Р Е Ш Е Н И Е №
№1573
гр. Пловдив, 21.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VІ гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
април две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Румяна
Мишева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2867 по описа на съда за 2005
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
278 и сл. ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 1 ГПК.
Делба – фаза по извършване.
С Решение № 1515/19.07.2007г., постановено по в. гр. д. №
1867/06 на ОС – Пловдив, VІ гр.с., е допусната съдебна делба на следния
недвижим имот:
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
МОНОЛИТНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с обща площ от около 80 кв.м., в която са обособени
две жилища, с два входа, разположена в северната част на дворно място с площ от
439 кв.м., намиращо се в гр. П. ул. Д Ч. , представляващо УПИ кв. по плана на
гр. Пловдив, ЦГЧ
МЕЖДУ Д.И.П., Т.И.П., П.С.К., А. П. К. и С.Д.П..
ПРИ КВОТИ:
3/6 ид.ч. за П.С.К. и А. П. К.
1/6 ид.ч. за Д.И.П.
1/6 ид.ч. за Т.И.П.
1/6 ид.ч. за С.Д.П.
В хода на производството
са одобрени кадастрална карта и регистри на гр. Пловдив, поради което делбата
следва да се извърши съобразно актуалния кадастрален статут на имота, като
настъпилите промени се вземат предвид на основание чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./.
Така дворното място е ПИ
с идентификатор , а процесната сграда –.
Т. и Д. П. считат, че
делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.
Възразяват категорично срещу това да получат общ дял чрез разпределение на
двете жилища. Настояват съсобствеността да бъде ликвидирана изцяло, а не да се
запази частично по отношение на двете групи съделители. Считат, че при
извършването на делбата следва да участва и С.Д.П., тъй като не се доказва
твърдяното от К. прехвърляне на неговата ид.ч. от делбения имот в тяхна полза.
В срока по чл. 286 ГПК /отм./ Т. и Д. П. предявяват
против П.С.К. и А. П. К. претенции по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС за сумата от 11 250 лева - обезщетение за личното ползване на имота само от
тях за времето от 05.09.2007г /датата на получаване на нотариалната покана за
това/ до 05.10.2009г вкл. Въпреки че в писмените си бележки по същество
претендират за по – малка сума – 5 333 лв според заключението на СИЕ,
доколкото не са заявили изрично оттегляне или отказ от иск за разликата до пълния
претендиран размер, производството е висящо за целия.
Във връзка с тази
претенция твърдят, че К. са допуснали в имота трети лица, които да го обитават
и дори пазят. За осигуряването на достъп до имота са били надлежно поканени с
връчена им нотариална покана.
Претендират разноски. Подробни съображения излагат в
с.з., писмени бележки и писмена защита по съществото на спора.
С.Д.П. /в молба на л.
370/ заявява, че няма претенции към имота, тъй като своята 1/6 ид.ч. е продал
на К. и към настоящия момент не притежава право на съсобственост. Становището
му по основателността на претенцията на К. против Т. и Д. П., доколкото С.П. не
е ответник по тази претенция, е без правно значение. Не претендира разноски.
П. и А. К. считат, че
делбата може да се извърши чрез разпределение по реда на чл. 292 ГПК /отм./ по
следните причини: налице са два самостоятелни обекта на делба /две жилища/,
признати за такива още с решението по допускане на делбата; С.П. е прехвърлил
на К. своя обем права и не претендира за дял при ликвидиране на
съсобствеността; К. желаят изрично източното жилище, което е по – голямо, да им
бъде поставено в общ дял /с оглед на съотношението: квота – дял/, а на Т. и Д.
П. да се постави в общ дял западното жилище, доколкото двамата черпят права от
общ правопораждащ факт – наследяване, въпреки че не са направили изрично искане
в този смисъл.
При условията на
евентуалност, ако съдът не споделя горното, тогава делбата да се извърши чрез
изнасяне на имота на публична продан, но при определената от в.л. К. цена от
141 500 лева като по – реалистична, а и близка по време до датата на
постановяване на решението.
К. оспорват предявените
против тях претенции по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС. Ищците не доказват, че през
процесния период К. са ползвали вещта изцяло или са я отдавали под наем. Вместо
това доказва се, че дворът е общ, ищците имат самостоятелен достъп до имота, в
който притежават и друга собствена жилищна сграда, като никога не са били
лишавани от достъп до дворното място и процесната сграда. Ищците никога не са
искали да влезнат в имота, а ответниците – да им откажат достъп.
К. в първо с.з. след
допускане на делбата – 22.10.2009г, предявяват срещу Т. и Д. П. претенции по
сметки за заплащане на припадащата им се част от увеличената стойност на имота
в резултат на осъщественото строителство, а именно изграждането на процесната
сграда. Претендира се сума от 33 550 лв от всеки от ответниците по
претенцията /молба на л. 350/, като общият размер на осъщественото строителство
възлиза на сумата от 201 345 лв.
Въпреки че в писмените
си бележки по същество претендират за по – малка сума – по 20 883 лв според
заключението на СТЕ от всеки от ответниците, доколкото не са заявили изрично
оттегляне или отказ от иск за разликата до пълния претендиран размер,
производството е висящо за целия.
Ищците по тези
претенции твърдят, че са добросъвестни подобрители по смисъла на чл.72 ЗС вр. чл. 74, ал. 2 ЗС
по следните причини: всички строителни работи в имота са извършени от тях като
в свой, тъй като процесната сграда е изградена на мястото и в обема на
съществуващата лятна кухня, тяхна собственост по НА № /1995г. Строителството е
извършено на базата на одобрени строителни книжа. Делбеният съд обаче по
допускане на делбата е приел, че от това строителство е възникнал изцяло нов обект
на собственост /две жилища/, съсобствен между страните по приращение към
съсобственото дворно място. Но така или
иначе строителството на имота е осъществено със съзнанието на К., че строят в
собствен имот /лятна кухня/, т.е. за себе си, без каквото и да било оспорване
или противопоставяне от други лица. Нещо повече, те са владели имота за себе си
и това им владение е смутено едва с предявяване на иска за делба. Затова и
съгласно разрешенията на Постановление № 4 на ПВС от 1984г имат качеството на добросъвестни
подобрители. В същото време
добросъвестният подобрител може да упражни правата си, както спрямо настоящите
собственици, така и срещу тези, които са били такива към момента на извършване
на подобренията. Поради това Т. и Д. П. са материалноправно легитимирани да
отговорят по тези претенции. Още повече, че съсобствеността върху сградата е
призната по силата на чл. 92 ЗС, т.е., че обектът е съсобствен между
съсобствениците на дворното място, каквито са и П.. Освен това по време на
осъществяване на самия строеж ищците като съсобственици на дворното място не са
възразили срещу строежа, нито са предприели някакви действия. Т.е. знаели са за
това, но не са се противопоставили.
При условията на
евентуалност – ако съдът не признае тези им права, К. претендират припадащата
се на Т. и Д. П. част от действително направените разходи по строителството,
като по – малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която
се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията /т.е. правата на
недобросъвестния подобрител по чл. 74, ал. 1 ЗС, разбита в табличен вид по
пера, време на извършване, труд и материали, както следва:
|
№
по ред |
НАИМЕНОВАНИЕ |
ГОДИНА НА
ИЗВЪРШ ВАНЕ |
MATE РИАЛ
И |
ТРУД |
ВСИЧК О |
|
|||
|
1 |
2 |
3 |
|
|
|
|
|||
|
|
1.
РАЗХОДИ ПО ПОДГОТОВКАТА ЗА СТРОЕЖ НА СГРАДАТА |
1996 |
|
|
|
|
|||
|
1 |
Подготовка
и издаване на всички необходими законоустановени строителни книжа във връзка
със строителството: скица-виза, разрешение за ремонт и реконструкция, удостоверение
за въвеждане в експлоатация: |
1996/2005 |
|
1320 |
1320 |
|
|||
|
2 |
Изготвяне
на архитектурни проекти във всички части и съгласуването му от съответните
административни органи на района; |
1996 |
|
3840 |
3840 |
|
|||
|
3 |
Събаряне
на стара лятна кухня при запазване на някои стени от нея; |
1998 |
|
|
|
|
|||
|
3,1 |
Разваляне на зидария |
1998 |
|
1399 |
1399 |
|
|||
|
3,2 |
Разбиване на
стоманобетонови елементи |
1998 |
|
1440 |
1440 |
|
|||
|
4 |
Изнасяне
ръчно на материалите от съборената сграда през двора и прохода от улицата,
ръчно товарене и извозване на сметища; |
1998 |
|
|
|
|
|||
|
4,1 |
Прехвърляне на строителни отпадъци Зм
хоризонтални и 2м вертикално разстояние; |
1998 |
|
2781 |
2781 |
|
|||
|
4,2 |
Ръчно натоварване
превоз и разтоварване на строителни отпадъци с ръчни колички до ЗОм; |
1998 |
|
5645 |
5645 |
|
|||
|
4,3 |
Натоварване на
превоз, извозване до 20км и разтоварване на депо, включително такса депо; |
1998 |
|
5406 |
5406 |
|
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
II.
РАЗХОДИ ПО СТРОЕЖА НА СГРАДАТА |
|
|
|
|
|
|||
|
1 |
Ръчно
изкопаване на основи на сграда |
1998 |
|
1934 |
1934 |
|
|||
|
2 |
Ръчно наливане на
основи и армиране бетонова плоча на кота О.ООм |
1998 |
|
|
|
|
|||
|
2,1 |
Направа на кофраж за
основи с дъски |
1998 |
1230 |
5745 |
6975 |
|
|||
|
2,2 |
Заготвяне и монтаж
на армировка |
1998 |
685 |
1028 |
1713 |
|
|||
|
2,3 |
Полагане на бетон ръчно за основи и плоча В
15 на кота 0 |
1998 |
3054 |
4582 |
7636 |
|
|||
|
2,4 |
Ръчно натоварване на
бетон и превозване с ръчни колички до ЗОм; |
1998 |
|
2346 |
2346 |
|
|||
|
3 |
Ръчно
изграждане на бетонови колони и тухлена зидария на стените на стаите на първи
етаж |
1998 |
|
|
|
|
|||
|
3,1 |
Направа на кофраж с
дъски за колони и подпорна стена |
1998 |
|
4888 |
4888 |
|
|||
|
3,2 |
Заготвяне и монтаж
на армировка на колони и подп. стена |
1998 |
1290 |
1935 |
3225 |
|
|||
|
3,3 |
Полагане на бетон
ръчно за колони В 15 и подпорна стена |
1998 |
826 |
1238 |
2064 |
|
|||
|
3,4 |
Ръчно натоварване на
бетон и превозване с ръчни колички до ЗОм и качване с кофи на кота 2,50м |
1998 |
|
732 |
732 |
|
|||
|
3,5 |
Полагане на
топлоизолация - 5ст на подп стена |
1998 |
834 |
833 |
1667 |
|
|||
|
3,6 |
Полагане на рулонна
хидроизолация на топло битумно лепило за подпорна стена . |
1998 |
236 |
235 |
471 |
|
|||
|
3,7 |
Направа на тухлена
зидария на 25см |
1998 |
3545 |
5317 |
8862 |
|
|||
|
3,8 |
Направа на тухлена
зидария на 12см |
1998 |
40 |
59 |
99 |
|
|||
|
3,9 |
Ръчно натоварване и
разтоварване на строителни материали и превозване с ръчни колички до ЗОм; |
1998 |
|
1903 |
1903 |
|
|||
|
4 |
Направа
на арматура за бетонова плоча над първия етаж кота 2,50 с ръчно пренасяне и
наливане на бетона |
1998 |
|
|
|
|
|||
|
4,1 |
Заготвяне и монтаж
на армировка |
1998 |
1357 |
2036 |
3393 |
|
|||
|
4,2 |
Направа на кофраж с
дъски за плоча на кота 2,50м |
1998 |
|
4133 |
4133 |
|
|||
|
4,3 |
Ръчно натоварване на
бетон и превозване с ръчни колички до ЗОм и качване с кофина кота 2,50м |
1998 |
|
805 |
805 |
|
|||
|
4,4 |
Полагане на бетон
ръчно за плоча на етаж първи |
|
908 |
1362 |
2270 |
|
|||
|
5 |
Ръчно
изграждане зидария и бетонови колони за 2 подпокривни помещения и изходи към
терасата |
1998 |
|
|
|
|
|||
|
5,1 |
Направа на тухлена
зидария 25см |
1998 |
2405 |
3608 |
6013 |
|
|||
|
5,2 |
Ръчно натоварване и
разтоварване на тухли и хоросан и превозване с ръчни колички до ЗОм и ръчно
качване на кота 2,50м |
1998 |
|
1391 |
1391 |
|
|||
|
5,3 |
Направа на кофраж с
дъски за колони плоча и греди на било в подпокривни помещения |
1998 |
|
2671 |
2671 |
|
|||
|
5,4 |
Заготвяне и монтаж
на армировка на плоча изход колони и било |
1998 |
1022 |
1532 |
2554 |
|
|||
|
5,5 |
Полагане на бетон
ръчно за плоча над изход към тераса |
1998 |
82 |
124 |
206 |
|
|||
|
5,6 |
Полагане на бетон
ръчно за колони В 15 и греди на било |
1998 |
413 |
619 |
1032 |
|
|||
|
5J |
Ръчно натоварване на
бетон и превозване с ръчни колички до ЗОм и качване с кофи на кота 4 м |
1998 |
|
598 |
598 |
|
|||
|
6 |
Направа
на нова покривна конструкция на сградата с изолация |
1998 |
|
|
|
|
|||
|
6,1 |
Направа на дървена
покривна конструкция |
1998 |
1202 |
1804 |
3006 |
|
|||
|
6,2 |
Доставка и монтаж на
дъсчена покривна обшивка |
1998 |
816 |
1224 |
2040 |
|
|||
|
6,3 |
Топлоизолация на
покрив с минерална вата 12см |
2003 |
2222 |
1481 |
3703 |
|
|||
|
6,4 |
Хидроизолация на
покрив с битум.мушама |
1998 |
540 |
560 |
1100 |
|
|||
|
6,5 |
Направа на циментова
замазка с д=5см на таван |
2004 |
370 |
556 |
926 |
|
|||
|
6,6 |
Ръчно натоварване на
замазка и превозване с ръчни колички до ЗОм и качване с кофи на кота 2,50 |
2004 |
|
146 |
146 |
|
|||
|
6,7 |
Доставка и поставяне
на настилка на под с линолеум за таван |
2004 |
1061 |
708 |
1769 |
|
|||
|
7 |
Доставка
и поставяне на керемиден покрив |
1998 |
|
|
|
|
|||
|
7,1 |
Покрив с керемиди |
1998 |
1159 |
1158 |
2317 |
|
|||
|
7,2 |
Капаци по било |
1998 |
17 |
16 |
33 |
|
|||
|
7,3 |
Ръчно натоварване и
разтоварване на строителни материали керемиди и превозване с ръчни колички до
ЗОм и качване на кота 2,50м |
1998 |
|
220 |
220 |
|
|||
|
8 |
Направа
на улуци и ламаринени водобрани на цялата сграда |
2000 |
|
|
|
|
|||
|
8,1 |
Изграждане комини |
2000 |
240 |
360 |
600 |
|
|||
|
8,2 |
Мазилка комини |
2000 |
83 |
124 |
207 |
|
|||
|
8,3 |
Улуци от поцинкована
ламарина |
2000 |
317 |
477 |
794 |
|
|||
|
8,4 |
Водосточни казанчета |
2000 |
37 |
86 |
123 |
|
|||
|
8,5 |
Обшивка около комини
с поц. ламарина |
2000 |
62 |
145 |
207 |
|
|||
|
8,6 |
Обшивка улама с
поц.ламарина |
2000 |
170 |
400 |
570 |
|
|||
|
8,7 |
Водостоци |
2000 |
155 |
363 |
518 |
|
|||
|
9 |
Направа на външна и
вътрешна мазилка и шпакловане на стените |
2000 |
|
|
|
|
|||
|
9,1 |
Направа на вътрешна
варова мазилка |
2000 |
4140 |
6211 |
10351 |
|
|||
|
9,2 |
Ръчно натоварване на
хоросан и превозване с ръчни колички
до
ЗОм: |
2000 |
|
634 |
634 |
|
|||
|
9,3 |
Гипсова шпакловка на
стени и тавани |
2000 |
2715 |
6338 |
9053 |
|
|||
|
10 |
Направа
на външното фасадно пръскане на сградата |
2001 |
|
|
|
|
|||
|
10,1 |
Направа на външна
пръскана мазилка |
2001 |
1396 |
2095 |
3491 |
|
|||
|
10,2 |
Монтаж и демонтаж на
външно фасадно скеле |
2001 |
|
413 |
413 |
|
|||
|
10,3 |
Ръчно натоварване на
хоросан и превозване с ръчни колички до ЗОм; |
2001 |
|
190 |
190 |
|
|||
|
11 |
Направа
на цокъл с плочки около цялата сграда |
2002 |
|
|
|
|
|||
|
11,1 |
Направа на цокъл
сграда |
2002 |
428 |
642 |
1070 |
|
|||
|
12 |
Доставка
и полагане на плочки за пътеки към входовете на сградата |
2002 |
|
|
|
|
|||
|
12,1 |
Направа на настилка от базалтови плочки включително
направата на пясъчна подложка |
2002 |
564 |
846 |
1410 |
|
|||
|
12,2 |
Ръчно натоварване на
пясък плочки и бетон и превозване с ръчни колички до ЗОм; |
1998 |
|
571 |
571 |
|
|||
|
12,3 |
Направа на градински
бетонови бордюри |
2002 |
155 |
400 |
555 |
|
|||
|
13 |
Направа и монтаж на
мраморни первази на прозорците и праговете на вратите |
2002 |
|
|
|
|
|||
|
13,1 |
Направа на прагове
от мрамор |
2002 |
104 |
69 |
173 |
|
|||
|
13,2 |
Направа на
подпрозоречни первази от мрамор |
2002 |
468 |
312 |
780 |
|
|||
|
14 |
Доставка
и монтаж на дограма за цялата сграда: двойни прозорци от дърво и врати
/външни и вътрешни/ с остъкляване и боядисване |
2000 |
|
|
|
|
|||
|
14,1 |
Доставка и монтаж на
дървена дограма: двойни прозорци 100% отваряемост |
2000 |
2966 |
740 |
3706 |
|
|||
|
14,2 |
Доставка и монтаж на
дървени интериорни врати |
2000 |
1210 |
806 |
2016 |
|
|||
|
14,3 |
Доставка и монтаж на
входна и терасна врата |
2000 |
1714 |
734 |
2448 |
|
|||
|
14,4 |
Боядисване на
дървени повърхности |
2000 |
196 |
295 |
491 |
|
|||
|
15 |
Ръчни
изработване и боядисване на вътрешни стълбища и парапети към подпокривно
пространство |
2002 |
1344 |
5376 |
6720 |
|
|||
|
16 |
Доставка
и монтаж на дървена ламперия за целия таван |
2003 |
1058 |
1060 |
2118 |
|
|||
|
16,1 |
Боядисване на
дървени повърхности |
2003 |
218 |
328 |
546 |
|
|||
|
16,2 |
Доставка монтаж и
боядисване на дървен перваз за таван |
2003 |
248 |
250 |
498 |
|
|||
|
17 |
Напрва
на термоизолация и армирана замазка на кота О.ООм |
2003 |
|
|
|
|
|||
|
17,1 |
Полагане на
топлоизолация - 5ст |
2003 |
2021 |
2020 |
4041 |
|
|||
|
17,2 |
Полагане на рупонна
хидроизолация на топло битумно лепило |
2003 |
457 |
685 |
1142 |
|
|||
|
17,3 |
Направа на армирана
циментова замазка с д=5см |
2003 |
644 |
966 |
1610 |
|
|||
|
17,4 |
Ръчно натоварване на
замазка и превозване с ръчни колички до ЗОм |
2003 |
|
254 |
254 |
|
|||
|
18 |
Доставка
и лепене на теракот на кота О.ООм |
2004 |
2062 |
3094 |
5156 |
|
|||
|
18,1 |
Доставка монтаж и
боядисване на дървен перваз за пода на първи ет. |
2004 |
184 |
275 |
459 |
|
|||
|
19 |
Доставка
и лепене на фаянсови плочки на стени до тавана на две сервизни помещения |
2004 |
1129 |
1694 |
2823 |
|
|||
|
19,1 |
Доставка и монтаж на
висящ таван в баня изток |
2004 |
58 |
86 |
144 |
|
|||
|
20 |
Доставка
и лепене не плочки в две кухненски помещения и бани |
2004 |
393 |
589 |
982 |
|
|||
|
21 |
Доставка
и Монтаж на вградени кухненски шкафове и мивки с шкав на 2 кухни в сградата |
2004 |
2048 |
512 |
2560 |
|
|||
|
22 |
Направа
на въздуховоди за отдушници в кухните и Ваните |
2002 |
210 |
490 |
700 |
||||
|
23 |
Направа
на нова ел. инсталация в сградата с етажни ел. табла и доставка, монтаж и узаконяване на ново централно
ел. табло; |
2000 |
2080 |
2050 |
4130 |
||||
|
24 |
Направа
на нова ВиК инсталация в сградата с изграждане на нов канал с фЗОО до улична
канализация. |
1998/2005 |
910 |
3650 |
4560 |
||||
|
25 |
Изграждане
на инсталации за телефон, каб. телевизия и домофонни устройства |
2000 |
208 |
810 |
1018 |
||||
|
26 |
Доставка
и монтаж на отоплителни ел. радиатори |
2005 |
1264 |
253 |
1517 |
||||
|
27 |
Доставка
и монтаж на бойлери, мивки, тоалетни чинии, огледала, казанчета, батерии,
душове, контакти, ключове, осветителни тела, стенни аплици, вентилатори за
отдушници и пароуловители. |
2004 |
|
|
|
||||
|
27,1 |
Доставка и монтаж на
бойлер |
2004 |
700 |
212 |
912 |
||||
|
27,2 |
Доставка и монтаж на
мивка |
2004 |
180 |
84 |
264 |
||||
|
27,3 |
Доставка и монтаж на
тоалетна чиния |
2004 |
220 |
97 |
317 |
||||
|
27,4 |
Доставка и монтаж на
огледала |
2004 |
80 |
40 |
120 |
||||
|
27,5 |
Доставка и монтаж на
казанчета |
2004 |
120 |
96 |
216 |
||||
|
27,6 |
Доставка и монтаж на
батерии |
2004 |
160 |
75 |
235 |
||||
|
27,7 |
Доставка и монтаж на
душове |
2004 |
200 |
107 |
307 |
||||
|
27,8 |
Доставка и монтаж на
контакти |
2004 |
230 |
152 |
382 |
||||
|
27,9 |
Доставка и монтаж на
ключове |
2004 |
136 |
91 |
227 |
||||
|
27,10 |
Доставка и монтаж на
осветителни тела |
2004 |
864 |
216 |
1080 |
||||
|
27,11 |
Доставка и монтаж на
стенни аплици |
2004 |
120 |
80 |
200 |
||||
|
27,12 |
Доставка и монтаж на
вентилатори |
2004 |
100 |
44 |
144 |
||||
|
27,13 |
Доставка и монтаж на
пароуловители |
2004 |
260 |
112 |
372 |
||||
|
27,14 |
Доставка и монтаж на
корнизи |
2004 |
378 |
126 |
504 |
||||
|
28 |
Направа на хидро-
термо изолация, армирана замазка, мозайка и парапет на тераса |
2001 |
|
|
|
||||
|
28,1 |
Полагане на
топлоизолация 5ст |
2001 |
750 |
770 |
1520 |
||||
|
28,2 |
Полагане на рулонна
хидроизолация на топло битумно лепило |
2001 |
174 |
261 |
435 |
||||
|
28,3 |
Направа на армирана
циментова замазка за наклон със средна дебелина 10см |
2001 |
478 |
718 |
1196 |
||||
|
28,4 |
Ръчно натоварване на
замазка и мозайка и превозване с ръчни колички до ЗОм и качване с кофи на
кота 2,50 |
2001 |
|
220 |
220 |
||||
|
28.5 |
Гоундиране с
тифигрунд |
2001 |
95 |
97 |
192 |
||||
|
28,6 |
Полагане на мозайка
и шлайфане |
2001 |
378 |
881 |
1259 |
||||
|
28,7 |
Направа на цокъл от
мозайка с водобран с широчина ЗОсм |
2001 |
176 |
411 |
587 |
||||
|
28,8 |
Направа на цокъл от
мозайка с широчина до Юсм |
2001 |
159 |
376 |
535 |
||||
|
28,9 |
Направа на парапет
за тераса с монтаж и боядисване |
2001 |
420 |
1680 |
2100 |
||||
|
|
Обща
сума : |
|
65348 |
135997 |
201345 |
||||
Претендират разноски. Подробни
съображения излагат в с.з. и писмени бележки по същество.
Т. и Д.
П. оспорват предявените против тях претенции по сметки по подробно изложени в
писмени бележки съображения. Възразяват, че са погасени по давност. Освен това
липсва подобрение, тъй като обектът е незаконен и подлежи на премахване. Не е
вярно и това, че П. не са се противопоставили на строителството, в подкрепа на
което са приложените по делото писма от Община П..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, прие следното:
С решението по допускане
на делбата съдът със сила на присъдено нещо се е произнесъл по въпросите между
кои страни, за кои имоти и при какви квоти следва да се извърши делбата. За
това всички възражения на Д. и Т. П., че процесната сграда е незаконна и
подлежи на премахване, т.е. че не е годен обект на вещно право, са преклудирани
от обективните предели на силата на присъдено нещо и преразглеждането им сега е
недопустимо. Преюдициален за допускането на един имот до делба е въпросът за
годността му да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, респ.
предмет на делба, а такива са само законните постройки /изградени в
съответствие със строителни книжа/, узаконени впоследствие /при спазване на
съответната административна процедура за това/ или в режим на търпимост /по см.
на § 16 ПЗР на ЗУТ/. Щом съдилищата, /вкл. и по реда на инстанционния контрол/,
са допуснали сградата до делба, то въпросът за годността й да бъде предмет на
такава, е окончателно разрешен.
І. Поделяемост и пазарна оценка:
Няма спор, а това е посочено изрично и в диспозитива на
решението на ПОС и в мотивите на ПОС и ВКС, че сградата е двуетажна, като в нея
са обособени две самостоятелни жилища – западно с площ от 66.35 кв.м. и източно
с площ от 73.80 кв.м. За цялата сграда в.л. Л. дава средна пазарна оценка –
275 500 лв /към м. октомври 2009г/ и отделна стойност за западното жилище
– 126 000 лв, а за източното – 149 500 лв. По принцип това заключение
не е оспорено и е прието от съда. Впоследствие, за определяне на увеличената
стойност на имота, по делото е работило в.л. В К., която определя средна
пазарна стойност на целия обект – 141 500
лева. За да определи увеличената
стойност на имота в резултат на цялостното изграждане на процесната сграда,
вещото лице е следвало да изчисли разликата между пазарната стойност на обекта /лятна
кухня след ремонта/ и пазарната стойност на лятната кухня /преди
реконструкцията и ремонта/. Така на практика, макар и косвено – без да е главен
предмет на задачата на СТЕ, вещото лице е дало нова оценка на делбения имот,
която съдът намира, че няма пречка да възприеме именно като по – близка по
време до настоящото решение /м. април 2010г/. Това заключение също не е
оспорено от страните. Въпреки че съдът възприема заключенията и на двете вещи
лица като компетентни, обективни и неоспорени от страните, намира, че следва да
гради изводите си върху последното като по – актуално и отразяващо
действителната стойност на имота. В с.з. в.л. К. даде и отделна стойност на
двете жилища: за западното – 66 707 лв, а за източното – 74 793 лв.
При това положение стойността на дяловете на страните
общо за делбените имоти е, както следва: за П.С.К. и А. П. К. с квота 3/6 ид.ч.
– 70 750 лв, за Д.И.П., Т.И.П. и С.Д.П. с квота от по 1/6 ид.ч. –
23 583.33 лв. Спрямо тези суми ще се определи размерът на държавните
такси, евентуално превишение и/или уравнение на дяловете.
ІІ. Извършване на делбата.
Основен принцип при
извършване на делбата е всеки съделител да получи имот от съсобствеността при
съобразяване на правата му в нея, като при наличие на равенство в квотите и в стойностите
на имотите или дяловете, които образуват, те се разпределят чрез теглене на
жребий.
Съсобствеността в делбеното
производство се прекратява чрез теглене не жребий, разпределение на имотите по
реда на чл. 292 ГПК /отм./, възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК
/отм./ или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за
избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността
на дяловете на съделителите.
Т.е. съгласно общия
принцип за извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само
при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на
публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от
продажната цена.
Съделителите нямат
възлагателни претенции.
Разпределяне на имотите между съделителите е допустимо
само ако тегленето на жребий е невъзможно или неудобно. Тегленето на жребий е
невъзможно, ако квотите на страните са различни или допуснатите до делба имоти
се различават съществено един от друг по площ или стойност. То е неудобно, ако
в някой от имотите един от съделителите е извършил значителни подобрения, при
което, ако този имот се падне в дял на друг съделител, ще е налице разместване
на материални блага или по делото има данни, че е налице фактическо
разпределение на имотите.
В настоящия случай тегленето не жребий е невъзможно, тъй
като квотите на страните са различни.
По отношение на съделителите обаче следва да се има
предвид следното:
С договор за покупко – продажба от 13.05.2009г, оформен с
НА № /2009г /л. 407/, С.П. прехвърля на К. притежаваната от него 1/6 ид.ч. от
процесната сграда. Това е станало след влизане в сила на решението по допускане
на делбата на 17.03.2009г.
Вярно е, че прехвърлянето на признатите с решението по
допускане на делбата права е станало в хода на висящото делбено производство,
но с оглед на задължението си по чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ съдът следва да
отчете тези новонастъпили факти, доколкото крайният приобретател е главна
страна в процеса, а не чуждо за спора лице.
Поради това делбата следва
да се извърши само между настоящите съсобственици на имота К. и Д. и Т. П., а
по отношение на разпоредилия се с правата си С. П. производството да се
прекрати като лишено от предмет. Това е така, тъй като към настоящия момент
този съделител няма вещни права върху имота и делбата не може да бъде извършена
с негово участие. Въпреки отпадането на материалноправната му легитимация,
искът за делба по отношение на него не може да бъде отхвърлен, тъй като веднъж
вече е бил уважен. Единственото, което остава, е производството спрямо него да
се прекрати, а делбата - извърши при съобразяване с правата на останалите съделители.
При това положение стойността на дела на К. вече е 94 333.33 лв.
Имотите са два, но съделителите – четирима. К. искат да
получат имот в общ дял, но Д. и Т. П. категорично възразяват срещу това да
получат имот в общ дял и така по отношение на тях да се запази съсобствеността.
П. не могат да бъдат принудени – въпреки волята им, да получат в съсобственост
имот при положение, че именно те са инициирали делбеното производство до пълно
ликвидиране на съсобствеността. Това би било възможно само при съгласие от
тяхна страна или поне непротивопоставяне срещу получаването на имот в общ дял.
При изричното им несъгласие обаче съдът няма да изпълни задачата си да прекрати
съсобствеността, а ще създаде нова – принудителна. Мотивите на цитираното от К.
решение / № 380/1988г/ не могат да бъдат ползвани. То касае делба между пряк наследник и
наследници на друг такъв наследник, т.е. делба на наследство по колена, а не
възникнала по приращение съсобственост, както е в случая. Без значение е дали
за ищците правопораждащият факт е общ. Достатъчно е, че те искат пълно
ликвидиране на съсобствеността, което съдът – с оглед на това, е длъжен да
направи.
При това положение
остава единствената възможност делбата да бъде извършена чрез изнасяне на имота
на публична продан по реда на чл.288, ал.1 от ГПК /отм./, като съделителите
получат дяловете си парично след осребряване на имуществото.
ІІІ Държавни такси
На осн. чл.293А от ГПК
/отм./ вр. чл. 8 от Тарифата съделителите следва да заплатят ДТ от 4% върху
стойността на дяловете си по сметка на ВСС, както следва: К. – 3 773.33
лв, а Д. и Т. П. – по 943.33 лв.
ІV. Претенции по сметки
По претенциите на К.:
Правата на подобрителя на съсобствен имот са
обект на разглеждане в ТР № 85/1968 г. и частично отменящото го ППВС № 6/1974
г. Тези права са различни в зависимост от това дали подобрителят владее целия имот за себе си или само собствената си идеална част,
както и дали останалите съсобственици са дали изричното си съгласие за
извършване на подобренията или са знаели за тях, без да се противопоставят, или
изрично са се противопоставили. При всички положения обаче, съдът е обвързан от
основанието на предявения иск така, както то е посочено от ищеца и което
определя предмета на делото и обективните предели на силата на присъдено нещо.
Съдът не изследва вземането на ищеца изобщо, /на каквото и да било основание/,
а само вземането му на предявеното основание.
Главната
претенция на К. се основава на фигурата на добросъвестния подобрител по чл. 72
ЗС. В тази връзка твърдят, че всички строителни работи са извършени от тях в
имота като в свой, тъй като процесната сграда е изградена на мястото и в обема
на съществуващата лятна кухня, тяхна собственост. Строителството е извършено на
базата на одобрени строителни книжа, със съзнанието, че строят в собствен имот
/лятна кухня/, т.е. за себе си, без каквото и да било оспорване или
противопоставяне от други лица.
Така или иначе,
обектът е допуснат до делба, тъй като съдът е приел, че преустроената от К.
лятна кухня представлява нов обект на правото на собственост. В първата фаза на
делбата е установено, че през 1995г К. са закупили първия партерен етаж от
двуетажна паянтова сграда заедно с лятната кухня, намираща се в северната част
на дворното място и започваща непосредствено от жилищната сграда заедно с
½ ид.ч. от дворното място. Впоследствие са извършили преустройство по
архитектурен проект за ремонт и реконструкция на лятна кухня. Прието, че в
резултат на реконструкцията е възникнал нов обект на собственост, изграден в
дворното място – обща част без съгласието на останалите съсобственици, поради
което и на основание чл. 92 ЗС постройката също е станала съсобствена.
Възражението на
П., че К. не са носители на право на строеж, поради което първите не им дължат
нищо, е без отношение към изхода на спора.
Ако това беше така, имотът щеше да е тяхна еднолична собственост, а не
предмет на делба. Именно защото не е учредено право на строеж, сградата е
допусната до делба между страните по делото като съсобственици, т.е. на всички
са признати вещни права.
Няма спор, че
владението – предмет на изследване, не е добросъвестно, тъй като не е налице
годно правно основание по смисъла на чл. 70 ЗС – договорът за покупко –
продажба има за предмет друг обект, доколкото делбеният съд е приел, че с
преустройството е възникнал нов. Освен това, основанието за съсобствеността е
първично – приращение, а не производно – договор или друга сделка.
Така /с оглед
фактическите твърдения/ претенцията на К. е по чл. 74, ал. 2 ЗС вр. чл. 72 ЗС –
владението е недобросъвестно, но тъй като подобренията са извършени със
знанието и без противопоставянето на съсобственика, недобросъвестният владелец
има правата на добросъвестния по чл. 72
ЗС, а именно може да иска сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на извършените подобрения.
При всички
положения обаче това са права на
владелеца, а не на държателя, поради което, за да бъдат признати, първо
трябва да се установи това качество. Държателят няма правата по чл. 72 и чл. 74
ЗС. Отношенията между него и съсобственика се уреждат по правилата на чл. 30,
ал. 3 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД – в зависимост от твърденията и
данните по делото.
Така или иначе,
съсобственикът е владелец само на собствената си идеална част от имота и е
държател на идеалните части на останалите съсобственици. Сам по себе си фактът
на осъществяване на фактическа власт върху целия имот не е достатъчен, за да се
приеме, че е налице владение и по отношение на чуждите идеални части. За да се
превърне във владелец на целия имот, съсобственикът трябва да отблъсне
владението на останалите съсобственици и да доведе до знанието им намерението
си да свои имота изцяло, т.е. да ги уведоми, че отказва да признае правата им,
като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта – да
свои имота изцяло.
Това именно се
установява по делото.
Няма спор –
видно от мотивите на решенията по допускане на делбата и от признанието на Т.
П. ***09г, че само К. са построили сградата, а тя е възникнала като обект на
собственост в резултат на преустройството на собствената им лятна кухня и
одобрени проекти за това. От показанията на св. Р Х. /без родство/ се
установява, че всички СМР са правени от К. в имота като в техен собствен:
„когато го строиха, те го строиха за себе си, цялото им поведение беше такова,
че те го правят изцяло за себе си”. Свидетелката не е чувала да е имало и други
собственици, възражения или несъгласия: „докато се строеше, нямаше никакви
противоречия с никой и никакви възражения. Всичко, което се прави, беше пред
очите ни и с одобрение. Целият строеж сем. К. изцяло си го финансираха и си го
построиха, считайки се за единствени собственици. Намеренията им бяха да си го
построят за тях, за да го ползват – да живеят в него”. Съдът възприема тези
показания като добросъвестни, обективни, съответни на данните по делото, а и
отразяващи непосредствените възприятия на свидетеля.
От тях, а и от цялата строителна документация
по делото, несъмнено се установява не само фактическата власт върху вещта, но и
субективното отношение на К. към нея – намерение за своене, което е
демонстрирано по явен и категоричен начин. В цялата строителна документация
само те фигурират като възложители и инвеститори. Всички документи са издадени
само на тяхно име. Това, че е надхвърлен обемът на разрешеното и така е
възникнал нов обект на собственост, различен от преустроения, не променя
изводите, че е налице владение – упражнявана фактическа власт с намерение за
своене.
Видно от
констативен акт образец 15 годността за приемане на строежа е установена на
12.11.1999г. Впоследствие на 04.02.2005г е издадено удостоверение за въвеждане
в експлоатация на строеж „ремонт и реконструкция на лятна кухня”, като в
окончателния доклад от 01.02.2005г е цитирана цялата документация във връзка
със строителството, като повечето от протоколите са от 2000г.
Поради всичко
това съдът признава качеството на К. на владелци на целия имот към момента на
извършване на строителните работи, като на практика владението им е смутено
едва с предявяването на иска за делба против тях.
Изграденото от
владелеца строителство е подобрение по смисъла на чл. 72 и чл. 74 ЗС, тъй като
по силата на чл. 92 ЗС постройката се счита за приращение, с което се обогатява
собственикът на земята. Именно поради това тя е допусната и до делба, след като
е приета за законна, респ. за годен обект на вещно право. Вярно е, както
възразяват ищците, че незаконното строителство, което подлежи на премахване и
собственикът му желае това, не е подобрение. Но каза се вече, това за
настоящата фаза на делбата е без значение, тъй като претендираното подобрение е
именно сградата, която се дели.
За да се признаят
и правата по чл. 74, ал. 2 ЗС следва да се установи и това дали съсобствениците
са знаели, че се правят подобрения в имота и дали са се противопоставили.
Безспорно,
доколкото правата върху вещта са признати по силата на приращението,
съсобствениците на дворното място, в т. ч. и праводателите на Т. и Д. П., са
знаели за осъществяваната строителна дейност. Още повече, че те са ползвали
дворното място и няма как предприетото преустройство, прераснало в изграждане
на нов обект, да е останало стрито за тях.
От цитираните от
П. писма от Община П. № 9400 от 26.08.2004г и 2400 от 28.01.2005г се
установява, че те са в отговор на молби от 17.06.2004г и 08.09.2004г, т.е.
далеч след извършване на дейностите,
поради което последващи възражения не могат да се приемат за противопоставяне
по смисъла на закона.
От другото
цитирано писмо /л. 369/ от 29.10.1997г, се установява, че администрацията е
извършила проверка по повод на молба от 23.09.1997г от Д. и М. П., която не е
установила строителство в отклонение на одобрения проект за ремонт на
съществуващата лятна кухня, поради което на молителите е указано да защитят
интересите си по съдебен ред, ако ги считат за увредени. Т.е. сигналът на П.
очевидно касае ремонта на собствената на К. лятна кухня, който към момента на
подаването му, няма отношение към онези СМР, които са дали основание на
делбения съд да приеме, че отклоненията от разрешеното са от такова естество,
че водят до възникване на нов обект – делбения. Т.е. не може да се приеме, че
това действие на П. представлява противопоставяне срещу подобрението – предмет на делото, а именно – процесната сграда, а е
възражение срещу все още законно осъществявания ремонт на лятната кухня.
Не могат да се
направят категорични изводи и от показанията на св. Й Р /без родство/. Той
заявява, че от възрастните П. знае, че са протестирали и подавали жалби до
районната администрация и Националния институт на паметниците на културата:
„недоволстваха от това, че те са съсобственици, а М. П. беше строителен инженер
и познаваше законодателството. Тъй като са собственици, а на този терен се
извършват строителни дейности, за които те като съсобственици са елиминирани.
Не знам какви са били намеренията на К., но аз лично от 1975г до изгарянето –
1993г съм посещавал сем. П. и не съм виждал К. като обитатели в сградата – нито
в основната, нито в паянтовата. Около 2000г съм виждал движение на хора и П.
казват – Ето виждаме хора, но не ги познаваме”.
От тези
показания не се установяват относими към изследвания период факти. Логично свне
е виждал К. в посочения от него период, тъй като те купуват партерния етаж,
лятната кухня и дворното място след това – през 1995г. Съдът не може да обвърже
твърдените „недоволства” с конкретен период от време, конкретни СМР и
извършители на тези СМР, за да стигне до извод за противопоставяне от страна на
съсобствениците именно срещу подобрението, предмет на делба. А това е в
доказателствена тежест на ответниците по претенцията, тъй като те твърдят
положителния факт, че са се противопоставили на подобрението и то изрично.
Обратно, не е в доказателствената тежест на ищците по претенцията да установят
отрицателния факт, че противопоставяне няма, тъй като отрицателните факти не
подлежат на доказване, а положителните, които ги изключват. Достатъчно е, че ищците
доказват знанието на ответниците по
претенцията, което е твърдение за положителен факт. С оглед на последиците от
разпределението на доказателствената тежест следва да се приеме, че П. не са се
противопоставили на подобрението, тъй като не доказват това си твърдение при
условията на пълно и главно доказване. Всички възражения, които са направили
след осъществяване на подобрението, не могат да ги ползват, нито онези им
сигнали, които касаят ремонта на лятната кухня и по които - от извършените
проверки, не се установяват каквито и да било отклонение от издадените
строителните книжа.
Следователно,
на К. следва да бъдат признати правата по чл. 74, ал. 2 ЗС, т.е. вземането е
доказано по основание.
П. са пасивно
материалноправно легитимирани по претенцията по сметки, тъй като са наследници
на съсобствениците на имота по време на извършване на подобренията, а
последните са знаели за тях и не са се противопоставили.
Възражението
за погасяване на вземането по давност е неоснователно.
Съгласно т. VІ от Постановление № 6 от
27.12.1974г на Пленума на ВС вземането на владелеца /добросъвестен или не/,
извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за
него започва да тече от момента на
прекъсване на владението, от превръщането му в държане или най – късно от
деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред. Това на практика е станало едва с
предявяването на иска за делба – 03.10.2005г. Вземането за подобрения има
облигационен характер и спрямо него се прилага общата петгодишна погасителна
давност. П. не твърдят и не доказват основания за спирането и/или прекъсването
й /по смисъла на чл. 115 и 116 ЗЗД/. Погасителната давност е започнала да тече,
считано от 03.10.2005г. и до датата на предявяване на вземането – 22.10.2009г,
не е изтекла.
В случая, при
признати права по чл. 74, ал. 2 ЗС, не е необходимо да се установява размерът
на направените разноски по отделни пера, а е достатъчно да се установи
увеличената стойност на имота като цяло към момента на постановяване на
решението, каквато безспорно е налице.
Тази стойност
в.л. К., чието заключение съдът възприема като обективно, професионално
изготвено и неоспорено от страните, определя на 125 300 лева. Тя е определена като разлика между пазарната
стойност на обекта сега и пазарната стойност на лятната кухня преди
реконструкцията и ремонта.
Следователно
ответниците по претенцията следва да заплатят припадащата им се част от
увеличената стойност на делбения имот или по 20 883.33 лв всеки от тях. До
пълния й предявен размер от по 33 550 лв срещу всеки от ответниците
претенцията ще се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Тъй като не
се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на предявената при евентуалност
претенция, а именно – отхвърляне на главната, съдът не следва да се произнася
по нея.
При този
изход на делото Т. и Д. П. дължат ДТ от 4 % върху уважения размер на
предявените против тях претенции по сметки или по 835.33 лева всеки от тях, а
К. – ДТ от 4 % върху отхвърления размер на предявените от тях претенции или
общо 1 013.33 лв. /за двамата ответници по претенцията/.
По претенцията
на Т. и Д. П.:
Ищци са Т. и Д.
П., а ответници - П.С.К. и А. П. К.. Правното им основание е чл. 31, ал. 2 ЗС,
а предмет - сумата от 11 250 лева - обезщетение за личното ползване на имота
само от тях за времето от 05.09.2007г /датата на получаване на нотариалната
покана за това/ до 05.10.2009г вкл.
За да
бъде уважен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е необходимо да са налице
следните предпоставки: вещта да е съсобствена; ответникът да си служи с нея, а
ищецът – не; лишеният от ползването
ищец писмено да е поискал от ползващия ответник обезщетение за ползата, от
която е лишен.
Съсобствеността между страните е
безспорно установена с постановеното в първа фаза на делбата съдебно решение.
С нотариална
покана /л. 299/ ищците са поканили ответниците да им плащат обезщетение за
ползата, от която са лишени от неползването на делбения имот. Тя е връчена на
12.09.2007г.
От показанията
на ангажирания от ищците св. Н. С /без родство/ не се установява К. лично да са
ползвали имота през процесния период: „Сградата се използва от К.. Това си е
мое заключение – след като другата страна не я ползва. Ответниците К. не ги
познавам лично. Присъстващите днес К. не към ги виждал в сградата”.
От показанията
на ангажирания от ответниците св А И /без родство/ се установява, че от
началото на 2005г живее в сградата като охрана вместо да плаща наем. Плащал си
е сам сметките за ток и вода. Уговорката му с К. била да обитава имота, да го
пази, тъй като „зад самата сграда са необитаеми сгради, свърталище на наркомани
и роми, периодично ставаха кражби. Уговорката ми със сем. К. беше да живея там
и да се вижда, че живее човек, грижех се и за градината”. Познава Т.П., който го помолил да подпише
някаква декларация, но не се е случвало да идва в имота, да е казвал, че е
собственик, да му прави проблеми, че живее там.
Не е искал да ползва сградата. Свидетелят обитава източното помещение, а
приятелят му Л. – западното.
Съдът
възприема казаното от свидетелите като добросъвестно, обективно и отразяващо
непосредствените им възприятия. Между показанията им няма съществени
противоречия, тъй като св. *** така и не заявява, че К. ползват имота, а
споделя свой извод, не възприятие за факт. А това, че имотът се ползва,
съответства на казаното от св. ***.
Всъщност
ищците не отричат, напротив сами твърдят, че К. са допуснали в имота трети
лица, които да го обитават и пазят. В подкрепа на тези факти са и
доказателствата за консумирани в имота услуги, каквото се твърди и от св. И..
Т.е. и самите ищци не твърдят, че К. ползват имота лично.
Следователно
претенцията е неоснователна.
Първо, само
когато общият имот се ползва от съсобственика лично /т.е. за задоволяване на
собствените или на семейството му нужди/ претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е
основателна. А в случая няма спор, че К. не ползват имота лично с тази цел. В
доказателствената тежест на ищците е да установят при условията на пълно и
главно доказване, че ответниците си служат с вещта за задоволяване на
собствените им нужди. Всяко разколебаване на това твърдение следва да се
тълкува в полза на ответниците.
Второ, дори
под условие да се приеме друго, претенцията е отново неоснователна:
Обезщетение за
ползите се дължи и заплаща, когато съсобственикът е лишен от възможността да ползува общата вещ съобразно обема на
правата си. Ако не са създадени пречки
за това, обезщетение не се дължи, независимо че съсобственикът реално не е
ползвал вещта, а другият я е ползвал. В тежест на ищеца по претенцията е да
докаже този изгоден за него положителен факт. Обратно, за ответника
по претенцията е достатъчно да твърди отрицателния
факт, че не е възпрепятствал ищеца да ползва вещта. В разглеждания случай не се
установи – в т.ч. и от разпита на свидетелите, К. или допуснатите от тях лица в
имота, да са създавали пречки пред
ищците да ползват имота съобразно правата им или изобщо чрез определени действия да са ограничавали достъпа им до него. Нещо повече, обратното се
установява от разпита на св. И. Това, че ищците не са се възползвали от възможността да ползват общата
вещ съобразно правата си, не прави претенцията основателна. Поради това
искането по 31, ал. 2 ЗС е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
При това положение
ищците следва да бъде осъдени да заплатят ДТ върху размера на отхвърления иск
от 450 лв.
V. Разноски:
Съгласно чл. 293а ГПК /отм./
страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По
присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.
64 ГПК /отм./. Т.е. в делбеното производство по иска за делба разноските остават за страните така, както са
направени. Разпоредбата на чл. 293а, изр. първо ГПК /отм./, касае определянето
на ДТ и внасянето на депозита за СТЕ относно пазарната стойност и поделяемостта
на имота, без които производството не може да продължи във втора фаза на
делбата. В случая целият депозит е внесен от Т. П., който претендира за
присъждане на разноски, поради което К. следва да бъдат осъдени да му заплатят
сумата от 67 лв. За останалите разноски страните имат право само на онези от
тях, които са във връзка с претенциите им по сметки /т.е. за депозит за в.л.,
но не и за адвокатско възнаграждение, тъй като то касае представителството по
делото, а не само по претенциите по сметки/ при това съобразно уважения им
размер. С оглед изхода на спора по предявените от Т. и Д. П. претенции по
сметки разноски не им се дължат. На К. обаче Т. и Д. П. дължат разноски по
съразмерност на уважения против тях
размер на претенциите по сметки или сумата от 266.60 лева /депозит за в.л./. По
тази претенция по сметки не се установява Т. и Д. П. да са правили разноски,
поради което такива не им се следват по съразмерност на отхвърления размер на
предявените против тях разноски.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ на публична продан следния недвижим имот:
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
МОНОЛИТНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с обща площ от около 80 кв.м., в която са обособени
две жилища, с два входа, разположена в северната част на дворно място с площ от
439 кв.м., намиращо се в гр. П. ул. Д – р Ч. представляващо УПИ кв. по плана на
гр. П., ЦГЧ, като дворното място, в което е построена сградата, представлява ПИ
с идентификатор и съседи: ПИ №№ а процесната сграда –.
при първоначална цена от 141 500 лева, като след осребряване на имуществото получените
суми се разпределят съобразно делбените квоти, както следва: 4/6 ид.ч. за
П.С.К. ЕГН ********** и А. П. К. ЕГН **********; */6 ид.ч. за Д.И.П. ЕГН
********** и 1/6 ид.ч. за Т.И.П. ЕГН **********.
ОСЪЖДА П.С.К. ЕГН ********** и А. П. К. ЕГН ********** да заплатят сумата от
3 773.33 лв, а Д.И.П. ЕГН ********** и Т.И.П. ЕГН ********** – по 943.33
лв. всеки от тях – ДТ по сметка на ВСС.
ОСЪЖДА Д.И.П. ЕГН ********** и Т.И.П. ЕГН ********** да заплатят на П.С.К. ЕГН
********** и А. П. К. ЕГН ********** сумата от по 20 883.33 лв всеки от
тях, представляваща припадащия им се дял от
увеличената стойност на делбения имот в резултат на осъщественото от К. в качеството им на добросъвестни
подобрители по смисъла на 74, ал. 2
ЗС вр. чл. 72 ЗС строителство, а именно изграждането на процесната сграда, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й
предявен размер от по 33 550 лв срещу всеки от
ответниците по претенцията.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.П.
ЕГН ********** и Т.И.П. ЕГН ********** против П.С.К. ЕГН ********** и А. П. К.
ЕГН ********** претенции по сметки за заплащане на сумата от 11 250 лева -
обезщетение за личното ползване на имота само от тях за времето от 05.09.2007г
/датата на получаване на нотариалната покана за това/ до 05.10.2009г вкл.
ОСЪЖДА Д.И.П. ЕГН ********** и Т.И.П. ЕГН ********** да заплатят по сметка на ВСС сумата от по 835.33 лева всеки от тях – ДТ върху уважения размер на предявените против тях претенции по сметки.
ОСЪЖДА П.С.К. ЕГН ********** и А. П. К. ЕГН ********** да
заплатят по сметка на ВСС сумата от общо 1 013.33 лв. –
ДТ върху отхвърления размер на предявените от тях претенции по сметки.
ОСЪЖДА Д.И.П. ЕГН ********** и
Т.И.П. ЕГН ********** да заплатят по сметка на ВСС сумата от общо 450 лв. – ДТ
върху отхвърления размер на предявените от тях претенции по сметки.
ОСЪЖДА П.С.К. ЕГН ********** и А. П. К. ЕГН ********** да заплатят на Т.И.П. ЕГН
********** сумата от 67 лева – разноски в производството, представляващи
припадащия им се депозит за в.л.
ОСЪЖДА Д.И.П. ЕГН ********** и Т.И.П. ЕГН ********** да заплатят на П.С.К. ЕГН
********** и А. П. К. ЕГН ********** сумата от 266.60 лева – разноски по
съразмерност в производството по предявената от К. претенция по сметки.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по делото по отношение на С.Д.П.
ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС -
П. в 14 - дневен срок от съобщението до страните, а в прекратителната му част –
с частна жалба в 7 – дневен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
ПОЛИНА
БЕШКОВА
Вярно с оригинала.
М.К.