№ 224
гр. Шумен, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500285 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №157/16.11.2021г. по гр.д.№504/2021г. по описа на НПРС ,съдът е
признал за установено по отношение на Н. Б. О. , с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „....“,
№59, вх.В, ет.3, ап.9, че К. Н. О., с ЕГН********** от с. Сини вир, обл. Шумен, ул. „....“,
№41 е едноличен собственик на основание чл.23, ал.1 от СК на недвижим имот, находящ се
в землището на с. Сини вир, обл. Шумен, представляващ нива с площ 3000 кв.м., трета
категория, в землището на с. Сини вир, местност „....“, имот №122005, който имот по сега
одобрената кадастрална карта и регистри на село Сини вир, представлява ПИ с
идентификатор 66531.122.5; в местността „....“, предназначение на територията земеделска;
с начин на трайно ползване нива; категория 3, при граници: 66531.122.4; 66531.122.399;
66531.122.2; 66531.122.3 и 66531.122.235., отхвърлил е предявения от К. Н. О., с
ЕГН********** от с. Сини вир, обл. Шумен, ул. „....“, №41 против Н. Б. О. , с ЕГН
********** от гр. Шумен, ул. „....“, №59, вх.В, ет.3, ап.9, иск с правно основание по чл.24,
ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от СК; евентуално чл.22, ал.2 от СК, с искане да бъде признат за
едноличен собственик на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. №.... номер на рама .....
осъдил е К. Н. О., с ЕГН********** от с. Сини вир, обл. Шумен, ул. „....“, №41 да заплати
на Н. Б. О. , с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „....“, №59, вх.В, ет.3, ап.9, направените от
нея разноски по делото в размер на 737 лв.
Решението е обжалвано от ищеца К. Н. О., действащ, чрез пълномощника си
1
адв.С. С. от ШАК в частта му с която съдът е отхвърлил предявеният от него положителен
установителен иск за собственост с искане да бъде признат за едноличен собственик на
товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. №.... номер на рама ..... като неправилно и
незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения . Жалбоподателят моли
решението да се отмени и вместо това съдът да уважи предявеният иск .
Въззиваемата страна Н. Б. О., действаща, чрез пълномощника си адв.Е.Х. от ШАК, е
депозирала отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК с които оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част.
Производството по делото е образувано и по депозирана частна жалба от К. Н. О.,
действащ, чрез пълномощника си адв.С. С. от ШАК срещу определение №383/5.05.2022г.
по гр.д.№504/2021г. по описа на НПРС постановено по реда на чл.248 от ГПК .
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК Н. Б. О. , действаща, чрез пълномощника си адв.Е.Х.
от ШАК, е депозирала отговор на частната жалба с която я оспорва като неоснователна и
недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното определение.
Въззивните жалби са депозирани в срок , от надлежни страни и са допустими.
Разгледани по същество въззивната жалба е основателна , а частната жалба е частично
основателна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
От събраните по делото доказателства , че установява , а и между страните няма спор
че ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 27.08.2006 г., като са се
установили да живеят в гр. Шумен в закупено от тях жилище. Съпрузите съжителствали
заедно до 2017 г., когато настъпила фактическата раздяла между тях. При раздялата
ответницата останала в гр. Шумен, а ищецът се преместил при родителите си в с. Сини вир,
обл. Шумен. От момента на фактическата раздяла съпрузите не контактували помежду си. С
решение №260224/13.05.2021 г. по гр.д. №517/2020 г. по описа на РС – Шумен, влязло в
законна сила в частта за прекратяване на брака на 10.06.2021 г. бракът между страните е
прекратен. Установява се по делото също, че от 2009 г. ищецът е регистриран като
земеделски производител, обработвал земеделска земя, отглеждал животни, което не се
оспорва от ответницата и се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото двама
свидетели пред ШРС. На 16.07.2018г. ищецът закупил моторно превозно средство -
товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ .... червен на цвят, номер на рама ..... От
показанията на разпитаните пред ШРС двама свидетели на ищцовата страна се установява
,че страните по делото били разделени от 2017г. и от тогава не се били срещали. Ищецът се
занимавал със земеделие ,обработвал земи и имал крави. През 2018г. закупил бус марка
2
„Форд Транзит“ за сумата от 7600лв., като 5 000лв. му дала неговата майка, а останалите
пари заплатил лично той. Със закупеният бус той разнасял, мляко, сирене и кашкавал. От
представеното от ищеца удостоверение изх.№1065/28.01.2021г. издадено от ЧСИ .... с рег.
№931 по изп.д.№354 се установява ,че е наложен запол ,извършен е опис и е проведена
публична продан на движима вещ МПС марка „Форд Транзит“ с рег.№ .... като с
постановление за възлагане от 26.02.2021г. по същото изпълнително дело това МПС е
възложено на купувача Н.О.Х. при цена 7650лв., като постановлението е влязло в законна
сила на 17.03.2021г. Видно от молба вх.№2472/5.03.2021г. от ответницата Н. Б. адресирана
до ЧСИ .... тя моли нейната 1/2 част от продажната цена получена при продажбата на
процесното МПС да се използва от съдебният изпълнител за погасяването на нейни
задължения .
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи : Ищецът е предявил срещу ответницата положителни установителни искове с
правно основание чл.23 ал.1 от СК и с правно основание чл.22 ал.2 от СК да се признае за
установено спрямо ответницата ,че е собственик на процесното МПС марка „Форд Транзит“
с рег.№ ..... Автомобилът бил негова лична собственост на две основания – на първо место
ищецът твърди ,че е закупил движимата вещ по време на фактическата раздяла на страните с
изцяло лично негови средства ,като ответницата нямала никакъв принос в закупуването на
автомобила, тъй като от 2017г. били във фактическа раздяла и между тях били прекъснати
всякакви връзки . Също така на второ место автомобилът бил негова лична собственост като
движима вещ придобита от него по време на брака , която му служела за упражняване на
професионалната му дейност като земеделски производител.
Съгласно чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити през време на брака с
лично имущество. Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично
притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна
- чл. 23, ал. 2 СК.
Признаването на пълна или частична трансформация на лични средства по
отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на СИО,
съответно уважаването на иска по чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, е предпоставено от пълното и
пряко доказване от претендиращия индивидуална собственост или личен дял бивш съпруг
на следните правнорелевантни факти: 1) придобивна стойност на имота съобразно вида на
възмездната сделка с вещно-правен ефект; 2) размера на вложените средства, които имат
личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на
спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им към момента на придобиване на
имуществото.
Съдът счита възражението на ответницата ,че предявеният установителен иск е
недопустим ,тъй като процесният автомобил към датата на завеждане на исковата молба бил
възложен на трето лице с постановление на ЧСИ и вече не бил СИО за неоснователно.
С иска с правно основание чл.23 ал.1 от СК се установява правото на собственост
върху веща към момента на нейното придобиване и който е правно релевантният момент за
3
установяване на възникването на СИО или не , а не към момента на завеждане на исковата
молба , като в този смисъл е и ППВС№5 от 31.10.1972г. Ищецът не може да защити правото
си на собственост с друг иск , като такъв за неоснователно обогатяване срещу ответницата ,
тъй като тя към датата на завеждане на исковата молба не е получила реално половината от
продажната цена от съдебният изпълнител. Следователно единственият път за защита на
правото на собственост на ищеца по отношение на процесният автомобил е чрез
предявяването на настоящият положителен иск за собственост.
Установи се по делото ,че процесният автомобил е придобит от ищеца по време на
фактическата раздяла на страните с негови лични средства ,което изключва приноса на
ответницата в закупуването на веща и същата е негова собственост на осн.чл.23 ал.1 от СК .
Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от СК предвижда, че са лични движимите вещи,
придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично
ползване, за упражняване на професия или на занаят. С придобиването на движима вещ,
именно поради обстоятелството, че служи за упражняване на професия или занаят, същата
става лична собственост на съпруга, което изключва съпружеска имуществена общност
върху нея, като е и без значение с какви средства е придобита същата. Установи се по
делото ,че процесният автомобил е придобит от ищеца във връзка с неговата професионална
дейност като земеделски производител, занимаващ се със земеделие и животновъдство и с
който той е разнасял мляко и млечни продукти.
Предвид гореизложеното автомобила е негова собственост и на основание чл.22 ал.2
от СК .
Предвид гореизложеното ,съдът счита ,че следва да се признае за установено по
отношение на ответницата ,че ищецът е едноличен собственик на основание чл.23 ал.1 от
СК и чл.22 ал.2 от СК на процесния товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. №.... номер
на рама .....
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо това следва да се признае за
установено по отношение на ответницата ,че ищецът е едноличен собственик на основание
чл.23 ал.1 от СК и чл.22 ал.2 от СК на процесния товарен автомобил.
По отношение на разноските по делото : Ищецът е предявил с исковата си молба иск
за собственост по отношение на посоченият в исковата молба недвижим имот и иска за
собственост по отношение на автомобила. Първият иск е уважен от ШРС и решението не е
било обжалвано от страните. Преди завеждане на исковата молба ответницата не е оспорвала
правата на ищеца като собственик на този имот и с поведението си е не станала причина за
завеждането му , като го признава в отговора си, поради което и на осн.чл.78 ал.2 от ГПК тя
не дължи на ищеца разноски по делото по този иск , като по този иск и ищецът не дължи на
ответницата разноските направени от нея. Цитираното от ищеца във частната му жалба
определение на ВКС не касае идентичен казус на настоящия и не може да се приложи.
4
По отношение на вторият иск за собственост относно товарния автомобил предвид
изхода от спора на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по делото
касателно този иск за двете съдебни инстанции и направените разноски по обезпечителното
производство за 1/2 от тях.
Ето защо на ищеца следва да се присъдят разноски по представеният списък на
разноските за първата инстанция в размер на 163лв. за държавна такса само по иска относно
автомобила , сумата от 380лв. за адвокатски хонорар , който е половината от уговореният за
делото по двата иска хонорар от 760лв., , 16лв. за банкови такси и половината от разноските
по обезпечителното производство в размер на 72.50лв. общо 631.50лв. и направените
разноски по делото за въззивната инстанция по представеният списък на разноските в
размер на 300лв. за адвокатски хонорар ,81.50лв. за държавна такса и 15лв. държавна такса
за частната жалба общо 396.50лв.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №157/16.11.2021г. по гр.д.№504/2021г. по описа на НПРС, в
частта му с която съдът е отхвърлил предявеният от К. Н. О. с ЕГН********** от с. Сини
вир, обл. Шумен, ул. „....“, №41 против Н. Б. О. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „....“,
№59, вх.В, ет.3, ап.9, иск с правно основание по чл.24, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от СК;
евентуално чл.22, ал.2 от СК, с искане да бъде признат за едноличен собственик на товарен
автомобил „Форд Транзит“ с рег. №.... номер на рама ..... осъдил е К. Н. О. с
ЕГН********** от с. Сини вир, обл. Шумен, ул. „....“, №41 да заплати на Н. Б. О. с ЕГН
********** от гр. Шумен, ул. „....“, №59, вх.В, ет.3, ап.9, направените от нея разноски по
делото в размер на 737 лв. както и определение №383/5.05.2022г. по гр.д.№504/2021г. по
описа на НПРС, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Б. О. с ЕГН ********** от
гр. Шумен, ул. „....“, №59, вх.В, ет.3, ап.9, че К. Н. О. с ЕГН ********** от с. Сини вир, обл.
Шумен, ул. „....“, №41 е едноличен собственик на основание чл.23, ал.1 от СК и чл.22 ал.2
от СК на следната движима вещ, придобита по време на брака им: товарен автомобил
„Форд Транзит“ с рег. №.... номер на рама .....
ОСЪЖДА Н. Б. О. с ЕГН ********** да заплати на К. Н. О. с ЕГН**********
разноски по делото за първата инстанция в размер на 631.50лв. и за въззивната инстанция в
размер на 396.50лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6