РЕШЕНИЕ
№ …………. / 18.01.2021г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание, проведено на 18.12.2020г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар ИЛИЯНА
ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 20993 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявена от ищецът П.Г.Д. ЕГН**********,***
срещу ответника Я. И.Я.
ЕГН**********,***, р-н А.,
местност „Б“, имот ****, която след
допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК, на искането и досежно
размера на предявените искове, е за
ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА, на основание чл.76 от ЗС, да премахне поставената от него
ограда и да възстанови отнетото владение с площ от 140 кв.м, като фактическо
състояние върху имот на ищеца – имот с идентификатор № ***** по КККР на гр.
Варна, при съседи имоти с идентификатори № *******, № ********, № ********, № ********,
№ ***********, като площта на отнетото владение от 140 кв.м. е във форма на
четириъгълник, отразено по действащата кадастрална скица, като част от имот с
идентификатор *************.
В условията на евентуалност, на
основание чл.75 от ЗС за осъждане на Я.И.Я., ЕГН**********, да премахне поставената от него ограда и да възстанови
отнетото владение с площ от 140 кв.м, като фактическо състояние върху имот на
ищеца – имот с идентификатор № *******, № ********, № ********, № ********, № ***********,
като площта на отнетото владение от 140 кв.м. е във форма на четириъгълник,
отразено по действащата кадастрална скица, като част от имот с идентификатор *************.
В обстоятелствената
част на исковата молба, ищецът сочи, че освен по скрит, смята, че владението е отнето и по насилствен
начин,
тъй като отв.Я.Я., за да
достигне до неговите владения, е разбил и премахнал оградата на имота му, т.е.
употребил е физическа сила.
Претендират се за присъждане сторените съдебни и деловодни разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба:
С Удостоверение №*** от 07.05.19**г. Общинският народен съвет му е
предоставил право на безвъзмездно ползване на земя в размер на ***
кв.м. в местността „Р.", кв.„Г.", общ.В., представляваща имот №**** (стар №****).
Няколко години след това получил Разрешение за строеж №***/26.08.19**г. и в
имота построил еднофамилна вилна сграда с площ от 35
кв.м. Първоначално, към момента на придобиване правото на ползване, имотът имал
характер на земеделска земя, а впоследствие, след влизането на ЗСПЗЗ е бил
включен в селищно образувание и попаднал в строителните граници със статут на
урбанизирана територия.
От придобиването на имота през 80-те години до подаване на
исковата молба, ищецът и семейството му са вложили много средства и труд, за да
превърнат предоставената им пустееща земя в едно красиво и приятно място за
отдих. Поставили телени ограждения, посадили доста
овощни дръвчета и лозя, монтирали метална лозова конструкция. През тези близо 40 години винаги полагали грижи и си поддържали имота.
На 28.03.2019г., ищецът излага, че е бил уведомен от съседа си П. Пенев по телефона, че няколко
лица, сред които и съседът му Я.Я., са
навлезли в имота му и са разрушили около 5-6 метра от оградата му (в северната
част на имота, която граничи с имота на Н.Г. - №***), нанесли са щети по трайните му насаждения и укрепващите ги
съоръжения и са поставили бетонни стълбове за ограждане.
Същият ден, ищецът сочи, че е подал сигнал на дежурния служител в IV-то РУ на МВР, кв.Аспарухово, с молба за съдействие. При
пристигането си, видял, че е разрушена оградата на съседния имот - ****, собственост
на Н.Г. и е издигната нова ограда на около 10м. от старата й. На сигнала се
отзовали униформени служители на полицията, които връчили на Я.Я. предупреждение. Срещу
самоволното влизане на съседа Я.Я. в имота на ищеца,
и разрушаването на неговата собственост, ищецът подал Жалба в Районна прокуратура - гр.Варна с вх.№****/03.04.20**г. В нея описал не само обстоятелствата
от горепосочения случай, но и предходните -
многократно им се спирало електрозахранването при платени месечни фактури за
електричество; имотът на ищеца е бил обиран 7
пъти, като последните 3 кражби, за
които са уведомени органите на реда, са осъществени чрез проникване през
оградата по идентичен начин на този от 28.03.2019г. Кражби имало и в съседния
имот - на Н.Г., като нито една от тях не е била разкрита. Нещо повече, в имота на Я.Я. (№***), на металната му ограда е била поставена стълба, чрез която
лесно може да се прескочи оградата и да се влезе необезпокоявано в съседния
имот - на Н.Г., а оттам да се
достигне и до имота на ищеца. На 11.04.2019г., ищецът излага, че
е подал Жалба и до началника на IV-то РПУ гр.Варна, в която
посочил, че към момента имотът му е разграден и има свободен достъп на злосторници и животни, като дори се създават условия за
извършване на кражби и в крайна сметка се застрашава сигурността както на
имотите, така и на техните собственици.
Тези жалби, се сочи, че не са попречили на отв.Я.Я., в края на м.април да опъне оградна мрежа върху предходно поставените бетонни стълбове. По
този начин от имота на ищецът е била
откъсната част във формата на четириъгълник с приблизителна площ около
80кв.м.
На 20.06.2019г., се сочи, че Я.Я., изцяло разрушил оградата
на имота на ищеца, в горната част (западната), с багер премахнал тръбната
лозова конструкция (около 20 метални
тръби) и изкоренил над 70бр. броя лозови насаждения на Н.Г., а от имота на
ищеца изкоренил 2 череши, един орех, малини, касис,
лозови насаждения заедно с укрепващите Т-образни метални съоръжения, разрушил
пътеката му от плочи с ширина 60см. Бетонните му плочи, заедно с изтръгнатите
стълбове и към настоящия момент се сочи, че могат да се видят в неговия имот.
Накрая, на
25.06.2019г. всичко останало е било изкоренено и заравнено с багер, като
окончателно ответника е ограничил достъпа на ищеца.
Ищецът излага, че не е провеждал разговор с Я.Я., в който да го уведомява, че има претенции към неговия
имот. Не е бил канен нито писмено, нито устно да освободи част от имота. Нито
му е предоставял документи, отразяващи негови права на собственост.
Ищецът излага, че действията на ответникът от м.март до
м.юни, са били осъществени в негово отсъствие, т.е. по време, в което не е бил
в имота си и е нямало как пряко да възприеме, че му е отнето владението.
Благодарение на съседа му, обаче, е бил уведомен и разбрал кой и какво е правил
в имота му, докато не е бил там. Освен
по скрит, смята, че владението е отнето и по насилствен начин, тъй като отв.Я.Я., за да
достигне до неговите владения, е разбил и премахнал оградата на имота му, т.е.
употребил е физическа сила. Освен това, наличието на стълба върху
неговата ограда, е показателно, че разполага с техническо средство, чрез което
лесно може да се преодолеят изградените метални заграждения и да се проникне в
чужд имот.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответникът Я.И.Я. ЕГН**********,***, р-н А.,
местност „Б.“, имот ****, депозира
отговор, чрез пълномощника си адв.К.Н.К., с който изразява становище за недопустимост, и за
неоснователност на иска.
В отговора се сочи, че са неверни
твърденията на ищецът, че е имал качеството на владелец на процесния
имот, който представлява идеална част от ПИ ********* по КККР на СО. „Б.", при граници на
целия имот: ПИ *********; ПИ ***********; ПИ **********; ПИ ************; ПИ *********; ПИ ********; ПИ *********; ПИ **********; ПИ *********; ПИ ********* и ПИ *********.
Сочи се, че са неверни твърденията на ищецът, че на 28.03.2019г. ответникът е нарушил,
респективно му отнел владението на процесния имот.
Сочи се, че са неверни твърденията
на ищецэът, че отнемането на владението е извършено
от ответника чрез насилие и/или по скрит начин.
Сочи се, че са неверни твърденията на ищецът, че е владял процесния имот повече от 6/шест/ месеца преди завеждането
на иска.
Сочи се, че са неверни неотносими
към предмета на спора твърденията на
ищеца, че някой му спирал тока, че имотът му е обиран многократно и т.н.,
защото, видно от изнесеното в исковата молба, ищецът е сезирал компетентните
органи, полиция и прокуратура.
Твърди се от ответникът, че с Приемо-предавателен
протокол от 01.06.20**г.,
съгласно Договор за продажба на имот-частна общинска собственост Peг. № *******/ 30.05.20**г., вписан в Сл.вп.-В*** под № ****, том *****, дело №****/20**г.,
му е било предадено владението на закупения от него на търг от община Варна
недвижим имот, представляващ ПИ ***** по КККР на СО. „Б. при
посочените в протокола граници.
Сочи се, че до 01.06.20**г.,
владението на имота се упражнявало от предходния му собственик, Община Варна.
След тази дата, ответникът излага, че е влязъл във владение на имот ПИ ********, който в претендираната от ищеца
част, не е бил ограден по твърдяния начин и не е бил
владян или държан от ищеца.
На 08.06.20**г., се
сочи, че е бил нает от ответникът правоспособен геодезист, който е трасирал
имота на терена, след което още същия ден в трасираните граници ответника
изорал имота с нает от него трактор. Самият той е собственик на съседния ПИ ********, в който им вилна сграда и живее там повече от двадесет
години със съпругата си, а ищецът е собственик на ПИ ******, който имот последните няколко години се посещавал
изключително рядко. Още през 90-те години на миналия век, когато заплатили
/всеки за себе си/ по 600 кв.м. на
общината, имотите им са били трасирани и след като ги въвели във владение в
платените от тях имоти, излага че са
били снабдени със скици. По този начин, всички ползватели на имоти в района,
чието право е било трансформирано в право на собственост, след като е била
издадена заповед от кмета на общината, са били въведени във владение на
закупените площи, а разликата над платените 600
кв.м. е била обособена като един общ имот, ПИ *********, собствен на Община В***.
Още по него време, след извършеното трасиране на терена,
ищецът поставил ограда по трасираната нова граница, до размера на платените от
него 600кв.м., а разликата престанал
да обработва. По посочената причина, се сочи, че ищецът, бидейки само ползвател
на процесния имот, не е имал качеството на владелец
на същия.
Ответникът излага в отговора си, че не е нарушавал
владението на ищеца, върху имота описан в исковата молба. Посочения имот, който
представлява идеална част от ПИ ************,
целият с площ от ****** кв.м., владее, считано от 01.06.20**г. и понастоящем, след като го
закупил на търг проведен през 2016г. от Община Варна по реда на чл.35, ал.1 от ЗОС.
Твърди, че никога не е бил съвладелец
с ищеца, а е владял само за себе си процесния имот,
считано от 01.06.2018г.
От своя страна, ищецът не е владял процесния
имот след 01.06.2018г.,
включително до датата на внасянето на исковата молба. Твърди, че от влизането
му във владение на процесния имот на 01.06.2018г., до датата на внасянето на
исковата молба са изтекли повече от 18
/осемнадесет/ месеца. През този период ищецът не е владял процесния
имот, включително до внасянето на исковата молба и поради законовата преклузия, искът се явява недопустим.
Твърди се от ответникът, че не е отнемал владението на процесния имот от ищеца чрез насилие и/или по скрит начин,
т.к. владението му е предадено по надлежния ред от трето лице, Община Варна,
далеч преди времето, за което ищецът твърди, че е го отнел от него. Към
28.03.2019г., на която дата ищецът твърди, че е извикал полиция, ответникът
излага, че е владеел процесния имот повече от девет
месеца на правно основание, годно да го направи собственик.
По отношение на иска по чл.76 от ЗС, се създава фактическия
състав на едно конкретно противоправно поведение - владението не просто да е нарушено, а да е отнето, т.е.
владелецът да е лишен от възможността да упражнява фактическа власт и това
отнемане да е станало чрез насилие или по скрит начин. Проявните
форми на термина „насилие" могат да бъдат физически и психически и да се
изразяват в употреба на сила или заплашване, а скритият начин изисква
владелецът да е поставен в неизвестност за отнетото му владение, т.е.
нарушението да е осъществено в такова време или по такъв начин, че да не е
могло да му бъде известно веднага, да прави трудно възприемането му от
владелеца или държателя, например като е използвано тяхно отсъствие.
В
настоящият случай, ответникът сочи, че е демонстрирал владението си върху
закупения от него имот още в деня на влизането му във владение - 01.06.2018г., като направил този факт достояние на всички негови съседи,
включително и на ищеца, с който са дългогодишни съседи през имот, аз като
собственик на ПИ ********, а той на ПИ ********.
Отделно
от това твърди, че не е извършвал насилствено отнемане на владението от ищеца,
т.к. не е осъществявал спрямо него пряка физическа принуда или заплашване или
психическа принуда. В исковата си молба, ищецът не е формулирал твърдение
ответникът, да е осъществявал спрямо него пряка физическа принуда или
заплашване или психическа принуда. Напротив, ищецът твърди, че не бил провеждал
разговори с ответника, не го е канил писмено и устно да освободи имота или да е
предоставял на ответника документи.
Моли
се при изложеното, да се произнесе решение, с което да се отхвърлят предявените
искове като недопустими, евентуално неоснователни и недоказани.
Съдът, като
прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими
към решаване на спора доказателства, и като съобрази приложимите за спорното
правоотношение нормативни правила, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
По делото не се спори, че на основание представено удостоверение №*** от 07.05.19**г., ОбНС – гр. Варна, в изпълнение на Постановление 11 от
02.03.19**г. на МС, е предоставил право на ползване на П.Г.Д., върху хавра
с площ от 0,8 дка, находяща се в землището на гр.
Варна, местност „М“.
Видно
от представеното разрешение за строеж №*** от 26.08.19**г., издадено от Районне народен съвет „Аспарухово“ – Варна, отдел „Алхитектура и благоустройство“, със същото е разрешено на П.Г.Д.
ЕГН **********, да построи сезонна постройка със застроена квадратура ***кв.м.,
в парцел по плана на м-ст „Р“ в гр. Варна.
Представен
от ответникът Договор за продажба на имот – частна общинска собственост, по
реда на чл.35, ал.1 ЗОС, удостоверява, че на посочената дата 30.05.20** Община Варна е продала на отв.Я.И.Я. ЕГН **********, следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, с.о. „Б.“, ПИ с номер *******, с
площ от **** кв.м., граничещ с имоти с номер *****, *****, *****, *****, *****,
*****, *****, *****, *****, ***** и *****
по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед с номер КД ******. на началника на
СГКК – Варна. Удостоверено е в този договор, че за имота бил съставен АОС № ****
от 24.09.20**г.
Представен
от ответникът с отговора му по чл.131 ГПК, приемо -
предавателен протокол от дата 01.06.20**г.,
изготвен в изпълнение на чл. 96 от Наредбата за реда за придобиване, управление
и разпореждане с общинско имущество, удостоверява,
че представители на Община Варна, са предали на Я.И.Я., следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, с.о. „Б.“, ПИ с номер *******, с
площ от ***** кв.м.
Представен
от ответникът с отговора му по чл.131 ГПК, протокол за извършено трасиране на основание
чл.33, ал.5 от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016г., удостоверява, че на
08.06.20**г., по молба на Я.Я., инж. В.И.А., е
трасирал и координирал граничните точки на ПИ с номер ******** по КК на гр.
Варна, район „Аспарухово“.
Владението се дефинира
по чл.
68 ЗС, като упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи като своя
лично или чрез другиго. Когато същото се упражнява от лице, което не
притежава самото право, владението е обект на защита по реда на чл. 75 и чл. 76
ЗС. Владението и правото на владение следва да се разграничават. Владението е
равнозначно на власт върху вещта, без да е необходимо дали владелецът има право
на това. Правото на владение е различно, тъй като то се упражнява по силата на
притежаваното вещно право. В този смисъл владението като фактическо състояние
може да бъде защитавано срещу всеки, който твърди права върху вещта,
включително и срещу собственик, какъвто е настоящият случай.
Възприемайки
владението като фактическо състояние, а не като субективно право, логически
следва, че то се установява в процеса на доказване чрез установяване факта на
упражняване на фактическата власт, от кого и за кого се упражнява. Владението е
факт с правно значение и доказването му е в тежест на онзи, който иска да
ползва благоприятните последици, в случая от ищеца.
Искът
по чл. 76 ЗС, защитава владението без значение времето, през което е продължило
конкретното фактическо състояние. Т.е. при този иск няма изискването владението
да е продължило известен период от време. Приемайки, че нарушението на
владението съставлява действие, то това действие следва да лишава отчасти или
изцяло владелеца от фактическата власт.
Според заключението
на вещо лице по допусната и проведена СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено и обосновано, предоставеното на ищеца с удостоверение №122 от 07.05.1982г., ОбНС – гр. Варна, право на
ползване върху следните земи: Хавра от 0,8 дка., в
землището на гр. Варна, местност „Мемишона", при
граници: И.К., Л.П. и път, и описания в това удостоверение имот в КП
Кадастрален план „Южно от Галата, изготвен 1983г., е нанесен с пл. № 2967, съответстващ на
имот № ****
от ПКП към ПНИ на с.о. „Б.", с
площ ***
кв.м., записан на П.Г.Д., при граници: имот № *** на В.В.Г., **** на без име в регистъра, имот № **** на М. К. и
път. Вещото лице е отразило, че на комбинираната скица № 1, външната
граница на имота съгласно представеното удостоверение удостоверение № ***/07.05.1982г.
и действащите до ПНИ планове за местността е била по линията
ограничена от точки №№: 1.2. 3 и 4.
Вещото лице е посочило и частта
от парцела, заключена между предходната граница (външната граница по т. 1) и
новосъздадената по ПНИ, като е отразило, че размера
на отнетата площ по плана на новообразуваните имоти на с.о. „Б." /ПНИ/ е ***.м. м., при
което имота на жалбоподателя по ПНИ, а именно имот № ****, същият той и с
идентификатор ******* от кадастралната карта, се сочи, че е ограничен
до 600 кв.м., като останалата - отнета част с
плот от 295 кв.м. попада и е част от
новообразуван имот №******.
В допълнително заключение по
СТЕ/л.112/, което съда кредитира също като достоверно и компетентно дадено, вещото
лице заключава, че имот с идент.№ ****** от десйтваща КК обфваща част от имот
****/имато на ищеца/ от кадастрален план на м.Б.,
одобрен със Заповед № Р-359/22.10.1996г. на Кмета на Община Варна, която площ
на приложена към експертизата комбинирана скица е в размер на 140кв.м.,
обозначена с услвен №0,1, щрихована с червен щрих.
По предявената главна
искова претенция, на основание чл. 76 от Закона за собствеността, владелецът
или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или
недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е
отнело. С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена в Решение № 733 от
04.11.2010г., постановено по гр. дело № 1536/2009г. по описа на ВКС на РБ,
предмет на владелческия иск по чл. 76 ЗС, е да се възстанови отнетото
владение върху имота, като фактическо състояние. По тези спорове, съдът е
ограничен да установи само факти – факта на владение, факта на нарушение и кой
владее имота към момента на разглеждане на спора.
Представените
по делото удостоверение №122 от 07.05.1982г., ОбНС –
гр. Варна, за предоставено право на ползване на
П.Г.Д., и разрешение за строеж №****
от 26.08.1986г., издадено от Районне народен съвет
„Аспарухово“ – Варна, отдел „Алхитектура и
благоустройство“, за построяване на сезонна постройка със застроена квадратура
35кв.м., в парцел по плана на м-ст „Ракитника“ в гр. Варна, налагат извод, че по делото се установява по безспорен начин,
че ищеца П.Г.Д., осъществява фактическия състав на държането на процесния имот. Допълнително от показанията на разпитаните
по делото по искане на ищеца свидетели П.А. П. ЕГН ********** и Н.И.Г. ЕГН **********/и
двамата, явяващи се съседи на ищеца по имот/, се установява, от 80-те години от
предоставянето на имотите по постановление на МС, ишеца
обитава и владее процесния имот, който облагородил с
трайни насаждения и оградил с поцинкована мрежа с колове, която ограда е била
запазена неразрушена до първото нахлуване на ответника в този имот на
28.03.2019г. и разрушаването й в една част на посочената дата и в друга част на
20.06.2019г. При изложеното, съдът намира, че в процесния
период на осъществяване на разрушителните действия от ответника, а именно – от 28.03.2019г. до
20.06.2019г., ищеца е имал качеството на
държател на процесния недвижим имот, поради което и
може да се ползва от специалния ред, предвиден в чл. 76 ЗС, за да защити своето държане като
фактическо състояние.
Показанията
на свидетелите
П.А. П. ЕГН ********** и Н.И.Г. ЕГН **********/и двамата, явяващи се съседи на
ищеца по имот/, в които се сочи, че от 80-те години от предоставянето на
имотите по постановление на МС, ишеца обитава и
владее процесния имот, който облагородил с трайни
насаждения и оградил с поцинкована мрежа с колове, съдът кредитира като достоверни и
непротиворечиви, съответстващи и на останалия събран по делото писмен доказателствен материал.Тези показания не се оборват от
свидетелските показания на разпитаните по искане на ответника свидетели В.П.Г.ЕГН
********** и С.Н.Н.в ЕГН **********, предвид че
първия от посочените излага, че в имота на Я. не се е заглеждал дали има
огради, а втория излага данни единствено за това, че при работата си в имота на
ответника не е събарял огради, без да излага подробности дали този имот изобщо
е бил ограден и по какъв начин.
Водим от
свидетелските показания на разпитаните по искане на ищецът свидетели П.А. Пенев
ЕГН ********** и Недка И. Георгиева ЕГН **********, които като негови съседи,
съдът възприема, че най-ясно и точно предоставят информация за състоянието на
владения от ищеца имот, част от който впоследствие е отразен по ПНИ като имот
на ответника по делото, оградата на този имот, придобит от ищеца за ползване по
постановление на МС от 80-те години на миналия век, е била запазена неразрушена, и то по начина,
по който е била изградена от ищеца още през 1993г./вж.показания на св.Н.И.Г./,
до първото нахлуване на ответника в този имот на 28.03.2019г., при което е следвало разрушаването й в една част, и до 20.06.2019г., при което е последвало
разрушаването й от ответника в друга част. Предвид факта, че окончателното разрушаване на
оградата в ползвания от ищеца процесен имот е осъществено на 20.06.2019г., потвърдено и от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, то съдът намира, че е спазен изискуемият по закон
шест месечен срок да се потърси защита срещу нарушено владение, поради което и
предявената главна искова претенция с правно основание чл.76 от ЗС, се явява
допустима за разглеждане.
Доказва
се и твърдението на ищецът за нарушено владение по скрит начин. Нарушение по
скрит начин е налице, когато не само владелецът или държателят не знаят, но и
когато по начина или по време на извършването му трудно може да стане тяхно
достояние. Скритостта на нарушението трябва да съществува само в момента на
извършването му, а не и да държи впоследствие владението скрито. И двете нахлувания в имота, владян от ищеца /на
28.03.2019г. и на 20.06.2019г./, според разпитаните по негово искане свидетели,
са станали в отсъствие на самия ищец/вж.показания на св.П. П.-л.94:
..посегателствата „..винаги ставаха в тяхно отсъствие, …. в отсъствие на
собствениците..“/. Или в случай отнемането
е извършено по начин, така че да
не може веднага да стане достояние на досегашния владелец или държател,
съобразно обичайния начин, по който същия
е осъществявал фактическата власт, т. е.
не е осъществено в негово присъствие или в присъствието на лица, чрез
които съобразно нормалните отношения, той би бил уведомен незабавно – в този
смисъл Решение № 733 от 04.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г., І г. о.,
ГК, Решение № 685 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2008 г., I г. о.,
ГК, Решение № 490 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1392/2009 г., II г. о.,
ГК.
Насилствено отнемане на вещта по чл. 76
от ЗС има тогава, когато се използва физическа сила или заплаха срещу лицето, което владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на врата или ключалка. (Решение № 4 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 388 / 2011 г. на Върховен касационен съд). В случаят, св.Н.Г., в показанията си сочи, че на 20.06.2019г. отв.Я.И.Я. е навлязъл с багер/фадрома, изкоренил всичко и изорал с трактор. Т.е. употребена е била физическа сила, с помощна на технически средства, при нахлуването в процесния имот, владян от ищеца. Предвид съдебната практика, разрушаването на оградата, осъществено първоначално на 28.03.2019г. и впоследствие в друга част на оградата на 20.06.2019г., следва да се приеме, като насилствено отнемане на вещта, в случая на реалната част от 140 кв.м. е във форма на четириъгълник, отразено по действащата кадастрална скица, като част от имот с идентификатор *******.Предаването на владението включва
в себе си осигуряване на достъп до тази част от имота, което пък би станало
след премахване на поставената от ответника ограда.
При изложеното, предявената главна искова претенция по чл.76
от ЗС, следва да бъде уважена изцяло. С оглед уважаването й, съдът не дължи
произнасяне по предявената в условията на евентуалност спрямо нея искова
претенция с правно основание чл.75 от ЗС.
По разноските:
С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се следват
разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, които съобразно представени по делото
доказателства и списък по чл.80 ГПК, възлизат в общ размер на 1016.46лв.,
формирани като сбор от следните суми: за д.т. 156.46лв., за СТЕ – общо
350.00лв., за адв.възнаграждение 510.00лв.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА на основание чл.76 от ЗС, ответникът
Я.И.Я. ЕГН**********,***, р-н
А., местност „Б.“, имот *****, да
предаде на ищеца П.Г.Д. ЕГН**********,***, отнето по скрит и по
насилствен начин от ищеца П.Г.Д.
ЕГН**********, владение върху площ от **** кв.м
от имот, находящ се в гр. Варна, район „А.“, местност
„Б.“, с номер на имота ********, изобразени във форма на четириъгълник върху
представената по делото на лист 113 Комбинирана скица към доп.СТЕ/л.111.112/, като
част от имот с идентификатор ********,
щриховани с червен щрих и обозначени с условен №0,1.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
Я. И.Я. ЕГН**********,***,
р-н А., местност „Б.“, имот *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА П.Г.Д. ЕГН**********,***, сумата в общ размер на 1016,46лв., представляваща сторени разноски в
производството, формирани като сбор от следните суми: за д.т. 156.46лв., за
СТЕ – общо 350.00лв., за адв.възнаграждение 510.00лв.
ОБЯВЯВА, че на основание чл. 361 ГПК, решението
подлежи на предварително изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: