ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
гр. Велико Търново, 04.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Евгений Пачиков
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500866 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
С определение от 16.09.2021 год., постановено по гр. дело № 4 по описа на
Павликенски районен съд за 2021 година, молбата на М. СТ. АС. ищец по делото, с която
претендира изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, е
оставена без уважение.
Определението е обжалвано от М. СТ. АС. с искане за отмяната му и да се
постанови ново, коригиращо първостепенното решение, като й се присъдят разноски. С
образуване на изпълнителен процес взискателят е дал повод за завеждане на иска, защото
единствено във висящо исково производство страната, ползваща се от изтеклата
погасителна давност, може да упражни правото си да иска прекратяване на изпълнителния
процес. По такова искане съдебният изпълнител не можел да се произнесе. Изпълнителното
производство било прекратено, но това не отнемало изпълнителната сила на издадения
изпълнителен лист. Ответникът можел да образува нов процес.
Ответникът по частната жалба – „ЕОС Матрикс“-ЕООД, гр. София – излага
доводи за неоснователността й. Налице била хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Не е дал
повод за завеждане на делото и е признал иска.
Съдът обсъди доводите на страните и след преценка на доказателствата по
делото приема:
Производството по гр. дело № 4 по описа на Павликенски районен съд за 2021
година е образувано по молба на частната жалбоподателка с искане да се приеме за
установено спрямо „ЕОС Матрикс“-ЕООД, гр. София, че не дължи сумите по изпълнително
дело № 599 по описа на съдебен изпълнител Ралица Касабова за 2010 година на основание
изтекла погасителна давност. Ответното дружество е признало иска – отговора на исковата
1
молба по делото. Самото изпълнително производство е прекратено по реда на чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК. Впоследствие вземанията по издадения изпълнителен лист не са търсени.
За да постанови атакуваното определение, първостепенният съд е приел, че
ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото и е признало е иска.
Жалбата е неоснователна.
Отговорността за разноски се основава на неправомерно поведение на страна
по материално правоотношение, принуждаващо насрещната страна да търси съдебна
защита. Това има предвид чл. 78, ал. 2 от ГПК, когато се интересува по каква причина – кой
е дал повод, е заведено едно исково производство.
Търсенето на вземане по принудителен ред не е неправомерно поведение. То е
единствена алтернатива на липсващото доброволно изпълнение, признато е и е гарантирано
от закона. Дори да е изсрочено с погасителна давност, вземането е дължимо и правилата на
добросъвестността по чл. 63 от ЗЗД и по чл. 3 от ГПК изискват длъжника да изпълни
задължението си. Точно защото не е сторил това, кредиторът се е обърнал към съдебен
изпълнител. Той няма как да знае дали длъжникът ще се позове на давност и, в интерес да
събере вземането си, е принуден да рискува. Затова и повод по смисъла на чл. 78, ал. 2 от
ГПК за образуване на исковото производство пред Павликенски районен съд е дал не
кредиторът, а частната жалбоподателка, неизпълнявайки задълженията си по издадени
изпълнителен лист.
Доводите по частната жалба са неоснователни.
Голословно е твърдението, не се подкрепя и от документите по приложеното
изпълнително дело № 599 по описа на съдебен изпълнител Ралица Касабова за 2010 година,
че правото на ищцата-жалбоподател да иска прекратяване на изпълнителния процес, на
основание изтекла в нейна полза погасителна давност, е било спорно. Оспорването на това
право е условие за съдебна намеса – чл. 124, ал. 1 от ГПК. Последното принудително
действие датира от януари, 2018 година – становището на третото задължено по наложен
запор лице – „Уникредит Булбанк“-АД, гр. София, по чл. 508 от ГПК. С молбата си за
конституиране на мястото на първоначалния взискател през юни, 2018 година, ответното
дружество не е поискало извършване на изпълнителни действия. При това положение
процесът е прекратен през януари, 2020 година по реда на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и нищо
не е налагало образуването на исковото производство година по-късно – на 06.01.2021
година.
Тезата, че прекратяването на изпълнителното производство не пречи да се
образува нов изпълнителен процес и това принуждава ищцата да се обърне към съда, е по-
скоро в полза на извод, че е предявила иск, без това да се налага. Отводът за изтекла
погасителна давност е способ за елиминиране висящността на процес. Затова правото следва
да се упражни спрямо органа, пред който производството е висящо. Ако и доколкото това
право бъде оспорено, страната следва да заведе исково производство и в него да търси
съдебно признаване на произтичащото си от изтеклата давност право. Ищцата е предявила
2
иска си без да е преследвана по принудителен ред, защото изпълнителното производство е
било прекратено година по-рано, а ново не е образувано. Затова виждането, че ответникът е
дал повод за образуване на исков процес е неоснователно и не може да бъде споделено.
Като е отказал изменение на решението в частта за разноските, съдът е
постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено по реда на настоящото
производство.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава, по реда на чл.278 от ГПК, определение от 16.09.2021 год., постановено по гр.
дело № 4 по описа на Павликенски районен съд за 2021 година.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3