О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 197
гр.Кюстендил, 27.04.2017г.
Кюстендилският
административен съд, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
със секретар С.К.,
като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№206/2015г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Л.Д.С., ЕГН ********** ***
оспорва заповед №152/05.03.1997г. на кмета на Община Дупница за попълване на
кадастралната основа с вярната имотна граница за имот с нов пл.№6339 в кв.237
по ЗРП на гр.Дупница без изменение на регулацията с искане за обявяването й за
нищожна. Претендира разноски.
Ответникът
чрез пълномощника изразява становище за недопустимост на жалбата, респ. за
неоснователност. Претендират се разноски.
Заинтересованите страни М.П., Р.Б. и И.И. чрез пълномощниците си
изразяват становище за недопустимост на жалбата. Претендират се разноски.
Заинтересованите страни Д.В. и Г.П. не се явяват и не изразяват
становище по жалбата.
Кюстендилският
административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Л.С. се легитимира като
собственик по наследствено правоприемство /наследник на С. З. К./ на нива от
1.000 дка в м.“***“, представляваща имот №68789.616.004 и нива от 0.827 дка в м.“***“, представляваща имот
№68789.616.002 в строителните граници на гр.Дупница, съгласно
решение №938/06.03.2015г. на ОСЗ – Дупница. С последното е отказано възстановяването на правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на имот – нива от 3.425 дка в м.“***“ на
основание чл.10б от ЗСПЗЗ. Относим към казуса и правото на собственост на С. К. е и нот.акт
№31, д.№1379/1923г., находящ се л.7 от гр.д.№1164/2008г. по описа на Дупнишкия
районен съд. С влязло в сила решение по цитираното дело е отхвърлен предявения
от Л.С. против М.П., Д.В., Р.В. и Г.П. иск с правно основание чл.124 от ГПК за
признаване за установено спрямо ответниците правото на собственост на ищеца на
400 кв.м., представляващи място, разположено между ПИ 616004, парцел ІІ за
комплексно жилищно строителство, парцел ІІІ за училище по автотранспорт и ПИ
6339 в кв.237 по плана на гр.Дупница, погрешно заснети и записани като част от
имот №6339
Със заповед №152/05.03.1997г. на кмета на Община Дупница е попълнена
кадастралната основа с вярната имотна граница за имот с нов пл.№6339 в кв.237
по ЗРП на гр.Дупница без изменение на регулацията. Собственици на същия са
заинтересованите страни по делото /срав. нот.акт №35, д.№1375/1923г., решение
по гр.д.№738/16.11.1999г. на ДРС, нот.акт №11, д.№539/2000г./. Същата е
съобщена на С. К., видно от известие на л.37 от делото.
Безспорно по делото е, че е проведена процедура по чл.13а от ППЗСПЗЗ
досежно имотите в м.“***“ на гр.Дупница и е наличен влязъл в сила помощен план
и план на новообразуваните имоти за посочената местност, като видно от заповед
№2265/01.12.2008г. на кмета на Община Дупница застроената площ за имот
68789.616.001 е определена на 3485 кв.м. Заповедта е влязла в сила.
По делото са изготвени две заключения от в.л. Б.Г. – с вх.№371/30.01.2017г.
и с вх.№1291/10.04.2017г. И в двете се прави извода, че имота на жалбоподателя
се засяга от оспорената заповед, доколкото е налице спорна площ между неговия
имот №68789.616.004 и имот №6339 в размер на 232 кв.м. В
с.з. обаче вещото лице заявява, че очертаната част от 232 кв.м. в жълто на
скицата към второто заключение не е възстановен имот на жалбоподателя /като
част от имот №68789.616.004 / с решението на ОСЗ – Дупница, а се явява част от
имот №6339.
С оглед така установената фактическа обстановка
по делото, съдът намира жалбата за недопустима, по следните съображения:
Право на оспорване, съгласно нормата на чл.147,
ал.1 от АПК, имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни
интереси са нарушени или застрашени от административния акт или за които той
създава задължения. Т.е. право на оспорване имат тези, които са засегнати от
оспорения акт, поради което и имат интерес от правна защита. В този смисъл
законът въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за осъществяване
правото на оспорване наличието на правен интерес. Същият определя лицата, които
са носители на публичното субективно право на оспорване. Правният интерес от
търсената съдебна защита предпоставя установяване на засегнато от оспорения акт
субективно право, свобода или законен интерес или установяване на задължение,
което би могло да бъде защитено от жалбоподателя по друг начин. Ето защо в случая
Л.С. следва да установи засягане на права от оспорената заповед на кмета на
Община Дупница и личен, пряк правен интерес от защитата на тези права.
Правният интерес е процесуално понятие, за
съществуването на което съдът следва да следи служебно при подаване на жалбата
и в хода на производството и да прави изводи за него от твърденията в
оспорването и от събраните доказателства по делото в тази връзка. Доколкото се
иска обявяване нищожността на оспорената заповед, то правния интерес следва да бъде
налице към момента на
депозиране на жалбата. Такъв ще има само и единствено ако без това оспорване
жалбоподателят не би могъл да защити своите права и законни интереси и този
способ се явява единствен и абсолютно необходим за гарантиране на правата му с
оглед избягване на неблагоприятни правни последици. Доказателственият
материал по настоящото производство установява по безспорен начин, че
жалбоподателят няма правен интерес от направеното оспорване към момента на
депозиране на жалбата. Със заповед №152/05.03.1997г.
на кмета на Община Дупница е попълнена кадастралната основа с вярната имотна
граница за имот с нов пл.№6339 в кв.237 по ЗРП на гр.Дупница без изменение на
регулацията. Същевременно с изработения помощен план и план на новообразуваните
имоти за м.“***“ на гр.Дупница, където се намират и имота на жалбоподателя, и
имота на заинтересованите страни, са определени границите и номерата на
съществуващите имоти и застрояването в тях при условията на чл.13а от ППЗСПЗЗ.
Заповед №2265/01.12.2008г., с която е определена площта на имот №68789.616.001,
записан на н-ци на С. К., е влязла в сила. Съгласно ПУП на гр.Дупница, одобрен
със заповед №374/30.04.1991г. посочения имот попада в границите на следните УПИ
– УПИ ІІІ, отреден за училище и УПИ ІІ, отреден за комплексно жилищно
строителство. От него са образувани два имота, които не са застроени, а именно имот №68789.616.004 и имот
№68789.616.002.
От друга страна се установи от преписката на ОСЗ – Дупница по земеделската
реституция на имотите на жалбоподателя, че с решение №938/06.03.2015г. са му
възстановени, като наследник на С. К., нива от 1.000 дка в м.“***“,
представляваща имот №68789.616.004 и нива от 0.827 дка в м.“***“, представляваща имот №68789.616.002 в строителните граници на гр.Дупница, съгласно решение №938/06.03.2015г.
на ОСЗ – Дупница, а е отказано
възстановяването на правото на собственост в съществуващи стари реални граници
на нива от 3.425 дка в м.“***“ на основание чл.10б от ЗСПЗЗ. Приетите по делото
експертизи установяват съседство между имот №68789.616.004 и имот №6339
/доколкото представляват част от една обща нива от 17 дка, като с нот.актове от
1923г. С. К. купува 4 дка, а наследодателя на заинтересованите страни – 5 дка/,
като обаче вещото лице заявява в с.з., че очертаната част в жълто
на скицата към второто заключение не е възстановен имот на жалбоподателя /т.е.
не се явява част от имот №68789.616.004/ с решението на ОСЗ – Дупница, а се
явява част от имот №6339. В този смисъл е и съдебното решение, постановено по
гр.д.№1164/2008г. по описа на ДРС, с което е отхвърлен като неоснователен иска
с правно основание чл.124 от ГПК на Л.С. срещу заинтересованите страни относно
спорното място. Следователно съдът счита, че неправилно се приема от вещото
лице засягане на имота на жалбоподателя със заповед №152/1997г. в размер на 232
кв.м., поради което не кредитира заключенията относно този извод. Спорната част
от 232 кв.м. по силата на влязъл в сила съдебен акт /гр.д.№1164/2008г. на ДРС/,
т.е. със СПН е прието, че не е собственост на Л.С., поради което не се явява
част от имот №68789.616.004, което пък обуславя извода, че с нанасянето на имот
№6339 с процесната заповед №152/1997г. не се накърняват права на жалбоподателя.
Тук се отчита и доказания факт, че към момента на издаване на оспорената
заповед не е била приключила земеделската реституция за имот №68789.616.004,
т.е. жалбоподателят не е могъл към онзи момент да се легитимира като собственик
на този имот. Към момента на депозиране на жалбата пред КАС същия е собственик
на процесния имот, но той не се засяга от имот №6339 /наследодателя на Л.С. се
легитимира за собственик на 4 дка имот в м.“***“ с нот.акт от 1923г., от които
възстановени през 2015г. - 1.000 дка и 0.827 дка, а отказани 3.425 дка/. В този
смисъл съдът приема, че към момента на
депозиране на жалбата жалбоподателят не разполага с правен интерес за оспорване
на заповед №152/1997г. на кмета на Община Дупница с искане за обявяването й за
нищожна, тъй като не обосновава личен и пряк интерес от търсената защита.
Отсъствието на правен интерес от оспорването
прави жалбата недопустима с оглед разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК.
По гореизложените съображения съдът ще остави
жалбата на Л.Д.С. без разглеждане и ще прекрати производството по делото,
поради недопустимост на същата – липса на положителната процесуална
предпоставка за възникване правото на оспорване, а именно правен интерес от
търсената защита.
С оглед изхода от правния спор жалбоподателят
дължи разноски на М.П. в размер на 580 лв., заплатено адвокатско възнаграждение
и по сметка на КАС сумата от 1200 лв., изплатено възнаграждение за особени
представители /първоначално жалбоподателят е бил освободен от заплащане на тези
разноски/. Ответната страна не е представила доказателства за изплатено
възнаграждение за процесуално представителство, поради което такова не се
присъжда.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Л.Д.С., ЕГН ********** *** срещу заповед
№152/05.03.1997г. на кмета на Община Дупница за попълване на кадастралната
основа с вярната имотна граница за имот с нов пл.№6339 в кв.237 по ЗРП на
гр.Дупница без изменение на регулацията с искане за обявяването й за нищожна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№206/2015г. по
описа на КАС.
ОСЪЖДА Л.Д.С. с посочени данни
да заплати на М.В.П. ***, партер сумата от 580 лв. /петстотин и осемдесет/,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.Д.С. с посочени данни
да заплати по сметка на Кюстендилски административен съд сумата от 1200 лв.
/хиляда и двеста/, представляваща разноски за особени представители.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 7 дневен срок,
считано от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: