№ 497
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20243100500472 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№4428/17.01.2024г. от К. А. К., ЕГН:
**********, с адрес: ******, срещу решение №4068/13.12.2023г. по гр.д.№1954/2023Г. по
описа на ВРС, с което е уважен предявения от ЗК „Лев инс" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София иск приемане за установено наличието на вземане в полза на
жалбоподателя в общ размер 6047.00 лв. /шест хиляди четиридесет и седем лева/,
представляваща регресно вземане на застрахователя - изплатено обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност", обективирана в застрахователна полица № BG/22/119002539368,
със срок на действие от 03.09.2019 г. до 02.09.2020 г., вследствие на ПТП, настъпило на
01.09.2020г., по вина на длъжника К. А. К., като водач на МПС марка ,,Дачия", модел
„Лоджи" с рег. № ******, за нанесени щети на електрическа тротинетка „Skootie black in
16713", както и неимуществени и имуществени вреди на А. И.И., от които 5000 лв. -
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, 88.00 лв.- застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, както и сумата 959.00 лв. - застрахователно
обезщетение за нанесени щети по електрическа тротинетка „Skootie black in 16713", ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда - 19.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 79.15 лв.
/седемдесет и девет лева и 0.15 ст./, представляваща мораторна лихва върху главниците в
1
общ размер на 5088 лева, за периода от 22.07.2021г. до 15.09.2022г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.15103/2022г. на ВРС.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и се отправя искане за отмяна, в
евентуалност за намаление размера на присъдените суми. Твърди се, че съдът неправилно е
приел, че жалбоподателят има вина за произшествието, сочи се, че вината е изцяло на
пострадалия поради извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата.
В жалбата не са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна ЗК
„Лев инс" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с който жалбата се оспорва като
неоснователна, като се изразява становище за правилност и законосъобразност на
решението. Доказателствени искания не са направени.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ЗК „Лев инс”
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу К. А. К., ЕГН: **********, с адрес:
******, положителен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.3 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че
в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в общ размер 6047.00
лв., представляващо регресно вземане на застрахователя - изплатено обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност", обективирана в застрахователна полица №
BG/22/119002539368, със срок на действие от 03.09.2019 г. до 02.09.2020 г., вследствие на
ПТП, настъпило на 01.09.2020г., по вина на длъжника К. А. К., като водач на МПС марка
,,Дачия", модел „Лоджи" с рег. № ******, за нанесени щети на електрическа тротинетка
„Skootie black in 16713", както и неимуществени вреди на А. И.И., изразяващи се в
повърхностни травми на раменния пояс и мишницата, контузия с охлузни рани по десния
лакът, левия лакът, лявата мишница, лявата подбедрица и дясното ходило, остра стресова
реакция, от които 5000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, 88.00 лв.
- застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/, както и сумата
959.00 лв. - застрахователно обезщетение за нанесени щети по електрическа тротинетка
„Skootie black in 16713", ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 19.09.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата 79.15 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците в общ
размер на 5088 лева, за периода от 22.07.2021г. до 15.09.2022г.
Твърди се в исковата молба, че на 01.09.2020г. около 20:30 часа в гр. Варна, на
кръстовището между бул. Васил Левски и ул. Дружба е настъпило ПТП. Ответникът като
водач на автомобил ,,Дачия", модел „Лоджи" с рег. № ******, при извършване на маневра –
десен завой, не пропуска и реализира ПТП с електрическа тротинетка „Skootie black in
16713“, управлявана от А. И.И., който се движи по велопътека и предприема маневра
пресичане на зелен сигнал на светофарната уредба. Сочи се, че вследствие на ПТП са
настъпили щети по електрическата тротинетка и неимуществени вреди на А. И.И. -
повърхностни травми на раменния пояс и мишницата, контузия с охлузни рани по десния
2
лакът, левия лакът, лявата мишница, лявата подбедрица и дясното ходило, остра стресова
реакция. За настъпилото произшествие бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица №
1193-23465/02.09.2020г., в който било отразено, че виновният водач К. К. е напуснал
местопроизшествието. Ищецът като застраховател на лек автомобил на виновния водач по
полица BG/22/119002539368, със срок на действие от 03.09.2019 г. до 02.09.2020 г. бил
уведомен за настъпилото събитие и съответно била образувана преписка по щета №
Р03051000-64-20-7557 и № 0000-1000-06-21-7039. Застрахователят на 25.03.2021г. изплатил
5088 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и разходи за лечение на А.
И.И. по щета № Р03051000-64-20-7557 и на 15.04.2021г. 959 лева застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по щета № 0000-1000-06-21-7039. Твърди се, че
застрахователят е придобил регрес срещу причинителя на вредата в лицето на ответника до
размера на изплатеното обезщетение. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е
депозирал възражение, като в рамките на предоставения му срок, ищецът предявява
настоящия установителен иск за съществуване на оспореното му вземане. Моли за
постановяване на положително решение по предявения иск.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Оспорва да е проявил противоправно поведение, механизма на настъпване на ПТП и
наличието на причинно-следствена връзка спрямо настъпилия вредоносен резултат. Твърди,
че виновен за произшествието е водачът на електрическата тротинетка, който на пешеходна
пътека и при червен сигнал на светофарната уредба е предприел преминаване през пътното
плътно, без да слезе от тротинетката. Сочи се, че за ответника не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати ПТП и настъпването на вредите. Твърди се, че А. И.
е управлявал тротинетката през тъмната част на денонощието без светлоотразителни
елементи върху видимите части на облеклото, като не е бил с каска, тротинетката не е била
със включени светлини и не е имал изправна спирачна система. Счита, че липсват
доказателства за преживяна остра стресова реакция от И.. Моли предвид изложените
съображения по делото да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за
процесуално допустим, поради което дължи произнасяне по същество на спора.
3
Претенцията се основава на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ, която предвижда
правото на застрахователя да получи от виновния водач платеното обезщетение, заедно с
платените лихви и разноски, при следните кумулативно предвидени предпоставки:
виновният водач да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Съгласно чл. 125, т.1 ЗДвП службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато при произшествието има ранен човек. В случая няма спор, че делинквентът не е
изпълнил вмененото от закона задължение за уведомяване на органите за контрол на МВР за
настъпилото ПТП и е напуснал мястото на произшествието, без да изчака появата на
компетентните органи, въпреки че явяването им е било задължително. Предвидено е
изключение за случаите, когато е наложително на водача да бъде оказана медицинска
помощ или по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач. Твърдения в този смисъл не са наведени от ответника, съответно и не са
ангажирани доказателства.
Установено е също от ангажираните доказателства и не се спори между страните,
че ищецът е изплатил в полза на третото лице, чиято тротинетка е увредена вследствие на
процесното ПТП, застрахователно обезщетение в размер от 959 лева. На пострадалото лице
е изплатена сумата 5088 лева за причинени имуществени и неимуществени вреди.
Освен предпоставките по чл.500 от КЗ, в случая с оглед липсата на влязла в сила
присъда, както и на решение, определящо размера на дължимото обезщетение, на
установяване в настоящото производство подлежат елементите от фактическия състав на
чл.45 ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност”
между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно Д.ие от страна на застрахования, причинна връзка между Д.ието и
вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
В първоинстанционното производство е прието за безспорно установено
наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „Дачия Лоджи“ с peг. N: ******
със срок на действие от 03.09.2019г. до 02.09.2020г., вкл. датата на настъпване на
процесното ПТП.
Фактът на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие не е
спорен между страните и се установява посредством приетия като доказателство и
неоспорен от страните в процеса официален удостоверителен документ - протокол за ПТП с
пострадали лица, видно от който на 01.09.2020г. в гр. Варна, около 20:30 часа, на бул.
„Васил Левски", кръстовище с ул. „Дружба" се е състояло ПТП с участието на лек
автомобил „Дачия Лоджи“ с peг. N: ******, управляван от К. А. К., който е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата. На водача е съставен АУАН на 01.09.2020г. за
4
нарушения по чл.119, ал.4, чл.123, ал.1, т.2 и чл.100, ал.1 от ЗДвП и е издадено наказателно
постановление от 28.10.2020г. на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.179, ал.2 вр. с ал.1,
чл.175, ал.1 и чл.183, ал.1 от ЗДвП. С решение от 08.07.2021г. по АНД №142/2021г.
наказателното постановление е потвърдено, като в частта относно правната квалификация е
изменено, като вместо нарушение по чл.179, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП е прието за осъществено
нарушение по чл.5, ал.2, т.1 във вр. с чл.25, ал.1 от ЗДвП.
С оглед изясняване механизма на настъпване на ПТП, в хода на
първоинстанционното производство е изслушано и заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, съобразно което ПТП е настъпило вследствие на това,
че на кръстовище лекият автомобил е предприел маневра завой надясно, навлязъл е в
рамките на пътната маркировка пешеходна пътека в траекторията на движение на
тротинетката и вследствие на това е настъпил удар между тях. Според заключението водачът
на лекия автомобил е имал възможност да предотврати произшествието, ако е възприел и е
реагирал на опасността на не по-малко от 13.77м от мястото на удара.
Въз основа на ангажираните писмени доказателства и заключението по САТЕ се
налага извода, че водачът е нарушил задължението си по чл.5, ал.2, т.1 във вр. с чл.25, ал.1
от ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, както и преди да
започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Изложените изводи
мотивират обосновано становище за противоправния характер на поведението на водача на
лекия автомобил, който е предприел маневра завой надясно, без да се съобрази с движещото
се по пътя двуколесно ППС, с което е осъществил нарушение на чл.5, ал.2, т.1 във вр. с
чл.25, ал.1 от ЗДвП. След настъпването на ПТП е осъществил нарушение по чл.123, ал.1, т.2
от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи,
когато при произшествието са пострадали хора.
С оглед на установеното съдът приема, че извършеното от деликвента действие е
в нарушение на приложимите разпоредби на ЗДвП и съответно е противоправно.
В тежест на ответника е да опровергае законово установената презумпция в
чл.45, ал.2 ЗЗД, но доказателства в тази насока не са събрани в производството, въпреки
указаната на страната доказателствена тежест.
Не са ангажирани доказателства и в подкрепа на твърденията, въведени с
отговора на исковата молба, за съпричиняване поради нарушение на правилата на ЗДвП от
страна на водача на електрическото ППС. Напротив, установява се от всички събрани
писмени доказателства и заключението по СТЕ, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека,
като при това пострадалият вече е бил преминал лявото платно и ударът е настъпил в
дясното платно по посоката на движение. Липсват данни пострадалият да е пресичал на
5
червен сигнал на светофара, както сочи ответникът, доколкото действително при зелен
сигнал на секцията за десен завой сигналът за пешеходците е червен, но няма основание да
се приеме, че десният завой е осъществен при зелен сигнал на секцията, а не по време на
зелен сигнал за движение направо и надясно, когато сигналът за преминаващите по
пешеходната пътека също е зелен. Липсват данни също така електрическото превозно
средство да е било с неизправна спирачна система, без включени светлини, както и да се е
движило с максимална скорост. В случая не е приложима забраната за движение по площи,
предназначени само за пешеходци, съгласно чл.80а, ал.2, т.10 от ЗДвП, доколкото
конкретната пешеходна пътека, на която е настъпило ПТП, е продължение на велоалея, по
която е разрешено движение на електрически индивидуални превозни средства съгласно
чл.80а, ал.1, т.2 от ЗДвП. Липсват данни дали пострадалият е ползвал каска, но с оглед
настъпилите наранявания, които не са в областта на главата, няма основание да се счита, че
това би могло да предотврати или ограничи уврежданията. Липсват данни също така да е
ползвал светлоотразителни елементи, но с оглед наличието на улично осветление на
конкретното кръстовище, което е общоизвестен факт, няма основание да се счита, че
водачът не е бил в състояние да го възприеме от разстояние около 13 метра, което е
опасната зона за спиране на лекия автомобил.
Въз основа на изложеното се налага извода, че не се установява пострадалият да е
извършил нарушение на приложимите спрямо водачите на индивидуално електрическо
превозно средство разпоредби на чл.80а от ЗДвП.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице. В случая причинната връзка между Д.ието и вредоносния резултат се
установява от констативния протокол и заключението на вещото лице.
При така събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства съдът намира, че
в случая се установяват всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение
на деликвента, ползващ се от клаузите на застраховка ”гражданска отговорност”, а именно
извършено виновно противоправно Д.ие, причинна връзка между Д.ието и вредоносния
резултат – телесни увреждания на ищеца в резултат от настъпилото пътнотранспортно
произшествие. Налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската
отговорност на деликвента за причинените от него вреди на ищеца, съответно и
функционално обусловената отговорност на застрахователя по застраховка ”гражданска
отговорност”.
При установяване факта на извършване на Д.ието, неговата противоправност и
виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на
доказване подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди и техния размер.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило ожулвания по
десния лакът, лявата подмишница, левия лакът, лявата подбедрица, гърба на дясното
6
ходило, кръвонасядане по лявото бедро, които са описани в представената по делото
медицинска документация и съответно установени от заключението на вещото лице по
назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. От заключението по СМЕ
се установява, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, респективно при удар от лек автомобил, последващо падане и удари
в подлежащата повърхност. Според заключението на вещото лице в своята съвкупност
описаните травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание и
отзвучават в рамките на две до три седмици.
С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за
възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената
дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при
ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания. При
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва
да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52
от ЗЗД. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза и
свидетелските показания се установява, че получените от ищеца травматични увреждания са
обусловили чувство на болка и страдание и отзвучават в рамките на две до три седмици. Не
са ангажирани доказателства за претърпени по-големи от обичайните за тези травми болки и
страдания и не се установява твърдението в исковата молба за наличие на остра стресова
реакция, нито за нейната евентуална продължителност.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, намира, че
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищеца следва да се определи в
рамките на 3000 лв., отчитайки обстоятелството, че описаните травми отзвучават в един
сравнително кратък период от време, налице е нормално протекъл оздравителен процес,
както и много добри компенсаторни механизми предвид възрастта на пострадалото лице.
Отчита се също така и липсата на проведено доказване на твърденията на остра стресова
реакция, както и на претърпени по-големи от обичайните за повърхностни травми болки и
страдания. Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна
и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
По отношение на претърпените имуществени вреди оплакванията във въззивната
жалба са свързани само с възраженията за съпричиняване, които бяха разгледани по-горе и е
формиран извод за неоснователност.
Съобразно изложените мотиви предявеният иск се явява основателен за сумата от
4047 лв., включваща 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 88 лв. застрахователно
обезщетение за имуществени вреди и 959 лв. застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по електрическа тротинетка. Решението следва да се отмени за сумата над 3000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и да се отхвърли в тази част. В останалата част
решението следва да се потвърди, включително и в частта относно присъдената мораторна
лихва, относно чиято дължимост и размер не са изложени конкретни възражения във
въззивната жалба.
7
С оглед разясненията, дадени в т.12 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповед за изпълнение
следва да се разпредели от съда в исковото производство или с решението си по
установителния иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските и за
заповедното производство. Дължимите на ищеца разноски по съразмерност на уважената
част от иска за първа инстанция възлизат на сумата от 802,68 лева, изчислена съобразно
уважената част от предявените искове въз основа на отправеното искане и приложени
писмени доказателства. Разноските за заповедното производство възлизат на сумата от
115,46 лева, на осн.чл.78 ГПК и при отчитането им по съразмерност. В полза на ответника
не следва да се присъждат разноски с оглед липсата на отправено искане и на представени
доказателства.
За настоящата инстанция съобразно частичното уважаване на въззивната жалба се
следват разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съгласно чл.78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4068/13.12.2023г. по гр.д.№1954/2023г. по описа на ВРС В
ЧАСТТА, с която е уважен иска за приемане за установено наличието на регресно вземане
на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София срещу К. А. К., ЕГН
**********, с адрес: ****** над 3000 лева до присъдения размер от 5000 лв.,
представляващо изплатено обезщетение за неимуществени вреди на А. И.И. вследствие на
ПТП, настъпило на 01.09.2020г., по вина на К. А. К., като водач на МПС марка ,,Дачия",
модел „Лоджи" с рег. № ******, по застраховка „Гражданска отговорност", обективирана в
застрахователна полица № BG/22/119002539368, със срок на действие от 03.09.2019г. до
02.09.2020г., както и в частта за разноските и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, иск за приемане за установено наличието на регресно вземане срещу К. А. К., ЕГН
**********, с адрес: ******, за размера над 3000 лева до присъдения размер от 5000 лв.,
представляващо изплатено обезщетение за неимуществени вреди на А. И.И. вследствие на
ПТП, настъпило на 01.09.2020г. по вина на К. А. К., като водач на МПС марка ,,Дачия",
модел „Лоджи" с рег. № ******, по застраховка „Гражданска отговорност", обективирана в
застрахователна полица № BG/22/119002539368, със срок на действие от 03.09.2019 г. до
02.09.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.15103/2022г. на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4068/13.12.2023г. по гр.д.№1954/2023Г. по описа на
ВРС В ЧАСТТА, с която е уважен иска за приемане за установено наличието на регресно
8
вземане на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София срещу К. А. К.,
ЕГН **********, с адрес: ****** в общ размер от 4047 лв. /четири хиляди и четиридесет и
седем лева/, представляващо изплатено застрахователно обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2020г. по вина на К. А. К.,
като водач на МПС марка ,,Дачия", модел „Лоджи" с рег. № ******, по застраховка
„Гражданска отговорност", обективирана в застрахователна полица № BG/22/119002539368,
със срок на действие от 03.09.2019г. до 02.09.2020г., от които 3000 лв. неимуществени вреди
на А. И.И., 88 лв. застрахователно обезщетение за имуществени вреди, както и сумата 959
лв. застрахователно обезщетение за нанесени щети по електрическа тротинетка „Skootie
black in 16713", ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 19.09.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 79.15 лв. /седемдесет и девет лева и 15 ст./, представляваща
мораторна лихва върху главниците за периода от 22.07.2021г. до 15.09.2022г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.15103/2022г. на ВРС.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН **********, с адрес: ****** да заплати на ЗК „ЛЕВ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата 115,46 лева, представляващи
сторени в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от исковете, на
осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН **********, с адрес: ****** да заплати на ЗК „ЛЕВ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сторените в исковото производство
разноски съразмерно на уважената част от иска, както следва: за първа инстанция сумата от
802,68 лева и за въззивна инстанция – сумата от 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9