№ 125
гр. Велико Търново , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20214001000007 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 260023/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 21/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен, е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
във вр. с чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да заплати на Е. А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен,
ул. *******, сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 15.09.2019 г. в гр. Плевен на кръстовището,
образувано от бул. ,,Русе“ и бул. ,,Христо Ботев“, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 07.11.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата от
присъдените 24 000 лв. до претендираните 50 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
С решението ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, бул. **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 51, ал.
2 от ЗЗД е осъдено да заплати на Е. А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *******,
сумата от 978 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди при
ПТП, настъпило на 15.09.2019 г. в гр. Плевен на кръстовището, образувано от бул. ,,Русе“ и
1
бул. ,,Христо Ботев“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.02.2020 г. –
датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане, като за разликата
от присъдените 978 лв. до претендираните 1 630 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Със същото решение е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, на основание чл. 86 от ЗЗД да
заплати на Е. А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *******, сумата от 24.18 лв.,
представляваща мораторна лихва върху размера на обезщетението за имуществени вреди за
периода от 07.11.2019 г. до 03.02.2020 г., като за разликата от присъдените 24.18 лв. до
претендираните с уточняваща искова молба 62.67 лв., искът е отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, бул. **********, е осъдено да заплати на адв. Н.Н. Д., със служебен адрес гр.
София ул. ,,Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис № 4, адвокатско възнаграждение за
оказаната на Е. А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *******, безплатна правна помощ
по делото в размер на 1 535.21 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е. А. П., ЕГН
**********, от гр. Плевен, ул. *******, е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********
сумата от 1 548.63 лв., представляваща част от сторените от ответника разноски, съразмерна
с отхвърлената част на иска. ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, е осъдено да заплати по сметка на
Плевенски окръжен съд разноски, направени от бюджета на съда, в размер на 371.21лв.,
както и да заплати държавна такса върху уважения размер на искa в размер на 999.12лв.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, чрез адв. И.Ж. от АК –
Габрово, съд. адрес: гр. Габрово, ул. „Евтим Дабев“ № 8, ет. 2, против Решение №
260023/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 21/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в частта, с която ответното
дружество е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 24 000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 978 лв.,
мораторна лихва и съдебни разноски, е незаконосъобразно и необосновано. Излага се, че
съдът не е взел под внимание всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната
съвкупност. Сочи се, че от доказателства не може безспорно да се установи, че причина за
настъпилото ПТП е изцяло противоправното и виновно поведение на водача на лек
автомобил ,,Мазда“, модел ,,Демио“ с рег. № СТ 68****, застрахован при жалбоподателя.
Развити са съображения, че от доказателствата по делото се установява по безспорен и
категоричен начин значителният принос от страна на Е. А. П. за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като същата е била без поставен обезопасителен колан, какъвто е имало в
лекия автомобил, и в нарушение на императивните разпоредби на ЗДвП. Излага се, че
2
неправилно първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението в размер на
40 000 лв., както и степента на съпричиняване от страна на ищцата в размер на 40 %. Сочи
се, че обезщетението не съответства на реално претърпените от Е. А. П. болки и страдания и
на принципа на справедливост. Излагат се доводи за значително по-голям принос на ищцата
при настъпване на вредоносния резултат. Излага се становище за недоказаност на
предявения иск за имуществени вреди, като се твърди, че представените по делото
документи не установяват, че описаните в тях дейности са във връзка с настъпилото ПТП.
Освен това лисва причинна връзка между двете – като не е поставила обезопасителен колан,
Е. А. П. сама се е поставила в състояние, довело до настъпилото увреждане.
Иска се въззивният съд да се отмени проверяваното решение в обжалваната му част и
да отхвърли иска по чл. 432 от КЗ изцяло или отчасти като неоснователен и недоказан по
размер. В условията на евентуалност се прави искане за намаляване размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно и несъответно на принципа за
справедливост, и промяна в размера на съотношението на съпричиняване от страна на Е. А.
П., като същият бъде увеличен от 40 % на 90 %.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от Е. А. П.,
ЕГН **********. С доводи за увеличаване размера на присъденото обезщетение и липса на
съпричиняване от нейна страна, заема становище за неоснователност на въззивната жалба.
В законния срок е постъпила и въззивна жалба от Е. А. П., ЕГН **********, чрез адв.
Н.Н. Д. против Решение № 260023/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 21/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Плевен.
В същата се прави оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е определил
занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като не е съобразил
характера на уврежданията и степента на болките и страданията, които ищцата е претърпяла
и продължава да търпи, като се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се, че
така определеното обезщетение е в противоречие с принципа на справедливостта,
регламентиран в чл. 52 от ЗЗД. Твърди се още, че изводът на съда за съпричиняване от
страна на ищцата е неправилен, но дори и при неговото наличие, размерът му не следва да
надвишава 10 %.
Извежда се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с
който да бъдe уважен изцяло предявеният иск. Иска се въззивният съд да уважи жалбата,
като отмени обжалваното решение в частта, с която за разликата от присъдените 24 000 лв.
до претендираните 50 000 лв., искът за неимуществени вреди е отхвърлен като
неоснователен. Иска се отмяна и в частта, с която за разликата от присъдените 978 лв. до
претендираните 1 630 лв., искът за имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. На
следващо място се иска отмяна в частта, с която претенцията за мораторна лихва е
отхвърлена за разликата от присъдените 24.18 лв. до претендираните 62.67 лв. В случай, че
3
съдът приеме наличие на съпричиняване от страна на Е. А. П., се иска неговият размер да
бъде съществено намален.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба ЗД „Бул Инс“
АД, гр. София, ЕИК *********, в който се излага че същата е неоснователна, а решението в
отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 21/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е
образувано въз основа на предявени от Е. А. П. от гр. Плевен против ЗД „Бул Инс“ АД, гр.
София, искове с посочено в молбата правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв. и имуществени вреди в размер на 1 623 лв., уточнен с
допълнителна молба на 1 630 лв. В исковата молба се излага следното:
Ищцата твърди, че на 15.09.2019 г. в гр. Плевен на кръстовището, образувано от бул.
,,Русе“ и бул. ,,Христо Ботев”, В. Л. М., при управление на лек автомобил „Мазда“, модел
,,Демио“, с рег. № СТ 68****, собственост на Г. Ж. Т., отнел предимството на правилно
движещият се лек автомобил ,,Мазда“ модел 3, с рег. № ЕН 12****, управляван от А. П. Ц.,
в резултат на което последвал сблъсък на двата автомобила. В резултат на това ПТП, Е. А.
П., която пътувала в лек автомобил ,,Мазда“ модел 3, с рег. № ЕН 12****, претърпяла
телесна повреда – фрактура на дясна мишница. След катастрофата Е. А. П. била приета в
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр. Плевен, където били проведени консултации с
ортопед, анестезиолог и хирург. На 16.09.2019 г. била проведена операция на ръката, при
която било извършено открито наместване с вътрешна фиксация. Е. А. П. била лекувана в
същата болница за четири дни – от 15.09.2019 г. до 19.09.2019 г., което се установявало от
издадената епикриза от отделението по ортопедия и травматология. След изписването от
болницата ищцата е продължила да се лекува у дома си, като е провеждала рехабилитация и
възстановителни процедури. Твърди се, че в пряка причинна връзка с ПТП Е. А. П. е
претърпяла и продължава да търпи силна пулсираща болка в областта на фрактурата, има
постоянно главоболие и страда от безсъние поради болките, а освен това изпитвала
неудобства в бита си, както и необходимост от чужда помощ. Невъзможно било да се
обслужва самостоятелно и да извършва домакинските си задължения. Твърди се също, че Е.
А. П. се откъснала от социалната и приятелска среда. Посочва се, че към датата на ПТП лек
автомобил „Мазда“ модел Демио, с рег. № СТ 68****, е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество с период на
валидност от 11.07.2019 г. до 10.07.2020 г. В исковата молба се твърди, че на 17.10.2019 г. е
била предявена извънсъдебна претенция до ЗД „Бул Инс" АД за определяне и изплащане
на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат на
4
ПТП от 15.09.2019 г., но застрахователят изискал от Е. А. П. допълнителни документи,
които според ищцата не са нужни за определяне на застрахователното обезщетение, поради
което същата счита, че е налице необоснован отказ от застрахователя да изплати
обезщетение. Поради изложеното и на основание чл. 432 от КЗ се обосновава, че ЗД ,,Бул
Инс" АД е легитимирано да отговаря по претенцията за обезщетение.
Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да заплати 50 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди, понесени от ищцата в резултат на
настъпилото ПТП, както и законната лихва за забава върху претендираната главница,
считано от датата на изтичане на петнадесетдневния срок по чл. 497, ал. 1 от КЗ, а така също
да бъде осъденo да заплати сумата от 1 623 лв., уточнена с допълнителна молба на 1 630 лв.
– обезщетение за претърпени имуществени вреди, като върху тази сума се претендира
мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 62.67 лв., считано от датата на
извършеното от ищцата плащане на 18.09.2019 г. до датата на подаване на исковата молба
на 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от подаване на
искова молба до окончателното ѝ изплащане. Иска се присъждане на сторените разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът ЗД ,,Бул Инс“ АД, гр. София с отговора на
исковата молба оспорил предявения иск, като неоснователен и недоказан. Ответникът
признава единствено наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобила „Мазда“ модел
,,Демио“, с рег. № СТ 68****. Оспорва се механизмът на ПТП, описан в исковата молба,
като се излага, че представеният констативен протокол няма материална доказателствена
сила в частта си „обстоятелства и причини за ПТП”, тъй като няма данни длъжностното
лице, което го е съставило, да е възприело лично настъпването на инцидента. Оспорва се
осъществяването на деликт от водача на застрахованото МПС. Навежда се довод за липса на
противоправност и вина в поведението на същия. Твърди се, че събитието било случайно по
отношение на този водач, като за него не била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. Прави се възражение за съпричиняване на вредите от
страна на ищцата, тъй като пътувала без поставен обезопасителен колан. Сочи се, че
приносът за настъпване на вредите е поне 90 %. Оспорват се по вид и степен изложените в
исковата молба телесни повреди, както и че те са резултат именно от настъпилото ПТП.
Оспорва се също и твърдяната продължителност на болките и страданията. Освен това се
възразява, че в хода на оздравителния процес било налице виновно поведение от страна на
Е. А. П., която не спазвала лекарските предписания, освен това имала предходни
заболявания, както и хронично-дегенеративни изменения, които нямат връзка с това ПТП.
Оспорва се претенцията за имуществени вреди, като се сочи, че представените с исковата
молба документи не установяват, че разходите за описаните в тях услуги и лекарства са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Претенцията се оспорва и по размер, като
се сочи, че при нейното определяне не били отчетени възрастта на пострадалата, липсата на
настъпили усложнения и липсата на трайни пожизнени последици за здравето.
5
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба със
становище по възраженията на ответника.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.09.2019 год., около 00.10 часа, в гр. Плевен, В. Л. М. при управление на лек
автомобил „Мазда“, модел ,,Демио“, с рег. № СТ 68****, движейки се по бул. ,,Русе“ и при
навлизане в кръстовището, образувано от бул. ,,Русе“ и бул. ,,Христо Ботев“, с поставен за
неговото платно за движение пътен знак Б1 ,,пропусни движещите се по пътя с предимство“,
не възприел правилно движещия се по бул. ,,Христо Ботев“ и навлязъл в кръстовището лек
автомобил ,,Мазда“ модел 3, с рег. № ЕН 12****, управляван от А. П. Ц., в резултат на което
последвал сблъсък между двата автомобила и настъпило травматично увреждане на Е. А.
П., изразяващо се в счупване на дясната раменна кост. След ПТП, Е. А. П. била приета в
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр. Плевен. На 16.09.2019 г. била извършена оперативна
интервенция на ръката. Лечението в същата болница продължило четири дни – от 15.09.2019
г. до 19.09.2019 г., за което били заплатени 1 630.83 лв.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 316000-33997/30.09.2019 г. на
ПП при ОД на МВР гр. Плевен в графа „пострадали” е отбелязано лицето Е. А. П. (фрактура
на дясна мишница).
Образувано е досъдебно производство № 1442/2019 г. по описа на РУ на МВР –
Плевен, което е прекратено с Постановление от 13.02.2020 г. на Районна прокуратура –
Плевен, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 и чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК,
тъй като единственият със средна телесна повреда е лицето Е. А. П., която е заявила
съгласие за прекратяване.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че на
15.09.2019 г. около 00.10 часа, в гр. Плевен лек автомобил „Мазда“, модел ,,Демио“, с рег. №
СТ 68**** се е движел по бул. ,,Русе“, непосредствено преди навлизането и без спиране в
кръстовището с бул. ,,Христо Ботев“, със скорост 47.70 км/ч. В същия момент по бул.
,,Христо Ботев“ се е движел лек автомобил ,,Мазда“ модел 3, с рег. № ЕН 12****. Водачът
на лек автомобил ,,Мазда“ модел 3 е възприел навлизането на лек автомобил „Мазда“, модел
,,Демио“ в кръстовището и е предприел спиране. Движейки се един към друг двата
автомобила са достигнали до мястото на сблъскване, с което е започнал ударът между тях.
Скоростта на лек автомобил ,,Мазда“ модел 3 към момента на първоначалния контакт при
удара е била 33.62 км/ч. Последвал е страничен – кос удар в лентата за движение на лек
автомобил ,,Мазда“ модел 3. В първата фаза на удара челната дясна част на лек автомобил
,,Мазда“ модел 3 е контактувала с челната лява част на лек автомобил „Мазда“, модел
,,Демио“. Втората фаза на удара е съдържала транслационно движение на двата автомобила,
придружено с ротация, след което те са се установили в положението, в което са намерени и
6
описани в огледния протокол. Вещото лице дава заключение, че пострадала Е. А. П. се е
придвижила напред и надясно в процеса на удара към вътрешната стена на средна дясна
колона и задна дясна врата на лекия автомобил. Посочено е, че напречното преместване на
пострадалата към вътрешната стена на задната дясна врата е възможно при поставен
обезопасителен колан, но движение към средна дясна колона е технически невъзможно при
поставен обезопасителен колан.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза, неоспорена от страните и
приета като доказателство по делото, както и представената Епикриза от УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ – гр. Плевен се установява, че Е. А. П. е била на лечение в Клиниката по
ортопедия и травматология от 15.09.2019 г. до 19.09.2019 г., като на 16.09.2019 г. е
извършена оперативна интервенция. Поставена е диагноза: фрактура хумери декстра.
Според наличната медицинска документация ищцата е пострадала при ПТП.
Вещото лице дава заключение, че при Е. А. П. е налице счупване на дясната раменна
кост (в областта на тялото на костта с разместване на краищата на горната и долната част в
мястото на счупване). Това увреждане е в резултат на тъпа травма в условията на
настъпилото ПТП, като е резултат от инерционно преместване на тялото на пострадалата
напред и надясно и удар в мястото на счупване във вътрешната прилежаща повърхност на
купето. Вещото лице посочва, че проведеното лечение включва извършена оперативна
интервенция за наместване и фиксация на счупената кост с метална плака и винтове.
Приложена е медикаментозна терапия с антибиотик, обезболяващи, медикамент за
профилактика на възможни ерозивни промени по стомашната лигавица и антикоагулантна
терапия. Следоперативният период в клиниката е протекъл гладко, като в деня на изписване
е било налице подобрение в състоянието на горния десен крайник. Според вещото лице
оздравителният период е протекъл нормално, с развитие на обичайно за продължителното
обездвижване усложнение – контрактура на дясната раменна става. В съдебно заседание
вещото лице допълва, че според приложената по делото медицинска документация
усложнението не е преодоляно напълно, но засяга крайните фази на обема на движенията.
Според заключението причиненото на Е. А. П. увреждане е свързано с продължителен
период (месеци) на болки и страдания, които са били най-интензивни в първите дни след
травмата. Възможно е ищцата да изпитва болка и след приключване на оздравителния
период, най-вече провокирана от натоварване на крайника и метрологични промени.
Счупването на дясната раменна кост е довело до трайно затрудняване на движението на
десния горен крайник за около 4-5 месеца и невъзможност за полагане на физически труд за
около 5-6 месеца. Лисват данни за други увреждания и усложнения в здравословното
състояние на жалбоподатЕ.та в резултат на настъпилото ПТП с изключение на посочената
контрактура на дясната раменна става. Вещото лице посочва, че при Е. А. П. не се
установяват увреждания от действието на поставен обезопасителен колан, каквито са
охлузвания и кръвонасядания. Освен това механизмът на счупване предполага инерционно
ускорение на тялото от мястото на стоене в посока точката на удара, предвид което липсват
7
обективни данни, които да сочат, че Е. А. П. е била с поставен обезопасителен колан при
настъпване на ПТП. Според заключението поставянето на обезопасителен колан би
предотвратило инерционното преместване на пострадалата напред – надясно, а с това и
конкретното счупване, но не би се предотвратило преместването тялото надясно, което
предполага други контактни повърхности и възможност от получаване на други увреждания.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от В. Л. М., „Мазда“, модел
,,Демио“ с рег. № СТ 68****, собственост на Г. Ж. Т., бил застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/119001941763, със срок на действие от
11.07.2019 г. до 10.07.2020 г. в ответното ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София.
Е. А. П. е депозирала пред застрахователя претенция от 17.10.2019 г., с която е
поискала да бъде изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от настъпилото
на 15.09.2019 г. ПТП вреди. С писмо с изх. № 8/88/04.11.2019 г. по описа на ЗД „Бул Инс“
АД е посочено, че липсва основание дружеството да удовлетвори претенцията. До момента
на подаване на исковата молба от страна на застрахователя, съответно виновния водач, не е
било изплатено обезщетение.
От показанията на св. В. Л. М., участник в ПТП – водач на лек автомобил „Мазда“,
модел ,,Демио“ се установява, че преди настъпване на произшествието се е движил по бул.
,,Русе“, като при наближаване до кръстовището е намалил скоростта, но не е видял другата
кола и е навлязъл в него без да спира, впоследствие е възприел клаксон и е задействал
спирачната система на управлявания от него автомобил, но не е успял да спре и така е
предизвикал ПТП. В. Л. М. посочва, че веднага след това е видял Е. А. П., която се е
намирала на задната седалка на другия автомобил. Не е успял да разговаря с нея, но е
възприел нейното състоянието и преживяваните болки и страдания. Чул е, че се оплаква от
болки в ръката и невъзможност да я движи.
От показанията на св. Х. М. П. – съпруг на ищцата се установява, че при настъпване
на произшествието се е намирал на предната пътническа седалка, до мястото на водача на
лек автомобил ,,Мазда“ модел 3. Описва, че до произшествието се е стигнало, тъй като
водачът на другия автомобил не е спрял. Не си спомня дали жалбоподатЕ.та е била с
поставен обезопасителен колан. Веднага след инцидента е повикан спешен медицински
екип. Е. А. П. е била настанена в болнично заведение, като първоначално е бил поставен
гипс, а след това е била извършена оперативна интервенция. В продължение на около
половин година след произшествието не е можела да се справя сама с обслужването си и с
домакинската работа, поради което се е налагало той да помага. След провеждането на три
курса на физиотерапия жалбоподатЕ.та е започнала да раздвижва ръката си. Свидетелят
твърди, че болката на Е. А. П. не е отшумяла, като при нужда приема обезболяващи. Освен
това тя не може да вдига тежко и да опъва ръката си. Описва отрицателна промяна в
социалните отношения, тъй като избягвала срещи с приятели и пътувания. Посочва, че
преди ПТП съпругата му не е имала проблеми с ръката или други здравословни проблеми.
8
Настоящата инстанция при преценката на показанията на този свидетел с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид факта, че е съпруг на ищцата и е заинтересован от
изхода на делото, намира, че те касаят лично възприети от свидетеля факти, като
показанията са житейски логични, не се опровергават от останалите доказателства по делото
и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 260023/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 21/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен, е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалваният съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във
вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска
отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да
обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна)
отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е
възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на
застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт, т.е. поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД – противоправно
деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
9
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Т. н.
пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на
настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено
непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ЗД
„Бул Инс“ АД се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ответното дружество.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 17.10.2019
г. ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, по която не е
постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ).
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че на
15.09.2019 г. в гр. Плевен В. Л. М. при управление на лек автомобил „Мазда“, модел
,,Демио“, движейки се по бул. ,,Русе“ и при навлизане в кръстовището, образувано от бул.
,,Русе“ и бул. ,,Христо Ботев“, с поставен за неговото платно за движение пътен знак Б1
,,пропусни движещите се по пътя с предимство“ в нарушение на правилата за движение по
пътищата не пропуснал лек автомобил ,,Мазда“ модел 3, който се движел по пътя с
предимство, като не успял да спре навреме, с което нарушил чл. 47 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и
реализирал ПТП с движещия се по бул. ,,Христо Ботев“ лек автомобил ,,Мазда“ модел 3,
управляван от А. П. Ц.. В резултат на настъпилото ПТП на Е. А. П., която пътувала в лек
автомобил ,,Мазда“ модел 3 без поставен обезопасителен колан, била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната раменна кост, с последваща
оперативна интервенция и затруднение в движенията на дясната ръка за около половин
година. За лечението били заплатени 1 630.83 лв.
От изложеното се налага категоричния извод, в случая са установени всички
елементи на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Настъпилите за ищцата и описани по-горе
имуществени и неимуществени вреди се намират в причинно-следствена връзка с виновното
10
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил
„Мазда“, модел ,,Демио“. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд в тази им част, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към
тях.
Oтносно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди трайната
съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-новата такава,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. 217/2011
г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на ВКС на РБ, II т. о.
и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размерa на обезщетението за
неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при
съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове
връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответният
размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от Е. А. П. болки и страдания
вследствие на причиненото травматично увреждане, периодът за пълното възстановяване,
нейната възраст, причинените неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното
събитие, както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка
„Гражданска отговорност“ – до 10 млн. лв. (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства за естеството на претърпените от Е. А. П. неимуществени вреди и
техния размер, изложил е подробни мотиви относно същите, които настоящият състав
споделя в тази им част и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковата
претенция е основателна за сумата от 50 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за
11
Е. А. П..
По отношение на претендираните имуществени вреди се установи от представените
по делото писмени доказателства: разписка от 18.09.2019 г. за заплащане на сумата от 1
630.83 лв., от които 1 624.03 лв. по сметка на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр. Плевен и
такса в размер на 6.80 лв.; фактура от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр. Плевен от
19.09.2019 г. за заплащане на медицинско изделие и медицински консумативи, издадена на
Е. А. П., че за проведеното лечение на същата е била заплатена сумата от 1 630.83 лв. В тази
връзка неоснователно се явява възражението, че представените по делото документи не
установяват, че описаните в тях дейности са във връзка с настъпилото ПТП. Датите на
тяхното издаване (три, респ. четири дни след настъпване на ПТП) и описаните в тях
медицински разходи налагат логичния и обоснован извод, че те са във връзка с установеното
по делото лечение на Е. А. П. в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр. Плевен за времето от
15.09.2019 г. до 19.09.2019 г.
По повод въпроса за съпричиняването, като съобрази т. 7 от ППВС № 17/1963 г.,
както и Тълкувателно решение № 1/2014 по т.д. № 1/2014 на ОСТК на ВКС, настоящият
състав намира, че е налице принос от Е. А. П. за настъпване на пътния инцидент. Съгласно
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
В конкретния случай пострадалата с поведението си е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като както бе посочено по-горе бе безспорно установено, че по
време на ПТП е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП.
Правилно първоинстанционният съд е приел възражението на ЗД „Бул Инс“ АД за
допуснато съпричиняване от страна на пострадалата Е. А. П. за основателно.
В случая, настоящият състав не споделя определеното от първоинстанционния съд
съпричиняване в размер на 40 %, като счита че следва да се определи такова в размер на 30
%, тъй като допуснатото от страна на Е. А. П. нарушение на правилата за движение в голяма
степен е довело до причиняване на констатираното увреждане. Съгласно заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза поставянето на обезопасителен колан от страна
на пострадалата би предотвратило инерционното преместване на същата напред – надясно, а
с това и конкретното счупване.
Направеното от ответното дружество възражение за определяне на по-голям размер
на съпричиняване – 90 %, не следва да бъде уважено, тъй като за настъпване на вредоносния
12
резултат водещо значение има виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника лек автомобил. Неговото поведение е поставило началото на
механизма на причиняване на вредите, докато виновното поведение на самата пострадала в
по-ниска степен е обусловило настъпването на същите. Освен това следва да се има предвид,
че в изготвените съдебномедицинска и автотехническа експертизи е посочено, че
поставянето на обезопасителен колан не би предотвратило преместването на тялото на
пострадалата надясно, което предполага други контактни повърхности и възможност от
получаване на други увреждания.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Е. А. П. против ЗД
„Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер от 35
000 лева.
Установеното съпричиняване на вредите от пострадала, следва да бъде съобразено
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Поради това
претенцията, която е заявена в размер на 1 630 лв., следва да бъде уважена до размер от 1
141 лв. В останалата част предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането са неоснователни и недоказани.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за вреди.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.),
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
В чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429,
ал. 3 от КЗ – само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 от КЗ изрично се изключват
от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5
от КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от КЗ, т. е. не се покриват лихви за
периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя. Разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от
делинквента на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3,
изр. 2 от КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 във
13
вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ – отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ
за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ,
като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано
с: 1) изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и 2) с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя на основание чл. 498, ал. 3 във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В настоящия случай уведомяването на застрахователя е на 17.10.2019 г. По
отношение забавата на застрахователя е приложим тримесечният срок по чл. 497, ал. 1, т. 2
от КЗ, тъй като по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ не са искани доказателства, които увреденото
лице да е било в обективна възможност да представи към този момент – 04.11.2019 г., от
която дата е уведомлението от представителя на дружеството. От пострадалата е изискано
да се представят: влязъл в законна сила акт за резултата от наказателното производство;
автотехническа експертиза; съдебно медицинска експертиза; протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и скица към него; констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; медицински документи, удостоверяващи получените увреждания и
оздравителния период, каквито доказателства не са съществували към посочената дата.
Следователно срокът изтича на 17.01.2020 г., т. е. забавата на застрахователя е от 18.01.2020
г. Независимо от обстоятелството, че за периода от датата на уведомяване – 17.10.2019 г. до
17.01.2020 г. застрахователят не е в забава на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ, за този период
той дължи законна лихва за забава върху присъдените обезщетения вреди, но на основание
чл. 429, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, доколкото лихвите,
прибавени към обезщетението за вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования
делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ във вр. с чл. 493, ал.
1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, считано от по-ранната
дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая, съдът приема,
че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 17.10.2019 г. с предявяване
на застрахователната претенция, поради което за периода от 17.10.2019 г. до 17.01.2020 г.,
дружеството дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение за имуществени
вреди, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. С
оглед горното разрешение за периода от датата на деликта – 15.09.2019 г. до предявяване на
претенциите пред застрахователя обезщетение за забава за претърпените вреди се дължи от
деликвента на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния
14
договор. След 18.01.2020 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ,
застрахователят дължи лихва върху присъдените обезщетения за собствената си забава.
Предвид гореизложеното съдът приема, че претендираната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, искана от изтичане на срока по чл. 497, ал. 1 от КЗ,
е основателна, считано от 17.10.2019 г. (а не както е присъдена от първоинстанционния съд
– от 07.11.2019 г.) до окончателното изплащане.
На следващо място претендираната лихва върху обезщетението за имуществени
вреди, искана от датата на извършеното плащане – 18.09.2019 г., е основателна, считано от
17.10.2019 г. (а не както е присъдена от първоинстанционния съд – от 07.11.2019 г.) до
окончателното изплащане.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение, като неправилно следва
да се отмени в частта, с която са отхвърлени предявеният иск за неимуществени вреди за
сумата от 24 000 лв. до сумата от 35 000 лв. и предявеният иск за имуществени вреди за
сумата от 978 лв. до 1 141 лв., както и в частта за законната лихва и разноските, като се
постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени в размер на 35 000 лв. –
неимуществени вреди и 1 141 лв. – имуществени вреди, а законната лихва да се присъди от
17.10.2019 г. до окончателното й изплащане. В останалата си част решението е правилно и
следва да се потвърди.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция ЗД „Бул
Инс“ АД, гр. София следва да заплати на адв. Н.Н. Д. направените по делото разноски пред
двете инстанции в размер на 2 507.06 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция Е. А. П.
от гр. Плевен следва да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София направените по делото
разноски пред двете инстанции в размер на 2 197.88 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса върху
уважените искове пред двете инстанции, на основание 78, ал. 6 от ГПК в размер на 669.78
лв. по сметка на Апелативен съд – Велико Търново.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260023/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 21/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Плевен, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният от Е. А. П.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ******* против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК
15
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори иск за сумата от 24 000 лв.
до сумата от 35 000 лв. (неимуществени вреди) и иск за сумата от 978 лв. до 1 141 лв.
(имуществени вреди) и В ЧАСТТА за разноските между страните, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, представлявано от С. С. П. и К. Д.
К. – изпълнителни директори, да заплати на Е. А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул.
*******, сумата от 11 000 (единадесет хиляди) лева (допълнително, представляваща
разликата над 24 000 лв. до 35 000 лв.), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 15.09.2019 г. в гр. Плевен, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 409 от
КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, представлявано от С. С. П. и К. Д.
К. – изпълнителни директори, да заплати на Е. А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул.
*******, сумата от 163 (сто шестдесет и три) лева (допълнително, представляваща разликата
над 978 лв. до 1 141 лв.), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди при
ПТП, настъпило на 15.09.2019 г. в гр. Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във
вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 409 от КЗ.
ОТМЕНЯВА Решение № 260023/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 21/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Плевен, В ЧАСТТА , с която ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, е осъдено да заплати на Е.
А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *******, законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 07.11.2019 г. до
окончателното изплащане, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, представлявано от С. С. П. и К. Д.
К. – изпълнителни директори, да заплати на Е. А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул.
*******, законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯВА Решение № 260023/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 21/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Плевен, В ЧАСТТА , с която ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК
16
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, е осъдено да заплати на Е.
А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *******, законна лихва за забава в размер на 24.18
лв. (двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки) върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди, за периода от 18.09.2019 г. до 03.02.2020 г., вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, представлявано от С. С. П. и К. Д.
К. – изпълнителни директори, да заплати на Е. А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул.
*******, законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, за
периода от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260023/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 21/2020
г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, представлявано от С. С. П. и К. Д.
К. – изпълнителни директори, да заплати на адв. Н.Н. Д., с адрес: гр. София, *********,
полуетаж 4, офис 4, сумата в размер на 2 507.06 (две хиляди петстотин и седем лв. и 6 ст.)
лв., разноски пред двете инстанции, представляващи адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Е. А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ******* да заплати на ЗД
„Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, бул. **********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни
директори сумата в размер на 2 197.88 (две хиляди сто деветдесет и седем лв. и 88 ст.) лв.,
разноски за двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, представлявано от С. С. П. и К. Д.
К. – изпълнителни директори, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд – Велико Търново сумата от 669.78 (шестстотин шестдесет и девет лева и 78
ст.) лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
17
2._______________________
18