Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесети първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при
секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА изслуша докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. д.
№ 2587 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 211 и чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР) във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по жалба на И.Й.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, против Заповед № ЧР-03-112 от 20.10.2020 г. на Министъра на правосъдието
: Д.А, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение като Главен инспектор - началник на сектор I-ва
категория в затворническо общежитие „Разделна“ I- категория към Затвора в гр. Варна
1-ва категория.
Релевира се наличие на нарушение на производствените
правила посредством твърдения за неспазване разпоредбата на чл. 205, ал. 3, 4, 5
и 6, вр.чл.207, ал. 7, 8, 9 и 10 ЗМВР при които обобщената справка, която при
връчването ѝ му е била предоставена възможност само да се запознае с
нейното съдържание, без да му е предоставена възможност да се запознае с всички
материали по производството и да получи копия от същите, а отказът му да се
запознае с материалите по ал. 8, т. 1, алинея 9 от същия чл. 207 това
обстоятелство е следвало да се удостовери с имената и подписите на двама
служители на МВР. Освен това сочи, че при определяне на дисциплинарното
наказание ответникът не е обсъдил всички доказателства, събрани в хода на
дисциплинарното производство, в това число обясненията на служителя, както и
неговото цялостно поведение като служител от състава на ГДИН. Излага се
твърдение за материална незаконосъобразност на акта поради отсъствие на извършени правонарушения. Твърди се, че не е
знаел и не е бил наясно с внасянето на забранената вещ на територията на затворническо общежитие „Разделна“ и за
съхраняването ѝ в спомагателното помещение.
Искането към съда е за отмяна на оспорената заповед
като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез
процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея основания, което
допълнително обосновава в депозирани
писмени бележки.
Ответникът по делото – Министър на правосъдието, не се
явя и не се представлява, депозира становище с което оспорва жалбата
като неоснователна, налага доводи за законосъобразност на заповедта и
претендира оставяне в сила. Чрез процесуален представител – юрк. Ч. депозира
писмени становища, в които се твърди стриктно прилагане на правилата на ЗМВР
при издаване на обжалвания адм. акт.
Съдът , след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК събраните и приети по делото писмени
доказателства , приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят И.Й. първоначално е назначен на
длъжност „Надзирател” в затвора в град Варна със Заповед № Л-49/08.09.1995 г.
на Началника на затвора град Варна, считано от 11.09.1995 г.; Със Заповед №
ЛС-03-246/15.04.2004 г. на министъра на правосъдието е преназначен на длъжност
инспектор „Надзорно- охранителна дейност“ в затворническо общежитие „Разделна“
при затвора град Варна, считано от 23.04.2004 г. и със Заповед №
ЧР-05-39/17.03.2016 г. на министъра на правосъдието е преназначен на длъжност
„Началник на сектор II-ра категория“ в Затворническо общежитие „Разделна“ И-ра
категория към затвора град Варна I-ва категория, считано от 23.03.2016 г. до
настоящия момент. По време на службата си се награждаван със Заповед № Л-
5323/27.09.2007 г. на главния директор на ГДИН с „Обявяване на благодарност с
допълнителен платен отпуск в размер на 3 (три) работни дни“ и Заповед № Л-
1045/25.01.2013 г. на главен директор на ГДИН с „Писмена похвала“. Няма
наложени дисциплинарни наказания по време на службата си.
Дисциплинарното производство срещу И.Й. е образувано
по повод уведомително писмо вх. № 4425/01.07.2020 г. по описа на затвора град
Варна от прокурор при ВОП А. И. и Акт за извършена извънредна проверка в
затворническо общежитие „Разделна“ към затвора град Варна от Окръжна
прокуратура град Варна с peг. № 4744/01.07.2020 г. по описа на Окръжна
прокуратура град Варна. (л. 198 – 203 от преписката) . В писмото и доклада се съдържат
искания за събиране на доказателства относно за допуснати нарушения ЗО Разделна
свързани с реда в затворническото общежитие. Изискани са от началника на
затвора в гр. Варна - ст. комисар Й. Й. в 16:41 часа на мобилния му телефон.
Поискала е незабавно съдействие, съобразно правомощията му за преглед на
записите от камерите за периода след 12:00 часа на 26.06.2020 г., за преценка —
допуснати ли са нарушения на правилата на вътрешния ред в пенитенциарното
заведение, както от лишените от свобода, така и от служители на
надзорно-охранителния състав (НОС) в затворническо общежитие „Разделна“ I-ва
категория към затвора в гр. Варна 1-ва категория и при наличие на такива, да
бъдат представени записи от всички камери на електронен носител.
Със заповед № 329/30.06.2020 г. на началника на
затвора в гр. Варна е наредено да се установи и съхрани записаната информация
от камерите наблюдаващи първи, втори и трети жилищен етаж и подходите към тях
за времето от 13:00 часа до 16:00 часа на 26.06.2020 г. в 30 „Разделна“ I-ва
категория към затвора в гр. Варна I-ва категория. С протокол с peг. №
5388/27.07.2020 г. по описа на затвора в гр. Варна I-категория и докладна
записка с peг. № 4672/09.07.2020 г. по описа на затвора в гр. Варна от
инспектор М. С. Д., свързани с разчитане на видеозаписи от видео-охранителната
система на затворническо общежитие „Разделна“ I-ва категория и разпознаване на
лица (л. 162 – 168 от преписката). в същия се установява, че разчитането на
видеозаписите описва следната фактическа обстановка: На 26.06.2020 г. в 14:27
часа, проверяващия прокурор И. съвместно с главен инспектор И.Й., инспектор В.
Г. - главен надзирател и мл. експерт И. И. — командир на отделение (КО) влизат
в първи жилищен коридор на първи етаж, където в същия момент лишения от свобода
(л. св.) В.С.Я лично заключва вратата на общото помещение с катинар. Минута
по-късно, към тях се присъединява лостовия дежурен надзирател на първи етаж,
младши инспектор Д. П., като всички се намират в дъното на коридора пред общо
помещение - нефункционираща баня. При поискване от прокурор И. да се отвори
помещението и е обяснено, че ключа е в лишен от свобода, отговорник на
коридора, който е пуснат в домашен отпуск. След това проверката продължава на
горните етажи. Там главен инспектор И.Й. и инспектор В. Г. водят разговор. След
приключване на разговора, инспектор В. Г. провежда разговор с мл. експерт И. И..
През това време в 14:37 часа л. св. В.С.Я отключва помещението и със
съдействието на други лишени от свобода в присъствието на командира на
отделение И. И. и лостовия надзирател Д. П., предприемат действия по
преместването на хладилник - бял на цвят с височина около 1,90 метра и
готварска печка, като ги внасят в спално помещение № 112, използвано от л. св.
Я., като последния заключва помещението с катинар. В 15:11 часа прокурор И.,
съвместно със служителите отново се връщат в първи жилищен етаж, където мл.
инспектор Д. П. отключва катинара и отваря вратата на общото помещение,
намиращо се срещу 112-то спално помещение. След извършване на проверка от
прокурора, мл. инспектор П. отново заключва помещението. В 15:14 часа
проверяващия прокурор, съвместно с главен инспектор И.Й., главен надзирател В.
Г., командира на отделение И. И. и мл. инспектор Е. М. правят оглед в района
около медицински център намиращ се на ниво партер. В 15:15 часа (първи жилищен
етаж) л. св. К. С. отново отключва и отваря вратата на общото помещение. В
15:16 часа в помещението влиза л. св. В.С.Я, след него влизат още двама лишени
от свобода. Л. св. К. С. взема готварска печка от 112 сп. п. и я пренася в
общото помещение. Л. св. В. Я. и л .св. Г. А. пренасят хладилника от 112-то
спално помещение в общото помещение.
Със Заповед № ЧР-03-44/02.07.2018 г. на Министър на
правосъдието е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя Й., а
със Заповед № ЧР-03-45/02.07.2020 г. на Министър на правосъдието същият е
временно отстранен от длъжност. Същите са връчени лично на жалбоподателя на
03.07.2020 г. което обстоятелство е удостоверено с негов подпис. (л. 20 – 21 от
преписката). Служителят е вписал, че е запознат с правото си по чл. 207, ал. 8 ЗМВР и не желае да бъде подпомаган от друг служител на ГДИНЗС, посочил е адрес
и телефонен номер. За провеждане на производството е определен дисциплинарно
разследваш орган (ДРО), които да изготвят становище относно наличието на
основание за реализиране дисциплинарна отговорност спрямо жалбоподателя, и да
го докладват на наказващия орган заедно със събраните доказателства до
03.08.2020 г. Със Заповед № ЧР-05-234/24.07.2018 г. на Министър на правосъдието
е удължен срокът за провеждане на дисциплинарно производство срещу
жалбоподателя Й., считано до 02.09.2020 г.
Във връзка с образуваното дисциплинарно производство
срещу жалбоподателя са му поискани писмени обяснения с покана връчена му на
дата 02.10.2020 г. (л. 35 – 44 от преписката). Същият е депозирал своите
писмени обяснения на 05.10.2020 г. (л. 46
– 50 от преписката).
За изясняване на свързаната с образуваното
дисциплинарно производство фактическа обстановка са снети писмени обяснения на
служителите от 30 „Разделна“, имащи касателство относно внасянето на неразрешената
вещ - хладилник на 13.06.2020 г. и относно проверката на 26.06.2020 г., както
следва: От инспектор Т.Г.В.(л. 109 – 110 от преписката); от мл. експерт К. Р. Ж.
(л. 115 – 116 от преписката); от мл. инспектор П. Н. Н. (л. 121 – 122 от
преписката); от мл. инспектор П. А. А. (л. 123 – 124 от преписката); от мл.
инспектор М. К. Б. (л. 125 от преписката); от мл. инспектор Я. Д. Я. (л. 126 от
преписката); от мл. инспектор И. Ж. Ж. (л. 133 – 135 от преписката); от
инспектор И. Д. Я. (л. 139 от преписката); от д-р М. А. К. (л. 103 от
преписката); от инспектор И.С.И.(л. 117 от преписката); от инспектор Я.М.М. (л.
118 от преписката); от инспектор М. А. Р. (л. 119 от преписката) от инспектор С.
А. С. (л. 120 от преписката); от мл. инспектор Е. Р. М. (л. 138 от преписката);
и от главен инспектор И.Й.Й. (л. 94 - 95 от преписката).
Също така са взети и писмени обяснение и от лишени от
свобода имащи отношение към случая от л. св. Д. И. И. (л. 151 от преписката);
от л. св. К. С. С. (л. 153 от преписката); от л. св. В.С.Я (л. 153 - 156 от
преписката).
Събраните писмени обяснения свързани с въвеждането на
забранената да притежание от лишените от свобода вещ – хладилник на територията
на ЗО Разделна са разнообразни и взаимно противоречиви, като в частта в която
същите си съвпадат се установява, че с писмена молба до началника на ЗО
Разделна л. св. В. Я. е поискал внасянето на хладилна чанта за съхранение на
хранителни продукти във връзка със спазван от същия хранителен режим. Внасянето
на такава чанта е одобрено от жалбоподателя, при условие, че има одобрение от лекаря
на общежитието – д-р К.. По-късно текстът в същата молба е подправен от
неустановено лице, като думите „хладилна чанта“ са поправени на „хладилник *******.
Получаването и внасянето на хладилника на територията на 30 „Разделна“ е
станало на 13.06.2020 г. събота, неприсъствен ден. Извършена е проверка на
вещта в района на Пост № 2 в присъствието на главен надзирател Т. В.. При
внасянето ѝ е разпоредено от инспектор В. прибирането на лишените от
свобода по спалните им помещения. Внасянето на хладилника в първи жилищен етаж
в общото помещение на коридора, представляващо нефункционираща баня е извършено
от л. св. В.С.Я и други двама л. св. Помещението е заключено от л. св. В.С.Я.
Установява се
от обясненията на д-р К. и съответно
поставянето на негово становище тип резолюция с текст „Да се разреши“ след
внасянето и поставянето в общото помещение на хладилника, както и че е
поставена на дата 15.06.2020 г.
В изготвена от дисциплинарната комисия обобщена
справка по реда на чл. 20, ал. 7 ЗМВР, в която са подробно изложени съображения
за извършено от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 ЗМВР, както и нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 7 и
13 ЗМВР. Направено е предложение спрямо главен инспектор И.Й.Й., да бъде
реализирана дисциплинарна отговорност, по повод извършено от него тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2
и 4 и т. 13 от ЗМВР - използване на служебното положение за облага на трети
лица и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в ГДИН, уронващи престижа на службата, за което следва да му бъде
наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ”. Обобщената справка е връчена
лично на жалбоподателя на 31.08.2020 г.
Въз основа на събраните в дисциплинарното производство
доказателства и на обобщената справка министърът на правосъдието е издава
оспорената Заповед № ЧР-03-112 от 20.10.2020 г., с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение
като Главен инспектор - началник на сектор I-ва категория в затворническо
общежитие „Разделна“ I- категория към Затвора в гр. Варна 1-ва категория.
В мотивите на заповедта се излагат доводи за извършена на 26.06.2020 г. в затворническо
общежитие „Разделна“ извънредна проверка от прокурор А. И. - ръководител НИНДПМ
при Окръжна прокуратура – Варна. Констатирано
е, че на първи жилищен етаж, общото помещение е било заключено, като е обяснено
на извършващия проверката, че ключът се намира в лишен от свобода - отговорник
на коридора (имената не били посочени), който в момента е в домашен отпуск. В
последствие, след приключване на проверката на следващите етажи, помещението е
отключено от лостовия надзирател на първия етаж. Описано е, че същото
представлява нефункционираща баня с 8 (осем) извода за душ и в преддверието към
банята 2 (две) мивки с течаща вода. След приключване на проверката прокурор И. е поискала
незабавно съдействие, съобразно правомощията му за преглед на записите от
камерите за периода след 12:00 часа на 26.06.2020 г. Въз основа на разчетените
записи от деня на проверката дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) приел за
установено, че от страна на жалбоподателя са предприети действия водещи до
промяна на местоположението на вещи, чието притежание не е разрешено на
територията на ЗО (Хладилник **** и ел. печка) от общо помещение – баня, с цел укриването
на същите от проверяващия прокурор. Органът
е приел, че те възникват и се движат по реда на субординация (гл. инспектор И.Й.
дава указания (разпореждане) на инспектор В. Г., той на мл. експерт И. И., а
същия на лостовия надзирател на трети пост - първи жилищен етаж). От видео-охранителните
камери на втори етаж се виждало как гл. инспектор Й. и инспектор В. Г. водят
разговор, встрани от всички, шептейки. След приключване на разговора, инспектор
В. Г. отива до мл. експерт И. И., провежда бърз разговор с него, при което той
слиза на първи жилищен етаж и действията по преместването на техниката
започват.
Във връзка със случая и изясняване на фактическата
обстановка са снети и взети предвид писмени обяснения на служителите от 30
„Разделна“ имащи отношение към извършената прокурорска проверка на 26.06.2020
г., както и писмени обяснение от лишени от свобода, имащи отношение към случая.
След като анализира събраните писмени обяснения е
прието за установено от комисията, че след разговора между гл. инспектор Й. и
инспектор Г. започва реалното изпълнение на действията по преместване на
техниката. При повторното завръщане на прокурора и придружаващите я служители
на първи жилищен етаж пред общото помещение, същото се отключва и отваря пред
тях от постовия надзирател. Гл. инспектор Й. „одобрява“ извършените от
служителите действия, посредством липсата на реакция, видно от протокол №
5388/27.07.2020 г. от разчитане на видеозаписите.
ДРО приема, че са налице съвкупност от изпълнителни
деяния, изразяващи се в: липса на действия за незабавно отваряне на общо
помещение, обект на проверка; отдаване на двусмислено разпореждане за
„почистване“ - укриване на ел. техниката намираща се в общото помещение, с
което се променя съществено фактическата обстановка; впоследствие одобрявайки
тези действия посредством липса на реакция; допускайки връщане на процесната
вещ на първоначалното й място и под непосредствения контрол на определен л. св.
от списъчния състав на 30 „Разделна“ I - ва категория.
В хода на извършваната проверка, началникът на затвора
установява неправомерност в действията на надзорно-охранителния състав на дата
13.06.2020 г„ които имат касателство към случая от 26.06.2020 г.
Дисциплинарната комисия е установила, че процесната вещ е внесена на
територията на 30 „Разделна“ след депозирана молба от л. св. В.С.Я с peг. №
729/12.06.2020 г. от дежурната смяна. Комисията е изискала и се запознала с
молбата от л. св. В.С.Я до началника на общежитието, с резолюция от гл.
инспектор Й. „За ДГН за сведение“ и „ц-р К. за становище“, след което следва
становище „Да се разреши“ с печат и подпис на медицинското лице д-р К., без
дати след същите. След обстойно разглеждане на текстовата част на молбата са
установени следи от поправки (корекции), върху текста „...хладилна чанта“
ръкописно коригирано на „хладилник ****“. Към молбата е прикрепена бележка
написана собственоръчно от дежурния главен надзирател, даваща информация
относно внесен хладилник на 13.06.2020 г. след проведен разговор по телефон с
д-р К., относно съгласието му с последваща дата 15.06.2020 г. да изготви
писмено становище.
От изискания и приложен към преписката протокол с peг.
№ 5388/27.07.2020 г. по описа на затвора в гр. Варна I-ва категория от
инспектор М. С. Д., съставен на база преглед на видеозаписи от
видео-охранителната система на 30 „Разделна“ 1-ва категория от дата
13.06.2020г. ДРО е установявил действия на служители в ЗО Разделна и лишени от
свобода по внасяне на движима вещ – хладилник на територията на общежитието.
Участниците в събитията и действията им са надлежно описани от техническото
лице.
При изясняване на фактическата обстановка на
13.06.2020 г. са взети предвид писмени обяснения на служителите от 30
„Разделна“ I-ва категория имащи касателство относно внасянето на хладилника на
13.06.2020 г., както и от лишени от свобода имащи отношение към случая.
Прието е в мотивите на оспорената
заповед, че в качеството на началник на сектор гл. инспектор И.Й. не е
проконтролирал и извършил проверка във връзка с резолираната от него молба,
относно становището на лекаря; внасянето; кога и как е станало приемането на
вещта; поставянето и ползването на същата, поради което на 13.06.2020 г. гл.
инспектор И.Й., като държавен служител на длъжност „Началник на сектор І-ва
категория“ в 30 „Разделна“ І-ва категория към затвора в гр. Варна І-ва
категория не е изпълнил служебните си задължения визирани в длъжностната
характеристика, като не е упражнил контрол над подчинените си, с което е
допуснал внасянето на вещи извън списъка на разрешените, утвърден със заповед
на министъра на правосъдието - хладилник с фризер марка „*****“ (с
приблизителни размери около 1.90 метра височина) за лично ползване от л. св. В.С.Я
на територията на затворническото общежитие.
Прието е също от ДНО, че на 26.06.2020 г. гл.
инспектор И.Й., като част от органите по изпълнение на наказанието при
изпълнение на служебните си задължения е възпрепятствал извършваща се
прокурорска проверка на територията на затворническото общежитие с действие и
бездействие изразяващо се в това, че не е упражнил в пълен обем
ръководно-контролните си функции, не е разпоредил незабавно отваряне на
помещение (нефункционираща баня); отдава двусмислено разпореждане по реда на
субординация, с което създава предпоставка за организирането и изнасянето на
вещ, попадаща извън утвърдения списък от министъра на правосъдието (хладилник с
внушителни размери), знаейки и разбирайки допуснатите от него нарушения на дата
13.06.2020 г. при получаването на вещта; одобрявайки тези действия посредством
липса на реакция; допускайки връщане на процесната вещ на първоначалното й
място и под непосредствения контрол на определен л. св. от списъчния състав на
30 „Разделна“ I-ва категория, с което е създал облага за трето лице и е
позволил на В. Я. в качеството му на лишен от свобода, да се възползва от вещта
и да наруши принудително-ограничителните мерки наложени му с наказанието
лишаване от свобода Като всичко това в съвкупност е създало обстановка на
недоверие между служители на ГДИН и представител на държавното обвинение, и е
станало достояние на други лица и организации.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
Предмет на
съдебния контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е
издадена заповед по налагане на дисциплинарно наказание. Това произнасяне
покрива критериите за индивидуален адм. акт
по чл. 21, ал. 1 АПК. Жалбата изхожда от лице с активна процесуална
легитимация - адресат на издадения адм. акт, с който е ангажирана
дисциплинарната му отговорност. Предвид съдържанието на атакуваното
разпореждане на ответника по налагане на дисциплинарно наказание е налице неблагоприятно засягане на правната сфера на И.Й.Й., което
обуславя извод за наличие на негов пряк, личен и непосредствен правен интерес
от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваната заповед.
Преобразуващото субективно право на оспорване е упражнено срочно, тъй
като заповедта е връчена на Й. на 29.10.2020 г. видно от отбелязването върху адм.
акт (л. 12 от адм. преписка) , а жалбата до Адм. съд- Варна е подадена на
10.11.2020 г. (л. 8 от делото). т.е. в рамките на законоустановения 14-дневен
срок от датата на съобщаване на адм. акт.
Тъй като
адресатът на оспорения адм. акт е с
постоянен адрес ***, жалбата е адресирана до Административен съд гр. Варна -
териториално компетентния
административен съд според чл. 133, ал. 1 АПК.
В контекста на изложеното жалбата на И.Й. е
процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна поради следните съображения:
С обжалваната заповед, издадена от Министъра на
правосъдието, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на Главен
инспектор - началник на сектор I-ва категория в затворническо общежитие
„Разделна“ I- категория към Затвора в гр. Варна 1-ва категория.
Съгласно правилата на чл. 204, т. 1 ЗМВР, вр. чл. 10,
ал. 2, т. 5 ЗИНЗС, всички наказания по чл. 197 ЗМВР за държавните служители на
висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности се налагат от министъра правосъдието
или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. Следователно
атакуваната заповед изхожда от орган с материална, териториална компетентност и
такава по степен.
В оспорената заповед изчерпателно са описани събитията
на 13.06.2020г. когато хладилникът е внесен на територията на ЗО Разделна.
Подробно са описани и действията на проверяващия и служителите на ЗО през
времетраенето на проведената на 26.06.2020 г. проверка. Обсъдени са в хода на
дисциплинарното производство и сведенията, дадени от служителите в ЗО Разделна
и лишените от свобода имащи отношение към случилото се на тези две дати, както
и обясненията на самия жалбоподател. В обобщение административният акт съдържа
изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити.
Дисциплинарното нарушение е извършено на 26.04.2018
г., а оспорената заповед е издадена на
12.11.2018 г. т.е. не са изминали две години от реализиране на
нарушението.
Лишено от основание е оплакването на Й. за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство. Жалбоподателят
е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и противно
на изложеното от него е уведомен за правата си по чл. 207, ал. 8 ЗМВР при
връчването на заповедта. Същият не се е възползвал от правото да бъде
подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, доколкото е
отбелязал това обстоятелство върху заповедта. Посочил адрес и телефонен номер. Назначен е
дисциплинарно разследващ орган, който е извършил необходимите действия по
дисциплинарното разследване. За резултатите от разследването дисциплинарно
разследващият орган е изготвил обобщена справка, с което е спазил изискването
на чл. 210, ал. 7 ЗМВР връчена лично на адресата на 31.08.2020 г. Жалбоподателят
е удостоверил писмено, че се е запознал с обобщената справка, каквото право има
съгласно чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР (л. 80 от преписката).
Изготвено е и становище от дисциплинарно разследващият
орган, с което е спазено изискването на чл. 207, ал. 12 ЗМВР.
Не е допуснато
нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. От доказателствата по делото се установи, че
преди да наложи дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е
поканил жалбоподателя да даде писмени обяснения и/или да бъде изслушан. На
същия е отправена поканата, търсен е многократно, удостоверено с протоколи,
съставени по надлежния ред, като от доказателствата се налага извод, че
жалбоподателят е бил наясно за какво деяние ще бъде ангажирана дисциплинарната
отговорност. Наличието на депозирани писмения обяснения и явяването за
изслушване е отразено по надлежния ред – писмени справки и протоколи.
При така установените факти дисциплинарната
отговорност на Й. е ангажирана за извършени дисциплинарни нарушения, изразяващи
се в „използване на служебното положение за облага на трети лица - чл. 203, ал.
1, т. 7, пр. 2, алт. 2 ЗМВР и „деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ чл.
203, ал. 1, т. 13 ЗМВР.
Оспорваната заповед е постановена в нарушение на чл.
206, ал. 4 ЗМВР, тъй като ДНО, макар да е събрал всички доказателства, не е
обсъдил същите в съвкупност, като е кредитирал част от тях избирателно и при липса на логическа последователност, при което актът е постановен при
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
От разчитанията на видеозаписите и от обясненията на
участващите лица не са налице данни, за съпричастност на жалбоподателя относно
действията по внасянето на забранената вещ на територията на ЗО Разделна.
Заявеното от служителите за отдадено устно разпореждане по телефона от
жалбоподателя Й. да бъде приет и внесен хладилника, са резултат от твърденията
на главен надзирател Т. В.. Според обясненията на участниците е само и
единствено от него са били уведомени, че е налице разрешение от началника на ЗО
за внасяне на вещта, т.е. разпореждане в такъв смисъл не е възприето пряко от
останалите служители на ЗО, а са били препредадени от главен надзирател Т. В..
Не се
потвърждават твърденията на главен надзирател Т. В., че на 13.06.2020 г. е
разговарял с жалбоподателя. Предвид непосредственото си участие в нерегламентираното
внасяне на вещта, същият е пряко заинтересован да твърди наличието на разрешение
от горестоящ служител с оглед облекчаване на собственото си положение. Ето защо
обясненията му следва да се кредитират съобразно чл. 172 ГПК, вр. чл.144 АПК,
дотолкова доколкото не са в противоречие с останалите доказателства по
преписката и делото. В сходен смисъл са и изложените в обобщената справка
констатации, че към момента на изготвяне на същата, наказващият и кадрови орган
не е разполагал с информация за разговори проведени на 13.06.2020 г. Правилно е
прието от ДРО, че след като от служебните мобилни телефони от обслужващия
мобилен оператор, при изискана с писмо peг. № 1537/28.07.2020 г. по описа на
затвора град Варна и напомнително такова с peг. № 1675/17.08.2020 г. справка за
проведени разговори данни за такъв не са били налице. Поради това следва да се приеме,
че подобен разговор въобще не е воден. Потвърден е единствено проведен такъв
между д-р К. и инспектор Т. В., което се установява и от обясненията на д-р К.
В този смисъл е установено и поставянето на негово становище тип резолюция с
текст „Да се разреши“ след внасянето и поставянето в общото помещение на
хладилника, както и че резолюцията е поставена на дата 15.06.2020 г.
Неустановени от ДРО остават обстоятелствата свързани с
поправката в молбата на л. св. Я..
Съгласно раздел I, точка 6, буква „е“, предложение 6 в списъка с
разрешени вещи, предмети и хранителни продукти, утвърден със Заповед №
ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, които могат да получават
и ползват лишените от свобода, е разрешено внасянето на Електрическа хладилна
чанта с вместимост до 25 литра, и то по лекарско предписание. Установи се от
обясненията на длъжностните лица, че в първоначалния си вид молбата е съдържала
искане за внасяне на хладилна чанта и че в този си вид то е одобрено главен
инспектор И.Й.. В този вид на молбата той е дал ход на искането, след което
същата е била закачена на информационното табло. По късно посредством поредица
от резолюции и дописвания същата е стигнала до крайния си адресат - главният
надзирател В.. Неустановен остана моментът, в който е извършено дописването в
същата и от кого е извършено. Изясни се по делото, посредством приетата СГЕ, че
дописването не е извършено от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от доказателствата, на които се позовава административния орган, не
може да се направи обоснован извод, че е налице използване на служебно
положение за облага на трети лица. Дори да се приеме за вярна тезата на ДНО, че
с неупражняването на контрол Й. е извършил нарушение на длъжностна
характеристика на заеманата от него длъжност, същото не може да се квалифицира,
като такова по чл. 203, ал. 7 ЗМВР. Нарушенията по чл. 203, ал.1, т. 7 ЗМВР предвиждат в състава си превишаване на
власт или използване на служебното положение от страна на извършителя, което
означава, че следва да е налице умисъл в действията му, както и цел – набавяне
на облага за себе си или за трети лица. Както бе посочено вече, не са налице
доказателства, които да водят до безсъмнения извод, че жалбоподателят е знаел
за внасянето на хладилника на територията на ЗО Разделна. Такова заключение
дори се съдържа и е признато в мотивите на обобщената справка по чл. 207, ал. 7 ЗМВР (стр. 18 от същата). Това означава, че в случая умисъл за предоставяне
облага на л. св. Я. от страна на жалбоподателя липсва. Неупражняването на
контрол върху действията на служителите се субсумира в състава на други
нарушения на служебната дисциплина и в зависимост от тежестта и последиците, би
съставлявали такова по чл. 199, ал. 1, т. 2 и 3 ЗМВР или чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР.
Както вече бе посочено, в дисциплинарната преписка а и
по делото липсват доказателства, от които да се установява по безсъмнен начин,
че към 13.06.2020 г. – събота, неприсъствен ден Й. е знаел за внесения хладилник
и печка в общото помещение. Такива доказателства не са налице и относно
твърденията на органа, че същият е имал информация за съществуването на нерегламентирано
внесените вещи към 26.06.2020 г. Липсата на умишлено поведение на служителя, прави
вмененото му с оспорената заповед деяние по чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР несъставомерно.
Необоснован се явява и извода на кадровия орган за
извършени от жалбоподателя на 26.06.2020 г. деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в ГДИН, уронващи престижа на
службата. В тази връзка следва да се посочи, че дори да е налице поведение на
жалбоподателя, което да е в разрез с правилата на Етичния кодекс, не може да се
приеме, че същото е довело до уронване престижа на службата. И в този случай се
касае за липса на съставомерност.
Събраните в административното производство
доказателства сочат поведение на
служителя което съответства на обичайното такова при внезапни проверки –
разпоредено е привеждане на помещенията в ред, прибиране на лишените от свобода
в жилищните помещения и спиране на движението в общите помещения. Такива
разпореждания са логически и житейски оправдани, като целта им е да не се пречи
при извършване на проверката и по-добро представяне. Липсват обаче каквито и да
е данни служителят да е предприел, разпоредил или одобрил действия, които да
уронват доброто име на ГДИН. От разчитането на видеозаписите е видно че същият
е посрещнал проверяващия и е бил с него през цялото време, като е създал
необходимата за извършване на проверката организация. От протокола за разчитане
на видеозаписите от 26.06.2020 г. не се установиха действия на Й., от които да
се обоснове заключение, за наличие на вмененото поведение съставляващо деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН,
уронващи престижа на службата.
Установено е, че същият е провел разговор насаме с
инспектор В. Г., но данни за съдържанието на разговора от разчитането на
видеозаписа липсват. Сведения за извършван паралелен звукозапис също не са
налице, поради което не става ясно, въз основа на какви доказателства органът е
достигнал до извода, че „..главен инспектор И.Й. и инспектор В. Г. водят
разговор, встрани от всички, шептейки..“. Не е ясно и въз основа на каква
логическа връзка ДНО е приел, че двамата шептят и че съдържанието на този
разговор е свързано с разпореждане за преместване на неразрешените вещи.
От разчитането на видеозаписите и обясненията на
длъжностните лица и лишените от свобода се установява несъмнено, че инспектор Г.
е извършил организацията по преместване на хладилника и другите вещи в килия
112, но не са налице доказателства, че това е станало при знанието, по разпореждане
и/или с изричното одобрение на Й.. В този смисъл тезата на обвинението и по
двете нарушения за които е подведен под отговорност служителя е основана изцяло
и единствено на предположения, но не и на конкретни доказателства.
Освен това в нарушение чл. 206, ал. 4 ЗМВР не са взети
предвид обясненията на мл. инспектор Д.
П. и на мл. инспектор И. И.. Същите
еднозначно сочат, че след като се е установило, че вратата на общото помещение
е заключена с катинар, не Й., а инспектор В. Г. е подал подвеждаща информация и
е предложил да продължат обиколката. Фактът, че жалбоподателят Й. не е
разпоредил разбиване на вратата по никакъв начин не може да се квалифицира като
противоправно поведение. Противното би означавало да отговаря за разрушаване на
държавно имущество. Няма данни към него момент обстоятелствата да са сочели
причина за разбиване на вратата, а и не е било налице изявено желание от страна
на проверяващия прокурор за това.
Неясни са съображенията на ДНО по които приема, че „..при
повторното завръщане на прокурора и придружаващите я служители на първи жилищен
етаж пред общото помещение, същото се отключва и отваря пред тях от постовия
надзирател. Гл. инспектор Й. „одобрява“ извършените от служителите действия,
посредством липсата на реакция..“. В мотивите на заповедта не е обяснено по
каква правна и житейска логика ДНО е приел липсата на реакция от страна на Й., като
форма на „одобрение“ на извършени действия.
В обобщение следва да се приеме, че от събраните
доказателства не се установява служителят да е имал поведение, уронващо доброто
име на ГДИН, с действията си същият по никакъв начин не е възпрепятствал
проверката, нито е пречил за отразяване на резултатите от нея и е съдействал за
изясняване на случая при последвалата проверка. Доказателства за такова
поведение не са посочени и събрани в дисциплинарното производство.
С оглед на така установеното поведение на служителя в ГДИН,
настоящият състав намира, че заповедта е и материално незаконосъобразна, тъй
като на служителя е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание при липса на
поведение, нарушаващо служебната дисциплина, както и съществено такова на
Етичния кодекс.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен
акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и като постановен при неправилно
приложение на материалния закон, довели до материалната му незаконосъобразност,
при което жалбата е основателна, а заповедта на Министъра на правосъдието
следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид основателността на жалбата и на осн. Чл. 78 ,
ал. 6, вр. чл. 144 АПК, в полза на съда следва да се присъдят разноски за вещо
лице в размер на 150,00 лева и 10 лева държавна такса.
Мотивиран от изложените съображения Административен
съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Й.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, Заповед № ЧР-03-112 от 20.10.2020 г. на Министъра
на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното му правоотношение като Главен инспектор - началник на
сектор I-ва категория в затворническо общежитие „Разделна“ I- категория към
Затвора в гр. Варна І-ва категория, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, да
заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по банкова сметка ***,
разноски в производството в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: