Р Е Ш Е Н И Е
№
20.05.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАРИНСКА
При секретаря Поля Цанева и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№6553/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Искове с правно основание чл.
422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр чл. 240, ал.1, вр.
чл. 79,
ал.1, вр чл. 143, ал.1 от ЗЗД, вр
чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана
искова молба от ”А.З.К.Н.П.З.” ООД ***, чрез юрк. Д. ***против
К.М.М., с която се твърди, че между ответника- като
кредитополучател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД- като кредитодател,
е сключен договор за кредит №255397/19.05.2015г., чрез средствата за
комуникация от разстояние, във формата на ел. документ, по реда на ЗПФУР,
ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗЕТ, въз основа на който, ответника, е предоставен кредит от
600лв, за срок от 180 дни и лихва- съставляваща печалба на кредитора от
71,94лв. Твърди се, че съгласно договора, кредитополучателя е декларирал, че
приема всички условия, посочени в преддоговорната
информация и на Общите условия. Твърди се също, от страна на ответника –
кредитополучател, е предложено обезпечение предоставено от Гарант- „Фератум Банк” ЕООД, като на
същата дата- 19.05.2015г, между ответника кредитополучател и гаранта, е сключен
договор за гаранция № 255397, по силата на който, гарантът се задължава в полза
на кредитора, да гарантира изпълнение на
задълженията по договора, при солидарна отговорност с длъжника. Посочва
се, че на основание чл. 5,8 от ОУ, при неизпълнение на задълженията от страна
на кредитополучателя, кредиторът има право да предяви претенциите си направо
към гаранта. Твърди се също, че на основание чл.5 от ОУ, които се прилагат към
Договора за гаранция, кредитополучателя се е задължил да заплати на гаранта,
такса за предоставяне на гаранцията, от 354,06лв. Твърди се, че отв. М. не е изпълнил задълженията си по договор за кредит,
на падежа, поради което кредиторът е поискал изпълнение от гаранта, който е
изпълнил задължението в пълен размер. Твърди се, че въз основа на плащането, за
гаранта е възникнал правен интерес от предявяване на претенции спрямо
кредитополучателя. Твърди се също, че последната вноска по кредита е била е
падеж 15.11.2015г и след тази дата, вземането е станало изискуемо в пълен размер.
Твърди се също, че на основание чл.10, т.1-8 от ОУ, при забава от 20 дни от
падежа, се начислява такса, в зависимост от просрочието,
която в случая е начислена 140лв- и съставлява административна такса за
събиране на вземането. Твърди се, че на 01.12.2017г., е подписан Договор за
цесия и Приложение Г от 01.12.2017г между гаранта „Фератум
Банк” ЕООД и ищеца „А.З.К.Н.П.З.” ООД ***. Твърди се,
че по договора за кредит, ответникът не е извършвал плащания, и общият размер
на дълга по договора за кредит и по
договора за гаранция, е 1 193,80лв., от които: сумата от 600лв.- главница,
сумата от 71,94лв.- договорна лихва за периода 18.06.2015г. /падежа на първата
вноска/ - 15.11.2015г. /падежа на последната вноска/, сумата от 140лв.. адм. такса обслужване, сумата от 354,06лв.- такса гаранция,
сумата от 27,80лв.-лихва за забава, върху главницата за периода
16.11.2015-17.05.2018г. Посочва се също, че по заявление по чл. 410 от ГПК, е
образувано ч. гр.д.№ 3745/2018г на ПлРС, по което е
издадена заповед за изпълнение. В заключение, моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено спрямо ответника К.М.М.,
че дължи сумата от общо 1193,80лв., от която: сумата от 600лв.- главница,
сумата от 71,94лв.- договорна лихва за периода 18.06.2015г. /падежа на първата
вноска/ - 15.11.2015г. /падежа на последната вноска/, сумата от 140лв.. адм. такса обслужване, сумата от 354,06лв.- такса гаранция,
сумата от 27,80лв.-лихва за забава, върху главницата за периода 16.11.2015-17.05.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Претендират се разноски. Моли също уведомлението за станалата цесия да бъде
връчена на ответника с препис от ИМ.
Ответникът
К.М.М., в срока на чл.131 от ГПК, чрез назначеният му особен представител адв. Р.- Х. от ПлАК, изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Посочва се, че ответникът не е надлежно
уведомен за станалата цесия, а също така няма валидно сключени договори за
кредит и за гаранция, както и плащания по тях. Оспорва се активната процесуална
легитимация на ищеца. Оспорва се твърдението, че ответникът е усвоил сумата по
кредита, като заедно с това се оспорва датата, съдържанието и подписа на
договора за кредит от 19.05.2015г. и на договора за гаранция и моли съдът да
задължи ищеца да представи същите в оригинал, както и да открие производство по
чл. 194 от ГПК. Оспорва се също датата, съдържанието и подписите на договора за цесия. Посочва се също, че по договора не е обявена предсрочна
изискуемост на задължението. Оспорва се също истинността, датата, съдържанието
и подписите на пълномощно за уведомяване на длъжниците
за прехвърляне на вземанията, както и на пълномощното на юрк.
***.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се установява
факта на издаване на заповед за изпълнение №2271/30.05.2018г. по ч. гр.д.№ 3745/2018г.,
връчена по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК. В указаният от съда срок по чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК е предявен настоящия установителен иск.
По делото, с ИМ, от страна на
ищеца, е представена на хартиен носител информация за заявка за кредит, с № на
кредита- 255397/19.05.2015г., с размер на отпуснатия кредит- 600лв., и лихва от
71,93%, срок – 180 дни, със заявител- отв. К.М.,
изпратена по електронен път, с посочен IP адрес, от който е изпратена
заявката. от същата се установява, че заемът е потвърден на 19.05.2015г. и
преведен на същата дата, с включена гаранция по кредита- 354,06лв. По делото, с
определение №1198/20.03.2019г, съдът е указал на ищеца, на основание чл. 184,
ал.1 от ГПК, да представи на електронен носител договорът за кредит, като след
неизпълнение на това указание, дадено повторно с протоколно определение от
19.04.2018г, и след съответно предупреждение до ищеца, съдът с протоколно
определение от 09.05.2019, е изключил от доказателствата по делото
представеното с ИМ, на хартиен носител, описаната по – горе, информация за заявка
за кредит, с № на кредита 255397/19.05.2015г.
По делото, от страна на ищеца,
няма представени доказателства за съществуването на договор за гаранция между
него и ответника, с посочен №55397/19.05.2015г. По делото са представени Общи условия към договора за
гаранция, които, без наличие на доказателства за съществуването на такъв договор,
се явяват ирелевантни към делото. В случая, ищецът- „А.З.К.Н.П.З.”
ООД ***, се легитимира като кредитор спрямо ответника, въз основа на договор
за цесия, по силата на който е придобил
вземането по договор за гаранция, с гарант -цедента „Фератум Банк” ЕООД, и вземане по
този договор- сумата от 354,06лв.- като такса гаранция, както и вземане по
договор за кредит №255397/19.05.2015г., с кредитодател
„Фератум България” ЕООД/главница и лихви/, за който
се твърди, че е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, по смисъла на чл.
143, ал.1 от ЗЗД. По делото, въпреки дадените от съда указания, от страна на
ищеца не са ангажирани никакви доказателства, за съществуването на договорни
отношения между ответника и „Фератум България” ЕООД-
по повод сключен валиден договор за заем и между ответника и „Фератум Банк” ЕООД- по повод
съществуването на валиден договор за гаранция, и двата от дата 19.05.2015г.,
правата по които да са предмет на договора за цесия от 01.12.2017г.При липса на
съществуващи договори за заем и за гаранция /поръчителство/, от страна на ищеца
не са ангажирани и доказателства за встъпването в правата на удовлетворения
кредитор- до договора за заем- от страна на цедент- в
качеството му на гарант /поръчител/ по договор
за гаранция.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че процесният договор за цесия и Приложение
Г към него от 01.12.2017г., нямат за предмет вземанията по посочените по- горе
два договора- за заем и за поръчителство- от 19.05.2015г., доколкото не се
установява съществуването на такива.
Поради това, съдът намира, че въпросите валидна ли е цесията, респ. съобщена ли
е тя на длъжника, са ирелевантни към настоящия
случай, тъй като цесионерът по нея- ищец в настоящето
производство- не е придобил права спрямо ответника, на посочените в ИМ
основания и съответно- няма качеството на кредитор спрямо ответника. Съобразно
нормата на чл. 99, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности.
По делото не се установи съществуването на валидно вземане, което цеденът Фератум Банк” ЕООД да е цедирал на ищеца
по делото. При липсата на пълно и главно доказване, от страна на ищеца по
делото, на първата изискуема предпоставка- качеството си на кредитор, не следва
да бъде обсъждано наличието на останалите елементи от фактическия състав на
нормата на чл. 240, вр.
чл.79,ал.1 и на чл. 143, ал.1 от ЗЗД, за което съдът е дал своите указания и е
разпределил доказателствената тежест по делото. За пълнота следва да се посочи,
че ищецът не е ангажирал никакви
доказателства по делото, относно останалите подлежащи на доказване
факти.
На основание гореизложеното, съдът
намира, че предявените искове, за признаване за установено спрямо ответника К.М.М., че дължи сумата от общо 1193,80лв., от която: сумата от
600лв.- главница, сумата от 71,94лв.- договорна лихва за периода 18.06.2015г.
/падежа на първата вноска/ - 15.11.2015г. /падежа на последната вноска/, сумата
от 140лв.. адм. такса обслужване, сумата от
354,06лв.- такса гаранция, сумата от 27,80лв.-лихва за забава, върху главницата
за периода 16.11.2015-17.05.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК. са неоснователни и недоказани и
следва да бъдат отхвърлени като такива. При този изход на делото на ищеца не се
дължат разноски.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявените от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ***чев, чрез юрк. ***, искове с правно основание чл. 422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1, вр.
чл. 143,
ал.1 от ЗЗД, вр чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ К.М.М., ЕГН **********,***., ДЪЛЖИ сумата от общо 1193,80лв., от която:
сумата от 600лв.- главница, сумата от 71,94лв.- договорна лихва
за периода 18.06.2015г.- 15.11.2015г., сумата от 140лв.. адм.
такса обслужване, сумата от 354,06лв.- такса гаранция, сумата от 27,80лв.-лихва
за забава, върху главницата за
периода 16.11.2015-17.05.2018г., въз основа на Договор за кредит
№255397/19.05.2015г. и Договор за
гаранция №255397/19.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-29.05.2018г., до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение 2271/30.05.2018г.
по ч. гр.д.№ 3745/2018г на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано
от страните, с въззивна жалба, пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: