№ 22456
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110110908 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от П. А. М. срещу Е.С., с
искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5984,71 лева –
трудово възнаграждение за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г., и сумата
от 1983,27 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно
със законната лихва върху всяко от тези вземания, считано от 25.02.2025 г. до
окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че бил служител на ответника
на основание трудов договор № 20 от 01.08.2017 г. на длъжност “ръководител
група в строителството” с месечно трудово възнаграждение от 3898,78 лева.
Правоотношението било прекратено на 15.03.2022 г., като за посочения по-
горе период на ищеца не било заплатено основно трудово възнаграждение,
както и обезщетение за неизползвани тринадесет дни платен годишен отпуск.
Ищецът счита, че тези суми му се дължат и моли съда да осъди ответника да
му ги изплати. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е
подал отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на
исковете. Не оспорва фактите, че ищецът бил негов служител на основание
трудов договор № 20 от 01.08.2017 г. на длъжност “ ръководител група в
строителството ” с месечно трудово възнаграждение от 3898,78 лева, както и
прекратяването на трудовото правоотношение. Твърди, че трудовото му
възнаграждение било изплатено, а позволеният му платен годишен отпуск –
ползван в пълен размер. Моли съда да отхвърли исковете, претендира
разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа
исканията си. Ответникът не се явява, не изпраща представител, подава
писмено становище, в което поддържа исканията си. След направен частичен
1
отказ от иска, делото е прекратено по отношение на претендираното трудово
възнаграждение за месец февруари 2022 г.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното: безспорни между страните са фактите, че ищецът е бил служител на
ответника на основание трудов договор № 20 от 01.08.2017 г. на длъжност
“ръководител група в строителството” с месечно трудово възнаграждение от
3898,78 лева, както и прекратяването на трудовото правоотношение.
По делото са представени три броя фишове за заплати (л. 30 до л. 32 от
делото), неоспорени от страните, от които се установява, че дължимите
възнаграждения на ищеца са съответно 1916,21 лева – за месец януари 2022 г.,
3221,05 лева – за месец февруари 2022 г. и 1267,36 лева – за месец март 2022 г.
От ответника бяха представени също така два броя разходни касови ордери (л.
28 и л. 29 от делото, както и л. 68 и л. 69 от делото). Автентичността на тези
документи, откритата по отношение на тях процедура по чл. 193, ал. 1 ГПК,
назначената съдебно-графологична експертиза и резултатите от нея, съдът
счита за ирелевантни към предмета на делото с оглед направения частичен
отказ от иск.
От ответника е представен и препис от платежно нареждане (л. 27 от
делото), от който се установява, че на ищеца е заплатена сумата от 1267,36
лева, с посочено основание – трудово възнаграждение за месец март 2022 г.
Представено е и удостоверение от 28.03.2025 г., подписано от управителя на
ответника Л.Й., в което е посочено, че ищецът е използвал общо 97 дни платен
годишен отпуск за периода от 05.06.2017 г. до 15.03.2022 г., при полагащи му
се 96 дни за целия период. Посоченото удостоверение съдът счита за изходящ
от ответника частен документ, доколкото между страните не е спорно, че Л.Й.
е управител на ответника. На основание чл. 180 ГПК частни документи,
подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Тези
документи нямат обвръзваща съда материална доказателствена сила за
посочените в тях изявления, а единствено за факта, че тези изявления са
направени от подписалите ги лица. Поради това настоящата инстанция не
счита, че този документ е доказателство годно да докаже правнорелевантния
факт, че ищецът е ползвал платен годишен отпуск. Тъй като този факт не се
установява от някое друго доказателство, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК
съдът го счита за невъзникнал.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
неизплатено редовно трудово възнаграждение: съгласно тази разпоредба
работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. За уважаване на този иск е необходимо да се установят
следните юридически факти: 1) наличие на валидно съществуващо трудово
правоотношение между работника и работодателя, 2) полагане на труд от
страна на работника и 3) липса на заплащане на трудовото възнаграждение.
Първият факт е безспорен между страните. Вторият факт съдът намира за
доказан на основание презумпцията за добросъвестно изпълнение на
задълженията по договора, формулирана в чл. 8, ал. 2 КТ, липсата на заявени
от ответника твърдения в обратен смисъл и наличието на издадените от него
фишове за заплати. Липсата на заплащане на трудово възнаграждение съдът
намира за установена само по отношение на трудовото възнаграждение за
2
месец януари 2022 г. По отношение на иска за заплащане на възнаграждение
за месец март 2022 г. на първо място съдът счита, че твърдението на ищеца, че
размерът му бил 1446,83 лева, беше успешно оспорено от представения от
ответника фиш за работна заплата (л. 30 от делото), от който се установява, че
след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски, нетният
размер за получаване възлиза на 1267,36 лева. Заплащането на това
възнаграждение се установява от представеното платежно нареждане (л. 27 от
делото). Поради това съдът приема, че сумата от 1446,83 лева е недължима,
частично като недоказана и частично – като погасена чрез плащане. По
отношение на трудовото възнаграждение за месец януари 2022 г. доколкото от
ответника не беше доказано такова заплащане, съдът намира, че искът е
основателен. От представения по делото препис на фиш (л. 32) се установява,
че дължимата сума е 1916,21 лева. Тъй като размерът на този иск е под тази
сума, същият е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в
цялост.
По отношение на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ: съгласно
тази разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда
на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. За уважаване на този
иск е необходимо да се установят следните юридически факти: 1) наличие на
валидно съществуващо трудово правоотношение между работника и
работодателя и 2) липса на ползване на платен годишен отпуск, като на общо
основание в тежест на ответника е да докаже ползването на такъв. Първият
факт е безспорен между страните. Вторият факт съдът приема за установен с
оглед на обстоятелството, че в хода на процеса ответникът не доказа ищецът
да е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск. С оглед на това искът е
доказан по основание. Размерът му зависи от определянето на последното
получавано от ищеца среднодневно трудово възнаграждение. Безспорен
между страните е фактът, че месечното му трудово възнаграждение възлиза на
3898,78 лева. При средно 20 работни дни на месец, се дава резултат от 194,94
лева на ден. За претендираните 13 дни, се дължат 2534,22 лева. Тъй като
размерът на този иск е под тази сума, същият е доказан и по размер и следва
да бъде уважен в цялост.
По отношение на разноските, съдът счита, че с оглед изхода на делото
такива се дължат и на двете страни. От ищеца са заплатени 1100 лева –
адвокатско възнаграждение, които са доказани. Пълният размер на интереса
му възлиза на сумата от 7967,98 лева, а размерът на уважената част от него –
на сумата от 4472,08 лева. С оглед уважената част от исковете му се дължат
482,62 лева. От ответника са сторени разноски в размер на 960 лева. Като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, броя проведени съдебни
заседания и липсата на присъствие на процесуален представител за тях, съдът
счита, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение е частично основателно и претендираното от ответника
такова следва да бъде намалено до 700 лева. С оглед отхвърлената част от
исковете и след направеното частично прекратяване на делото, на ответника
се дължат 392,88 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 650 лева – депозит за
експертиза не следва да се присъжда на страните, а следва да остане за сметка
на бюджета на съда.
3
С оглед предмета на делото – присъждане на трудово възнаграждение, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови
предварително изпълнение на решението по отношение на същото. Така
Определение № 378 от 18.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 329 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г.
о., ГК и др.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е.С., ЕИК: *** и съдебен адрес гр. *** да заплати на П. А. М.,
ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. *** на основание чл. 128, т. 2 КТ
сумата от 1512,63 лева – трудово възнаграждение за периода от 01.01.2022 г.
до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. М., ЕГН: ********** срещу Е.С., ЕИК:
*** иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 1446,83 лева трудово възнаграждение за периода от
01.03.2022 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 25.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането като
погасен чрез плащане за размера до 1267,36 лева и като неоснователен за
размера от 1267,36 лева до 1446,83 лева.
ОСЪЖДА Е.С., ЕИК: *** да заплати на П. А. М., ЕГН: ********** на
основание чл. 224 КТ сумата от 1983,27 лева – обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 25.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението в тази му част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд по
реда на Глава ХХ ГПК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му с която Е.С., ЕИК: *** е осъдено да
заплати на П. А. М., ЕГН: ********** на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от
1512,63 лева – трудово възнаграждение за периода от 01.01.2022 г. до
31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението в тази му част има характера на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба
пред Софийски градски съд по реда на Глава ХХІ ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4