РЕШЕНИЕ
№ 260539
гр.Русе, 20.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 21 юни през
двехиляди, двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 840 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът П.С.Д., чрез
пълномощника си адв.К.Д. е предявила иск срещу ответниците Г.Е.А. с ЕГН:**********,
С.И.С. с ЕГН:********** и Е.И.С. с ЕГН:********** за сумата от 649,00 лева
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената й
идеална част - 2/6 идеални части от недвижим имот – апартамент, жилище
находящ се в гр.Русе, ул."В." №20, ет.1, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.379.3.3 за периода 08.03.2018 г. до
08.02.2019г.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба да
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане
на разноски по делото.
Ищецът обосновава иска си с това, че процесното
жилище се ползва само от съделителите и ответници по
настоящото дело - И.С.А. и Г.Е.А.. Твърди, че на 23.08.2006
г. поканил
И.С.А. и Г.Е.А. с нотариална покана да му
заплащат обезщетение за ползването на идеалните части от имота, но до настоящия момент такова не му било изплатено.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответниците са депозирали писмен отговор с който
оспорват основателността на иска. В срока за отговор са предявили и насрещен иск, като частичен за сумата от 1200,00 лева от 3000,00
лева, като обезщетение за лишаване от
право на ползване на собственият им недвижим имот, находящ се в същия недвижим имот с идентификатор 63427.2.379,
представляващ самостоятелен обект N:7 за периода от 12.03.2014г. до
12.03.2019г.
С протоколно определение от
31.03.2021г. на основание чл.214 от ГПК, по направено искане от ответната
страна, съдът е допуснал изменение на допуснатия насрещен иск, като същия да се
счита за предявен за сумата от 3864 лева.
Първоначалният ищец е депозирал
отговор , с който развива съображения за неоснователност на предявения насрещен
иск. Твърди, че е единствен собственик на недвижим
имот с идентификатор 63427.2.379, представляващ самостоятелен обект N:7.
По делото от ответниците е предявен
и инцидентен, отрицателен установителен
иск срещу първоначалния ищец. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на П.С.Д., че не е собственик на собственик
на недвижим имот с идентификатор
63427.2.379, представляващ самостоятелен
обект N:7 с административен адрес гр.Русе,
ул.“В.“N:20.
С
писмен отговор, първоначалния ищец развива съображения за неоснователност на предявения инцидентен, отрицателен установителен иск.
От събраните
по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
С влязло
в сила решение № 1433/15.11.2016г. е допусната съдебна делба на недвижим имот,
представляващ жилище, апартамент, находящ се в гр. Русе, ул. „В.” № 20, ет.1,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.379.3.3,
като самостоятелният обект е разположен в сграда №3, разположена в поземлен
имот с идентификатор 63427.2.379, състоящо се от две стаи, дневна, кухня, антре
и сервизни помещения, с площ по схема 45 кв.м., с прилежащо избено помещение и
идеални части от общите части на сградата, заедно с прилежащите 10/83 ид. части
от поземлен имот с идентификатор 63427.2.379, намиращ се в гр. Русе, ул. „В.”
№20 с обща площ по схема 1984кв.м., при права 2/6 ид. части за П.С.Д., по 1/6
ид. част за И.С.А. и Петър С.А. и 2/6 ид. части за И.С.А. и Г.Е.А. в режим на
СИО. Във втората фаза на делбеното производство, съделителите И.С.А. и Г.Е.А.
са направили искане делбеният имот да бъде поставен в техен дял. Останалите
съделители поискали имотът да бъде изнесен на публична продан.
С
нотариална покана на Нотариус Албена Маркова, връчена на
23.08.2006г., съделителката П.Д. поканила И.С.А. и Г.Е.А. да й заплащат по
150лв. месечно обезщетение за ползването от тях на цялото съсобствено жилище –
делбения имот в настоящото производство.
С Решение N:1535 /09.10.2018г. по гр.д. N:3205/2016г. на
Русенски районен съд процесния имот - жилище, апартамент, находящ се в
гр. Русе, ул. „В.” № 20, ет.1, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.379.3.3, като самостоятелният обект е разположен в сграда
№3, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.379, състоящо се от две
стаи, дневна, кухня, антре и сервизни помещения, с площ по схема 45 кв.м., с прилежащо
избено помещение и идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 63427.2.379.3.1,
63427.2.379.3.2, под обекта няма, над обекта няма, заедно с прилежащите 10/83
ид. части от поземлен имот с идентификатор 63427.2.379, намиращ се в гр. Русе,
ул. „В.” №20 с обща площ по схема 1984кв.м. е изнесен на публична
продан. Съгласно това решение след извършване на проданта,
съсобствениците следвало да се удовлетворят от продажната цена при
права 2/6 ид. части за П.С.Д., по 1/6 ид. част за И.С.А. и Петър С.А. и 2/6 ид.
части за И.С.А. и Г.Е.А. в режим на СИО.
Със същото решение ответниците И.С.А. ЕГН********** и Г.Е.А. ЕГН:********** били осъдени да заплатят на П.С.Д. ЕГН********** сумата от 3520,00 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот за периода
07.03.2013г. до 07.03.2018г., ведно със законната лихва върху нея от
08.03.2018г. до окончателното й изплащане.
От заключенията на назначените и приети СТЕ се установява, че размера
на средния пазарен наем за имот, представляващ жилище в къща,
намираща се на адрес гр.Русе, ул.“В.“
№20, състоящо се от две стаи, дневна и пристроени кухня, антре и санитарно
помещение, ведно с прилежащо избено помещение и заедно с 10/83 ид.ч. от
дворното място с площ по схема 45м2. като същото е необзаведено възлиза на 142
лева. Установява се , че размера
на средния пазарен наем за имот, представляващ жилище в къща,
намираща се на адрес гр.Русе, ул.В. №20, състоящо се от две стаи, дневна и
пристроени кухня, антре и санитарно помещение, ведно с прилежащо избено
помещение
и заедно с 10/83
ид.ч. от дворното място с площ измерена на място 60м2 като същото е
необзаведено възлиза на 189 лева.
Експертът е изчислил, че за периода от 08.03.2018г. до 08.02.2019г.
наема за имот, представляващ жилище в къща, намираща се
на адрес гр.Русе, ул.В. №20, състоящо се от две стаи, дневна и пристроени
кухня, антре и санитарно помещение, ведно с прилежащо избено помещение и заедно
с 10/83 ид.ч. от дворното място с площ по схема 45м2. като същото е
необзаведено възлиза на 1562лева.
Общо за
периода от 08.03.2018г. до 08.02.2019г. наема за имот, намиращ се на адрес
гр.Русе, ул.В. №20, състоящо се от две стаи, дневна и пристроени кухня, антре и
санитарно помещение, ведно с прилежащо избено помещение и заедно с 10/83 ид.ч.
от дворното място с площ измерена на място 60м2 като същото е необзаведено
възлиза на 2079 лева.
Експертът установява, че обезщетението за неползване на 2/6 ид.части
от процесното жилище общо за периода, при приета застроена площ съгласно
документите по делото /схема/ 45м2., възлиза на 520,67 лева, а обезщетението
за неползване на 2/6 ид.части от процесното жилище общо за периода, при приета
застроена площ, измерена в предходно дело, в размер на 60м2, възлиза на 693 лева.
По втората допусната СТЕ във връзка
с насрещния иск експертът е установил, че размера на дължимото
обезщетение за лишаване от право на ползване на ½ от обект №7
с площ по схема 21м2 за периода 12.03.2014 - 08.02.2019г. като същото е
необзаведено възлиза на 2377 лева.
Установява, че размера на дължимото обезщетение за лишаване от право на
ползване на ползване на ½ от обект №7 с площ по схема 21м2 за
периода 12.03.2014 - 08.02.2019г. като същото е необзаведено и се ползва за
търговска дейност възлиза на 3864 лева.
От показанията на св.И. И. и св.Р. Б.
се установява, че по категоричен начин, че процесния имот е използван за
осъществяване на търговска дейност. Свидетелите установяват, че в интернет и
медии са налични обяви за отдаване на стои под наем от т.н. къща за гости „В.“.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
По главния иск за обезщетение на
лишения от правото на ползване съсобственик – П.С.Д..
Когато
общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. Съвкупната преценка на писмените и гласни
доказателства по
делото дава основание на съда да формулира извод, че за
претендирания от ищцата Д. период действително е била
лишена от възможността да ползва съсобствения имот съобразно правата си. По делото липсват доказателства, които да опровергават тезата на ищцата, с оглед на което следва да се приеме, че искането на
съсобственика Д. за заплащане на обезщетение е
доказано по основание.
Относно
определяне на неговия размер съдът следва да възприеме заключението на
изготвената съдебно-техническа експертиза, като напълно компетентно и
обосновано. Според същото обезщетението за
неползване на 2/6 ид.части от процесното жилище общо за претендирания период, при приета застроена площ в размер на 60м2,
възлиза на 693 лева. С исковата молба ищцата е претендирала сума в размер на 649 лева, поради
което искът
й следва да бъде уважен до този размер.
По
предявеният инцидентен, отрицателен установителен иск.
Предявения
от ответниците инцидентен установителен иск е
недопустим и следва да бъде отхвърлен на това основание. Това е
така, тъй като от събраните по делото писмени доказсателства се установява, че
наследници
на И.С.А. не са само двамата ищци по инцидентния установителен иск, а и
съпругата му Г.Е.А., която не участва в предявяването на този иск. На следващо място правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника.
В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния
му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на
правен интерес производството се прекратява.(вж. ТР
№8/12 г. на ОСГТК на ВКС).
В
настоящото производство няма право, което да се оспорва на ищците. Ищците
претендират обезщетение за ползването на собствен имот, който не владеят. Никой
от тях не е обосновал правото си на собственост, не е представил документ за
собственост, който да доказва собственост на техния праводател в самостоятелен
обект №7. От доказателствата по делото се установява, че ищцата е
изцяло собственик
на жилищна сграда представляваща самостоятелен обект №7 построен в парцел с
идентификатор 63427.2.379 по КККР на гр. Русе, с административен адрес г. Русе,
ул."В." №20, съгласно нотариален акт № 33, том 9, дело 2139/06 г. на
службата по вписванията гр. Русе.
По предявеният насрещен иск за обезщетение в размер на 3864 лева за позване
на недвижим имот, находящ се в същия недвижим имот с идентификатор 63427.2.379,
представляващ самостоятелен обект N:7 за периода
от 12.03.2014г. до 12.03.2019г.
По делото не се събраха каквито и да било доказателства за наличие на собственост
от страна на ответниците върху въпросния имот. Напротив, събраха
се категорични доказателства, че ищцата е
единствен собственик на имота. От друга страна и от приобщеното
административно дело не се установиха доказателства в обратна насока.
От изложеното следва извод, че насрещният иск, както неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора, право на разноски има първоначлния ищец.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. В конкретния случай ищцата има
право на разноски изцяло, а именно в общ размер на 1759 лева, от които адвокатски
хонорар за главния иск в размер на 300 лева, адвокатски хонорар за насрещния
иск в размер на 500 лева , адвокатски хонорар за инцидентния установителен иск
в размер на 600 лева, депозит за вещо лице в размер на 300 лева, д.т. 52 лева и
7 лева деловодни такси за удостоверения.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Е.А. с ЕГН:**********, С.И.С. с ЕГН:********** и Е.И.С. с ЕГН:**********
да заплатят на П.С.Д. с ЕГН:**********, на основание чл.59 от ЗЗД сумата от
649,00 лева представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствената й
идеална част - 2/6 идеални части от недвижим имот – апартамент, жилище
находящ се в гр.Русе, ул."В." №20, ет.1, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.379.3.3 за периода 08.03.2018 г. до
08.02.2019г.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 11.02.2019г. да окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като недопустим предявеният от Г.Е.А. с ЕГН:**********, С.И.С. с ЕГН:**********
и Е.И.С. с ЕГН:********** срещу П.С.Д. с ЕГН:********** инцидентен, отрицателен установителен иск, да се признае за установено
по отношение на П.С.Д., че не е собственик на недвижим имот с идентификатор 63427.2.379, представляващ самостоятелен обект N:7 с административен адрес гр.Русе,
ул.“В.“N:20.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Е.А. с ЕГН:**********, С.И.С. с ЕГН:**********
и Е.И.С. с ЕГН:********** срещу П.С.Д. с ЕГН:********** за сумата от 3864 лева, представляваща обезщетение за лишаване
от право на ползване на собственият им недвижим имот с идентификатор 63427.2.379, представляващ самостоятелен обект N:7 с административен адрес гр.Русе,
ул.“В.“N:20 за периода от
12.03.2014г. до 12.03.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Е.А. с ЕГН:**********, С.И.С. с ЕГН:********** и Е.И.С. с ЕГН:**********
да заплатят на П.С.Д. с ЕГН:********** сумата от 1759,00 лева съдебно
деловодни разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Русе.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/