РЕШЕНИЕ
гр.София, 21.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4413 по описа за
2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Г.К.З., ЕГН **********, действащ
със знанието и съгласието на своята майка С.И.З., ЕГН **********, от гр. София
твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 06.10.2016г. са му причинени телесни
увреждания. Сочи,че произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. ''Дачиа"
модел "Логан",рег.номер ********, И.Х.Ж.. Ищецът е претърпял ПТП в
качеството си на водач на мотопед "МБК" модел "Бостер" с
рег.номер ********Процесното ПТП е настъпило в град София на ул."Ал.Туранджа"
в кръстовището с ул."Хъшове". Водачът на л.а. "Дачия" модел
"Логан" отнел предимството на движещия се направо по
ул."Ал.Туранджа" мотопед и предприел ляв завой към
ул."Хъшове", без да изчака да премине пострадалия. Ищецът сочи, че е
търпял болки и страдания, преживял е душевни страдания, търпял е ограничения в
личния си живот. Пострадалият посочва, че увреждащият автомобил имал сключена
застраховка ГО при ответника З.К."Л.И." АД с период на покритие от 04.07.2016г.
до 04.07.2017г., валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на
последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Ищецът е предявил
извънсъдебно претенция към застрахователя, но до завеждане на исковата молба в
съда ответникът не е превел каквато и да е сума по претенцията. Моли съда да
осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 847лв, ведно
със законната лихва,считано от 13.10.2016 до датата на плащането и неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 40 000 лв., ведно с лихвата за
забава от 29.04.2017г. Претендира за разноски.
Ответникът З. „Л.И.” АД оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва твърдените вреди и причинно
следствената връзка между вредите и ПТП. Оспорва механизма на ПТП. Намира
размера на иска за прекомерно завишен и несъобразен с конюнктурата в страната. Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че той е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като не е спазил правилата за
движение по пътищата, тъй като не се е движил със съобразена скорост и не
притежава свидетелство за управление на МПС. Оспорва необходимостта и
навременността на направените разходи от ищеца .Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С констативен протокол № к-885/2016г.
на СДВР,Отдел"Пътна Полиция" е установено настъпването на ПТП на 16.10.2016г.
около 17:15ч. в гр. София, на ул. „Алеко Туранджа“ в района на кръстовището
образувано с ул."Хъшове" между
л.а. "Дачия Логан" , управляван от И.Х.Ж. и МПС марка "МБК"
модел "Бостер" с водач Г.К.З.. Гражданската отговорност на л.а. "Дачия
Логан" е застрахована при З.„Л.И.“ АД. По повод на ПТП било образувано
наказателно производство, което е било прекратено по искане на пострадалия Г.З..Наличието
на валидно и своевременно искане е обвързващо за държавното обвинение.
Назначената и изслушана по делото
съдебна автотехническа експертиза дава следното заключение във връзка с
механизма на ПТП: ПТП е
настъпило в гр. София, на ул. „Ал.Туранджа“ в кръстовището с
ул."Хъшове" в светлата част на денонощието с добра метеорологична
видимост. Ул."Ал.Туранджа" се състои от едно платно и е предназначена
за двупосочно движение. Кръстовището не е регулирано с пътни знаци или
светофарна уредба. Процесният лек автомобил "Дачия Логан" се е движил
по ул."Ал.Туранджа" в дясната пътна лента с посока от бул. „Ал.Стамболийски“
към ул.“Вардар“ със скорост на движение
33км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул."Хъшове", в същото
време, процесният
мотопед "МБК" също се движил по ул."Ал Туранджа" , със
скорост около 40км/ч, но върху пътната лента за насрещно движение на автомобила
и противоположната му посока. Достигайки кръстовището, водачът на процесния
автомобил е предприел маневра завой на ляво с цел да се включи в движението на
ул."Хъшове". ПТП се реализирало непосредствено преди навлизането на
автомобила в кръстовището и отнемайки предимството на движещия се направо
мотопед"МБК". Автомобилът с предната си част челно е ударил мотопеда
от лявата му страна. Според назначената САТЕ субективните действия на водача на
л.а."Дачия" са причина за настъпването на ПТП.
Назначената по делото съдебно
медицинска експертиза с вещо лице хирург, ортопед-травматолог, установява, че в
резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: диафизарна
фрактура на дясна бедрена кост и контузия с охлузване на носа. Тези увреждания
са в причинно-следствена връзка със станалото на 06.10.2016г. ПТП. След
настъпването на ПТП пострадалият е приет по спешност за лечение в УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов", където е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза с интрамедуларен бедрен
пирон. През първите 15-20 дни от травмата болките и страданията са били с голям
интензитет, като с времето са намалели. Вещото лице уточнява, че фрактурата на
бедрена кост зараства за около 3-4 месеца, през които пострадалият е необходимо
да използва помощни средства за придвижване (патерици, проходилка). Възстановителният
период е около 6 месеца. Вещото лице не е извършило личен преглед на ищеца,
поради което не може да установи дали при него възстановителният период е
приключил, но счита че с оглед възрастта на пострадалия, това се е случило. Извършените
от ищеца разходи, за които са представени фактури и касов бон, са във връзка с получените телесни
увреждания. Вещото лице уточнява, че НЗОК не поема заплащането на
остеосинтетични материали, помощни средства и извънболнично медикаментозно
лечение.
Св.С.З., майка на ищеца, установява, че синът й е бил
в тежко състояние, бил е опериран по спешност, като е изпитвал много силни
болки и страдания. След операцията възстановяването е било дълго и трудно. Пострадалият
е отсъствал 4-5 месеца от училище и е пропуснал много учебен материал. Учебният
му срок е бил удължен и е завършил с 9 поправителни изпита, защото е нямал
възможност да посещава учебни занятия и много е изостанал от връстниците си. Изпитвал
е големи затруднения със задоволяване на ежедневните и битовите си нужди, тъй
като придвижването му е било изключително усложнено. Заради голямото
обездвижване е наддал 15кг, което много е изнервило и потиснало младежа. През
август 2017г. се е наложила повторна операция, тъй като единия от фиксиращите
винтове е бил счупен. Свидетелката твърди, че пострадалият още не се е
възстановил – продължава да изпитва болки в крака при промяна на времето и
продължава да има ограничения в движенията на крака.
Увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника покриваща датата
на ПТП.
Ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред застрахователя за заплащане
на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди от ПТП. Датата на предявяване
на претенцията е 29.12.2016г. Отговор от ответника не е последвал.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата,
като с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликтвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им. Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието
водач.
Ищецът е предявил извънсъдебно
претенцията си към застрахователя, който не е отговорил на същата. Предявеният
иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
Въз основа на констативния протокол за ПТП,
автотехническата и медицинската експертизи, съдът приема, че на 06.10.2016г. е
настъпило ПТП между л.а. Дачия Логан, управляван от водача И.Х.Ж. и ищеца,
който е участвал в качеството си на водач на мотопед "МБК". Съдът приема,
че водачът на л.а Дачия Логан е имал противоправно поведение, в резултат на
което е настъпило ПТП. Същият е нарушил разпоредбата на чл. 37 ал.1 от ЗДВП като
при
завиване наляво за навлизане в друг път като водачът на лекия автомобил той е бил
длъжен да пропусне насрещно движещия се мотопед, управляван от ищеца. Ответникът
не установи, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, поради което
възражението за съпричиняване следва да се отхвърли.
От съдебно медицинската експертиза се установи, че
получените от ищеца телесни увреди са в резултат от ПТП.
Ответникът е застраховател на гражданската отговорност
на увреждания автомобил. Ищецът не е получил застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Преценявайки събраните по
делото доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за
преживените от ищеца болки и страдания от получените травми, последвалото
лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от травмите
и прогнозата за състоянието на ищеца, във вр. с критериите в ППВС №4/68г.,
конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена за
подобен вид увреждания за процесната година, съдът намира, че справедлив размер
обезщетение е такова в размер на 35 000лв.
Претенцията до предявения размер от 40
000лв. следва да се отхвърли като завишена.
Съдът приема, че ищецът, младеж на 15 години, за период от около 15-20 дни е изпитвал
интензивни болки и страдания, които в последствие са намалявали. Възстановителният
период е бил продължителен - около 5-6 месеца, през което време освен болки и
страдания, ищецът е бил зависим от своите родители и от тяхната помощ.
Претърпял е две оперативни интервенции, които освен с неудобства, са свързани с
болки и страдания. Към настоящия момент ищецът се е възстановил, но с оглед
характера на травмата пострадалият не трябва да предприема тежки физически
натоварвания за дълъг период от време, ще продължава да изпитва болки при
промяна на времето. Съдът приема, че ищецът е търпял ограниченията, които
лечението и възстановителния период от травмите са му наложили и е преустановил
социалните си контакти, докато се възстанови. Промяната на начина на живот и
обездвижването са довели до напълняване, което е безспорно негативно за
здравето и самочувствието на младежа. Останал е траен белег върху крайника. Освен
това към момента на ПТП ищецът е бил ученик и е пропуснал важна част от учебния
материал поради невъзможност да посещава учебни занятия. Наложило се е да взема
поправителни изпити. Всичко това безспорно води до негативни емоционални
изживявания, които съдът също отчита.
Искът за обезщетение за имуществени вреди на ищецът Г.З. е основателен. Разходите са направени във
връзка с лечението и възстановяването му и следва да се възстановят от
застрахователя.
В
полза на ищеца трябва да се присъди и законната лихва върху двете главници.
Чл.497 от КЗ свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата,
на която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете
настъпи по-рано). По делото липсват доказателства ответникът да се е произнесъл
в тримесечния срок. Поради това следва
да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 3 месечен срок по
чл.496 ал.1 от КЗ, т.е. на 29.03.2017г. Искът за заплащане на лихва за забава
върху претендираната сума за имуществени вреди от датата на извършване на разхода до изтичане на срока за произнасяне
на застрахователя следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Няма законово
основание за присъждане на лихва от претендираната дата.
По
разноските.
Ищецът не претендира
разноски, такива не е правил.
Процесуалният
му представител моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 от ЗА. Представя договор за правна защита и съдействие,
в който е уговорено, че процесуалното представителство се осъществява при
условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът
претендира за разноски. Представил е списък по чл.80 от ГПК , в който
претендира 250лв. разноски за експертизи
и 360лв. адвокатско възнаграждение. Ищцовата страна не оспорва списъка.
Искането на
процесуалния представител на ищеца да му бъде присъдено възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв. съдът намира за основателно. По реда на чл.7
ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения , на
адв.Я.Д. се следва възнаграждение в размер на 1665лв.
На основание
чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следва възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от исковете, в размер на 80лв.
При
този изход на делото застрахователната компания следва да заплати по сметката
на СГС държавна такса в размер на 1513,88 лв. и разноски за експертизите в
размер на 310,61 лв.
Водим от горното, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.”
АД, ЕИК********със седалище *** и адрес на управление ***, да заплати на Г.К.Ж.,
ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието на своята майка С.И.З., ЕГН **********,
на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 2 847 (две хиляди осемстотин четиридесет
и седем лева) имуществени вреди и 35000 (тридесет
и пет хиляди) лв. неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава от 29.03.2017г. до
окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за вреди от ПТП на 06.10.2016г., причинени виновно от
застрахован при З. „Л.И.” АД по застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/116001104166,
период на покритие от 04.07.2016г. до 04.07.2017г., водач И.Х.Ж.,
ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално
предявения размер от 40 000 лв. ведно с лихвата за забава, както и иска за
лихвата за забава върху претенцията за имуществени вреди за периода от 13.10.2016г. до 28.03.2017г.
ОСЪЖДА
Г.К.Ж., ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието на своята майка С.И.З.,
ЕГН **********, на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на З.К.„Л.И.” АД, ЕИК********разноски
по делото в размер на 80лв.
ОСЪЖДА З. "Л.И."
АД, ЕИК********да заплати на адвокат Я.Д., САК, ЕГН **********, на основание
чл.38 ал.1,т.2 от ЗА адвокатски хонорар в размер на 1665лв.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.”
АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер
на 1824,49 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните .
Съдия: