Р Е Ш
Е Н И
Е
№
Град Добрич, 27.09.2017 година
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета
година в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ЛЕФТЕРОВА-САВОВА
при участието на секретар Геновева
Димитрова разгледа докладвано от районния съдия гр. дело № 2334 по описа за 2017
г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано след
обезсилване на решение № 72/09.10.2015 г. по гр.дело
№3257/2014 г. на Районен съд гр. Добрич и връщане на делото на друг състав на
съда, за произнасяне по предявените от Р.Б.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против *****************,
искове, а именно: за признаване незаконността на уволнението ѝ, извършено
със заповед № ****** г. на министъра на образованието и науката и за отмяна на
посочената заповед, за възстановяване на длъжността „********* и за осъждане на
ответника да ѝ заплати следните парични суми: в размер на 201096 лв.,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 54
работни дни, от които 14 дни за 2013 г. и 40 дни за 2014 г., ведно със
законната лихва върху главното задължение от подаване на исковата молба до
окончателното му плащане, както и сумата от 4692 лв., представляваща
обезщетение за оставането ѝ без работа в резултат на уволнението, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното му изплащане.
Исковете се основават на следните
обстоятелства:
Ищцата заемала длъжността „****** по силата
на споразумение № РД -12-32/03.02.2012 г. Със Заповед на Министъра на
образованието и науката трудовото правоотношение между страните било
прекратено, считано от 29.10.2014 г. на основание чл.330 ал.2, т.6 КТ.
Ищцата счита заповедта за незаконосъобразна
и уволнението за незаконно поради следните съображения:
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
не е връчена надлежно на ищцата, поради което тя не може да се запознае с
нейното съдържание, както и да оспори посочените в нея нарушения. Наложеното дисциплинарно наказание и прекратяването на
трудовото правоотношение е следствие от проверка, извършена в гимназията, в
периода от 28.07.2014 г. до 01.08.2014 г., от комисия при МОН, като проверката е
започната по „фалшив” сигнал вх. №18-408/10.06.2014 г., който бил неистински
документ, тъй като не изхождал от лицата, посочени като съставители. Същият е
съставен единствено за да се увредят
интересите на ищцата. „Фалшивият” сигнал е умишлено използван от проверяващите,
за да компрометират ищцата като директор, като за документа съдържащ сигнала,
тя информира Районна прокуратура. При
извършване на проверката, членовете на комисията при МОН злоупотребяват с правомощията си, тъй като не проверяват кой е автор
на сигнала, задължение по чл.111 ал.4 АПК и условие за допустимост на
проверката. Като автор на сигнала е посочен педагогическият персонал на
гимназията, под същия са положени подписите на тринадесет лица, а в
действителност педагогическият колектив на гимназията се състои от петима
учители, в т.ч. и ищцата. В сигнала не са посочени лични данни на лицата, от
които изхожда. Доколкото лицата подали сигнала въз основа, на който е извършена
проверката, не могат да бъдат установени, то извършената проверка е
недопустима. След като учителите в гимназията са уведомени за резултатите от
извършената проверка, те изпращат своето становище до МОН, като категорично се
разграничават от посоченото в сигнал вх. №18-408/10.06.2014 г. Междувременно са
подадени още два „фалшиви” сигнала № 0508/23.09.2014 г. и №629/07.10.2014 г.,
по които са назначени и извършени още две проверки. Въпреки заявеното от
педагогическият персонал, в периода от м. август до м. октомври 2014 г., в ****
се извършва проверка, в резултат, на която ищцата е дисциплинарно уволнена.
Ищцата сочи, че проверката е извършена от
три длъжностни лица, които въпреки нейното настояване, не са я запознали с нарушенията, които се твърди, че тя е
извършила, като по този начин възможността ѝ за защита е препятствана. Р.Д.
не е запозната със съдържанието на сигнала, послужил като основание за
започване на проверката, обстоятелство, за удостоверяване на което е съставен
протокол № 1/01.08.2014 г., подписан от нея и председателя на училищния
синдикат. При извършената проверка комисията умишлено и тенденциозно не взема
под внимание представените от ищцата документи, както и не изисква необходимите
за проверката документи. По време на проверката длъжностните лица не съставят
констативен протокол, в който да бъдат описани предоставените от ищцата документи,
както и какво са констатирали. Едва след две седмици е съставен констативен
протокол към доклад №8089403-32/15.08.2014 г., с който ищцата не е запозната,
тъй като не ѝ е връчен. В писмено становище изх. №РД-18-234/19.09.2014
г., изпратено до МОН, ищцата изразява възражение срещу незаконосъобразните
действия на членовете на комисията и срещу констатациите им, в т.ч. сочи, че
документът, съдържащ сигнала, въз основа, на който е започната проверката е
неистински, но от МОН не проверяват достоверността на изложените факти.
Ищцата
твърди, че наложеното ѝ най-тежко дисциплинарно наказание не съответства
на констатираните от комисията нарушения, а последните, послужили като
основание за издаване на процесната заповед са открити най-късно на 01.08.2014 г.,
когато е приключила проверката в гимназията. Тъй като реализирането на
дисциплинарната отговорност настъпило на 29.10.2014 г., то на осн. чл.330,
ал.2, т.6 КТ, преклузивният срок за налагане на наказание е изтекъл.
Претендират се сторените разноски.
Ответникът, в писмен отговор в срока по
чл.131, ал.1 ГПК оспорва исковете. Твърди неоснователност на ищцовата
претенция, доколкото гимназията „не е работодател на директора”. Такъв е МОН и
исковете неоснователно са насочени против ****-**. Учебното заведение не е
инициирало проверката, вследствие на която ищцата е дисциплинарно уволнена.
Заявява, че не е в правомощията ни компетенциите на ******* да даде становище
относно обстоятелствата, посочени в исковата молба.
С молба от 09.01.2015 г. ищцата заявява отказ от предявения иск за заплащане обезщетение за
неползван платен годишен отпуск. С протоколно определение от 02.02.2015 г. по
гр. д. №3257/2014 г. на ДРС, производството по този иск е прекратено, като
определението за прекратяване не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
С молба 06.03.2015
г., ищцата излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на
прекратителната заповед – трудовото правоотношение е възникнало след спечелен
конкурс и сключване на споразумение по чл.107 КТ, т.е. не е налице трудов
договор, който да може да бъде прекратен; заповедта е немотивирана, в нея
липсват конкретни дати за извършените от ищцата нарушения; налице е разминаване
в изписване на имената на ищцата – при сключване на споразумението по чл.107 КТ, тя е индивидуализирана с три имена, в т.ч. с пълно фамилно име и ЕГН, а в
прекратителната заповед са посочени имената на ищцата, като фамилното име е
предбрачното ѝ; нарушенията на трудовата дисциплина са посочени бланкетно
като „тежки” по смисъла на чл.187, т.3 и т.10 КТ, без да е конкретизирано кое
възложено с нормативен акт задължение, ищцата не е изпълнила.
Ищцата не
излага твърдение за неспазване на процедурата по чл.193 КТ, както и за
допуснато нарушение на закрилата по чл.333, ал.1 КТ.
Представено е трудовото досие на
ищцата, в т.ч. заповед №
РД-12-331/28.10.2014 г. на министъра на образованието и науката, както и възражение №РД-18-234/19.09.2014
г. на Р.Б.Д.. По делото
е представена и приложена трудовата книжка на ищцата, видно от която, след
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, не е възникнало трудово
правоотношение със същия или с друг работодател. Представена е цялата преписка на
МОН, относно проверка в *****, извършена въз основа заповед №РД09-1007/09.07.2014 г. на министъра
на образованието и науката.
Със заповед № РД-14-51/21.07.2015 г. на
Министъра на образованието и науката е закрита ******. В същата се сочи, че
трудовите отношения следва да бъдат уредени при условията на чл.328, ал.1, т.1 КТ; имуществото на закритото училище се предоставя за управление на *****”,
като към последното са насочени и учениците от закритата гимназия. В ПГМЕ се
съхранява задължителната документация на учениците от *****. В
законоустановения срок заповедта не е обжалвана и същата е влязла в сила на
18.08.2015 г.
Районният съд, след преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че ищцата е
заемала длъжността „***** по силата на споразумение № РД-12-32/03.02.2012 г.
сключено между ищцата и Министерство на образованието, младежта и науката, на
осн. чл. 107 КТ вр.чл.96, ал.1 КТ, както и че със заповед на Министъра на
образованието и науката № РД-12-331/28.10.2014 г. трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено, на основание чл.330 ал.2, т.6 КТ, считано от 29.10.2014 г.
Заповедта е връчена на ищцата на 29.10.2014 г. при условията на отказ,
удостоверен от четирима свидетели.
Между страните не се спори, че заповедта за
уволнение е издадена след проверка, извършена в периода от 28.07.2014 г. до
01.08.2014 г., въз основа заповед №РД09-1007/09.07.2014 г. на министъра на образованието
и науката, от комисия от МОН, резултатите от която са отразени в констативен
протокол №8089403-32/15.08.2014 г. Видно от доклад № 8089403-32/15.08.2014
г./том ІІ, л.2/, министъра на образованието и науката е уведомен за резултатите
от извършената проверка на 15.08.2014 г. Заповед №
РД-12-331/28.10.2014 г. е издадена от компетентен орган - министъра на образованието и науката /чл.37, ал.3 ЗНП/.
С
разпореждане от 12.11.2014 г. по гр. д. №3257/2014 г. на ДРС, съдът е указал на
ответника - **** възможността да подаде писмен отговор на исковата молба, като
е посочил задължителното му съдържание, съгласно разпоредбата на чл. 131, ал.2 ГПК. В законоустановеният срок, ответникът представя отговор на исковата молба, оспорва основателността на
предявения иск, като възразява
срещу пасивната си легитимация. Твърди, че МОН следва да
отговаря по предявените искове. С разпореждането за насрочване по гр. д.
№3257/2014 г. на ДРС съдът е дал становище по допустимостта на предявените
искове, като е посочил, че съгласно ТР № 1 /2010 от 30.03.2012 г. на ОСГ на
ВКС, надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ, предявени от работник или
служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изречение
първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган, с който е
подписан трудовия договор. Указано е, че доказателствената тежест в производство по трудов спор се
възлага на работодателя, като същият следва да докаже законосъобразното
прекратяване на трудовото правоотношение, в т.ч. наличие на посочените в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина, момента на узнаване за
извършването на тези нарушения, упражняване в срок правото за налагане на
дисциплинарно наказание В тежест на работодателя е да докаже, че
дисциплинарната процедура е проведена законосъобразно.
При
така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на
чл.357 КТ, доколкото между ищцата и ** *****, с правоприемник – Министерство на
образованието и науката е съществувало трудово правоотношение. Исковете са
допустими, предявени в срока по чл.358 ал.1 т.2 КТ.
Разпоредбата на чл.186 КТ определя
виновното неизпълнение на трудовите задължения, от страна на
работника/служителя, като нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно посочения
законов текст, нарушителят се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни
наказания. По отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с
извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина законът въвежда
императивни изисквания по чл.193 - чл.195 КТ, спазването на които е условие за
законосъобразност на наложеното наказание. Така нормата на чл.193, ал.1 КТ,
задължава работодателя да изслуша устните или да приеме писмените обяснения на
работника преди налагането на дисциплинарното наказание; да съобрази сроковете
установени с нормата на чл.194, ал.1 КТ и уволнителната заповед да съответства
на изсикванията за форма и съдържание, установени с разпоредбата на чл.195,
ал.1 КТ. Последната изисква дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана
писмена заповед в която, освен наказанието следва да бъдат посочени
нарушителят, нарушението, кога е извършено същото, както и законовият текст,
въз основа на който наказанието се налага. Спазването на това изискване
обуславя възможността да бъде извършена преценка за наличие на предпоставките
мотивирали работодателя да наложи конкретното дисциплинарно наказание, в т.ч.
дали извършеното представлява нарушение на трудовата дисциплина, както и дали
наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение.
Изискването за съответствие на наказанието с тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника или
служителя, следва да бъде задължително съобразено от работодателя при определяне
на дисциплинарното наказание /така чл. 189, ал.1 КТ/. Неспазването на
горепосочените императивни норми води до отмяна на постановената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, без съдът да проверява нейната материална
законосъобразност. При оспорване
законосъобразността на уволнение, тежестта на доказване е възложена изцяло на
работодателя – ответник по спора. Според утвърдената съдебна практика, при
дисциплинарните производства, предметът на съдебния контрол е ограничен от
основанията за незаконност на уволнението, които са посочени в исковата молба.
Правният спор се развива в рамките на релевираните от ищцовата страна доводи,
като съдът няма правомощията служебно да преценява законосъобразността на
уволнението според основания, които не са посочени в исковата молба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 227 ГПК, когато страната умре или юридическото лице
престане да съществува, производството по делото продължава с участието на
правоприемника. Така, след прекратяване съществуването на
първоначалния ответник, обезсилване на решение
№ 72/09.10.2015 г. по гр.дело №3257/2014 г. на Районен съд гр. Добрич и
връщане на делото на друг състав на съда, производството е продължено от стадия, на който то се е
намирало към датата на влизане в сила на заповед № РД-14-51/21.07.2015 г. на Министъра на
образованието и науката – 18.08.2015 г.
Заповед №
РД-12-331/28.10.2014 г. на министъра на образованието и науката, с която трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено, е издадена от компетентен орган по
смисъла на чл.37, ал.3 ЗНП. Същата е връчена на служителя, на 29.10.2014 г.,
при условията на отказ, удостверен с подписите на четирима свидетели /един от
които е Н Ю, на длъжност ЗАС при *******/. Отказът на ищцата да получи
заповедта е израз на нейната свободна воля и фактът, че тя не се е запознала
със съдържанието на заповедта, възползвайки се от правото си да не получи
документа, не може да се вмени във вина на работодателя. Неоснователно се явява
възражението, че преклузивният
срок за налагане на наказанието е изтекъл, доколкото нарушенията са
констатирани на 01.08.2014 г., а наказанието е наложено със заповед от 28.10.2014
г. Както бе посочено, заповедта за уволнение на ищцата е
издадена след проверка, извършена в периода от 28.07.2014 г. до 01.08.2014 г.,
резултатите от която са обективирани в констативен
протокол №8089403-32/15.08.2014 г. Видно от доклад № 8089403-32/15.08.2014
г./том ІІ, л.2/, на
посочената дата /15.08.2014 г./ министърът на
образованието и науката е уведомен за резултатите от извършената проверка. Видно от представени по делото
писмени доказателства, ищцата е ползвала платен годишен отпуск, за периода от
11.08.2014 г. до 22.08.2014 г., както и отпуск по болест в общ размер на 17
дни. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.3 КТ, сроковете по ал.1 /за налагане
на дисциплинарно наказание/ не текат, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва
в стачка. Срокът за
налагане на дисциплинарно наказание е двумесечен, т.е. същият започва да тече
на 15.08.2014 г., но не изтича на 15.10.2014 г., а 29 дни по-късно. Процесната
заповед е издадена на 28.10.2014 г. - преди изтичане на срока по чл.194, ал.1 КТ.
Неотносимо към правния спор се явява
твърдението на ищцата, че документът въз основа, на който е започната проверка,
довела до констатации за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина,
съдържа „фалшив” сигнал. Без значение е основанието за започване на проверка,
доколкото министърът на образованието и науката, на осн. чл. 35 ЗНП упражнява контрол
върху дейността на всички видове детски градини, училища, обслужващи звена и
степени на образование, като за извършване на проверка не е необходим конкретен
сигнал.
Неоснователно е възражението на ищцата, че трудовото ѝ правоотношение е възникнало след
спечелен конкурс и сключване на споразумение по чл.107 КТ, и тъй като не е
налице трудов договор, то той не може да бъде прекратен. Разпоредбата на чл.336 КТ определя, че разпоредбите на
Раздел I КТ
„Прекратяване на трудовия договор” се прилагат съответно и за прекратяване на трудово
правоотношение, възникнало от конкурс. Неоснователно е и възражението за немотивираност на
прекратителната заповед. Същата е подробна, мотивирана и излага подробни
съображения относно всяко от констатираните нарушения, като са посочени време,
начин на извършване, както и конкретни разпоредби от нормативни актове, които
ищцата е нарушила. Възражението, че в уволнителната заповед е посочен „различен
адресат” от лицето, с което е сключено споразумение № РД-12-32/03.02.2012 г.,
отново се явява неоснователно. В исковата молба, ищцата сама е посочила трите
си имена – Р.Б.Д., като не е вписала пълното си фамилно име. В представени по
делото заповеди, издадени от ищцата, в качеството на директор отново са вписани
собствено и непълно фамилно име – „Р.Д.” – т. напр. заповед
№РД-04-133/17.06.2013 г., заповед №РД-04-145/18.07.2013 г., заповед
№РД-04-56/20.01.2014 г. и др. Така релевираното възражение за
незаконосъобразност на уволнителната заповед е формално, не е налице каквото и
да е съмние, че лицето, с което Министерство на образованието и науката /с
предходно наименование - Министерство на образованието, младежта и науката/
сключва споразумение № РД-12-32/03.02.2012 г. и ищцата са едно и също лице.
По отношение
възражението, че за нарушенията, визирани в прекратителната заповед, не е
посочено време на извършване, съдът намира следното. Касае се за процес, поради
спецификата, на който би било трудно, а дори и невъзможно установяване
конкретна дата на извършване на нарушението. Според практиката на ВКС,
изискванията на чл.195, ал.1 КТ биха били изпълнени и с посочване на периода на
извършване на нарушенията – така решение №1685/2005 г. по гр. д. №3106/2003 г.,
3 г.о., решение №857/25.01.2011 г. по гр. д. №1068/2009 г., 4 г.о. В заповедта
за уволнение на ищцата е посочено, че проверката, констатирала извършените
нарушения е обхванала периода от 01.07.2013 г. до 28.07.2014 г., т.е. всички констатирани
нарушения са извършени в посоченото време, като за част от тях е заявен период
– учебната 2013/2014 г. /напр. неосъществяване контрол при водене на
задължителна документация, в съответствие със задълженията си, регламентирани в
чл.147, ал.1, т.1, т.2, т.12 и ал.2 ППЗНП/, а за други са посочени конкретни дати – напр. заповеди
за командировка в гр. *****, по отношение издаването, на
които ищцата не е упражнила контрол относно вписване на задължителни реквизити.
С оглед горното, това възражение се явява неоснователно.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата, че при
определяне вида на наказанието работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ. По въпроса за
приложението на чл. 189, ал.1 КТ е налице формирана задължителна съдебна практика по реда на
чл. 290 ГПК, според която
преценката по чл.189, ал.1 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното
извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание. От
съществено значение за спора е да се установи дали ищецът е извършил нарушение
на трудовата дисциплина и дали това нарушение обосновава налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Преценката на тежестта на
допуснато нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т.ч. характер на изпълняваната
работа, възложени и изпълнявани трудови функции, значимост и характер на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, дали тези последици са повлияли върху
работата на работодателя, обстоятелствата при които е извършено нарушението,
поведението и субективното отношение на служителя към неизпълнението и др. В уволнителната заповед са посочени
нарушения на трудовата дисциплина, определени като „тежки” – в т.ч. получено
без правно основание допълнително финансиране от първостепенния разпоредител -
МОН и незаконосъобразно разпореждане с бюджета на гимназията; неосъществяване
на контрол при водене на задължителната документация в учебното заведение;
неспазване на изискванията на Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите на
народната просвета; установени са ученици с поставени срочни оценки, без да са
посещавали учебни занятия през втория учебен срок; установени са нарушения
свързани с документооборота на финансово-стеводните документи.
Едно от нарушенията, включени в процесната заповед
е че, ищцата, като директор не е публикувала на интернет страницата на гимназията утвърденият
бюджет на училището и отчета за изпълнението му, както и представила тримесечните отчети за изпълнението му, с което е
нарушено изискването на чл. 15 /училищата,
детските градини и обслужващите звена, изпълняващи делегиран бюджет, публикуват
на интернет страницата си утвърдения си бюджет и отчета за изпълнението му. При
липса на собствена интернет страница училищата, детските градини и обслужващите
звена подават информацията за публикуване на страницата на първостепенния
разпоредител с бюджет/ и чл. 63 /директорите на държавните и общинските училища
предоставят тримесечно на общото събрание на работниците и служителите и на
училищното настоятелство информация за изпълнението на делегирания бюджет на
училището/ ПМС №3/15.01.2014 г. за изпълнение Държавния бюджет на
Република България и др.
В заповедта, с която трудовото правоотношение на
ищцата се прекратява, всяко от извършените
нарушения е ясно и точно индивидуализирано. Описани са конкретните актове, в т.ч. извършени от ищцата действия, както и констатирано бездействие. Посочено
е време на извършените нарушения, както и конкретни норми, които ищцата е нарушила. Представени са писмени
доказателства, с оглед установяване на посоченото в уволнителната заповед, в
т.ч. издадени от директора – ищец в настоящото производство заповеди, преписи
от дневници, протоколи, лични картони на ученици и др. Разпоредбата на чл.147 ППЗНП, действащ към датата на
издаване на процесната заповед, определя
задълженията, които директорът следва да изпълнява, като орган на управление на
училището, в т.ч. да организира, контролира
и отговаря за цялостната дейност; да спазва и прилага държавните образователни
изисквания; да съставя бюджет и отговаря за законосъобразното, целесъобразно и
икономично разпореждане с бюджетните средства; да организира приемането на деца
и ученици и обучението и възпитанието им в съответствие с държавните образователни
изисквания; контролира и отговаря за
правилното водене и съхраняване на задължителната документация и съхранява
учебната документация и др. Преценката
за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е направена и с оглед
цялостното поведение на Р.Д., като директор – обстоятелство изрично посочено в
процесната заповед. С оглед горното, съдът намира, че работодателят не е нарушил
разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание.
Предвид
изложеното, прекратяването на
трудовото правоотношение с ищцата не е незаконно и
издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение не е незаконосъобразна. Предявеният иск по
чл.344, ал.1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Като обусловен от този резултат, неоснователни са и искът по чл. 344,
ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата
на предишната ѝ работа, както и искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението.
На осн. чл.
83, ал. 1, т. 1 ищецът е освободен от заплащане на държавна такса.
По гореизложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Б.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Министерство
на образованието и науката, като правоприемник на *****,
Булстат ******, искове: за признаване незаконността на уволнението
ѝ, извършено със заповед № РД-12-331/28.10.2014 г. на министъра на
образованието и науката и за отмяна на посочената заповед, на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ, за възстановяване на длъжността
„директор“ на *****” гр. *****, на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ и за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата от 4692 лв.,
представляваща обезщетение за оставането ѝ без работа в резултат на
уволнението, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното му изплащане – на осн. чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от датата на
обявяването му – 27.09.2017
г., на основание чл.315, ал. 2
от КТ.
На страните да се връчи препис от
решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: