№ 476
гр. Варна, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500414 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 4329/24.01.2022г., подадена от
адв. М.Ф. – особен представител на К. ИВ. М., ЕГН ********** с адрес
******, срещу решение №2046/15.12.2021г., постановено по гр.д. №
4396/2021г. на РС - Варна, 21 съдебен състав, в частта, с която е прието за
установено, че въззивникът дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД
гр.Варна, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” №33,
ЕИК *********, разликата над 105.74лв. до 435.69лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 04.11.2020г. до окончателно изплащане на
вземането, както и разликата над 26.47лв. до 71,08 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата, начислена за периода от 17.11.2017г. до
31.10.2020г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение за парично
задължение по чл.410 ГПК №261471/09.11.2020г., постановена по ч.гр. дело
№14229/2020г. на ВРС.
В жалбата се поддържа, че изводите на съда за дължимост на суми за
периода 18.04.2018г. до 13.08.2020г. са незаконосъобразни. Заявява се, че
припадащият се дял на наследницата М. от задълженията на потребителя
Е.И.Д. възлизат на 105.74лв. главница и 26.47лв. лихва за забава. За останалия
период 18.04.2018г. до 13.08.2020г. задължението не е на наследниците, а на
реалния потребител на ВиК услуги. В тази връзка се сочи, че ответницата не е
с адрес, съвпадащ с този на потреблението. Моли се за отмяна на решението в
1
обжалваната част и отхвърляне на исковете в тази част. В открито съдебно
заседание с писмена молба жалбата се поддържа.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Варна, с който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, като се поддържа, че
след смъртта на майка си К. ИВ. М. е придобила право на собственост върху
снабдения имот. Наследниците не са изпълнили задължението си да
представят писмено споразумение кой да бъде вписан като потребител по
партидата, поради което дружеството е вписало и тримата наследници и М.
следва да отговаря за плащанията съразмерно на притежаваната от нея 1/3
ид.ч. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно
заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционно решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени искове от
„Водоснабдяване и Канализация” ООД гр.Варна, срещу К. ИВ. М. за
установяване дължимостта на сумата от 435,69 лева, представляваща
главница, дължима за периода от 15.09.2017г. до 13.08.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 04.11.2020г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата от 71,08 лева /седемдесет и един лева и осем стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
17.11.2017г. до 31.10.2020г., за които суми са издадени заповед за изпълнение
за парично задължение по чл.410 ГПК №261471/09.11.2020г., постановена по
ч.гр. дело №14229/2020г. на ВРС.
В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на ВиК оператор
е доставил на ответника ВиК услуги за процесния период, на обект находящ
се в ******. Процесната сума под формата на главница се формира, като
реално доставени на адреса на потребление ВиК услуги за периода
15.09.2017г. до 13.08.2020г. Излагат се твърдения, че ответницата има
качество на потребител на ВиК услуги доколкото същата е съсобственик на
имота, заедно с Д.И. и И.И..
2
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез
неговия особен представител. Излагат се възражения, като се оспорва
качеството на потребител на ответника. В евентуалност оспорва реалната
доставка на ВиК услуги за периода. Прави възражение за погасяване по
давност на процесното вземане.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д.№4396/2021г. на ВРС, 21 състав, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на
подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение
№261471/09.11.2020г., която е връчена по реда на чл.47 ГПК. В предвидения
в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен
иск за съществуване на вземането си.
Представено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна”
ООД, одобрени от ДКЕВР.
Приета е по делото справка за недобора за абонатен номер 1604692, с
титуляри Димо Ив. Димов, Иван Ив. И. и К. ИВ. М., за обект, находящ се в
******.
Представен е и карнет за обект на потребление на ВиК услуги в гр.
Игнатиево, ул. Георги Петлешев №35, в който като титуляр по партида е
посочена Е.И.Д..
Представена по делото е справка по партида за данъчни задължения по
чл. 14 то ЗМДТ от Община Аксаково, по отношение на имот в гр. Игнатиево,
ул. Георги Петлешев №35, в която се посочва, че данъчно задължени лица са
Д.И. И., И.И. И. и К. ИВ. М., всеки по 1/3.
Представено е удостоверение за наследници, от което се установява, че
Е.И.Д., б.ж. на гр. Игнатиево, е починала на 18.04.2018г., за което
обстоятелство е съставен акт за смърт № 0013/19.04.2018г., като наследници
на същата се нейните низходящи Д.И. И., И.И. И. и К. ИВ. М..
Прието по делото е заключение по назначена от съда съдебно –
счетоводна експертиза, в което се посочва, че размерът на задължението за
предоставени на обекта на потребление в гр. Игнатиево услуги възлиза на
1307,08 лева, за периода 15.09.2017г.-13.08.2020г., за което обстоятелство са
съставени 35 бр. фактури от 17.11.2017г. до 14.08.2020г. Посочва се, че
размера на задължението за лихва за забава възлиза на общо 213,24 лева, за
периода 17.12.2017г.-31.10.2020г. Не се установява плащане на задължението
от експерта.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
С оглед наведените доводи за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната част, спорен във въззивното производство е въпросът
следва ли въззивницата да отговаря за задълженията за незаплатени ВиК
услуги за периода след смъртта на наследодателката Е.И.Д., като особеният
3
представител поддържа, че задълженията за този период следва да са само за
реалния потребител на ВиК услуги.
По така очертания предмет на въззивна проверка, съставът на въззивния
съд констатира, че съобразно приложимите Общи условия на ВиК оператора,
а именно чл.2 от тях, потребител на ВиК услуги е собственикът, или
ползвателят на имота, като във втория случай се визира вещно право на
ползване. Това е в съответствие с нормативната уредба на пар.1, т.2 от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
чл.3 от Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Респективно, с настъпване на наследственото
правоприемство и придобиване правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от
водоснабдения имот, К. ИВ. М. е придобила и качеството потребител на ВиК
услуги, при което за нея са добили обвързващ характер и действащите Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги.
Съгласно 62, ал.1 от Общите условия, при смърт на потребител –
физическо лице, наследниците са длъжни в 60-дневен срок да подадат
заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, като представят
удостоверение за наследници, или акт за собственост. Ал. 2 на чл.62
предвижда, че ВиК операторът променя партидата на името на наследника,
или един от наследниците, по писмено споразумение между тях. При липса на
споразумение, ВиК операторът открива партида на всички наследници по
реда на чл.59, ал.4, в който случай количествата се разпределят между
потребителите по равно.
В светлината на цитираните клаузи на приложимите Общи условия,
съдът намира, че доколкото липсват твърдения и представени доказателства
за депозиране от тримата наследници на споразумение кой от наследниците
ще бъде титуляр на партидата, за ВиК операторът се е породило правото да
зачисли партидата и на тримата наследници, като начислява стойността на
потребените услуги поравно, което е и в съответствие с наследствените им
дялове. В този смисъл липсва основание за отричане задълженията на
въззивницата за релевирания от особения представител период следващ
смъртта на наследодателката.
Ирелевантни, с оглед цитираната уредба, за възникване на
задълженията, се явяват адресните регистрации на наследниците.
Гореизложеното налага извод за неоснователност на наведените във
въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските в процеса:
Предвид изхода от спора пред въззивната инстанция, с оглед
своевременно отправеното искане и представените доказателства,
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените пред
настоящата инстанция разноски в общ размер от 250лв., от които 150лв.
депозит за особен представител и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
4
На осн. чл.77 ГПК, въззивникът следва да заплати дължимата за
въззивното производство държавна такса в размер от 50лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2046/15.12.2021г., постановено по гр.д. №
4396/2021г. на РС - Варна, 21 съдебен състав, в частта, с която е прието за
установено, че К. ИВ. М., ЕГН ********** с адрес ******, дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Варна, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.”Прилеп” №33, ЕИК *********, сумите,
представляващи разликата над 105.74лв. до 435.69лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 04.11.2020г., до окончателно изплащане
на вземането, както и разликата над 26.47лв. до 71.08лв., представляваща
лихва за забава върху главницата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК №261471/09.11.2020г.,
постановена по ч.гр. дело №14229/2020г. на ВРС.
В останалата част, първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА К. ИВ. М., ЕГН ********** с адрес ******, да заплати на
"Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от 250лв.
/двеста и петдесет лева/, представляваща сторени разноски пред въззивната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение и особен представител, на
основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
ОСЪЖДА К. ИВ. М., ЕГН ********** с адрес ******, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна,
сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляваща дължима за въззивното
производство държавна такса, на основание чл.77 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5