Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 17.08.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-20 състав, в публичното
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ШАНОВА
при секретаря Екатерина Тодорова
разгледа гр.д. № 6699 по описа за 2017г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба, предявена от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, против Д.В.Г., RU**********, с. Адрес: ***, д. 9, и М.С.Г.,
*****, с адрес: Русия, гр. Москва,
ул. *****.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди, че на
22.08.2007 г., е сключил с ответниците Договор за кредит за покупка на недвижим
имот, по силата на който ищецът
предоставил на кредитополучателите Д.В.Г. и М.С.Г.,
кредит в размер на 156 291 евро.
Изпълнението
на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит било обезпечено с
договорна ипотека върху следния недвижим имот: Апартамент № 8, с площ от 124,60
кв.м., находящ се в с. Лозенец, ваканционно селище „*****“, общ. Царево,
подробно описан в т. 1 от договора
Ищецът
твърди, че погасяване на кредита
следвало да се извърши на 300 месечни вноски, съгласно предоставения на
кредитополучателите погасителен план, неразделна част от договора.
За предоставения кредит, кредитополучателите
следвало да заплащат възнаградителна лихва, обективирана в т.7,1 от Договора, в
размер на 7%.
Кредитът
бил усвоен изцяло на 24.09.2007 г. по разплащателната сметка, открита на името
на кредитополучателя Д.Г., след което на 25.09.2007 г. цялата сума била
преведена по сметка на продавача на недвижимия имот, съгласно т. 5 от Договора
за кредит за покупка на недвижим имот от 22.08.2007 г. За падежна дата била
определено всяко 24-то число на текущия месец.
Ищецът заявява, че вноските по кредита са били
погасявани редовно до м. март 2016 г. За дължимата
вноска за м. 04.2016 г., сумата по разплащателната сметка с № 02/14343473,
служеща за погасяване на задължението, не била достатъчна за погасяване на
цялата вноска, след което погасяване на вноските по кредита не били правени.
Ищецът твърди, че към датата на предявяване на
исковата молба, е допусната забава в плащанията по процесния договор за повече
от 90 дни.
С оглед на това и на основание
чл. 18, ал. 2 от Общите условия, ищецът
заявява, че с исковата молба упражнява правото си да превърне кредита в
предсрочно изискуем .
Предвид изложеното, ищецът моли
да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати:
- сумата от 130820,20
евро –
главница по Договор за ипотечен кредит от 22.08.2007 г.,
- сумата от 11591,90
евро –
възнаградителна лихва, за периода от 24.03.2016 г. до 29.05.2017 г.,
- сумата от 79,05
евро –
санкционираща лихва,
- сумата от 191,60
евро –
заемни такси по т. 21.1 от договора.
Сумите се претендират ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищецът претендира и направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответниците, действащи чрез особения си представител, са депозирали отговор на
исковата молба. Ответниците оспорват исковете с възражението, че са
недопустими, евентуално – неоснователни.
Ответниците твърдят, че представените
от ищеца доказателства и релевираните от него твърдения не установяват
активната му процесуална легитимация. Сочат, че по делото няма доказателства,
че ищецът е изпълнил своето задължение по
процесния договор за кредит и не доказва качеството си на кредитор. Освен
това, договорът за кредит за покупка на недвижим имот на 22.08.2007 г. не бил
сключен (подписан) ответниците. Те били представлявани с пълномощно с
нотариална заверка на подписите, с което упълномощили К.Р.К. да ги представлява
пред „Б.Д.“ ЕАД за „подаване на искане за жилищен
кредит в размер на 164000 евро, попълване и представяне на необходимите за това
документи, с изключение на декларации, подписване на договор за кредит,
откриване на сметки в „Б.Д." ЕАД, даване на съгласие за служебно събиране
на суми...". В
случая договорът за кредит бил сключен от името на ответниците не за посочената
сума за която било упълномощено да договаря лицето в пълномощното, поради което
считат, че липсвала представителна власт и за ответниците била налице пасивна
процесуална легитимация. Нямало доказателства и ответниците били длъжници на
ищеца.
Ответниците
сочат, че в обстоятелствената част на исковата молба било посочено, че ищецът
претендира за изпълнението на задължения, начислени по две кредитни (или както
е посочено в исковата молба - заемни) сметки № 15 *****и № RL-*****. По първата от посочените кредитни сметки - № 15 *****действително
било осчетоводявано задължението по договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 22.08.2007 г. Втората кредитна сметка, обаче, нямала нищо общо с този
договор. Освен това, кредитът, отпуснат по първата сметка бил изцяло погасен на
02.03.2011 г.
Ответниците
считат, че банката се опитва да събере вземането си по нов кредит, позовавайки
се на договор за кредит за покупка на недвижим имот от 22.08.2007 г., тъй като
новото й вземане не било обезпечено.
С отговорът на исковата молба се
възразява и че „предявеният иск“ е
неоснователен и по размер. Ответниците твърдят, че предсрочната изискуемост е
настъпила много по - рано и ищецът е злоупотребил с правото си за обявяване на
тази предсрочна изискуемост на по - късен етап във времето като по този начин
се опитвал да се обогати неоснователно за сметка на ответниците. Те имали
надлежно упълномощен представител по възникналите облигационни правоотношения и
чрез същия са могли да бъдат уведомени за упражняване на правото на предсрочна
изискуемост много преди подаване на исковата молба.
Ответниците
релевират възражение за изтекла погасителна давност и сочат, че кредитът е
станал предсрочно изискуем и в случай, че този факт се е осъществил преди
30.05.2012 г., то това би означавало, че вземанията по него са погасени по
давност.
Ответниците излагат съображения,
че са налице неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на
потребители, което молят да бъде установено.
Молят, исковете да бъдат
отхвърлени.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съд ът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените
писмени доказателства по делото се установява наличието на сключен договор за кредит за покупка на имот от 22.08.2007г., по силата на който „Б.Д.“ ЕАД, в
качеството си на кредитодател, предоставя на Д.В.Г. и М.С.Г., в качеството на кредитополучатели, кредит в
размер на 156291 евро за
закупуване на следния недвижим имот: апартамент № 8, находящ се във ваканционно
селище „*****“, кв. 4, група 4, секция А, етаж 4, със застроена площ от 124,60
кв.м., заедно с 10,586% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху УПИ, находящ се в с. Лозенец, област Бургас, ид № 44094.1.103,
м. „Тарфа“. Срокът за издължаване на кредита е 300 месеца от дата на неговото усвояване -
т. 2 от договора.
Съгласно т. 5 от договора, кредитът се усвоява еднократно, като средствата се превеждат
безкасово по сметка на името на продавача.
Видно от погасителния план /л.17-22/, неразделна част от договора за
ипотечен кредит, месечната погасителна вноска за първите 299 месеца е в
размер на 1104,63 евро, а последната изравнителна 300-на вноска е в размер на 1106,37 евро. В т. 7.1. от договора лихвата по кредита е определена 7%.
В т. 15 е уговорено задължението по кредита да бъде обезпечено с ипотека на
недвижимия имот, предмет на
закупуване с кредита – апартамент № 8, находящ се във в.с. „*****“, с. Лозенец, обл. Бургас.
Съгласно т. 30, неразделна част от договора са условията на кредитора за
предоставяне на жилищни кредити на физически лица /ОУ/, с които
кредитополучателят е запознат.
Съгласно т. 21.2, страните са уговорили право на кредитора да извършва изменения в лихвения
процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.
Съгласно т. 18.1, б.“б“ от договора,
при забава на плащането на месечната вноска за главница, невнесената дължима
сума се олихвява с прилагания лихвен процент по т. 7.1, увеличен с
наказателна надбавка от 10 процентни пункта, считано от падежната дата.
В т. 18.1, б. „а“ от договора е предвидено, че при допусната забава в плащанията на лихва
остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т. 7.1, увеличен с
наказателна надбавка от 3 проценти пункта, считано от падежната дата.
Съгласно т. 18.2 при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка от 10 процентни пункта. Предпоставките, при
които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, са
посочени в т. 19.1 от договора.
Договорът за кредит е сключен от
ответниците чрез пълномощник К.Р.К., като по делото е представено изрично
нотариално заверено пълномощно от 06.07.2007г. /л.23-25/. Видно от текста на
пълномощното К.Р.К. е упълномощена от ответниците Д.В.Г. и М.С.Г. да сключи с
ищеца „Б.Д.“ ЕАД договор за жилищен кредит в размер на 164000 евро, в т.ч. да
открие на тяхно име сметки в банката за усвояване на кредита и служебно
събиране от тях на дължими суми по
кредита; да ги представлява при сключване по нотариален ред на договор за
покупко продажба на процесния имот, предмет на закупуване с кредита, както и
при сключване на договора ипотека за обезпечаване на кредита; да сключи
застраховка върху имота в съответствие с изискваниятана банката; да получава от
тяхно име всякакви изходящи от банката и свързани с обслужване на кредита или сметките
писма, съобщения и др. и при нужда да подписв адопълнителни споразумения към
договора за кредит мда получава призовки и документи и когато се налага правна
защита, да упълномощава адвокат.
При разпита си св. К.К. твърди, че
действително е получавала от ответниците пълномощно за кредит, като не може да
си спомни точана сума, както и не може със сигурност да каже дали то е същото,
приложено по делото /след предявяването му на св./, но от ответниците друго
пълномощно за кредит не е имала. Не й е известно пълномощното да е било
оттегляно. Тогава го е ползвала, след това й звъняли от ДСК да й напомнят, че
трябва да внасят някакви вноски.
От изслушаното основно и
допълнително заключението на допуснатата ССЕ, приети от съда като изчерпателни и компетентно
изготвени и неоспорени от страните, които следва да
бъдат кредитирани при постановяване на съдебен акт, се установява, че заемната сума в размер
на 156291 евро е усвоена по
разплащатена сметка на Д.В.Г. на 24.09.2007г. и на 25.09.2007г. е преведено по
сметка на „Интербилд“ ЕООД, продавач на процесния имот, предмет на договора за
кредит.
По процесния кредит са извършени
реални плащания в общ размер от 117839,06 евро за периода от 24.10.2007г. до
24.04.216г., като с постъпилите суми са погасени:
= главница: 25470,80 евро;
= възнаградителна лихва: 91576,76 евро;
= санкционна лихва: 0,12 евро;
= застраховки: 791,38 евро.
Последно постъпилата сума за погасяване на кредита в размер на 18,75
евро е с дата 24.04.2016г. Постъпилата сума е отнесена за погасяване на
възнаградителна лихва.
Към 30.05.2017г. са констатирани
неплатени 14 бр. месечни вноски за главница и възнаградителна лихва за периода
от 24.04.2016г. до 24.05.2017г. и неплатена възнаградителна лихва за периода от
24.05.2017г. до 30.05.2017г. Изчислената забава към датата на исковата молба –
30.07.2017г. е 401 дни, а към датата на получаване на исковата молба от
назначения им проц. Представител – 16.05.2023г. е 2578 дни.
Съгласно основното заключение на ССЕ
към 30.05.3017г. по процесния кредит има неплатени остатъци от задължения,
както следва:
= неплатени
вноски за главница с настъпил падеж в общ размер от 4703 евро за периода от
24.04.2016г. до 24.05.2017г.;
= неплатена
редовна главница – към 30.05.2017г. в размер на 126117,20 евро;
= неплатена
възнаградителна лихва в размер на 11591,89 евро за
периода от 24.04.2016г. до 30.05.2017г.;
= неплатена санкционираща лихва в
размер на 79,07 евро за периода от 06.12.2012г. до
30.05.2017г.;
= неплатена
застраховка в размер на 191,60 евро за 24.11.2016г.
По процесния кредит към датата на
исковата молба – 30.05.2017г. и към датата на получаването й от представителя
на ответниците – 16.05.2023г. има падежирали непогасени погасителни вноски,
както следва:
= неплатени 14
бр. вноски за главница в общ размер на 4703 евро за периода 24.04.2016г. –
24.05.2017г.;
= неплатена
текуща възнаградителна лихва 163,53 евро за периода от
25.05.2017г. до 30.05.2017г.
По кредита е имало еднократна промяна на лихвения процент на 24.10.2008 г. съгласно
решение на КУАП на Банката, като лихвения процент е променен от 7% на 7,5%. Месечната вноска е променена от 1104,63 евро на 1153,58 евро, считано
от 14-та погасителна вноска с падеж 24.11.2008 г.
В резултата от извършените от в.л.
изчисления се констатира, че към 30.05.2017г. има разлика между договорната
лихва, начислена от банката и дължимата договорна лихва по първоначален
погасителен план, възлизаща на 6751,53 евро /103168,65 евро минус 96417,12
евро/ - колона 10 на таблица 20.1. от основното заключение.
По процесния кредит са извършени
реални плащания в размер на 117839,06 евро в периода от 24.10.2007г. до
24.04.2016г. – колона 19 на приложение 3 към заключението. При изчисление на
задълженията по първоначален годишен лихвен процент 7%, с извършените плащания
са платени задължения, както следва:
= плащания за
главница в общ размер на 28152,60 евро;
= плащания за
възнаградителна лихва в общ размер на 88895,03 евро;
= плащания за
санкционираща лихва в общ размер на 0,05 евро;
= плащания за застраховки в общ размер
на 791,38 евро.
От извършеното от вещото лице
изчисление на неплатените задължения с прилагане на първоначалния лихвен
процент от 7%, непогасените остатъци от задължения по процесния кредит кам
датата на исковата молба 30.05.2017г., са както следва:
= неплатена
редовна главница към 30.05.2017г. в размер на 124425,88 евро;
= неплатени
вноски за главница с настъпил падеж в общ размер он 3712,53
евро за периода от 24.04.2016г. до 24.05.2017г.;
= неплатена възнаградителна лихва
в размер на 7522,09 евро за периода от 24.04.2016г. до
30.05.2017г.;
= неплатена
санкционираща лихва в размер на 145,92 евро за периода
от 06.12.2012г. до 30.05.2017г.;
= неплатена застраховка в размер на
191,60 евро от 24.11.2016г.
От извършения анализ на движението
по кредита, вещото лице е констатирало, че по процесния кредит не е извършвана
капитализация на суми към главницата. По процесния договор за кредит не е
извършвано предоговаряне или преструктуриране.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и,
ал. 2 от ТЗ и вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
По делото се установява, че на 22.08.2007 г. между „Б.Д.“ ЕАД, в
качеството на кредитодател, и Д.В.Г. и М.С.Г., в качеството на кредитополучатели, е възникнало валидно договорно правоотношение по предоставяне на кредит, по
което Банката е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя
договорената сума, чрез превод по банкова сметка *** Д.Г.. Съдът намира за неоснователно възраженитепо
на назначения процесуален представител на ответниците за липса на договорно
отношение, т.к. от името н аответниците договора за кредит бил сключен от
пълномощник и то за различна сума от посочената в пълномощното.
Съгласно задължителните постановки в ТР № 5/14 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС при
доброволното представителство от значение за съдържанието на представителната
власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в този акт, с който то се
учредява - пълномощното. Поради отсъствие на обща правна
норма в действащото законодателство, която да установява изрични изисквания за
съдържанието на пълномощното, с оглед валидността на упълномощителната сделка
или на последващата я правна сделка или действия, извършени чрез пълномощника
или да разграничава и квалифицира пълномощните, според това дали те са дадени
за извършването на разпоредителни правни сделки или действия, или за
извършването на такива на обикновено управление на имуществото на
упълномощителя, обемът и ограниченията на учредената за пълномощника
представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това
воля на упълномощителя в пълномощното.
В мотивите на т. 1 е прието още, че според обема на учредената
представителна власт видовете упълномощаване биват: общо/генерално/ и
изрично/специално, конкретно/. При общото упълномощаване не се посочват
конкретните правни действия и сделки, които пълномощникът е овластен да
извърши, а обемът на представителната власт или не се ограничава - отнася се до
всякакъв вид правни действия от името на упълномощителя, или се определя чрез
посочване на по- общи характерни белези. Затова и общото
упълномощаване налага тълкуване действителната воля на упълномощителя,
съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД и поражда редица
проблеми, свързани с липсата на представителна власт, споразумяването във вреда
на представлявания и други подобни, за разрешаването на които проблеми е
постановено тълкувателното решение.
Изричното пълномощно обикновено не създава подобни трудности, тъй като
волята на упълномощителя и съответно представителната власт се ограничава до
ясно и конкретно посочени правни действия. С оглед свободата на договаряне всеки един от тези два вида може да
има различни варианти, но винаги е в зависимост от външно изразената воля на
упълномощителя. Изричното пълномощно в най-простия му
вид може да се сведе само до буквално пренасяне на волята на упълномощителя,
която пълномощникът единствено възпроизвежда, без да има право да се отклони от
указанията. В други случаи изричното пълномощно позволява известни
незначителни отклонения, ако те са лесно обясними с правилата на логиката и
интересите на представлявания /в този смисъл е
решение № 43 от 05.06.2019 г. по т. д. № 1177/2018 г., Т.К., ІІ Т. О. на ВКС/. Настоящият
случай е именно такъв. Налице е изрично пълномощно в полза на лицето, сключило
договора за кредит, като от текста на пълномощното, в т.ч. посочването на
конкретната банка, с която да се сключи договора за кредит, неговия вид – за
закупуване на жилищен имот, посочване на конкретния имот, предмет и на
процесния договор за кредит, както и правото на упълномощеното лице да сключи
от името на кредитополучателите – ответници в нотариална форма, както самия
договор за покупка на имота, така и договорна ипотека върху имота за
обезпечаване на кредита и застраховка на обезпечението. Различна е единствено
сумата, посочена в пълномощното 164000 евро и тази, за която е отпуснат кредита
- 156291 евро, която сума
несъмнено е по-малка от тази в пълномощното, респ. и задълженията на
ответниците по кредит в размер по-малък от сумата по пълномощното, биха били
по-малки; безспорно сумата по кредита е преведена по сметка на продавача на
имота и е сключен окончателен договор за продажбата на имота, видно и от
отбелязването в АВп. Нама данни, а и твърдения пълномощното да е било оттеглено
към датата на сключване на договора за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че
е налице действителен договор за кредит с параметрите, посочени в исковата
молба, който обвързва надлежно страните по него – страни и в настоящото
производство.
По отношение наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит, релевирано от процесуалния представител на ответниците:
В постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 23/07.07.2016 д. по т. д. №
3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. №
2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и др., съобразявайки и задължителната
практика на СЕС /решенията по дело
С-40/08, дело С-137/08, дело С-168/05, С-240/98, дело С-243/08, дело С-244/98,
дело С-397/11, дело С-415/11, дело С-472/11 дело С-618/10, С-618/10, дело
С-243/08, дело С-472/11, дело С-397/11/, е прието, че съдът следи служебно
за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор и когато ги констатира,
съдът е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да уведоми страните, че ще
се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност
да изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се произнася по
неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил
уведомен, се противопостави на това.
В случая, с определението си по чл.
140 ГПК от 27.07.2023г., съдът е уведомил страните, че ще се произнесе по действителността
на клаузите, даващи възможност на банката, едностранно да променя възнаградителната лихва, с оглед
преценка дали същите не са с неравноправния характер, ответниците не са се противопоставили, поради което
и съдът дължи произнасяне.
В тази връзка, на първо място следва
да се изследва кои са приложимите законови разпоредби към процесния договор за
кредит.
Същият е потребителски договор -
страните по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ - ищецът е търговска банка - търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП, а ответниците са физически лица, като кредитът се използва за покупка
на жилищен имот.
По отношение на банковите кредити,
отпускани на потребители, в българската правна система съществува и специален
Закон за потребителския кредит, в сила от 01.10.2006 г. /отм. ДВ, бр.
18/05.03.2010 г./, който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към
датата на възникването му. ЗПК изрично изключва договори на стойност над 40000
лева - преди изм. 2014 г., какъвто е и процесният договор, а след изм. ДВ, бр.
58/2010 г., в сила от 31.08.2010 г., изм. ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от
23.07.2014 г. - които са обезпечени с ипотека /чл. 4 от закона, в редакцията
преди изм. от 2016 г./, с изключение на посочените в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК
разпоредби, което изключение с изм. през 2016 г. не е предвидено.
От 01.01.2017 г. е в сила Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребители /обн., ДВ, бр. 59/29.07.2016 г.,/ §
4 от който, обаче, предвижда, че законът не се прилага за договори за кредит за
недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на влизането му в сила, с
изключение на чл. 41 /касаещ предсрочно погасяване на задълженията по кредита/.
Поради това към него ще се прилагат
само правилата за неравноправните клаузи по ЗЗП /чл. 143 и сл./, в сила от
10.06.2006 г., и изрично предвидените изключения в ЗПК.
При така приетия за приложим към
процесния договор закон, настоящият съдебен състав следва да разгледа
основанията за недействителност на оспорените от ищеца договорни клаузи - т.21.2
от договора, даващ възможност на банката едностранно да променя действищия лихвен
процент.
Действително, чл. 58, ал. 1, т. 2
ЗКИ предвижда възможност банката да уговори промяна на лихвения процент по
даден кредит. Тази възможност е икономически обоснована и законодателно
рационална - банковите кредити обикновено имат дълъг срок на погасяване и
естествените инфлационни процеси могат в дългосрочен план да направят така, че
банката да бъде поставена в силно неизгодно положение, ако е уговорена
фиксирана лихва. Така възможността за едностранно изменение на лихвения процент
от страна на банката е уредена в обществен интерес - с цел гарантиране на
банковата система и на правата на вложителите в нея, които биха пострадали
сериозно при завишен размер на рисковите кредити, който би довел до системен
риск и несъстоятелност на банки.
Тази законодателно дадена възможност
на банките, обаче търпи ограничения, за да се запази справедливостта в оборота
- най-важната цел на частното право: на първо място това е изискването за
изрично и изчерпателно информиране на потребителя за механизма, по който се
изчислява изменената лихва /арг. от чл. 58, ал. 2 ЗКИ/. Така е невъзможно
договора да препраща към дискрецията на орган на банката, която би се проявила
към бъдещ момент или да използва многозначни термини при определяне на начина
за погасяване на един кредит. 3адължително е освен това тези клаузи да са
справедливи - да не поставят потребителя в неравноправно положение /чл. 143 и
сл. ЗЗП/, а също така е валидно и общоприложимото правило за забрана за
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.
По отношение на приложимостта на чл.
146, ал. 1 във връзка с чл. 143 ЗЗП към процесните клаузи следва да се има
предвид, че са изпълнени условията за прилагане на института на неравноправните
клаузи.
В тежест на ищеца по настоящото дело
е било да докаже, че посочените разпоредби от договора са били уговорени
индивидуално /т.е. не са били предоставена от банката на ответниците в този
вид, а относно съдържанието им са протекли преговори и клаузите са формулирани
чрез взаимно изявяване на воля от двете страни/ - арг. от чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В
тази връзка доказателства не са представени /липсват и такива твърдения/.
Не е приложимо и изключението, че не
се прилагат правилата за неравноправните клаузи при определяне основния предмет
на договора. Договорът за банков кредит е особен вид договор за заем.
Характерната престация по него е за заемополучателя и се изразява в заместване
на предоставените му заместими вещи с други от същия вид, количество и
качество. Поради това следва да се приеме, че основното съдържание на договора
за банков кредит от гледна точка на заемополучателя е задължението му да върне
на банката предоставените му пари. Задължението за лихва се явява допълнително,
а начинът на изчисляване на нефиксирана лихва със сигурност не може да се
приеме за основно съдържание на договора на банков кредит.
При тези констатации настоящият
съдебен състав следва да разгледа действителността на оспорената клауза,
отчитайки посочените по-горе три изисквания за ограничаване на дискрецията на
банките при едностранното изменение на лихвения процент.
Разпоредбата на т.21.2 от договора
за кредит предвижда, че кредитора има право да извършва
изменения в лихвения процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по
подходящ начин.
С решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015
г., IV г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса за приложението на изключението
по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП спрямо клаузи от договора за банков кредит, касаещи
увеличаване на възнаградителната лихва. Според ВКС, при систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП, отчитайки и целта на
закона, следва извод, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща
възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя
отговаря на следните кумулативни условия: 1/ обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата, трябва изрично да са уговорени в договора
или в общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да обективни, т.е. да не
зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено
под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и
ясно описана в договора или ОУ, т.е. да е ясен начина на формиране на лихвата;
4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така
и понижаване на първоначално уговорената лихва-ако е предвидена възможност само
за повишаване, това несъмнено води до „значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя“ съгласно чл. 143 ЗЗП. Съгласно решение
№ 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., методът на
изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/или
индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна
е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на
формиране на възнаграждението на кредитодателя, т.е. да е налице конкретна формула
за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на
този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил предварително
достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и
когато методологията, създадена от банката - кредитор, например с нейни
вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита
за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.
143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В този смисъл е и възприетото в
решение на СЕС от 21.03.2013 г. по дело С-92/11. Съдът не следва да допълва
неравноправните клаузи с цел да отстрани порока/решение на СЕС 14.06.2012 г. по
дело С-618/10/ като при съмнение има право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин /чл. 147, ал. 1 и, ал. 2 от ЗЗП/, поради
което настоящия състав намира да не е налице изключението на чл. 144, ал. 3, т.
1 от ЗЗП.
В случая клаузата на т.21.2 от
договора за кредит изобщо не предвижда с кои фактори е обвързана промяната на
цената на услугата. В т.21.2 се съдържа единствено изброяване на обективните
фактори като условия, при които банката може да извърши промяната, но не е
посочен никакъв алгоритъм и правила, по които лихвения процент ще бъде
променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на
лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които са
посочени като основание за промяната /в
този смисъл е и решение № 299/15.02.2019 г. по т.д. № 2023/2017 г. по описа на
ВКС, ІІ ТО, както и цитираните в него решение, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Това създава възможност банката да определи абсолютно произволно по
какъв начин ще изчисли лихвен процент и така едностранно да определи
съдържанието на договора. Такава клауза за определяне на лихвата по банков
кредит е неравноправна: тя отговаря на всички посочени изисквания на ЗЗП - тя е
във вреда на потребителя /дава право на едностранно изменение на договора от
страна на банката/, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие във вреда на потребителя /поставя престациите на страните в
зависимост от волята на една от тях/.
След като процесната клауза
предоставя на икономически по-силната страна в правоотношението, правото, по
свое усмотрение, чрез едностранно волеизявление, да променя размера на
насрещната парична престация за използване на заетия финансов ресурс и по този
начин да прехвърли изцяло или отчасти стопанския риск от търговската си дейност
на потребителя на предоставяната услуга, то тази клауза е уговорена в ущърб на
потребителя – „в негова вреда“ по смисъла на ЗЗП. Това води до значително
неравновесие между правата на търговеца и потребителя и затова тази уговорка
противоречи на правилата на добросъвестността, поради което същата несъмнено е
неравноправна и следователно - нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как
търговецът може едностранно да промени цената на услугата, за да може на свой
ред да реагира по най-уместния начин / така решение на СЕС от 21.03.2013 г. по
дело С-92/2011/.
Поради изложеното, съдът приема, че
клаузата на т.21.2 от договора за кредит е неравноправно и следователно
нищожна. Относно размера на лихвата, страните по договора са били обвързани с
първоначално уговорените условия по договора, т.е .приложим е първоначалния
размер на договорна лихва в размер на 7%.
По отношение изискуемостта:
Относно обстоятелството досежно настъпването на предсрочната изискуемост на
вземането на кредитора по договора за банков кредит е налице задължителна
съдебна практика по ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК и конкретно
указанията по т. 18 от същото. Съобразно даденото
задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предмет на
делото по установителния иск по чл. 422 ГПК е
вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните
книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът
и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание. На общо основание
посоченото разбиране е приложима и относно осъдителна искова претенция на
кредитора по договора за банков кредит.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. Исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника. С решение №
198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т.о. е прието, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. В този смисъл и решение №
86/27, 10, 2020 г. на ВКС, постановено по т.д. № 2118/2019г. - допуснато
до касационно обжалване по въпроса - произвежда ли материалноправен ефект
волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, обективирано
в исковата му молба по чл. 430, ал. 1
ТЗ, връчена на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК.
Съобразно изложеното по предявения иск, съдът следва да изследва настъпване
на изискуемостта на претендираното вземане, като отчете извършени ли са от
кредитора действия по упражняване на правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Когато, както е и в процесния случай, в договора е
уговорено настъпване на предсрочна изискуемост при настъпването на определени
обстоятелства или същата се обявява по реда на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ
кредиторът следва да е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
По делото няма данни за извънсъдебно отправено волеизявление на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Въпреки това и с оглед горните мотиви съдът намира предсрочната
изискуемост да е обявена с връчване на препис от ИМ и приложенията на особен
представител по чл. 47, ал. 6
от ГПК на 15.05.2023г.
От назначената по делото експертиза се установява, че последната погасена
вноска по кредита е тази от 24.04.2016г., като е
погасена част от вноска за
възнаградителна лихва Т.е. към датата на ИМ е налице
забава с 401 дни. Като се вземат предвид, надвнесените суми, поради завишения от банката
лихвен процент, за последно погасена вноска по кредита следва да се счете тази
от 24.07.2016 г. В този смисъл, към деня на връчване на съобщението за обявяване на
предсрочната изискуемост на договора /15.05.2023г./ ответниците са в забава над
90 дни по отношение на задълженията за плащане на вноски по договора. По този начин
е налице обективният факт на забавата, обуславящ част от елементите от
фактическия състав на предсрочната изискуемост по т. 18 от
договора - допусната забава в плащания на главница и/или лихва над 90 дни.
По определяне размера на
задължението:
От извършеното от вещото лице
изчисление на неплатените задължения с прилагане на първоначалния лихвен
процент от 7%, непогасените остатъци от задължения по процесния кредит кам
датата на исковата молба 30.05.2017г., са както следва:
= неплатена
редовна главница към 30.05.2017г. в размер на 124425,88 евро;
= неплатени
вноски за главница с настъпил падеж в общ размер он 3712,53
евро за периода от 24.04.2016г. до 24.05.2017г.;
= неплатена
възнаградителна лихва в размер на 7522,09 евро за
периода от 24.04.2016г. до 30.05.2017г.;
= неплатена
санкционираща лихва в размер на 145,92 евро за периода
от 06.12.2012г. до 30.05.2017г.;
= неплатена застраховка в размер на
191,60 евро от 24.11.2016г.
С оглед така
приетото от ССЕ искът за главница е основателен и следва да се уважи за размера
от 128138,41 евро, ведно със законната лихва от
30.05.2017г. до окончателното плащане, като се отхвърли за горницата до пълния
предявен размер от 130820,20 евро.
На осн. чл. 430, ал. 2 от ТЗ кредитополучателят дължи
договорна лихва за ползване на паричния ресурс. С оглед установеното по
делото едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката основано
на неравноправна клауза от договора, съдът приема, че размерът на задължението
следва да бъде определен съобразно първоначално договорените между страните
условия, в частност лихвен процент от 7% като бъдат съобразени извършените от
ответника погашения. От ищеца, чиято е доказателствената
тежест на са ангажирани доказателства за погасяване на задължението.
Ищецът претендира заплащането на възнаградителна лихва за периода от 24.03.2016г. до 29.05.2017 г. Тъй
като релевирания период е преди обявяване на предсрочната изискуемост /на 15.05.2023г./, то претенцията е основателна и следва да се уважи за установения от ССЕ размер от
7522,09 евро, като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от
11591,90 евро.
Върху неплатената месечна вноска за главница съобразно т.18.1, б. “б“ от договора се начислява наказателна лихва, в размер на договорената лихва
увеличена с 10 пункта. С оглед заключение на ССЕ предвид извършените погашения е
дължима за периода от 06.12.2012г.
до 30.05.2017г. и е в размер на 145,92 евро, но с оглед
принципа на диспозитивното начало иска следва да се уважи в претендирания
размер от 79,05 евро.
Основателна е и претенцията за заплащането на застрахователни премии на осн. т. 24 от
договора, чийто
размер, установен от в.л. по приетата ССЕ възлиза на 191,60
евро.
По отношение възражението за изтекла давност:
Възражението на ответниците за
погасяване на вземанията, поради изтичане на предвидения в закона давностен
срок, е неоснователно.
Съгласно чл. 114 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
според, ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
В случая не е приложима нормата
на чл. 111, б. „в“
ЗЗД, тъй като вноските по договор за кредит не са периодични плащания. Периодичните плащания по смисъла на посочената разпоредба
представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от
друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради
това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите
еднородни задължения.
При договора за заем е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части. Т.е. в случая е налице
предварително разсрочване на изпълнението на едно задължение - задължение за
връщане на кредита, ведно с уговорените лихви. Това
становище е последователно застъпено в решения, постановени от ВКС по реда на чл.
290 ГПК: решение № 261 от 12.07.2011 г.
по гр. д. № 795/2010 г., ІV г.о., ГК, решение № 540 от
20.12.2011 г. по гр. д. № 110/2011 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от 05.04.2012
г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г.о., ГК и др., в които е прието, че
отделните погасителни вноски по предоставения заем не превръщат договора в
такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания по договора, по
отношение на които приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Искът е предявен на 30.05.2017г., към който момент, приложимата петгодишна давност
не е изтекла.
По отношение отговорността за разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат
разноски, съразмерно на уважената
част от исковете. Установява разноски в размер на 20233,24 лв., съгл.
списък по чл. 80 ГПК /11156,34 лв. за д.т., 8000 лв. – възнаграждение за
особен представител, 750 лв. – възнаграждение за в.л., 126,90 лв. – за превод
на съдебни книжа и 200 лв. – юрк. възнаграждение/, от които следва да му се присъдят 19275,82
лв.
Ответниците имат право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, но по делото липсват доказателства
за реално извършени такива, поради което и разноски не им се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.В.Г., RU**********, с. Адрес: ***, д. 9, и М.С.Г., *****, с адрес: Русия, гр. Москва, ул. *****., представлявани в
производството от особен представител адв. Св. П., с адрес ***, да заплатят
солидарно на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: 128138,41
евро - главница по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 22.08.2007г., (представляваща сбора от непогасени
месечни вноски и главницата, обявена за предсрочно изискуема), ведно със
законната лихва, считано от 30.05.2017г. до
окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на
горницата до пълния предявен размер от 130820,20
евро; 7522,09 евро - възнаградителна
лихва за периода 24.03.2016г.
до 29.05.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по отношение на горницата до пълния предявен размер от 11591,90 евро; 79,05 евро - санкционираща лихва за периода от 06.12.2012г. до
30.05.2017г.; 191,60 евро - неплатена застраховка от 24.11.2016г.
ОСЪЖДА Д.В.Г., RU**********, с. Адрес: ***, д. 9, и М.С.Г., *****, с
адрес: Русия, гр. Москва, ул. *****.,
представлявани в производството от особен представител адв. Св. П., с адрес ***,
да заплатят солидарно на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 19275,82 лв.- разноски
за производството.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: