Р Е Ш Е Н И Е
16.12.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 10 (десети) декември Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 195 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 422, ал. 1
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба, ищецът „Б.ДСК” ЕАД гр. С.,
представлявано от В.М.С.и Д.Д.М.твърди, че на 19.01.2015 г. сключил с
ответницата А.А.Х. договор за кредит, по силата на който предоставил на същата
чрез кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1000,00 лв. Заемателката била длъжна
да погасява усвоените средства на определена месечна падежна дата. Към 20.03.2017
г. ответницата натрупала пет броя непогасени минимални суми за револвиране на
кредита, поради което правото й на ползване на кредита било прекратено. В
общите условия на банката била предвидена възможността на банката едностранно
да обяви всички дължими суми за предсрочно изискуеми. Поради това, „Б.ДСК” ЕАД
обявило всички дължими суми за предсрочно изискуеми, но плащане не последвало.
В резултат, ищецът депозирал пред РС – Велики Преслав заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответницата, което било уважено изцяло чрез издаване
на такава по ч.гр.д. № 852/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
Заповедта за незабавно изпълнение била връчена на А.Х. по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на
страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на
ищцовото дружество срещу ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 852/2017 г. по описа на ВПРС: в размер на 536,30 лв., представляващо задължение на
заемател за връщане на отпусната парична сума по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта от 19.01.2015 г.; в размер на 309,69 лв., представляващо задължение за
плащане на договорна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 29.11.2017 г., по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 19.01.2015 г.; в
размер на 0,49 лв., представляващо
обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за
неплатени в срок, през периода от 09.11.2017 г. до 29.11.2017 г., главни
парични задължения по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
19.01.2015 г; в размер на 192,55
лв., представляващо дължими заемни такси по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 19.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК)
– 30119.2017 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по
настоящото исково производство и по заповедното производство. При условията на евентуално обективно
съединяване на искове, в случай на отхвърляне на описаните искове, ищецът
предявява срещу ответницата осъдителни искове за същите суми, предмет на
установителните такива.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният й особен представител изразява становище за неоснователност на претенциите. Излага, че изпратеното писмо до длъжника се отнасяло до друг кредит. Освен това, не били отчетени извършени плащания. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 19.01.2015 г. е, че „Б.ДСК” ЕАД гр. С. предоставило на А.А.Х. кредитна карта с лимит в размер на 1000,00 лв. с променлив лихвен процент. Според чл. 1, ал. 5 от договора, за падеж е определено 20-то число на месеца. По делото са приложени Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Б.ДСК. В разпоредбите на чл. 30, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от ОУ е предвидено плащането на такси от страна на кредитополучателя – за нереволвиране на кредита, за издаването и обслужването на картата и за операциите, извършвани с нея, съобразно тарифа на банката. В чл. 31 от ОУ е посочено, че ако клиентът не погаси задължението си в размера и срока по чл. 30, ал. 3, ползването на кредитния лимит се прекратява, като вземането на банката за целия използван кредитен лимит става изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Съдът констатира от приложената нотариална покана рег. № 4302/13.10.2017 г. на нотариус рег. № 592 на НК, че банката уведомила А.Х., че поради забава в погасяване на задълженията по договора, вземанията по същия се обявяват за предсрочно изискуеми. Нотариусът е отразил връчването на поканата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 09.11.2017 г.
От приложеното ч.гр.д. № 852/2017
г. по описа на ВПРС се установява, че „Б.ДСК” АД подало по реда на чл. 417
от ГПК заявление на 30.11.2017 г., по което била издадена заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 413/06.12.2017 г. срещу ответницата за
сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове,
законната лихва,
считано от 30.11.2017 г. до окончателното плащане и за
разноски в общ размер 175,00 лв., направени в заповедното производство.
Заповедта е връчена на Х. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Съгласно заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, картодържателката А. Х. усвоила от предоставения й лимит по кредитната карта сума в общ размер 1135,00 лв. Дължимите от същата вноски не били погасявани редовно, като били просрочени общо пет вноски – за периода 20.10.2016 г. – 20.02.2017 г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и понастоящем, задълженията на ответницата били следните: главница – 536,30 лв., такси – 192,55 лв., договорни лихви – 310,20 лв. и обезщетение за забава – 0,60 лева. За тези задължения не са постъпвали плащания.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Бавка ДСК“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в
качеството му на кредитор срещу ответницата А.А.Х. в качеството ѝ на длъжник, на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 413/06.12.2017 г. по
ч.гр.д. № 852/2017 г. на ВПРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид
единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По
основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват
вземания в полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи от договор за издаване и
обслужване на кредитна карта от 19.01.2015 г.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1
от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 852/2017 г. на ВПРС,
представените писмени документи в настоящото исково производство и заключението
по изготвената експертиза.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ:
Установи
се по делото, че на 19.01.2015 г. между ищеца и А.Х. бил сключен договор за
кредит чрез издаване на кредитна карта. Регламентацията на договора за банков
кредит се съдържа в Търговския
закон и в Закона за
кредитните институции (ЗКИ). Съгласно легалното определение,
съдържащо се в чл. 430, ал.
1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и
ответницата са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение,
представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез
сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков
кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора
парична сума, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на
кредита. Доказа се, че предоставения на Х. лимит в размер на 1000,00 лв. бил изцяло
усвоен от ответницата чрез няколкократни тегления от банкомат.
Доказа се, чрез заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, че след 05.09.2017 г. заемателят преустановил
плащанията по договора, както и че ищецът упражнил уговореното в договора свое
преобразуващо право да обяви всички задължения по договора за предсрочно
изискуеми. В тази насока, възражението на назначения особен представител на
ответницата, че предсрочната изискуемост не е надлежно съобщена на длъжника, се
явява неоснователно. Установи се, че „Б.ДСК“ ЕАД отправило нотариална покана до
А.Х. на адреса, посочен в сключения договор, както и че поради отсъствието на
последната, нотариусът приложил нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Това
уведомяване следва да се счита за извършено, предвид предоставената на
нотариусите удостоверителна власт (в тази насока е и трайната съдебна
практика). Поради това, следва да се счита, че ответницата била уведомена за
упражненото от банката потестативно право на 09.11.2017 г. Не са представени
доказателства, че кредитополучателката изпълнил изцяло главното си задължение
да върне усвоената от нея сума.
Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на дължимата главница
по договора от 19.01.2015 г. възлиза на 536,30 лева.
Предвид така установеното
по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение
на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Б.ДСК“
ЕАД гр. С. от А.А.Х. за парична сума в размер на 536,30
лв., представляваща задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума
по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 19.01.2015 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2017 г.
Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ:
В конкретния случай, страните по валидно
сключения договор за банков кредит и в съответствие с разпоредбата на чл. 430,
ал. 2 от ТЗ, свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва.
Доказа се настъпването на предсрочната изискуемост и на целия размер на уговорената
договорна лихва. От заключението на вещото лице се установи, че размерът на
същата възлиза общо на 310,20 лв.,
както и че не е налице извършено плащане.
Предвид така установеното
по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ се явява основателен и доказан. Ето защо,
по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Б.ДСК“ ЕАД гр. С. от А.А.Х. за парична сума в размер на 309,69
лв., представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периода от
20.03.2017 г. до 29.11.2017 г., по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта от 19.01.2015 г.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Ищецът претендира установяване
на вземане за дължими заемни такси по сключения договор от 19.01.2015 г.
Действително, в ОУ на банката за подобен вид договори, е предвидено плащане на
такси от кредитополучателя, като са предвидени такива в различни случаи: за
нереволвиране на кредита, за издаването и обслужването на картата и за
операциите, извършвани с нея. От заключението на вещото лице се
установи, че размерът на таксите възлиза общо на 192,55 лв., както и че не е налице извършено плащане.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение
на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Б.ДСК“
ЕАД гр. С. от А.А.Х. за парична сума в размер на 192,55
лв., представляващо дължими заемни такси по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 19.01.2015 г.
Касателно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Съгласно
нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от Закона за задълженията и договорите, Ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В процесния
случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение.
Доказа се, че в случая е налице неизпълнение от страна на ответницата на
парично задължение. Съгласно заключението по изготвената ССЕ, размерът на
обезщетението за забава за периода от 09.11.2017 г. до 29.11.2017 г., възлиза на 0,60 лв., като и че това
задължение не е погасено. Ето защо, съдът приема, че искът следва да бъде уважен
изцяло.
Относно предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове:
Предвид произнасянето на съда по депозираните
установителни претенции и уважаването им, съдът не дължи по предявените при
условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми.
На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като
съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково
производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално
представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца –
юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково
производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00
лв.
При направеното искане от
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на Б.ДСК” ЕАД направените разноски по настоящото исково
производство в размер на 1075,00 лв. и по заповедното производство в размер на
175,00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл.
422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на А.А.Х. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и „Б.ДСК“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище: гр. С., адрес на управление:***, представлявано
от В.М.С.и Диана Дечева Митева, че
съществува вземане на „Б.ДСК“ ЕАД от А.А.Х. в размер на 536,30 лв. (петстотин тридесет и шест
лева и 30 стотинки), представляващо задължение на заемател
за връщане на отпусната парична сума по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 19.01.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2017
г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 413/06.12.2017
г. по ч.гр.д. № 852/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
430, ал. 2 от ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на А.А.Х. с ЕГН ********** и „Б.ДСК“ ЕАД гр. С. с ЕИК *********,
че съществува вземане на „Б.ДСК“ ЕАД от А.А.Х. в размер на 309,69 лв. (триста и девет лева и 69 стотинки), представляващо задължение
за плащане на договорна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 29.11.2017 г., по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 19.01.2015 г., за което вземане е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 413/06.12.2017 г. по ч.гр.д. № 852/2017 г. по описа на Районен съд –
Велики Преслав.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.Х. с ЕГН ********** и „Б.ДСК“ ЕАД гр. С. с
ЕИК *********, че съществува вземане на „Б.ДСК“ ЕАД от А.А.Х. в размер на 0,49 лв. (четиридесет и девет
стотинки), представляващо обезщетение („наказателна лихва”;
„наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок, през периода от
09.11.2017 г. до 29.11.2017 г., главни парични задължения по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта от 19.01.2015 г., за което вземане е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 413/06.12.2017 г. по ч.гр.д. № 852/2017 г. по описа на Районен съд –
Велики Преслав.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.Х. с ЕГН ********** и „Б.ДСК“ ЕАД гр. С. с
ЕИК *********, че съществува вземане на „Б.ДСК“ ЕАД от А.А.Х. в размер на 192,55 лв. (сто деветдесет и два лева и
55 стотинки), представляващо дължими заемни такси по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта от 19.01.2015 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 30.11.2017 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 413/06.12.2017 г. по ч.гр.д. № 852/2017 г. по описа на Районен съд –
Велики Преслав.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Б.ДСК“ ЕАД гр. С., разноски в настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА А.А.Х. да заплати на „Б.ДСК“ ЕАД гр. С., направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 1075,00 лв. (хиляда и седемдесет лева).
ОСЪЖДА А.А.Х. да заплати на „Б.ДСК“ ЕАД гр. С., направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 852/2017 г. на ВПРС в размер на 175,00 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: