Р Е Ш Е Н И Е № 15
гр. Сливен, 05.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието
на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора Х. КУКОВ, като разгледа докладваното
от председателя касационно административно-наказателно дело № 207 по описа
на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение
№ 105/30.10.2019 г. по АНД № 258/2019 г. на Районен съд Нова Загора е отменен Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1111846, издаден от ОД на МВР Сливен,
с който на М.Г.П., ЕГН ********** ***, за нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189 ал. 4,
във вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател ОД на МВР - Сливен, който го обжалва в срок. В жалбата се развиват съображения, че решението на РС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че по делото е установена фактическата обстановка и нарушението е безспорно доказано, но съдът неправилно е отменил електронния фиш. Счита, че абсолютната давност, изклюваща наказателното преследване не е изтекла. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение, а електронният фиш да бъде потвърден.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. Представено е писмено
становище от процесуален представител – гл. юрисконсулт
К. Б., която поддържа жалбата
В съдебно заседание ответникът по касационната
жалба, редовно призован, се явява
лично и с адв. Х., който моли касационната жалба да не
бъде уважавана, тъй като е изтекла
давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Сливен дава заключение, че жалбата е неоснователна
и не следва да бъде уважена,
с оглед мотивите за изтекла погасителна
давност.
От събраните
по делото писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените
касационни основания в жалбата, Административният съд прие за
установено следното:
Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.
Разгледана по съществото си,
същата е неоснователна.
Районен съд – Нова Загора е направил правилна преценка на доказателствата
по делото. Фактическата обстановка,
която е приел за установена, се базира на
тях. Административния съд я споделя
и не намира за необходимо да
я преповтаря в настоящото решение.
Установено е, че на 22.12.2015 г. в 15:53 часа в гр. Нова Загора, по ул. „П. Евтимий“ срещу бензиностанция „Лукойл“ в посока гр. Сливен, при ограничение за населено място 50 км/ч. въведено с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс от – 3 км/ч. е установено нарушение с АТС „SITRAFFIC Lynx speed-ERS400 с МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № …………….. Нарушението е заснето с АТС № 003059047В92, а скоростта на движение е 87 км/ч и превишение от 37 км/ч. Последвало издаването на Електронен фиш за налагане на глоба за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1 т. 4 от ЗДвП, в размер на 200.00 лева. ЕФ е издаден въз основа на извлечения снимков материал.
Въз основа на приетата
фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, първоинстанционният съд е стигнал до правилни правни изводи като с решението си е отменил електронния
фиш.
Касационната инстанция споделя доводите на съда, че конкретното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е безсъмнено доказано от представените по делото писмени
доказателства. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което
е издаден процесния фиш, не са
ангажирани, а приетите и събрани от РС са
напълно достатъчни, за да обосноват
извод за доказаност на нарушението.
Правилно е прието от районния съд обаче, че е налице
изтичане на давността за извършеното
нарушение. Съгласно Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. постановено по
т. д. № 1/2014г на ОСС от
НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен
от закона, с изтичането на който
титулярът на едно право губи
предоставената от закона възможност да го осъществи.
Давността се прилага служебно,
като държавата губи материалното си право да
наложи наказание на дееца и да
изпълни вече наложеното му наказание,
като се погасява
наказателната отговорност,
и то на свой
ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива
на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11
от ЗАНН препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава девета от НК. В ЗАНН липсва
уредба, която да урежда абсолютната
давност, при която административно-наказателното
преследване се изключва, независимо че електронния фиш, с който е наложено наказанието, не е влязъл в сила,
т. е. липсва уредба аналогична на разпоредбата
на чл. 81, ал. 3 от
НК. Настоящият състав счита, че следва да
разгледа приложимостта на тази разпоредба,
с оглед изричното препращане визирано в чл. 11 от
ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, защото при посочената
хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Съгласно приложимата
към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност,
ако е изминал срок по-голям от
три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден
в предходния член. Давността спира, когато започването
или продължаването на разследването зависи от разрешаването
на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт
и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи
дейност спрямо лицето, срещу което
е насочено преследването.
Видно от съдържанието на цитираните норми,
за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи,
само когато се установи, че
не е изтекла давността по съответния
текст на чл. 80, ал.
1 от НК.
В конкретния случай, деянието е извършено на 22.12.2015 г. Чл. 81, ал. 1 и 2 от НК сочат, че давността
спира и се прекъсва с всяко действие предприето срещу лицето. Давността е прекъсната
с издаването на ЕФ, което е последното осъществено действие от АНО по наказателно преследване –
08.01.2016 г. Няма никакви доказателства,
че след тази
дата АНО е извършил действия, с които да спре
или прекъсне давността. С оглед изложеното и според настоящият съд са налице предпоставките за прекратяване на административно-наказателното производство, посочени в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като
от датата на издаване на
Електронния фиш 08.01.2016 г., до датата на връчването
му на наказаното
лице – 13.06.2019 г., е изтекъл срок,
по-голям от 3-годишния,
предвиден в чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, във
вр. с чл. 11 от ЗАНН,
а в този период не са предприети
действия от надлежните органи спрямо лицето, срещу което е насочен
акта, т. е. относителната погасителна давност за административно -наказателно преследване е изтекла.
С оглед горните съображения
оплакванията в жалбата се явяват неоснователни,
поради което и решението на РС Нова Загора следва да бъде оставено
в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 105/30.10.2019 г. на
РС Нова Загора, постановено
по АНД № 258/2019 г. по
описа на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: