Решение по дело №1109/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на С.Н.П. срещу Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-260-6500/1773 от 19.09.2023 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“ В ЧАСТТА на извършените прихващания на оторизирани суми.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на акта. Посочва се, че УП е издадено в изпълнение на решение по адм. дело № 171/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково. При издаването му обаче не била спазена установената и предписана от закона форма. Не било взето предвид, че УП с изх. № 02-260-6500/1768 от 10.03.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е отменено с влязло в сила решение по адм. дело № 297/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. Допълва, че санкциите са наложени от органа за кампания 2020 г., като отмененото УП също касае кампания 2020 г., а не – както е посочено кампания 2018 г. Моли да бъде прогласена нищожността на акта, алтернативно – същият да бъде отменен. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят С.Н.П., редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба от пълномощника на жалбоподателя се поддържа изложеното в жалбата, като се твърди, че сумите са прихванати без основание. Моли актът да бъде отменен. Претендира разноски по списък.

Ответникът Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, твърди, че релевантна е годината на констатацията, в която са приети като недопустими площи с писмото, с което е установено и налагането на санкциите за бъдещ период, които са прихванати с акта, който се оспорва. Претендира разноски.

Административен съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С.Н.П. е подал заявление УИН ********за кампания 2021 г. за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: схемата за единно плащане на площ – СЕПП; схема за преразпределително плащане /СПП/; схема за плащане на селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда /зелени директни плащания, ЗДП/; схема за млади земеделски стопани /МЗС/; схема за обвързано подпомагане на зеленчуци /пипер/ - СЗ-П; Мярка 12/Натура 2000; плащания за райони с природни или други специфични ограничения – компенсационни плащания в планински райони /Подмярка 13.1./НР 1/, компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения /Подмярка 13.2./НР 2/.

Издадено е УП изх. № 02-260-6500/1773 от 12.01.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което за кампания 2021 г. е изплатена сума в размер на 0 лева, като от оторизираните суми е извършено прихващане. Това УП е отменено като немотивирано съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от него и от документите, съдържащи се в административната преписка, не става ясно въз основа на кой влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт, е осъществено процесното прихващане, поради което преписката е върната за ново произнасяне от органа, с влязло в сила Решение № 343/10.05.2023 г. по адм. дело № 171/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

С оспореното УП изх. № 02-260-6500/1773 от 19.09.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ са оторизирани суми по всички мерки и схеми, с изключение на МЗС, и е отразено възстановяване на финансова дисциплина. Не са посочени извършени плащания. В колона 4 от таблицата на УП е отразен размерът на прихванатата сума и/или удържан данък общ доход, като в обяснението под таблицата е посочено: „прихваната сума“ отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на наложени санкции за бъдещ период за кампания 2021 г. по СЗ-КЛЧ и СЗ-ДККП, за което бил уведомен с УП за кампания 2018 г. с изх. № 02-260-6500/1768 от 10.03.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. Позовава се на чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията, като сочи релевантна за налагането на санкцията годината на констатацията. Налагането на санкцията за бъдещ период е пряко свързано с отказа за изплащане на финансова помощ по заявлението за кампания 2020 и с установеното наддеклариране на площи. Удържането на сумата ставало по силата на чл. 28 от Регламент за изпълнение № 908/2014 г. на Комисията, който се прилагал директно в Република България и се извършвало след налагането й. По силата на този член от оторизираните субсидии за текущата година се прихващали дължими суми от минали години.

УП е получено на 20.09.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана до съда, чрез административния орган, издал акта, на 03.10.2023 г.

Административен съд - Хасково, при така установената фактическа обстановка, като прецени доводите на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу тази част на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, която го засяга неблагоприятно, и който акт подлежи на съдебен контрол. Тук е мястото да се отбележи, че по МЗС на заявителя не е оторизирана и изплатена финансова помощ, но УП в тази част не е оспорено от жалбоподателя.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, УП е издаден от компетентен административен орган - Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - органа, „в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем“ /§ 1, т. 1 ДР АПК/, като ирелевантно е обстоятелството кое е физическото лице, избрано от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, да бъде носител на административни правомощия в качеството му административен орган, конкретно – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /чл. 18, ал. 1, т. 2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП; Протокол № 215 от заседанието на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ от 13.07.2023 г. и Заповед № 03-РД/3203/24.07.2023 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“; ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС; ТР № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. Формира се извод, че не е налице основание за прогласяване нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

На второ място, по заявлението на С.Н.П. е издадено и оспореното в настоящото съдебно производство УП. В последното се съдържат данни за сумите, които подлежат на оторизиране, и е отразено като суми, които са изплатени – 0 лева. Реално искането на заявителя се удовлетворява чрез превод на съответната сума по негова сметка. Ако бъдат констатирани обстоятелства, които са пречка за изплащане на субсидията или са предпоставка за прилагане на санкции, субсидия не се изплаща. Крайният акт в административното производство намира външен израз във фактическите действия – превод на сума или непревеждането й, а в писмена форма заявителят се уведомява за предприетите по заявлението му действия на ДФ „Земеделие“ с УП от вида на процесното. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че самото УП обективира административния акт, постановен по съответното заявление. Поради това по отношение на УП се извършва преценка нарушена ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата и съдържанието на индивидуалния административен акт.

В конкретния случай се констатира, че посредством опосредяването на данните по преписката в табличен вид и посоченото под таблицата обяснение, вкл. и с цитиране на УП изх. № 02-260-6500/1768 от 10.03.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, оспореното УП формално съдържа мотиви защо не е извършено изплащане на оторизираната сума в нейния пълен размер. В този смисъл и съобразявайки Решение № 6066 от 07.06.2023 г. по адм. д. № 10152/2022 г., V отд. на ВАС, се формира извод, че при издаване на оспореното в настоящото производство УП, в изпълнение на влязло в сила Решение № 343/10.05.2023 г. по адм. дело № 171/2023 г. на Административен съд – Хасково и предвид дадените със същото задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, административният орган е спазил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността му, вкл. и доколкото съществува идентитет между разпоредителните части /размер на прихванатата сума/ на УП, което се оспорва по настоящото дело, и УП, което е оспорено по адм. дело № 171/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково.

Независимо от това, настоящата съдебна инстанция приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Като основание за извършване на прихващане на оторизираните суми е посочено УП с изх. 02-260-6500/1768 от 10.03.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. В случая не може да се обуслови безспорен извод от коя част на цитираното УП се поражда основанието за прихващане от бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия заявител, тъй като с него се налагат санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по СЗ-ДККП и СЗ-КЛЧ, СЕПП, Подмярка 13.1/НР1 и Мярка 12/Натура 2000, а в оспореното УП са цитират само наложени санкции за бъдещ период по СЗ-КЛЧ и СЗ-ДКПП. Не е извършена съпоставка между сумите, които представляват санкции за бъдещ период, определени с УП за кампания 2020 г., и оторизираните с оспореното УП суми за кампания 2021 г. Неясно е и също от кои наложени санкции за бъдещ период се извършва прихващането, тъй като прави впечатление, че в оспореното УП са посочени едновременно две кампании 2021 и 2018 г., а УП с изх. 02-260-6500/1768 от 10.03.2022 г. всъщност е издадено за кампания 2020.

Липсата на ясни и конкретни факти, въз основа на които всъщност е формирана волята на административния орган, ограничава правото на защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето заявител, поради което се обуславя извод за отмяна на УП в оспорената му част, издадено немотивирано и при допуснати нарушения на производствените правила, от категорията на съществените.

Налице са сочените в чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2-3 от АПК основания за отмяна на индивидуален административен акт.

На трето място, на изясняване подлежи обстоятелството защо след оторизиране на сумите същите не са изплатени в техния оторизиран размер, като преценката, която съдът извършва, е постановен ли е актът в оспорената му част в съответствие с материалния закон.

При извършване на тази преценка съдът съобрази, че УП с изх. 02-260-6500/1768 от 10.03.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, на което органът се е позовал, е отменено, вкл. и в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период, а преписката – изпратена за ново произнасяне на административния орган, с Решение № 759 от 11.11.2022 г. по адм. дело № 297/2022 г. на Административен съд – Хасково, оставено в сила с решение № 10079/24.10.2023 г. по адм. дело № 1243/2023 г. на ВАС, Пето отделение.

Административният орган е посочил в оспореното пред настоящата съдебна инстанция УП като правно основание за извършването на прихващане разпоредбите на чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията и чл. 28 от Регламент за изпълнение № 908/2014 г. на Комисията. В последния е конкретизирано единствено, че държавите-членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, без да е цитиран периодът, в който се извършва прихващането. В чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 са посочени административните санкции при свръхдеклариране на площи и за релевантна са приема датата на констатирането на това свръхдеклариране. От една страна, като релевантна за свръхдеклариране на площите се определя 2022 г., когато е издадено УП с изх. 02-260-6500/1768 от 10.03.2022 г. от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, доколкото с този акт заявителят узнава за първи път за отказа да му бъдат изплатени суми за съответната кампания, но не и основанието, обосноваващо този отказ, вкл. и установеното свръхдеклариране на площите, заявени от земеделския производител, за което представлява индикация налагането на санкции, подлежащи на прихващане за бъдещи плащания /вж. мотивите на Решение № 10079 от 24.10.2023 г. по адм. дело № 1243/2023 г., V отд. на ВАС/, а от друга страна, фактът на свръхдеклариране на площите за кампания 2020 г. не е доказан по безспорен предвид отмяната на УП с изх. 02-260-6500/1768 от 10.03.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ с влязъл в сила съдебен акт. В действителност датата на констатацията на свръхдекларирането е от значение, но само предвид възможността сумата, представляваща санкция за бъдещ период, да бъде прихваната, тъй като ако това не бъде осъществено в период от три години от констатиране на свръхдекларирането, неиздължената сума, т.е. тази, която представлява санкция за бъдещ период, се анулира.

Независимо от това, административният орган, въпреки че е посочил основанието за извършване на прихващане, той не е съобразил, че актът, с който се определя подлежаща на прихващане сума, не е годно изпълнително основание, тъй като към датата на издаване на оспореното в настоящото производство УП същият този акт е бил отменен и не е налице произнасяне от касационната инстанция, вкл. и не е съобразил, че не му е било допуснато предварително изпълнение, поради което остава недоказано обстоятелството на съществуване на насрещни ликвидни и изискуеми вземания. Следва да се допълни също, че за да бъде извършено прихващане е необходимо наличието както на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към заявителя на финансова помощ, така и на неуредени задължения на същия, установени в съответствие с националното законодателство - аргумент от чл. 28 от Регламент за изпълнение № 908/2014 г. - с влязъл в сила акт, вкл. и доколкото в цитираната норма не е регламентирано това да става чрез предварително изпълнение на задължение, което не е установено по основание и размер. Така вж. Решение № 1048 от 31.01.2023 г. по адм. д. № 6291/2022 г., V отд. на ВАС, Решение № 4774 от 18.05.2022 г. по адм. дело № 2255/2022 г., ІV отд. на ВАС, Решение № 12995 от 20.12.2021 г. по адм. д. № 8782/2021 г., V отд. на ВАС, Решение № 2147 от 16.02.2018 г. по адм. дело № 13086/2016 г., ІV отд. на ВАС.

Налице са сочените в чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 от АПК основания за отмяна на индивидуален административен акт.

Извод: съдът приема акта в оспорената му част за незаконосъобразен - издаден от компетентен орган, но при неспазване на изискуемата писмена форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата на С.Н.П. следва да бъде уважена като основателна, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне, който е длъжен да съобрази изложеното за липсата на основания за извършване на прихващане, както и, че по заявлението на С.Н.П. не са оторизирани и изплатени конкретни суми по заявена МЗС, в която част, въпреки че УП не е благоприятно за заявителя, то не е оспорено, поради което спрямо нея не се дължи ново произнасяне.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1010 /хиляда и десет/ лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Разноските следва да бъдат заплатени от Държавен фонд „Земеделие“ – юридическото лице, в структурата на което е органът, издател на оспорения в настоящото съдебно производство акт, по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174, чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/1773 от 19.09.2023 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ В ЧАСТТА на извършените прихващания на оторизирани суми.

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от административния орган по заявлението на С.Н.П. с УИН ********за кампания 2021 г. в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – гр. София, да заплати на С.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.

Съдия: