Решение по дело №207/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 февруари 2020 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20197220700207
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  15

 

гр. Сливен, 05.02.2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и втори януари,  две  хиляди  и  двадесета  година,  в  състав:

             

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                         ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

                                                                          

При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора Х. КУКОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 207 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

 Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.      

С Решение105/30.10.2019 г. по АНД № 258/2019 г. на Районен съд Нова Загора е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1111846, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на М.Г.П., ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата  е наложено административно наказаниеглоба” в размер на 200,00 (двеста) лева

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател ОД на МВР - Сливен, който го обжалва в срок. В жалбата се развиват съображения, че решението на РС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че по делото е установена фактическата обстановка и нарушението е безспорно доказано, но съдът неправилно е отменил електронния фиш. Счита, че абсолютната давност, изклюваща наказателното преследване не е изтекла. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение, а електронният фиш да бъде потвърден.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. Представено е писмено становище от процесуален представителгл. юрисконсулт К. Б., която поддържа жалбата

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, се явява лично и с адв. Х., който моли касационната жалба да не бъде уважавана, тъй като е изтекла давността по  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратураСливен дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, с оглед мотивите за изтекла погасителна давност.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е неоснователна.

 

Районен съдНова Загора е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена, се базира на тях. Административния съд я споделя и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото решение.

Установено е, че на 22.12.2015 г. в 15:53 часа в гр. Нова Загора, по ул. „П. Евтимийсрещу бензиностанцияЛукойл“ в посока гр. Сливен, при ограничение за населено място 50 км/ч. въведено с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс от – 3 км/ч. е установено нарушение с АТС „SITRAFFIC Lynx speed-ERS400 с МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № …………….. Нарушението е заснето с АТС № 003059047В92, а скоростта на движение е 87 км/ч и превишение от 37 км/ч. Последвало издаването на Електронен фиш за налагане на глоба за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1 т. 4 от ЗДвП, в размер на 200.00 лева. ЕФ е издаден въз основа на извлечения снимков материал.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, първоинстанционният съд е стигнал до правилни правни изводи като с решението си е отменил електронния фиш.

Касационната инстанция споделя доводите на съда, че конкретното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден процесния фиш, не са ангажирани, а приетите и събрани от РС са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

Правилно е прието от районния съд обаче, че е налице изтичане на давността за извършеното нарушение. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност, и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава девета от НК. В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност, при която административно-наказателното преследване се изключва, независимо че електронния фиш, с който е наложено наказанието, не е влязъл в сила, т. е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК. Настоящият състав счита, че следва да разгледа приложимостта на тази разпоредба, с оглед изричното препращане визирано в чл. 11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи, само когато се установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл. 80, ал. 1 от НК.

В конкретния случай, деянието е извършено на 22.12.2015 г. Чл. 81, ал. 1 и 2 от НК сочат, че давността спира и се прекъсва с всяко действие предприето срещу лицето. Давността е прекъсната с издаването на ЕФ, което е последното осъществено действие от АНО по наказателно преследване – 08.01.2016 г. Няма никакви доказателства, че след тази дата АНО е извършил действия, с които да спре или прекъсне давността. С оглед изложеното и според настоящият съд са налице предпоставките за прекратяване на административно-наказателното производство, посочени в  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като от датата на издаване на Електронния фиш 08.01.2016 г., до датата на връчването му на наказаното лице13.06.2019 г., е изтекъл срок,  по-голям от 3-годишния, предвиден в  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, а в този период не са предприети действия от надлежните органи спрямо лицето, срещу което е насочен акта, т. е. относителната погасителна давност за административно -наказателно преследване е изтекла.

С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват неоснователни, поради което и решението на РС Нова Загора следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение105/30.10.2019 г. на РС Нова Загора, постановено по АНД № 258/2019 г. по описа на съда. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                     

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: