Решение по дело №25/2021 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 44
Дата: 8 юли 2022 г.
Съдия: Валентина Тотева Бошнякова Събинска
Дело: 20215400900025
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Смолян, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова

Събинска
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско
дело № 20215400900025 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по иск, предявени от „Дид Билд” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав” № 2, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Д.И.Д., чрез адв. В. Д. срещу „Инфрастройгруп“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. „Орфей“ № 3, представлявано от
управителя М.С. за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 266
от ЗЗД сумата в размер на общо 36 682.81 лв., от които 14 188.81 лв., представляващи
остатък от дължима сума по Протокол /Образец 19/ от 01.02.2021 г.; 7 592 лв.,
представляващи дължима сума по Протокол /Образец 19/ от 25.02.2021 г.; 3 252 лв.,
представляващи дължима сума по Протокол /Образец 19/ от 09.03.2021 г.; 9 794 лв.,
представляващи дължима сума по Протокол /Образец 19/ от 29.03.2021 г. и 1 856 лв.,
представляващи дължима сума по Протокол /Образец 19/ от 09.04.2021 г., всички
издадени по сключения между страните Договор за изпълнение на СМР от 15.10.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените разноски по
делото.
Ищецът твърди, че в качеството си на изпълнител е сключил с ответника -
възложител Договор за изпълнение на СМР от 15.10.2020 г. с предмет „Изграждане,
доставка, полагане, въвеждане в експлоатация на нова кабелна линия 110 кV от
подстанция Лаута до подстанция Тракия /Евмолпия/, гр. Пловдив”. Посочено е, че
1
видовете и приблизителните цени на СМР са описани в Приложение № 1, неразделна
част от договора, като общата стойност на СМР е 172 437.01 лв. без ДДС. Също така е
отбелязано, че за видовете и количества дейности, които не са включени в
приложението, ще бъдат формирани цени при следните показатели: часова ставка –
6.50 лв., допълнителни разходи – 92 %, доставно-складови разходи – 10 %,
допълнителни разходи върху механизация – 52 %, печалба – 10 %, като
приблизителната обща стойност на възложените с договора работи е определена в
размер на около 200 000 лв. без ДДС.
На следващо място е обективирано, че ответникът не е заплатил уговорените
авансови вноски в срок, но ищецът, с оглед грижата на добрия търговец, е започнал
работа и за извършените СМР е издавал актове Образец 19, които е изпращал по имейл
на управителя на ответното дружество, а то от своя страна е плащало както може.
Издадените от ищеца фактури за направените плащания до 31.03.2021 г. в размер на
общо 88 522 лв. с ДДС са с вписано основание „авансово плащане по договор“.
Ищецът е посочил, че ответното дружество е искало да осуети приемането на
работата и да не заплати действително извършените СМР, и затова е издало
представените Протоколи Образец 19, които са антидатирани и с невярно съдържание
– напр. в Протокола от 01.02.2021 г. са включени СМР, извършени до 20.02.2021 г., в
Протокола от 29.03.2021 г. са отразени по-големи количества и суми в сравнение с този
от същата дата, приложен към исковата молба, а основанията за плащане, вписани в
представения от ответника хронологичен регистър от 01.10.2020 г. до 30.12.2021 г. не
съответстват на направените по банков път плащания.
Изложени са аргументи, че ищецът е извършил СМР общо за сумата от
125 204.81 лв., за които са издадени следните документи: Протокол /Образец 19/ от
01.02.2021 г. за сумата от 102 710.81 лв. с ДДС, Протокол /Образец 19/ от 25.02.2021 г.
за сумата от 7 592 лв. с ДДС, Протокол /Образец 19/ от 09.03.2021 г. за сумата от 3 252
лв. с ДДС, Протокол /Образец 19/ от 29.03.2021 г. за сумата от 9 794 лв. с ДДС и
Протокол /Образец 19/ от 09.04.2021 г. за сумата от 1 856 лв. с ДДС. Направен е извод,
че платената от ответника сума в размер на 88 522 лв. всъщност представлява частично
плащане по Протокол /Образец 19/ от 01.02.2021 г. като остатъкът по този акт е в
размер на 14 188.81 лв. с ДДС, като сумите по останалите протоколи, които също не са
платени, се явяват дължими.
Ищецът навежда доводи, че многократно е канил ответното дружество да
направи дължимите плащания, но такива не са извършени. Релевирано е искане за
осъждане на „Инфрастройгруп“ ЕООД, гр. Смолян за заплащане на претендираните
суми, ведно с разноските по делото.
В предвидения от закона срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил предявения иск по основание и размер, като е навел доводи, че представените
2
от ищеца документи не отразяват действително извършените СМР. Посочено е, че
изпълнените СМР са на стойност от 75 141.24 лв. с ДДС, приети са в присъствието на
строителния техник на обекта и представител на ищцовото дружество, като приетите и
подписани протоколи Образец 19 са изплатени в срок. Наведени са доводи, че предвид
некачествено изпълнени СМР, констатирани от „Електроразпределение Юг“, ищецът е
извършил допълнителни работи, като плащането е направено след приемане на
работата.
На следващо място е отразено, че ищцовото дружество е извършило СМР до
20.02.2021 г. на стойност 62 220 лв. с ДДС и до 27.03.2021 г. – 12 921.24 лв. с ДДС,
съгласно двата Протокола Образец 19, като общата сума е в размер на 75 141.24 лв. с
ДДС, а направените от „Инфрастройгруп“ ЕООД, гр. Смолян плащания са в размер на
общо 88 522 лв., които надхвърлят стойността на извършените СМР. Направен е извод,
че претендираните суми са недължими, тъй като се основават на документи, изходящи
единствено от ищеца-изпълнител и неподписани от ответника-възложител, касаещи
работи, които не са изпълнени като количества, качество и срок. Направено е искане за
отхвърляне на предявената искова претенция и за присъждане на разноските по делото.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба,
допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния писмен отговор,
както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната
съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор за изпълнение на строително-
монтажни работи от 15.10.2020 г., „Инфрастройгруп“ ЕООД, гр. Смолян е възложил
на „Дид Билд” ЕООД, гр. Пловдив със свои работници, инструменти, съоръжения и
организация на строителството да извърши СМР, подробно конкретизирани в
Приложение № 1, неразделна част от договора за обект „Изграждане, доставка,
полагане, въвеждане в експлоатация на нова кабелна линия 110 кV от подстанция
Лаута до подстанция Тракия /Евмолпия/, гр. Пловдив”, за който обект възложителя е
декларирал, че има сключен договор за изпълнение със спечелилия участник в
обществена поръчка, обявена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в срок от 10
календарни седмици, считано от датата на превеждане на авансовото плащане, с
приблизителна обща цена в размер около 200 000 лв. без ДДС и начин на плащане - 20
% от договорената цена или сумата от 40 000 лв., представляваща плащане за първи
етап от EVN към ДЗЗД „Пловдив 110“, дължима в 7-дневен срок, считано от датата на
първото плащане; 40 000 лв. - в 2-седмичен срок, считано от получаване на първото
плащане и останалата част от стойността - дължима в 3-дневен срок от подписване на
Акт образец 19 за извършени СМР, посочени в него, като за всяко плащане
изпълнителят се задължава да издаде фактура.
Страните не са подписали Протоколи образец 19, Протокол за констатирани
3
съществени недостатъци при извършването на СМР или Приемо-предавателен
протокол за приемане на извършените и подробно описани СМР.
Разпитаните по делото свидетели И.Д., А.Б. и З.М. обясняват технологичния
процес и извършените СМР, като от техните показания не може да се установи точното
количество и цена на изработеното от фирмата - изпълнител. Всички свидетели
говорят за полагането на втори ред плочки в определен участък, поради недоброто
качество, напукването и счупванията на тези от първия ред; за случая, в който през
почивни дни работниците на ответника – възложител са взели неузрели плочки от
ищцовото дружество, без знанието на последното, и са ги положили, за да ускорят
работата.
Свидетелят Д. заявява, че дължината на участъка от първия етап, касаещ СМР
посочени в Протокол /Образец 19/ от 01.02.2021 г., е 800 м., а свидетелят М. сочи 350
м. – 360 м., като при проведената очна ставка свидетеля Б. е категоричен, че това
разстояние не е било замервано в негово присъствие.
По делото е приложен документ от 15.05.2022 г. /л. 328/, подписан от И.Д. и
М.С., в който е отразено, че участъкът по първия акт от 01.02.2021 г. общо 400 м. е
изпълнен по профила от проекта. При разпит в съдебно заседание свидетелят Д.
заявява, че по първия акт /Протокол от 01.02.2021 г./ са изпълнени СМР за 800 м., а не
само за 400 м., като сочи, че е подписал документа от 15.05.2022 г. доброволно, без
принуда и макар да не е разбирал смисъла преди да го подпише, не е искал
допълнителни разяснения.
От представените по делото Протоколи /Образец 19/ от 01.02.2021 г. – единият с
обща цена 102 710.81 лв., изготвен и депозиран от ищеца и другият с обща цена 62 220
лв., изготвен и депозиран от ответника, се установяват следните разлики: в т. 1.4. и т.
2.7 – разликата е в ед. цена, в т. 6 – има посочена цена/липсва такава, в т. 8 – разликата
е в количеството и ед. цена, а в т. 9, т. 10 и т. 11 – разликата е в количеството. Сумарно
изразени разликите между двата протокола с една и съща дата са: в т. 1.4 – 1 000 лв. без
ДДС, в т. 2.7 – 810 лв. без ДДС, в т. 6 – 66 лв. без ДДС, в. т. 8 – 4 920.84 лв. без ДДС, в
т. 9 - 21 190.95 лв. без ДДС, в т. 10 – 1 734.60 лв. без ДДС и в т. 11 - 4 020.50 лв. без
ДДС или общо 33 742.89 лв. без ДДС, респективно 40 491.47 лв. с ДДС.
С оглед направеното в съдебно заседание изявление на страните по делото,
съдът е приел, че СМР, описани в Протоколи /Образец 19/ от 25.02.2021 г. /за 7 592
лв./, от 09.03.2021 г. /за 3 252 лв./, от 29.03.2021 г. /за 9 794 лв./ и от 09.04.2021 г. /за
1 856 лв./ са изпълнени и по отношение на тях няма спор. Общата сума по тези
протоколи е 22 494 лв. с ДДС. Освен това посочените в тях СМР – двустранно
обезопасяване на изкоп като количества съответстват на тези, вписани като укрепване
на изкоп в Приемо-предавателните протоколи за извършена работа за периода
19.02.2021 г. – 03.04.2021 г., подписани от А. Б. и З. М..
4
Следователно спорни остават разликите в извършените работи, обективирани в
двата протокола от 01.02.2021 г.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, в периода 17.11.2020 г. – 31.03.2021 г. възложителят е превел на
изпълнителя сумата от общо 88 522 лв. по следните основания: проформа фактура №
1/02.11.2020 г., Фактура № 6/05.01.2021 г., плащане по договор, по протокол и аванс,
които суми са осчетоводени и от двете страни по делото.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е посочило изпълнените
работи, съгласно представените от страните протоколи, като е направило и свои
изчисления, позовавайки се на дължината на участъка от 400 м. за СМР от протоколите
от 01.02.2021 г. При разпит в съдебно заседание вещото лице инж. С. сочи, че няма
техническа документация за тези 400 м., но по нейно усмотрение след направения
оглед на място в присъствието на страните по делото, събраните доказателства и
специалните й знания намира, че изпълненият участък по първия протокол е дори по-
малко от 400 м. Вещото лице пояснява, че строителството на процесния обект е
завършено, същият е въведен в експлоатация, поради което не може да бъде
констатирано на място видовете и количествата на изпълнените СМР.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира
исковата претенция за допустима - депозирана е от процесуално правоспособна и
активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и е
насочена срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със
сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят
неоснователноста на предявения иск:
Наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото, обективирано в Договор за изпълнение на СМР от 15.10.2020 г. с предмет
„Изграждане, доставка, полагане, въвеждане в експлоатация на нова кабелна линия 110
кV от подстанция Лаута до подстанция Тракия /Евмолпия/, гр. Пловдив”, което не се
оспорва от тях, обуславя взаимните и насрещни права и задължения на договарящите
се.
Налице е изпълнение на възложени СМР, като точният вид, количество и
качество не е установено, поради липса на документи, подписани и от двете страни,
констатиращи приемането на работата от страна на възложителя.
Спор по отношение на извършените СМР, обективирани в Протоколите
/Образец 19/ от 25.02.2021 г., от 09.03.2021 г., от 29.03.2021 г. и от 09.04.2021 г., няма.
Общата сума по тези протоколи е 22 494 лв. с ДДС.
На следващо място съдът намира, че спор по отношение на СМР, обективирани
5
в Протокол /Образец 19/ от 01.02.2021 г. за сумата от общо 62 220 лв., издаден от
ответното дружество, също няма, тъй като с този документ ответника признава,
респективно приема тези СМР. Следователно безспорните и дължими за плащане СМР
са в размер на общо 84 714 лв. /с ДДС/.
Ищцовото дружество признава, че платената от ответника сума по процесния
договор е в размер на общо 88 522 лв., което съответства и на констатациите на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Предмет на настоящото дело са разликите в количество и/или цена,
претендирани от ищеца и непризнати от ответника досежно следните работи, подробно
разгледани по-долу.
По т. 1.4 – Монтаж на РЕ ф25 – 1 000 лв. без ДДС. Вещото лице по назначената
СТЕ е определило цена 1.14 лв./м., която е по-голяма от посочената от ответника ед.
цена от 1 лв. Настоящата съдебна инстанция намира, че дължима сума в случая е в
размер на общо 114 лв. без ДДС, като неплатената и дължима част е в размер на 14 лв.
без ДДС, респективно 16.80 лв. с ДДС.
По т. 2.7 – Изтегляне кабел Н 0.5 W-F/ЩВПС 5х4 бял 300/500V – 810 лв. без
ДДС. Вещото лице по назначената СТЕ е определило цена 2.79 лв./м., която обаче
според съда не следва да бъде взета предвид, тъй като ответното дружество е приело
по-висока ед. цена - 3 лв. Следователно претендираната разлика не е дължима и
исковата претенция в тази част е неоснователна.
По т. 6 – Лепене гума на трактор – 66 лв. без ДДС. В случая липсват каквито и
да е доказателства /гласни или писмени/ за извършването на тази работа, поради което
исковата претенция в тази част е недоказана.
По т. 8 – Полагане на подложен бетон – 4 920.84 лв. без ДДС. Вещото лица по
назначената СТЕ е определило количество 20 куб. м., което обаче според съда не
следва да бъде взето предвид, тъй като ответното дружество е приело по-голямо
количество - 49 куб. м. Вещото лице в случая е включило допълнително цена за
доставка на подложен бетон – общо 561.10 лв. без ДДС, респективно 673.32 лв. с ДДС,
които се явяват неплатени и дължими.
По т. 9 – Укрепване на изкоп - 21 190.95 лв. без ДДС. Вещото лице по
назначената СТЕ е определило количество 1 480 кв. м., което обаче според съда не
следва да бъде взето предвид, тъй като ответното дружество е приело по-голямо
количество - 1 533 кв. м. Следователно претендираната разлика не е дължима и
исковата претенция в тази част е неоснователна.
По т. 10 – Полагане стабилизираща смеска – 1 734.60 лв. без ДДС. Вещото лице
по назначената СТЕ е определило количество 162.32 куб. м., което обаче според съда
не следва да бъде взето предвид, тъй като ответното дружество е приело по-голямо
6
количество - 267 куб. м. Следователно претендираната разлика не е дължима и
исковата претенция в тази част е неоснователна.
По т. 11 – Доставка и полагане на бетонни плочи 50/50/4 - 4 020.50 лв. без ДДС.
Вещото лице по назначената СТЕ е определило количество 400 м., което обаче според
съда не следва да бъде взето предвид, тъй като ответното дружество е приело по-
голямо количество - 613 м. Следователно претендираната разлика не е дължима и
исковата претенция в тази част е неоснователна.
Съдът кредитира констатациите на вещото лице по назначената СТЕ, което е
направило своите изчисления на база дължина на участъка от 400 м. по Протокол
/Образец 19/ от 01.02.2021 г. При сравнителния анализ на събраните по делото
доказателства не може да бъде направен обоснован извод, че този участък е с дължина
800 м. Единствено показанията на свидетеля Д. сочат за изпълнени СМР за 800 м.
Другият ангажиран от ищеца свидетел – Б. не конкретизира каква е дължината и дори
категорично заявява, че замерване в негово присъствие не е правено. Освен това
посоченият от ответника свидетел – М. счита, че това разстояние е 350 м. – 360 м.
Вещото лице при разпит в съдебно заседание също намира, че този участък е по-малък
от 400 м.
На следващо място свидетелят Д. без принуда е подписал документа от
15.05.2022 г., в който е отразено, че въпросният участък е 400 м. и въз основа на който
вещото лице е направило своите констатации. Дадените от него обяснения в съдебно
заседание, че не е разбирал смисъла на документа преди да го подпише и че всъщност
участъкът е с дължина общо 800 м. не следва да бъдат кредитирани, тъй като сам
свидетелят заявява, че не е поискал други разяснения досежно смисъла и съдържанието
на документа, който ще подпише, а също така тези свидетелски показания /за участък с
дължина от 800 м./ не кореспондират на останалите доказателства /писмени и гласни/.
Следва да бъде отбелязано, че документът от 15.05.2022 г. не представлява
доказателство по смисъла на ГПК, а е основание на вещото лице за извършване на
неговите изчисления и констатации. Съдът анализира този документ само и единствено
за да аргументира защо приема и обосновава изводите си на базата на заключението на
съдебно-техническата експертиза, което заключение не е в противоречие с останалия
доказателствен материал досежно дължината на участъка /400 м./. С оглед последиците
от доказателствената тежест, която е на ищеца, съдът намира за недоказан факта на
изпълнени СМР по процесния договор за участък с дължина 800 м., обективирани в
Протокол /Образец 19/ от 01.02.2021 г.
При сравнителния анализ на събраните по делото доказателства може да се
направи извода, че ответното дружество не дължи заплащане на претендираните СМР,
тъй като общо дължимите суми за извършени СМР по процесния договор са в размер
на 85 404.12 лв. с ДДС /84 714 лв. + 16.80 лв. + 673.32 лв./, а платените от ответника –
7
възложител са дори повече - в размер на общо 88 522 лв. Това от своя страна и с оглед
последиците от доказателствената тежест за ищеца обуславя неоснователността на
предявената искова претенция, поради което същата следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна и недоказана.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и
направеното искане за заплащане на разноски, „Дид Билд” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав” № 2, с ЕИК *********, представлявано
от управителя Д.И.Д. следва да заплати на „Инфрастройгруп“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. „Орфей“ № 3,
представлявано от управителя М.С. направените от него разноски в размер на 3 525 лв.
/три хиляди петстотин двадесет и пет лева/, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и депозити за съдебни експертизи.
Водим от горното, Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Дид Билд” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав” № 2, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Д.И.Д., чрез адв. В. Д. срещу „Инфрастройгруп“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. „Орфей“ № 3, представлявано от
управителя М.С. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.
266 от ЗЗД сумата в размер на общо 36 682.81 лв. /тридесет и шест хиляди шестотин
осемдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/, от които 14 188.81 лв.
/четиринадесет хиляди сто осемдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/,
представляващи остатък от дължима сума по Протокол /Образец 19/ от 01.02.2021 г.; 7
592 лв. /седем хиляди петстотин деветдесет и два лева/, представляващи дължима сума
по Протокол /Образец 19/ от 25.02.2021 г.; 3 252 лв. /три хиляди двеста петдесет и два
лева/, представляващи дължима сума по Протокол /Образец 19/ от 09.03.2021 г.; 9 794
лв. /девет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева/, представляващи дължима
сума по Протокол /Образец 19/ от 29.03.2021 г. и 1 856 лв. /хиляда осемстотин петдесет
и шест лева/, представляващи дължима сума по Протокол /Образец 19/ от 09.04.2021 г.,
всички издадени по сключения между страните Договор за изпълнение на СМР от
15.10.2020 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Дид Билд” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Дунав” № 2, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.И.Д. да
заплати на „Инфрастройгруп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Смолян, ул. „Орфей“ № 3, представлявано от управителя М.С.
направените от него разноски в размер на 3 525 лв. /три хиляди петстотин двадесет и
пет лева/.
8
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
9