О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 2278 Година 21.07.2020
Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и първи юли Година 2020
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2285 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След изтичане на срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен представител по чл.
47, ал. 6 ГПК на ответницата, е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл.
140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За изясняване на делото
от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи,
каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи
заповедното ч.гр.д. № 5560/2018 г. на СтРС.
Доколкото страните
нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения представител
на ответницата. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по
делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация
(доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се
обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича
съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в поправената
му искова молба и изразяват по същество в това, че на 01.11.2018 г. подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС С. за
вземанията си към ответницата. Било образувано ЧГД № 5560/2018 г. и издадена заповед, която била връчена на
длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което подавал исковата си
молба на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. В качеството
си на краен снабдител, съгласно чл. 98а ЗЕ, продавал електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през
процесния период били общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ищеца, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в
сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизали в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на
дружеството. Съгласно чл. 94а ЗЕ крайният снабдител осигурявал снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдявали от друг
доставчик. До този момент ответницата не била упражнила правото си на промяна
на доставчика на електроенергия. Същата като физическо лице имала качеството на
битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката и обектът и бил присъединен на ниво ниско напрежение, видно от
представените по делото фактури. Съгласно чл. 13, ал. 2 от общите условия
снабдяването с ел. енергия започвало след подаване на заявление-декларация за
започване продажба на ел. енергия да крайния снабдител и декларация за достъп
до мрежата на оператора на разпределителната мрежа Е.. С тези документи
клиентът заявявал желанието си да бъде снабдяван с електроенергия от крайния
снабдител Е. и да му бъдат предоставяни мрежови услуги от Е., идентифицирал се
като клиент и индивидуализирал обекта си. В изпълнение на общите условия
ответницата подала заявление-декларация за започване продажба на електрическа
енергия и декларация за достъп до мрежата на 28.08.2015 г. По силата на чл. 7,
т. 1 от общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на ответницата с ИТН -, находящ се в -. За ответницата
бил открит клиентски номер ********** в качеството и на наемател, съгласно заповед
№ 10-00-1876/26.08.2015 г. за настаняване в общинско жилище, собственост на
Община С.. Ответницата от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия,
се задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия ищецът
доставил на обекта на ответницата за периода 23.10.2017 г. - 22.01.2018 г.
електроенергия на обща стойност 212.54 лева, която до този момент не била
заплатена. За същата били издадени следните фактури: фактура №
**********/30.11.2017 г. на стойност от 123.88 лева, фактура №
**********/31.12.2017 г. на стойност 52.62 лева и фактура №
**********/31.01.2018 г. на стойност 36.04 лева. Поради забава в заплащане на
горепосочената главница ответницата дължала законна лихва в общ размер от 18.06
лева за периода 12.12.2017 г. - 31.10.2018 г. Законна лихва за забава се дължала
по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата
на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил
посочен в същата. Дължимата по всяка една фактура лихва за забава била, както
следва: по фактура № **********/30.11.2017 г. – 11.15 лева за периода
12.12.2017 г. - 31.10.2018 г., по фактура № **********/31.12.2017 г. – 4.30 лева
за периода 11.01.2018 г. - 31.10.2018 г. и по фактура № **********/31.01.2018 г.
– 2.61 лева за периода 13.02.2018 г. - 31.10.2018 г.
Искането е да се
признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 212.54
лева за главница от неплатена цена на доставена от 23.10.2017 г. до 22.01.2018
г. ел.енергия по фактури №№ **********/30.11.2017 г., № **********/31.12.2017 г.
и № **********/31.01.2018 г., с 18.06 лева лихва за забава от 12.12.2017 г. до
31.10.2018 г. и законна лихва върху главницата от 01.11.2018 г. до изплащането
й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д № 5560 описа за
Правната квалификация
на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК.
С подадения в срок
отговор особеният представител на ответницата заема становище, че ищецът
основавал иска си на публично оповестени общи условия и разпоредбите на ЗЕ.
Твърдял, че като краен снабдител на електрическа енергия продавал такава на
ответницата в имот на -.. Твърдял, че към момента на подаване на исковата
молба, ответницата не била упражнила правото си на смяна на доставчика на ел.
енергия. Твърдял, че съгласно чл. 13, ал. 2 от ОУ снабдяването с ел.енергия
започвало след подаване на заявление-декларация до крайния снабдител и
декларация за достъп до мрежата на оператора на разпределителната мрежа.
Ответницата била подала такива заявление-декларация и декларация на 28.08.2015 г.
По силата на чл. 7, т. 1 ищцовото дружество било поело задължение да снабдява с
ел. енергия, обект на ответницата с ИТН -, находящ се в - с клиентски номер
********** в качеството й на наемател на горепосочения имот. Настоящият отговор
давал в качеството си на особен представител, като основавал същия само на
представените по делото документи, тъй като нямал връзка с ответницата и не
разполагал със становището й по двата иска. Оспорва същите. Същите били
допустими, като предявени от лице, което имало правен интерес от воденето им,
но недоказани и като такива неоснователни. Ответницата нямала качеството на
потребител на услугите на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца „Правата и
задълженията на Клиента може да се упражняват и от друго лице при условие, че
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота е заявил
своето изрично писмено съгласие пред Е. ЕС или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в
неговия имот за определен срок, като в този случай собственикът или титулярят
на вещното право на ползване е солидарно отговорен за задълженията на Клиента
към Е. ЕС заедно с лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител на
електрическа енергия в неговия имот". Към исковата молба била представена заповед
№ 10-00-1876/26.08.2015 г. на Кмета на Община С., по силата на която
ответницата била настанена в посочения по-горе имот в гр. С., който бил
общинска собственост. От заповедта не ставало ясно да бил спазен редът на чл. 6
от ОУ за придобИ.е на качеството на потребител на ел. енергия от ответницата.
Ето защо не можело да се приеме, че били налице облигационни отношения между
ищцовото дружество и ответницата. Дори и в имота, посочен по-горе, да били
предоставяни услуги от ищеца, лицето, с което той се намирал в договорни
отношения и от което следвало да претендира заплащането на доставената ел.
енергия, не било ответницата. Дори и да се приемело, че ответницата имала
качеството на потребител, оставало недоказано изпълнение на задължението на
ищеца за доставка и отчитане на ел. енергия. Към исковата молба били
предоставени само копия на издадени фактури на името на ответницата и препис -
извлечение от сметка на нейно име. За да претендирал плащане, ищецът следвало
да докаже, че действително е изпълнил задължението си по посочените по-горе общи
условия, като е доставял ел. енергия до имот на ответницата. Съгласно чл.13 от
ОУ: „Е. ЕС снабдява с електрическа енергия всеки Клиент, чието съоръжение е
присъединено към електроразпределителната мрежа на „Е. -" АД и не се е
възползвал от правото си да избере друг доставчик“. В случая в исковата молба
се твърдяло, че ответницата не се била възползвала от правото си да избере друг
доставчик, но не били представени доказателства в подкрепа на това твърдение.
Въобще не били предоставени каквито и да било доказателства за това, че в имота
на - в гр. С. била доставяна ел. енергия, която ответницата е ползвала, че
същата е отчитана и фактурирана по надлежния ред. Съгласно чл.18 от ОУ: „ал. 1
- Потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа
енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение; Ал. 2 - Периода за плащане е 10 (десет) дни
за всички фактури, с изключение на издадените по чл.17 ал.(4) фактури; Ал. 4 -
Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача ежемесечно чрез
съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта, с изключение когато
периода на отчитане на електрическата енергия е по-дълъг от един месец; Ал. 5 -
Съобщението до потребителя задължително съдържа абонатния номер на потребителя,
количеството електрическа енергия за отчетния период, продължителност на
периода, цената за снабдяване, цената за разпределение, дължимата сума за
отчетената електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по разпределителната мрежа, акциза, дължимия данък върху добавената
стойност (ДДС), период за плащане, както и периода на следващото отчитане“. Към
исковата молба не били представени доказателства за това ищецът да е спазил
задължението си по чл. 18. ал. 4 от ОУ и да е изпратил съобщение, относно
дължимите суми до ответницата. Предвид изложените съображения съдът не би могъл
да приеме двата иска за доказани по безспорен начин и да уважи същите, поради
което същите следвало да бъдат отхвърлени, като недоказани и неоснователни.
Тежестта за доказване
на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях
по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички
обстоятелства/факти, твърдени в поправената му искова молба, тъй като на тях е
основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответницата
носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства/факти, твърдени в
отговора на особеният й представител, тъй като на тях са основани възраженията
за неоснователност на тези искове.
На основание чл. 146,
ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не е представил като писмени доказателства
по делото цитираните в исковата му молба общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на Е. и общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. -” ЕАД, действащи
за исковия период, както и доказателства за влизането им в сила.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: заявление-декларация за
започване продажба на електрическа енергия, декларация за достъп до мрежата от
28.08.2015 г., заповед № 10-00-1876/26.08.2015 г. на Община С., препис -
извлечение от сметка, фактура № **********/30.11.2017 г., фактура №
**********/31.12.2017 г. и фактура № **********/31.01.2018 г.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 5560 по описа за
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 14.08.2020 г. от 10.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да
се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответницата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: