Определение по дело №52/2021 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

№ 260071/23.02.2021г.

 

 

Град Варна

 

 

Варненският Апелативен съд - Наказателно отделение, на двадесет и втори февруари, две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВЧНД № 52 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид:

 

   

 Производството е по реда на чл.345 вр. чл. 341 ал.1 от НПК вр. чл. 32 ал.4 вр. чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС.

 

Предмет на въззивното производство е определение № 3/06.01.2021г, на състав на Окръжен съд-Варна, постановено в открито съдебно заседание по ЧНД № 1439/2020г., с което е прекратено съдебното производство по делото и прието, че искането на съдебните власти на кралство Великобритания за налагане на финансова санкция на българския гражданин Ф.М. *** е неоснователно, доколкото е направено от Държава, която към 01.01.2021г не е член на Европейския съюз.

 

Въззивното производство е образувано по частен протест на прокурор при ОП-Варна, в който се излага становище за незаконосъобразност на така постановения съдебен акт, като се излагат аргументи в тази насока. Предложението е за отмяна на определението.

 

Варненският Апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото намира, че протестът е допустим, а по същество се преценява и като основателен по следните съображения:

С определение, постановено в открито съдено заседание на 06.01.2021г. по ЧНД № 1439/2020г, състав на Окръжен съд- Варна е  прекратил съдебното производство по делото като е приел, че искането на съдебните власти на кралство Великобритания за налагане на финансова санкция на българския гражданин Ф.М. *** е неоснователно, доколкото е направено от Държава, която към датата на провеждане на съдебното производство, не е член на Европейския съюз. На практика, първостепенният съд, е отказал да се произнесе по същество на направеното искане /макар и квалифицирайки искането като „неоснователно“/, приемайки, че не е сезиран по предвидения ред и от надлежна страна, т. к. от 01.01.2021г кралство Великобритания не е член на ЕС, като е прекратил образуваното производство по чл.32 от ЗПИИРКОРНФС.

 

Принципно, това становище на първоинст. съд – ВОС не може да бъде споделено по следните съображения: Вследствие на резултатите от проведения на 29 март 2017г в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия референдум и суверенното решение на страната да напусне Европейския съюз, в съответствие с чл.50 от Договора за Европейския съюз, са били задействани механиизмите по оттегляне на страната от Съюза. В резултат на това, на 17 октомври 2019г. е договорено споразумение между ЕС и европейската общност за атомна енергия от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от друга, /подписано на 24.01.2020г/, с което е отложена датата за напускане на Обединеното кралство до 31 януари 2020г. /публикувано в официалния вестник на ЕС от 12.11.2019г (2019/C 384 I/01)/ По силата на това Споразумение от 1 февруари 2020г. до 31 декември 2020г. Обединеното кралство е в преходен период, в който не е държава-членка на ЕС, но е член на единния пазар и митническия съюз. В дял V от Споразумението, относим към полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, в чл. 62 т.1 б“г“ изрично се предвижда, че „Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета  се прилага по отношение на решенията, получени преди края на преходния период от централния орган или компетентния орган на изпълняващата държава или от орган на изпълняващата държава, който няма компетентност за признаване или изпълнение на решение, но който предава решението ex officio на компетентния орган за изпълнение“. Изискванията на посоченото рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансовите санкции са въведени в законодателството на РБ чрез приетия през 2010г и действащ към момента ЗПИИРКОРНФС, приложим  в настоящото производство.

От първоинст. дело е видно, че материалите по преписката, ведно с молбата на съответните власти на Обединеното кралство и Удостоверение по чл. 4 от цитирания по-горе Закон, са постъпили в деловодството на „Наказателно отделение“ при ОС-Варна на 21.12.2020г, т. е. преди края на предвидения в Споразумението преходен период, изтичащ на 31.12.2020г.

 

Гореизложеното налага извода за неправилност в подхода на първоинст. съд .- ВОС, респ. отказа му да разгледа и се произнесе по същество по реда на чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото РБ като член на ЕС и страна по Споразуменето, е длъжна да спазва всички предвидени в него клаузи. С оглед на това определението за прекратяване на съдебното производство следва да бъде отменено и делото върнато на Варненски Окръжен съд за насрочване и разглеждане в открито съдебно заседание.

Доколкото в ревизираното определение съдебният състав е приел искането за неоснователно, макар, че не е обсъждал по същество основанията за това, с оглед спазване на принципа за непредубеденост на съда, същото следва да се разгледа от друг съдебен състав.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 345 вр. чл. 341 ал. 1 от НПК, вр. чл. 32 ал.4 вр. чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС, съставът на Апелативен съд – Варна:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ определение № 3/06.01.2021г на Окръжен съд-Варна, постановено в открито съдебно заседание по ЧНД № 1439/2020г. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия от друг съдебен състав.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.