№ 19261
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110148777 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „В. срещу „Б..
Съдът констатира, че предявените искове са допустими, поради което делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
Ищецът „В. е предявил против „Б. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както следва:
-иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 за заплащане на сума в размер от 14 400
лева, представляваща главница – суми, получени без правно основание и начислени от
ответника с фактура № 6533/01.11.2018г., фактура № 6598/01.12.2018г. и фактура №
6690/01.01.2019г., които са били заплатени от ищеца без основание, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.09.2022г. до окончателното
изплащане на главницата;
-иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 988 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 14400 лв. за периода от 04.01.2022г.
до 07.09.2022 г.;
Претендира се присъждането на направените съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ищецът поддържа, че на 26.09.2018г. с ответника сключили договор за логистични
услуги, по силата на който „Б., наречен доставчик на логистични услуги, се е задължил да
предостави на „В. логистични услуги за онлайн магазин съобразно индивидуални цени,
уговорени в Приложение № 2 към договора. В договора била уговорена минимална сума за
ползване на складовите помещения в размер на 500 лв. на месец без ДДС, която по своя
характер представлявала абонаментна такса на доставчика на логистични услуги, като
посочената такса се дължала, в случай, че по договора не били предоставяни други
логистични услуги за съответния месец.
Ищецът твърди, че по договора ответникът в качеството си на доставчик на
логистични услуги издал 3 броя фактури: фактура № 6533/01.11.2018г., фактура №
6598/01.12.2018г. и фактура № 6690/01.01.2019г., всяка една на стойност от 4500 лв. без
ДДС и 5400 лв. с ДДС, с посочено основание във фактурите „сух склад“. С фактурите се
претендирала само месечна минимална такса за складово обслужване или т.нар. „сух склад“,
като в тях била допусната грешка - вместо за сумата от 600 лв. с ДДС, фактурите били
1
издадени за сумата от 5400 лв. с ДДС. Твърди, че към датата на издаване на фактурите
ищцовото дружество знаело за допуснатата грешка, както и че с фактурите се претендират
недължими суми. Въпреки това ги осчетоводил и заплатил, но ги оспорил пред ответното
дружество и го уведомил за допуснатата грешка. Била постигната уговорка между страните
сумите да бъдат възстановени или прихванати за следващ отчетен период.
Посочва, че след това ответникът влошил качеството на предоставените услуги,
систематично не изпълнявал договорните задължения или ги изпълнявал неточно и с
влошено качество, в намален обем, а също така не изпълнил договорката си с ищеца и не
възстановил недължимо заплатените суми от ищеца, не било извършено и прихващане.
Поради това договорните отношения между ищеца и ответника били окончателно
прекратени.
Твърди, че на 16.12.2021г. изпратил до ответника „Б. нотариална покана, с която е
поискал ответното дружество да заплати на ищеца извънсъдебно надвзетите суми по трите
фактури в размер на 14400 лв. Нотариалната покана била връчена на ответника на
04.01.2022г. Поддържа, че от получаване на нотариалната покана от ответника до
предявяване на исковата молба по настоящото дело – 07.09.2022 г. ответникът не е
възстановил сумите, поради което е изпаднал в забава за период от 247 дни, за който дължи
заплащане на законна лихва за забава върху главницата.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани и моли да бъдат
отхвърлен изцяло.
Оспорва предявените искове като недопустими, тъй като ищецът твърдял, че е
осчетоводил трите процесни фактури и ги е заплатил доброволно, с което извънсъдебно
признал вземанията. Оспорва предявените искове и по основание. Твърди, че действително
на 26.09.2018г. е сключен рамков договор за логистични услуги за онлайн магазин с
ищцовото дружество, като впоследствие действието на договора е прекратено. Оспорва
твърдението на ищеца, че с приложение № 2 към договор е определена минимална сума за
ползване на складовите помещения в размер на 500 лв., както и твърдението, че процесните
3 броя фактури са недължимо заплатени. Ответникът твърди, че с ценово приложение № 2
страните са договорили цени за складови логистични услуги, подробно описани в табличен
вид, а също така е договорено заплащането на минимална месечна сума за складово
обслужване от 4000 лв. без ДДС на месец срещу предоставения от ответника ангажимент да
предоставя постоянно предоставяне на услугата съгласно заявките на клиента, а също така
страните са договорили във второ Приложение № 2 към договора за логистични услуги
допълнителна услуга на стойност 500 лв., дължими от ищеца срещу задължението на
ответника по съхраняване и доставка на детски храни. Посочва, че процесните фактури на
стойност 4500 лв. включват именно тези две суми, а допълнително са издавани и изпращани
фактури за останалите извършвани от ответното дружество складови и логистични услуги
по обслужване на онлайн и физически магазин на „В..
Оспорва твърденията на ищеца, че е имало разговори между ищцовото и ответното
дружество за извънсъдебно възстановяване на заплатените от ищеца суми по трите фактури.
Посочва, че ищецът е направил извънсъдебно възражение за връщане на сумите две години
след заплащане на първата фактура.
Посочва, че сумите по процесните фактури са приспаднати от общият размер на
месечното дължимо възнаграждение по следните фактури: фактура № 6654/10.12.2018г.,
издадена за доставени логистични услуги за месец ноември 2018г.; фактура №
6743/07.01.2019г., издадена за доставени логистични услуги за м. декември 2018г. и фактура
№ 6824/04.02.2019 г., издадена за доставени логистични услуги за м.януари 2019г.
Оспорва ответникът да не е изпълнявал задълженията си по договора.
2
Претендира разноски.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на
ищеца във връзка с исковете по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, че носи тежестта да докаже
следните релевантни обстоятелства: че ищецът е заплатил, а ответникът е получил сумата от
14400 лв., респективно, че ищецът е погасил задълженията си по фактура №
6533/01.11.2018г., фактура № 6598/01.12.2018г. и фактура № 6690/01.01.2019г.
При установяване на горното ответникът е длъжен да докаже наличието на правно
основание да получи и да задържи посочените суми.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните
обстоятелства: валидно възникнал главен дълг /главница/, ответникът е изпаднал в забава
спрямо ищеца за заплащане на задължението, както и размер на задължението за мораторна
лихва.
При доказване на горното ответникът следва да докаже погасяване на задължението
си.
На основание чл. 154 ГПК всяка от страните и длъжна да докаже обстоятелствата, на
които основава възраженията си.
С оглед заявленията на страните в исковата молба следва да се обявят за безспорни и
поради това ненуждаещи се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК следните обстоятелства: 1. Сключване на договор за предоставяне на логистични
услуги от 26.09.2018 г. между „В. (възложител) и „Б. (доставчик); 2. Ответникът „Б. е издал
фактура № 6533/01.11.2018г., фактура № 6598/01.12.2018г. и фактура № 6690/01.01.2019г.,
всяка една на стойност 5400 лв. с ДДС; 3. Посочените фактури са осчетоводени и заплатени
от ищеца; 4. Действието на договора между страните е прекратено.
На ответника следва да бъде дадено указание да отстрани противоречиви твърдения,
съдържащи се в отговора на исковата молба – от една страна твърди, че оспорваните от
ищеца суми в размер на 4000 лв. без ДДС на месец са заплатени за складови логистични
услуги и за заплащане на минимална месечна такса за обслужване на основание Ценово
предложение № 2 (неразделна част от договора), а от друга страна излага твърдения, че
оспорваните суми от 4000 лв. на месец без ДДС са приспадната от дължимите
възнаграждения по фактура № 6654/10.12.2018 г., фактура № 6743/07.01.2019 г. и фактура №
6824/04.02.2019 г. Ответникът следва да заяви дали поддържа, че посочените суми са
дължими и са заплатени на годно правно основание или обратно – че признава, че сумите са
недължимо платени, но излага твърдения, че са възстановени на ищеца с фактура №
6654/10.12.2018 г., фактура № 6743/07.01.2019 г. и фактура № 6824/04.02.2019 г., поради
което не се дължи връщането им.
Съдът приема, че ангажираните от ищеца със искова молба и отговора на исковата
молба писмени документи се явяват относими към установяване на обстоятелства, включени
в предмета на доказване по предявените искове, поради което следва да бъде допуснато
събирането им.
Съдът намира, че искането на ищеца и на ответника (в частта относно втория въпрос)
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено, доколкото обстоятелствата, които ще се установяват чрез това доказателствено
средство са безспорни между страните.
Съдът намира, че следва да отложи произнасянето по искането на ответника за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза в частта относно първия въпрос и ще се
произнесе по него след отстраняване на противоречията в твърденията на ответника в ОИМ.
Съдът намира, че искането на ищеца за допускане на свидетели се явява
неоснователно и следва да се отхвърли, тъй като обстоятелствата, за които се искат
свидетелите са неотносими към предмета на делото. Съдът намира искането на ответника за
3
допускане на един свидетел за неоснователно и искането следва да се отхвърли, тъй като
свидетели на ищеца не са допуснати, а с док. искане на ответника се цели насрещно
доказване и опровергаване на показанията на свидетелите на ищеца.
Съдът намира доказателствено искане на ответника по реда на чл. 190 ГПК за
неоснователно и ненеобходимо и следва да го отхвърли, тъй като ответникът представя
исканите документи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: 1. Сключване на договор за предоставяне на логистични услуги от
26.09.2018 г. между „В. (възложител) и „Б. (доставчик); 2. Ответникът „Б. е издал фактура №
6533/01.11.2018г., фактура № 6598/01.12.2018г. и фактура № 6690/01.01.2019г., всяка една на
стойност 5400 лв. с ДДС; 3. Посочените фактури са осчетоводени и заплатени от ищеца; 4.
Действието на договора между страните е прекратено.
УКАЗВА на ответника на основание чл.145, ал.2 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението да отстрани противоречивите твърдения в отговора на исковата молба,
като заяви дали поддържа, че посочените суми са дължими от ищеца и са заплатени на
годно правно основание или обратно –признава, че сумите са недължимо заплатени от
ищеца на ответника, но излага твърдения, че са възстановени обратно на ищеца с фактура №
6654/10.12.2018 г., фактура № 6743/07.01.2019 г. и фактура № 6824/04.02.2019 г., поради
което не се дължи връщането им.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и към
отговора на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 190 ГПК да
бъде задължен ищеца да представи в оригинал договора за складово обслужване, ведно с
четирите приложения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца и на ответника за допускане на
свидетели.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца и на ответника (в частта относно
втория въпрос) за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза (в частта относно първия въпрос) след отстраняване на
противоречивите твърдения в отговора на исковата молба, но не по-късно от първото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2023г. от
15.15ч., за която дата и час да се призоват страните.
Препис от отговора на ИМ да се изпрати на ищеца.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДЪТ приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5