№ 1730
гр. Русе, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20254520104388 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 221, ал. 1 от
КТ.
Ищецът Р. Е. Р. твърди, че въз основа на сключен трудов договор №
25/01.08.2012 г. работил в „Русенска строителна компания” АД на длъжност
„зидаромазач“. Въпреки, че добросъвестно изпълнявал трудовите си
задължения, работодателят не му изплатил дължимото трудово
възнаграждение за месец януари 2025 г., до изтичане на уговорения в трудовия
договор срок, поради което на 17.03.2025 г. отправил до ответното дружество
писмено волеизявление, че едностранно прекратява трудовото
правоотношение без предизвестие, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради
забавяне изплащането на дължимото му трудово възнаграждение от страна на
работодателя.
На 17.03.2025 г. „Русенска строителна компания” АД издала Заповед №
35, с която удостоверила извършеното от ищеца едностранно прекратяване на
трудов договор № 25/01.08.2012 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради
забавено изплащане на трудовото възнаграждение, считано от същата дата. В
тази заповед работодателят изрично посочил, че дължи на работника на
основание чл. 221, ал. 1 КТ обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срока на предизвестието.
До изтичане на сроковете за плащане на трудови възнаграждения и
обезщетение, а и от прекратяване на трудовото правоотношение до настоящия
момент, „Русенска строителна компания” АД не било платило на Р. Е. Р.
трудовите възнаграждения за месеците януари 2025 г., февруари 2025 г., за
периода от 01.03.2025 г. до 17.03.2025 г. и дължимото му обезщетение по чл.
1
221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието.
Моли да бъде постановено решение, с което „Русенска строителна
компания” АД да бъде осъдена да заплати на Р. Е. Р. сумите:
- 500,00лв., частично от 1500,00лв., представляваща дължимо и
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025 г.,
- 500,00лв., частично от 1500,00лв., представляваща дължимо и
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2025 г.,
- 150,00лв., частично от 750,00лв., представляваща дължимо и
неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2025 г. до
17.03.2025 г.,
- 500,00лв., частично от 1800,00лв., представляваща дължимо и
неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието,
ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на
подаване на исковата молба и до окончателно изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който счита
исковете за частично основателни, като ги оспорва по размер. Твърди, че
основното трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на минималната
работна заплата за страната, която за 2025 г. е в размер на 1077 лева.
Поради това, към момента на прекратяване на трудовия договор
дължимите му трудови възнаграждения, след приспадане на
законоопределените удръжки, са: за месец януари - 1008,90 лева; за месец
февруари - 1009,57 лева; за месец март - 454,31 лева. В месец март имало и
начислени обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1301,02 лева.
Общата сума за получаване в м. март 2025 г., след приспадане на
задължителните осигурителни вноски и дължимия от работника данък по
ЗДДФЛ, била в размер на 1625,23 лева.
В съдебно заседание по искане на ищеца е допуснато изменение на
предявените искове както следва:
1. Искът за заплащане на неплатено нетно трудово възнаграждение за
месец януари 2025 г. от 500,00 лв., частично от 1500,00 лв., да се счита
предявен за сумата от 1008,90 лв., частично от 1500,00 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и до
окончателното и изплащане.
2. Искът за заплащане на неплатено нетно трудово възнаграждение за
месец февруари 2025 г. от 500,00 лв., частично от 1500,00лв., да се счита
предявен за сумата от 1009,57 лв., частично от 1500,00 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и до
окончателното и изплащане.
3. Искът за заплащане на неплатено нетно трудово възнаграждение за
периода от 01.03.2025 г. до 17.03.2025 г. от 150,00лв., частично от 750,00 лв.,
да се счита предявен за сумата от 454,32 лв., частично от 750,00лв., ведно със
2
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и до
окончателното и изплащане.
4. Искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер
на брутното трудово възнаграждение за срок на предизвестието от 500,00 лв.,
частично от 1800,00 лв. да се счита предявен за сумата от 1170,91 лв.,
частично от 1800,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска и до окончателното изплащане.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства се
установява, че страните са сключили трудов договор от 01.08.2012 г., по
силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „зидаромазач“ при
ответника „Русенска строителна компания” АД, гр. Русе, при пълен 8-часов
работен ден, считано от 02.08.2012 г. С Допълнително споразумение към
трудовия договор от 31.01.2024 г., основното месечно трудово възнаграждение
било определено в размер на 933 лв. Със Заповед № 35/17.03.2025 г. трудовото
правоотношение било прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от
17.03.2025 г., поради подадено от работника заявление от същата дата. В
заповедта е посочено, че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл.
221, ал. 1 КТ.
Ответникът не е ангажирал доказателства относно заплащане от негова
страна на трудово възнаграждение за претендираните периоди и на
обезщетение за неспазено предизвестие.
От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза,
което не е оспорено от страните, се установява, че размерът на последното
брутно трудово възнаграждение, начислено на ищеца за последен пълен месец
е за месец октомври 2024 г. - 23 работни дни и е в размер на 1 127.06 лева.
Дължимото нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025 г. е в размер
на 1008.90 лева, за месец февруари 2025 г. е в размер на 1009.57 лева, а за
месец март 2025 г.е в размер на 454.32 лева. Размерът на дължимото
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в брутен размер е равно на 1 301.01 лева., а
размерът на дължимото обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в нетен размер е
равно на 1 301.01 х 10% ДОД = 130.10 лева, 1 301.01 - 130.10 = 1 170.91 лева.
Съдът кредитира изцяло приетата по делото експертиза, с оглед
специалните знания на вещото лице, като обоснована и компетентно дадена.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.128 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение
на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана
от него работна сила на работника или служителя.
В настоящия случай ответникът не оспорва, че страните са били
3
обвързани от трудово правоотношение през съответния период и че
работодателят не е изпълнил законовото си задължение.
Предвид становището на ответната страна и заключението на приетата
по делото икономическа експертиза, съдът намира претенцията за основателна
и доказана. „Русенска строителна компания“ АД следва да заплати на Р. Е. Р.
трудово възнаграждение в нетен размер, както следва: 1008.90 лева – за
м.януари 2025г.; 1009.57 лева – за м.февруари 2025г. и 454.32 лева – за м.март
2025г.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ :
Нормата урежда правото на работника или служителя на обезщетение
поради неспазен срок на предизвестие от страна на работодателя в хипотезата
на чл. 327, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 3а КТ, какъвто е настоящият случай.
Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника
или служителя за срока на предизвестие при безсрочни трудови
правоотношения.
Изводът за дължимостта обезщетение на посоченото правно основание
следва и от изявлението на работодателя, обективирано в заповедта за
прекратяване на трудовия договор.
Според заключението на приетата по делото експертиза, същото
възлиза на 1170.91 лева – нетен размер. Претенцията като основателна и
доказана, следва да бъде уважена.
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора и направеното искане от
пълномощника на ищеца, в негова полза следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38 ЗАдв. за безплатно предоставена правна помощ
на материално затруднено лице – ищеца по делото, в размер на 925 лева,
съобразявайки цената на уважените искове, извършената от адвоката работа и
липсата на съществена фактическа и правна сложност на делото.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на представен от ищеца
списък на разноски, както и за липсата на фиксирани суми, които да са
договорени между адвокатското дружество и клиента. Списък на сторените от
ищеца разноски по чл. 80 ГПК се съдържа в представената от процесуалния
му представител в съдебно заседание писмена молба, с която същият е
поискал допуснатото от съда изменение на предявените искове. Също така в
договора за правна защита и съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА не следва да има договаряне, съответно и посочване на определено
адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, същото се
определя от съда.
Съгласно т. 5 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход,
тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход
и в защита на правните последици от решението. Съобразно практиката на
ВКС в тази насока не се визират разноските по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки, които представляват разноски в изпълнителното
4
производство и следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл
Определение № 336/21.07.2016 г. на ВКС, ТК, Iотд. По ч.т.д. №874/2016 г.,
Определение № 876/02.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №3490/2014 г., I т.о., ТК и
др./. Предвид изложеното в настоящото исково производство тези разноски по
изпълнителното дело в размер на 372 лв. не следва да се присъждат в полза на
ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на РРС сумите: 250 лева – възнаграждение на вещо лице и
148.91 лева – държавна такса.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, „Източна промишлена зона“,
представлявано от П.И.Д. и М.Н.М. да заплати на Р. Е. Р. с ЕГН ********** с
адрес: *********, сумите: 1008.90 лева, частично от 1500 лева – дължимо и
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025г.; 1009.57
лева, частично от 1500 лева – дължимо и неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец февруари 2025г.; 454.32 лева, частично от 750 лева –
дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.03.2025г. –
17.03.2025г.; 1170.91 лева, частично от 1800 лева – дължимо и неплатено
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за срока на предизвестие, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 28.07.2025г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД, ЕИК ********* да
заплати на адвокат В. М. В. сумата 925 лева – адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ЗАдв. за безплатно предоставена правна помощ на Р. Е. Р..
ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на РРС сумите: 250 лева – възнаграждение на вещо лице и
148.91 лева – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5