№ 4675
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Ковачев
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20231100510064 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Райкомерс конструкшън“ ЕАД,
ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. С., срещу решение
№ 11772 от 05.07.2023 г. по гр. дело № 10418/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 77-ми състав, в частта, в която „Райкомерс конструкшън“ ЕАД,
ЕИК *********, е осъдено да заплати на Н. А. Н., ЕГН **********, на
основание чл. 200, ал. 1, КТ сумата от 49000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от
трудова злополука, настъпила на 17.11.2022 г., призната за такава с
разпореждане № 32279/15.12.2022 г. на ТП на НОИ гр. София, заедно със
законната лихва, считано от деня на увреждането, 17.11.2022 г., до
окончателното погасяване на задължението.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението. В
приетата от СРС медицинска експертиза за пръв път в процеса била въведена
диагноза на ищеца „синдром на късото тънко черво“. Тя не се потвърждавала
от представените по делото епикриза и амбулаторни листове. Вещото лице по
СМЕ било назначено в противоречие с разпоредбите на Глава двадесет и
първа от ЗСВ. Експертът нямал нужната компетентност като отговорите му
били противоречиви и неверни. Анамнезата на ищеца, с оглед неговата
заинтересованост, не можела да бъде основание за уважаване на претенцията.
Районният съд не бил допуснал извършване на медицински изследвания на
1
ищеца, които да послужат за проверка на твърдяните увреждания.
Показанията на свидетеля С.О.К. били компрометирани, тъй като по делото
било доказано, че те били неверни. СРС не бил обсъдил представените от
ищеца писмени доказателства – трудов договор, длъжностна характеристика,
книги за инструктаж, служебна бележка, инструкции за безопасност и здраве
и за безопасност при монтаж. Съдът бил нарушил разпоредбата на чл. 201, ал.
2, т. 1 КТ, тъй като забавата на ищеца да излезе от изкопа било проява на груба
небрежност. Размерът на присъденото обезщетение бил необосновано висок и
не отговарял на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД. Нарушена
била разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ, защото съдът бил приел, че
неимуществените вреди нямали връзка с общественото осигуряване.
Обезщетението за тях следвало да се намали с изплатеното на ищеца такова за
временна нетрудоспособност от НОИ. Искането към въззивния съд е
обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски.
В съдебно заседание пред СГС, въззивникът чрез юрк. А. поддържа
изложеното в жалбата. Представена е писмена защита по реда на чл. 149, ал. 3
ГПК, в която са изложени съображения и е цитирана съдебна практика за
намаляване на размера на присъденото обезщетение до сумата от 15000-20000
лева. Акцентирано е върху заявеното в жалбата възражение по чл. 200, ал. 2, т.
1 КТ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Н. А. Н., ищец в
първоинстанционното производство, чрез адв. Х., е подал отговор на
въззивната жалба. Счита, че тя била неоснователна, а решението на СРС било
правилно. Вещото лице по СМЕ притежавал необходимите професионални
качества и бил вписан в списъка на вещи лица към Софийски окръжен съд.
Използваният от него термин „синдром на късото тънко черво“ не бил нова
диагноза, а състояние, настъпило вследствие на претърпяното от ищеца
оперативно лечение. Нямало основание показанията на разпитания свидетел
да не бъдат кредитирани. Ответникът носел доказателствената тежест, за да се
установи твърдяната от него груба небрежност при изпълнение на работата от
ищеца, като доказателства в тази насока не били събрани. Определеното от
съда обезщетение било в справедлив размер. Искането към СГС е
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната
страна, достигна до следните фактически и правни изводи:
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд
намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове,
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва
2
да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно
за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
По същество жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основания чл. 200, ал. 1 КТ, съгласно който, за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над
50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник
или служител има вина за настъпването им. Фактическият състав на този иск
включва наличие на трудов договор, в срока на който ищецът е претърпял
злополука, която по надлежния ред е призната за трудова, установяване на
неблагоприятни последици за ищеца и причинно-следствена връзка между тях
и претърпяното увреждане на здравето.
В конкретиката на делото, ищецът твърди, че на 17.11.2022 г. в гр. София,
в изпълнение на трудовите си задължения към ответника, е претърпял трудова
злополука, в резултат на която е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от настъпилото травматично увреждане.
В съдебно заседание пред СРС от 13.05.2023 г., с доклада по делото по
реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, са отделени като безспорни обстоятелствата,
че към 17.11.2022 г. между страните е съществувало трудово правоотношение,
че процесната злополука е призната за трудова с разпореждане № 32279 от
05.12.2022 г. на ТП на НОИ гр. София, както и че ищецът, вследствие на
злополуката, е претърпял телесно увреждане.
По делото е представен трудов договор от 11.07.2016 г., сключен за
неопределено време между „Райкомерс конструкшън“ ЕАД и Н. Н., като
ищецът бил назначен от ответника на длъжност „работник“, с код по НКПД
93120003.
Представено е разпореждане № 32279 от 05.12.2022 г., издадено от ТП на
НОИ гр. София, от което се установява, че декларираната на 01.12.2022 г. от
работодателя злополука с ищеца, настъпила на 17.11.2022 г., е призната за
трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането не е обжалвано и е
влязло в сила на 29.12.2022 г., съгласно писмо от НОИ до ищеца от 19.01.2023
г. В обстоятелствената му част е прието, че злополуката е станала по време и
по повод извършвана работа – реконструкция на стоманен довеждащ
водопровод с Φ900 и омазване със смазка на муфата на вече положена тръба,
при която, вследствие на удар в гърба от нова спускана тръба в изкопа, ищецът
получава травма на тънко черво, без открита рана на корема.
Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане
на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието,
когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Редът за установяване на трудовата злополука е
3
уреден в Глава пета от КСО и приетата на основание чл. 57, ал. 3 КСО
Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО е индивидуален
административен акт, който същевременно е и официален удостоверителен
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Този документ има обвързваща
съда доказателствена сила и чрез него се установява фактът на претърпяна от
ищеца трудова злополука, която се е случила съгласно приетите в
разпореждането време, място и начин.
По делото е приобщена епикриза, издадена от Клиниката по хирургия
към УМБАЛ „Света Анна“ АД. От нея се установява, че на 17.11.2022 г.
ищецът е приет по спешност с данни за хеморагичен шок и торако-
абдоминална травма. Извършена била операция по витални показатели като
при отваряне на коремната кухина били евакуирани около 3 литра кръв. Били
констатирани разкъсвания на мезентериума на тънкото черво, поради което
били премахнати около 80 сантиметра от него.
Прието е писмо от ТП на НОИ гр. София, изх. № 1023-21-1174#1, към
което се са приложени четири болнични листове: № Е20223755156 от
28.11.2022 г., издаден от УМБАЛ „Света Анна“ АД, № Е20222600020 от
30.12.2022 г., издаден от „ДКЦ 1 – Лом“ ЕООД, № Е20230138087 от 31.01.2023
г., издаден от „ДКЦ 1 – Лом“ ЕООД и № Е20230138252 от 27.02.2023 г.,
издаден от „ДКЦ 1 – Лом“ ЕООД. Тези документи установяват, че за периода
от 17.11.2022 г. до 18.03.2023 г. ищецът е бил в непрекъсната временна
неработоспособност като за периода от 17.11.2022 г. до 28.11.2022 г. режимът е
бил болничен, а за периода от 29.11.2022 г. до 18.03.2022 г. режимът е бил
домашно-амбулаторен.
По делото е извършена съдебно медицинска експертиза. Съгласно
заключението, при инцидента от 17.11.2022 г. ищецът е получил коремна
травма, представляваща разкъсване на тънкочревен опорак с умъртвяване на
този чревен участък, разкъсване на външната обвивка на сигмоидното черво,
излив на 3 литра кръв в коремната кухина, ретроперитонеален кръвоизлив и
кръвозагубен шок. Проведено било животоспасяващо оперативно лечение в
областта на разкъсванията като били резецирани 80 см от тънкото му черво.
Отстраняването на такава част от органа водел до т. нар. „синдром на късото
тънко черво“. Той бил свързан с постоянни храносмилателни нарушения
поради значително намаляване на абсорбционната повърхност на червата,
водел до малабсорбция на хранителни вещества (нарушено всмукване) и
малдигестия (хранителна непоносимост) като били възможни и мотолитетни
нарушения.
Първоначалният възстановителен период бил в рамките до 30 дни, като в
зависимост от здравословното състояние, този период можел да се увеличи до
90 дни. При този вид коремна травма била налице значителна слабост в
ранния следоперативен период, значителна в първите 10-14 дни, постепенно
намаляваща в рамките на пълния възстановителен период от 30 дни и била
4
свързана с темпа на захранване на болния и на лечението на кръвозагубната
анемия.
Ищецът бил изпитвал значителни коремни болки, както от травмата, така
и от последващото оперативно лечение, особено в ранния следоперативен
период. Прогнозата за пълно възстановяване била песимистична като при този
вид коремни травми обикновено оставали епизодични болкови кризи до края
на живота, но с по-малка сила, както и редица храносмилателни смущения.
Пострадалият следвало да спазва доживотен хигиенно-диетичен режим,
изразяващ се в работа с по-малко физическо напрежение и вдигане на тежести,
и специфични хранителна диета (щадяща, с изключване на алкохол,
подправки, люто) и борба с мотолитетни нарушения (киселини, задръжка на
храна, диария, запек).
От личен преглед на ищеца, експертът е установил белег от срединна
лапаратомия и двустранни белези от налагани тръбни дренове по фланговете
на корема.
В съдебно заседание, проведено на 27.06.2023 г., вещото лице
потвърждава заключението си. Допълва, че въпреки скъсената дължина на
червото, то имало възможност да изпълнява своята функция. Било обаче
невъзможно тя да бъде възстановена в естествения си вид поради анатомична
липса на част от него, т. е била намалена абсорбционната повърхност на
червото. Всички пациенти с такова увреждане имали малабсорбция и
малдигестия, степента на които зависела от конкретната анатомична и
функционална способност на отделния пациент. Малабсорбция означавало
намалена способност за всмукване на хранителни вещества. Малдигестия бил
един от термините, свързани с промяна на способността човекът да се храни с
чревното си хранене, т. е да поема толкова хранителни вещества, колкото били
необходими.
В жалбата са релевирани възражения срещу заключението по СМЕ, които
съдът обсъди, както следва:
На първо място, при извършена служебна справка СГС установи, че д-р
Д.Н. притежава специалност „съдебна медицина“. Той не е бил включен в
списъка на вещи лица за 2023 г. по чл. 398, ал. 1 ЗСВ за района на СГС, но е
бил включен в този списък към Софийски окръжен съд. Разпоредбата на чл.
396, ал. 2 дава право на органа, който възлага експертизата, при необходимост
да назначи специалист, който не е включен в съответния списък.
Действително, в определението от 10.04.2023 г., с което съдът го е назначил за
вещо лице, не е мотивирана необходимостта да бъде избран експерт, който не
е включен в надлежния списъка по чл. 398, ал. 1 ЗСВ. Въззивникът обаче не е
посочил никакви конкретни основания за предубеденост на вещото лице и
съда съгласно чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Такива обстоятелства не се установяват и
по делото. Ето защо, настоящият състав намери, че заключението е изготвено
от лекар, който има нужните специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1
ГПК за изготвяне на процесната експертиза.
5
Противно на заявеното в жалбата, в заключението по СМЕ не е поставена
диагноза на пострадалия „синдром на късото тънко черво“. Вещото лице го
описва като медицинско състояние, причинено от анатомичната частична
липса на вродена част от човешкото тяло, и характеризиращо се в
храносмилателни нарушения. В заключението си експертът потвърждава
констатираните в епикризата увреждания. Цитираните в жалбата обяснения на
вещото лице, дадени в заседанието от 27.06.2023 г., са извадени от контекста
на изложението му и не са противоречиви.
Следва да се подчертае, че приетото в експертизата увреждане на ищеца
се базира основно на данните от епикризата. Снетата от пациента анамнеза за
дискомфорт в горната част на корема, киселини, парене зад гръдната кост,
оригване, редуване на запек и диарийни изхождания, по амбулаторен лист №
230544024D58 от 23.02.2023 г., издаден от д-р В.П., със специалност
гастроентерология, напълно съответства на описаните от експерта типични
оплаквания от пациент, претърпял отстраняване на 80 см от тънкото черво
(отговор на въпрос 6 от заключението). Подобна е и анамнезата в
представените по делото три други амбулаторни листове: оплаквания за
непостоянна коликообразна болка в корема, понякога съпроводена с гадене и
позиви за повръщане, и диарични изхождания след хранене (амбулаторен лист
№ 000000000018 от 21.03.2023 г., издаден от д-р Галин Златанов, специалност
хирургия), оплаквания с давност от около 5-6 месеца за дискомфорт в корема,
киселини, парене зад гръдната кост, оригване, непостоянна коликообразна
болка в корема, придружена от гадене и повръщане и диарични изхождания до
4-5 пъти дневно, предшествани от коремна болка и императивен позив
(амбулаторен лист № 23111102D74D) от 21.04.2023 г., издаден от д-р В.П.) и
давностни от 6-7 месеца болки в корема, киселини, парене зад гръдната кост,
епизоди на гадене и повръщане, оригване, диарични изхождания до 5 пъти
дневно на кашав фацес, с предшестваща прерязваща коремна болка и
императивни позиви за дефекация (амбулаторен лист № 23174А05ВF96 от
23.06.2023 г., издаден от д-р В.П.). По делото няма медицински документи,
които да опровергават или да провокират съмнение в заключението по СМЕ.
То се базира на представените такива (епикриза, болнични и амбулаторни
листове) и нито един от тях не противоречи на направените от експерта
изводи.
По възражението в жалбата, че първата инстанция не била допуснала
поискани от ответника относими и допустими доказателства за установяване
на медицинското състояние на ищеца, СГС се е произнесъл в определението
си по чл. 267, ал. 1 ГПК от 11.10.2023 г., с което исканията са оставени без
уважение.
По изложените съображения, СГС намери, че заключението по
медицинската експертиза е компетентно изготвено и обосновано, поради
което го кредитира изцяло, а възраженията на въззивника в противна насока
са неоснователни.
6
В съдебно заседание на 13.05.2023 г. като свидетел е разпитана С.О.К.. Тя
заявява, че живее на семейни начала с ищеца. Била запозната с инцидента.
След като разбрала за него отишла в болницата, където се намирал
пострадалият. Ищецът прекарал в болницата 12 дни. Св. К. го посещавала
всеки ден. Ищецът й казвал, че се чувствал много зле и много го боли. Не
можел нито да спи, нито да се завърти на една страна. Не му давали да яде,
единствено му давали да пие по малко вода от спринцовка. След изписването
от болницата бил на легло за период от около два месеца. През това време не
можел да се самообслужва и не ставал от леглото. Хранел се само с кисело
мляко и с протеините, които му били изписани от болницата. След тези два
месеца свидетелката започнал да му помага малко по малко да излиза навън.
Помощта й била нужна, защото на ищеца му се виел свят. Това продължило
един-два месеца. Ищецът психологически се чувствал много зле, тъй като не
бил свикнал по този начин да не може с нищо да помогне. Бил разстроен и от
фактът, че не можел да яде нормално и че цял живот трябва да е на диета.
Ищецът се оплаквал, че го боли коремът и се налагало да ходи отново по
лекари. Бил депресиран, че не може да помогне финансов на домакинството.
Продължавал да е отпаднал физически. Не можел да се храни така, както
преди. Алкохолът му бил забранен. Към момента на разпита ищецът не пиел
лекарства, но до миналия месец вземал такива против диария и киселини. Св.
К. заявява, че докато ищецът бил в болницата, тя ходела на свиждане всеки
ден съгласно определеното от болницата време, между 14.00 и 16.00 часа,
което било за събота и неделя. От болницата обаче я пускали извън
определения режим на свиждане и в другите дни, за да носи на ищеца вода и
кисело мляко. След изписването на ищеца от болницата се наложило поне 3-4
пъти ищецът да ходи на преглед при лекари гастроентерелози.
Доколкото св. К. живее с ищеца във фактическо съжителство, съдът
прецени нейните показания по реда на чл. 172 ГПК като взе предвид нейната
възможна заинтересованост. Те са логични, последователни, непротиворечиви
и информативни. По делото няма доказателства, които да им противоречат.
Посоченото от вещото лице обичайно медицинско състояние на пострадал от
процесното увреждане, е съответно на заявеното от свидетеля поведение на
ищеца в периода от 17.11.2022 г. до 13.05.2023 г., на което св. К. е била
очевидец.
В жалбата са развити доводи, че показанията й били компрометирани, тъй
като от писмо № 1417/07.06.2023 г. от УМБАЛ „Света Анна“ АД се
установявало, че свижданията с пациентите били разрешени в четвъртък и
неделя от 14.00 до 16.00 часа, а свидетелят заявил, че бил посещавал ищеца
всеки ден. Наличието на вътрешни правила в болницата, регламентиращи
режима на свижданията, не означава, че те са били спазвани от отговорния за
тази цел персонал. Логични са твърденията на св. К., че тя е трябвало да
посещава пострадалия ежедневно, за да му донесе кисело мляко и вода, а
доказателства, установяващи противното, не са приобщени по делото. По тези
мотиви, СГС кредитира показанията на св. К., и намери възражението на
7
жалбоподателя в противен смисъл за неоснователно.
В обобщение, на основание обсъдените доказателства и направени
правни изводи, СГС прие, че в процеса са доказани предпоставките за
ангажиране на безвиновната отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ
– трудово правоотношение, признато за трудова злополука по реда на чл. 60,
ал. 1 КСО телесно увреждане и причинно-следствена връзка между него и
настъпилите за ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания.
С исковата молба е претендирана сумата от 40000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. В съдебно
заседание от 27.06.2023 г., законосъобразно по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК,
съдът е допуснал изменение на иска, като същият се счита за предявен за
сумата от 50000 лева.
Неимуществените вреди са негативните физически и психически
изживявания на пострадалия, които не могат да бъдат компенсирани, а само
заместени с парично обезщетение, което по силата на чл. 52 ЗЗД се определя
от съда по справедливост. Съгласно т. 11 от Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС при определянето на размера му, съдът следва да вземе по
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Такива
обективни обстоятелства при телесните повреди са характерът и тежестта на
нараняванията, техните последици и възможността за възстановяване,
начинът на причиняване, интензитетът и продължителността на търпените
болки и страдания.
За да определи справедливия размер на обезщетението, СГС обсъди
получените от ищеца медицински увреждания, установени от заключението
по СМЕ. Той е претърпял животоспасяваща операция, довела до
отстраняването на около 80 сантиметра от тънкото му черво. Ищецът е
прекарал 12 дни в болница, а за срок от близо 4 месеца (от 28.11.2022 г. до
18.03.2023 г.) е бил в непрекъсната временна неработоспособност, призната по
надлежния ред от НОИ. За период от около два месеца след изписването му от
болницата, той не е можел да се самообслужа и е бил на легло. В резултат на
увреждането, ищецът е получил храносмилателни нарушения, които се
проявяват в болки и дискомфорт в коремната област. Прогнозата за
възстановяване е песимистична като пострадалият следва да спазва
доживотен режим, изразяващ се в хранителна диета и избягване на физическо
натоварване. Претърпяната злополука е причинила на ищеца негативни
емоции, като наред с изпитваното страдание, той е бил депресиран, че е
нарушен обичайният му начин на живот и че не може да бъде полезен на
домакинството, както битово, така и финансово. В тази връзка съдът обсъди
трудовия договор на ищеца, от който се установява, че той е квалифициран
именно във физическа работа и предвид противопоказанията за такава, ще
има трудности да я извършва. Несъмнено, здравословните ограничения за по-
нататъшно продължаване на досегашната трудова дейност, водят до
8
отрицателни психически възприятия. Съдът прецени младата възраст към
датата на инцидента, 28 години, като ищецът трябва да търпи последствията
от инцидента през по-нататъшния си живот. СГС обсъди и обществено-
икономическите условия в страната като в тази връзка констатира, че
минималната работна заплата към датата на злополуката 17.11.2022 г. е била
710 лева (ПМС № 37 от 24.03.2022 г.). Настоящият състав взе предвид и
относима съдебна практика на ВКС – така за отстраняване на 80 сантиметра
тънко черво, макар и придружено с други по-леки травми, за настъпила на
15.12.2014 г. трудова злополука е определено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 59000 лева (Решение № 132 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр.
дело № 4606/2019 г., III г. о.).
По тези съображения, настоящият състав намери, че първата инстанция
правилно е определила обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди в размер на 50000 лева. Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, а възражението на
въззивника за неговото намаляване до 15000-20000 лева се явява
неоснователно.
Правилно СРС е присъдил законна лихва върху определеното
обезщетение, считано от датата на увреждането 17.11.2022 г. (така
Определение № 1122 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр. дело № 661/2012 г., III г.
о.).
Основателно първата инстанция е приложила нормата на чл. 200, ал. 4
КТ, съгласно който дължимото обезщетение се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците. По
делото се доказва, че на 20.01.2023 г. и 06.03.2023 г. на ищеца е заплатена
сумата от общо 1000 лева от ЗАД „Алианц България“ на основание сключен
застрахователен договор за риска „Трудова злополука“ №
0142/9/22/090/000015. Тази сума следва да се приспадне от размера на
определеното обезщетение, поради което законосъобразно искът е частично
уважен за сумата от 49000 лева и отхвърлен до пълния предявен размер от
50000 лева.
На следващо място, СГС обсъди направеното своевременно в отговора на
исковата молба, и поддържано във въззивната жалба, възражение по чл. 201,
ал. 2, т. 1 КТ за съпричиняване от работника на причинените му увреждания
като е допуснал груба небрежност при извършване на работата.
По делото са приобщени писмените показания на свидетелите на
злополуката, приложени съгласно чл. 2, ал. 3 към протокола за разследване на
трудовата злополука по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Съдът ги
обсъди като частни документи съгласно чл. 180 ГПК, както следва:
Св. И.С.М. изпълнявал длъжността технически ръководител при
ответника към датата на инцидента. Заявява, че на 17.11.2022 г. на обект,
находящ се кв. „Модерно предградие“, гр. София, от ответното дружество се
9
извършвала работа по подмяна на довеждащ водопровод Ф900, чугун. Ищецът
се намирал в направения изкоп, за да монтира гумено уплътнение. След това
следвало спускане на тръба в изкопа. Телефонът на свидетеля звъннал и той се
изместил на тихо място. Този свидетел не е очевидец на произшествието.
Обяснява, че по думите на колегите му, те извикали на ищеца да излезе от
изкопа, за да спуснат тръбата. Незнайно по каква причина той се забавил. При
спускане на тръбата те следели задния край на тръбата, за да я спуснат в
изкопа под укрепването и не виждали предния край от самото укрепване на
изкопа. Изкопът бил с дълбочина от 8 метра. За да се види в изкопа, трябвало
да се надвесиш над него.
Св. Д.В.Б. дава показания, че на 17.11.2022 г., по време на изпълнение на
обект за подмяна на водопровод Ф900, работниците спускали тръба в изкопа.
При поднасяне на тръбата към изкопа, чул да викат на ищеца да излезе от
него. При спускане на тръбата, тя се ударила в земята и се залюляла напред
като притиснала ищеца към вече положена тръба. Преди да спусне тръбата,
св. Б. видял пострадалия да тръгва да излиза от изкопа, но не бил видял , че се
бил върнал.
Св. И.К.И. дава показания, че при полагане на тръба Ф900 от чугун, казал
на ищеца да излиза от изкопа. При спускане на тръбата, тя се залюляла и го
ударила в гърба.
По делото са представени и обясненията на ищеца. Той заявява, че св. И.
му казал да намаже със смазка гумата на тръбата. Когато свършил, св. И. му
казал да излиза, за да сложат следващата тръба. Ищецът се позабавил, за да
види как е свършил работата. Като започнал да излиза, новата тръба го
ударила в гърба. В първия момент не изпитал никаква болка, сам излязъл от
изкопа, и казал на колегите, че е добре. По-късно го закарали в болницата като
по пътя започнало да му става лошо.
Комисията по чл. 8, ал. 2 от цитираната наредба е приела в съставения от
нея протокол по чл. 10, ал. 1, че на обекта е извършвана реконструкция на
довеждащ водопровод Ф900. Ищецът е бил в изкопа с цел омазване със смазка
муфата на вече положена чугунена тръба Ф900. Отклонението от нормалните
условия за работа е отразено в протокола в наличие на човек в изкоп по време
на монтаж на тръба. Увреждането се е реализирало в притискане на
пострадалия между две тръби. Комисията е приела, че е допуснато нарушение
на т. 1.10.3 и т. 6.10 от Приложение № 4 към Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи. Съгласно т. 1.10.3 от това приложение не се
допуска престой на хора под повдигнати за монтиране елементи, а т. 6.10 от
него предвижда, че инсталации, в частност връзки в електроинсталации,
заварки и укрепвания на тръби, фасонни части, отоплителни тела,
вентилационни проводи и др., които се изпълняват едновременно с други
видове СМР, се монтират с повишено внимание и под непосредствено
наблюдение на техническия ръководител или упълномощен от него бригадир.
10
Като лица, допуснали нарушенията, в протокола са отбелязани ръководителя
на екипа и техническия ръководител.
По приложението на чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ практиката на ВКС приема, че
при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание, в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване поначало не може
да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. То
подлежи на такова само в случай, че съпричиняването е в резултат на проявена
от работника груба небрежност, която се изразява в липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. Поведението на работника може да бъде окачествено
като груба небрежност, когато от обстоятелствата е несъмнено ясно, че
определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща
здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с
установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с
проведените от работодателя инструктажи за работа (така Решение № 45 от
08.04.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1580/2020 г., III г. о. и цитираните в него
решения на ВКС). Само наличието на такова субективно отношение на
работника към правилата за безопасност на труда, представляващо неполагане
на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, може
да доведе до прилагане на разглежданата разпоредба.
Възражението по чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ е материалноправно и съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК подлежи на пълно и главно доказване от ответника. В случая,
той обосновава тезата си на основание обясненията на ищеца и показанията на
свидетелите, съгласно които пострадалият не е излязъл своевременно от
изкопа, въпреки че е виждал предприетото поставяне на нова тръба в него.
Това съображение не може да бъде подкрепено, защото действителната
причина за злополуката е започналото монтиране на тръба при наличие на
човек в изкопа. Ищецът се е намирал в него с цел изпълнение на полезен за
ответника трудов резултат (омазване със смазка на вече положена тръба), а не
поради лекомислие или своенравие. Ангажираните в дейността други
работници не е следвало изобщо да започват спускането на нова тръба, без
преди това да се уверят, че в изкопа няма човек. Ето защо, вменената на ищеца
забава за излизане от изкопа почива на неправилния логически довод, че той е
следвало да съобрази поведението си спрямо започналото спускане на
тръбата. Обратно, злополуката е настъпила поради нарушение на правилото,
че не следва въобще да се стартира повдигнат монтаж, ако под елемента се
намира човек. При положение, че техническият ръководител е бил изпълнил
надлежно задължението си непосредствено да наблюдава работния процес и
съответно да не допусне присъствието на човек в изкопа под тръбата, то не би
бил настъпил и вредоносният резултат. По тези мотиви, СГС прие, че
възражението за допусната от ищеца груба небрежност е недоказано, поради
което не е налице основание за намаляване на определеното обезщетение по
реда на чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ.
11
Представената от ответника инструкция за безопасност от 31.10.2012 г. не
може да промени направения извод. В т. 1.8.3 от нея също е посочено, че не се
допуска престой на хора под повдигнати за монтиране елементи, конструкции,
кофражи и др. Съгласно т. 2.2. от длъжностната характеристика на ищеца, той
е имал задължение да извършва обща работа при подготовка за ремонт на
водопроводи, каквато именно дейност е осъществявал при настъпването на
инцидента. Фактът, че ответникът доказва, че на 11.07.2016 г. на работника е
проведен начален инструктаж по безопасност на труда, не променя
направените от съда изводи. В отговор на възражението на въззивника, че СРС
не бил обсъдил всички представени от него доказателства, то следва да се има
предвид, че броят на регистрираните при работодателя трудови злополуки е
неотносим към предмета на настоящото дело.
Последното възражение в жалбата е за намаляване на определеното от
съда обезщетение за неимуществени вреди със заплатеното такова от НОИ по
общественото му осигуряване. По делото е приложено Удостоверение от ТП
на НОИ гр. София № 21-00159445 от 24.04.2023 г., от което се установява, че
за периода от месец ноември до месец март 2023 г. на ищеца е изплатено
обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 8464,85 лева.
По тълкувателно дело № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС за тълкуване е
поставен въпросът „При определяне размера на дължимата от работодателя
разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, следва ли и обезщетението за
неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното
заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване?“. Към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, по
това тълкувателно дело няма прието решение.
Настоящият състав споделя практиката на касационната инстанция,
обективирана в Решение № 54 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. дело №
3649/2018 г., ІІІ г. о. Получаването на обезщетение за временна
нетрудоспособност от НОИ има за цел да обезщети работника за времето, в
което не е в състояние да полага труд и не получава трудово възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ не допуска два пъти да се обезщетяват едни
и същи вреди - веднъж от работодателя и втори път от общественото
осигуряване. Такова обезщетение следва да се приспадне от присъденото
обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука, които
пропуснати ползи представляват неполучено трудово възнаграждение.
Обезщетението за неимуществени вреди не компенсира загуба на трудово
възнаграждение. То замества причинените болки и страдания с парично
обезщетение. Обезщетението за неимуществените вреди няма връзка с
обезщетението по общественото осигуряване, компенсиращо загубата на
трудовото възнаграждение, което е с имуществен характер. Ето защо,
получаването на двете обезщетения, за неимуществени вреди по чл. 200, ал. 3
КТ и обезщетението за неработоспособност от НОИ, не е двойно плащане за
едно и също нещо и не представлява неоснователно обогатяване. По тези
доводи възражението на въззивника по чл. 200, ал. 3 КТ е неоснователно и
12
следва да се остави без уважение.
По изложените мотиви, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а решението на СРС да бъде изцяло потвърдено в обжалваната част.
По разноските
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на
разноски има въззиваемият. Във въззивното производство той е представляван
от адв. Г. Х., осъществил безплатна правна защита, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 26.05.2023 г. Адв. Х. своевременно е поискал от съда
присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв
с включен ДДС като е представил и удостоверение за регистрация по ЗДДС.
Съдът съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото,
характера на спора, материалния интерес, вида и количеството на
извършената работа от адвоката в настоящото производство, решението на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдебната практика по сходни дела,
използва Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска
работа като ориентир, и определи възнаграждението на адвоката в размер на
2400 лева с включен ДДС, която сума следва да се присъди на адв. Х..
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11772 от 05.07.2023 г. по гр. дело №
10418/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 77-ми състав, в частта, в
която „Райкомерс конструкшън“ ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати
на Н. А. Н., ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1, КТ сумата от 49000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди –
болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 17.11.2022 г., призната
за такава с разпореждане № 32279 от 15.12.2022 г. на ТП на НОИ гр. София,
заедно със законната лихва, считано от деня на увреждането, 17.11.2022 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат
Г. Б. Х., с личен № ********* към САК, сумата от 2400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита по въззивно
гражданско дело № 10064/2023 г. по описа на IV-Д въззивен състав, Софийски
градски съд.
Решение по гр. дело № 10418/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
77-ми състав в частта, в която предявеният иск по чл. 200, ал. 1, КТ е
отхвърлен за сумата над 49000 лева до пълния предявен размер от 50000 лева,
е влязло в законна сила като необжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
13
условията на чл. 280 ГПК.
На страните да се връчи препис от решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14