Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260029 /23.7.2020г. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и осми май две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Асен Попов
Членове: Яна Панева
Стоян
Попов
Секретар Д.
Вълчева
Прокурор Дияна Иванова
като разгледа докладваното от съдия
Панева
ВНОХД № 1263 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда по НОХД № 199/2019 г. на РС-Варна, 36 състав, постановена на 11.09.2019 г., с която подсъдимият И.А.И. бил признат за виновен за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като на основание чл. 58а вр.чл. 54 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на осн. чл.57, ал.1, т.2 б. Б от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
Първоинстанционният съд, на основание чл. 59 ал.1 от НК приспаднал времето през което
подсъдимият И.А.И. е бил с МНО „Задържане под стража“.
Със същата присъда
бил признат за виновен и подс. М.Ж.Ж. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като на
основание чл.58а, вр. чл. 54 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн. чл.66 ал.1 от НК било
отложено с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда
бил признат за виновен и за престъпление чл. 215, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК , като
на основание чл.58а, вр. чл. 54 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА, изтърпяването на което на осн. чл.66 ал.1 от НК било отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 23, ал.1 от НК първоинстанционният съд групирал така наложените
наказания на подс. М.Ж.Ж., като определил да изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването
на което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
Първоинстанционният
съд на основание чл. 45 ЗЗД осъдил подсъдимите
И.А.И. и М.Ж.Ж. солидарно да заплатят на гр. ищец и ч. обв. Г.Д.С. сумата от
18800,00 (осемнадесет хиляди и осемстотин) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно с законната лихва, считано от датата на
довършване на деяниетодо окончателното изплащане на присъдената сума.
Първоинстанционният
съд на основание чл. 45 ЗЗД осъдил подс.
И.А.И. да заплати на гр. ищец и ч. обвинител С.Х.Г. сумата 7192,00 (седем
хиляди сто деветдесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно с законната лихва, считано от датата
на довършване на деянието до окончателното
изплащане на присъдената сума.
На
основание чл.189, ал.3 НПК първоинстанционният съд осъдил подсъдимите за
сторените по делото разноски, като определил и държавна такса върху уважените
граждански искове.
Срещу присъдата е постъпила
въззивна жалба от подс. М.Ж.Ж., в която излага оплаквания срещу размера на
определеното му наказание и моли въззивният съд да измени постановената присъда
и да намали наложените му наказания „Лишаване от свобода“ с приложението на чл.
55 от НК и за двете обвинения или да намали наложеното му наказание по чл. 195,
ал. 1 от НК до законоустановения за престъплението минимум на наказанието.
Преди даване ход
на делото подс. И.И. заяви, че не желае да се присъедини към въззивната жалба
на подс. М.Ж. и няма да участва във въззивното производство.
В
пренията пред настоящия въззивен състав прокурорът моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Счита първоинстанционният акт за правилен и законосъобразен, наказанията са
определени към минимума и съда правилно
е приложил материално-правния закон.
Гражданският
ищец и частен обвинител Г. възразява срещу определеното наказание на подс. И.И.,
въпреки, че не е депозирала въззивна жалба в законоустановения срок. Държи да й
бъде възстановена сумата.
Защитникът
на подсъдимия Ж.
счита депозираната жалба за основателна. Посочва, че в съвкупност с неговото
чисто съдебно минало, трудовата ангажираност и отношението към извършеното от
него, обуславят основателността на жалбата и моли в този смисъл съдът да измени
присъдата и да намали наказанието.
Подс. Ж. посочва, че е разбрал грешките си и се старае да
води нормален живот. В последната си дума моли за по-малка
присъда.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството пред
първоинстанционният съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в
хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимите И. и Ж. са признали изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Първоинстанционният съд
след като е извършил преценка за обоснованост на самопризнанието, направено от
подсъдимите, правилно е приел, че същото се подкрепя изцяло от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства и производството по делото се е
развило по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие - по чл. 372,
ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК.
Безспорно е установено,
че в
периода от 14.10.2016 г. до 20.05.2017г. подсъдимите И. и Ж. извършили кражби на чуждо имущество от
различни лица, като някои от кражбите подс. И. извършил сам.
За времето от 14.10.2016
г. до 21.10.2016 г. св. Г.И.К.отсъствала от дома си в град Провадия.
Възползвайки се от отсъствието й, на неустановена с точност дата в периода
14-21.10.2016 г. двамата подсъдими решили да извършат кражба на вещи от дома й
в съответствие с предварителния им сговор. Срещнали се и отишли до дома на св.
К. в гр. Провадия. С помощта на неустановено техническо средство счупили
патрона на входната врата на жилището на К. и проникнали в имота, откъдето
отнели следните чужди движими вещи: телевизор „LG-32LN540B-2A" на стойност
358,40 лева, телевизор „Тошиба 42HL833G" на стойност 540 лева, преносим
компютър „ACER" на стойност 399,20 лева, таблет „А STAR" на стойност
148 лева, таблет „Престижно Multipad 70 verta" на стойност 12,90 лева,
мобилен телефон „Самсунг СЗ" на стойност 223,30 лева и игрална конзола
„Sony PlayStation" на стойност 108 лева. Всички вещи останали в подс. Ж.,
за да им търси пазар.
В началото на месец
октомври 2016 г. /около 04.11.2016 г./ подс. Ж. продал мобилния телефон
„Самсунг СЗ" на св. Доброслав Д. *** за сумата от 70-80 лева. Свидетелят
веднага започнал да ползва телефона, без да знае, че е краден. След като
научил, че телефона е бил отнет неправомерно, го предал с протокол за доброволно
предаване на 27.01.2017 г. на органите на полицията.
С останалите крадени вещи
подсъдимият Ж. се разпоредил по неустановен начин, като в него останали двата
таблета „А STAR" и „Престижно". С протокол за доброволно предаване от
20.05.2017 г. подс. Ж. предал на органите на полицията тези вещи. Телефонът
„Самсунг" и двата таблета са приобщени като ВД по делото.
Видно от изготвената
съдебно-оценителна експертиза стойността на отнетите от владението на св.
Калчева вещи е 1790,30 лв.
През месец февруари 2017
г. двамата подсъдими проучили имущественото състояние на св. Г.С., живущ ***. Подсъдимите
научили от св. П.С., че е много вероятно С. да съхранява в имота си в
местността „Орехчето"-Варна голямо количество банкноти, които били
обгорени от пожар, но можели да се обменят в банка. Действително св. С.
съхранявал в дома си пари -около 90000 лв., които подреждал в пачки. Всички
банкноти били с номинал от по 100 лева. През месец януари 2017 г. в дома му бил
възникнал пожар, вследствие на който въпросните пари били обгорели частично по
краищата. Той започнал да обменя парите в БНБ /представителство във Варна/,
като съобразно нормативната уредба за обгорените банкноти му били предавани
редовни банкноти в обръщение, като се удържали 6 % от стойността на обмененото,
в случай, че банкнотите били увредени само частично, т.е. повече от 75 % от
площта им била запазена. В дома на С. били останали 25 000 лева в същите
обгорели банкноти, всичките в купюри по 100 лева, които самият С. облепил с
тиксо една по една, за да ги запази. 20 000 лева от банкнотите се намирали в
шкаф в кухнята, а 5 000 лв. - в банята.
На 23.02.2017 г., около
11,00 ч. подс. И.И. сам отишъл до имота на св. С. ***. В този момент С. бил
излязъл от там. Чрез използване на неустановено техническо средство с твърд и
остър връх напънал касата на балконска врата на къщата, като по този начин
повредил вратата и успял да я отвори, за да проникне в имота. Претърсил
жилището и от шкаф на кухненското помещение извършил кражба на 20 000 /двадесет
хиляди/ лева обгорели банкноти в обгорели купюри от по 100 лева. След като
извършил кражбата, подс. И. се обадил на Ж. и последният се срещнал с него. Подс.
И. му предал веднага всички отнети пари, с уговорката Ж. да ги обмени в банка
за годни банкноти. Същият ден - на 23.02.2017 г. подс. Ж. посетил „Дружество за
касови услуги" АД - София, териториално поделение Варна и пред
свидетелката М.И.обменил 10 000 лева в обгорели банкноти от по сто лева. В
замяна му били предадени 9400 лева, тъй като била удържана такса в размер на 6
процента от сумата. Била съставена фактура № 94263/23.02.2017 г. на името на Ж..
На следващият ден -
24.02.2017 г. подс. Ж. отново посетил „Дружество за касови услуги" АД -
София, териториално поделение Варна и обменил още 10 000 лв. в обгорели
банкноти, като в замяна му били предадени 9400 лв. срещу фактура №
94271/24.02.2017 г., като отново били удържани 6 % от стойността предадените за
обмяна банкноти.
По този начин, знаейки че
подс. И. е извършил кражба на въпросните банкноти, подс. Ж. спомогнал да бъдат
отчуждени, за да набави за себе си и за подс. И. имотна облага. Получените от
двете сделки пари двамата подсъдими поделили помежду си.
Установено е, че в
периода от 01.01.2017 г. до 24.02.2017 г. такива обгорели банкноти с номинал
100 лв. са били обменяни единствено в „Дружество за касови услуги" АД -
София, териториално поделение Варна, от пострадалия С. и негови роднини /от
07.02.2017 до 22.02.2017 г./, както и от подс. М.Ж. на 23.02.2017 г. и
24.02.2017 г.
Стойността на отнетите
вещи от подс. И. - 20 000 лв. в обгорели банкноти се равнява на 18 800 лв.
Същият е размерът и на имуществото, което М.Ж. е спомогнал да бъде отчуждено.
В периода от 15.04.2017 г. до 17.04.2017 г., подс.
И. сам решил да извърши кражба на вещи от апартамента на св. С.Х.Г. ***, за
която събрал информация, че е заможна. За целта предварително проучил
местонахождението на жилището, движението на хора в него. Няколко дни преди
кражбата И. поставил в ключалката на вратата нагънати хартийки
/"нишани"/. След това неколкократно проверявал дали хартийките си
стоят в ключалката, за да се увери, че никой не влиза в апартамента. В този
период, поради великденските празници, св. Г. отсъствала от дома си. След като
се уверил, че няма никой в жилището, на неустановена с точност дата в периода
от 15.04. до 17.04.2017 г., подс. И. отишъл до там, носейки със себе си
отвертка. С нейна помощ натиснал плъзгащото се крило на балконско остъкление на
апартамента и го отворил, като по този начин проникнал вътре. В спалнята на
апартамента се намирала монтирала към стена метална каса, която подсъдимият
изтръгнал и отворил. В нея свидетелката Г. съхранявала служебното си бойно
оръжие, пари и бижута. Подс. И. извършил кражба на следните движими вещи:
златен ланец 18 грама 18 карата - 1566 лева, позлатен дамски часовник с
цирконий - 188 лева, мъжка златна халка - 340 лева, дамска златна халка -306
лева, мъжка златна халка от бяло и жълто злато - 408 лева, златно синджирче с
висулка сърце - 408 лева, златно синджирче с висулка плочка с червен рубин и
цирконий - 136 лева, златен пръстен с рубин и цирконий -408 лева, златен
пръстен с оникс - 204 лева, златен пръстен с камък тигрово око - 204 лева,
златен пръстен с розов камък - 102 лева, златна плочка с буквата „С" - 68
лева, златна плочка с гравюра клонка - 102 лева, златно кръстче - 68 лева,
златно синджирче - 68 лева, златна гривна с три рогчета - 306 лева, комплект
колие и обеци с халки с бели кристали с камъни „Сваровски" - 890 лева,
колие с кристали „Сваровски" сноп от сиви копринени конци с висулка цвете
и цветни камъни - 420 лева, както и сумата от 1000 лева. Пистолетът оставил на
мястото му. След като напуснал жилището, отишъл при св. Й. Д. и му споделил, че
е извършил кражбата, но е намерил малка сума пари, като дал на св. Д. 150 лева,
за да си мълчи.
Съгласно изготвената
съдебно-оценителна експертиза стойността на вещите, отнети от владението на св.
Г., възлиза на 7192,00 /седем хиляди сто деветдесет и два/ лева.
При извършеният оглед на
процесното жилище на 17.04.2017г. били иззети от пода зад входната врата на жилището
два броя нагънати хартийки с неправилна форма. Изготвена е ДНК-експертиза №
17/ДНК-101/15.05.2017 г., от която се установява, че ДНК профила от намерения
по хартийките клетъчен материал, напълно съвпада с ДНК профила на подс. И.И..
В хода на разследването
бил проведен разпит пред съдия на св. Й.А.Д.,
който разказва подробно за действията на подс. И. при извършване на кражбата от
дома на пострадалата С.Х.Г., както и предварителното проучване на жилището.
Пред Д. подс. И. споделил след кражбата и за това, че е видял пистолета в
касата, но не го е взел.
Част от отнетите бижута подс.
И. предложил за продажба на св. Невен И. Недков, управител на заложна къща в
гр. Варна. Тъй като последният знаел, че подс. И. се занимава с кражби, отказал
да ги купи, но успял да ги огледа подробно, като сред тях имало синджирче с
висулка -тип сърце, както и синджирче с висулка цвете с различни камъни.
По-късно подсъдимият И. се разпоредил с вещите по неустановен начин.
При проведеното
разпознаване св. Недков е разпознал подс. И. като лицето, предложило му за
продажба бижутата. Били му показани и снимки на част от бижутата /предоставени
от св. Г. по делото/, като свидетелят е категоричен, че именно такива бижута му
е предложил за продажба подс. И..
През месец май 2017 г. подсъдимите
И. и Ж., в съответствие с предварително взетото от тях решение да вършат
кражби, започнали да проучват имущественото състояние на св. Ц.Н.Ц. от с.
Константиново, обл. Варна. За него разбрали, че е лекар-невролог и разполага
със средства и ценни вещи. Подс. И. посетил селото и улицата, на която се
намирала къщата на св. Ц. в началото на месец май заедно със св. Й.Д., за да я
огледа, като пред него споделил, че е я набелязал, за да краде. След това подс.
И. обсъдил случая с подс. Ж. и по указания на подс. И., Ж. посетил къщата на
св. Ц. на 19.05.2017 г. по обяд под претекст, че търси доктора. Св. Н.Н./баща
на св. И./, обяснил на Ж., че синът му е на конгрес през уикенда и ще отсъства
от селото. Св. Н. предал на Ж. и една визитка на сина си. След като научили, че
св. Ц. ще отсъства на 19.05. и 20.05.2017 г., подсъдимите се уговорили да
извършат кражбата през нощта на 19 срещу 20.05.2017 г. Двамата подсъдими се
срещнали в гр. Варна вечерта на 19.05.2017 г., докъдето подс. И. *** с лек
автомобил „Опел Комбо" с per. № В6106НХ, който спрял на паркинг на
„Градски транспорт,, ЕАД на ул. „Тролейна". Двамата отишли до село
Константиново с автомобила „Опел" около 22,00 ч., но след това се върнали
обратно до Варна. След полунощ на 20.05.2017 г. двамата подсъдими отново потеглили
към с. Константиново с лек автомобил „Мерцедес" с рег.№ В3322ВХ,
собственост на М.Ж. към този момент, като преди това подс. И. взел от своя
автомобил и поставил в „Мерцедеса" торбичка с различни инструменти,
ръкавици и др. След като пристигнали в селото около 00,50 ч. на 20.05.2017 г., подсъдимият
Ж. паркирал автомобила в близка до дома на св. Ц. уличка. Подс. И. отишъл до
къщата с предварително подготвено техническо средство -раздвижен гаечен ключ с
надпис „МТН", с чиято помощ счупил заключващия патрон на външната врата и
проникнал в жилището. В този момент в триетажната къща се намирали родителите
на св. Ц. - свид. Н. Н. и Е.Н., които спели на обитавания от тях втори етаж. Подсъдимия
се качил на третия етаж, обитаван именно от св. Ц.Ц.. От хола подсъдимия И.
извършил кражба на мобилен телефон „SONY XPERIA" с IMEI 359666079507872 на
стойност 284,05 лева, а от спалното помещение откраднал следните движими вещи -
метална каса с четири болта - 39,99 лева, с намиращите се в нея портмоне - 2,50
лева, седем секретни ключа -23,94 лева, дълъг секретен ключ - 6,30 лева,
вибратор заедно с кабел, два силиконови аксесоара и батерии - 34,50 лева,
белезници с червени пухчета
- 9,50 лева, две черни метални кутии с флорални мотиви - 12,24
лева, два броя копчета - 0,02 лева, две пластмасови халки - 1,50 лева, платнена
торбичка за бижута - 0,50 лева, три сребърни висулки - 15 лева, метална халка -
0,25 лева и други вещи без стойност /документи/; камера ..Samsung"
- 99,50 лева, фотоапарат „SONY" с два обектива и зарядно за
батерия с кабел - 720 лева, адаптер ..Samsung" - 3 лева, три броя кабели -
11,34 лева, метален триножножник за фотоапарат - 16,11 лева и SD карта - 30
лева. Подс. И. изнесъл вещите от къщата, обадил се на подс. Ж. и последният
пристигнал пред къщата с автомобила. Подс. И. му подал вещите и Ж. ги поставил
в автомобила, след което двамата потеглили към гр. Варна около 04,00 ч. Спрели
автомобила пред гаража на бащата на подс. Ж. ***. Там отворили чрез развиване
на болтовете касата и прегледали съдържанието й, но били неприятно изненадани
от липсата на ценни вещи и пари в нея. Оставили въпросната каса с намиращите се
в нея дребни вещи в гаража на Живко Ж., с уговорката впоследствие подс. Ж. да
ги изхвърли някъде. Останалите по-ценни вещи - фотоапарат с два обектива,
мобилен телефон, камера, метален триножник, адаптер, кабели в чанта, останали в
автомобила на подс. Ж., който трябвало да им търси пазар. Подс. И. извадил с
пинсета СИМ-картата от мобилния телефон „SONY XPERIA" и я изхвърлил. След
това двамата се разделили, като подс. И. тръгнал към автомобила „Опел
комбо", а подс. Ж. отишъл да спи в дома на приятелката си.
Видно от изготвената
оценителна експертиза, стойността на отнетите от владението на св. Цветан Ц.
вещи била 1358,24 /хиляда триста петдесет и осем лева и двадесет и четири
стотинки/ лева. С разписки от 03.08.2017 г. тези вещи били върнати на св. Ц..
Общата стойност на всички
вещи, отнети от подсъдимия И. в целия инкриминиран период, възлиза на 29 140,54
лева. Размерът на отнетите от подс. Ж. вещи в целия инкриминиран период е на
стойност 3148,54 лв.
Спрямо подсъдимия И.И.
били експлоатирани СРС, въз основа на които били изготвени ВДС на проведените
разговори. Действията на двамата подсъдими на 19.05.-20.05.2017 г. били
наблюдавани оперативно от св. Кр. Т. и св. Д. М., които проследили движението
им от гр. Варна до с. Константиново и обратно. Веднага след като подсъдимите
напуснали селото, св. Т. извършил оглед в района и забелязал взломената входна
врата на къщата на св. Ц. Ц.. Събудил св. Н.Н.и последният веднага установил,
че от етажа на сина му е извършена кражба, тъй като помещенията били
разхвърляни и с разместени вещи. Същият ден св. Ц. се прибрал в дома си и
установил липсата на гореописаните вещи, за което дал показания в полицията.
На 20.05.2017 г. в 05,20
ч. подс. И. бил задържан в близост до автомобила „Опел Комбо". В 07,40 ч.
бил задържан и подс. М.Ж..
Били извършени оглед на
местопроизшествие в с. Константиново, както и претърсвания на лекият автомобил
„Мерцедес", лекия автомобил „Опел Комбо" и гаража на Живко Ж. по реда
на НПК /с последващо одобрение от ВРС/. От лекия автомобил „Мерцедес" били
иззети мобилен телефон „Sony xperia" с IMEI 359666079507872, камера
„Samsung Digital Camcorder", фотоапарат ..Sony", втори обектив „Sony
модел SAL 55300", адаптер ..Samsung", 2 бр. USB кабели, метална
стойка, книжки за фотоапарата, кабели в чанта, както и визитка на доктор Цветан
Ц. -невролог. В лекия автомобил „Опел Комбо" били намерени и иззети
отвертка с размер 30 см заедно с дръжката, раздвижен ключ с надпис
"МТХ" и други вещи, подробно описани.
С протокола за оглед на
местопроизшествие на къщата в с. Константиново били иззети патрона от входна
врата на сградата, ведно с намерени на пода зад вратата два щифта и една
пружина.
От изготвената
трасологична експертиза - Протокол № 254/2017г. е видно, че трасологичните
следи по иззетото при оглед ВД - патрон от входна врата са оставени от
раздвижен ключ „МТХ", иззет при претърсване и изземване от автомобила
„Опел Комбо" с per. № В6106НХ, ползван от подс. И.А.И..
Първоинстанционният
съд е възприел фактическата обстановка, такава каквато е изложена в
обвинителния акт, като я е намерил за установена по несъмнен начин въз основа
на самопризнанието на подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК, съпоставено и
кореспондиращо със събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателства, както и от приобщените от досъдебното производство писмени
доказателства, в това число справка за съдимост, протоколи за оглед на
местопроизшествие с приложени към същия фотоалбуми, експертни заключения, ВДС
по изготвените СРС. По делото не са констатирани противоречия и неясноти в
показанията на свидетелите, поради което и съдът е дал изцяло вяра на същите.
Заключенията по изготвените на досъдебното производство експертни заключения,
посредством които се установява авторството на деянието и стойността на
отнетите вещи, са кредитирани от първоинстанционния съд като пълни, компетентно
изготвени и неоспорени в хода на цялото наказателно производство.
Въззивният
съд от извършената служебна проверка намира, че при събирането и проверката на
доказателствата не са допуснати нарушения от първоинстанционния съд. Събраните
доказателства са анализирани поотделно и в съвкупност.
При установената по
безспорен начин фактическа обстановка, която въззивния съд изцяло споделя,
районният съд обосновано и законосъобразно е приел, че подсъдимият М.Ж.Ж. с
извършените от него деяния, виновно - при пряк умисъл, е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпленията, предвидени в
разпоредбите на чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр.1 и 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и по чл.
215, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Жалбата от
подс. М.Ж.Ж., в която излага оплаквания срещу размера на определеното му
наказание и моли въззивният съд да измени постановената присъда и да намали
наложените му наказания „Лишаване от свобода“ с приложението на чл. 55 от НК и
за двете обвинения или да намали наложеното му наказание по чл. 195, ал. 1 от НК до законоустановения за престъплението минимум на наказанието, въззивният
съд намира за неоснователна.
За
извършените от подсъдимия Ж. престъпления по чл. 195, ал. 1 т. 3, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК , както и по чл.
215, ал. 1 от НК е предвидено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 до 10 години, а за чл. 215 от НК съответно “Лишаване от свобода” за срок от 1 до 6 години. Първоинстанционният съд
с обжалваната присъда е определил наказанията по вид и размер съгласно предвиденото
в закона. При индивидуализация на наказанието в законоустановените рамки е
обсъдил обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 от НК, имащи значение за определянето им.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъдат отчетени не само чистото съдебно минало на подс. Ж.,
но и трудовата ангажираност и отношението към извършените от него деяния.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е, че извършеното престъпление е
продължавано и е извършено след предварителен сговор. Правилно първоинстанционният
съд е възприел, че поради тези отегчаващи отговорността обстоятелства, деянието
не попада в хипотезата на маловажния случай по чл. 194, ал. 3 от НК.
След преценка на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, първоинстанционният
съд правилно според настоящия въззивен състав е определил и наказанията за
двете престъпления в размер близък до възможния минимум, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от 2 години и 3 месеца, съответно от 1
година и 6 месеца.
Предвид обстоятелството, че производството е протекло по реда на чл. 373 ал.2
от НПК правилно първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл. 58А ал.1
от НК, като редуцирал така определените наказания с 1/3, като фактически същият
следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6
месеца за престъпленията по чл. 195 от НК, и съответно 1
година за престъплението по чл. 215 от НК.
Правилно
първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК и е групирал така наложените наказания, като е определил
подс. Ж. да изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн.
чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Пред въззивния съд бе депозирана молба
от подс. И.И., с която моли да бъде
отменена принудителната мярка „Забрана за напускане пределите на Р България“.
След като настоящият въззивен състав събра доказателства относно съдимостта на
подс. И. и какви наказания е изтърпял в Затвора-Варна, и след постъпилата
справка от Окръжна прокуратура-Варна се установи, че присъдата по отношение на
подс. И. може да бъде групирана с присъдата по НОХД № 5419/18г. по описа на
ВРС, влязла в законна сила на 08.03.2019г. Следва са се отчете и обстоятелството,
че наказанието по НОХД № 5419/18г. по описа на ВРС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година
и шест месеца е било изтърпяно. В този смисъл настоящата въззивна инстанция
намира, че е отпаднала необходимостта от принудителната мярка „Забрана за
напускане пределите на Република България“, поради което и следва да бъде
отменена забраната наложена на основание чл. 68 ал.1 от НПК.
Предвид гореизложените
съображения, след като намери възраженията в жалбата за неоснователни и тъй
като при извършената съгласно чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението
му, на основание чл. 338 от НПК, Окръжен съд – Варна прие, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена.
Предвид гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №
199 от 11.09.2019 г., постановена по НОХД № 762/2019 г. по
описа на ВРС, 36 състав.
ОТМЕНЯ мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, наложена на
И.А.И. на 18.11.2018г. по досъдебното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: