№ 200
гр. Пазарджик, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
в присъствието на прокурора Г. Хр. К.
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно частно
наказателно дело № 20245200600977 по описа за 2024 година
С определение №118 от 20.11.2024г. постановено по НОХД № 138/2024г.
по описа на РС-Пещера е осъден В.П.Т. да заплати в полза на Държавата
сумата от 1079лв. представляваща равностойността на МПС „Ф.“ модел „В.“ с
ДКН **** послужило за извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Против това определение е постъпила въззивна жалба от адвокат В. П. ,
като защитник на В. Т., с искането да се измени като се присъди само ½ част
от сумата тъй като МПС-то е СИО. На второ място моли съдът да се
произнесе по връщане на вещественото доказателство МПС което съдът не е
сторил. И алтернативно се иска спиране на делото до произнасяне на
Конституционния съд на РБ по образуваното к.д №15 от 2024г.
Няма сторени доказателствени искания.
В съдебно заседание се поддържа само искането да се присъди ½
идеална част от автомобила.
Представителят на ОП- Пазарджик моли да се потвърди определението
като счита, че автомобила е СИО и тази съсобственост е неделима.
1
По делото се изискаха данни от Агенцията по вписванията дали между
подсъдимия и съпругата ме има вписан брачен договор. Получен е отговор, че
такъв не е вписан от двамата съпрузи.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата, доводите на страните
направени в съдебно заседание и доказателството събрано пред настоящият
състав и като провери изцяло така атакуваното определение направи следните
изводи:
Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от правоимащо
лице, в срока по чл.319 от НПК и отговаряща на изискванията на чл.320 от
НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание
на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с
чл.343б, ал.5 от НК. Производството е било открито и определението
произнесено, след като преди това първоинстанционният съд е одобрил
постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, по силата на което
подс. В. П. Т. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК.
С обжалваното определение съдът, на основание чл.343б ал.5 от НК, е
присъдил в тежест на подсъдимия В. Т. да заплати в полза на държавата
паричната равностойност от МПС лек автомобил марка „Ф.“ модел „В.“ с
ДКН **** „в размер на 1079.00 лева, тъй като МПС е послужило за
извършване на престъплението по чл.343б ал.3 от НК и не е изключителна
собственост на подсъдимия.
При постановяване на определението съдът се е съобразил с наличните
по делото доказателства, а именно: че престъплението е било извършено с
горепосоченото МПС; че същото не е изключителна собственост на
подсъдимия; че стойността на МПС към инкриминираната дата е възлизала на
сумата от1079.00 лева, установена по експертен път.
Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно,
поради следното:
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от
04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б
от НК, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 -
2
4от НК- при управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в
полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е
собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда
равностойността му. Очевидно волята на законодателя, при приемане на
разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК, е била при извършване на такова
престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство,
собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена
равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка
/санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на
последния да извършва други такива престъпления, независимо от
наложеното му наказание по НК.
С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК,
също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите,
собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на
престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично
предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато впрочем е и
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението
липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на
вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на
извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на
тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от
наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата
разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на
наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на
гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в
какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на
посочената разпоредба.
Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията по
транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с
безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и
безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната
практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с
3
управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от
защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният
състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на
престъплението, а не средство за неговото извършване. Без съмнение е, че
мотивите на законодателя, при приемане на промените в НК и в частност
новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са били да се засили превенцията в
посока да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние,
на първо място в личен за дееца план и на второ в генерален – за останалите
членове на обществото ни.
От изложеното може да се изведе и връзката между посочените
разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и
разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на
държавата, респ. присъждането на равностойност по чл. 53 от НК, независимо
от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5
от НК отнемане на вещи предмет на престъплението - когато деецът е техен
собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност -
когато деецът не е техен собственик, както вече се каза не представлява
наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за
извършената противозаконна дейност.
Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на държавата,
когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на
виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК
случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, но освен
него и присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на НК -
новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по
отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5
от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен
отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е
собственост на дееца, но и присъждане на равностойността на предмета на
престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. В този
смисъл и както вече беше посочено, специалната разпоредба представлява
едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от
НК, поради което приложима е именно специалната разпоредба, а не общата
4
такава.
Още повече, че в тази насока е и решение №8 от 17.07.2025г. на
Канституционния съд по к.д. №15 от 2024г. С това решение е отхвърлено
искането на ОСНК на ВКС за установяване на противоконституционност на
ал.5 на чл.343б от НК, в частта“ако деецът не е собственик- да присъди
равностойността му“.
С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК, респ. присъждайки заплащането на равностойността на процесното
МПС в тежест на дееца-несобственик, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, т.к. правилно е приложил
материалния закон.
Не основателен е доводът на защитата, че следва да се присъди
половината от стойността на автомобила тъй като същият е придобит по
време на брака на подсъдимия. На първо място следва да се отбележи, че
имуществото СИО е неделимо. На второ място няма как неучастващо в
процеса лице съсобственик на веща да бъде поставен в неравностойно
положение и процесуална изненада. В тази насока е решение по съединени
дела С-845/19 и С-863/19 на СЕС.
С оглед на всичко казано до тук, искането на защитата за отмяна или
изменяне на определението не може да бъде удовлетворено.
Воден от горното и на основание чл.306, ал.3, във вр. с чл.334, т.6, вр.с
чл.338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №118 от 20.11.2024г. постановено по НОХД №
138/2024г. по описа на РС-Пещера.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6