същите са доказани по основание и
размер. От друга страна поддържаното от ответника възражение за погасяване на
вземанията по давност, се явява основателно. Както самият ищец сочи, с
въпросните актове, не се създават права или задължения, а само се признават
такива. В този смисъл падежа на съответното задължение, не настъпва, след
издаване на акта, а според приложимите за него нормативни правила. В случая
падежа на задълженията за местни данъци-данък върху недвижимите имоти и върху
превозни средства, се определя от чл.28, ал.1 и чл.60 от ЗМДТ /в
редакцията преди изм. с ДВ, бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г./, като крайният срок за плащане на
съответния налог, е до 31 октомври на годината, за която е дължим. Относно
сроковете за заплащане на такса битови отпадъци, по силата на чл.69 от ЗМДТ е
налице препращане към съответните наредби на общинските съвети. От представените
от ищеца документи за установяване на вземанията, се установява, че по
отношение на заплащането на таксите, са приложими сроковете определени за
погасяване на дължими данъци. В заключение следва извода, че срокове за
заплащане на общинските публични задължения, изтичат най-късно в годината, за
която същите се дължат. На следващо място безспорен факт е, че вземанията по
процесните актове са публични, поради което за същите е приложим института на
давността уреден в чл.171 и чл.172 от ДОПК. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Според ал.2 на цитираната разпоредба с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е
подадена жалба за разрешаване на спор по глава XVI, раздел IIа от ДОПК.
Спирането и прекъсването на давностните срокове, е уредено в чл.172 от ДПК,
като според ал.2 и ал.3 от същия давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова
давност. В разглежданият казус няма данни нито един от процесните АУЗ да е
атакуван, а представените от ищеца покани за доброволно изпълнение, се явяват
ирелевантни за спора, доколкото не съставляват действия по принудително изпълнение.
В резултат, от което следва извода, че давността за всяко от задълженията е
прекъсната, респективно е започнала да тече от съставянето на съответния акт,
т.е. от 15.01.2009г. за АУЗ №6, от 16.01.2009г. за АУЗ №25, от 15.12.2009г. за
АУЗ №25, от 22.12.2011г. за АУЗ №83, от 07.12.2011г. за АУЗ №44, от
14.12.2012г. за АУЗ №30 и от 08.11.2013г. за АУЗ №17. Ето защо най-късно към
08.11.2018г. всички процесни вземания, са се погасили по давност, като тази
дата предхожда момента на предявяването им през 2019г. от Община Трявна, за
събиране в индивидуално принудително производство, чрез частен съдебен
изпълнител и в производството по несъстоятелност.
Що се касае до
вземанията за лихви върху задължения за данъци и такси, предвид липсата на предвидена
специална или дерогираща норма в ДОПК, приложение следва да намери разпоредбата
на чл.119 от ЗЗД, според която с погасяването на главното вземане се погасяват
и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че претенцията на НАП за установяване на поредността на
погасяване и дължимостта на предявените в несъстоятелността публични вземания, следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и погасена по давност.
По аргумент от чл.694, ал.2 от ТЗ, разноските за производството би
следвало да се възложат в тежест на ищецът, но предвид липсата на искане от
ответника и с оглед освобождаването на първия от заплащане на ДТ на основание
чл.83, т.1 от ГПК, разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Националната
агенция за приходите, с адрес: гр.София, ул.“Княз Дондуков“ №52, против “Трема Груп“ ЕООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Цар Симеон“ №30, ет.6, ап.7, с управител И.Г.И., за приемане на установено съществуването на
неприето в производство по несъстоятелност, публично общинско вземане в размер на 33460.34лв., от които 18784.68лв.-главници и
14675.66лв.-лихви, обективирани в АУЗ №№ 6/15.01.2009г., 25/16.01.2009г.,
89/15.12.2009г., 83/22.12.2011г., 44/07.12.2011г., 30/14.12.2012г. и
17/08.11.2013г., както и за установяване
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични
държавни вземания в размер на
871.99лв.-лихви, възникнали след датата на съдебното решение за откриване
на производството по несъстоятелност, по справки-декларации и декларации
образец 6, в размер на 88.90лв.-лихви,
възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност, начислени върху главници, представляващи осигурителни вноски,
възникнали по декларации образец 6 и в
размер на 1.04лв.-лихви, възникнали след датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност, начислени върху главници,
представляващи държавни такси, като обезпечени със запори, наложени по реда на
ДОПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: