Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/11.07.2018г., гр. Варна
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХLIX СЪСТАВ, гражданско отделение, на деветнадесети юни 2018г., в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар
Милена Узунова разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 18473 по описа за
2017г.
Производството по делото е образувано въз основа на иск предявен от Б.В.А.,
ЕГН ********** ***6 срещу С.Х.И., ЕГН ********** *** за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1200 евро,
дължима главница в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 6.06.2008 г., по което е образувано ЧГД
№3829/2008 г. на ВРС, VII с-в, до окончателното й плащане, дължима съгласно
запис на заповед с дата на 9.IV.2008 г. от С.Х.И., ЕГН********** за сумата от
1200 евро предявен за плащане на 9.V.2008 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение№ 1279/14.07.2008 г. по реда на чл.417, т.9 от ГПК по ЧГД № 3829/2008
г. на ВРС, VII с-в.
В исковата молба се излага се, че със Запис на заповед от 09.04.2008 г. С.Х.И.
се задължил да заплати на Б.В.А. сумата 1200,00 евро. По подадено от ищеца
заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК било образувано ч.гр.д.№ 3829 по описа
за 2008 г. на ВРС и издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която
издателят на ценната книга. Твърди се, че в законоустановения
срок ответника и длъжник по издадената Заповед възразил срещу нея, поради което
за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че вземането по менителничния ефект е погасено по давност с изтичане на
тригодишния давностен срок по чл. 531 ТЗ от момента
на издаване на изпълнителния лист, евентуално, в случай, че е налице каузално
правоотношение, с изтичане на 5 годишен срок, на осн.
чл. 110 ЗЗД. Сочи се, че ищеца се е снабдил с изпълнително основание на
14.07.2008г., поради което и предвид това, че заповедното производство прекъсва
давността и започва да тече нова давност, то вземането е погасено през 2013г.
Твърди се, че записът на заповед не отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ,
поради което е нищожен – не е посочено място на плащане, посочени са две суми,
вписана е и уговорка за неустойка, както и 10 % месечна лихва, която не е
уточнено върху кое вземане е начислена. Възразява, че уговорката за лихва и
неустойка разколебава безусловния характер на менителничния
ефект, което прави нередовен записът на заповед, а изписването на няколко суми
води до неяснота за коя от тях е поето задължението. По изложените съображения
се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство като доказателства бяха приложени и
приети: постановление за възлагане на недвижим имот от 25.05.2011 г.,
удостоверение от камарата на ЧСИ изх.№ 11940/04.05.2018 г., призовка за
принудително изпълнение по изп.д.№ 20087190400109,
покана за доброволно изпълнение по изп.д.№
20087190400109 с изх.№ 03296/15.09.2008 г. покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20097190400254 с изх.№ 02951 от 13.07.2009 г.,
покана за доброволно изпълнение по изп.д.№
20097190400217 с изх.№ 03433 от 02.09.2009 г., покана за доброволно изпълнение
по изп.д.№ 20087190400210 с изх.№ 00355 от 23.01.2009
г., покана за доброволно изпълнение по изп.д.№
20087190400109 с изх.№ 01895 от 19.06.2008 г., протокол за опис на недвижими
имущества от 16.09.2009 г., призовка за принудително изпълнение по изп.д. №
20087190400109, решение № 2051 от 09.12.2015 г. на ВОС по в.гр.д.№ 2789 от 2015
г., протокол за опис на недвижими имущества от 16.09.2009 г., покана за
доброволно изпълнение от 27.10.2009 г., писмо до Агенция по вписвания от
26.10.2009 г., покана за доброволно изпълнение до ****– 2 броя, покана за
доброволно изпълнение до С.И., Молба от ****по изп.д.
№ 109/08писмо от ВРС до ЧСИ ****, молба от Б.А., като пълномощник на ****по изп.д. №№ 109/8 и 217/9, молба от Б.А. до ЧСИ ****, писмо
до Агенция вписвания с вх.№ 35/13.07.2009 г., писмо до Агенция вписвания с вх.№
34/13.07.2009 г., удостоверение от Агенция за държавни вземания изх.№
20-9321/05.08.2009 г.писмо до ЧСИ ****относно изпращане на преписка вх.№
1213/14.06.2017 г., покана за доброволно изпълнение до ****, уведомление до ЧСИ
**** от 20.10.2017 г., покана за доброволно изпълнение до адв.****,
като пълномощник на Ибрям Ибрям от 25.10.2017 г.
покана за доброволно изпълнение до С.И., удостоверение от Камара на ЧСИ от
04.05.2018 г.
Представен по делото е запис на заповед от 09.04.2008г., по силата на който
ответникът И. се е задължил безусловно да заплати на 09.05.2008г. на ищеца А.
сумата от 1000 /хиляда/ евро, 200 /двеста/ евро – неустойка и 10% месечна лихва
до заплащане на задължението по записа на заповед. Ефекта е предявен за плащане
на издателя на 09.05.2008г.
Въз основа на заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
е образувано ч.гр. дело №3829/2008г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №1279/14.07.2008г.,
постановена по, с която ответникът е осъден за заплати на ищеца сумата от
1200,00 евро/хиляда и двеста евро/, въз основа на запис на заповед от
09.04.2008г., с падеж 09.05.2008г.
Въз основа на заповед по чл. 417 ГПК е издаден изпълнител лист, който е
получен на 21.07.2008г. от заявителя.
По делото са представени доказателства за образувано Изпълнително дело №
109/2008г. по описа на ЧСИ ****, което впоследствие е прехвърлено за
продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ И. Станчева, рег. №712, при
която същото е образувано под № 20177120400721. Видно от представеното по
делото удостоверение от ЧСИ И. Станчева, рег. №712, към изп.
дело № 109/2008г. на ЧСИ **** е приобщен ИЛ издаден по ч.гр. дело № 3829/2008г.
на ВРС.
ПДИ по изп. дело № 20177120400721, под стар номер
109/2008г. за сумата, за която е издаден ИЛ по ч.гр. дело № 3829/2008г. на ВРС
е връчена на ответника на 25.10.2017г.
От представените по делото постановление за възлагане на недвижим имот от
25.05.2011 г. по изп.дело №109/2008г. на ЧСИ ****,
призовка за принудително изпълнение по изп.д.№
20087190400109, покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20087190400109
с изх.№03296/15.09.2008г. покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20097190400254 с изх.№02951 от 13.07.2009 г.,
покана за доброволно изпълнение по изп.д.№
20097190400217 с изх.№ 03433 от 02.09.2009 г., покана за доброволно изпълнение
по изп.д.№ 20087190400210 с изх. №00355 от 23.01.2009
г., покана за доброволно изпълнение по изп.д.№
20087190400109 с изх.№01895 от 19.06.2008г., протокол за опис на недвижими
имущества от 16.09.2009г., призовка за принудително изпълнение по изп.д. № 20087190400109, решение № 2051 от 09.12.2015 г. на
ВОС по в.гр.д.№ 2789 от 2015 г., протокол за опис на недвижими имущества от
16.09.2009 г., покана за доброволно изпълнение от 27.10.2009 г., писмо до
Агенция по вписвания от 26.10.2009 г., покана за доброволно изпълнение до ****–
2 броя, покана за доброволно изпълнение до С.И. по изп.дело
109/2008г. от 09.12.2010г., Молба от ****по изп.д. №
109/08писмо от ВРС до ЧСИ ****, молба от Б.А., като пълномощник на ****по изп.д. №№ 109/8 и 217/9, молба от Б.А. до ЧСИ ****, писмо
до Агенция вписвания с вх.№ 35/13.07.2009 г., писмо до Агенция вписвания с вх.№
34/13.07.2009 г., удостоверение от Агенция за държавни вземания изх.№
20-9321/05.08.2009 г.писмо до ЧСИ ****относно изпращане на преписка вх.№
1213/14.06.2017 г., покана за доброволно изпълнение до ****, уведомление до ЧСИ
**** от 20.10.2017 г., покана за доброволно изпълнение до адв.****,
като пълномощник на Ибрям Ибрям от 25.10.2017 г.
покана от ЧСИ Станчева за доброволно изпълнение до С.И. от 18.10.2017., връчена
на 25.10.2017г., удостоверение от Камара на ЧСИ от 04.05.2018г. се установява, че
по първоначално образуваното при ЧСИ **** изп.дело
№109/2008г. обект на изпълнителното производство не е вземането по издадения
изпълнителен лист по ч.гр.дело №3829/2008г. на ВРС и този изп.лист
не е бил приобщаван по това изпълнително производство.
По искане на ответната страна бе допусната съдебно-графологическа
експертиза. В заключението си вещото лице приема, че именно ответника е изписал
саморъчно имената си срещу Платец в Записа на заповед, както и лично той е
положил подписи под платец на записа на заповед.
При тази установеност на
фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Безспорно е, че записът на заповед като ценна книга следва да има конкретно определено в закона съдържание (чл.
535 ТЗ), като документ, който не съдържа някой от реквизитите не е запис на
заповед, освен в изрично посочените от закона изключения, а именно: липса на
определен падеж, липса на място на плащане и местожителство на издателя и липса
на място на издаване, съобразно хипотезите на чл. 536, ал, 2, 3 и 4 ТЗ.
Абстрактният характер на записа на заповед означава, че задължението на
длъжника по същата не е обусловено от съществуването на някаква причина.
Задължението на издателя на записа на заповед произтича не от наличието на
някакъв договор, а от самото му едностранно волеизявление за задължаване,
поради което не е необходимо посочване в запис на заповед на причина, поради
която издателят се е задължил да заплати сумата по нея на поемателя.
Съгласно т. 4д на ТР № 4/2013 г. на
СОГТК на ВКС, направената добавка относно наличието на каузално правоотношение
е пречка за издаване на заповед за незабавно изпълнение, само в случай, че тази
добавка отрича безусловния характер на поетото задължение за плащане. Ако
добавката, сочеща на каузално правоотношение не засяга реквизитите на менителничния ефект, същата следва да се счита за неписата и не опорочава формата му. В мотивите на решението
е посочено, че такова отбелязване е от значение при доказването на иск по чл.
422, когато длъжникът е подал възражение срещу заповедта.
Ответникът, чрез процесуалния си представител релевира
доводи за нищожност на основание чл.535, т.2 от ТЗ, поради неяснота на сумата
на задължението и въвеждане на каузален характер на част от претендираните
суми, разколебаващо безусловния характер на менителничното
задължение, доколкото е индиция за някакви други
взаимоотношения, които стоят извън ценната книга и прави нередовен записа на
заповед. Съобразно разпоредбата на чл. 535, т.2 ТЗ, записът на заповед съдържа
безусловно обещание да се плати определена сума пари. Задължаването по менителничния ефект трябва да е за една точно и ясно
определена сума пари, като след нея може да се посочат съставните части
/главница, неустойка/, макар това пояснение, което е факултативен елемент на
записа на заповед в битието му на ценна книга, да се счита за неписано. От
съдържанието на самата разпоредба на чл. 535, т.2 ТЗ следва извода за наличието
на една ясно и точно определена сума, като в действителност не би било налице
нередност при издаване на менителничното задължение,
ако тази една сума бъде посочена, че е съставна от няколко суми, включително и
ако бъде посочено, че задължението за плащане на посочената сума е издадено
вследствие каузално правоотношение. Сумата следва да бъде точно определена, а
не определяема, като същата следва да бъде определена в глобален размер, като
когато падежът е на точно определен ден, лихвите следва да се изчислят и при
желание на издателя да се включат в общата сума. В тази обща сума при желание
на издателя следва да бъде включена и неустойката.
В процесния запис на заповед от 09.04.2008г.,
ответникът в качеството му на издател се е задължил безусловно да заплати на
09.05.2008г., на ищеца сумата от 1000 евро, 200 евро – неустойка и 10% месечна
лихва до заплащане на задължението по записа на заповед. В записа на заповед
липсва общо определена сума, по която издателя да се е задължил, а в
противоречие на императивните правила на т.2 от чл. 535 на ТЗ са посочени две суми,
които са определени по размер и трета определяема. Съдът намира, че издателя
може да се задължи да заплати по една запис на заповед само една сума, като
същата предвид строгия формален характер на ефекта следва да бъде ясно, точно и
конкретно посочена.
В решение № 96/28.07.2017г., постановено по т.дело № 1907/2016г. на І т.о.
на ВКС се приема, че разпоредба на чл.20 ЗЗД договорите подлежат на тълкуване
от съда, при което следва да се търси действителната обща воля на страните,
като отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и всяка от тях се
схваща в смисъла на целия договор с оглед целта му ,обичаите в практиката и
добросъвестността. При съобразяване на разпоредбата на чл.44 ЗЗД правилата за
тълкуване са относими и към едностранните волеизявления,
които са предвидени от законодателя като пораждащи, изменящи или прекратяващи
права и задължения, каквито са например завещанието и дарението,чието тълкуване
се допуска в съдебната практика /в т. см. р.№197/06.02.17г по гр.д.№1085/16г.
на първо г.о., р.№24/30.03.15г. по гр.д.№5217/14г. на първо
г.о.,р.№154/29.06.16г. по гр.д.№549/16г. на първо г.о. и др./. Записът на
заповед е също едностранно волеизявление, пораждащо задължения за издателя му и
права за поемателя по него. Специфичният характер на
този вид едностранни волеизявления /каквито са изобщо менителничните
ефекти/ обаче ограничава приложението на общата разпоредба на чл.20 ЗЗД. Със
специалните разпоредби на чл.455-чл.538 от ТЗ законодателят е придал на същите
абстрактен и строго формален характер, с което свободното изразяване на волята
на издателя е значително ограничено.
Съдът приема, че в настоящия случай не би могло да бъде преодоляно
императивното изискване на чл.535, т.2 ТЗ за посочване на определена сума пари,
като съществен реквизит от съдържанието на менителничния
документ. От анализа на записа на заповед не се установява издателя да е поел
безусловно задължението да заплати сумата от 1200 евро, а напротив от
съдържанието на представения ефект същия се е задължил да заплати множество
суми, сред които такива неопределени по размер. Дори и да бъде прието, че
задължението за плащане на месечна лихва в размер на 10 % до заплащане на
сумата по записа на заповед не следва да бъде включено в задължението за
плащане, то отново не би се спазило ясното изискване на разпоредбата на ТЗ, а
именно да бъде посочена определена, глобална, обща сума пари, която подлежи на
плащане по този запис на заповед. Задължението за плащане произтича от менителничния документ, като единствено той съдържа размера
на това парично задължение. Това парично задължение не може да бъде извеждано
по пътя на тълкуване съдържанието на документа, включително и при прилагане
правилата на формалната логика.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на
записа на заповед, поради противоречието му с разпоредбите на чл.535, т.4 и т.6 ТЗ, т.е., че не се съдържа в достатъчна степен индивидуализация на мястото на
издаване и мястото на плащане. От текста на представения по делото запис на
заповед може да бъде направен извод за мястото на издаване и плащане на менителничното задължение, макар като място на издаване на
записа на заповед и място на плащане на същия да е посочено единствено населено
място - гр. Варна. В същото време е
вписан адреса на издателя на записа на заповед – ул.“Р. долина“ №48. От текста
на Заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение вх.№8515/06.06.2008г. е видно, че като адрес на длъжника е вписан адрес
****, т.е. не е налице неяснота, тъй като при посочване на адрес до името на
издателя следва да се приеме, че формалните изисквания на чл.535, т.4 и т.6 ТЗ
са спазени и менителничното задължение не страда от
посочените пороци.
Пред съда бе релевирано
възражение от страна на ответника за погасяване на правото на иск на ищцата,
поради изтичане на предвидения в чл. 531 ТЗ давностен
срок. Видно от ценната книга, поетото задължение е следвало да бъде изпълнено
на определен падеж, а именно 09.05.2008г. Следователно, считано от тази дата е
започнал да тече предвидения в закона тригодишен давностен
срок, който е изтекъл на 09.05.2011г. Съобразно разясненията дадени в мотивите
на т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не би могло да се приеме, че
депозирането от страна на ищеца на заявление за издаване на заповед по реда на
чл. 417 ГПК е действие, което е прекъснало давността. Заповедното производство
е уредено като част от изпълнителния процес и затова заявлението не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуването на
вземането, но съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на
иска има обратно действие само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно
от материалите по делото Заявлението за издаване заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ е депозирана в служба „Регистратура“ при ВРС
на 06.06.2008г. След подаване на възражение от
ответника срещу издадената Заповед №1279/14.07.2008г. по ч.гр.дело №3829/2008г.
на 30.10.2017г. и уведомяването му за това на 14.11.201г. за заявителя/ищец е
започнал да тече едномесечен срок за предявяване на иск. Исковата молба е
заведена в Регистратура на ВРС на 04.12.2017г. Следователно към този момент
правото на иск не е било погасено.
Така предвид строгия формален характер на записа на заповед и предвид
нарушение на императивните изисквания на чл. 535, т.2 ТЗ в запис на заповед от
09.04.2008г. при неговото издаване, следва да бъде уважено възражението на
ответника, като следва да бъде прието, че документа е нищожен. При така
приетото предявения установителен иск с правно осн. чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени
съдебно – деловодни разноски в размер на 600 лева, съставляващи заплатено
възнаграждение за процесуално представителство-400лв. и депозит за СГЕ-200лв.,
на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б.В.А., ЕГН ********** ***6 срещу С.Х.И., ЕГН **********
*** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
сумата от 1200 евро, дължими на основание запис на заповед от 09.04.2008г.,
платим на падеж 09.05.2008г., за който сума е издадена заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК №1279/14.07.2008г., по ч.гр. дело №
3829/2008г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 505, ал.1 вр. чл. 537 ТЗ.
ОСЪЖДА Б.В.А., ЕГН ********** ***6 ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.И., ЕГН ********** ***
сумата от 600/шестстотин/ лева,
съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство-400лв. и
депозит за СГЕ-200лв., на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :