Присъда по дело №691/2022 на Районен съд - Казанлък

МОТИВИ: Производството е образувано по тъжба на пострадалия И.А.К. против
подс.Ж.Т.К. /сега Т. / за престъпление по чл.182ал.2 вр. с чл.26ал.1 от НК.
Делото се разглежда за втори път от друг съдебен състав, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство.
Адв.Р.Ж. като повереник на частния тъжител К. счита, че подсъдимата е осъществила
престъпното деяние т.е. не е изпълнила съдебното решение по отношение на режима на
лични контакти с детето им, на всяка една от посочените в тъжбата дати, поради което
моли същата да бъде призната за виновна и наказана за престъплението по чл.182ал.1 вр. с
чл.26ал.1 от НК.
Адв.Хр.М. като защитник на подсъдимата счита, че не се доказва по категоричен и
несъмнен начин неговата подзащитна да е извършила деянието в което е обвинена, като
прави обстоен анализ на събрания доказателствен материал. Счита,че същата следва да бъде
оправдана по повдигнатото й частно обвинение.
Подс.Ж. Т. не се признава за виновна и дава обяснение по обвинението, като твърди,
че не е извършила вмененото й деяние, тъй като детето в уговорените дати е било болно или
самото то не искало да отиде при баща си, поради което моли да бъде оправдана.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка, на
които Съдът намира за установена следната фактическа обстановка :
Подс. Ж. Т. и частния тъжител И. К. са бивши съпрузи, като са в изключително лоши
отношения. От брака си имат едно общо дете - И.-Е. К. В производство по чл.127 от СК за
привременни мерки, РС-Казанлък е постановил решение № 38/22.01.2019г. по гр.д.№49/19г.,
влязло в сила на 22.01.19г., съгласно което бил определен режим на лични контакти между
детето и тъжителя, които да се осъществяват всяка събота и неделя без преспиване.
Тъй като страните били в изключително обтегнати отношения, поради това, че К.
живеел с друга жена и детето често не искало да ходи при него, Т. не винаги изпълнявала
съдебното решение. За тези й действия К. подавал множество жалби до РП и полицията,
както и искал съдействие от отдел „Закрила на детето“. Отделно от това същият подавал
сигнали на тел.112, които били посещавани редовно от полицейски патрул и в последствие
обработвани като проверка от св.Сл. Н., който отговарял за района, в който живеела Т.
В потвърждение на тези й действия, частният тъжител често взимал със себе си като
свидетели баща си – св.Ан. Ан. и св.Ст. М. - братовчед на майка му.
На 16.11.2019г. /събота/ сутринта тъжителят К. отишъл на адреса в гр.К., на ул.“Н.
П.“№** да вземе детето, придружаван от баща си, но подсъдимата предния ден в телефонен
разговор му казала, че детето е болно, с температура и няма как да му го предаде. Освен
това му поискала 30лв. за лекарство и той й казал, че няма да й даде. На 16.11.19г. Т. не
отговорила на телефонните му обаждания и не предала детето на баща му.
На следващият ден – 17.11.2019г. / неделя/ частният тъжител отишъл с баща си към
09.30ч. пред дома на Т., за да вземе детето. Звъннал по телефона и й казал, че са отвън. Т.
слязла с детето и сестра си - св.Я. Т., като отново му поискала пари - сумата от 30лв., която
той отказал. Започнали да се карат, като детето се разстроило и двете се прибрали в дома им,
като отново К. не успял да го вземе.
На 24.11.2019г. / неделя/ тъжителят К. отново отишъл на адреса на подсъдимата в
гр.К. ,на ул.“Н. П.“№** да вземе детето, придружаван от баща си, но отново не успял да го
вземе,като възникнал скандал между двамата родители, който станал достояние и на св.В.
М..
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на св.Ан. Ан., като
същият заяви, че на 16.11.19г. ходили до жилището, но Ж. не вдигнала телефона, като
1

изчакали повече от час и си тръгнали. След това следобед от сина си разбрал, че я е видял с
детето с количката навън. На следващият ден - 17.11.19г. също не им дала детето, като
слязла със сестра си и се скарали за лекарството на детето и Ж. започнала да ги обижда и
двамата.
На 24.11.19г. Т. също не дала детето. Свидетелят твърди, че Ж. не давала детето с
желание, непрекъснато имало караници и скандали между страните.
В този смисъл са и показанията на св.Ст.М. и св.Сл. Н. - полицейски служител, който
е отработвал сигналите, които подавал К. против бившата си съпруга, но двамата говорят не
за самите случаи, а като цяло, че непрекъснато имало скандали между тях и заведени жалби
за това, че Т. не предавала детето на баща си.
Св.Я. Т. и св.Ел. П. /съответно сестра и майка на подсъдимата/ в показанията си
обясняват, че при първия случай на 16.11. 2019г. детето било болно и затова Ж. се разбрала
с тъжителя да не го вземат, като по препоръка на лекуващия лекар, тя изкарала детето на
разходка на чист въздух, но и двете се върнали разстроени, тъй като тъжителят вдигнал
скандал на улицата. На 17.11.2019г. пък Ж. Т. свалила детето заедно със сестра си, но тъй
като К. не искал да даде пари за лекарство станал скандал, детето се разстроило и не отишло
с баща си. Така станало и на 24.11.2019г., когато Т. слязла със св.В. М. и отново детето се
разстроило и не отишло с баща си.
Твърди се, че бащата нямал никакъв подход към детето си и затова то непрекъснато се
разстройвало. Същите си тръгнали, но следобед К. срещнал Т. да разхожда детето с
количката, след което между тях избухнал скандал, който бил забелязан от св.Кр. Кр..
Съдът не кредитира показанията на св.Я. Т. и Ел. П. с доверие, тъй като същите
подкрепят защитната теза на подсъдимата.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени доказателства –
решение по гражд.дело № 49/19г. по описа на РС-Казанлък, Постановление за отказ да се
образува ДП от 01.11.19г. на РП-Поморие, докладни записки на полицейски служители.
По делото се установява от събраните доказателства, че на всяка една от
инкриминираните дати / 16.11.19г., 17.11.19г. и 24.11.2019г. / частния тъжител К. заедно с
баща си - св.Ан. е бил пред дома на подс.Т. и е заявявал своето желание да осъществи
контакт с детето си И.-Е., но не е могъл да стори това, поради различни причини изтъкнати
от подсъдимата - че детето е болно или че е разстроено. С оглед крайно влошените
взаимоотношения на двамата родители и невъзможността им да се разбират помежду си, се
установява, че Т. като родител не е изпълнила процесното съдебното решение относно
режима на лични контакти на бащата с общото им дете.
По изложените по-горе съображения и обсъдените в тяхната съвкупност гласни и
писмени доказателства, съдът намира, че подс.Ж. Т. следва да бъде призната за виновна и
наказана за престъпление по чл.182ал.2 вр. с чл.26ал.1 от НК - за това, че в условията на
продължавано престъпление, на три пъти, в периода 16.11.19г.-24.11.19г./ съответно на
16.11.2019г.,17.11.2019г. и на 24.11.2019г./ в гр.Казанлък, като родител, не е изпълнила
съдебно решение №38/22.01.2019г. по гр.д.№49/19г. на КРС, влязло в сила на 22.01.19г.
относно режима на лични контакти на бащата И.А.К. с роденото от брака дете И. - Ел. К., а
именно всяка събота и неделя от месеца без преспиване от 09.30ч. в събота до 17.00ч.на
същия ден и от 09.30ч. в неделя до 17.00ч. на същия ден.
Престъплението е извършено при условията на чл.26 ал. 1 от НК, тъй като деянията
са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват продължение на предшестващите,
поради което се касае за продължавано престъпление. Съдът е разпоредил осъществяването
на лични контакти, а подсъдимата не е осъществила съответните дължими действия, те да се
случат и по този начин е осъществила изпълнителното деяние „не е изпълнила“ съдебното
2

решение.
От субективна страна подс.Ж. Т. е осъществила престъпното деяние при форма на
вина – пряк умисъл. Съзнавала е обществената опасност на деянието, предвиждала е
общественоопасните му последици и е искала тяхното настъпване, поради което ще следва
да бъде призната за виновна и наказана.
Налице са предпоставките на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване на подс.Т. от
наказателна отговорност и налагане на адм.наказание, тъй като към момента на извършване
на деянието, същата е пълнолетна и неосъждана. За извършеното престъпление по
чл.182ал.2 вр. с чл.26ал.1 от НК се предвиждат наказания - пробация и глоба от 2000лв. до
5000лв.От деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне вида и размера на наложеното адм.наказание съдът не отчита
отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива цени - добрите характеристични
данни на Т., обстоятелството, че работи и личните мотиви, които са я подтикнали да
извърши деянието - прекалената й привързаност и загриженост за детето. При това
положение наказанието следва да се определи при наличие на смекчаващи вината
обстоятелства в размер на 1 000лв.
Подс.Ж. Т. Т. следва да бъде осъдена да заплати направените по делото
съд.разноски от частния тъжител И. Ан. К. в размер на 1 100лв.
В този смисъл е постановената присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
3

Номер на акта:	85
Дата:	5 декември 2022 г.
Съдия:	Радослава Николова Маждракова

Дело:	20225510200691
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	15 юли 2022 г.

Присъда по дело №691/2022 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите