Определение по дело №171/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е образувано по жалба А. Г. С. от град Велинград против Заповед № 8121К-1022/12.02.2025 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която същият е преназначен на друга длъжност, на основание чл. 164, ал. 1 ЗМВР.

С жалбата е направено особено искане за спиране изпълнението на обжалваната заповед.

Искането е недопустимо.

Процесната заповед е издадена на основание чл.143, ал.1, т.3, чл.158, т.4 и чл.164, ал.1 ЗМВР.

Съгласно чл.158, т.4 ЗМВР Министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството преназначава държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжности, а съгласно чл.164, ал.1 ЗМВР държавният служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по-висока длъжност.

По делото не е представена административната преписка, тъй като жалбата е подадена директно в съда, но към същата е представено заявление до Министъра на вътрешните работи рег. № 7855р - 1543/10.02.2025 г., /л.22 в делото/, видно от което комисар А. Г. С. /жалбоподателят/ е пожелал да бъде преназначен на ръководна длъжност - Началник сектор 01 към отдел 07 при дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР. Със същото съдържание е и протокол рег.№ 7855р-1542/10.02.2025 г. на л.21 в делото.

Искането да се спре изпълнението на Заповед № 8121К-1022/12.02.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, предмет на обжалване в настоящото производство е недопустимо. То не попада в нито една от предвидените по чл. 166 АПК хипотези, в които съдът се произнася по искане за спиране: при допуснато предварително изпълнение с разпореждане на органа или по силата на закона.

Видно е от съдържанието на оспорената заповед, в същата няма постановено предварително изпълнение. Предварително изпълнение на процесната заповед не е допуснато и по силата на закона и това е резонно, доколкото преди издаването й е изразена волята на жалбоподателя за встъпване в изпълнение на новата длъжност и тя е съобразена.

Приложимо в случая е общото правило, визирано в чл.166, ал.1 АПК, съгласно което оспорването спира изпълнението на административния акт. Ето защо жалбоподателят в случая няма правен интерес да иска спиране на изпълнението на обжалваната заповедта, тъй като същото е спряно по силата на чл.166, ал.1 АПК с факта на депозиране на жалбата пред компетентния съд.

По изложените съображения, Административен съд – Пазарджик,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на А. Г. С. от град Велинград за спиране изпълнението на Заповед № 8121К-1022/12.02.2025 г., издадена от Министъра на вътрешните работи.

На основание л.166, чл.3 АПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

При постъпване на жалба да се докладва незабавно за администрирането й, а при липса на жалба – след изтичане срока на обжалване за следващите се процесуални действия.