Решение по дело №745/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Сийком М.“ ЕООД, с ЕИК ********, представлявано от управителя Л. К., против Ревизионен акт /РА/ № Р – 03000323005183-091-001/05.01.2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 23/21.03.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който за д.п.м. 06.2022 г. на дружеството са установени задължения за ДДС – главница в размер на 6000,00 (шест хиляди) лева и лихва в размер на 1041.60 лв., както и задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за 2022 г. в размер на – главница 3000,00 лв. и лихва в размер на 206,90 лева.

В жалбата изцяло се оспорват фактическите установявания на ответника, както и формираните въз основа на тях изводи за липсата на реално извършена доставка на консултантски услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 8 от Закона за данъка върху добавената стройност /ЗДДС/ от „Сийком Дизайн“ ЕООД към ревизираното лице „Сийком М.“ ЕООД. В опровержение на мотивите на ответника сочи, че доставката на тази консултантска услуга е и документално обоснована с оглед на сключения на 06.06.2022 г. между двете фирми договор за съвместна дейност, на изготвения констативен протокол за приемане от възложителя на извършената услуга, както и на представените в хода на ревизионното производство 2 бр. фактури с номера № 0…1/14.06.2022г. и № 0…2/15.06.2022 г. и два бр. банкови бордера към тях за извършени плащания. Посочва се, че данъчното събитие и начисления по сделката ДДС са надлежно отразени както в счетоводството на възложителя, така и на изпълнителя на услугата, отразени са в подадените от тях справки декларации по ЗДДС и в дневниците за покупки/продажби, а в края на годината е заплатен и дължимият данък върху печалбата. В допълнително представените писмени бележки, позовавайки се на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Търговския закон ТЗ/, оспорва извода на органите на приходната администрация, че е обективно невъзможно „Сийком Дизайн“ ЕООД да е участвало в подготовката и преговорите относно покупко-продажбата на недвижим имот с [идентификатор], собственост на „Регала Инвест“ АД, предвид обстоятелството, че към релевантната дата – 01.06.2022 г. когато сделката между продавача и купувача „Сити Билдинг“ ООД е финализирана, посоченото като посредник дружество все още не е било регистрирано по надлежен ред, тоест – към този момент лицето не е притежавало нужната правосубектност. Изводите на ответника се оспорват като се внасят допълнителни разяснения относно детайлите по договаряне на сделката за извършване на консултантски услуги от „Сийком Дизайн“ ЕООД към „Сийком М.“ ЕООД, относно механизма на предоставяне на самата услуга, както и за начина на формиране на възнаграждението за консултанта. Във връзка със същото се пояснява, че сделката по продажбата на имота на „Регала Инвест“ АД на конкретния купувач е осъществена чрез посредничеството на Р. Д., управител и собственик на „Сийком Дизайн“ ЕООД. Л. К. - управител на ревизираното лице „Сийком М.“ ЕООД, е получил информация от управителя на „Регала Инвест“ АД - Ц. Ц., че се търсят купувачи за притежаваните от дружеството имоти. С оглед на тези сведения в началото на 2021 г. е сключено споразумение между „Сийком М.“ ЕООД и Р. Д. съвместно да търсят купувачи за имотите на „Регала Инвест“ АД, в което страните са се договорили, че ако такъв купувач бъде намерен от Д., неговата комисионна да се отчете през представляваното от Л. К. търговско дружество. В представените по делото писмени бележки се пояснява, че „Регала Инвест“ АД е заплатило комисионна за осъществено посредничество на ревизираното лице „Сийком М.“ ЕООД, което от своя страна е прехвърлило тази сума на „Сийком Дизайн“ ЕООД, което по-късно е внесло дължимите данъци по ЗДДС и ЗКПО.

Обобщено – оспорващото дружество намира за неправилни и неоснователни изводите на ответника, че отразената във фактурите от „Сийком Дизайн“ ЕООД посредническа услуга реално не е извършена от това дружество, с оглед на което този разход на ревизираното лице не е признат за данъчни цели, съответно – незаконосъобразно в тежест на „Сийком М.“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за д.п.м. 06.2022 година. Счита, че с оспорения ревизионен акт на практика са иска от ревизираното лице да заплати повторно внесените в държавния бюджет данъчни задължения, което е неоснователно и незаконосъобразно. На изложените основания е отправено искане до настоящата съдебна инстанция да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорения Ревизионен акт № Р – 03000323005183-091-001/05.01.2024 година.

В съдебно заседание в пледоарията по същество на спора и с допълнително представени писмени бележки жалбата се поддържа от процесуалния представител на дружеството и се настоява съдът да я уважи. Не претендира присъждане на разноски.

Ответната страна, Директорът на дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата на основанията, съдържащи се в потвърждаващото ревизионния акт Решение на ответника. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1322,37 лева.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

Ревизионното производство е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000323005183-020- 001/28.08.2023 г., издадена от надлежно оправомощен орган по приходите и редовно връчена на жалбоподателя на 30.08.2023 година. Със същата заповед е определен персоналният състав на ревизиращия екип, както и предметния и времеви обхват на ревизията, а именно установяване на задълженията на „Сийком М.“ ЕООД по ЗКПО за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022г. и по за д.п.м.06.2022 година.

На основание чл. 117 от ДОПК на 14.12.2023 г. е изготвен Ревизионен доклад № Р- 03000323005183- 092-001 (л. 467 – 480 от преписката), връчен по електронен път на ревизираното лице на 18.12.2023 г. (л. 482 от преписката). В съобщението изрично е указана възможността за оспорване на фактическите констатации, съдържащи се в РД. Възражение от „Сийком М.“ ЕООД е постъпило в деловодството на ответника на 22.12.2023 година.

След запознаване с възраженията на ревизираното лице, същите са възприети от ревизиращите за неоснователни, поради което на 05.01.2024 г. е издаден оспорения в настоящото съдебно производство РА № Р- 03000323005183- 091-001. С него за „Сийком М.“ ЕООД са установени допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер на главница от 3000,00 (три хиляди) лв. и лихви 206,90 лв., както и по ЗДДС за д.п.м.06.2022 г. в размер на главница от 6000,00 (шест хиляди) лв. и лихви 1 041,60 лв., в резултат на отчетен документално необоснован разход, респективно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури за доставка на консултантски услуги с доставчик „Сийком Дизайн“ ЕООД.

Последвало е оспорване на РА по административен ред. Производството по чл. 152 и сл. от ДОПК е приключило с постановяване на Решение № 23/ 21.03.2024 г. на Директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, с което оспорването е отхвърлено.

Предприето е оспорване на ревизионния акт по съдебен ред, във връзка с което е образувано настоящото производство.

Видно от доказателствата по делото, в хода на проведеното ревизионно производство са проведени множество процесуални действия, подробно описани в т. ІІ от Ревизионния доклад. Въз основа на анализа на събраните доказателства от ревизиращия екип е установено, че през 2022 г. в счетоводството на „Сийком М.“ ЕООД по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ е вписан разход в размер на 30000,00 лв. към доставчика „Сийком Дизайн“ ЕООД (свързано лице), относно който липсват доказателства за реално извършена доставка на услуги.

За установяване на релевантните факти и обстоятелства от самото ревизирано лице и от други са изискани допълнително документи и обяснения. Във връзка с това от дружеството са представени 2 бр. фактури, издадени от доставчика „Сийком дизайн“ ЕООД към „Сийком М.“ ЕООД, а именно: фактура №0... 1/14.06.2022 г. на стойност 13 333,33 лв. и начислен ДДС 2 666,67 лв. и фактура №[интернет адрес] г. на стойност 16 666,67 лв. и начислен ДДС 3 333,33 лв., с посочен предмет на сделката „плащане по договор“; банково извлечение за извършени плащания по фактурите на 14.06.2022 г. - 16 000 лв. и на 15.06.2022 г. - 20 000 лв. и счетоводни регистри. Представен е и Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 06.06.2022 г., сключен между „Сийком М.“ ЕООД и „Сийком Дизайн“ ЕООД /л. 8-9 от преписката/, с който страните са се договорили да обединят усилията си за съвместна дейност и разностранно сътрудничество в областта на услугите, а именно: проучване и проектиране; предпроектни проучвания; консултации по законовата база, обслужваща строителния процес; становища в рамките на компетентността; съгласуване на проектна и строителна документация с одобряващи и съгласувателни органи и др., за постигане на по-добри резултати и реализация на инвестиционни проекти. Сред приложените документи е и Констативен протокол от 06.06.2022 г. /л. 166 от преписката/ за извършена услуга- предоставяне на информация, с който Л. К., в качеството на представляващ „Сийком М.“ ЕООД, приема предоставената информация от Р. Д., представляващ „Сийком Дизайн“ ЕООД, а именно, „че „Сити Билдинг“ ООД е купувач на недвижим имот, с [идентификатор], собственост на „Регала Инвест“ АД, находящ се в [населено място], район ***, местност ****, с площ от 8 959 кв. метра. В протокола е записано, че сделката е реализирана и за предоставената услуга следва да се заплати на „Сийком Дизайн“ ЕООД, представлявано от Р. Д., сума в размер 30 000 лв. /без ДДС/, по банков път.“

Във връзка с доказване реалността на процесната услуга от ревизираното лице е представен Договор от 20.05.2022г. /л.5-7 от преписката/, сключен между „Регала Инвест“ АД /възложител/ и „Сийком М.“ ЕООД /изпълнител/. Според условията на договора, ревизираното лице „Сийком М.“ ЕООД приема да посредничи при закупуването на недвижим имот с характеристиките на посочения в чл. 1, с [идентификатор], като предостави на Възложителя оферти за покупка на имот с посочените характеристики и да осигури организационното обслужване на сделката до сключване на договор за покупко-продажба /чл. 2.1/; да консултира Възложителя при определяне на покупната цена на търсения имот, с оглед на неговите характеристики, като предоставя реална и обективна информация за предлаганите на пазара имоти и техните цени /чл. 2.2/; да организира огледи на всички имоти, които Възложителят желае да види, като предварително съгласува деня и часа за извършването им /чл. 2.3/; да подпомогне Възложителя в процеса на водене на преговори по покупко-продажбата на имота, като се води от принципа за постигане на взаимноизгодни условия за продавача и купувача /чл. 2.4/. С условието по чл. 4 от договора е дадено право на Изпълнителя да сключва без ограничения договори с трети лица за предоставяне на услуги, сходни с услугите по този договор, при спазване на задължението за конфиденциалност. Договорено е „Регала Инвест“ АД да се задължи да се подпише в Регистъра на предложените имоти, съставляващ Приложение № 1 от договора, при представянето от Изпълнителя на оферта, с което Възложителят удостоверява, че имотът му е представен именно от Изпълнителя /чл. 6.6/. При преглед на съдържанието на посоченото Приложение № 1, органите по приходи са установили вписан един единствен клиент „Сити Билдинг“ ООД, но като предложен купувач, а не като продавач на имота. Към договора и към Приложението към него не е приложена конкретна оферта.

По договора за консултантски услуги, сключен между „Регала Инвест“ АД и „Сийком М.“ ЕООД, страните са уговорили възнаграждение за изпълнителя в размер на 36000,00 лв., с включен ДДС /чл. 8.1/. В тази връзка от „Сийком М.“ ЕООД са представени банково извлечение за получен превод от „Регала Инвест“ АД /л.4/, фактура №[интернет адрес] г. /л.234 от преписката/, с данъчна основа 30000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 6000,00 лв., както и съответните счетоводни регистри за нейното отразяване, приложени на л.65-67, л.74-75, л. 101-104, л. 139 гръб, л. 143 от ревизионната преписка.

За пълното и обективно изясняване на фактите, относими към процесните услуги, до „Сийком Дизайн“ ЕООД, до „Регала Инвест“ АД и до „Сити Билдинг“ ООД са изпратени искания за предоставяне на документи и обяснения. От „Сийком Дизайн“ ЕООД такива са подадени чрез електронна поща [електронна поща] /л.210-213 от преписката/. Приложено е пълномощно, с което Р. С.. Д. – управител и представляващ „Сийком Дизайн“ ЕООД, е оправомощил лицето Л. Г. К. да подава, получава и подписва всякакви декларации и документи, както и да изпълнява редица други конкретно посочени действия, от името и за сметка на представляваното от упълномощителя търговско дружество /л.215 от преписката/. Освен представените и от ревизираното лице договор за съвместна дейност от 06.06.2022 г., КП от 06.06.2022 г., 2 бр. фактури и др., са представени и обяснения от управителя Р. Д.. С тях се потвърждава сключването на договора за съвместна дейност от 06.06.2022 г. като се пояснява изрично, че услугата е извършена от самия него тъй като за това не са необходими знания, умения, разрешителни или лицензи, а само владеене на необходимата информация. Като доказателство за реалното извършване на сделката се позовава на подписания между страните Констативен протокол от 06.06.2022 година. Представено е и нареждане от 15.08.2023 г. за плащане към бюджета с посочено основание „корпоративен данък 2022 г.“ (л. 231 от преписката).

В отговора на „Регала Инвест“ АД се потвърждава наличието на договорни отношения с ревизираното лице „Сийком М.“ ЕООД, като доказателство за което е представен договор от 20.05.2022 г. и други документи, които удостоверяват извършено разплащане между двете страни по договора.

Според изложеното в отговора на купувача „Сити Билдинг“ ООД, /л.336, л.338, л.328-330/, дружеството няма сключени договори за посредничество с брокери/агенции за недвижими имоти или с трети лица и информацията относно закупения имот с [идентификатор], е получена директно от представителите на „Регала Инвест“ АД - Ц. Ц. и Р. К.. Посочено е, че лицата, присъствали при предлагането на имота, извършването на огледи и предлагане на ценови оферти, са Д. М. от страна на „Сити Билдинг“ ООД и Ц. Ц. и Р. К. от страна на „Регала Инвест“ АД. Същите са водили преговорите и са присъствали при подписването на предварителния и на окончателния договор, както и при изповядване на сделката. Представени са Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.05.2022 г. /л.333-335/; фактури, издадени от „Регала Инвест“ АД №[интернет адрес] г., с предмет на сделката „капаро/задатък/ по предварителен договор от 26.05.2022 г.“, на обща стойност с начисления ДДС 352 049,40 лв. /л.337/ и №[интернет адрес] г., с предмет на сделката „имот с КИ *********“ и приспадане на „капаро/задатък/ по предварителен договор от 26.05.2022г.“ на обща стойност с начисления ДДС 1 290 847,80 лв. /л.337 гръб/; банкови извлечения от 26.05.2022 г. и 01.06.2022 г. за извършени преводи по фактурите /л. 331/ и счетоводна справка /л.332 от преписката/.

Въз основа на данните, събрани от ревизиращите в хода на производството, е направено заключение, че издадените от „Сийком Дизайн“ ЕООД към „Сийком М.“ ЕООД фактури №[интернет адрес] г. и №[интернет адрес] г., не обективират реални стопански операции и документират услуги, които не са извършени в действителност.

Тези изводи на приходната администрация са обосновани с обстоятелството, че страните по договора от 06.06.2022 г. са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „м“ от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ДОПК, като лица, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните; сключеният между тях договор за съвместна дейност от 06.06.2022 г. е бланкетен и не съдържа конкретни заявки, оферти, параметри, както и не сочи конкретен начин на формиране на възнаграждението за изпълнителя на услугата; договорът и констативния протокол за приемане на извършената услуга са от една и съща дата – 06.06.2022 г., което също е индиция за липса на реално извършена услуга; във фактурите, за които се твърди, че обективират разплащане между възложителя и доставчика на услугата, същата е формулирана най- общо „плащане по договор“ без каквито и да било други пояснения.

От органите по приходите не са кредитирани обясненията, дадени от Р. С.. Д., относно предоставяне на услугата от негова страна на ревизираното лице, с оглед на това, че в Имотния регистър към Агенцията по вписванията и електронната система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър се съдържат публично достъпни данни досежно недвижимите имоти на територията на цялата страна за собственост, прехвърляне и/или други.

В допълнение към горното органите на приходната администрация посочват, че от извършената справка в Интегрираната информационна система за кадастъра и имотния регистър към него, сочи, че на 01.06.2022 г. в нея под № 16715 е вписан нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот с кадастрален идентификатор *****, в който договор за продавач е посочен „Регала Инвест“ АД а за купувач – „Сити Билдинг“ ООД. Въз основа на тези данни е обоснован извод, че към датата на сключване на договора между ревизираното лице „Сийком М.“ ЕООД и „Сийком Дизайн“ ЕООД и на подписване на Констативния протокол към договора – 06.06.2022 г., не е бил налице валиден предмет на договора за посредническа услуга. Като договор с невъзможен предмет е възприет и договора от 20.05.2022 г., сключен между „Регала Инвест“ АД и „Сийком М.“ ЕООД, тъй като с него изпълнителят се е задължил да организира огледи на всички имоти, които възложителят „Регала Инвест“ АД желае да закупи, а не да продаде, което противоречи на основните твърдения на ревизираното лице.

Констатирано е също, че „Сийком М.“ ЕООД и „Сийком Дизайн“ ЕООД имат един и същ електронен адрес за кореспонденция в Търговския регистър при Агенцията по вписвания, а именно [електронна поща]. Приложено е и пълномощно, подписано от Р. Д. в качеството на управител на „Сийком Дизайн“ ЕООД, с което Л. К. е упълномощен да подава, получава и подписва декларации и документи и да изпълнява всички данъчни, митнически, административни и общински задължения, произтичащи от дейността на „Сийком Дизайн“ ЕООД. Установено е, че ГФО за 2022 г. на „Сийком Дизайн“ ЕООД е изготвен именно от това лице. Органите по приходи са установили, че през периода 25.03.2016 г. - 31.01.2020 г., Л. К. и Р. Д., заедно и поотделно, са управители на трето дружество - „Сийком Варна“ ООД. С оглед на тези установявания от органите по приходите са обосновани извод за свързаност между контрагентите по см. на § 1, т. 3, б. „м“ от ДР на ДОПК, като лица, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.

Горното, преценено в съвкупност с твърденията на купувача „Сити Билдинг“ ООД, че информацията относно закупения ПИ с [идентификатор] не е получена от посредник/консултант, както и че преговорите с продавача не са водени с помощта на такъв, са послужили като основание за органите на приходната администрация да обосноват извод, че процесните две фактури от 14.06.2022г. и от 15.06.2022 г., издадени от „Сийком Дизайн“ ЕООД към „Сийком М.“ ЕООД не обектевират реални стопански операции (предоставяне на консултантски услуги), а документират услуги, които не са извършени в действителност.

Предвид изложеното по-горе, с обжалвания ревизионен акт на основание чл. 26, т. 1 и т. 2. във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, е увеличен счетоводният резултат на оспорващото дружество „Сийком М.“ ЕООД за 2022 г. с отчетени, но документално необосновани разходи за консултантски услуги, в размер на 30000,00 лева.

Досежно отчетения счетоводен приход, в размер на 30000,00 лв. от „Сийком М.“ ЕООД по фактура №0. ..580/13.06.2022 г., издадена на „Регала Инвест“ АД, органите по приходи са приели, че не е налице основание за корекция на финансовия резултат, доколкото същият не е възникнал по повод на непризнат за данъчни цели разход, посочен в хипотезите на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.

В частта от ревизионното производство относно приложението на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ органите по приходи са установили, че през д.п.м.06.2022 г. жалбоподателят е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по процесиите фактури №0... 1/14.06.2022 г. и №[интернет адрес] г., издадени от „Сийком Дизайн“ ЕООД, в общ размер на 6000,00 лева. С оглед на това, както и предвид останалите констатации, подробно описани по-горе в изложението, ревизиращият екип е приел, че от „Сийком Дизайн“ ЕООД неправомерно е начислен данък във фактурите, без да е налице реално извършена доставка на услуга по см. на чл. 9 вр. чл.25 ал.2 пр. посл. от ЗДДС. Съобразно изложеното, на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, с обжалвания ревизионен акт на „Сийком М.“ ЕООД е отказано и право на приспадане на данъчен кредит за д.п.м.06.2022 г., в размер на 6000,00 лв., при данъчна основа 30000,00 лева.

С оглед горните констатации и изводи ревизионното производство е приключило на 05.01.2024 г. с издаване на оспорения Ревизионен акт № Р-03000323005183-091-001. С него за дружеството са установени задължения за ДДС – главница в размер на 6000,00 (шест хиляди) лв. и лихва в размер на 1041,60 (хиляда четиридесет и един лев и шестдесет стотинки), както и задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за 2022 г. в размер на – главница 3000,00 (три хиляди) лв. и лихва в размер на 206,90 (двеста и шест лв. и деветдесет стотинки). Последвало е оспорването му по административен ред пред Директора на Д. „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП – Варна. Производството по чл. 152 и сл. от ДОПК е приключило с постановяване на Решение № 23/ 21.03.2024 г. на ответника, с което ревизионният акт е изцяло потвърден.

За установяване на релевантните факти и по настояване на ищеца и неговия процесуален представител съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-счетоводна експертиза със следните въпроси: 1/ Подписан ли е между дружествата договор за съвместна дейност?; 2/ Налице ли са констативен протокол за приемане на извършената услуга и налице ли са разходно-оправдателни документи?; 3/ Осъществено ли е заплащането по издадените фактури?; 4/ Осчетоводени ли са всички стопански операции? и 5/ Заплатени ли са дължимите данъци?

Заключението по експертизата не е оспорено от страните и се кредитира от съда като дадено компетентно и безпристрастно. В съдебно заседание експертът поддържа заключението си като посочва, че всички посочени документи – договор за съвместна дейност от 06.06.2022 г., сключен между ревизираното лице „Сийком М.“ ЕООД и „Сийком Дизайн“ ЕООД, както и Констативен протокол от същата дата за приемане на извършената услуга, 2 бр. фактури, в които е отразено заплащането на услугата, са приложени към доказателствата по делото и са събрани в хода на самото ревизионно производство. Потвърждава и твърдението на оспорващото дружество, че посочените във фактурите суми са заплатени от възложителя на изпълнителя на датата на издаване на съответната фактура. Надлежно са осчетоводени стопанските операции във връзка с процесната консултантска услуга, извършена от „Сийком Дизайн“ ЕООД за възложителя „Сийком М.“ ЕООД. Заплатени са и съответните данъци.

Пред съда са разпитани и двама свидетели.

От показанията на свидетеля Ц. Т. Ц. – собственик и представляващ „Регала Инвест“ АД, се установява, че той от дълги години лично познава управителите на двете дружества – „Сийком М.“ ЕООД и „Сийком Дизайн“ ЕООД, Л. К. и Р. Д.. Свидетелят посочва, че подготовката за сключване на сделката по продажба на ПИ с [идентификатор], находящ се в [жк], Варна, е продължила приблизително 6 месеца. С нея основно бил ангажиран Р. Д., но като физическо лице. Той довел за преговори и представител на друго търговско дружество – „Ди Ес Хоум“. Наличието на някои проблеми (тежести), свързани с продавания имот, усложнявали сделката, което наложило да се проведат множество срещи между договарящите страни, както и да се предприемат редица действия. С оглед на това при договарянето от „Регала Инвест“ АД на консултантската фирма е заплатена комисионна в размер на 1,5% или 2%, но не си спомня точно за какъв процент комисионна е била договорката. Договорът за консултантски услуги бил сключен с фирма, а не с физическо лице, и дължимата сума по него е платена по банков път. Относно размерът на договорената комисионна Ц. Ц. сочи, че е преговарял едновременно с Л. К. и с Р. Д., но не може да даде категоричен отговор на въпроса дали те работят заедно или по отделно. Посочва, че „Регала Инвест“ АД няма практика да прави предварителни договори с посредници (с ексклузивни права), а такъв договор се подписва едва след като се намери конкретен клиент. От показанията на свидетеля става ясно, че управител на фирмата, с която са сключили договор за консултантски услуги, е Л. К.. Пред съда изразява съмнение, че Р. Д. е собственик само на една фирма тъй като се занимава със строителни и други дейности, което не е забранено. Спомня си, че предварителният договор на „Регала Инвест“ АД с купувача „Сити Билдинг“ ООД е сключен в края на м. май 2022 година. Друга сделка между същите страни е сключена в края на м. юли или началото на м. август същата година. Предмет на първата сделка е имотът от 9 дка, а втората е за друг имот - гора, намираща се в непосредствено съседство с първия имот. Потвърждава, че в процеса по сключване на сделките е комуникирал основно с Р. Д. като физическо лице, което е послужило като основание комисионната да се определи в размер на 1,5 %. Свидетелят заявява, че представляваното от него дружество е заплатило всички посреднически/консултантски услуги, които е получило, и между страните по консултантския договор няма неуредени сметки. Дружеството е заплатило и всички дължими данъци по сделката.

От показанията на свидетеля Р. С. Д. става ясно, че той познава собственика и представляващ „Сийком М.“ ЕООД Л. К. повече от 20 години и му има пълно доверие. Той (Л. К.) бил собственик на счетоводна фирма, която водела счетоводството на фирмите на свидетеля. Двамата се договорили помежду си да търсят имоти за продажба, след което заедно да търсят купувачи за тях. Потвърждава, че със свидетеля Ц. Ц. също се познавали отдавна, тъй като Д. е извършвал за него различни СМР в притежаваните от фирмата на Ц. имоти. Твърди, че процесният ПИ с [идентификатор] е предложен за закупуване на представляващия „Сити Билдинг“ ЕООД още преди 4-5 години, но тогава не бил проявен интерес към него. Преди две години, около есента на 2021 г., от страна на „Сити Билдинг“ ЕООД възникнал интерес към този имот на „Регала Инвест“ АД, във връзка с което започнали преговори относно неговата покупко-продажба. Посочва, че е работил за „Сийком М.“ ЕООД основно като частно лице, защото към онзи момент все още нямал регистрирана фирма. Нямал регистрирана фирма и към момента на изповядване на сделката, но тъй като имал 100% доверие на К., му предложил той да направи комисионния договор с продавача, а те с К. си имали друг договор за съвместна дейност. Потвърждава, че основно той е водил преговорите между купувача и продавача при продажбата на ПИ с [идентификатор]. Съобщава и за други случаи, когато е консултирал и други фирми при закупуване на недвижими имоти без да посочва конкретни такива. На въпрос на съда как е уговорена стойността на консултантската услуга свидетелят заявява, че при такива сделки процентите винаги са едни и същи и те се знаят от фирмите, предоставят консултантски услуги. В конкретния случай комисионната е уговорена за това, че е намерен купувач за имота на „Регала Инвест“ АД. Това е обективирано в договора, сключен между „Сийком М.“ ЕООД и „Регала Инвест“ АД, при подписване на който е участвал управителя на дружеството-изпълнител. Отделно от това посочва, че има и друг договор (споразумение), сключен между „Сийком М.“ ЕООД и „Сийком Дизайн“ ЕООД, въз основа на който получените от „Регала Инвест“ АД пари по-късно са прехвърлени по банков път на второто дружество, за което то е заплатило дължимите данъци – ДДС и данък печалба. Към момента на осъществяване на сделката по покупко-продажбата на [ПИ] търговското дружество „Сийком Дизайн“ ЕООД все още не е съществувало в правния мир и не е било вписано в Търговския регистър. За продажбата на процесния имот научил от Ц. Ц. – управител на собственика „Регала Инвест“ АД, тъй като дружеството притежавало много имоти в района на „***“ /фабрика „***“/, които също са обявени за продажба. Заявява, че към 12.05.2022 г. не е имал регистрирани на негово име други търговски дружества. Самоосигурява се като физическо лице, но не може да посочи категорично през коя фирма. Познава се повече от 10 години с управителят на „Сити Билдинг“ ЕООД, който е управител и на фирма „Ди Ес Хоум“. Не си спомня кога точно е изповядана сделката по продажба на ПИ *****, но си спомня, че „Сийком Дизайн“ ЕООД е създаден и регистриран в Търговския регистър след това.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства, прецени, че жалбата е неоснователна.

Обжалването на РА е предприето в срока, установен в чл. 156, ал.1, изр. първо от ДОПК, поради което жалбата е допустима за разглеждане по същество.

При извършване на служебната проверката по чл. 160 ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган.

Първоначалната Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323005183-020- 001 от 28.08.2023 г. (л. 3 от преписката) е издадена от Б. С. С. на длъжност началник сектор „Ревизии“ ИРМ Русе, отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна. Със Заповед № 33-1852 от 21.12.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП служебното правоотношение с Б. С. е прекратено, считано от 01.01.2024 г. по взаимно съгласие поради придобито от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С последваща Заповед № 33-11/ 03.01.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, издадена в условие на заместване, е наредено считано от 01.01.2024 г. държавният служител Д. Н. Б. да изпълнява длъжността „началник на сектор“ в сектор „Ревизии“ ИРМ Русе, отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна за срок до назначаване на титуляр за длъжността, но за не повече от 6 месеца. Със заповед № Д-10 от 02.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП- Варна, на основание чл. 11,ал. 3 но Закона за НАП вр. чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК Д. Н. Б. е определена за орган по приходите, комуто е възложено да издава заповеди за възлагане на ревизии и да упражнява правомощията като орган, възложил ревизията съгласно ДОПК, както и да възлага извършването на проверки съгласно чл. 110, ал. 3 от ДОПК. Изложеното по-горе мотивира съда да приеме, че подписаният от Д. Н. Б. и от ръководителя на ревизията А. Г. Н. Р. акт е издаден от компетентни органи, съобразно разпоредбите на чл. 119, ал.2 от ДОПК. Ревизията е приключила в определения за това срок. С РА са установени допълнителни задължения на ревизираното лице за периода, за който е възложена ревизията. РА е издаден в изискуемата форма и има необходимото съдържание. В РА и в РД са изложени фактическите и правните основания за формираните изводи за установените размери на допълнителните задължения за корпоративен данък на дружеството и за ДДС. Не се констатират допуснати при издаване на РА нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените, които биха били основание за неговата отмяна като незаконосъобразен.

По приложението на материалния закон.

Главният спорен въпрос в настоящото производство е дали има реално извършена услуга по предоставяне на информация (консултантска услуга) от „Сийком Дизайн“ ЕООД към ревизираното лице „Сийком М.“ ЕООД относно наличието на потенциален купувач за ПИ ***, собственост на „Регала Инвест“ АД, или такава услуга реално не е извършвана между посочените лица. Съответно, спори се били ли са налице материалните предпоставки ревизираното лице да отчита счетоводен разход и да ползва данъчен кредит по фактури №0... 1/14.06.2022 г. и №0.. .2/15.06.2022 г., отразяващи извършване на такава услуга.

Основните принципи за съставяне на финансовите отчети изчерпателно са посочени от законодателя в точки от 1 до 9 включително на чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството. Видно от текста на т. 8, при изготвянето на финансовите отчети е задължително спазването на принципа на предимство на съдържанието пред формата, а именно сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма. Следователно, по аргумент от противното, не може да се издаде и отрази в счетоводството документ за сделка, чийто предмет реално не е осъществен. Същевременно чл. 9, т. 2 от ЗСч не допуска счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, както и несъществуващи разходи.

Горепосочените принципи, включително и този за предимство на съдържанието пред формата, са закрепени законодателно и в ЗКПО. От анализа на разпоредбите на този закон недвусмислено следва извод, че, за да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените в ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен с цел отклонение от данъчно облагане. Понятието „документална обоснованост“ е дефинирано в чл. 10 от ЗКПО. По силата на ал. 1 от същата правна норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.

По аналогичен начин уреждат спорните въпроси и разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката, е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка. По аргумент от чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъка възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т. е. следва да бъде установено, че стопанската операция по издадената фактура е действително осъществена, съобразно заложените в нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗСч принципи. Както вече се посочи по-горе в мотивите, чл. 26, ал. 1, т. 8 от ЗСч регламентира сделките и събитията да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност. В този смисъл издаването на първичен счетоводен документ за сделка, чийто предмет реално не е осъществен, е недопустимо.

Услугите следва да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма, т. е. след като регистрираното лице черпи права от наличието на реална доставка, респ. в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. В тежест на данъчно задълженото лице (оспорващият) е да докаже наличието на всички законови предпоставки за правото му на данъчен кредит, включително и реалността на доставка на услугите (стоките). Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в счетоводните регистри стопански операции. При оспорване на фактурите относно отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции действително са осъществени. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква доказателства най-напред за реалност на доставката, а след това и за нейното правилно счетоводно отразяване. Тоест, за целите на ЗДДС данъчно събитие е не правоотношението (валидността на двустранната търговска сделка), а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост (при доставката на стока) или за извършването на услугата (по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС), какъвто е разглеждания случай. В този смисъл и установяването на правопораждащия задължението за доставката юридически факт е само индиция за реалността на разместването на блага при изпълнението. Без реално да е извършена услугата не възниква данъчно събитие, съответно - не е породено задължението по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка. В допълнение към горното следва да се посочи и това, че част от предмета на доказване в производства като разглежданото, е не само реалното предоставяне на услугата или стоката, а следва да се докаже и това, че тя е предоставена/ извършена не от друго лице, а именно от лицето, което е посочено в счетоводния документ като неин доставчик.

В настоящия случай оспорващото дружество „Сийком М.“ ЕООД не се е справи успешно с лежащата върху него доказателствена тежест. Този извод на съда не се разколебава от заключението на изготвената по делото и приета съдебносчетоводна експертиза, установяваща, че процесните фактури от 14. 06. и 15. 06.2022 г. са надлежно осчетоводени от доставчика на услугата „Сийком Дизайн“ ЕООД. Това е така, с оглед на обстоятелството, че, както вече се посочи, спорът не е дали ревизираното лице е водило редовно счетоводните регистри, а дали е налице реално извършена услуга по предоставяне на консултантски услуги (информация) от „Сийком Дизайн“ ЕООД към оспорващото дружество „Сийком М.“ ЕООД.

Събраните в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези, събрани в настоящото съдебно производство, не опровергават изводите на ответника за липса на реална доставка на услуга между двете дружества. Напротив – доказват ги. На първо място, верни са изводите на органите по приходите, с оглед посочените и в ревизионния акт факти, че двете дружества – ревизираното лице „Сийком М.“ ЕООД и неговият доставчик „Сийком Дизайн“ ЕООД, се явяват свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. „м“ от ДР на ДОПК, което позволява между тях да се уговарят условия, различни от обичайните.

На следващо място, липсата на реална доставка на услуга явства и от обстоятелството, че Споразумение № 2 (л. 515 от преписката) между физическото лице Р. С. Д. и представляваното от Л. К. дружество „Сийком М.“ ЕООД, договора за сътрудничество и съвместна дейност (л. 114 и 115 гръб) между последното дружество и „Сийком Дизайн“ ЕООД, както и Констативния протокол за предоставяне на информация (л. 513) са съставени и подписани на една и съща дата – 06.06.2022 година. Като се съобрази и обстоятелството, че собствеността върху процесния имот с кадастрален [идентификатор], собственост на „Регала Инвест“ АД, е прехвърлена върху новия собственик „Сити Билдинг“ ООД по-рано - на 01.06.2022 г., относно което страните не спорят, верни са изводите на ответника, че обективираната в договора за сътрудничество и съвместна дейност сделка е без валиден предмет. Тези изводи се потвърждават и от обясненията на купувача „Сити Билдинг“ ООД, дадени в хода на ревизионното производство, че при сключване на сделката по придобиване на имота не са ползвани услуги на посредник/консултант.

В подкрепа на същите изводи е и фактът, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба на процесния имот, лицето, посочено като доставчик на услугата - „Сийком Дизайн“ ЕООД все още не е надлежно регистрирано и вписано в Търговския регистър. Това е станало няколко дни по-късно – на 03.06.2022 година. Тези хронологични несъответствия подкрепят изводите на органа, че към датата на сключване на сделката „Сийком Дизайн“ ЕООД не притежава нужната правосубектност, което е основание да се приеме, че такава сделка реално не е извършена между двете дружества. Доводите на оспорващото дружество в обратен смисъл не се споделят от настоящия състав на съда.

Изводите на органите по приходите за липса на реална доставка на услуга по двете фактури от 14.06. и 15.06.2022 г. се потвърждават и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – Ц. Т. Ц. и Р. С. Д.. Видно от показанията на последния, същият не отрича, а потвърждава, че е участвал в преговори относно покупко-продажбата на ПИ *****, но единствено като физическо лице, а не като представител на ревизираното лице „Сийком М.“ ЕООД или на друго търговско дружество.

В допълнение към вече изложеното следва да се съобрази и приложеното към доказателствата Споразумение № 1 от 12.05.2021 г. (л. 519 – гръб от преписката), сключено между физическото лице Р. С. Д. от една страна и ревизираното дружество „Сийком М.“ ЕООД от друга, видно от което страните са се споразумяли да търсят реален купувач за имотите на „Регала Инвест“ АД, предложени на „Сийком М.“ ЕООД като при реализация на такава сделка комисионната, която следва да се получи, ще бъде приета и фактурирана от „Сийком М.“ ЕООД, а след това ще се определи под каква форма и по какъв начин Р. Д. ще си получи печалбата.

Горните факти, липсата на реални критерии за определяне размера на възнаграждението на консултанта, както и това, че в процесните фактури предметът на сделката (услугата) е вписан най-общо като „плащане по договор“ без други пояснения, потвърждават извода на ответника, че от „Сийком Дизайн“ ЕООД към ревизираното лице не е извършена реална доставка на услуга, за каквато са издадени фактури №0... 1/14.06.2022 г. и №[интернет адрес] година. Разгледани в съвкупност, доказателствата потвърждават тезата на ответника, че е налице изкуствено създадена конструкция с цел създаване на данъчно предимство за ревизираното лице, изразяващо се в неправомерно ползване на данъчен кредит и отчитане на разходи, от които то се е възползвало за избягване заплащането на по-високи данъци. Съответно, правилно и законосъобразно в обжалвания акт, на основание чл. 26, т. 1 и т. 2. във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, отчетените по тази сделка разходи не са признати за данъчни цели и въз основа на това е увеличен счетоводния резултат на ревизираното търговско дружество за 2022 г. с отчетени, но документално необосновани разходи за консултатски услуги, в размер на 30000,00 лв. и са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 3000,00 лв. ведно със съответната главница – 206,90 лева.

Аналогични и основаващи се на същите доказателства, както и въз основа на извършени определени логически правила, приложени към обективно съществуващи факти, са и изводите на съда за законосъобразност на оспорения Ревизионен акт и в частта относно приложението на ЗДДС, в която ответникът е приел на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, че ревизираното лице незаконосъобразно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по издадените от „Сийком Дизайн“ ЕООД два бр. фактури за д.п.м. 06.2022г. в размер на 6000,00 лв. и го е установил с постановяване на оспорения Ревизионен акт, ведно с дължимата лихва в размер на 1041,60 лева.

С оглед на гореизложеното жалбата против РА е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане съдът намира, че на основание чл. 161 ДОПК на ответника следва да се присъдят разноски в претендирания общ размер от 1322,37 (хиляда триста двадесет и два лева и тридесет и седем стотинки), съставляващи юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2 вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сийком М.“ ЕООД, с ЕИК *****, представлявано от управителя Л. К., против Ревизионен акт № Р – 03000323005183-091-001/05.01.2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 23/ 21.03.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който за д.п.м. 06.2022 г. на дружеството са установени задължения за ДДС – главница в размер на 6000 (шест хиляди) лева и лихва в размер на 1041.60 лв., както и задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за 2022 г. в размер на – главница 3000 лв. и лихва в размер на 206.90 лева.

 

ОСЪЖДА „Сийком М.“ ЕООД, с ЕИК ******, представлявано от управителя Л. К., да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 1322,37 (хиляда триста двадесет и два лева и тридесет и седем стотинки).

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.