**52
гр. Плевен, 21.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.А
Сложи за разглеждане докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430200407 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:59 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – гр. ПЛЕВЕН - редовно призована, не се
представлява.
ОБВИНЯЕМИЯТ ЕМ. Г. Г. – редовно призован, се явява лично.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки да се даде ход на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ
ЕМ. Г. Г. – роден на *** г., в гр. Плевен, живее в гр. *** ул. „***“ **,
българин, български гражданин, със средно-специално образование, женен,
не работи, неосъждан, ЕГН: **********.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. - Получих препис от разпореждането за насрочване
на делото и предложението на Районна Прокуратура – Плевен преди повече
от 7 дни.
На страните се разясняват правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК и
останалите им процесуални права.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. – Не правя искания за отвод на съдебния състав
или на секретаря. Няма да правя искания по доказателствата.
1
Съдът намира, че са налице предпоставките за откриване на съдебното
следствие, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА, че е внесено Постановление с предложение да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание ЕМ. Г. Г. с ЕГН: ********** за това, че на ***г. в гр.***, причинил
лека телесна повреда на повече от едно лице, както следва:
- На *** с ЕГН:**********, чрез нанасяне на удари с ръце в
областта на лицето, с което й причинил болка и страдание;
- На *** *** от гр.***, чрез нанасяне на удар с ръка в лявата страна
на лицето, с което му причинил болка
- престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, във вр. с чл.130, ал.2 НК.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. – Разбирам предложението на прокуратурата.
Признавам се за виновен. Не желая да дам обяснения.
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. – Моля да приключи.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТТЕГЛЯ се на тайно съвещание в 11:03 часа.
След тайно съвещание, съдебното заседание ПРОДЪЛЖАВА в 11:13
часа
ЯВЯВА се обвиняемия Е.Г..
Като взе предвид становищата на страните, Съдът намира, че не
са налице предпоставките за приключване на съдебното следствие.
Внимателното запознаване с фактическите положения, отразени във
внесеното Постановление на РП-ПЛЕВЕН, както и събраните в хода на
досъдебното производство доказателствени материали води до извода, че в
настоящия случай, не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на
чл.78а НК.
Действително, съобразно Конституцията на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ и Наказателно-процесуалния кодекс, при извършени
2
престъпления от общ характер, обвинителната власт е предоставена на
органите на Прокуратурата, които са единствено компетентни да преценят
обстоятелствата на определен случай /в т.ч. – събраните доказателства/ и да
вземат решение дали да бъде ангажирана наказателната отговорност на
определено лице, за определено престъпление от общ характер. Следва да
бъде обърнато внимание, че с Определение №531/18.11.2021г. по АНД
№2075/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, на вниманието на Прокуратурата
беше поставено, че по делото са налице доказателства, съдържащи се в
гласните доказателствени средства /показания на свидетелите ***, ***, ***/,
сочещи на извършено от обвиняемия ЕМ. Г. Г. престъпление по чл.144 ал.3
НК, тъй като същият неколкократно се заканил на пострадалите *** и ***, че
ще ги умъртви и по-конкретно - че ще ги запали. При все, че на практика,
цялата изложена от Прокуратурата фактическа обстановка във внесеното
Постановление се основава именно на показанията на свидетелите ***, ***,
***, еднозначните и убедителни доказателства за извършено от обвиняемия Г.
престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК, все пак са игнорирани.
Както обаче беше отбелязано, компетентността да прецени дали
да привлече определено лице, към наказателна отговорност, за определено
престъпление от общ характер, е предоставена на Прокуратурата, поради
което, обстоятелството, че отговорността на обвиняемия Г. не е ангажирана за
престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК, няма повече да бъде обсъждано в
настоящия съдебен акт. Изтъкването на това обстоятелство обаче е
необходимо, тъй като касае правилното - от материалноправна гледна точка -
изясняване на процесния случай, а именно в тази връзка се налага и извода, че
приетата от страна на РП-ПЛЕВЕН квалификация по чл.131 ал.1 т.4 вр.чл.130
ал.2 НК, не може да бъде споделена.
Следва да бъде напомнено, че квалифициращият признак по
чл.131 ал.1 т.4 НК – „причиняване на телесна повреда на повече от едно
лице“, от обективна страна предполага увреждане на здравето на поне две
лица, а от субективна - умисълът да е възникнал предварително или по време
на причиняването на телесното увреждане на първото лице, или когато
решението за телесната повреда на другото лице е взето непосредствено след
причиняването на телесното увреждане на първото лице. Именно поради това,
според трайната съдебна практика, не е наложително причиняването на
телесните повреди на няколко лица да е извършено с едно телодвижение,
3
напротив – телодвиженията може да са повече от едно, но между тях следва
да съществува обективна и субективна връзка, тъй като деянието е едно. В
този смисъл са например т.1 на Постановление № 14 от 30.IX.1963 г., Пленум
на ВС, Решение № 70 от 15.II.1985 г. по н. д. № 45/85 г., I н. о., Решение № 1
от 7.II.1983 г. по н. д. **43/82 г., I н. о., Решение № 444 от 11.IX.1990 г. по н.
д. № 179/90 г., II н. о., Решение № 509 от 24.VII.1973 г. по н. д. № 464/73 г., I
н. о., Решение № 387 от 13.XI.1985 г. по н. д. № 423/85 г., I н. о. и други.
Особен интерес представляват случаите, когато е причинена телесна повреда
/смърт/ първо на едно лице, а впоследствие – и на второ /трето и т.н./ лице,
тъй като именно в такива случаи се поставя въпроса дали се касае за едно
деяние, което следва да бъде квалифицирано като причиняване на телесна
повреда/смърт на повече от едно лице или за реална съвкупност от причинени
телесни повреди/смърт на няколко лица. Съдебната практика /в т.ч. –
цитираната по-горе/ е подчинена на идеята, че квалифициращият признак по
чл.131 ал.1 т.4/чл.116 т.4 НК, се обуславя не от механичния сбор на две
отделни телесни повреди/причинена смърт, а от тясна логическа /обективна и
субективна/ взаимовръзка между два и повече престъпни резултата, налагащи
извода, че е налице едно деяние по чл.131 ал.1 т.4/чл.116 т.4 НК, вместо – две
или повече с различна правна квалификация.
Съдът намира, че от представените в хода на досъдебното
производство доказателствени материали се установява по безспорен начин,
че на ***г., в гр.***, обвиняемият Г. е причинил телесни повреди както на
***, така и на ***; хронологически, първоначално - на свидетелката ***, а
впоследствие – на нейния син, незрящия *** ***. Съдът обаче счита, че в
случая са налице две отделни деяния, извършени от страна на обвиняемия Г.,
а не едно, което може да се квалифицира по чл.131 ал.1 т.4 вр.чл.130 ал.2 НК.
От една страна, в хода на започнала кавга между св.*** и св.*** Г.А /майка на
обвиняемия/, Е.Г. предприел нападение спрямо св.*** – дърпане за косата,
удар с шамар в областта на лицето /съпроводен с псувни и закани с убийство/,
но това нападение било сполучливо преустановено от страна на св.***, който
с тяло, съумял да възпре обвиняемия. Именно тази намеса на свидетеля ***
бележи край на предприетото от страна на Г. нападение и обективно, и
субективно, завършило с нанасяне на лека телесна повреда на св.***.
Същевременно, незрящият *** усетил суматохата, разбрал, че Г. е ударил
майка му и го попитал защо. На свой ред, обвиняемият, отправяйки този път
4
обидни думи към ***, цинично му рекъл, че като му удари един шамар, ще го
накара да прогледне - след което му нанесъл шамар по лицето, изричайки
впрочем и закани за лишаване от живот /запалване на дома му/. Видно е, че е
налице второ деяние, което – предвид обстоятелствата на случая не само има
самостоятелен характер, но и явно е насочено към безпардонна проява на
неуважение към човешката личност – нападение над един незрящ, фактически
лишен от възможност за самоотбрана. Следователно, правилната
квалификация за това второ деяние е по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.2 НК –
лека телесна повреда по хулигански подбуди.
Въз основа на така изложените съображения Съдът намира, че
правната квалификация на Прокуратурата не само не може да бъде възприета,
но и липсва процесуален способ за нейното коригиране в настоящото
производство, още повече, че чл.78а ал.7 НК не може да намери приложение
в случаите, когато е налице множество престъпления, какъвто е и процесният
случай. Поради това, съдебното следствие не може да приключи;
производството по делото следва да бъде прекратено и върнато на РП-
ПЛЕВЕН – за последващи действия, при съобразяване мотивите на
настоящото Определение.
Водим от горното и на основание чл.377 ал.1 НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД №407/2022г. по
описа на РС-ПЛЕВЕН и ВРЪЩА делото на РП-ПЛЕВЕН - за последващи
действия, при съобразяване мотивите на настоящото Определение.
Определението подлежи на частна жалба и частен протест, в
седемдневен срок от днес, пред ОС-ПЛЕВЕН.
ПРОТОКОЛЪТ е написан в съдебно заседание и приключи в
11:21 часа.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
Секретар: _______________________
5