№ 63
гр. Стара Загора, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Пламен Ст. Златев
Мариана М. Мавродиева
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500065 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от П. В. Д., чрез
адв.Д.Е. от АК – Стара Загора, против Решение № 260775/ 25.11.2021г.,
постановено по гр.д. № 755/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с
което се осъжда П. В. Д. да заплати на П. Т. М., в качеството й на законен
представител на малолетното дете М.Х.В., чрез адв. И.П. от АК Стара Загора,
сумата в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за нанесените на малолетното дете неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане от 15.12.2020 г., (нахапвания от куче, намиращо се
под надзора на П. В. Д.), изразяващи се в негативни изживявания, болки,
страдания, стрес и ограничения, причинени от ухапване от куче - порода
„питбул“, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 15.12.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1490 лева,
представляваща направените по делото разноски.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че съдът кредитирал с
доверие показанията на свидетелите на въззиваемата, а показанията на
нейните свидетелите намерил за повърхностни и некореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства. От показанията на разпитаните
по делото свидетели Я.Д.Д. и Г.Д.Т., по безспорен начин се установило, че
ответницата не била извела и разрешила на своя син К. да изведе кучето.
Въззивницата твърди, че не било доказано от въззиваемата страна, че чрез
бездействието си допринесла за настъпване на инцидента. Не били налице
1
основания за ангажиране на гражданската й отговорност, тъй като твърдяната
вреда не била настъпила по нейна вина и не била в резултат на нейните
противоправни действия. Вредите настъпили изключително и изцяло от
действията на трето лице – детето К. и в този случай собственикът на
животното се освобождавал от отговорност за вредите, причинени от
животното. Счита, че съдът изобщо не обсъдил поведението на детето М.Х.В.,
което също провокирало действията на животното.
Моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови
ново, с което да отхвърли исковата претенция, алтернативно – да го измени,
като бъде намален размера на присъденото обезщетение за нанесените на
малолетното дете неимуществени вреди, като се приеме, че е налице
съпричиняване от страна на детето М.Х.В. за настъпване на вредоносния
резултат, както и че е нарушен принципа на справедливост в чл.52 от ЗЗД.
Претендира присъждане на направените в двете инстанция разноски по
делото.
Въззиваемата страна П. Т. М., в качеството й на законен представител
на малолетния М.Х.В., чрез адв.И.П., оспорва жалбата като неоснователна.
Излага подробни съображения по оплакванията в нея. Твърди, че от
показанията на свидетелите категорично станало ясно, че кучето на
въззивницата по никакъв начин не било провокирано нито от пострадалия
М.В., нито от свидетелите на инцидента. Счита, че от събраните по делото
гласни доказателства, заключенията на съдебно-медицинската и
психологическа експертиза, категорично оспорили тезата на процесуалния
представител на въззивницата, за съпричиняване от страна на пострадалото
дете на инцидента.
Моли съдът да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира
присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 50, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Ищцата П. Т. М. твърди в исковата си молба, че на 15.12.2020г. малолетният
й син М.Х.В. пострадал от нападение, ухапване и дърпане от куче порода
„Питбул” собственост на ответницата - П. В. Д.. Ищцата живеела със сина си
в гр.С.З., ***. На 15.12.2020 г. около 17,20 часа излязла да пазарува, като
взела със себе си 7- годишния си син М.Х.В.. На връщане от магазина
двамата се движели по тротоара на улицата между блок № 56 и блок № 55 на
квартал „Три чучура”. До трафопоста, находящ се до блок № 37, до
градинката от долна страна, видели пуснато куче, с червена каишка на врата и
без намордник. До кучето нямало придружител и то душило нещо на земята.
Животното се затичало към майката и детето и без видима причина се
спуснало и скочило върху детето. М.В. се разпищял, а майка му го
прегърнала. В близост имало насядали деца на скамейка, които скочили и
2
подгонили кучето. Едно от децата бил и К. Й.М. (на 14 години) - син на
собственичката на кучето - П. В. Д.. К. М. успял за кратко да издърпа кучето,
но то се извърнало и отново нападнало детето, което не спирало да пищи.
П.М. викала за помощ и се опитвала да предпази сина си, но животното
успяло да го захапе няколко пъти по главата, през качулката на якето, като
непрекъснато го нападало. В този момент по улицата минавал микробус, от
който слязъл Т.Д.П., който се прибирал от работа с колегите си. Виждайки, че
куче се нахвърляло върху лицето на малко дете, той скочил от колата и заедно
с колегата си Д.Л.Д. успели да отскубнат кучето от детето. Последвало още
едно нападение, при което кучето захапало качулката на якето на момченцето
и го задърпало силно, като се опитвало да задуши детето. Детето не спирало
да пищи, а майка му била в шок. След като кучето захапало вече 5-6 пъти
детето, Д.Д. започнал да рита животното. Междувременно синът на
ответницата викал кучето по име, но не успявал да го овладее и се включил в
ритането заедно с П. и Д.. Кучето се опитвало да напада само детето. След
ожесточена борба П. и Д. успели да изблъскат питбула и да вкарат ищцата и
синът й в микробуса. Кучето продължило с агресията и скачало на нивото на
стъклата на микробуса. При потегляне на автомобила дори захапало една от
гумите му. П. и Д. отвели детето и майка му до ЦСМП, където раните на 7-
годишния М. били обработени. Констатирани били одирания и ожулвания по
дясната половина на лицето, както и по врата на пострадалото дете. От ЦСМП
незабавно сигнализирали органите на полицията за инцидента и собственика
на кучето - ответницата П.Д. била установена още на 15.12.2020 г., като на
същата дата й били снети обяснения. По случая било образувано досъдебно
производство № 8245зм- 906/2020 г. по описа на Второ РУ - Стара Загора и
преписка № 6798/20 г. по описа на РП-Стара Загора. В хода на разследването
била назначена съдебно-медицинска експертиза, от която при прегледа на
М.В. извършен на 16.12.2020г. от съдебен лекар, се установили рани от
ухапване от куче в областта на лицето (кръвонасядане, отток и цепковидна
рана на горния клепач на дясното око, кръвонасядания и рани на долния
клепач на дясното око, охлузвания, кръвонасядане, подкожен отток и рана на
дясната скула) и кръвонасядане и охлузване на шията. От заключението било
видно, че описаните травматични увреждания били от действието на твърди
тъпоръбести предмети, каквито са кучешките зъби и отговаряли да са
получени по време и начин, кореспондиращи с материалите от досъдебното
производство, а именно при ухапване от куче. Тези увреждания причинявали
на пострадалото дете временно разстройство на здравето, неопасно за живота
и представляват леки телесни повреди по смисъла на чл, 130, ал. 1 от НК. В
хода на разследването било установено, че собственик на кучето е ответникът
П. В. Д.. Кучето било порода „Питбул" и било отглеждано от нея в жилището
й, намиращо се гр.С.З., ***. На процесната дата -15.12.2020 г. Д. позволила на
14- годишния си син да изведе кучето на разходка. К. М. извел кучето без
поставен намордник. От показанията на П.Д. дадени в хода на досъдебното
производство ставало ясно, че по време на инцидента тя се намирала в дома
3
си. За случилото се научила от сина си, който й разказал, че кучето внезапно
захапало преминаващо малко дете.
В конкретния случай се касаело за куче, собственост на пълнолетно
лице - ответницата П.Д., за което следвало да се полагат грижи и
осъществявал контрол по начин, за да не се допусне животното да причинява
вреди. Посочват се разпоредби в Наредбата за реда и условията на
отглеждане на животни компаньони на територията на Община Стара Загора
и за организация на работата в общински приют за безстопанствени животни,
/ приета с Решение № 1195 от 25.10.2017 г., в сила от 26.11.2017 г., изм. С
Решение № 308/24.07.2019 г. на АС Стара Загора, в сила от 27.04.2020 г./,
които са нарушени от ответницата. П.Д. разрешила на непълнолетния си син
да разхожда без намордник и повод собственото й куче, порода „Питбул”,
като по този начин не била взела мерки да не се стигне до нападение и
ухапване на малолетния М.В.. С действията си ответницата от обективна и
субективна страна нарушила и разпоредбата на чл.35, ал.2 от Закона за
защита на животните, като не предприела необходимите действия, за да
предотврати проява на необоснована агресия на кучето, проявена на
обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на
хора. Д. нарушила и разпоредби от Закона за ветеринарно медицинската
дейност, а именно: чл. 172, т. 2 предвиждаща , че собствениците на домашни
любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за
хора или други животни, както и тази на чл. 177,т. 3 от закона предвиждаща
забрана за извеждане на кучета без повод и на агресивни кучета - без
намордник.
В резултат от жестокото и агресивно нападение на кучето, собственост
на ответницата, на детето били причинени рани от ухапване от куче в
областта на лицето (кръвонасядане, отток и цепковидна рана на горния
клепач на дясното око, кръвонасядания и рани на долния клепач на дясното
око, охлузвания, кръвонасядане, подкожен отток и рана на дясната скула) и
кръвонасядане и охлузване на шията, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Единствено случайното присъствие на мястото
на нападението на свидетелите Д.Д. и Т. П. и своевременната им и адекватна
намеса предотвратили по-тежки наранявания и дори възможен летален изход
за пострадалото лице. От огромно значение за относително леките травми от
нападението било и факта, че детето било с поставена качулка на главата.
След нападението М.В. изпитвал остра болка от ухапванията, ужас и
стрес от станалото, страдал от безсъние, отказвал да спи и остава сам в стая,
както и да излиза от дома си без родителите си и без автомобил. Изпитвал
ужас при мисълта, че може да срещне куче, плачел, не бил в състояние да
води нормалния си живот. В резултат на причинените травматични
увреждания, извършените медицински интервенции и изключителната
жестокост от неочакваното нападение, детето изживяло и продължава да
търпи силни болки, страдания и ограничения за дълъг период от време.
Моли съдът да осъди ответника П. В. Д. да заплати на М.Х.В., действащ
4
чрез своята майка и законен представител П. Т. М., сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - негативни
изживявания, болки, страдания, стрес и ограничения, които детето М.Х.В.
претърпял вследствие нападението на собственото на ответницата куче
настъпило на 15.12.2020 г. ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане.
Ответникът П. В. Д. оспорва част от фактическите твърдения, изложени
в исковата молба. Оспорва твърдението, че нарушила чл. 10, ал. 2 от
Наредбата за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на
територията на Община Стара Загора и за организация на работата в
общински приют за безстопанствени животни. Към датата на инцидента
синът й бил навършил 14 години. Кучето й, въпреки че било порода „Питбул“
не било агресивно куче. То се отглеждало в домашна обстановка и никога до
сега не било проявявало агресия. Поведението на детето М.Х.В. също
провокирало действията на животното. Детето имало страх от кучета и когато
кучето отивало към него, същото се разпищяло и не спирало да пищи.
Свидетелите на инцидента също провокирали действията на кучето, като го
ритали. Ответницата била съгласна, че детето М.Х.В. било пострадало до
известна степен от инцидента, но не била съгласна с посоченото в исковата
молба, че детето продължавало да търпи силни болки и страдания. Счита, че
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди на детето била крайно завишена. Предявеният иск в
този му размер бил неоснователен и недоказан, поради което, моли да бъде
отхвърлен.
За да постанови решението си,районният съд е приел за установено по
делото, че малолетният син на ищцата М.Х.В. на 15.12.2020 г. в кв. „Три
Чучура“, в градинката между блок 56 и блок 55, е бил нахапан от куче,
порода "питбул", собственост на ответницата П. В. Д., която го отглеждала в
жилището си.
От показанията на свидетеля Д.Л. Д., съдът е установил, че прибирайки
се от работа с колеги, на пешеходната пътека срещу детската
градина и трафопоста на пицария „Орешков“, видели как куче без повод и
наморник нападнало дете, което вървяло по пътя с майка си. Детето
започнало да пищи, след като кучето го захапало в гърба. Свидетелят и
колегата му били в буса, когато видели това. Кучето захапало детето отзад, а
когато майката извъртяла детето, кучето го захапало над веждата и в долната
скула. Оказали първа помощ на майката да ги закарат до болницата.
Свидетелят Д. сочи, че такава агресия от куче не бил виждал. Нанесъл
няколко удара в муцуната на кучето, другият колега му помогнал да приберат
детето и майката в буса. Детето от групичка деца наблизо викало „...недей
удря кучето...“, но свидетелят сочи, че не било възможно без да удари кучето,
то да пусне детето, което било захапало. Имало разкъсани дрехи, а детето
било доста травмирано, истерично докато го закарат в болницата, плачело и
5
било изпаднало в истерия. Кучето продължило да се блъска с глава в буса.
Било избрало детето като цел, като жертва. Свидетелят сочи, че можело да
има откъснат крак или ръка, отгризана буза, ако не се били намесили той и
колегите му.
Свидетелят Х.К. В.- баща на детето установява, че бил на работа дневна
смяна в спешен център в Окръжна болница като шофьор. Към края на
смяната му към 18:30 ч. бил извикан и видял сина си, който пищял, изпаднал
в ужас и не се отделял от майка си. Прегледали го в реанимацията и
констатирали, че е ухапан на бузата, имал охлузни рани по врата, а дрехите
му били разпокъсани. Свидетелят сочи, че външни белези не са останали, но
психически детето не е добре - не иска да излиза сам никъде. Страхува се от
животни и като види някъде куче, се прибира вкъщи. Преди инцидента нямал
страх от никакви животни и от кучета също. След самия инцидент се
събуждал вечер неспокоен. Трудно се отпускал и не искал да говори въобще
за него.
От показанията на свидетелката Я.Д.Д. съдът е установил, че К., синът
на ответницата й споделил, че е много уплашен и много съжалява, че е
изкарал кучето и не е послушал майка си. Извел кучето, детенцето се
разпищяло и „някакъв“ е ритал кучето. Уплашил се от реакцията на
момиченцето /детенце/, че се е разпищяло. Той на „своя глава“ е изкарал
кучето без намордник. Не е взел намордника на кучето, за да не го притиска и
да не се мъчи. От показанията на свидетелката Г.Д.Т. съдът е установил, че К.
- синът на ответницата Д. извел кучето, без разрешението на майка си, но
много съжалявал. Кучето не било агресивно.
От заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и
психологическа експертиза, съдът е установил, че по време на
психотравмиращото събитие, при което детето е нападнато от куче на
15.12.2020г., М.Х.В., тогава на 7г. е бил в състояние на остра стресова
реакция. Това е разстройство със значителна тежест, преходно по време, което
се развило в отговор на силен психически стрес, в случая нападение и
ухапване от куче. В случая цялостната ситуация е заплаха за детето, за
неговата сигурност, неприкосновеност и физическо оцеляване. Стресът е
реакция, която възниква внезапно, неочаквано и възможностите за справянето
с него са: индивидуалните особености на личността, социалният опит,
зрелостта и социалното обкръжение. Наблюдавани при детето са:
страх,тревога, безпокойство и кошмарни сънища. След преживяния стрес,
детето е развило Разстройството в адаптацията, което е състояние на
субективен дистрес и главно емоционално разстройство, което нарушава
социалното функциониране и общото функциониране на личността.
Променят се навиците, режима и поведението на страдащия. Клиничната
картина включва „тревожност, безпокойство, напрежение, чувство за
невъзможност за справяне със ситуацията/ или подобна на нея/. Често при
деца се наблюдава регрес в поведението/ в случая осв. дете М.В. се връща да
спи с родителите си/, което предизвиква редица негативни преживявания и
6
малоценностови мисли.
Вещите лица сочат, че към настоящия момент, детето все още не е
отреагирало напълно преживяната на 15.12.2020г. физическа и психическа
травма. Има негативни емоционални преживявания. Все още избягва да
минава край мястото, където е било нападнато и нахапано от кучето.
Страхува се при среща с всяко едно куче-бяга в стремежа си да избегне пряк
контакт. Не излиза сам, дори в квартала, което преди инцидента е правел
редовно. Непрекъснато е хванат за ръката на някой от родителите си, който го
придружава. Оглежда се в стремежа да избегне застрашаващи ситуации.
Ограничено е функционирането му. Става напрегнат със ситуативно
засилваща се тревожност при споменаване на инцидента. Избягва все още
темата. В заключение вещите лица посочват, че настъпилите травматични
увреждания на пострадалия М.Х.В. -рани от ухапвания от куче в областта на
лицето и шията, към момента на прегледа причинените травми са отшумели
напълно, като са налице едва забележими фини ръбци на горния клепач на
дясното око и на дясната скула. Евентуалните наранявания на пострадалото
лице от нападението, без намесата на свидетелите Д.Л.Д. и Т.Д.П., биха били
по-тежки, като от практиката са известни и случаи с фатален край.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна
страна следното: Предявеният иск, с правно основание чл. 50, във вр. с чл. 45
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предвижда следните кумулативни предпоставки: настъпили
вреди - имуществени и/или неимуществени, вредите да са причинени от
животно, то да е собственост на ответника и/или последният да е лице, под
чийто надзор се намира, бездействие от страна на собственика и/или лицето,
под чийто надзор се намира животното, причинна връзка между
бездействието и вредите.
Съдът е намерил за безспорно установено по делото, че ответницата е
собственик на кучето. Нанесените на малолетното дете вреди от кучето се
установяват от представения медицински документ - амбулаторен лист, от
който е видно, че детето е тревожно и неспокойно, налице е травматичен оток
на дясната буза, малка прободна рана от зъби, както и от съдебномедицинска
и психологическа експертиза.
Собственикът или лицето, под чийто надзор се намира веща е следвало
да предприеме действия за предотвратяване на инцидента - както го
задължава чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните. Според този текст
собственикът следва да предотврати всяка проява на необоснована агресия на
животно, проявена на обществени места и ситуации, застрашаващи живота
или здравето на хора и животни. Освен това, нормата на чл. 172, т. 2 от ЗВМД
/Закона за ветеринаро- медицинската дейност/ сочи, че който отглежда
домашни любимци е задължен да вземе мерки, щото да не създаде опасност
за хора или други животни. Ето защо, с оглед събраните по делото
доказателства, следва да се ангажира отговорността на ответницата Д. за
репариране на причинените вреди, най - вече с оглед неполагането на
достатъчна грижа за обезопасяване на животното, което е станало причина за
7
настъпване на телесните увреждания и психическия стрес, преживени от
малолетното дете.
В случая безспорно е налице проява на агресия на процесното куче
спрямо малолетното дете на ищцата. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е
безвиновна, произтичаща от обективните качества и свойства на определена
вещ, в частност на животно. Тя не зависи от поведението на собственика на
кучето или надзираващия го, нито от това къде е настъпил инцидента, а от
връзката между вредите и действията на животното. След като са поели
грижата и отговорности по отглеждането на кучето, ответницата и нейния син
е следвало да не допускат досег на животното с хора. Ирелевантно е
поведението на ответницата по време на инцидента, още по-малко след него.
За да се ангажира отговорността на собственика на кучето е достатъчен
фактът, че то е нахапало невръстното дете на ищцата и в резултат на това са
причинени неимуществени вреди, което в случая се установява по несъмнен
начин от ангажираните гласни и писмени доказателства, вкл. извършената
съдебно-медицинска експертиза.
По изложените съображения съдът е намерил, че ответницата като
собственик на кучето, следва да носи гражданска отговорност за вредите,
причинени на ищцата от действията и поведението на въпросното животно
при процесния инцидент.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съдът като е взел предвид обстоятелствата, при които са
причинени уврежданията /вреди, нанесени от животно, намиращо се под
надзора на ответницата/, от вида и характера на причинените увреждания и от
тяхното времетраене / телесна повреда, с остатъчни прояви понастоящем -
описани по - горе/, и като е взел предвид обичайно присъжданите
обезщетения в аналогични случаи, съдът е приел, че дължимото обезщетение
на ищеца за причинените на малолетното дете увреди, вследствие деянието
на ответницата следва да бъде определено общо на сумата от 5000 лева.
Определяне на по - нисък размер на обезщетението, съдът е намерил за
несправедливо, предвид това че и към настоящия момент, въпреки
проведеното лечение и многократни посещения при психолог, към момента
на освидетелстването от вещите лица, детето все още не е отреагирало
адаптивно преживяната психическа травма, което е видно от цялостното му
поведение /отбягващо поведение, ограничено функциониране и регрес в
поведението - съгласно заключението на вещите лица/.
Съдът е приел, че категорично и безспорно се установява наличието на
причинени на детето на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, както и наличието на причинна
връзка между тях и уврежданията. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че кучето е било агресивно, което доказва
реализирания деликт чрез бездействие - неизпълнение на основни задължения
на ответника, като лице, осъществяващо надзор над животно - по чл. 172, т. 2
от Закона за ветеринаромедицинската дейност /да вземе мерки животното да
8
не създава опасност за хора или други животни/ и неизпълнение на
задълженията по чл. 35, ал. 1 и 2 от Закона за защита на животните /да вземе
мерки да не напуска само мястото на отглеждане, да навлиза в обществени
мести, да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето,
проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или
здравето на хора и животни.
С тези съображения, съдът е приел искът за заплащане на
неимуществени вреди за основателен в пълния претендиран размер от 5000
лева, и го е уважил в този размер, заедно със законна лихва върху, считано от
датата на увреждането - 15.12.2020 г. до окончателното му изплащане.
Въззивният съд изцяло споделя съображенията на районния съд, към
които препраща на основание чл. 272 ГПК. Фактическата обстановка е
установена правилно от районния съд.
От събраните по делото доказателства е установено, че детето М.Х.В. на
15.12.2020 г. в кв. „Три Чучура“, в градинката между блок 56 и блок 55, е
било нападнато и нахапано от куче, порода "питбул", собственост на
ответницата П. В. Д..
От показанията на свидетеля Д.Л. Д., се установява, че при прибиране
от работа, с колеги, на пешеходната пътека срещу детската градина и
трафопоста на пицария „Орешков“, е видял как куче без повод и наморник
напада дете, което върви по пътя с майка си. Детето е започнало да пищи,
след като кучето го е захапало в гръб. Свидетелят и колегата му са били в
буса, когато са видели това. Кучето е захапало детето отзад, а когато майката
е извъртяла детето, кучето го е захапало над веждата и в долната скула.
Свидетелят твърди, че е нанесъл няколко удара в муцуната на кучето, а
другият колега му е помогнал да приберат детето и майката в буса. Детето е
имало разкъсани дрехи, било е доста травмирано и истерично, докато го
закарат в болницата. Кучето е продължило да се блъска с глава в буса. Било е
избрало детето като жертва. Свидетелят сочи, че можело да има по – сериозни
последици, ако не са се намесили той и колегите му.
Свидетелят Х.К. В.- баща на детето установява, че към края на смяната
му към 18:30 ч. е бил извикан и е видял сина си, който е пищял, изпаднал е в
ужас и не се е отделял от майка си. Прегледали са го в реанимацията и са
констатирали, че е ухапан на бузата, имал е охлузни рани по врата, а дрехите
му са били разпокъсани. Свидетелят сочи, че външни белези не са останали,
но психически детето не е добре - не иска да излиза сам никъде. Страхува се
от животни и като види някъде куче, се прибира вкъщи. Преди инцидента не
е имал страх от животни и кучета. След самия инцидент се е събуждал вечер
неспокоен. Трудно се е отпускал и не е искал да говори въобще за него.
Свидетелката Я.Д.Д. твърди, че К. - синът на ответницата й е споделил,
че е много уплашен и много съжалява, че е изкарал кучето и не е послушал
майка си. Той на „своя глава“ е изкарал кучето без намордник. Не е взел
9
намордника на кучето, за да не го притиска и да не се мъчи. Свидетелката
Г.Д.Т. също твърди, че К. - синът на ответницата Д. е извел кучето, без
разрешението на майка си. Кучето не било агресивно.
От заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и
психологическа експертиза, се установява, че травматичните увреждания на
пострадалия М.Х.В., вследствие нападението от куче, порода „питбул“,
настъпило на 15.12.2020г. в гр. Стара Загора се изразяват в рани от
ухапвания от куче в областта на лицето и шията, лечението по които трае три
седмици. В ЦСМП е извършена хирургична обработка на раните –
дезинфекция и превръзка. Настъпилите травматични увреждания на
пострадалия М.Х.В., към момента на прегледа са отшумели напълно, като са
налице едва забележими фини ръбци на горния клепач на дясното око и на
дясната скула. Евентуалните наранявания на пострадалото лице от
нападението, без намесата на свидетелите Д.Л.Д. и Т.Д.П., биха били по-
тежки, като от практиката са известни и случаи с фатален край.
По време на психотравмиращото събитие, при което детето е нападнато
от куче на 15.12.2020г., М.Х.В., на 7 години е бил в състояние на остра
стресова реакция. След преживения стрес, детето е развило Разстройството в
адаптацията. Вещите лица препоръчват родителите и детето да посетят
специалист – детски психолог, тъй като преживяната психическа травма взе
още не е обработена от детето адаптивно. Има се предвид възрастта на детето,
налице е отбягващо поведение и недостатъчна емоционална устойчивост,
което крие риск от бъдещи дезадаптивни реакции. При детето М.В. на 8г.
острата стресова реакция е отзвучала. Негативните емоции не са преодолени
адаптивно. Детето продължава да има отбягващо поведение, страхува се от
всякакъв вид кучета, неизлиза никъде без придружител, не е готово да говори
за психотравмиращия инцидент. Ограничено е функционирането му. Не е
възстановен психическия баланс и равновесие. Не е достигнато нивото на
психически комфорт преди инцидента.
За уважаване на предявеният иск, с правно основание чл. 50, във вр. с
чл. 45 ЗЗД е необходимо установяването на следните елементи от
фактическия състав: настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени;
вредите да са причинени от животно, собственост на ответника и/или
последният да е лице, под чийто надзор се намира; бездействие от страна на
собственика и/или лицето, под чийто надзор се намира животното; причинна
връзка между бездействието и вредите.
В случая е установено, че ответницата е собственик на кучето.
Причинените на малолетното дете вреди се установяват от събраните по
делото доказателства и съдебно - медицинска експертиза – физически вреди -
рани от ухапвания от куче в областта на лицето и шията, както и психически
вреди - преживяната остра стресова реакция и последващо разстройство на
адаптацията на детето. Собственикът или лицето, под чийто надзор се намира
веща е длъжен да има поведение в съответствие с чл. 35, ал. 2 от Закона за
10
защита на животните - собственикът следва да предотврати всяка проява на
необоснована агресия на животно, проявена на обществени места и ситуации,
застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Длъжен е да има
поведение в съответствие и с чл. 172, т. 2 от ЗВМД /Закона за ветеринаро-
медицинската дейност/, съгласно който член, който отглежда домашни
любимци е задължен да вземе мерки, за да не създаде опасност за хора или
други животни. Доколкото ответницата не е извършила необходимото, не е
положела достатъчно усилия за обезопасяване на животното, станало причина
за настъпване на телесните увреждания и психическия стрес, преживени от
малолетното дете, същата следва да понесе отговорност за причинените
неимуществени вреди.
В случая безспорно се установи настъпилия инцидент на 15.12.2020г.,
при който малолетното дете М.В. е пострадало при проява на агресия на
собственото на ответницата животно. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е
безвиновна и произтича от обективните качества и свойства на определена
вещ, в частност на животното. Тя не зависи от поведението на собственика на
кучето или надзираващия го, нито от това къде е настъпил инцидента, а от
връзката между вредите и действията на животното. След като е поела
задължение и отговорност по отглеждането на кучето, ответницата е следвало
да не допуска агресия на животното, която застрашава живота на хора, на
обществени места. Ирелевантно е обстоятелството дали ответницата е дала
разрешение на своя син К. М. да изведе кучето или не. Ответницата носи
отговорност за поведението на кучето, да не застрашава хора и животни на
обществени места. На друго основание ответницата П.Д. носи отговорност и
за поведението на непълнолетния си син /чл. 48 ЗЗД/. За да се ангажира
отговорността на собственика на кучето е достатъчен фактът, че то е
нападнало малолетното дете М.В., в резултат на което са причинени
неимуществени вреди. Тези обстоятелства са установени по категоричен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл.
заключение на съдебно-медицинска експертиза.
По изложените съображения съдът намира, че ответницата като
собственик на кучето, носи гражданска отговорност за вредите, причинени на
ищцата от действията и поведението на собственото и животно при
процесния инцидент на 15.12.2020г.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Предвид обстоятелствата, при които са
причинени уврежданията - вреди, нанесени от животно, собствено на
ответницата, вида и характера на причинените увреждания – травматични и
психически вреди на малолетно дете, продължителността на лечение на
телесните и психически увреждания и като взе предвид обичайно
присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото
11
обезщетение на ищеца за причинените на малолетното дете вреди, вследствие
деянието на ответницата е в размер на 5000 лева. Определяне на по - нисък
размер на обезщетението, би било несправедливо, предвид обстоятелството,
че и към настоящия момент, въпреки проведеното лечение и посещения при
психолог, към момента на освидетелстването от вещите лица, детето все още
не е отреагирало адаптивно преживяната психическа травма и е необходимо
да се положат допълнителни усилия от страна на родителите на пострадалото
дете достигане на нивото на психически комфорт от преди инцидента.
Неоснователно е възражението на въззивницата, че е налице
съпричиняване на уврежданията от страна на пострадалото малолетно дете,
тъй като не са налице доказателства за такова поведение на детето, които би
провокирало животното да го нападне.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че размерът на
присъденото обезщетение е завишен, при съобразяване на всички относими за
определянето му обстоятелства. Установените по делото обстоятелства
относно характера на причинените вреди; периода на възстановяване;
физическите болки и страдания; преживяната психическа травма; негативната
промяна в нормалния начин на живот на детето; възрастта на ищеца; при
съобразяване конкретните икономически условия в страната, съдът намира,
че справедливият размер за обезщетение на ищеца е 5 000 лв.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция в размер на 580 лв., съгласно представения списък и доказателства.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260775/ 25.11.2021г., постановено по гр.д.
№ 755/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА П. В. Д. ЕГН ********** от гр. С.З., *** да заплати на П. Т.
М., ЕГН **********, в качеството й на законен представител на малолетното
дете М.Х.В., ЕГН ********** и двамата от гр. С.З., *** /чрез адв. И.П. от АК
Стара Загора, ***, Адвокатско съдружие „Немезида“/ сумата в размер на 580
/петстотин и осемдесет/ лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13