Р
Е Ш Е
Н И Е № 260147
гр. Бургас, 31.08.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на осми юли през
две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретар Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 756 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
чл.240, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност – и
осъдителни такива, предявени от ”Агенция за събиране на вземания” EAД
против К.К.Г. ***.
Дружеството твърди, че е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против К.Г., въз основа на
което е било образувано ч. гр. дело № 1059/2018г. на РС А. По същото е била
издадена такава за сумата от общо 23 542.08
лв., дължима по Договор за потребителски кредит с № PLUS-14646371/30.03. 2017г., сключен с “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени
от последното на ”Агенция за събиране на вземания” EAД с Рамков дого-вор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г. и Приложение № 1 от 13.12. 2017г. към него, в това
число: 14 752.44 лв. – главница,
6 493.44 лв. –
договорна лихва за периода от 20.06.2017г.
до 20.03.2025г.,
и 2 296.20 лв. – обезщетение
за забавено пла-щане за периода от 21.07.2017г.
до
29.10.2018г.;
законната лихва върху главницата, счи-тано от 30.10.2018г. до
окончателното плащане, както и за деловодните разноски.
Твър-ди и че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземанията
си. Предвид това, моли Съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на Г., че дължи горните суми, евентуално – да го осъди
да му заплати същите. Пре-тендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител – адвокат Д. Р, оспорва исковете.
В депозирания от нея писмения отговор се излагат съображения, че кредитът не е обявен надлежно за предсрочно
изискуем на Г., който не е уве-домен и за извършената впоследствие цесия. От
Съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът – след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказа-телства, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
По заявление на ”Агенция за събиране на вземания” EAД е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против К.К.Г. за исковите суми по ч. гр. дело № 1059/2018г. на РС Айтос, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предяве-ните установителни искове.
На 30.03.2017г. между “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и К.Г. е сключен Договор
за потребителски паричен кредит с № PLUS-14646371, по силата на който дружеството му е
предоставило сумата 15 000 лв., а той се е задължил да я върне, ведно с
възнаградителна лихва в размер на 6 322.92 лв., както и да заплати 375 лв.
такса ангажимент – общо 21 697.92 лв., на 96 равни месечни вноски от по
226.02 лв. в срок до 20.03.2025г., съобразно погасителния план.
С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и При-ложение № 1/13.12.2017г. към него
“БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвър-лило на ищеца вземанията си по процесния договор за кредит – в претендираните с ис-ковата молба размери за главницата
и възнаградителната лихва, съответно 14 752.44 лв. и 6 493.44 лв., както и за сумата 596.57 лв. – обезщетение за забавено
плащане към вто-рата дата.
Договорът е валиден и е породил правно действие между
страните по него.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, той има действие за
длъжника от деня, в който прехвърлянето на вземането му е съобщено от предишния
кредитор.
Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаването
на заявлението по реда на чл.410 от ГПК, както и на исковата молба, въз основа
на която е образувано настоя-щото дело, цесията не е
съобщена от “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на Г, съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо него – ал.4.
С исковата молба
ищецът е представил писмено потвърждение за извършената це-сия от прехвърлителя
и пълномощно от последния, с което го е упълномощил
да уведо-ми от негово име длъжника за нея.
Предвид
горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по делото
ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия съобразно разпо-редбите
на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при
по-становяване на решението съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия
момент ище-цът се явява негов кредитор.
Тук следва да се посочи, че Г. е бил търсен на отразения в договора адрес,
както и на регистрираните негови постоянен и настоящ такива, но не е бил
открит, по-ради което му е бил назначен особен представител по делото – адв. Р.,
приела кни-жата за него. Макар и да не ги е получил лично, той не може да черпи
права от собстве-ното си неправомерно поведение – неизпълнение на задължението
си по чл.99 от ЗГР в 30-дневен срок да заяви промяна на настоящия си адрес. На
второ място – не е допусти-мо длъжник, който не може да бъде открит на
посочения от него в договора адрес, как-то и на тези – по адресната му
регистрация, да се третира по-благоприятно от длъжни-ците, които са изрядни в
това отношение. На следващо – обективната невъзможност да бъде открит длъжникът
при положена максимално за това грижа, не следва да се отра-зява на правото на
кредитора да се разпореди с вземането си, съответно – на приобрета-теля да
събере същото. И най-накрая – изискването за съобщаване на цесията,
уредено в разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, има за цел да защити
длъжника срещу не-надлежно изпълнение
на неговото задължение, т. е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ето защо, в случаите,
когато длъжникът не твърди да е изпъл-нил
вече задължението си на стария кредитор, той не може да
иска отхвърляне на пре-дявения от новия иск срещу него.
В чл.5 от Условията по договора е
предвидено, че в случай, че кредитополучате-лят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората от тях, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия размер, без да е необ-ходимо изпращането на
съобщение за това.
При негова доказателствена
тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплащал на ищеца
уговорените вноски, поради което следва да се приеме, че действи-телно, към 20.07.2017г.,
са били налице условията за обявяване на предсрочна изискуе-мост на кредита,
както се сочи в исковата молба.
Ищецът се
позовава на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията
по договора за потребителски кредит, като твърди и че е уведомил ответ-ника за
това – с нарочни уведомителни писма, но видно от представените обратни
раз-писки е, че те не са били получени от длъжника.
Липсват доказателства
кредиторът да се е възползвал от предвидената в ГПК въз-можност за връчване на
книжа по реда на чл.47 от ГПК – чрез нотариус или съдебен из-пълнител.
В Решение №
123 от 09.11.2015г., постановено по т. дело № 2561/2014г., II т.о., на ВКС на РБ, е прието, че т.18 от ТР № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г. относно изискването за уведомяване
на длъжника за настъпване на предсрочна изис-куемост от страна на кредитора, се
прилагат и в хипотезата на предявен иск за устано-вяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
За
настъпването на предсрочната изискуемост следва да се уведоми и длъжникът по
правоотношение, по което страна е небанкова финансова институция по смисъла на
чл.3 от ЗКИ, каквито се явяват и “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, и ищцовото
дружество, тъй като същият не следва да бъде поставян в по-неблагоприятно
положе-ние от кредитополучател по договор за кредит, сключен с банка. Съгласно
чл.2 от ЗПК, който се прилага по отношение на процесния договор, целта на закона
е да осигури за-щита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потре-бителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на креди-торите при предоставянето на такива.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, вследствие раз-валянето му от
изправната страна, което настъпва само с нейно волеизявление и се под-чинява на
общите принципи на ЗЗД – чл.87 и сл., а датата на настъпването й играе ро-лята
на нов падеж, отнемащ привилегията на длъжника да плати разсрочено. Затова, за
да може договорното изменение да прояви действието си, е необходимо длъжникът
да бъде уведомен, включително и от небанковите финансови институции
– р.№123-2015-II т. о.
Уведомяване на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК или по друг начин,
но след подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, няма
как да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска и от
значение за спорното право, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, за основателността на установител-ния иск
по чл.422, ал.1 от ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на на-стъпването
на изискуемостта. И това е така, тъй като е недопустимо в производство по
чл.422 от ГПК да се изменя основанието на вземането по издадената заповедта за
из-пълнение /т.11.б от решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС,
ОСГТК/.
Т. е., в хипотезата
на иск по чл.422 от ГПК – за суми, дължими по договор за кре-дит, ако
фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната
изискуе-мост, не са се осъществили преди подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, вземането в заявения размер не е изискуемо,
респективно, не е възникнало на предявеното основание.
Със заявлението и исковата молба
вземанията за главница, договорна и моратор-на лихви са претендирани в общи
размери, въз основа на твърдение за настъпила пред-срочна изискуемост на
кредита. Поради обусловеността на предмета на делото по уста-новителния иск по
чл.422, ал.1 от ГПК от основанието и размера на заявеното в запо-ведното
производство вземане и с оглед факта, че задълженията не са заявени като кон-кретни,
неплатени вноски и акцесорни вземания, Съдът не би могъл да се произнесе по
отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обратното би
означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което
обаче, както вече беше казано, е недопустимо.
И тъй като не се установява “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД да се е въз-ползвало
от уговорената в негова полза възможност да обяви вземанията по договора за
предсрочно изискуеми и да е уведомило длъжника или впоследствие това да е било
сто-рено от новия кредитор – ”Агенция
за събиране на вземания” EAД, следва да се приеме, че към момента на подаване
на заявлението – 30.10.2018г., не е
настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора, както
и забава за заплащането им от претендирания начален момент – 21.07.2017г.
Предявените установителни искове
са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С получаването на
исковата молба и приложенията й от особения представител на ответника на
05.12.2019г. обаче, следва да се приеме, че кредитът е обявен надлежно на Г. за предсрочно изискуем, с оглед
изрично направеното от ищеца изявление за това.
В тази връзка, следва да се посочи, че възнаградителната
лихва, претендирана в случая за целия срок на договора – до 20.03.2025г., се дължи на заемодателя за това, че е предоставил в
собственост на заемателя конкретна парична сума за определен период от време.
Упражняване правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем на практи-ка е
равнозначно на разваляне на договора за заем, поради неизпълнение на
задълже-нието от страна на длъжника. И тъй като от този момент последният
следва да върне цялата, получена сума, евентуално – остатъка от нея, то за в
бъдеще не дължи възнагра-дителна лихва, за която е отпаднало и основанието да
се начислява. При забава се след-ва единствено обезщетение в размер на
законната лихва върху главницата по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Така в Определение
№ 974 от 07.12.2011г. по ч. т. дело №
797/2010г. на ВКС, II т.о., впоследствие и в
тълкувателното решение по тълк. дело
№ 8/2017г. ОСГТК –
ВКС.
От заключението по ССЕ, депозирано в деловодството на
състава на 26.06.2020г., се установява, че към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита на ответника, задълженията на Г. по процесния
договор възлизат на общо 17 990.33 лв., от които 14 752.44 лв. –
главница и 3 237.89 лв. – договорна лихва за периода от 20. 06.2017г.
до 05.12.2019г.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е
ангажирал доказателства да е заплатила на ищеца горните суми.
Предявеният осъдителен иск за главницата е основателен и
следва да бъде уважен изцяло. Този – за договорната лихва, следва да се уважи
за посочените по-горе сума и период, като за разликата до пълния предявен
размер от 6 493.44 лв. и за времето от 05. 12.2019г. до 20.03.2025г., следва да се отхвърли – като неоснователен.
Като неоснователен следва да се отхвърли и осъдителният иск
за мораторна лихва върху главницата за периода 21.07.2017г.
–
29.10.2018г. в размер на
2 296.20
лв., с оглед различния момент на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита, констатиран в хода на настоящото производство.
Върху главницата се дължи законната лихва от 05.12.2019г. – датата на обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита на кредитополучателя, до окончателното й из-плащане.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
настоящото производство раз-носки, съразмерно с уважената част от исковете –
общо 910 лв. за ДТ и възнаграждения за особения представител и за вещото лице
по ССЕ, и 100 лв. – юрисконсултско възна-граждение.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”” № , офис-сграда “Л”, ет., офис , с
ЕИК: *********, искове за установяване по отношение на К.К.Г., ЕГН: **********,***, че същият дължи сумата от общо 23 542.08
лв. – по Договор за потребителски кре-дит № PLUS-14646371/30.03.2017г., сключен с “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени
от последното на дружеството с Рамков
дого-вор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и Приложение № 1
от 13.12. 2017г. към него, в това число: 14 752.44 лв. – предсрочно изискуема, считано от 20.07. 2017г., главница;
6 493.44 лв. –
договорна лихва за периода 20.06.2017г.
– 20.03.2025г.
и 2 296.20 лв. –
мораторна лихва за времето от 21.07.2017г.
до
29.10.2018г., както и
закон-ната лихва върху главницата считано от 30.10.2018г.
до окончателното плащане, за кои-то е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1059/2018г. на РС Айтос, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.К.Г., с ЕГН: **********,***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: град С, бул.”” № , офис-сграда “,
ет., офис , сумата от общо 17 990.33 лв., дължима по До-говор
за потребителски кредит № PLUS-14646371/30.03.2017г., сключен с “БНП
Пари-ба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството с Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г. и Приложение № 1 от 13.12. 2017г. към него, в това
число: 14 752.44 лв. – предсрочно
изискуема, считано от 05.12.2019г., главница; 3 237.89 лв. – договорна лихва за периода от 20.06.2017г.
до 05.12.2019г.; законната лихва върху главницата – от 05.12.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумите 910 лв. разноски по делото и 100 лв.
юрис-консултско възнаграждение, като за разликата до пълния предявен размер – от
6 493.44 лв., за
договорната лихва, включая и за времето от 05.12.2019г. до 20.03.2025г., както и по отношение на сумата 2 296.20 лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода
от 21.07.2017г.
до
29.10.2018г., ОТХВЪРЛЯ
исковете, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала:
З.М.