№ 364
гр. Ловеч, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20214310100428 по описа за 2021 година
обективно съединени искове: установителен иск с правно основание чл. 415 , във вр. с
чл.422 ГПК 124, ал. 1 от ГПК ,чл.79 ЗЗД ,чл.107 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД за забава до подаване на
заявление и след подаване до окончателното изплащане:
Постъпила е искова молба от „Електрохолд Продажби" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район Младост бул. Цариградско шосе №
159, бл. БенчМарк Бизнес Център, представлявано от всеки двама от членовете на УС
заедно,чрез законните си представители, Карел Крал с личен идентификационен номер
740514/ 0182, с паспорт № 40309652, държава ЧЕШКА РЕПУБЛИКА, Димчо Станев Станев,
Христо Борисов Бабев, чрез адв. С.З.-адвокат от САК, преупълномощен от адвокатско
дружество „З. и партньори", със съд, адрес: гр. София, ул. „Неофит Рилски" № 57, партер,
тел. *********; против АНК. ЦВ. П., ЕГН: **********, клиентски № 310201073191,
извлечение номер 20047501, с адрес: 1320 ****** с адрес за призоваване, посочен по Молба
1783 от ищеца-общ. Ловеч, с. ******, ул. Балкан“ №2, по която се изтъква, че доверителят
му „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: *********, се е намирало в облигационни
правоотношения с ответника АНК. ЦВ. П., ЕГН: **********, клиентски № 310201073191, с
извлечение номер 20047501, с адрес: 1320 БАНКЯ, ОБЩ. СТОЛИЧНА ул. СТЕФАН
СТАМБОЛОВ/БУДИШИН/ АП.4, бл. 187, вх. 1, ет. 2, ап. 4 , които са възникнали както от
факта, че ответникът има открита партида с уникален ИТН, по която е заплащал доставената
му на посочения адрес електрическа енергия, така и съгласно Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, които са
общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а
1
от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях, ищцовото
дружество е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от
21.2.2020 г. до 22.5.2020 г. до адрес БАНКЯ, общ. СТОЛИЧНА, ул. МИР, бл. Б -
ХИПОДРУМА, ап. 2. От своя страна ответникът АНК. ЦВ. П., ЕГН: **********, не
изпълнил задължението си да заплати доставената и потребена електрическа енергия по
издадени от Доверителя му данъчни фактури. Обосновава правото на последния да предяви
иска с това, че е доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в
Приложение № 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-
11-29.11.2006 г. и е доставял на АНК. ЦВ. П., ЕГН: **********, която, от своя страна, е
ползвала електрическа енергия за периода от 21.2.2020 г. до 22.5.2020 г., като е била длъжна
да заплати употребената от нея ел.енергия, но, към момента на депозиране на заявление от
ищеца по делото по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, плащане по
описаните по - долу фактури не е настъпило. Сочи, че задължението е индивидуализирано
по размер, падеж и периоди на отчитане в следните данъчни фактури:/конкретизирани по
молба 4285/:
По фактура № ********* за периода от 21.02.2020 - 22.03.2020 г., издадена на
31.3.2020 г., с краен срок на плащане 24.4.2020 г., за сумата /главница/ 410,57 лв. с включен
ДДС. Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от
25.04.2020 - 17.11.2020 г. в размер на 23,15лв.
По фактура № ********* за периода от 23.03.2020 - 22.04.2020 г., издадена на
30.4.2020 г., с краен срок на плащане 2.6.2020 г., за сумата /главница/ 364,79 лв. с включен
ДДС. Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от
03.06.2020 - 17.11.2020 г. в размер на 16,72 лв.
По фактура № ********* за периода от 23.04.2020 - 22.05.2020 г., издадена на
31.5.2020 г., с краен срок на плащане 23.6.2020 г., за сумата /главница/ 27,34 лв. с включен
ДДС. Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от
24.06.2020 - 17.11.2020 г. в размер на 1,09 лв.
По фактура № ********* за периода от 23.04.2020 - 22.05.2020 г., издадена на
30.9.2020 г., с краен срок на плащане 23.6.2020 г., за сумата /главница/ 0 лв. с включен ДДС.
Така посочените задължения в описаните фактури са станали изискуеми, тъй като
съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД , абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумирана електрическа енергия, след който период от време, вземането
става ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Чл. 19, ал. 8 от Общите условия изрично
постановява, че „Потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия
и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа
веднъж месечно" като „Продължителността на периода за плащане е 10 (десет) дни", а
„Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати
2
дължимата сума в срок. Изтъква още, че "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД е потърсил начин
да защити правните си интереси като е подало, на основание чл. 410 от ГПК, Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение. След преценка на компетентния районен съд, че са
налице предпоставките за уважаване на искането, по ч.гр.д 20214310100021 състав по описа
на PC ЛОВЕЧ, в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 ГПК. за дължимите суми по договор за продажба на електрическа енергия,
от които: 802,7 лв.- главница за употребена и незаплатена електрическа енергия за периода
от 21.2.2020 г. до 22.5.2020 г.; 40,96 лв. - мораторна лихва за забава, считано от падежа на
всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения: от
25.4.2020 г. до 17.11.2020 г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, в съда до окончателното й изплащане, както и
направените в заповедното производство разноски, от които внесената държавна такса в
размер на 25 лв. / двадесет и пет лева / и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 96 лв. /деведесет и шест лева/ с вкл. ДДС. В съответствие с чл. 107 от Закона за
Енергетиката, „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД е издал справка за възникналите
задължения, която съдържа всички претендирани суми в посочените по - горе фактури. На
длъжника му била връчена горецитираната заповед за изпълнение като срещу нея същият
подал възражение по смисъла на чл. 414 ГПК, с което оспорва вземането на кредитора. В
изпълнение на чл. 415 ГПК първоинстанционният съд постановил разпореждане, с което на
заявителя „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД е указано да предяви установителен иск за
вземането си в едномесечен срок.Предвид гореизложеното, за „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"
АД възниква правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск, който
представлява доказателство за предявен иск относно вземането по смисъла чл. 415, ал. 1
ГПК. Моли да се постанови съдебен акт, по силата на който да се установи със сила на
присъдено нещо, че по договор за продажба на електрическа енергия, ответникът АНК. ЦВ.
П., ЕГН: **********, дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД , ЕИК: *********,
следните суми: 802,7 лв. - главница за употребена и незаплатена електрическа енергия за
периода от 21.2.2020 г. до 22.5.2020 г.; 40,96 лв. - мораторна лихва за забава, считано от
падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали
задължения: от 25.4.2020 г. до 17.11.2020 г., законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, в съда до окончателно заплащане на
дължимите суми, както и сторените от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД разноски в
заповедното производство по чл. 410 от ГПК;да се осъди ответника АНК. ЦВ. П., ЕГН:
**********, да заплати в полза на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: *********,
направените в настоящия исков процес съдебни и деловодни разноски, от които 25 лв. /
двадесет и пет лева /, заплатена държавна такса, и на 144 лв. / сто четиридесет и четири
лева/, с вкл. ДДС, заплатеното адвокатско възнаграждение, и допълнителни, евентуални,
предстоящи разноски по настоящото производство, както и да се произнесете относно
дължимостта на сторените такива в заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК,
въз основа на което е предявен настоящия установителен иск. Ищецът депозира множество
писмени молби по делото ,включая становища по същество, списък на разноски и др.
3
/стр.105,126,147,156,182186,207,230/, които съдът е съобразил.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска по
основание и размер и моли да се отхвърли като им се присъдят разноските по делото.
Развива съображения в подкрепа на становището си: ответницата е била наемател на обект
на НХ АД-гр. София, на посочения адрес, но до 31.08.2017г., когато по семейни причини
прекратила договора си и допуска, че наемодателя е продължил ползването като е сключил
друг договор с нов наемател, но без да прехвърли партидата на ел. енергията на новите
наематели и затова според нея е станало объркването. Ищецът търси нея да плаща от 21.02.
2020г. до 22.05. 2020г., т.е. няколко години след нейното напускане и прекратяване на
договора за наем, което се установява според нея и от официалната бележка издадена от
собственика на имота изх.№ 16/23.01. 2021г. от която е видно, че съм напуснала на 31.август
2017г. С това мотивира, искане на основание чл. 219 ГПК- да бъде привлечен като трето
лице помагач : „Национален Хиподрум „АД / в несъстоятелност/ представлявано от синдика
Е.Т. ЕГН ********** - служебен адрес : гр.Банкя , ул."Стефан Стамболов „№187 , което да
встъпи за да й помага, а след постановяване на решението, тъй като е в несъстоятелност, да
може да се включи, ако бъде осъдена, в списъка на кредиторите. Прави и други възражения:
претендираната главница се разминава с посоченото по фактурите. Видно от справка на
ищеца е имало лице, което е продължило консумацията на ел. енергия, след напускането й,
оспорва самите фактури по исковата молба като номера, периоди, посочване на други суми
в последната и по исковата молба. Прилага и допълнително множество писмени молби, в
които доразвива възраженията си, прави нови и съответно доказателствени искания;
претендира разноски, възражения за прекомерност на адв.в-е
/стр.95,стр.120,стр.126,155,165,216/.
Допуснато е привличане, на основание чл.219, ал.1 от ГПК , по гр.д. № 140/20 г. на
ЛРС , на трето лице помагач на ответника : „Национален Хиподрум „АД / в
несъстоятелност/ представлявано от синдика Е.Т. ЕГН **********-служебен адрес за
призоваване и връчване на книжа /стр.103/: гр. София, ул. "Княз БОРИС I №71, което
участва в производството с писмени молби.
Съдът е изпълнил производството по чл.140 ГПК и представил проекто – доклад на
страните, разпределил доказателствената тежест.
В съдебно заседание ищецът не се представлява лично. С молба 4454 , адв. З., моли да
се постанови решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо, че по договор за
продажба на електрическа енергия, АНК. ЦВ. П., ЕГН: **********, дължи на „Електрохолд
Продажби" АД; ЕИК , ЕИК: *********, следните суми: 802,70 лв. - главница за употребена
и незаплатена електрическа енергия за периода от 21.2.2020 г. до 22.5.2020 г.; 40,96 лв-
мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на
издаване на справката за възникнали задължения: от 25.4.2020 г. до 17.11.2020 г., законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК,
в съда до окончателно заплащане на дължимите суми, както и сторените от „Електрохолд
Продажби" АД; ЕИК разноски в заповедното производство по чл. 410 от ГПК и да се осъди
4
ответника АНК. ЦВ. П., ЕГН: **********, да заплати в полза на „Електрохолд Продажби"
АД; ЕИК , ЕИК: *********, направените в настоящия исков процес съдебни и деловодни
разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК или общо 670,00 лева: 25 лева-
държавна такса за Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
ч.гр.д. 21/2021, 7 с-в PC СОФИЯ,75 лв. - държавна такса за установителен иск по чл. 422 от
ГПК, по гр.д. 428/2021,4 с-в, PC СОФИЯ, 330 лв. - депозит СТЕ; 96 лв. - платено адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. 21/2021,7 с-в PC СОФИЯ. 144 лв, - платено адвокатско
възнаграждение по гр.д. 428/2021, 4 с-в PC СОФИЯ. Изтъква и подробни доводи в подкрепа
на иска.
Съдът като съобрази писмените и гласни доказателства , заключенията на в.л. инж. М.
Боджакова, и становищата на страните, преценени в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, приема за установено следното:
По правния интерес от исковете:
Въз основа на заявление вх.№23069267/27.11.2020г в РС-София за издаване на ЗИПЗ
по чл. 410 ГПК от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ, пренесено за разглеждане пред РС-Ловеч на
осн чл.411 ГПК, е издадена е ЗИПЗ по чл.410 ГПК по която е разпоредено длъжника да за
плати на кредитора, сумата 843,66 /осемстотин четиридесет и три лева и 66 стотинки/ за
Главница в размер на 802,70 BGN /осемстотин и два лева и 70 стотинки/ от 21.02.2020 г. до
22.05.2020 г.; 40,96 BGN /четиридесет лева и 96 стотинки/ Мораторна лихва от 25.04.2020 г.
до 17.11.2020 г. ; Законна лихва от 30.11.2020 г. до Изплащане на вземането, както и сумите:
25,00 BGN /двадесет и пет лева/ Държавна такса и сумата 96,00 BGN /деветдесет и шест
лева/ Адвокатско възнаграждение - разноски по делото.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за продажба
на електрическа енергия неизпълнено задължение от длъжника, с клиентски №
310201073191, за плащане на доставена и потребена електрическа енергия за периода от
21.02.2020 г. до 22.05.2020 г., с адрес на консумираната ел. енергия: ****** като за
задължението са издадени 4 бр. данъчни фактури в периода 31.03.2020 г. - 30.09.2020 г.
В срока е постъпило възражение с писмени доказателства - сл. бел. Изх.
№16/23.01.21г. и у-ния за настоящ и постоянен адрес. в с. ******
Исковете са предявени в преклузивния срок и са допустими.
При разпределение на доказателствената тежест, съдът е посочил, че с предявяването
на положителния иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на
парична сума, ищецът се позовава на отричаното от ответника материално право и в негова
тежест е, при условията на пълно и пряко доказване, да установи съществуването на това
право, съответно: консумация на ел. енергия, периода, размера и основанието на
претендираната сума; доказателства за размера на лихвата.
Лежащата върху ответника доказателствена тежест касае единствено факти,
изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. В случая се твърди освобождаване
на обекта, собственост на трето лице помагач на 31.08. 2017г. Наемно правоотношение с
5
третото лице е съществувало, но за периода от май 2012г. до 31.08.2017г., през който няма
неизпълнени задължения към ищеца, т.е основния аргумент е, че не е била наемател на
обекта през периода на издаването на фактурите през 2020г. за периода от 2.02.2020-
22.05.2020. Оспорва в писмения отговор представените фактури в няколко насоки:
съответствието им към клиентския й номер, че се дублират и периоди на отчитане; някой не
отговарят на сумите въведени по ИМ, с оглед на което са поставени конкретни въпроси към
вещото лице. Прави възражение за пасивна легитимация по делото, че се бъркат обектите,
поради което й е указано да ангажира доказателства във връзка с нейните положителни
твърдения: наличие на наемен договор, период на ползване на процесния обект,
прекратяване , смяна на партида , начин на плащане за периода на ползване; съответно как е
било уговорено с наемателя плащането на консумативите, доказателства за регистрация,
преместване в друго населено място, като й е указано, че от тях черпи изгодни за себе си
правни последици, поради което следва да ги докаже в хода на производството с
допустимите по ГПК доказателствени средства и е предоставил такава възможност.
По активната легитимация: Съобрази първоначалното у-ние за актуалност-стр.35,
справка търговски регистър-стр.235 за пререгистрирана фирма, приложената Лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия на обособена територия Л-135-11/29.11.2006
издадена от ДКЕВР,от която се потвърждава, че ищцовото дружество се явява краен
доставчик на електрическа енергия по смисъла на чл. 92 т.2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/
на обособена територия , определена в приложение №1 към тази лизенция за срок до
13.08.2029, което не е спорно от ответника, че включва територията на гр. СОФИЯ.
Приложени са "Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Електрохолд Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, одобрени с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и
изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР, от които
съобразно чл.1 ал. 1 и 3, уреждат продажбата на електрическа енергия от „Електрохолд
Продажби" АД; ЕИК на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на
територията за която „Електрохолд Продажби" АД; ЕИК притежава Лицензия, а именно
електропреносната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД /трето неучастващо в спора
лице/, с предишно наименование „Електроразпределение-Столично" АД, към която мрежа
не е спорно, че е присъединен и процесния обект. Сертификати за публикации се представят
от ИК Фортуна прес ООД и Телеграф и е видно, че ОУДПЕЕ, са публикувани на дата
26.11.2007 г. в брой 229 на вестник Посредник и в брой 927 на вестник Телеграф, съответно
ех lege, на основание чл. 98а ал. 3 от ЗЕ са влезли в сила- чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ публикуваните
общи условия влизат в сила за клиентите на крайния доставчик, без изрично писмено
приемане. В ал. 5 е предоставена възможност, в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, да имат право да внесат при
съответния краен доставчик на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия. Приетите от крайния доставчик на електрическа енергия специални
условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват допълнителни писмени
споразумения, каквито в настоящият случай не са налични, т.е няма спор по делото,че за
страните са действащи именно приложените към исковата молба ОУДПЕЕ. В случая ищецът
6
твърди и налична облигационна връзка с ответницата и ангажира множество писмени
доказателства в подкрепа.
Конкретно вземането се обосновава с неизпълнение на потребената ел. енергия, за
която съгласно ОУ са издадени в сроковете четири броя фактури: за които не е открито
производство по чл.193 ГПК за тях. Към исковата молба са приложени и Справка за
консумация на клиент за консумирана електрическа енергия/издадена както се установи в
хода на производството на адреса по л.к. на ответницата/ за контрахент 310201073191
/КЛИЕНТСКИ НОМЕР/ за период от 12.10.2012г. до 14.12.2020г. /КЛИЕНТСКИ НОМЕР/;
Справка извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания на името на
ответника и открита негова партида, от които е видно, че за процесния период не е
извършено плащане на начислените количества консумирана ел. енергия съгласно
предвидените срокове в ОУ. С това обосновават изпадането в забава на потребителя за
дължимите суми съгласно чл.19 от ОУ, като изтъкват и, че ал.8 предвижда, че
неполучаването на съобщение, не освобождава потребителя от задължението за плащане.
Именно поради неизпълнението на задължението по заплащането на консумираната ел.
енергия за периода, се претендира от дружеството и следващото им се на осн. чл.35 от ОУ
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден каквото
е начислена и в случая.
Въпроса с разликите във фактурите е подробно изяснен в заключението на в.л. ,
включая за кредитното известие /по което са сторнирани 581 квтч дневна и 227 квтч нощна
ел. енергия за 158,59 лева и задължението по ф-ра *********/31.05.20г. е 27,34 лева. Същото
е категорична, след установяване на двата адреса на П. в София, че клиентски номер
310201073191 е за място на продажбата гр. ****** вх.2,****** /видно и от заявлението за
продажба на ЕЕ от П. от 29.08.12г./
По доводите на ответника:
Ответното възражението за липса на пасивна легитимация се обосновава с наемно
правоотношение, съществувало до 31.08.2017г. като се прилага и сл. бележка от пост.синдик
на НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД , потвърждаваща, че е напуснала апартамента на
31.08.2017г. и до тази дата е плащала всички задължение за наем, вода, ток по лична партида
и е напуснала.
Ищеца с Молба 1210 прилага доказателства потвърждаващи твърдяната
облигационна връзка /стр.168-175/, които не са оспорени от ответницата по съдържание и
авторство и съдът се позоовава на тях.
Или приема следната фактическа обстановка:
Договор за наем на недвижим имот от 01.06.2012г. е сключен между НАЦИОНАЛЕН
ХИПОДРУМ АД, представлявано от Ст. Вл. Молов-синдик /наемодател/ и П. /наемател/ с
предмет временно и възмездно ползване за собствени жилищни нужди на част от собствен
недвижим имот: едностаен апартамент №1, вх.“А“, ет.1, в жил. Блок, собственост на
НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД, гр. ****** с обща площ 32,93 кв.м. срещу сумата 100,00
7
лева. Наемателят се задължил да изплати и начислените и по раздел втори цена и начин на
плащане, чл.4 –„…и начислените и дължими сметки за ток и вода за наетия н.и,
включително и за периоди преди сключването на настоящия договор, които ще бъдат за
сметка на наема. Предвидено е и предаване на имота с предавателен протокол и приемане на
имота от наемодателя след изтичане на срока или предварително прекратяване. В
задължение на П. е поставено: плащане на консумативни разходи: студена вода, ел.енергия
и други /раздел четири, т.5.6/. Договора е за срок до 01.12.2012г. Предвидени са и други
хипотези на прекратяване, освен с изтичане на срока в т.ч.: не плаща консумативните
разноски в срок от един месец; едномесечно предизвестие, и др. Посочени са за адреси на
известия между страните и за двамата: гр. ******
На 06.07.2012г., синдика предоставя на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД декларация,
нот.зав. с рег.№ 12894/2012 на Н-с с рег.№107 на НК, като собственик на недв. имот,
намиращ се на адрес: Банкя, ул.“Стефан Стамболов №187, вх.“Б“, ап.2, че е съгласен
титуляр на партидата да бъде наемателя П., която от своя страна подава ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА
ПРОДАЖБА НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ за битови нужди №********** от 29.08.2012г. като се
посочва с постоянен адрес: гр. Банкя, общ. Столична ,ул. .“Стефан Стамболов №187, вх.1,
ет.2, ап.4/ по лична карта/, а за място на продажбата на ЕЕ посочва: гр. Банкя, ул.“Стефан
Стамболов №187, вх.2, ****** и попълва графата лице за кореспонденция в случай, че а-са
за кореспонденция се различава от а-са за доставката-гр. Банкя, ул. .“Стефан Стамболов
№187, вх.2, ет.1,ап.2, т.е мястото на продажбата, от което следва, че ответницата е съобщила
още на този етап, да има регистрация по лична карта на адрес в гр. София, различен от
доставката на ел. енергията. Приела е общите условия за продажба: две тарифи като е
посочен кл. №300016964306 и вещно право на ползване /друг документ за правата върху
имота:Договор за наем от 01.06.12г. Предоставя и декларация от 28.08.12г., че е във
владение въз основа на наемния договор от 01.06.12г на имот гр. ****** с кл.
№300016964306/стар/ като е приела последното фактурирано показание.
На въпросите, поставени от ответната страна за индивидуализацията и къде се намира
процесния обект е отговорено в хода на делото като и в двете си заключения вещото лице е
изследвало всички документи и съда е изискал служебно /стр.211-215/ за изясняването им
като в крайна сметка се поддържа това с допълнителните отговори. В него е категорично, че
в счетоводната справка е адреса на ответницата по нейната лична карта, партньор
********** /вътрешен номер за този клиент в системата на ЧЕЗ АД, кл. №310201073191
/също отразено в справката/ отговарящ на гр. ****** ****** /по заявлението/. Стар
клиентски номер на предходния наемател е бил 300016964306 / посочен и в заявлението/ и
след него е създаден нов кл. №310201073191/именно на П./. Съгласно з-ето, по фактурите
също е посочен адреса й по лична карта, но и кл.№ №310201073191 и точка на измерване
32Z103000169643X. Инж. Боджакова поясни пред, че при смяна на абоната не се променят
абонатния номер и точката на измерване. Установила е за този адрес именно и извършена
смяна на електромер в присъствие на двама свидетели на адреса /КП №4061562 за аб. №
№**********,стр.197/ на 10.09.18г., с последващ метрологичен контрол 6 год., т.е
8
показанията са от изправно СТЕ в техническа годност до 2024г. Установила е и нещо
повече, че дори към датата на проверката, договора за продажба на ел. енергия продължава
да е сключен с А.П./стр.113/т.6/ за обекта и от там се обяснява приложените справки клиент
и справки задължения по исковата молба и фактурите, от които е изведена и пасивната
процесуална легитимация на ответника. Ето защо в тази насока не се основателни
оспорванията и съда ги отхвърля
По възраженията на адв. Братанова, поддържани и доразвивани в молбите й по
делото, досежно сключването на договора, правомощията на синдика, нищожността му и
прекратяването му като срочен също се събраха множество писмени доказателства /130-
133/, от които е видно, че с Решение от 09.06.2011г. по т.д.№2512/2010г., третото лице
помагач на ответника е обявен в несъстоятелност и се постановява прекратяване на
дейността на предприятието, обща забрана и запор на имуществото, лишава се длъжника от
правото да се разпорежда с имуществото от масата на несъстоятелността като същото е
подлежало на обжалване в двуседмичен срок, т.е наемния договор категорично е сключен
преди влизането в сила на горепосоченото. С определение от 27.11.12. е освободен синдика
Моллов и назначен а ЕЛВ. ГР. Т., т.е след подаване на заявлението и декларацията на
Моллов и на наемателката до ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, поради което възраженията в
тази насока следва да се отхвърлят.
Нещо повече-не се възприема и възражението за нищожност, тъй като извън
действията, за които Законът изисква предварително разрешение от Съда, Синдикът
упражнява правомощията си самостоятелно и по своя преценка, като носи съответната
отговорност. Съгласно чл. 711 ТЗ с обявяването на длъжника в несъстоятелност той се
лишава от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото като това правомощие
преминава върху Синдика, а сключеният договор за наем е действие на управление. За да се
попълва масата на несъстоятелността, са сключени договори за наем. Съгласно чл. 293, ал. 3
ТЗ страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Твърди се, че ответникът не се
е противопоставял на сключения договор и до момента на напускането й на 31.08.2017 е
ползвана вещта и заплатени до тогава всички консумативи /стр.120 сл. Бележка изх.
№16/23.01.2021г.и стр.160- Молба с отговори на въпроси на адв. Братанова/
Следва да се отхвърли и твърдението на защитата, че договорът е прекратен след
изтичането на срока му, т.е 31.12.2012г. Съдът не само, че приема договора за действителен
по горните съображения, но го счита, доколкото след изтичането на срока на договора,
използването на вещта продължава със знанието и без противопоставянето на наемодателя,
в случая представляван от новия синдик Т., за продължен за неопределен срок съобразно
разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, т.е след превръщането му в договор за неопределен срок.
По отношение на отговорността за заплащане на консумативните разходи, следва че
задължението за заплащането им продължава да обвързва страните по прекратения наемен
договор, ако ползването на обекта продължава( чл. 236 ал.2 вр. чл. 232 ал.2 ЗЗД) в хипотеза
на „квазинаем“( Решение № 146 от 1.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 934/2009 г., II т. о., ТК,
9
Решение № 54 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 377/2010 г., II т. о., ТК) . Видно от
справките за начислени суми за консумирана ел. енергия и след 31.12.2012г. е продължило
ползването на ел. енергия в обекта и тя е заплащана до процесния период. Факти, които не
се оспорват в писмения отговор и затова се налага извода, че страните по наемното
правоотношение не спорят, че като такова, със съответно си съдържание в правата и
задълженията, е съществувало до 31.08.2017г., към който момент са били платени
задълженията към ищеца в обекта.
От извлечението е видно обаче,че консумацията в обекта е продължило и след тази
дата при непроменен клиентки номер и титуляр на партидата.
Оспорването на твърдението, че ответникът има непогасени задължения по
отношение на ищеца за процесния период се аргументира с факта, че след тази дата П. не е
пребивавала на адреса, т.е фактически не е владяла обекта като се ангажират в подкрепа
писмени и гласни доказателства: у-ние за настоящ адрес изх.№013/18.12.2017г. на К-во-с.
****** от 18.12.2017г и у-ние за постоянен адрес изх.№АО_018-001/21.01.20г. на Кметство-
с. ****** за населено място: с. ****** от 23.12.2019г. Разпитаната по тяхна инициатива
свидетелка в о. с.з. на 18.01.2022г.-В. М. ******-кметски наместник на с. ****** от ноември
2015 г. до даване показанията, твърди,че е израсла в селото и я познава от много години,
имала дъщеря и син и знаела къде живее в с. ******, ул.“****** като е пребивавала там
няколко месеца преди регистрацията си, но официално е от 18.12.2017г. Грижила се за
възрастната си майка, но преди това била в чужбина, в София, от където дошла да я гледа.
Потвърди, че 2020г. е била в Йоглав, даже е работила в съседно село и не е отсъствала за
дълго време.
Затова съдът приема,че горните, преценени към служебната бележка от синдика
могат да доведат до извода, че през процесния период тя действително както се твърди,
лично не е пребивавала в процесното жилище и не е консумирала електрическа енергия.
Индиция в подкрепа на този извод се явява изявлението по молба 1166 /стр.160/ от
пост.синдик Т. – частен документ, че „в процесния обект е пребивавал, преди 31.08.17г., не
П., а сина й и снаха й, следващ наемател на същия апартамент е ****** нейн личен и на
нейния син познат ****** и за посочения период наемател е бил той; като след датата
31.08.17г. П. не е предприела действия по прекратяване на партидата си при ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ или прехвърляне на нов наемател.“ Последното категорично се потвърди и от
вещото лице Боджакова установила, актуалното съществуване на партидата на нейно име и
към датата на заключението й, а от там и след подаване на исковата молба.
Затова съдът приема, че пасивната легитимация е налице за П., която не е изпълнила
задължението си по чл.13,ал.1,т.5 5 от ОУ-задължение за потребителя да уведоми продавача
в 30дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или
другите основания, на които продавача доставя ел.енергия на обекта.
Същата не се е възползвала и от възможността за прекратяване на договора за
продажбата след напускането на жилището, установена в чл.47, ал.1, т.1, т.3 ОУ-по искане
на потребителя заявено писмено 7 дни предварително като в чл.48 се предвижда реда при
10
писмено заявление за прекратяване на отношенията по продажбата-в определен ден и час в
присъствието на потребителя/негов представител от такъв на продавача се отчита до този
момент консумираната ел. енергия и се прекъсва снабдяването на имота. Потребителя
заплаща стойността в дата на прекратяването и договорните отношения се считат
прекратени.
В този ред на мисли съвсем основателно ищеца е насочил иска си към ответницата,
защото не, не може да знае какви промени настъпват за неговите абонати / при смяната на
СТЕ през 2018г. също не е установена промяна/, ако те самите не го уведомят за това по
съответния ред, съгласно общите условия. Тежестта, т. е. задължението за уведомяване, е
изцяло върху потребителя, който има и съответния номер на партида и е идентифициран
като такъв. Проявената от него небрежност, като не е уведомил ищеца за настъпилата
промяна, не може да бъде източник за черпене на права, т.е забраната за злоупотреба с
право-основен принцип е приложима . и така следва да се стигне до извода, че начисленото
по процесните фактури, надлежно осчетоводено и заведено по съответните партиди е
дължимо в размера, установен и потвърден от вещото лице, въпреки основателните
ответниковите възраженията непребиваване в обекта през търсимия период. Съгласно чл. 22
ал. 2 от ОУДПЕЕ сумата следва да бъде получена от продавача до изтичането на последния
ден на срока за плащане. Ако последният ден на срока е неприсъствен ден, сумата следва да
бъде получена до края на първия следващ присъствен ден, т.е налице е забава за плащането
на консумираната в обекта ел. енергия за периода и съгласно чл. 35 от ОУДПЕЕ,
потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за
използваната електрическа енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за всеки просрочен ден.
От горното за съда са възможни следващите варианта по спора:
1.Да приеме, че именно предвид липсата на престация на процесните задължения от
страна на потребителя П. и липса на заявление за прекратяване на договора за доставка на
ел. енергия в обекта поради напускането й, и макар доказаното й отсъствието от адреса в
периода, за който се отнасят издадените фактури, че тя е неизправната страна и следва да
понесе последиците от това неизпълнението на клаузите по ОУ защото освен, че ги е
нарушила, не е положила и грижата на добрия стопанин. И съответно да уважи така
предявените искове ведно със законните последици. В такъв случай следва да добави, че
чл.4(3) ОУ предвижда-Правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за
битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярят
на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие, дадено
пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде
потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът или
титулярят на вещното право на ползване е солидарно отговорен за задълженията към
продавача заедно с лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител на електрическа
енергия и продавачът има право да иска изпълнение на задълженията на потребител както
от собственика или титуляря на вещното право на ползване на имота, така и от лицето, за
11
което собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота е дал съгласие да
бъде потребител на електрическата енергия, което е във връзка и с допускане привличането
на третото лице. По този въпрос са направени ответни възражения, на които отговаря, че
право на ищеца е в такъв случай да насочи иска си към един от солидарните длъжници и
критиката на адв. Братанова, че е избрана доверителката й, защото 3-тото лице-дружеството
е в несъстоятелност е необоснована и ирелевантна за спора, въпреки, че по въпроса за
солидарността им и в практиката и сред обществеността е налице критика на тази солидарна
отговорност на наемодателя и Комисията се е самосезирала по сигнал от гражданин за текст
от общите условия, според който енергийното предприятие изисква от собствениците на
недвижими имоти да поемат солидарна отговорност с наемателя за дължимите от него суми
като условие да открие партида на името на наемателя и да го снабдява с ток. С други думи
наемодателят да бъде отговорен за всички суми за ток, ако наемателят откаже да ги плати. В
решението на КЗК се подчертава, че няма правна пречка наемателите на недвижими имоти,
въпреки че не притежават вещни права върху тях, да бъдат считани за потребители на
електроенергия и, съответно, да сключват самостоятелни договори с енергийните
предприятия. КЗК счита, че с цел яснота и правна сигурност, е препоръчително тази
възможност да бъде изрично предвидена в приложимата нормативна уредба. В статията, в
която се разглежда този въпрос и цитира решението е посочено и, че „антитръстовата
комисия напомня, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) може
да направи преглед на общите условия на всички електроснабдителни предприятия, за да
провери дали не съдържат подобни клаузи. Но към настоящия момент те са действащи и
затова съдът се съобразява с тях“.
2.Втората възможност е да се изходи от следващото ответно възражение, че не дължи
изпълнение, тъй като не е потребител на консумираната в обекта, но неплатена
електроенергия, а същата е консумирана от друго лице, което е живеело в обекта след
31.08.2017г., обстоятелство признато и от страна на наемодателя. Т.е в този вариант се
съобразява, че именно последният е създало условие и не се е противопоставил на новото
фактическо положение, което не стана ясно дали е регламентирано в хода на
производството, т.е създал е предпоставки за достъп до услугите на ищеца по доставка на
електрическа енергия и съответно риск от нерегламентираното им потребяване във вреда на
ищеца.
Това обаче не е решаващ аргумент за съда, а друг - неизпълнението на вмененото от
Общите условия – чл.13,т.5 задължение за уведомяване на продавача за настъпилите
промени, свързани със собствеността /доколкото може да се твърди, че същото не е
изпълнено или не е своевременно/, не създава задължение да заплащане на електроенергия,
която реално не е потребил ищецът. Липсва уговорка в Общите условия, която да обвързва
неизпълнението на това задължение със задължение за плащане стойността на електрическа
енергия за посочения период.
Ето защо съдът счита, че следва да се придържа именно към това второ разрешение,
тъй като не се установи по делото през процесния период ответницата да е била фактически
12
ползвател на електрическа енергия на адреса, т.е краен потребител по смисъла на чл. 4, ал.
2, тълкувана във връзка с ал. 3 от цитираните ОУ на ищеца-потребител на електрическа
енергия е лицето, което получава такава и я използва за собствени нужди в домакинството
си като ползва електроснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по
силата на учредено в негова полза вещно право на ползване върху имота, а в случая не се
доказа ползване на такава от нея нито съществуващо наемно отношение с третото лице-
собственик на обекта, за да се приеме и прилагането на солидарната им отговорност и
съответно на нейната отговорност по исковете. Очевидна е липсата на горния фактически
състав за процесния период, поради което така предявения иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан, а от там и акцесорния по чл.86 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото следва да се присъдят в тежест на ищеца разноските на
ответника съгласно списъка и разходно оправдателните документи на стр.97,98 или сумата
100,00 лева – адв.в-е и сумата 70,00 лева- депозит в.л. и 2,20 лева-б.т или общо 172,20 лева.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният на осн. чл. 422 (1) сл. ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във
връзка с чл. 79 (1) ЗЗД и чл. 86 (1) ЗЗД, от „Електрохолд Продажби" АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район Младост бул. Цариградско шосе
№ 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, представлявано от всеки двама от членовете на УС
заедно,чрез законните си представители, Карел Крал идентификатор 740514, държава
ЧЕШКА РЕПУБЛИКА, Димчо Станев Станев, Христо Борисов Бабев, чрез адв. С.З.-адвокат
от САК, преупълномощен от адвокатско дружество „З. и партньори", със съд, адрес: гр.
София, ул. „Неофит Рилски" № 57, партер, тел. *********; против АНК. ЦВ. П., ЕГН:
**********, клиентски № 310201073191, извлечение номер 20047501, с адрес: 1320 ****** с
адрес за призоваване, посочен по Молба 1783 от ищеца-общ. Ловеч, с. ******, ул. Балкан“
№2, да се постанови съдебен акт, по силата на който да се установи със сила на присъдено
нещо, че по договор за продажба на електрическа енергия, ответникът АНК. ЦВ. П., ЕГН:
**********, дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД , ЕИК: *********, следните суми:
802,7 лв. - главница за употребена и незаплатена електрическа енергия за периода от
21.2.2020 г. до 22.5.2020 г.; 40,96 лв. - мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяко
периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения: от
25.4.2020 г. до 17.11.2020 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, в съда до окончателно заплащане на
дължимите суми, както и да им се присъдят сторените от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД
разноски в заповедното производство по чл. 410 от ГПК в общ размер на сумата 670 лева
съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК .
13
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ГЕОРГИ ЛУКАНОВ ГЕОРГИЕВ, с
горните данни да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД – гр. София, с горните
данни, сумата 383,65 лева – разноските по делото пред настоящата инстанция и по
заповедното производство, съразмерно уважения размер на исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ответника
„НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ“ АД / в несъстоятелност/ представлявано от синдика Е.Т.
ЕГН **********-служебен адрес за призоваване и връчване на книжа /стр.103/: гр. София,
ул. "Княз БОРИС I №71
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизането му в законна сила, препис от него се докладва по ЧГД 21/21г. на РС –
Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
14