О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№11113 07.10.2019
г. гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в
закрито заседание на 07.10.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13703/2019 г. по описа на ПРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД против С.А.А., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, за дължимост на суми,
за които се твърди да е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4472/2019
г. на ПРС.
За преценка допустимостта на исковете е изискано
заповедното производство. Издадена е заповед за главница и обезщетение за
забава по договор за потребителски кредит от 28.01.2012 г.
Съдът е констатирал редица нередовности на исковата
молба, като с разпореждане № 88511/17.09.2019 г. са дадени конкретни указания
за отстраняването им.
Постъпила е уточнителна молба, с която същите не са
изпълнени. От изложените твърдения и с оглед издадената заповед, съдът намира,
че предявените искове са недопустими.
Не е отстранено противоречието
относно момента на възникване на
правоотношението /датата на сключване на договора – 28.02.2012 г./, както и относно периода на обезщетението за забава.
Отделно става ясно, че сумата от общо 11 944,75 лева не представлява само неплатена главница /както е посочено в зап.
пр./, а сбор с начислени такси и застрахователни премии.
Предвид
изложеното, съдът приема следното:
За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е
необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието, размера и периода на предявените искове и
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото
производство се установява дължимостта именно
на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е
издадена заповед за изпълнение.
В настоящия случай съответствие липсва. При описаната
фактическа обстановка се налага извод за пълно
разминаване между основанията на вземането по издадената заповед за
изпълнение и тези, въз основа на които се претендира сумата в настоящото
производство. За да обоснове дължимостта на сумата ищецът въвежда изцяло нови и различни обстоятелства, които не
е посочил в заявлението и които имат съществено значение за възникването и
съществуването на спорното право. Конкретизира, че търсените суми са дължими по
договор от различна дата, като
същевременно главницата представлява и сбор от отделни, различни по характер вземания, а лихвата е с различен период /начална дата/.
Дори в заявлението да са допуснати технически грешки,
последиците им следва да се понесат от заинтересованата страна, която не е
очертала твърденията и исканията си ясно и недвусмислено, съобразно
действителното фактическо положение. Този пропуск не може да бъде саниран в настоящото производство.
Вземанията за главница, такси и застр. премии са
различни претенции, с различно основание и размери. Тъй като чистата стойност
на кредита се претендира по договор от различна дата, искът в частта за 10 000
лева е недопустим на това основание, а за разликата до пълния размер от 11944,75
лева - и поради факта, че в нея са включени вземания с различно основание,
които не са били претендирани в заповедното производство.
Предвид горното, съответствие между заповедното и
настоящото производство не е налице
– има съществено разминаване между основанието и размера на претенциите, с
тези по издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Производството по чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 415 ГПК
е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК.
При разминаване в произнасянето на съда по заповедното
и исковото производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в
претенциите /СПН би следвало да се създаде относно всички съществени елементи
на правоотношенията – така, както са
присъдени със заповедта/.
При предявяване на предвидения от законодателя
положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната
характеристика на вземането. Ищецът не
би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с
тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Посочването
на друго основание, от което произтича вземането /в случая – договор от друга
дата, вземания с различно основание, размери
и период на лихвата/, различно от твърдяното в заявлението,
за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание
по смисъла на чл.404, т.1, предл.4 ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК /Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д. №
700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. №
325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
801/2011 г., IV г. о. и др., пост. по
реда на чл. 290 ГПК/.
Ето защо, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба
следва да бъде върната /в т.см. и за необходимостта от пълен идентитет на
вземанията в настоящото и заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014 г., I т. о., на ВКС,
пост. по реда на чл. 290 ГПК; Определение от 04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. №
506/17 г. на ПОС, Определение от
26.06.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1331/2015
г. ПОС; Определение № 1855/24.09.2019 г.. по в.ч.гр.д. № 2057/2019 г. на ПОС и
др./.
Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС, издадената заповед за изпълнение ще
бъде обезсилена.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх. № 54439/22.08.2019 г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД против С.А.А.,
ЕГН **********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 13703/2019 г. по
описа на ПРС, XXI гр. състав.
ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед по чл. 410 ГПК № 2642/29.03.2019 г. по
ч.гр.д. № 4472/2019 г. на ПРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца на
посочения в ИМ съд. адрес, чрез пълномощника ю. Т.
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП