Решение по дело №736/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……07.2018г., гр.Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

при секретар Капка Микова, като разгледа докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №736 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Севар“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №16, представлявано от Г.Б.Н., действащо чрез пълномощниците си адв.М.Б. и адв.В., с адрес ***, хотел “Одесос“, ет.1, ст.№107, против Решение №546/12.02.2018г. по гр.д.№4120/2017г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “Експрес Гаранцион Комерс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Търговски център Фулмакс, ул.“Христо Ботев” №18, вх.Б, ет.2, представлявано от Д.Д.В.., иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване по отношение на ищеца за относително недействителна на сключената между ответниците “Севар“ ЕООД, с ЕИК ********* и “Контакт-ФТ“ ЕООД, с ЕИК *********, сделка-продажба на Поземлен имот, с идентификатор 10135.2115.15, по КККР на гр.Варна, в местност “Канара Йолу“, с площ от 7818кв.м., при съседи имоти с идентификатори: 10135.2115.12, 10135.2115.21, 10135.2115.16, 10135.2115.14 и 10135.2115.13, и на 2000 кв.м. идеални части от Поземлен имот, с идентификатор 10135.2115.14, КККР на гр.Варна, в местност “Канара Йолу“, целият с площ от 3000 кв.м., при съседи имоти с идентификатори: 10135.2115.15, 10135.2115.16, 10135.2516.9996, 10135.2115.13, обективирана в НА №158, т.І, рег.№2273, д.№139 от 23.04.2015г., вписан в СВ-Варна с акт №153, том ХХІІІ, д.№4798, с  вх.peг.№9074/24.04.2015г.

В жалбата се излага, че атакуваното решение на РС Варна е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че са налице всички предвидени в чл.135 от ЗЗД предпоставки за уважаване на иска. Твърди се, че атакуваната сделка не е довела до увреждане на кредитора и че при извършването на атакуваното действие длъжникът не е знаел /не е съзнавал/ за увреждането. Твърди се, че към момента на сключване на въпросната сделката-м.април на 2015г. са се извършвали изпълнителни действия върху други имоти, собственост на длъжника-първия ответник “Севар“ ООД, а именно Къща с дворно място в гр.Варна на стойност 833650лв. и четири недвижими имота в с.Самотино, общ.Бяла, обл.Варна на обща стойност 100000 евро, или около 196000лв. Сочи се, че към 23.04.2015г. дългът на първият ответник към въззиваемия възлиза на 693551.99лв. и е значително по-малък по размер от стойността на имотите, върху които са осъществявани изпълнителни действия. Ето защо се поддържа, че няма увреждане интересите на кредитора, които са защитени от стойността на имотите, върху които има изпълнение, като дори е налице свърхобезпеченост. Сочи се, че в същото време общата стойност на имотите, предмет на атакуваната отчуждителна сделка възлиза на 3200лв., която отнесена към стойността на възбранените имоти и към размера на дълга се явява явно незначителна. На следващо място се поддържа, че не е налице изискуемия за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД субективен елемент-знание за увреждането от страна на прехвърлителя. Поддържа се, че въззивникът не е могъл да допусне, че имотите, върху които има изпълнение, на обща стойност над един милион лева, няма да са достатъчни за удовлетворяване на кредитора, нито е могъл да допусне, че отчуждаването на имоти за 3200лв. може да повлияе по какъвто и да е начин върху удовлетворяването. Моли се въззивният съд да постановите решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на атакуваното решение. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че в случая не са налице втората и третата предпоставки на иска по чл.135 от ЗЗД, а именно че няма наличие на увреждане и знание у длъжника, че ще увреди кредитора си, като са изложени подробни съображения. Моли се за оставяне в сила на първоинстанционното решение и за присъждане на деловодните разноски, направени пред въззивната инстанция.

Срещу горецитираното решение е подадена и въззивна жалба от “Контакт-ФТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №20, партерен етаж, представлявано от Г.Б.Н., с която се поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, тъй като е основан на негодни доказателства, постановен е при непълнота на доказателствата и при превратен анализ на събраните такива, като са развити подробни съображения. Сочи се, че съдът неправилно е уважил иска, тъй като не е отчел, че преди възбраната и преди образуване на гр.д.№4120/2017г. на РС Варна, по отношение на единият от имотите, предмет на атакуваната сделка-ПИ с идентификационен номер 10135.2115.14 е извършена покупко-продажба с трето несвързано лице. Сочи се, че процесната сделка не е сключена с намерение и знание за увреждане на кредитора, а с цел да се развие проект, като е изработен ПУП и са извършени всички съгласувателни процедури. Твърди се, че при наличие на умисъл за увреждане на интересите на ищеца, то сделката не би била сключена между две свързани дружества, а с трети несвързани лица. На следващо място се сочи, че липсата на умисъл се установява и от факта, че към момента на изповядване на процесната сделка, страните по нея не са знаели, че ищеца е придобил качеството на кредитор на продавача. Твърди се, че в случая не е налице увреждане на кредитора, тъй като стойността имотите предмет на атакуваната сделка, съставлява 0.3% от активите на длъжника, включени от ЧСИ за принудително изпълнение на вземането на ищеца. С оглед горното се моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционният съд за попълване на доказателствената съвкупност по делото или за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

С постъпилия от въззиваемият отговор на жалбата, се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се аргументите на жалбоподателя относно доказателствената стойност на представените по делото документи и извършения от съда анализ на същите. Поддържа се, че доводите на въззивника относно наличието или отсъствието на увреждане на кредитора са ирелевантни за спора, като за пълнота се сочи, че такова е налице, тъй като и понастоящем задължението на продавача по атакуваната сделка не е погасено. Поддържа се още, че в разглеждания казус са налични и установени всички елементи на фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, поради което моли за потвърждаване на решението на районният съд и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивниците, поддържат въззивните си жалби, оспорват отговорите и молят за присъждане на разноските направени пред двете инстанции. С писмени бележки, въззивника “Севар“ ЕООД доразвива съображения в подкрепа на жалбата си.

Въззиваемата страна, чрез пълномощник, оспорва жалбите и поддържа отговорите си. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от “Експрес Гаранцион Комерс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Търговски център Фулмакс, ул.“Христо Ботев” №18, вх.Б, ет.2, представлявано от Д.Д.В.., против ответниците “Севар“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №16, представлявано от Г.Б.Н. и “Контакт-ФТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №20, партерен етаж, представлявано от Г.Б.Н., за обявяване по отношение на ищеца за относително недействителна на сключената между ответниците, сделка-продажба на Поземлен имот, с идентификатор 10135.2115.15, по КККР на гр.Варна, в местност “Канара Йолу“, с площ от 7818кв.м., при съседи имоти с идентификатори: 10135.2115.12, 10135.2115.21, 10135.2115.16, 10135.2115.14 и 10135.2115.13, и на 2000 кв.м. идеални части от Поземлен имот, с идентификатор 10135.2115.14, КККР на гр.Варна, в местност “Канара Йолу“, целият с площ от 3000 кв.м., при съседи имоти с идентификатори: 10135.2115.15, 10135.2115.16, 10135.2516.9996, 10135.2115.13, обективирана в НА №158, т.І, рег.№2273, д.№139 от 23.04.2015г., вписан в СВ-Варна с акт №153, том ХХІІІ, д.№4798, с вх.peг.№9074/24.04.2015г.

В исковата молба се твърди, че първият ответник-“Севар“ ЕООД е длъжник на ищеца, като вземането произтича от Договор за цесия от 16.03.2015г., по силата на който “Токуда Банк“ АД е прехвърлила на ищцовото дружество всички вземания, ведно с привилегиите, възникнали по силата на Договор за банков кредит от 20.02.2008г. и последвалите го анекси. Сочи се, че предходния кредитор на ответника, се легитимира като такъв по силата на Договор за банков кредит от 20.02.2008г., ведно с последвалите го анекси, като вземането е съдебно признато с издаден на 30.06.2014г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№8404/2014г. на РС Варна. Твърди се, че момента на предявяване на иска установения в принудителното производство по изп.д.№340 от 2015г. по описа на ЧСИ с рег.№807 размер на задължението е 178339.20лв. Твърди се, че длъжникът “Севар“ ЕООД е извършил действие, с което е намалил имуществото си и по този начин увредил интересите на кредитора си, а имено извършил е възмездна сделка-продажба на Поземлен имот, с идентификатор 10135.2115.15, по КККР на гр.Варна, в местност “Канара Йолу“, с площ от 7818кв.м., при съседи имоти с идентификатори: 10135.2115.12, 10135.2115.21, 10135.2115.16, 10135.2115.14 и 10135.2115.13, и на 2000 кв.м. идеални части от Поземлен имот, с идентификатор 10135.2115.14, КККР на гр.Варна, в местност “Канара Йолу“, целият с площ от 3000 кв.м., при съседи имоти с идентификатори: 10135.2115.15, 10135.2115.16, 10135.2516.9996, 10135.2115.13, обективирана в НА №158, т.І, рег.№2273, д.№139 от 23.04.2015г., вписан в СВ-Варна с акт №153, том ХХІІІ, д.№4798, с вх.peг.№9074/24.04.2015г., като продажната цена е 3200лв.

С постъпилите от ответниците отговори на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на иска. Поддържа се, че не са налице предпоставките по чл.135 от ЗЗД за уважаване на искова претенция. Сочи се, че към датата на атакуваната сделка, първият ответник “Севар“ ЕООД е имал качеството на длъжник по изп.д.№20148070400340 по описа на ЧСИ с рег.№807, като към тази дата са започнати принудителни действия срещу няколко имота на ответника, а имено: 1. Дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.“Бр.Миладинови“ №16, с площ 265 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 135 кв.м. и брутна ЗП 393.46 кв.м., чиято стойност по експертна оценка от 03.02.2015г., валидна към датата на атакуваната сделка, възлиза на 833650лв., който имот след проведена публична продан на 30.06.2015г. е възложен на ищеца-взискател при тръжна цена 625243лв., и  2. Четири недвижими имота-ниви, находящи се в землището на с.Самотино, общ.Бяла, обл.Варна, чиято стойност, според НА №12, том II, рег.№3596, н.д.№190/2008г. на Варненски нотариус с рег.№194-акта, с който са придобити имотите е била 100000 евро, или около 196000лв. Поддържа, че дългът на първият ответник към ищеца, е в по-малък размер  от стойността на имотите, върху които има възбрани и се осъществяват изпълнителни действия, поради което не е налице увреждане интересите на кредитора. Поддържа се, че разликата в размера на дълга и стойността на имотите, обосновават липса на знание за увреждане на кредитора, тъй като ответниците не са допускали, че имотите няма да са достатъчни за удовлетворяване на кредитора. Сочи се, че след сключване на сделката по НА №135/2015г. приобретателя на имота и втори ответник “Контакт ФТ“ ЕООД, е предприел редица действия за изработка на подробен устройствен план на имотите, като е разработен проект и той е внесен в Община Варна с вх.№А4065564ПР/24.07.2017г. Поддържа се, че прехвърлянето на имотите по №135/2014г. не е било с цел укриване на същите от принудително изпълнение, а за да се осигури регулирането им с цел по-нататъшното им развитие. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на въззивниците, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за наличието на две от предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД, а именно наличие на увреждане, в резултат от сключената сделка и знание у длъжника и приобретателя, че със сделката ще се увреди кредитора. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Видно е от приетия препис от Договор за банков кредит №010-157-017/20.02.2008г., че “Токуда Банк“ АД е предоставила на “Севар“ ЕООД кредит в размер на 500000лв.

От представения препис от Запис на заповед от 14.12.2012г., се установява, че “Севар“ ЕООД се задължило, неотменимо и безусловно, да заплати, срещу предявяване на записа на заповед сумата от 625000лв. на  “Токуда Банк“ АД, като видно от поставеното джиро от 16.03.2015г. е, че правата по записа на заповед са прехвърлени на ищеца.

От Заповед №4561/30.06.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д.№8404/2014г. на РС Варна, преписи от които са представени по делото, се установява, че “Севар“ ЕООД е осъдено да заплати на “Токуда Банк“ АД сумата от 611785.32лв., от която: 500000лв.-главница по Договор за банков кредит №010-157-017/20.02.2008г., Анекс №1/14.12.2012г. и Анекс №2/20.06.2013г.; 106685.32лв.-просрочена лихва за периода от 20.02.2012г. до 27.06.2014г. и 5100лв.-такси управление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно деловодни разноски в размер на 18803.56лв.

Установява се от приетия препис от Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 16.03.2015г., носещ нотариална заверка на подписите от същата дата, че “Токуда Банк“ АД, в качеството на цедент е прехвърлила на ищеца, в качеството му на цесионер, вземането си от длъжника “Севар“ ЕООД, възникнало по силата на Договор за банков кредит №010-157-017/20.02.2008г., ведно с Анекс №1 и Анекс №2, което вземане включва присъдените с изпълнителен лист главница в размер на 500000лв., лихви в размер на 106685.32лв. и такси управление в размер на 5100лв.

С Нотариална покана с рег.№1355/24.03.2015г., връчена по реда на чл.47 от ГПК, след изтекъл на 16.04.2015г. двуседмичен срок от залепване на уведомление на адреса на дружеството, е извършено уведомяване по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД от “Токуда Банк“ АД към “Севар“ ЕООД, че задължението на ответника към банката по горепосочения договор за банков кредит и предмет на изп.д.№20148070400340 по описа на ЧСИ с рег.№807, е прехвърлено на ищеца с Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 16.03.2015г.

От представения препис от Предавателно-приемателен протокол №1953/23.04.2015г., е видно, че на основание договора за цесия “Токуда Банк“ АД е предала на ищеца оригиналните документи, касаещи прехвърленото вземане.

Установява се приетия препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот НА №158, т.І, рег.№2273, д.№139 от 23.04.2015г. на Варненски нотариус с рег.№194 в РНК, вписан в СВ-Варна с акт №153, том ХХІІІ, д.№4798, с вх.peг.№9074/24.04.2015г., че “Севар“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Б.Н., продава на “Контакт ФТ“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Б.Н., следните недвижими имоти: Поземлен имот, с идентификатор 10135.2115.15, по КККР одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изп.директор на АГКК, целият с площ от 7818 кв.м., с номер по предходен план: 060486, при съседи имоти с идентификатори: 10135.2115.12, 10135.2115.21, 10135.2115.16, 10135.2115.14 и 10135.2115.13, както и 2000 кв.м. идеални части от Поземлен имот, с идентификатор 10135.2115.14, КККР одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изп.директор на АГКК, целият с площ от 3000кв.м., с номер по предходен план: 060200, при съседи, имоти с идентификатори: 10135.2115.15, 10135.2115.16, 10135.2516.9996, 10135.2115.13.

От Удостоверение изх.№1743/07.02.2017г. по изп.д.№20148070400340 на ЧСИ с рег.№807, е видно, че след проведена публична продан на недв.имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №16 и извършено на 27.07.2015г. разпределение на събрани суми, което е влязло в законна сила на 27.01.2016г. след Решение по гр.д.№3056/2016г. на ОС Варна, остатъкът на задължението по изп.дело към 01.02.2017г. възлиза на 178339.20лв.

Според представения препис от НА №12, том II, рег.№3596, н.д.№190/2008г. на Варненски нотариус с рег.№194, “Севар“ ЕООД е закупило четири недв.имота-ниви в с.Самотиново, общ.Бяла, обл.Варна при цена от 100000 евро.

Видно е от Проект на предварителен договор от 26.01.2015г. за продажба, че Веселин Кирилов Недялков, Г.Б.Н. и “Севар“ ЕООД са се намирали в преддоговорни отношения със Сава Николов Събев, за продажбата на Поземлен имот, с идентификатор 10135.1508.120 и Сграда с идентификатор 10135.1508.120.1, при цена от 300000 евро.

По делото е представени преписката по изготвяне на Проект от 08.2008г. за ПУП-ПРЗ на УПИ VІІІ-17, кв.4 и УПИ ІV-17 кв.3 по плана на с.Самотино, общ.Бяла.

Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство ССч.Е, размерът на задължението на длъжника “Севар“ ЕООД по изп.д.№20148070400340 към 23.04.2015г. възлиза на 693551.99лв., като към 31.12.2017г. е 124905.73лв., от които 81519.99лв.-непогасен дълг след публичната продан и разпределение на сумите от нея, 20581.22лв-такси и разноски към ЧСИ и ВОС и 22804.53лв.-лихви.

Въз основа на горното, въззивният съд намира следното:

Според разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Алинея втора на цитираната правна норма визира презумпцията, че ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, знанието се предполага до доказване на противното.

С оглед горното за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД предмет на настоящия казус, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: ищеца да има качеството на кредитор на ответника, атакуваната сделка да има увреждащ кредитора ефект, т.е. да води до намаляване на имуществото на длъжника или да затруднява удовлетворяването на вземането на ищеца, както и ответника и третото лице-приобретател да са знаели, че увреждат кредитора, тъй като сделката е възмездна, като знанието за увреждането се презумира в случаите когато ответника и третото лице са близки роднини или между тях има фактическа близост, пр. свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ.

В разглежданият казус ищеца се легитимира като кредитор на ответника “Севар“ ЕООД, в качеството на частен правоприемник на “Токуда Банк“ АД, по силата на Договор за цесия от 16.03.2015г., за вземането на банката произтичащо от Договор за банков кредит от 20.02.2008г., за което са налице стабилизирали се Заповед №4561/30.06.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№8404/2014г. на РС Варна. Тук е мястото да се посочи, че поради наличието на частно правоприемство по отношение на дълг, който е възникнал в период значително предшестващ датата на сключване на сделката, правилото на чл.135, ал.3 от ЗЗД не е приложимо, т.е. не необходимо доказване на факта, че длъжника и третото лице са действали с намерение /умисъл/ да увредят кредитора. Наред с това момента на узнаване от длъжника за сключения договор за цесия, не влияе на момента на придобиване на качеството на кредитор от цесионера, а е от значение датата на прехвърляне на вземането. Действително съобразно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, но това правило има значение само при противопоставяне на възражение за извършено погасяване на задължението към стария кредитор. В случая такова възражение не е налице, поради което към датата на атакуваната сделка-23.04.2015г. ищеца е имал качеството на кредитор на ответника “Севар“ ЕООД, въз основа на предхождащият я договор за цесия. Ето защо настоящия съдебен състав намира, че първата от горецитираните предпоставки е налице.

Според разпоредбата на чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. В резултат, от което всякога когато длъжникът се лишава от свое имущество или го намалява, същия намалява възможностите за удовлетворение на кредитора, който по своя преценка може да насочи изпълнение на вземането си срещу кое да е имущество на длъжника. С процесната сделка длъжника е отчуждил недвижим имот, с което е увредил ищеца, като е осуетил възможността последния да се удовлетвори предпочитателно за вземането си, чрез насочване на принудително изпълнение върху имота. В този смисъл доводите на ответниците, че в патримониума на длъжника е имало друго достатъчно като стойност имущество за да обезпечи погасяване на задължението към ищеца. са ирелевантни за спора. Освен това доводите са и неоснователни, тъй като видно от заключението на вещото лице по ССч.Е и понастоящем ответника “Севар“ ЕООД има непогасено задължение във висящото изпълнително производство.

С оглед изложените съображения, следва извода, че в случая е налице и втората от предвидените в чл.135, ал.1 от ЗЗД предпоставки.

По отношение на знанието за увреждащия характер на сделката, в разглежданият казус е приложима оборимата презумпция, предвидена в чл.135, ал.2 от ЗЗД и то се предполага до доказване на противното. Според трайната и последователна съдебна практика, както се посочи по-горе знанието за увреждането се презумира, не само когато ответника и третото лице са близки роднини, но и когато между тях има фактическа близост, в случа я свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, доколкото управител и едноличен собственик на капитала и на двете дружества, е едно и също физическо лице.

Предвид наличието на фактическия състав на горецитираната презумпция, която размества доказателствената тежест, ответниците са страната, която следва да установи при условията на пълно и главно доказване липса на знание за увреждане. Ответниците не са провели такова доказване, като развитите от тях съображение относно собствените им възприятия относно възможностите за погасяване на дълга от останалите имоти на длъжника, без подкрепата на материални доказателства, не са годни да обосноват извод за опровергаване на презумпцията по чл.135, ал.2 от ГПК. Доводите, че сделката е сключена не за да се осуети принудителното изпълнение върху имотите, а за да се реализира проект за развитието им, също не водят до опровергаване на презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД. Това е така защото липсва логично обяснение за причина, която да води до невъзможност проекта да се развие от страна на собственика им-длъжник, което да налага прехвърлянето им на трето свързано лице.

В заключение въззивният състав на съда приема, че в случая по отношение на атакуваната сделка са налице всички предпоставки по чл.135, ал.1 от ЗЗД, респективно, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемият, следва да се присъдят деловодни разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

           

ПОТВЪРЖДАВА Решение №546/12.02.2018г. по гр.д.№4120/2017г. по описа на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА “Севар“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №16, представлявано от Г.Б.Н. и “Контакт-ФТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №20, партерен етаж, представлявано от Г.Б.Н., да заплатят на “Експрес Гаранцион Комерс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Търговски център Фулмакс, ул.“Христо Ботев” №18, вх.Б, ет.2, представлявано от Д.Д.В.., сумата от 750лв., представляваща деловодни разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

    2.